Планово задание за разработване на общ устройствен план на община тополовград

Средствата за подслон и обекти за подслоняване към 2012 г. в Тополовград са 8 на брой, в това число – 3 семейни хотела, 3 къщи за гости, 1 пансион и 1 къща със самостоятелни стаи. Общата леглова база на местата за настаняване е 136 легла. В Сакар планина, за целите на специализирания ловен туризъм, се ползват няколко ведомствени хижи.

От инфраструктурна гледна точка има добър достъп до обектите, но наличните пътища към тях са в лошо състояние.

Сред основните посетители в общината са туристически групи от съседните балкански страни, главно по линия на културния и икономически обмен, както и групи от вътрешността на страната с цел рекреативен туризъм в хижите над града. Най-много са неорганизираните посетители от съседна Гърция. В последните години се забелязва силен интерес от страна на чужденци и български граждани от големи градове за закупуване на къщи в отделни живописни населени места (с. Сакарци, с. Чукарово, с. Синапово, с. Устрем и др.), което е предпоставка за превръщане на тези места в още по-привлекателни за туризъм и изграждане на ваканционни селища в или в близост до тях.

Към момента в общината липсва структура, която да предоставя пълна и качествена информация и услуги на потенциални туристи. Това предполага създаването на Туристически информационен център.

Към Общинска администрация-Тополовград е сформиран е Консултативен съвет по туризъм, с включени представители на НПО и собственици на хотели и др. В общината има и регистрирано туристическо дружество „Вишеград”, чиято основна цел е запазване и популяризиране на културно-историческите и природни дадености на района.

Културно-историческото наследство е основен туристически ресурс на общината. По-интересните обекти са:

• 
  Култовият тракийски комплекс "Палеокастро" на 3 км западно от Тополовград с над 150 релефни диска по крепостта;
  
• 
  Тракийските долмени край с. Хлябово, с. Устрем и с. Сакарци;
  
• 
  Храмът на Слънцето - разположен над рида между с. Хлябово и гр. Тополовград. Той представлява група ветрилообразни скали, осеяни с над 150 изкуствено изчукани релефни и геометрично подредени кръгове, обърнати на изток;
  
• 
  Манастирът "Света Троица" - разположен на около 6-7 км от Тополовград, в полите на Сакар планина, един от най-големите манастири в Южна България;
  
• 
  Скални християнски храмове - "Вехтата църква" и скална църква при с. Маточина;
  
• 
  Скални светилища, по-известни сред които са тези в с. Орешник, с. Хлябово;
  
• 
  Антични и средновековни селища и крепости, по-известни са тези в с. Устрем, с. Българска поляна, с. Орлов дол, с. Светлина, връх Вишеград и крепостта "Вукелон";
  
• 
  Православни храмове - църкви и параклиси.
  
• 
  Музейни сбирки в гр. Тополовград и с. Радовец. В град Тополовград се намира музейната сбирка на общината с над 6 000 музейни единици.
  

Атрактивни са и някои местни празници, които заслужават популяризация и развитие. Такива са: националният събор при манастира "Св. Троица", Тодоров ден - в Тополовград и с. Орлов дол, Василов ден в - с. Орешник, Коледа, Заговезни, Трифон Зарезан и др. Тополовград чества своя празник на 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Благоприятно от гледна точка за развитие на туризма в района е и биологичното разнообразие в Сакар планина и по долината на река Тунджа. Ресурс за развитието на ловен туризъм представлява дивечовото богатство. От месец март 2003 г. е пусната в експлоатация обновената хижа на Държавната дивечовъдна станция (ДДС) с около 20 легла. Особен интерес за чужденците - ценители, представляват трофеите от Сакарския елен. На следващ етап се предвижда в границите около ДДС да се обособи и защитена територия.

Туризмът би трябвало да се превърне в един от реално работещите сектори на община Тополовград.

