Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Сега следващият въпрос: как да се разбират думите от Еванг. от Иоана - “На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите,

ще се задържат”⁹. Несъмнено тези думи не са съвсем точно предадени. Едва ли е възможно Евангелията, първото от които е било написано почти сто години след заминаването на Хр., минали след това през цензурата на толкова ревностни служители, да изразяват точно мисълта на Хр. Но все пак аз разбирам горните думи в смисъл, че когато прощаваме на съгрешилия, ние от своя страна не утежняваме неговата карма. Докато, ако таим в себе си злоба и непримиримост, то още повече ще усложним неговата карма, като при това няма да помогнем на себе си, а тъкмо обратното. Да си спомним казаното в Учението, § 445: “Около понятието за прошката има много неразбиране. Простилият мисли, че е извършил нещо особено, а в същото време той само е запазил своята карма от усложнения. Простеният мисли, че всичко е приключило, но неговата карма си остава. Наистина, простилият не се е намесил в кармата на простения и по този начин не я е обременил, но самият закон на кармата си остава над двамата участници. Господарите на Кармата могат до известна степен да я изменят, ако очистителният огън пламне ярко, но такъв пламък не се разгаря лесно. Велики жертви са се принасяли за запалването на този огън. Трябва да се почита паметта на такива саможертви. В техния призив живее красотата. Нито вековете, нито човешките безредици не могат да заглушат призивите за самоотверженост. За това разказват и скрижалите на Братството. Прекрасно е, че и сега не забравят за това понятие, което пребъдва през вековете. Да не отхвърляме дори и малкото разбиране за надземния път.”

Връщам се към думите от Еванг. от Иоана, които обикновено се цитират паралелно с изречението от Еванг. от Матея (18:18). “Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето”. Именно върху тях църквата, изтъквайки се като приемница на Апостолите, основава властта си да прощава и наказва, включително да анатемосва. За това вече писах, така че ще Ви приведа следното. “За да се разберат правилно цитираните по-горе думи на Христос, нужно е внимателно да се прочетат предходните стихове в същата глава, започвайки от 15-ти. Стих 18-ти, така да се каже, е поуката, произтичаща от цитираната по-горе притча, и ясно пояснява действието на закона за кармата. Защото наистина, ако тук, на Земята, ние не разрешим с любов нашите спорове с ближните си, то те няма да се разрешат и в Тънкия Свят, в който жънем посятото от нас. Ето защо така се препоръчва, доколкото е възможно, да погасяваме кармата си и да изглаждаме нашите отношения с хората, докато сме на Земята. И защо обръщението “вие” в стих 18-ти следва да се разбира като отнасящо се само за апостолите, а не изобщо за всички? Естествено, не е трудно да се разбере, защо тези думи са били изтълкувани в смисъл, че Христос е предал на апостолите особеното право нещо да свързват и разрешават или, с други думи, да наказват и да прощават.

Строго казано, никой, дори Височайшият Дух не може да прости извършените прегрешения, защото това би противоречило на закона за кармата. Той може само до известна степен да облекчи кармата. Щом единствено самият човек се явява творец и живо свидетелство на всяка своя подбуда, мисъл и постъпка, то кой би могъл без личното му непосредствено участие да промени нещо в неговото същество, а следователно и в съдбата му? Високият Дух може само да му помогне в неговите усилия да преобрази вътрешната си същност, но това е всичко. Именно, навсякъде е нужна кооперация, или сътрудничество.”

В заключение искам да ви помоля от време на време да напомняте на всички новодошли за изпитанията, които, както Вие знаете, са неизбежни. Именно учениците трябва да намерят у себе си сила на духа да преодолеят враговете, които, разбира се, преди всичко живеят в нас самите под маската на всевъзможни неизживяни страсти и навици и често само под въздействието на обстоятелства и условия отвън се надигат в сърцето, отравяйки нашето съзнание. Посочете им следния параграф от кн. “Братство”.

