План за действие за устойчиво енергийно развитие на Столична община 2012 2020

1.3. Икономика и промишленост

Град София има добре изградена и съобразена с климатичните и релефни особености инфраструктура. Всичките 38 населени места в общината са електрифицирани и водоснабдени. Електропроводната мрежа на общината е с дължина 7982 км, от които 6628 км в 4-те града и 1354 км в 34-те села. Изградени са 4824 трафопоста, от които 4316 в градовете и 508 в селата. Топлофикационната мрежа на София обслужва над 425 000 жилища, което е над 75% от общия брой на жилищата.

На състоянието и тенденциите в икономическото развитие на общината определено влияние оказва комплекс от фактори и предпоставки.

Факторите и предпоставките със стимулиращ характер са:

• 
  Благоприятното местоположение на общината и нейния център - гр. София и ролята им на средищно място и главен международен транспортен център на страната;
  
• 
  Функциите на гр. София като комуникационен възел с добре развита транспортна мрежа и комуникации;
  
• 
  Много добре развита цялостна инфраструктура, даваща предимства на Столична община (област София) по линия на общите условия на развитието, в които инфраструктурата е един от определящите фактори за преструктуриране и динамизиране на производството;
  
• 
  Натрупан опит и традиции в развитието на индустриалните и обслужващи отрасли;
  
• 
  Голямо количество и високо качество на човешкия потенциал и на трудовия ресурс с висока квалификация и богат производствен опит. Високият брой на населението е оценяван като стимулиращ фактор за производството и потреблението на стоки и услуги;
  

• 
  Изградена значителна по капацитет база на всички отрасли на икономиката;
  

• 
  Наличие на много голям брой висши учебни заведения и научноизследователски центрове и институти, които да стимулират едно ново иновационно развитие на гр.София, с възможност за изграждане на технологични паркове и други форми на сливане на науката с производството;
  

• 
  Инвестиционна привлекателност на територията за осъществяване на проекти в сферата на бизнес инфраструктурата, промишлеността, търговията, туризма, логистиката, услугите и др. По размер на чуждите инвестиции София се нарежда на първо място в страната.
  

Един от основните макро показатели, даващи представа за състоянието на социално-икономическия комплекс на областта е Брутния вътрешен продукт (БВП). През 2002 г. на територията на областта (Столична община) е реализиран БВП в размер на 9429 млн. лв., което е 29,1 % от този за страната. През 2004 г. размерът на БВП нараства на 11 393 млн. лв. (29,8 % от този на страната).

Отрасъл селско стопанство в региона е развит съобразно условията, които предоставя спецификата на Софийското поле. Тук преобладават черноземните смолници, алувиално-ливадните и делувиално-ливадни почви. За полупланинските райони са характерни канелените и кафявите горски почви. Общият размер на използваната земеделска площ в Столична община през 2005 г. е 45,6 хил. хектара (ха.). в сравнение с 2004 г. (49 832 ха) намалението е с 4 277 ха. Най-голяма част от обработваемите земи са разположени в северната, по-слабо урбанизираната част на областта – в района на Нови Искър, Кремиковци, Панчарево.

Независимо от посочените данни, подчертаващи по-скромното участие на аграрния сектор в социално-икономическия комплекс на областта, той има място в бъдещото развитие на територията. Това е свързано с използване на поземлените ресурси и с осигуряването на селскостопанска продукция и на трудова заетост и източник на доходи на населението.

Селското стопанство в областта е с растениевъдно-животновъдна структура. То е специализирано в производството но фураж, месо, мляко, зеленчуци и картофи. Около град София се оформя селскостопанска зона. От нейното производство се задоволяват част от потребностите на столицата с пресни зеленчуци, мляко и млечни произведения.

Растениевъдството е по-добре развития подотрасъл на селското стопанство. То е специализирано в производството на зърнени и фуражни, технически култури, на зеленчуци и на трайни насаждения.
Таблица 1.3. Посевна площ на земеделските стопанства в Столична община в хектари за периода 1998-2003 г.

В периода 1998 – 2003 г. се очертава ясно изразена тенденция на намаляване на размера на посевната площ.

