Писма от самотния остров

ВЕСТ КЪМ МЪРТВИТЕ

Приказният ландшафт на централна Турция през вековете е вдъхновявал много митове и легенди. Това е място, преследвано от духовете на историята – от Александър Велики до отоманските султани. Това е място, където може да си представите огнедишащи дракони и летящи килимчета.

Но фактите за онова, което се е случило тук, са по-удивителни и от легендите. Кой би могъл да си помисли, че още преди векове тук е имало цял подземен град – град с 20 000 жители – издълбан няколко етажа надолу в скалите! В тази глава ще научите тяхната забележителна история. В тази глава ще проследим писмото на Исус до църквата в Сардис. Това е уникална вест, тъй като е вест, изпратена до мъртвите.

Според преданието на остров Патмос, където апостол Йоан видя видението и написа книгата Откровение, има една пещера. На Патмос прославеният Исус Христос му предаде специални вести, специални писма до вярващите в Мала Азия. Твърди се, че масивният камък на входа на пещерата е бил разцепен на три от Божия глас, символизирайки трите Личности на Божеството. Онова, което знаем със сигурност е, че Христос, Великият Лекар, е бил специално загрижен за вярващите, на които пишел Йоан. Той искал да постави точна диагноза на духовните им заболявания. Искал да предпише точните лекарства.

Разбираме това от тона на тези вести. Можем да видим и дълбоката загриженост на Христос за Неговия народ във вестите, предадени до църквата в Сардис. Ето как започва тя: “Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв” (Откровение 3:1).

Това е твърде мрачна диагноза. Какво му има на пациента? Пациентът е мъртъв! Това казва този Лекар на душите. Вашето име, това на християнска църква, може да посочва, че сте живи. Предполага се, че сте живи. Но на практика сте мъртви. Точно в този момент повечето лекари престават да работят с пациента. Престават да дават медикаменти. Изключват животоподдържащите системи. Време е да се обадят на моргата.

Но Исус Христос не е обикновен лекар. С Исус Христос все още има надежда, дори когато пациентът е мъртъв. Има нещо, което може да направи, дори когато ситуацията изглежда безнадеждна. Исус има какво да каже дори на мъртвите.

Развалините на древния град Сардис в днешна Турция загатват защо църквата там, защо пациентът там не издържал и починал духовно. Прекрасните колони с техните йонийски капители някога поддържали масивен храм, посветен на богинята Артемида. Великолепното светилище било основано от Крез, царят на Лидия, чието име станало синоним на голямо богатство.

В древния свят Артемида била богинята-майка на плодородието. Християните в Сардис били обкръжени от езическа култура. И тази езическа култура доминирала всичко от големите паметници до ежедневните обичаи. Така че вярващите там често се чувствали изолирани. Почти нищо в град Сардис не подкрепяло вярата им. Но понякога в такава ситуация за духовния живот е трудно да пусне дълбоки корени. Той започва да вехне.

Християнските вярващи не получавали помощ и от синагогите. Синагогата в Сардис датира от І век. Много от ранните християнски вярващи имат юдейски произход. Но почти всички равини от онова време считали християнството за опасна секта. Някои били напълно убедени, че тази секта трябва да бъде премахната.

Лидийското Кралско Гробище близо до Сардис сега се нарича Бин Тепе, което означава “Хиляда Могили.” Минавайки през него, вие ще придобиете известна представа как ли са се чувствали много от християните в Сардис. Езическата култура заплашвала да ги задуши, да ги погребе. Християните в Сардис като че ли нямали никакви видими средства за поддържане на живота. Липсвала им добра среда, в която да процъфтяват. Така духовният живот пресъхнал, отишъл в пещерата.

Каква рецепта дава Великият Лекар на тези хора посредством апостол Йоан? Тя е привидно проста – на пръв поглед. “Бодърствай и закрепи останалото, което е било близо до умиране” (стих 2). Укрепи онова, което остава. Това е вестта на Исус към хората в Сардис.

Когато хората тук се оглеждали, те виждали само неща, които са близо до умиране. Те били готови да се откажат. Някога оказвали ли сте се в подобно положение? Достигали ли сте някога до такова место в живота си, където всичките ви надежди и мечти загиват? Може би и в момента се чувствате по този начин. Нещата се случват. Развод. Смъртта на любим човек. Загуба на работата. Случват се трагедии. И просто се чувстваме мъртви. Духовният ни живот пресъхва. Готови сме да се откажем.

Но Великият Лекар има вест за нас. Той казва: “Бодърствай.” “Закрепи останалото.”

- Може да виждате само натрошените парчета от живота си, - казва Исус, - но Аз мога да направя нещо с тези натрошени парчета. Искам да Ми съдействате. Искам да Ми дадете това, което ви е останало. Може да е съвсем малко. Може да изглежда отчайващо. Но Аз мога да направя нещо силно от него. Донесете Ми натрошените парчета от живота си.

Има много важна причина, поради която Великият Лекар може да ни изпрати тази вест – дори и при най-лошите обстоятелства. Той е Богът на новото творение. Той не само изцелява, Той пресътворява. Създава нещо от нищо.