483. “В древните общини приветствали всеки, който се подлагал на изпитание. Към него се отнасяли грижливо, знаейки, че е невъзможно насила да се пресече процесът преживяването му. Смятали, че всяко изпитание е вече стъпало към извисяването. Никой не можел да изкриви пътя на следствията, но братското ободряване помагало да не се забавя крачката, дори пред най-ужасните ликове. Защото хаосът в страшното си безобразие неизбежно се опитва да прегради пътя на всеки от изпитваните. Но нека бъдат страшни тези ликове. Явяването на най-ужасния ще бъде предвестник на края на изпитанието."

529. “Навикът е втора природа” - тази мъдра пословица показва доколко навикът може да завладее човека. Именно навиците правят човека неподвижен и невъзприемчив. Навиците могат да бъдат потискани, но не е лесно да бъдат изкоренени. Често се срещат хора, които се хвалят, че са победили навиците си. Но наблюдавайте такива победители във всекидневието им и ще ги видите роби на техните навици. Те до такава степен са завладяни от тях, че дори не чувстват гнета на робството. Убеждението, че си свободен, когато целият си в оковите на своите навици, е особено трагично. Най-трудно се лекува болен, който отрича болестта си. Всеки може да посочи такива неизлечими свои познати. А за усвояването на понятието Братство е необходимо овладяването на проявените навици. Под навици Ние разбираме не служенето на доброто, а малките навици на самостта.

При Нас е прието новодошлите в Братството да бъдат подлагани на изпитание чрез освобождаване от навиците. Изпитанията трябва да бъдат неочаквани. При това е най-добре да се започне от малките навици. Често човек се защитава най-вече от тях. Те са като родилни петна, отнасят ги към природните качества. Но новородените нямат навици. Атавизмът, семейството и училището създават куп навици. Във всеки случай, всекидневният навик е враг на еволюцията.”

Радвам се, че се каните да отделите внимание на психичната енергия и силата на мисълта. Сега този въпрос е най-съществен. Необходимо е да се буди съзнанието на хората към правилна оценка на значението на мисълта. Бъдещата еволюция се гради на основата на кооперацията и значението на мисълта. Затова събирайте колкото можете повече материал за практическите постижения в областта на предаването на мисли.

Какви забележителни изпитания в разпознаването на ликовете Ви се изпращат! Но аз съм сигурна, че Вие ще излезете от тях победител.

И така, да черпим мъдрост чрез сравняването на различните ликове. Да си спомним какви ликове вече ни се разкриха за кратко време. Да проявим съизмеримост. В Учението е казано: човек, който не знае какво е съизмеримост, не може да се смята за духовен. Съизмеримостта е златното равновесие.

Вивекананда, говорейки за Вл. Буда, казва: “Сърцето на Великите Духове е меко като масло, но Те умеят да го дисциплинират”, с други думи, познават съизмеримостта. Наистина съизмеримостта Ги води. Съизмеримостта граничи с целесъобразността, която царства в целия Космос.

Прочетох приложеното писмо и пожелах да помогна на автора да се ориентира в сложния комплекс на човешкото същество. Но преди всичко трябва да кажа, че будистите не твърдят, че човекът е “То”, или Бог, съвършен и вечен. Това твърдение принадлежи на последователите на Ведантата. Освен това, не бива да се мисли, че присъствието в нас или нашата приобщеност към съвършеното Божествено Начало, прави всяка еволюция безсмислена. Обратно, само наличието на това вечно Начало в нас прави еволюцията възможна, защото цялата Вселена, цялото Битие съществуват само благодарение на това животодаряващо Начало. Именно съвършенството и вечността на това Божествено Начало в неговия потенциал са залог за това, че и човекът, неговият носител, може вечно да се усъвършенства. Признавайки неизменността и съвършенството на Божественото Начало, ведантистите признават и цялата сложност на човешкото същество като отражение на Вселената, този комплекс на комплексите. Макрокосмосът се намира в непрестанен процес на разгръщане или изграждане, човекът-микрокосмос също неуморно разкрива и трупа нови възможности, именно благодарение на присъствието на съвършения, вечния Божествен Потенциал в себе си.

