Планът за разорение на България

Количествените ограничения по вноса и износа са значителни. Двадесет и шест категории стоки са предмет на вносни квоти за защита на националното производство. През 1989 г. бяха въведени износни квоти от 1989 г., които налагат ограничения за редица стоки с оглед подсигуряване на достатъчни доставки и избягване на дефицита на вътрешния пазар. Във връзка с тежкия платежен баланс през 1990 г. бе въведен по-строг контрол върху получаването на разрешения за износ и внос, по-специално - на ограничаване вноса в конвертируема валута и износа за преводни рубли за определени партньори от СИВ, с които се очертаха търговски излишъци [28].

Въпреки намерението да се либерализира външната търговия на България чрез намаляване на изискванията за разрешения продължават да се изискват голям брой разрешения. Особено важни са разрешенията за бартерни сделки, една важна форма на търговия, когато българският партньор не разполага с конвертируема валута. За всяка сделка в левове също се изисква разрешение. За фирмите с чуждестранно участие, които организират производство в България, е доста несигурно дали те ще бъдат засегнати от ограниченията на износа. Разрешения се изискват за всяка сделка. Разпределението на квотите не се извършва публично, така че е много трудно за всеки производител да се състезава за участие в квотите. Условието на чл. 120 (2) от Указ 56, упълномощаващо БНБ да обменя български лева в чуждестранната валута, с която са извършени инвестиции, когато чуждестранното лице получи печалба в български лева от изпълнението на договор с компетентен държавен орган, не се използва за мотивиране на чуждестранната инвестиция [29].

Според чл. 18 от Указ 56 и чл. 19 от Постановление 32, държавата определя квотите за износ срещу конвертируема валута и според чл. 19 Указ 56, чл 21 от постановление 32 и чл. 1 от Наредба 52 от 28. 05. 1990 държавата въвежда разрешителен режим за извършване на инвестиции в чужбина от български фирми, включително за участие в смесени фирми и образуване на самостоятелни фирми (корпорации) и филиали зад граница като сделки за техническа помощ, за предоставяне на работна сила и инженерингово обслужване, както и за сделки, изискващи специален опит и практика (например, внос и износ на фабрично оборудване плюс единични сделки на стойност повече от 5 милиона щатски долари). Разрешенията се издават от Министерството на външноикономическите връзки, съгласувано с други министерства и държавни организации. Такива разрешения плюс тези, изискващи администрирането на вносните и износните квоти, се дават от МВИВ с постановление на МС за изпълнение на тези укази. Министерството издава разрешение по вноса само след потвърждение от банката за наличие на суми в твърда валута, или при наличие на собствена валутна сметка на предприятието или потвърден заем в твърда валута [30].

Бартерните сделки заемат съществена част от българската външна търговия. Както може и да се очаква от една страна с голям търговски дефицит, България полага значителни усилия за разменна търговия в търговските й сделки със западни фирми. Нивото на разменната търговия в повечето договори за внос, е най-високото сред страните от Съвета за икономическа взаимопомощ (размер от 30% до 100% е обикновено явление). ВТО "Интеркомерс" извършва клирингови операции в България в сферата на разменната търговия, като изнася получените в България чрез такава търговия стоки и изнася български стоки, които трудно намират пазар (например платове, определени химикали и хранителни продукти) [31].

Зоните за свободна търговия са регистрирани от Указ 2242 и от Наредбата, приета за неговото осъществяване. Зоните за свободна търговия се създават от Министерския съвет по инициатива на държавни институции и от заинтересувани държавни стопански предприятия, въпреки че инициативата може да произтича от чуждестранни юридически или физически лица. Работещите в тези зони трябва да бъдат българи. Указът допуска голяма гъвкавост в определянето на територията, вклю­чена в тези зони: те могат да бъдат в морско или в речно пристанище; международно летище, транспортни центрове, край магистрали и ж. п. линии, както и в отделни промишлени или други икономически райони. Досега зони за свободна търговия са създадени в Русе, Видин, Пловдив, Бургас и Свиленград. Русе и Видин са пристанища на Дунав, Пловдив и Свиленград са градове във вътрешността на страната, разположени на главни пътища, Бургас е пристанище на Черно море. В главните про­мишлени центрове все още няма създадени свободни зони.