За община Тополовград има изработени следните планове:

• 
  Общ градоустройствен план за град Тополовград
  
• 
  Териториално устройствен план на отдиха
  

Устройственото планиране от високо ниво се е извършвало на база устройствени схеми на над общинско ниво и на база проекти на национално ниво – пътища, жп линии, електропроводи и т.н.

Плановото осигуряване по отношение на устройството на територията на общината се състои основно от действащите към момента кадастрални и регулационни планове на територията включена в строителните граници на населените места.

Повечето населени места разполагат и с планове за застрояване.

Към момента на изготвяне на плановото задание осигуреността със стратегически документи действащи за територията на общината е както следва:

Има изготвени и са действащи следните планови и стратегически документи:

- РПР на ЮЦР за периода 2014-2020 г.

- ОСР за периода 2005-2015 г.

- ОПР за периода 2007-2013 г., като до септеври 2013 г., съгласно разпоредбите на ЗРР, следва да бъде разработен нов ОПР за периода 2014-2020 г.

- Общинска стратегия за развитие на социалните услуги 2011-2015 г.

- Програма за управление на отпадъците

- Общински план за младежта

- Стратегия и програма за управление на общинската собтсвеност и др.

Към момента е одобрена и НКПР на България;

В близко бъдеще предстои приемането на РСПР на областно ниво(NUTS 3) и РСПР на ниво район за планиране (NUTS 2);

За общината не е изготвяна залегналата с изменението от края на 2012 г. в ЗРР и ЗУТ, КПРО като основно свързващо звено между ОПР и ОУП. КПРО следва да бъде изготвена до края на 2013 г.

Разглежданата урбанизирна територия е осигурена с планове на ниво ПУП, за всички урбанизирани територии, но като цяло те са остарели. По отношение на действащите планове може да се каже че, при някой наслелени места се наблюдава и значително несъответствие между имотните граници, предвижданията на регулацията и действителното владение на место. Друг проблем се явяват и наличието при някой от плановета на така наречените контактни зони около границите на населените места с неизяснен статут. Също така трябва да се отчете и факта че плановете са правени през различни социално - икономически периоди в развитието на България, със съответните различия в нормативната уредба и методите на планиране - при действието на Закона за планово изграждане на населените места и на Закона за териториално и селищно устройство, за които може да се каже че са „концептуално” остаряли. За всички тези подробни градоустройствени планове, действащи на основание §6 ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ, приравнени на ПУП по смисъла на ЗУТ, следва да се направи извод, че за прилагането им се налага извършването на допълнителни частни и административни процедури. Затрудненията възникват основно поради ограниченията, наложени от разпоредбите на §8 от Преходните разпоредби на ЗУТ, относно отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове, което от своя страна води до нарушения в гражданския оборот и реализацията на инвестиционни инициативи за недвижимите имоти в обхвата им, в противоречие на основните цели и задачи на устройственото планиране.

За общината няма влезли в сила кадастрални и специализирани карти, съдържащи основните данни за границите, собствеността и предназначението на недвижимите имоти, както и за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, топографски и други данни за цялата територия в дигитален формат, подлежащ на обработка и визуализация от съвременна географска информационна система (ГИС).

Изготвените до този момент частични изменения на ПУП и плановете за застрояване на имоти извън строителните граници, са правени без да се отчитат всички аспекти на територията и връзките на по високо ниво, и без да се съблюдава устойчивост в развитието на общината и нуждите на обитателите и.

Обобщено може да се каже, че както за цяла България и за община Тополовград основни проблеми в устройственото планиране е липсата на планова осигуреност и на завършена единна ГИС за територията.

Изготвените за община Тополовград основни стратегически и планови документи имат изтичащ в настояща и следващите две години период на действие, поради което в съществената си част не би следвало да бъдат анализирани.

Принципно до настоящия момент ОПР е давал необходимите общи насоки за развитие, но основен проблем до сега е липсата на териториално измерение на предвижданията му. С изготвянето на заложените в последните изменения на ЗРР КПРО, се очаква да се запълни липсата на пространственото измерение на целите заложени в ОПР, но тези насоки на развитие няма да имат конкретен териториален обхват на ниво устройтвени зони.

