Инициативата „Споразумение на Кметовете” и Столична община

2. Инициативата „Споразумение на Кметовете” и Столична община

2.1. Споразумението – обзор

Борбата срещу климатичните промени ще бъде спечелена или изгубена именно в градските райони. Причината е, че голяма част от населението на Европа живее и работи в градовете, консумирайки 80% от енергията, използвана в ЕС. Местните администрации са от една страна представители на държавното управление, а от друга се намират най-близо до гражданите, и затова са идеалната възможност за справяне по най-добрия начин с климатичните промени.

Освен спестяване на енергия, резултатите от действията на подписалите Споразумението са многообразни: създаване на квалифицирани и стабилни работни места, които не подлежат на делокализация; здравословна околна среда и качество на живот; подобрена икономическа конкурентоспособност и по-голяма енергийна независимост. Тези действия служат като примери, които останалите могат да следват и по-специално, като се позовават на „Критериите за отлични постижения”, базата данни за най-добрите практики предоставена от подписалите Споразумението. Каталогът „Планове за действие за устойчива енергия” е друг такъв уникален източник за вдъхновение, тъй като показва събрани в едно амбициозните цели, поставени от други страни, подписали Споразумението и ключовите мерки, определени за изпълнението им.

Все повече градове се решават да поемат това предизвикателство, както се вижда и от растящия брой подписали Споразумението на кметовете. Към 23.05.2012 г. градовете присъединили се към Конвента са точно 3965.

• 
  С Решение на Столичния общинския съвет №315/26.05.2011 за присъединяване на Столична община към европейската инициатива Конвент на кметовете, Кметът на Столична община се задължава в срок от една година от датата на присъединяване към Конвента на кметовете, да разработи и внесе в Столичен общински съвет План за действие за устойчиво енергийно развитие, включващ инвентаризация на базовото равнище на емисиите и очертаващ начин за постигане на целите.
  
• 
  На графиката по-долу се виждат ясно конкретните стъпки, които Столична община следва като страна, подписала Конвента.
  

2.2. Методология на разработването на ПДУЕР на Столична община

Основа за разработване на ПДУЕР на Столична община е методологията описана в Ръководството за изготвяне на ПДУЕР на Секретариата на Конвента на кметовете. Тя включва 8 основни етапа, свързани с подготовка, развитие, изпълнение и мониторинг на Плана.

Разработването и изпълнението на ПДУЕР минава през следните етапи:

I. Подготвителни дейности за започване на процедура (политическа воля, координация, подбор на професионалисти, участници и др.).

II. Разработване на Плана за действие за устойчиво енергийно развитие на София.

III. Приемане на Плана от СОС като официален документ за изпълнение.

IV. Изпълнение на посочените мерки и дейности залегнали в Плана и спазване на предвидените срокове.

V. Мониторинг и контрол на изпълнението на посочените мерки. Изготвяне на Доклади за реализираните проекти по изпълнение на Плана на всеки 2 години.

Посочва се координатор, оторизиран от общинската администрация, който да отговаря за организиране на работата по изготвяне и последващо отчитане на резултатите от изпълнение на Плана. За Столична община тази функция е предвидена да се поеме от Дирекция „Европейски програми и проекти” – орган на общинската власт, както е препоръчано и от Европейската комисия. С решение на СОС № 315/26.05.2011 г., Столична община се присъединява към европейската инициатива Конвент на кметовете и тази Дирекция е официално натоварена с координация по изпълнението на този План. Това обаче по никакъв начин не освобождава останалите служители на Общината от отговорност по поетия според Конвента на кметовете ангажимент за работа в посока изпълнение на ПДУЕР на гр. София.