Животновъдството в областта е специализирана в развитието на говедовъдството, овцевъдството, птицевъдството.
Таблица 1.4. Динамика в броя на селскостопанските животни в Столична община за периода 1998 -2003 г.

Показатели	Години
	1 998	1 999	2 000	2 001	2 003
Говеда	7 317	7 897	8 298	7 028	7 969
в т.ч. крави	5 261	5 640	6 050	5 626	4 914
Биволи	10	57	16	20	36
Свине	14 584	17 964	19 320	15 821	8 185
Овце	26 253	26 807	27 317	20 872	12 023
Кози	10 385	12 020	12 800	9 491	7 269
Птици	164 342	176 391	170 279	161 714	108 461

Източник: София в цифри, 2009
1.3.3. Горско стопанство

Важна роля за развитие на горското стопанство в Столична община има нейната осигуреност с горски ресурс. Данните от териториалния баланс показват, че през 2002 г. горските територии заемат 42 622 ха. Това е около 1% от общата площ на горите в страната. Залесената площ е 32841 ха, или 0,98 %, а горския запас - съответно 4 446 795 ха или 0,95% от този за страната.

На територията на Столична община всички гори са със специално предназначение, т.е. това е единствената община в страната, която няма гори със стопанско предназначение или гори с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции.

Общата площ на горите със специално предназначение представлява 3,15% от тези на страната, залесената им площ е 2,87%, а запасът 2,41%. Към горите със специално предназначение са включени 25 638ха водоохранни, противоерозионни, мелиоративни, рекреационни и други гори и 7 203ха гори в защитени територии, представляващи 2,92 % от тези на Р.България.

На територията на общината функционират 2 горски стопанства – Държавно лесничейство София град и СП.Н.П. Витоша. През 1997 г.

Горските ресурси на територията на гр.София са ограничени и нямат съществено промишлено значение. От 1995 год., с новите ЛУП се увеличава ползването на дървесина, което в по-голяма степен ще удовлетвори нуждите на гр.София. Страничните ползвания са пашата (при допустимо натоварване от 0,64 глави едър рогат добитък на 1ха и 4 глави дребен добитък на 1ха) и добивът на сено.

В икономиката на София са застъпени всички отрасли на материалното производство, като на територията има около 800 големи предприятия. В структурата на столичната икономика приоритет има отрасъл "Промишленост". В София е съсредоточена 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувна промишленост. Развити са химическа, текстилна и хранително-вкусова промишленост. Добре са развити отраслите "Строителство" и "Търговия", които са свързани с изграждането и функционирането на материалната и социалната инфраструктура на големия град.

Промишлените предприятия през 2003 г. са общо 4 518, като от тях 31 са в добивната промишленост, а останалите 4 487 са в преработващата промишленост.
1.3.5. Строителство

Развитието на строителството в Столична община е свързано с потребностите и мащабите на града и прилежащите територии. Последните години се характеризират с качествени промени в структурата на строителната продукция. Преходът се характеризира с рязко снижение на строителството на промишлени сгради и на сгради за обществени нужди и постепенното затихване на жилищното строителство, изпълнявано по индустриални технологии. Основните направления на строителството са свързани със строителството на индивидуални жилища и кооперации (преобладаващо в престижните градски райони), поддръжка и строителство на градската инфраструктура (при бюджетно финансиране и бизнес инфраструктура).

За периода 1992 - 2001 г. са построени общо 57 128 жилища при намаление на населението за същия период с 11 547 д. За периода 2001 – 2003 г. жилищата са се увеличили с 3 468 бр., а населението с 30 357 д. През 2010 г. в общината има общо 536629 жилища.
1.3.6. Третичен сектор

Икономическа характеристика на сектора

Анализът на състоянието на третичния сектор на столичното стопанство се разработва на основата на показателя “брой заети лица”: Чрез него се цели да се измери участието на третичния сектор в икономическото развитие на столичната община на фона на националната икономика.