Будистите отричат съществуването на неизменна душа в човека и в цялото битие, защото в човека и в цялата проявена Вселена те виждат непостоянството и преходността, или говорейки на съвременен език, еволюцията на всичко съществуващо. Но нито един просветен будист, чиито онтологични представи са най-близки до съвременния енергетичен мироглед, няма да отрече съществуването на Божествената енергия в човека, която в основата си е вечна и неизменна. Ето защо е все едно, дали ще наречем тази енергия Бог, Дух, или вечен Свидетел, или дори Божествен Огън, от това нейното величествено, трансцендентно значение няма да се промени.

Полезно е да си припомним какво е казано в Агни Йога, § 275. “Веданта правилно посочва, че духът остава неприкосновен. Огненото зърно на духа запазва стихийната си цялост, защото значението на стихиите е неизменяемо, но еманациите на зърното се променят в зависимост от ръста на съзнанието. По този начин може да се разбере, че зърното на духа е частица от стихийния огън, а натрупаната около него енергия е съзнанието. Значи, Веданта е имала предвид зърното, а Будизмът говори за усъвършенстването на обвивките. Така подвижното напълно се съчетава с неподвижното.

Напълно разбираемо е, че Буда, устремявайки човечеството към еволюция, е посочвал свойствата на подвижността, докато Веданта е разсъждавала за основата. Към пламъка на огъня може да се добави всякакъв химичен състав и така да се изменят неговият цвят и размери, но стихийната същност на огъня ще остане неизменна. Не виждам противоречие между основите на Веданта и Будизма.”

Ведантистите обичат да сравняват еволюцията на човешкото същество с огърлица, всяко зърно от която е едно от физическите проявления, нанизани на нишката на духа. Но от гледна точка на будистите по-близко е да си представим тази еволюция като сложна настойка, в която с всяко ново проявление на земно ниво се прибавя нов ингредиент, който, разбира се, променя целия състав.

Някой протестира срещу делението на човека на дух и материя. Разбира се, в своята ултимативност духът и материята са единни (материята е кристализирал дух), но на нивото на проявление или диференциация всичко се изменя и с приближаването до плътните слоеве диференциацията или разединението стават по-резки. Ако в Огнения Свят диференциацията между духа и материята почти не се усеща, защото материята приема вече видимостта на светлината, то уви, на нашето земно ниво тя достига чудовищно огрубяване. Затова, имайки предвид цялата сложна организация на човека, в много случаи за по-голяма яснота се налага да се прибягва до делението на дух и материя.

Тъй като през земния си живот умствено развитият човек живее и действа на две и дори три нива, като на всяко ниво съответства определена обвивка, естествено обвивката, в която човек действа на висше ниво, получава и съответните възприятия, но поради тънкостта на вибрациите, тези възприятия много рядко могат да бъдат запечатани в грубия физически мозък, той просто не би издържал. И тъй като нашият език е беден на термини, с които могат да се обозначат тези понятия, прието да се говори за човека в най-тънката му обвивка като за дух и за неговата физическа обвивка като за материя.

Освен това, нали знаем за “чашата” на натрупванията, която при всяко въплъщение се проявява само частично. Тези натрупвания в “чашата” не са ли знание или отлагане на енергии около огненото зърно на духа? Затова няма да има противоречие, ако кажем, че човекът представлява несъвършено духовно същество или, ако при разглеждането на някои аспекти на човешкия комплекс, прибегнем до делението на висше и низше проявление на този комплекс.

Ние знаем, че дух без материя не съществува. Там, където е Битието, там е и материята, колкото и да е незрима за нас. Човекът е само комплекс от безкрайни градации в диференциацията на единния елемент на ДУХО-МАТЕРИЯТА.

Следва винаги да се помнят двете основни положения в тайнознанието, а именно: 1) Неотделимостта и Неразривната връзка на Бога или Божественото Начало с Вселената и 2) Единството на основния Елемент Духо-Материя. Неосъзнаването и неприемането на тези основни окултни тезиси води до всички недоразумения и заблуждения.