В зоните за свободна търговия производствените, търговски и др. икономически дейности могат да бъдат поети от чуждестранни лица. Всички плащания, свързани с тези дейности, трябва да бъдат извършвани в конвертируема валута. Земята, водите, подземните ресурси, горските площи и постоянно принадлежащите на зоната съоръжения, както и сградите и основните фондове принадлежат на държавата; на предприятието, което основава свободната зона и действува в нея, се предоставя единствено тяхното използуване. Заинтересовани чуждестранни лица и съвместни фирми могат да проектират и строят обекти за промишлена и икономическа дейност, като в замяна имат правото да ги използуват срещу наем за определен период. Зоните за свободна търговия са предназначени главно за производство на стоки и услуги за износ, товарене и разтоварване, за разпореждане с вносни стоки, освободени от мита, за износ и търговска дейност, като агентство; претоварване на кораби и товарене на други транспортни средства от международния транспорт, банкови и други финансови операции, застраховка и презастраховка на имущество. Използуваните за износ вносни материали в тези дейности са освободени от мито. Стоките, които се произвеждат или с които се разпореждат в тези зони, могат да бъдат внесени в България за продажба и използуване в страната, но се обмитяват след напускане на зоната за свободна търговия. Понастоящем митата се калкулират върху общата стойност на стоката, напускаща свободното пристанище. Указ 2242 трябва да бъде променен в следния смисъл: стойността на митническите такси да.бъде нетна по отношение на стойността на всички вложени български материали, труд и на режийните разноски, извършени в зоната за свободна търговия.

Икономическите дейности, които могат да бъдат осъществявани в зоната, са формулирани в официалния акт на правителството за създаването на свободната зона. Вносът в зоната, използуван за тези цели се освобождава от мито, останалият внос е предмет на обмитяване при влизането си в зоната.

Решенията на българските митнически власти на практика са окончателни. Наложените съгласно условията на чл. 89 от Закона за митниците мита, могат да бъдат обжалвани пред Главно управление на митниците в Министерството на финансите и това решение е окончателно. Сред частните юристи в София съществува мнение, че такива актове могат да бъдат обжалвани също и в съда съгласно Закона за административните процедури, който влезе в сила след Закона за митниците. Все още няма съдебни решения по такива случаи. [32] .

Формулиране на потребностите

Необходимо е България да промени своите закони и процедури, отнасящи се до външната търговия, по такъв начин, че да се елиминира намесата на държавата, изразяваща се във формата на разрешения за износ, контрол върху валутния обмен, ограничения на частната собственост в зоните за свободна търговия, а също така да се даде възможност за юридическо преразглеждане на решенията, взети от митническите власти. Съобразно с главната цел на икономическата реформа да се създаде пазарна икономика, при която освобождаването на пазарния механизъм от опеката на държавата ще привлече инвестиции от западните предприемачи България трябва да уеднакви своите закони, свързани с външната търговия, с тези, създадени от Запада, за да отговарят на условията за поощряване и защита на свободната инициатива в международната търговия.

Тук е представен обзор на международните търговски закони, създадени от Западните страни, които са в интерес на помагането и защитата на свободната инициатива във външната търговия, в контекста на формулиране на потребностите на България за промяна на нейните закони и процедури, за външна търговия.

Ходът на България към пазарна икономика и интегрирането й към международния търговски ред налагат модификация на митническите закони и процедури с оглед облекчаването на външната търговия. В пазарната икономика митническите закони и структури са създадени така, че да благоприятстват свободното движение на стоки и международното разделение на труда, докато правната система на непазарната икономика по традиция служи на съвсем други цели.

Тази част на раздел III на тази глава описва митническите закони и администрация в икономиките от пазарен тип и целите, на които тези закони трябва да служат. Тази част по-специално се занимава със:

... закони и процедури, които правят разлика между обикновения внос за непосредствено потребление от друг вид внос със специален статут, като например между внос на стоки, монтирани в чужбина, и произведени в страната компоненти и артикули, внесени със специална цел, такива, които се обработват допълнително или временно се складират с оглед бъдещото им реекспортиране или внасяне в страната за потребление.

... процедурите по вноса и по поддържащите ги структури, създадени за улеснение на бързия и ефективен внос; и

... основни митнически закони и стандарти, които са съвместими с международния търговски режим.

Тази част също описва нелоялната търговска практика, която често се среща на международния пазар и необходимите закони за борба срещу тази практика.