За мястото на социалните дейности и функциите на социалната инфраструктура в Столична община освен данните за броя на заетите лица, се отчитат още размера на бюджетните разходи и ангажиментите на държавната и местната власт към развитието на тези дейности. Извършените анализи и оценки на заетостта дават възможност да бъдат направени следните констатации:

• 
  за периода 1998–2005г. се очертава тенденция на нарастване на общия брой на заетите – от 355,2 хил. д. на 625,4 хил. д. Третичният сектор в Столична община е с по-голяма тежест като относителен дял на заетите в него от общата трудова заетост. Това състояние се запазва през целия период. Така, ако през 1998г. заетите в третичния сектор са 253,6 хил. д. (71,4%), то към 2005 г. те съответно са 474,6 хил. д. (76,4%) от общия брой на заетите в столичното стопанство;
  
• 
  Изявените обществено-обслужващи функции на София както и формирането и като значителен бизнес център са едни от основните причини за значително по-високия относителен дял на заетите в третичния сектор, в сравнение с други общини в страната.
  
  
  

От данните за заетостта на населението се вижда, че в някои от отраслите с подчертан социален характер–управление, образование, здравеопазване, култура и др. През 2005г. са ангажирани 137 260 лица. Този брой представлява 28,7% от заетите в третичния сектор. Така само в образованието в Столична община са ангажирани 36,4 хил. д., а в здравеопазването и социалните дейности – 31,2 хил. д.

Транспортната система на столицата е добре развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт без водния. София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари, със съответните локомотивни и вагонни депа. Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три транспортни коридори - 4, 8 и 10. Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, и центъра за ръководство на въздушното движение. В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е холдингът Столичната компания за градски транспорт който е общинска собственост. В транспортния сектор на градската икономика са заети 49 хиляди души.

Разпределението на извършените превози по видове превозни средства е: 29,1% с трамваен транспорт; 13,7% с тролейбусен транспорт и 57,2% с автобусен транспорт, от който 48,3% в централна градска част и 8,9% в крайградска част. Трамвайната мрежа на града е с експлоатационна дължина 184 km, от които дължината на пътническите линии е 159 km. Паркът разполага в края на 1996 г. с 403 бр. мотриси, около 12 % от които са широколинейни (1435 мм). Общата дължина на тролейбусните линии в града е 93км. и това е намаление от 21 km спрямо 1991 г. Броят на тролейбусните коли също намалява от 230 на 205 броя. С най-голямо значение за града е автобусният транспорт. Град София по данни към 31.12.1996 г. се обслужва от 1250 бр. автобуса.

През последните години в столицата рязко нарасна интензивността на движението, а количеството на транспортните средства рязко се увеличи. Общият брой на моторните превозни средства, регистрирани на територията на Столична община нарасна от 395 хиляди през 1993 г. на 500 хиляди през 1998 г. Потребностите от ефективен обществен транспорт по направления на най-големите пътнически потоци и проучванията за перспективното развитие на столицата са послужили като основание за започване изграждането на метро в гр.София.

Близостта на планината Витоша обуславя поддържането на въжени линии, които нямат пряка връзка с масовото транспортно обслужване, но имат отношение към рекреационните потребности на населението. Общата дължина на въжените линии е 12 860 m с общ транспортен капацитет 2138 човека в час при 2850 броя превозни места. Частният и кооперативен сектор в областта на таксиметровия транспорт включва около 15 хиляди таксита.

Изградените до момента велоалеи са с дължина от 28 км. До края на тази година (2012) са предвидени да се направят още 8 км и така общата им дължина да достигне 36 км.

На 08.03.2011 г. СОС приема Генерален план за организация на движението на София. При направения анализ е установено, че пътуванията с леки автомобили за последните 10 години са нараснали от 17% на 30%, а делът на пътуванията с обществен транспорт е намалял с 16%. От 2000 година се наблюдава 20% увеличение на продължителността на пътуванията с лека кола и 10% за обществения транспорт. Делът на велосипедното движение е само 1%, а на пешеходното 11% от всички пътувания.
1.3.8. Здравеопазване и образование

Системата на здравно обслужване на града включва 45 болнични и 102 амбулаторно-поликлинични заведения с над 13 000 легла. Благоприятните природно - климатични условия в непосредствена близост до града са предпоставка за съществуването на 3 санаториума и 4 курортни заведения в обществения сектор с общо 756 легла. В системата за домашен патронаж са обхванати 1851 души.