При новото разбиране за материята от страна на учените и проявявания интерес към силата на мисълта, Учението на Буда ще заеме заслуженото си място в идващата епоха. Именно будизмът не прави разлика между физическия и психичния свят. Реалността, приписвана на действията на мисълта е от същия порядък, както и реалността на предметите, познаваеми с нашите сетива.

Бъдете воин на стража и помнете за неизбежните изпитания.
2.07.1937 г.

Цялата Вселена е проникната от Единното Божествено Начало, чието зримо и незримо битие се изразява във вечното непрекъсващо се Движение (Дихание), пораждащо все нови и нови диференциации и съчетания в непрекъснатата им смяна и в процеса на разкриване на тази неизмерима, неназовима и вечно непознаваема Тайна на Тайните.

В основата на цялото Мироздание лежи великият импулс или устремът към проявление. Това е същият импулс, или жажда на битието, който влече и човека към въплъщение. В най-високия си аспект това е Божествената Любов, а също и сублимираната човешка любов. В най-древни времена именно Кама, Богът на Любовта, бил почитан като най-велик Бог. Бог е Любов и в любов и чрез любов е заченато всяко Негово проявление. Целият Космос се крепи на Космическия Магнит или Божествената Любов в повелята на Битието. Кажете на Вашите събеседници, че Божествената Любов зачева всички светове.

В Божественото съзнание няма нито начало, нито край, а само вечно СЪЩЕСТВУВАНЕ. Тъй като е невъзможно да си представим Безпределност, която има начало, то няма смисъл да говорим и за начало на Мирозданието. Нима може човешкият ум да си представи началото дори само на една от великите Манвантари, чийто брой се губи в безпределеността? От Съкровеното Учение можем да си изградим известно понятие за зараждането на нашата планетна верига и да се постараем по аналогия и по някои намеци да уловим проблясъците за зараждането на цикъла на слънчевата система.

Вие знаете също, че по време на частичните пралаи или обновления на планетата, или слънчевата система, Величайшите Същества (Стълбата на Иаков), колективно представляващи Космическия Разум и Творящото Начало, са на стража и планират бъдещия цикъл на живота в слънчевата система или на планетата, а после Самите Те са главни Изпълнители на тези предначертания. Откъде идват всички легенди за Пантеона на Боговете, или Аватарите и Бого-човеците? Йерархичното Начало е космически закон, водещ принцип, затова има и Висше Духовно Същество или Йерарх, поемащ върху себе си отговорността за целия Цикъл или за една или друга Манвантара. В човешката представа такъв Височайши Дух се слива с Образа на личностния Бог и дори Вселенския Бог.

Относно психичната енергия ще Ви цитирам пасаж от книгата “Аум”. “Навярно неведнъж ще ви попитат, как да се развива психичната енергия и как да се познае ползата от нея. Достатъчно е казано, че сърцето, устремено към висше качество на целия живот ще бъде проводник на психична енергия. Никаква насилствена условна подвижност не е полезна за проявлението на сърдечната дейност. Сърцето е най-независимият орган, може да му се даде свобода за добро и то ще побърза да се изпълни с енергия. Само дружното общуване може да даде плодовете на обединената енергия, стига да се разбере какво е съгласие.”

Съветвайте Вашите ученици да се стремят към по-доброто качество на всичко, на целия живот. Това ще бъде най-успешното натрупване на психична енергия.

Чувствознанието по-рано се е наричало интуиция. Чувствознанието се образува от наслоенията в предишните животи и се пази в “чашата”. Затова то не е просто знание, а чувствознание, защото цялото знание, което получаваме, преди всичко се основава на чувството. Особено ярко е изразено това при всички трансцендентни преживявания. Чувствознанието се пробужда с усилването на действието на психичната енергия. Както виждате, всичко се преплита във взаимно сътрудничество и всичко зависи едно от друго.