Веднъж Исус посети един много болен пациент в град Капернаум – малко момиченце, дъщеря на главата на синагогата. Тази история е разказана в Марко, глава 5. Когато Исус пристигна в дома, Той бе посрещнат от воя на оплаквачките. Детето било починало. Всички скърбяха. Но Исус се обърна към групата и запита: “Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи” (Марко 5:39).

Някои от присъстващите помислиха, че това е някаква ужасна шега. Исус ги помоли да напуснат сцената. След това хвана момичето за ръка и каза:

- Талита куми.

Това означава: “Момиче, тебе казвам, стани.” Марко ни казва какво се е случило след това: “И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много” (стих 42).

Пациентът може да е мъртъв, но Великият Лекар все още може да помогне. Той е Създателят. Той е Богът на новото начало.

Бих желал да ви покажа един драматичен пример как Христос може да ни помогне да сглобим парчетата и да започнем всичко отначало. Това е нещо, което се е случило в Турция, в областта, позната като Кападокия – едно от най-интригуващите места на земята.

В различни периоди от християнската епоха враждебните власти са гонели вярващите към пустинята. Така се е случило и с ранните християни в тази част на Мала Азия по време на различни периоди на римски гонения. Случило се е и по-късно, когато арабските нашественици минали през земята, търсейки какво да плячкосат. Случило се е и още по-късно, когато турските сили на Отоманската Империя преминали от там.

През вековете вярващите са понасяли езическите гонения и също трябвало да бягат от войнствените мюсюлмански нашественици. Мнозина дошли в Кападокия. Трите вулканични върха, извисяващи се над региона, някога разпръсквали огромни количества лава и пепел. През годините вятърът, ледът и водата ерозирали в скалисти островърхи кули. Християните установили, че тези геологични образувания предлагат добри скривалища. Те търсели камуфлаж и място, където да могат да се защитават от по-висшите сили. Затова издълбали жилищни помещения в скалите. Скрили се в дупките на изоставения ландшафт.

Това не е точно местото, където да построите дома на мечтите си. За много от вярващите, които идвали там, това може да им се е струвало като края на света. Те със сигурност са били изкушавани да си мислят, че животът им вече е свършил. Останали са им били само няколко натрошени парчета от живота им, само няколко неща, които можели да вземат със себе си, бягайки от гоненията. С други думи, бихте си помислили, че пациентът е съвсем мъртъв.

Е, пак си помислете. Християните успели да построят църкви в Кападокия. И просто погледнете какво са направили вътре в тях! В една църква, позната като Токали Калисе, можете да погледнете към свода и да видите двадесет и девет сцени от живота на Христос – Неговото благовещение, кръщение, чудеса, разпятие, възкресение и възнесение. В друга част поглеждате нагоре към кръглите сводове и виждате други четиридесет сцени от живота на Христос, допълнени с обяснение към стенописите.

В Елмали Калисе пред очите ни се появяват още сцени от служенето на Христос. Навсякъде има рисунки на Христос, на ангелите, пророците, патриарсите и евангелистите. Отвън тези пустинни църкви може да изглеждат като пясъчни могили. Но вътре избухват от жива вяра, от багри и форми. Вътре са пълни със силно посвещение.

Тези чудесни вярващи настина са “закрепили останалото, което е било близо до умиране” (Откровение 3:2). Те са предали на Бога натрошените парчета от живота си и Той им е помогнал да построят нещо прекрасно и славно. Църквата в пустинята може да е изглеждала външно погребана, но вътре е била пълна с живот. Тук работел Великият Лекар.

Нека ви кажа и още нещо, което Великият Лекар предписал. Това е нещо друго, за което вярващите в Кападокия ни дават пример. “Помни, прочее, как си приел и си чул; и пази го и покай се” (стих 3). Великият Лекар моли изправените пред духовна смърт, да си спомнят чудесните неща, които са научили за Бога, да помнят съкровището, което някога им е било поверено.

Знаете ли, точно това са правели вярващите, бягащи в Кападокия от гоненията. Те помнели. Мнозина били научили благовестието от проповедници в Източната Римска Империя с център Константинопол. Може да откриете определен византийски стил в техните картини. Те може да ни се струват малко по-различни – на нас, живеещите в западната традиция на християнството. Но какъвто и да е бил техният изразен стил, тези вярващи помнели благовестието. Те помнели чудесните истории за Исус. Не забравили евангелската история в онова, което им се е струвало като края на света. Те не се подхлъзнали в изолираната Кападокия. Те помнели и сърцата им се стоплили. Те помнели и изпълнили църквите си с лицето на Исус.

Помнели и със символи. В църквата, наречена Узумлу Калисе, по стените на светилището симетрично са изобразени гроздове. Какво помнели вярващите? Те помнели думите на Исус: “Аз Съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото отделени от Мене не можете да сторите нищо” (Йоан 15:5).

Вярващите тук помнели, че могат да бъдат присадени на Исус, Лозата. Те можели да абсорбират духовната храна дори и в изоставени места, дори във враждебна среда. Великият Лекар можеше да ги поддържа.