1. Определяне на времевите граници за изпълнение на Плана;

2. Определяне на секторите, консумиращи енергия на територията на Общината;

3. Анализ на консумацията на енергия по сектори;

4. Определяне на основните сектори за действие въз основа на анализа от т.3;

5. Изготвяне на базовата инвентаризация на СО2 емисии;

6. Разработване на Плана, с цел постигане на набора от цели, свързани с намаляването на СО2 емисии до 2020 г.;

7. Определяне на темпа на изпълнение (сценарий) на ПДУЕР;

8. Определяне на финансовите механизми за осъществяването му;

9. Определяне на законодателната рамка по неговото прилагане;

10. Поставяне на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за намаляване консумацията на енергия и нивата на СО₂ емисии.;
По конкретно, в първата дейност се включва избирането на базисна година за инвентаризация на СО₂ емисии. Предписанието на Европейската комисия е за такава да бъде взета 1990 г., но ако местният орган на властта няма данни за съставяне на инвентаризация за 1990 г., се разрешава да се избере година, която е най-близо до 1990 г. и за която могат да бъдат събрани най-пълни и надеждни данни.

За Столична община е избрана 2007 г. като базисна година, тъй като за тази година има събрани данни във връзка с актуализацията на Програмата за качеството на атмосферния въздух. За избраната година е направена инвентаризация на СО₂ емисии на база на крайното енергопотребление за следните сектори и области на дейност: Сгради; Транспорт; Обществено осветление; Местно производство на електроенергия; Управление на води и отпадъци, Местна топлофикация, Планиране на земеползването, Възлагане на обществени поръчки за услуги и продукти, Работа с граждани и заинтересовани страни.

• 
  Общински сгради, оборудване/съоръжения
  
• 
  Третични (необщински) сгради, оборудване/съоръжения
  

Сектор „Транспорт”:

• 
  Общински парк от превозни средства
  
• 
  Обществен транспорт
  
• 
  Частен и търговски транспорт
  

Сектор „Обществено осветление”:

• 
  Водноелектрическа енергия
  
• 
  Вятърна енергия
  
• 
  Фотоволтаична енергия
  
• 
  Когенерация
  

Сектор „Управление на води и отпадъци”

1. Стратегическо градоустройствено планиране

2. Планиране на транспорта/мобилността

3. Норми за обновяване и развитие

• 
  Изисквания/стандарти за енергийна ефективност
  
• 
  Изисквания/стандарти за възобновяеми енергийни източници
  

Сектор „Работа с граждани и заинтересовани страни”:

• 
  Консултантски услуги
  
• 
  Финансова помощ и субсидии
  
• 
  Повишаване на осведомеността и работа в местна мрежа
  
• 
  Обучение и образование
  

Основен момент за анализа на консумация на енергия по сектори и подсектори е събирането на качествени данни, което поради сложната енергийна инфраструктура на града, се оказва доста сложна задача.

1.Брой и вид на сградите;

2.Консумация на електроенергия;

3.Консумация на топлинна енергия от централизираната топлофикационна система;

4.Консумация от други енергийни източници за отопление (газ, газьол за отопление, дърва и др.)
За сектор „Транспорт” и неговите подсектори, събирането на данни за 2007 г. е на базата на:

1. Структура на общинския автопарк, според използваното гориво;

2. Структура и вид на обществения транспорт на територията на града;

3. Брой и структура на регистрирания частен и търговски транспорт;

4. Консумация на различните видове горива, които се използват за общинския автопарк;

5. Консумация на електроенергия от електротранспорта в столицата;

6. Консумация и разпределение на различните видове горива за автобусите от общинския автопарк.

За частните и търговски автомобили, изчислението е на база брой и структура на регистрираните такива МПС и оценка на изминати километри и видове гориво.

2. Консумация на електроенергия

Инвентаризацията на СО2 емисии е извършена в съответствие с Протокола от Киото и протокола за определяне на емисиите на замърсители на въздуха и т.н. Протокол на междуправителствения Панел по климатични промени, който е изпълнителен орган на Програмата по околна среда на Организацията на обединените нации и на Световната метеорологична организация, в изпълнение на Рамковата конвенция за климатичните промени на ООН.