В градската образователна система са обхванати над 310 броя учебни заведения, от които 216 общообразователни училища, 10 специализирани училища, 13 средни професионални училища, 46 професионални гимназии и училища по изкуствата, 9 колежа и 18 университета. Общата численост на учащите се, обхванати в системата са над 260 хил.души, от които 97,6 хиляди или 37 % са учащите се във висшите учебни заведения. Към образователната система на София се числят детските градини - 232 на брой с около 28,600 деца. Столична община поддържа също така 6 броя домове за деца и юноши, предимно сираци и деца с здравни проблеми, чийто брой през годините е относително постоянен - около 550 възпитаници, за които се грижат 113 души педагогически персонал.
1.3.9 Туризъм

Данните за 1998 г. показват, че в икономически дейности, хотели и ресторанти Столична община по трудовоправни отношения (без самонаетите) са били ангажирани 10 415 д. През 2003 г. техният брой нараства на 21 456 д. Увеличението е почти 2 пъти.

Представа за туристическия интерес към София и Столична община и за мястото им в туристическите дестинации в страната и в Югозападния район за планиране дават данните за броя на туристите, размера на леглоденонощията и броя на нощувките в средствата за подслон.
Таблица 1.5. Динамика в броя на средствата за подслон и на реализираните нощувки в Столична община за периода 1998-2005 г.

Показатели	години
	1998	1999	2000	2001	2002	2003	2005
1. Средства за подслон в т.ч. хотели	27	23	27	36	45	62	88
	20	16	20	28	41	57	77
2.Реализирани нощувки от чужденци	273634	265 094	336 726	371403	467406	529315	751 060
в т.ч. в хотели	272512	264524	336 547	371213	467123	528960	743 466
3.Реализирани нощувки от български граждани	382597	318232	314 976	268786	297283	447073	458 648
в т.ч. в хотели	360245	296106	297 339	252360	286198	435634	432 770

Статистическата информация за 2005 г. сочи, че в Столична община има общо 88 средства за подслон, от които 77 хотели и 8 хижи. Броят на леглата във всички средства за подслон - хотели, мотели, туристически хижи и др., от които само в хотелите–10159 бр.

Анализът на данните по посочените показатели, характеризиращи туризма в Столична община за периода 1998-2005 г. показва, че е налице тенденция на нарастване на броя както на средствата за подслон (от 27 през 1998г. на 88 през 2005 г.), така и на нощувките, съответно от 656,2 хил. бр. (1998 г.) на 1 209,7 хил.бр. (2005 г.). През 2005 г. нощувките от чужденци надвишават тези, реализирани от българи почти 1.6 пъти, а през 1998 г. е обратно.

Като туристически центрове в Столична община, освен гр. София са още гр. Банкя и Панчарево.

Броят сгради в София за 2009 г. е 98 025, жилищата са 534 672, от които 500 186 в градовете и 34 486 в селата. Полезната площ на жилищата в София е 32 737 951 кв. м. (в градовете) и 2 227 873 кв. м. (в селата). Преобладаващата част от жилищата са масивни (паянтовите в компактния град са само 1500 (0,3%), в околоградския район – 1600 (2,5%) и в зоната на активно влияние –5500 (8%). Много значителен е делът на панелните жилища в компактния град – 42%.

Жилищата на 1000 човека от населението са 426. Средният брой лица на едно жилище е 2,35. Жилищната площ на човек от населението е 17,07 кв. м.. 81% от домакинствата обитават собствени жилища.

В таблицата по-долу се виждат показателите за жилищата по характеристика и по вид за 2011 г. по данни на НСИ, ТСБ-София.

Панелните жилищни блокове имат лоши експлоатационни, топлотехнически, шумоизолационни и естетически качества, както и амортизирани инженерни инсталации. Комплексите се нуждаят от основно градоустройствено преструктуриране, а панелните сгради – от обновяване.

Коефициентът на топлопреминаване на стените на сградите строени преди 2009 и особено на тези, строени преди 1999 г. не отговаря на референтните стойности в Наредба № 7 от 2009 г. Тези сгради подлежат на обновяване за подобряване на техните топлотехнически характеристики.