Основна роля на ОУП на общината е да осъществи подходяща връзка между стратегическите и плановите документи на високо ниво, довеждайки предвижданията им до възможност за прилагане върху отделните имоти. Липсата на ОУП органичава възможността за развитие на територията като единна структура.

• 
  Да отчете връзката между предвижданията на стратегическите документи от високо ниво, заложени в закона за регионално развитие (ЗРР) и ЗУТ, включително концепциите за пространствено развитие, и с устройствените изисквания към всеки отделен поземлен имот на ниво ПУП.
  
• 
  Да отчита съществуващите външни връзки на общината на регионално и национално ниво, влиянията от близоста със съседни страни (Турция и Гърция), като стимулатори за развитие.
  
• 
  Да отчете разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от национално значение;
  
• 
  Да се стреми да ограничи негативното въздействие на урбанизационните процеси върху околната среда и ценни земеделски земи
  
• 
  Предвижданията за развитие на съществуващите и нови територии по отделните функционални системи на ниво общински център и община, следва да са съобразение с целта за устойчиво развитие.
  
• 
  Да отчитете необходимите мерки, изисквания и режими за опазването на природните и културно-историческите ресурси планирането на системите на отдиха и туризма.
  
• 
  Стремеж за намаляване на разликите в жизнената среда и баланс в развитието между общинския център и периферията, чрез методите си на устройственото планиране.
  
• 
  Да се търси възможност за етапност на предвидените устройствени мерки. Да се предвидят и резервират територии за необходими далеко-перспективни урбанистични дейности, за които е известно, че ще се реализират извън рамките на времевия хоризонт на разработвания ОУП.
  

Община Тополовград е четири пъти по слабо населена (16,4д/кв.км) от средното за страната. Гъстотата на селищната мрежа е 2,8/100кв.км. и е около два пъти по ниска от средната за страната (4,8 селища/100кв.км.)

• 
  Да се обърна внимание на възможностите за развитие и взаимовръзките на общинско и на над общинско ниво между градовете Елхово, Тополовград, Любимец, Свиленград(ГКПП с Турция) и Раднево.
  
• 
  Да се приложат устройствени мерки и решения с оглед преодоляване на дисбаланса в развитието между града и селата. Да се проучи нуждата от съсредоточване в някой от селата на определен спектър от услуги и социални активности обслужащи повече от едно населено място – създаване на т.н. средищни селища, които явявайки се вторични центрове на общинско ниво ще способстват за укрепването на селищната мрежа.
  
• 
  Насоките за определяне на вида и типа на различните обслужващи центрове изискват виждания за:
  

• 
  предпоставките за тяхното формиране;
  
• 
  функционалното им съдържание;
  
• 
  степента на обвързаност с останалите нива;
  
• 
  възможностите за теренното осигуряване на новопредлагани обслужващи центрове и др.
  

• 
  Да се извлече и развие потенциалът на територията на малките населени места и землищата им по отношение наличие на природни забележителности; материално и нематериално културно наследство; алтернативно и традиционно селскостопанско производство и преработка на продукцията; развитие на туристически атракции; усвояване на подходящ неизползваем сграден фонд.
  
• 
  Да бъде проучена необходимостта от разширяване на съществуващата към момента урбанизирана територия на селата и да се проучи наличието, действащият устройствен статут на местности със земи по параграф 4 на ЗСПЗЗ
  
• 
  Формулиране на принципни предложения за използване на свободен сграден фонд от нефункциониращи обществени сгради с цел смяна на тяхното предназначение и развитие на нови функции
  
• 
  Да се анализира състоянието на елементите на инженерната инфраструктура, да се анализира необходимостта и икономическата целесъобразност и да се предвиди доизграждане на системите за водоснабдяване, канализация, електроснабдяване и пречиствателни съоръжения за питейна и отпадъчна вода;
  

• 
  Очакван процес на ре-миграция - завръщане на икономически мигранти от чужбина или от други части на България, като следствие от актуалните глобални икономически процеси;
  
• 
  Допълнителното антропогенно натоварване на територията от сезонно или целогодишно пребиваващи с постоянна адресна регистрация в населени места извън границите на общината. В условията на икономическа криза може да се предвиди временен застой в нарастването на контингента от мигранти.
  