Сега на Вашите въпроси. Самоубийците обикновено се намират в слоевете, най-близки до земята, защото магнитното привличане на техните енергии към Земята още не е било изживяно. Тяхното етерно, или низше астрално тяло особено силно ги приобщава към земните усещания. Само при изключително високите духове тази низша обвивка се разтваря още приживе. За такова преобразяване помага ясното съзнание. Разбира се, сферата, най-близка до Земята, е много тежка, но ако приживе духът, макар и понякога се е стремил към Светлината, то и тук, ако съумее да концентрира и насочи волята си, той може да открие въздействието на Висшите Сили и с Тяхна помощ да подобри положението си. Но повечето самоубийци никога не са мислили за надземните светове и затова не могат да разберат какво е станало с тях. Ако съзнанието приживе е било объркано, то разбира се, този смут се усилва още повече след разединението с физическата обвивка. Съзнанието и неговото висше качество - психичната енергия - трябва да бъдат много ясни и дейни при земния живот, за да могат впечатленията или отлагането на енергии да се запечатат в центровете на тънката обвивка, иначе при смяната на обвивките човешката същност пребивава в тънкия свят в полусънно състояние.

Психичната енергия е напълно необходима при прехода или смяната на едно състояние с друго. Нашата психична енергия ни носи в сферата, съответстваща на нашите натрупвания и колкото по-силно е било предсмъртното устремление на духа, толкова по-високо той може да се издигне. Ако основният запас и качество на неговата психична енергия не му позволи да се задържи във висшата сфера, където го е изстрелял последният мощен порив, то все пак той завинаги ще съхрани спомена за възторга на духа, пребивавал в сфера, съответстваща на духовните му постижения. Ето защо в древността така са се грижили последните минути на Земята да бъдат радостни и устремени към Прекрасното. А нещастните самоубийци пресичат в себе си всяко течение на психичната енергия. Отчаянието, тласкащо ги към извършването на такова безумие, предизвиква пълен отлив на психична енергия и те остават във властта на земното привличане. Мъката и страданията им ще продължават, докато настъпи часът на естествената им смърт. В изключителни случаи, когато съзнанието само временно е било затъмнено от тежко стечение на обстоятелства, тези нещастници, спомняйки си за Светлината, могат да намерят в себе си достатъчно силна воля, за да се обърнат към Висшата Помощ и да се устремят към изкупление. Затова искрената сърдечна молитва към Светлите Сили да помогнат на такива нещастници не остава без отговор, при условие, разбира се, че те сами се стремят да се извисят духом.

Разбира се, низшите същности сред самоубийците могат да се пробват във всякакви ексцесии. И вампиризмът далеч не е рядко явление. Неизживяните, нетрансмутирани енергии ги привличат с особена сила към земните усещания.

Всичко, казано в “Чаша на Изтока”, е истина. Отделянето на монадата е загуба на спомена за личността, но не и на индивидуалността. Но окончателното разединение на монадата с другите принципи на човека е страшно нещо, най-лошото, което може да се случи, защото това забавя еволюцията на индивидуалността с много, много хилядолетия. На такава монада й предстои отново да си строи вместилище или проводник, преминавайки през всички низши форми.

Вие искате да знаете за смъртта, или по-точно за смяната на състоянието. Но в книгите на “Живата Етика” има толкова указания, кое от тях не разбирате? Ще повторя още веднъж. Следва твърдо да се запомни, че качеството и размерите на нашето земно състояние обуславят и яснотата на нашето съзнание в тънкия свят. Това, което не е осъзнато тук, няма да бъде осъзнато и там. Сънните съзнания си остават такива и в тънкия свят. Ние придобиваме нови енергии за трансмутирането им в знание само тук, на Земята, затова е така важен всеки устрем към знанието, всяко натрупване.