Приятели, когато надеждата е на изчезване – помнете. Когато се чувствате духовно мъртви – помнете. Помнете какво е направил за вас Бог в миналото. Помнете какво ви е било дадено. Помнете какво сте чули. Исус има начин да създаде нещо славно от онова, което помним.

Нека видим още една вест, която Великият Лекар предаде на хората в Сардис, местото на мъртвите:

Исус съсредоточава вниманието Си върху тези добри хора. И след това обещава велики неща на всички, които се присъединят към тях. Исус иска да изповяда имената им, да каже добри думи за тях пред Небесния Си Баща. Той желае голяма група от победители. По-нататък в книгата Откровение виждаме голямо множество, облечено в бяло.

Това е планът на Великия Лекар, Който ни моли да Му предадем натрошените парчета от живота си. Този Велик Лекар обещава да създаде нова общност от неколцината, останали верни. И това прави. Той е Богът на новото начало.

Бог създал едно много важно ново начало в определен момент в историята. Църквата в Сардис също представлява период от църковната история – периодът на Реформацията. Век след век Божията истина била потъпквана, но верните Божии мъже и жени устоявали за Неговата кауза. Истината, която отдавна били изгубена от погледа през вековете, отново засиявала ярко. Тя нямало да бъде потъпкана завинаги. Бог издигнал реформаторите:

Валдензите преписвали Писанието на ръка. От планинските им скривалища в северна Италия и южна Франция те разпращали младежи по цяла Европа, за да споделят Писанието.

В Чехословакия Ян Хус и неговият приятел Йероним Пражки превърнали покорността на Бога в свое мото.

След това дошъл ред на братята Джон и Чарлз Уесли, които сложили началото на мощно, предвождано от Божия Дух съживление в Англия, подчертавайки святостта и израстването в благодатта.

През ХVІ и ХVІІ век - по време на сардиския период на Реформацията – библейските истини, която отдавна били изгубени от погледа, отново били открити. Библейски истини, като кръщението чрез потапяне, второто пришествие на Христос и покорността на Божия закон са били прегърнати от вярващите в Библията християни по целия свят. Бог създал едно ново начало за Своята истина.

Бог създал ново начало и за хората, избягали в пустинния район на Кападокия. Бих желал да ви покажа каква общност са станали тези вярващи. Бих желал да ви покажа в какво се е превърнал “краят на света.”

Слизайки под църквата в едно място, наречено Деринкьой, стигате до поредица от стаи, издълбани в стената и след това слизате на още едно ниво от жилищни помещения, след това на следващото и на следващото, и на следващото. Колкото и да е невероятно, там има седем етажа, които някога са съдържали жилищни помещения, кухни, конферентни зали и църкви.

Специално изработени въздухопроводни шахти осигурявали вентилация дори до най-долните нива. Подземните помещения някога били осветявани от факли и фенери. Стратегичните входове можели да бъдат затворени с огромно каменно колело, подобно на мелнично. То било държано в ниша, откъдето можело да бъде търкулнато пред вратата, изолирайки я напълно от нашественици.

Това бил подземен град, построен преди векове. Заема площ от 4 кв.км. и може да подслони 20 000 души! И знаете ли какво може да намерите в този подземен град? Християнска църква след църква; молитвен дом след молитвен дом. Малцината, които избягали от гоненията, наистина станали мнозина. Първите, които помнели, накарали огромна общност да си спомни. Най-първите, които взели натрошените парчета, вдъхновили мнозина други да направят същото.

Изплашените християни станали победители. Бедните, бягащи в парцали, се оказали облечени в бели дрехи. Смълчаните от враждебните власти установили, че имената им са изповядани пред Небесния Отец. Така те заедно издигали гласовете си на това място. Гласовете на прослава се издигали от дълбините на земята, от помещения, разпръснати надлъж и нашир. Уверени гласове, ревностни гласове пеели за Великия Лекар, за Бога на новото творение, за Господа на новото начало.

Може би се чувствате така, сякаш сте стигнали до “края на света.” Може би смятате, че се намирате на пустинно място. Позволете ми да ви подканя да схванете тази вест от Великия Лекар. Това е вест за нас, когато надеждата изглежда почти изчезнала.

Създателят казва:

- Дайте Ми натрошените парчета от вашия живот. От тях Аз мога да създам нещо прекрасно.

Създателят казва:

- Помнете какво сте получили. От него Аз мога да създам нещо прекрасно.

Господ казва:

- От малцината Аз мога да създам силна общност.

Моля, предайте Му онова, което днес е останало от живота ви. Направете го още сега. Издигнете към Него онова, което имате и Той ще направи от него нещо славно. Позволете Му да оформи натрошеното в нещо прекрасно. Нека да се помолим.
Скъпи Татко,

Благодарим Ти за примера на тези чудесни вярващи в пустинята. Благодарим Ти за картините на тяхната вяра. Моля Те да последваме стъпките им. А сега полагаме в ръцете Ти всичко, което е останало от живота ни. Каквото и да е то, молим Те, оформи го в нещо полезно. Направи от него нещо, което да покаже на другите, че Си реален. Посвещаваме Ти живота си по този начин в името на нашия Велик Лекар Исус.

Амин.