• 
  Да се развият съществуващите функционални зони на града и да се обособят нови такива, като се обезпечи съответния териториален ресурс за отделните видове дейност;.
  
• 
  Да се проектира оптимална градска транспортна мрежа, необходима за реализиране на тези дейности. Да се предвидят необходимите нови трасета и обходи, съобразно проучванията и прогнозите по отношение на натоварването и изведените проблеми
  
• 
  Във връзка със социално-икономическото и инфраструктурно развитие на града и повишаване на жизнената среда в територията, да се изследва необходимостта, възможностите и посоките на разширяване на строителните му граници.
  
• 
  Редица територии, извън настоящата такава, са усвоени и следва да бъдат урегулирани и параметрирани;
  
• 
  Да се обобщят и обособят отделните устройствени системи с техните характерни показатели и възможности за развитие, едновременно с гарантиране на тяхното единство.
  
• 
  Да се анализира състоянието на елементите на инженерната инфраструктура и да се предвиди доизграждане на системите за водоснабдяване, канализация, електроснабдяване и пречиствателни съоръжения за питейна и отпадъчна вода;
  

• 
  Имайки предвид че община Тополовград е с отличаващо се наличие на природни и исторически дадености, е необходимо да се иследвата възможностите и предвидят устройствени решения по отношение на възможно обособяване на вилни зони, курортни селища, ловни и риболовни бази, и др. Тези територии следва да се обезпечат с необходимия териториален ресурс, и с нужната довеждаща инфраструктура.
  
• 
  ОУП следва да определи границите на съществуващите и новопредвидените урбанизирани територии, да развие отделните им функционални зони и формулира правила за устройството им.
  
• 
  Отчитайки големия брой и териториален обхват на защитените зони, новопредвидени урбанизирани територии следва да се съобразят с нормативните изисквания за опазване на тези теритирии и действащите планове за управление.
  

• 
  Да проучи възможностите на съществуващата пътна мрежа и да предвиди оптимизиране на системата от комуникационни артерии с оглед осигуряване на благоприятни условия за функциониране на общината, целесъобразни връзки между отделните населени места и възможностите за бъдещо териториално разширяване;
  
• 
  Предвижданията за развитието и в ОУПО е необходимо да се основават на актуализирани данни по отношение на интензивността на транспортните потоци, прогнозните натоварвания, връзките със съседни общини и като цяло с републиканската пътна мрежа, предвижданията на предходни проекти, интензивността и вида на пътно-транспортните произшествия, съществуващата и прогнозната степен на моторизация и т.н;
  
• 
  Да се анализират влиянието и възможностите следствие близоста на ГКПП и ЖП линия Свиленград-Пловдив.
  
• 
  Да се отчете нуждата от пълна реконструкция на път ІІ-76, поемащ трафика на международния транспорт след откриване на новия граничен контролно-пропускателен пункт “Лесово-Хамзабейли”. Необходимо е да се проучат възможностите за изграждане на обходен път, извеждащ транзитно преминаващия трафик извън чертите на града.
  
• 
  На база съществуващите планове и програмни документи за развитие на общината или на отделни нейни територии, се предвижда развитие на някой транспортни връзки, като при разработването на ОУПО следва да се конкретизират, проучат и анализират, следните посоки на развитие на пътната инфраструктура на ниво общински пътища:
  
• 
  Да се изследва нуждата от обособяване на обходни пътища, съобразно икономическата ефективност, съществуващото и прогнозно натоварване, екологични и други фактори.