И така, ако в нашето Ego не е бил заложен неукротимият устрем към познание тук, на Земята, то откъде ще се появи той в тънкия свят? Там царства мислетворчеството, или духотворчеството. Но лесно ли е такова мислетворчество? За целта трябва да се научим да мислим на Земята. Невъзможно е да се придобият в тънкия свят онези качества, които сме пренебрегвали в земните си животи. След всичко казано на Вас вероятно ще Ви стане ясна основната и решаваща роля на изтънчената психична енергия при всички смени на обвивките.
19.07.1937 г.

“Внимателно да заобиколим насмолените възли на съдбата и да покрием течението на кармата с леда на разбирането.” Вие не схващате значението на тези думи, а за мен то е толкова ясно. При кармичните срещи нашата подобрена същност може да ни помогне да разпознаем стария длъжник или кредитор и именно чувствознанието ще ни подскаже да проявим будност и съответните действия. Но, разбира се, в повечето случаи невнимателното докосване до яркото минало завладява човека и той отново и отново се отдава на едни или други чувства, утежнявайки старата си карма, която ще продължи да се влачи след него в течение на много животи.

Течението на кармата може да се покрие с леда на разбирането или, с други думи, да се спре или дори да се прекрати нейното действие. И това е възможно чрез преобразяването на нашата същност и приближаването ни до Йерархията на Светлината. Именно Йерархията на Светлината помага на ученика да се ориентира в житейските срещи и той вече не позволява на кармичните спомени да овладяват чувствата му.

“Но пазете се да не разрушите този покров с неразумност или свирепост, забранена на Нашия Щит.” Ако Висшият Йерарх ни е обяснил смисъла на срещата, а ние, след като не сме в състояние да се справим с нашите чувства, им дадем пълна свобода в една или друга посока, т. е. в смисъл на безразсъдно даване и самоотдаване или в прояви на жестокост, то неизбежно ще си навлечем нова, още по-горчива карма и така ще се лишим може би за дълги векове от приближаването до Вел. Учители. Не може човек, обременен с карма, да бъде приближен. Той може да получи подкрепа, но приближаването е нещо съвсем друго.

Не бива да се мисли също, че Висшите Сили ни изпращат изпитания. Самият живот е богат на такива. И, разбира се, най-опасните изпитания са онези, които се коренят в миналите животи. Изпитанията, налагани от Великите Учители, са наблюдения върху находчивостта и отношението на изпитвания ученик към всички жизнени проявления и често към твърде незначителни на вид, разбира се, в нашата ограничена земна представа за малко и голямо.

“Ако световете са подложени на изпитание, то и всяка тяхна частица е на изпитание. Възможно е някой да се ужаси от подобно положение. Но само недомислието може да попречи да се приветства закона на еволюцията. Непрестанното движение може да бъде обикнато с разширяване на съзнанието. Нима е по-добре да се пребивава в неизменната тъмница на грешките и заблужденията? Напротив, много по-радостно е да се усеща постоянното изпитание, което поражда чувство за отговорност. При всяко сътрудничество по пътя към Братството отговорността ще бъде основа за напредък.”

Но мнозина ли разбират какво е отговорност? Най-свещената отговорност те често са готови да разглеждат като огромно насилие над тяхната свобода.

Радвам се на Вашия бодър дух. Успешно преминалият страшен облак Ви е помогнал да надникнете в дълбините на Вашето същество, сега Вие ще бъдете по-добре въоръжен за следващи срещи. Те няма да Ви заварят неподготвен и Вашето сърце ще бъде на стража. Помните ли, аз Ви писах, че разпознаването на ликовете е едно от главните знания, необходими по пътя. То е твърде тежко и носи много горчиви минути, но трябва да закалите своето мъжество и воля и да дисциплинирате поривите на чувствата.

Трябва да умеем да посрещаме всеки новодошъл като неизвестното в задачата и в същото време да не допуснем престъпно презрение и равнодушие. През целия си живот, на всяка крачка ние се срещаме с противоположности и трябва да умеем да ги съвместяваме. Науката за съвместяването на противоположностите и намирането на равновесие е великата Дисциплина, която всеки преминава по пътя към Братството.