Различия между обичайния внос за незабавно потребление и вноса със специален статут. При пазарните икономики пазарните сили служат за комбиниране на производствените фактори, т.е. земята, труда, суровините и управлението им. На международния пазар това се осъществява на световно ниво. Резултатът е, че отделните стоки могат да бъдат произведени на етапи в различни държави преди потреблението им. Всяка страна добавя някаква стойност към стоките, като отделните икономически дейности се извършват в страната с относително най-голяма ефективност. Тази ефективност е измерима и се определя от конкурентни цени на самия пазар.

Пазарните икономики имат "правна инфраструктура", която улеснява този икономически процес. Тези инфраструктури правят разлика между вноса за незабавно потребление и вноса за допълнителна преработка или временно съхраняване в склад преди окончателното му предоставяне на потребителя. Те също така предвиждат специално третиране на вносните изделия, които се монтират в чужбина за разлика от произведени в сраната части и компоненти. Първият вид внос, т. е. този за незабавно потребление, е обект на митническо облагане в момента на внасянето му в съответствие с таблица от тарифите на страната. Обратно, вторият вид внос е изцяло или частично освободен от обичайното митническо облагане или задължително обмитяване се отсрочва. Законите, управляващи втория вид внос са правни инфраструктури, облекчаващи международната пазарна икономика с това,'че те допускат международно разделение на труда и интернационализиране на производствения процес. Те предоставят на производителите повече възможности да произвеждат стоките си ефективно.

Последните от горепосочените закони се разглеждат по-долу. Те включват закони, предвиждащи освобождаване от данъци на произведените в страната компоненти, монтирани в чужбина, "възвръщане на мита", "складове под митнически надзор" и "закони за външна търговия".

Освобождаване от мита на компоненти, монтирани в чужбина

Често пъти е по-ефикасно за местните производители да произвеждат части и компоненти, да ги изнасят за окомплектовка в чужбина и после да реимпортират монтираните вече стоки за окончателна употреба или за разпродажба в страната на производителя. Могат да се посочат много примери. Един производител на радио-части може например: да намери за икономично да експедира своите компоненти за чуждестранна страна, където заплатите са по-ниски или където съществуват особени умения или съоръжения, и се дават възможности работната сила в тази страна да окомплектува радиоапаратите, които след това производителят реимпортира за крайна продажба. При друг подобен случай производител на конфекция би могъл да произведе предварително разкроени компоненти от отделни облекла, да ги изнесе за шев в чужбина и накрая да реимпортира готови облекла. Компонентите никога не губят своята идентичност, те са само окомплектувани в готови продукти в чужбина.

Митническите закони в пазарната икономика само улесняват този начин на производство. Те позволяват освобождаването от мито и достъп на стойността на произведените в страната компоненти и части в момент, когато те най-накрая се реимпортират в окомплектувана форма. Така митото се облага върху стойността на стоката в момента на внасянето й, минус стойността на реимпортните компоненти, което означава, че се облагат със значително по-малко мито. Тази процедурата поощрява ефективността, като улеснява международното разделение на труда.

Сега действуващата в повечето страни съгласувана тарифна таблица от пазарен тип съдържа класификация на тези окомплектувани стоки в тарифата под Nо 9802. 00. 80. Адаптирана за САЩ, тази уговорка съдържа следното:

Артикули, окомплектувани в чужбина изцяло или на части от произведени в САЩ компоненти, стоката, които (а) са били изнесени във вид, готов за монтиране без по-нататъшна обработка, (б) не са изгубили физическата си идентичност в тези артикули, изменяйки формата си, вида си или нещо друго, и (в) не са нараснали по стойност или са усъвършенствувани по вид в чужбина, освен че са били окомплектувани и с изключение на операциите, нехарактерни за процеса на монтиране като почистване, смазване или боядисване.

Артикулите, квалифицирани в тази тарифа, се облагат с:

... мито върху пълната стойност на вносния артикул, минус разходите или стойността на продуктите, произведени в САЩ. Както е видно от изложеното по-горе тарифата се прилага само за артикули, монтирани в чужбина. Тя не се прилага за изнесените компоненти, които са били предмет на по-нататъшна фабрична обработка в чужбина, която би довела до загуба на физическата идентичност на компонента или до нарастване на стойността или усъвършенствуване на вида на артикула, а се прилага само по причина, че е била окомплектувана (с определени минимални изключения).