Освен базисната инвентаризация, за изготвяне на ПДУЕР са взети предвид и основни документи като ОУП на столицата, различни стратегии за развитие на града за периода до 2020 г., както и редица законови и подзаконови нормативни актове на национално и международно ниво, а също и правилници, наредби и други документи на Столична община.

За определените мерки и дейности, чието осъществяване до 2020 г. може да завърши със значително намаляване на СО2 емисии заедно със задоволителни икономическо-енергийни параметри, в Плана ще залегне следното:

1. Потенциал за спестяване на енергия до 2020 г.;

2. Времева рамка и темп на изпълнение;

3. Финансови възможности;

4. Оценка на инвестиционните разходи за изпълнение;

5. Потенциал за намаляване на СО2 емисии до 2020 г.
Стъпка III. Приемането на Плана като официален документ за изпълнение от СОС е също важна стъпка, от която зависи успешното осъществяване на Плана и е условие за неговото разпространение като официален документ.
Стъпка IV. Изпълнението на посочените мерки и дейности залегнали в Плана, изисква най-много време, усилия и значителни финансови ресурси. Етапът на разработване на Плана завършва със създаването на План за приоритетни мерки и дейности, чието съдържание определя мерките за енергийна ефективност, използването на възобновяеми източници на енергия и екологично чисти горива, предложения за осъществяване, времеви рамки, оценка на потенциалните проценти на намаляване на СО2 емисии и използвана енергия.

Факторите, които оказват влияние върху изпълнението на Плана са икономически, социални и технически. Неоспорим е фактът, че за да се получат успешни резултати са необходими добра организация, координация и сътрудничество между различните страни, заангажирани с осъществяването му.

Необходимо е да се създаде координиращ орган, който да осъществява мониторинг на изпълнението на Плана.

С цел по-добра координация се предвижда създаване на комуникационна стратегия на 2 нива. На първото ниво ще се обменя информация и ще се комуникира между административни органи на общината, институции и учреждения, експерти, архитекти, инженери и т.н. ангажирани с Координиращото звено. На второто ниво ще се обменя опит и информация със служителите на общината, с отделните граждани и с всички заинтересовани от изпълнението на Плана.

• 
  Мониторинг на динамиката на изпълнение на конкретните мерки за енергийна ефективност, в съответствие с Плана за Приоритетни мерки и дейности;
  
• 
  Мониторинг на успеваемостта по изпълнение на Плана;
  
• 
  Мониторинг и контрол на набора от поставени цели за пестене на енергия за всяка мярка, залегнала в Плана;
  
• 
  Мониторинг и контрол на постигнатото намаляване на емисии за всяка мярка, заложена в Плана.
  

Всичко това ще се осъществява от Дирекция ЕПП на Столична община. При необходимост може да се създаде допълнителен орган за надзор по изпълнение и мониторинг на Плана.

Европейската комисия препоръчва създаването на нов Регистър на СО₂ емисии за София, с цел по-успешно следене на спестяванията по сектори и подсектори. Този Регистър трябва да се подновява на всеки две години, като се използва идентична методология на тази, използвана за базисната инвентаризация през 2007 г. Само така данните ще са съпоставими за сравнение и ще може да се отчете точния процент на намаление на СО₂ емисии. Това ще помогне и за изработването на поправки и допълнения на мерките, съобразени с постигнатите резултати. При ревизия на Плана трябва да се отчете и факта, че за да са сравними резултатите, трябва да се използва също идентична методология.

Съгласно предписанията на Европейската комисия ще се изготвя доклад за напредъка в изпълнението на Плана на всеки 2 години. Публикувана е отчетна форма, в която да се записват параметрите на Плана (отговорни личности, консумирана енергия, СО₂ емисии и т.н., които да са в съответствие с класификацията за сектори и мерки на ЕС).