Възвръщане на митото

Законите за възвръщане или възстановяване на митото са друг механизъм, допринасящ за международното разделение на труда. Този закон позволява възстановяване на митото, платено върху внесения артикул, който се използува за производството на други стоки за износ. За пример може да послужи възстановяване на платено мито за внесена стомана, използувана за производство на шлепове в страната вносител, които след монтаж се продават за износ. Възвръщането на митото намалява производствените разходи и поради това насърчава производителите да откриват заводи в страната вносител и да използват местната работна сила на тази страна. Всичко това създава работни места, поощрява икономическото развитие и повишава общата ефективност.

Законите за възстановяване на митото са лесни за възприемане, но те трябва внимателно да бъдат обмислени с оглед използуването на подходящи методи за отразяване на съблюдаването им, така че митническите власти да могат да бъдат уверени, че внесените артикули (или в някои случаи заместители) ще бъдат използвани за производство на други продукти за износ. С оглед обратното получаване на митото от ищеца ще се изисква да документира количеството от използваните вносни артикули, сумата на заплатеното мито за тези артикули и факта, че крайният продукт е бил окончателно изнесен, всичко това в определеното от закона време. Някои закони за възстановяване на митото разрешават произведени в страната артикули да бъдат използвани като заместители, по същия начин по който би се процедирало с действително внесени стоки. В тези случаи трябва да се изисква съблюдаване на допълнително деловодство. В такива случаи платените по действителния внос мита ще бъдат възстановени, когато са използвани произведените в страната заместители. В САЩ възстановяването е позволено за 99% от действително платените мита.

Американският закон предвижда също така нареченото "възстановяване на митата при същите условия". Това е възстановяване на мита, платени за вносни стоки, които впоследствие се изнасят при същите условия, при които са били внесени, преди да бъдат използвани в САЩ. Този закон позволява на производителите да променят своите планове според обстоятелствата, а това ги прави гъвкави. И разбира се, това подпомага ефективността им.

Законите за възстановяване на митата официално предписват ограничения във времето за рекламация по възвръщането на митата. Според американското законодателство, рекламации за възстановяване могат да бъдат направени в рамките на пет години след внасянето на артикула. Периодът се свежда до три години, когато се използват произведени в страната заместители. Глава 11

Стимулиране на предприемателството

Грациела Д. Теста

Резюме

България има нужда от изграждане на законова, обществена и икономическа среда, която да насърчава дейността на частния бизнес и, конкретно, развитието на дребния бизнес. Стимулирането на предприемателството се нуждае най-общо от същата политиката, която е нужна на българската система, за да се превърне в просперираща пазарна икономика. Този доклад анализира необходимите мерки през призмата на интересите на дребния бизнес.

Необходими са промени в администрацията, улесняващи регистрирането на делови фирми. Препоръчваме следните стъпки за по-добро организиране на процеса на издаване на разрешителни и регистрирането на нови частни фирми:

(1) Да не се изисква разрешително за започване на частен бизнес, освен в случаите, когато са засегнати здравето и сигурността на гражданите;

(2) За да се децентрализира и ускори процесът на регистрация, той да бъде извършван от пощенски чиновници или друга административна служба, разполагаща с канцеларии навсякъде из страната;

(3) Да се определи краен срок от седем дни от подаването на заявката за разрешение до окончателното разрешение или отказ. Ако административните служби не отговорят в този срок, кандидатът за предприемач автоматично да получи правото да оперира в областта на заявения бизнес. Недостигът на физически ресурси е сегашният ограничителен фактор при учредяване на частни предприятия. За да се коригира тази ситуация, ние предлагаме свободните участъци земя в и около градовете да бъдат разделени и продадени на търг с цел изграждане на нови улеснения за търговията на дребно и други търговски цели.

Изискванията на частните предприемачи и дребните бизнесмени в икономическата област не са различни от тези на другите икономически дейци. Конкретно, икономическите мерки трябва да:

(1) благоприятствуват създаването на икономика, ориентирана навън;

(2) разрешат функционирането на механизма на цените, като се избягва контролът на цени, заплати и кредити;

(3) стабилизират националната валута;

(4) ограничат намесата на държавата в икономиката чрез прекратяване на субсидиите и приватизиране на държавните предприятия;

(5) позволят мобилност на ресурсите, в частност на работната ръка;

(6) запазят на ниско ниво данъчните тарифи, за да стимулират спестяванията, инвестициите и трудовите усилия;

(7) намалят регулиращата роля на правителството в икономиката.

Конкретно препоръчваме бързо разрешаване и създаване на частни финансови институции. Държавните банки трябва да бъдат насърчени към развиване на програми и умения, необходими за кредитиране на частния сектор в икономиката.

Цел на тези реформи би трябвало да бъде поевтиняване на "входния билет" за потенциалните кандидати за пазара. "Входният билет" включва не само паричната цена за основаване на предприятието, но и разходите, наложени от законовото, административното, регулационното и данъчното бреме върху частния сектор.

Въведение

Дребният бизнес е играл главна роля в израстването и развитието на повечето индустриализирани страни, а в последно време и за благосъстоянието на най-успешно индустриализиращите се страни от Югоизточна Азия. В Съединените Щати дребният бизнес осигурява около 20 милиона работни места по данни за изминалите десет години. Южна Корея и Тайван имат изключителни успехи в ускореното икономическо развитие и в повишаването на жизненото равнище през последните двадесет години. Все пак, корейската икономика, доминирана от големи индустриални компании, среща трудности, каквито Тайван, чиито компании са малки и базирани на акции без фиксиран дивидент, е избегнал до голяма степен.

При прехода си към пазарна икономика България трябва да стимулира създаването на малки предприятия. За да се сведе до минимум безработицата, в процеса на приватизацията е необходимо наличие на свободни работни места в други сектори на икономиката. Освен това, ако България ще се модернизира, тя трябва да премахне преградите пред уменията и изобретателността на своите граждани. Изказват се, обаче, сериозни опасения, че необходимата предприемчивост няма да се изяви скоро и че малките фирми, които сега се учредяват, не са от желания тип. И в двата случая опасенията са неуместни.

През следвоенния период теорията на икономиката на развитието предполагаше, че в развитите страни ще се чувства липса на частна инициатива. По тази причина икономистите поддържаха тезата за необходимост от централизирано планиране и направляване, което да компенсира тази липса [1]. По ирония на съдбата, при отказа на страните от Източна Европа от централизирано планиране, на повърхността изплуваха опасения относно предприемаческите способности на хората, привикнали към централизирано управление. Някои аналитици се притесняват, в частност, че преходът към пазарна икономика ще доведе до масова безработица и че Източноевропейските страни не притежават предприемаческия двигател за създаване на работни места в частния сектор. Изтъква се, че след 40 години на централизирано управление и контрол, българите и другите източноевропейци са придобили навици, по силата на които тяхната "способност за адаптация е значително по-ниска" от тази на западните работници при едни и същи обстоятелства. [2]

Според Амитай Етциони, източноевропейците "желаят западни блага и услуги, но от това не следва, че те желаят (или са способни) да работят усърдно за да ги заплатят" [3]. Причина за това са лошите трудови навици, съчетани със страха от риск и промяна. В допълнение, Етциони подчертава културните ценности и манталитета на източноевропейците, които ги нравят зле подготвени за интензивен труд по западен маниер.

Като отбелязва, че за постигането на сегашното равнище на икономически успехи на Запада са били нужни няколко поколения, той заключава, че е изключително важно да се намалят надеждите на източно европейците за това, което може да им донесе пазарната система [4].

Както бе напълно доказано в случая с инициативността на бедните в развиващите се страни, навиците и манталитета им не са нито културни, нито вродени, а са формирани от законовата и административната уредба, в която те живеят. Липсата на предприемаческа активност отразява условията и "институциите, [които] са неблагоприятни за материален напредък" [5]. Има, разбира се, много примери. Доказателство е способността на китайците да преуспяват в Тайван, Съединените Щати и Хонг Конг, докато тези, които живеят в Китай, остават многократно по-бедни. Същото е вярно за немците, живеещи в Източна и Западна Германия; за Южно и Северно - корейците; за тайландците и бирманците; за виетнамците, живеещи в Съединените Щати и живеещите във Виетнам, за индусите, живеещи в Африка и Карибския басейн и живеещите в Индия. П. Т. Бауер демонстрира, че в държавите с ниски доходи:

• Неграмотните и необразованите хора могат веднага да разпознаят всяко увеличение на техните шансове, те могат да определят дали една промяна ще подобри или влоши тяхното положение и със сигурност могат да направят разлика между повече и по-малко. [6]