Планът за разорение на България

Процесът на регистриране на инвестициите може най-добре да се осъществи, като страната-спонсор законно делегира своите функции на наистина "едностепенен" център, управляван от Корпорация "Черно море" и натоварен да одобрява или да не одобрява фирмите, които трябва да отговарят на прости квалификационни критерии (напр. да не произвеждат или пренасят оръжие, наркотици и токсични отпадъци). Тези критерии трябва да бъдат неутрални по отношение на размера на експортните операции и на местната или чужда собственост. Те не трябва и да са дискриминационни спрямо различните предприятия в зоната, пряко заети в експорта на стоки и услуги и компаниите, намиращи се в зоната и осигуряващи услуги по поддръжката на функциониращите в зоната отрасли. (Местните продажби на всяка от намиращите се в зоната фирми на вътрешния пазар, би трябвало да се третират като внос, и да са предмет на всички митнически такси и други данъчни облагания в България).

Либерализация на контрола върху пазара на работна сила

Съществуват значителни възможности за създаване на работни места чрез реформи в политиката по пазара на работна сила, без да бъдат засягани съществените гаранции за здравето и безопасността на работника. Върху фирмите от свободната зона не бива да се прилагат такива строги мерки за контрол и трябва да се търси облекчаване на стриктните ограничения за назначаване и уволняване на работниците. Съществуващите кодекси на труда в много източноевропейски страни принуждават фирмите да извършват скъпи, отнемащи много време процедури, когато се налага да съкратят персонала. Българският закон за зоната би могъл да въведе по-голям баланс между интересите на ръководството и служителите, осигурявайки и на двете страни достатъчна гъвкавост, за да бъдат конкурентоспособни и да просперират на международния пазар.

Изглежда, че понастоящем съществуват и строги ограничения относно наемането на работа в България на експатриран персонал. Получаването на разрешителни за наемане на експатрирани лица вероятно е трудно. В известни граници (може би 30-40% от работната сила) правителствотоспонсор може да упълномощи корпорация "Черно море" да направи автоматична процедурата за даване на визи за нуждите на фирми на свободната зона, но със строги глоби за неверни данни от страна на фирмите за отделни лица. В хода на въвеждането на по-голяма автоматичност в тези области, "Черно море" би могла да помисли за клаузи в договорите си с наемателите в зоната, задължавайки ги да подпомагат обучението на българските служители с оглед попълването на технически и управленски работни места.

Пълно освобождаване от мита

Високите мита понастоящем възпират много потенциални експортноориентирани инвеститори, които при други условия биха разгледали възможностите си за дейност в страната-спонсор. Крайъгълният камък на едно сполучливо законодателство, предназначено за функционирането на свободна зона се заключава в премахването на всички данъци върху вноса и други налози върху внесено основно оборудване, както и върху целия внос на суровини, полуфабрикати и материали за производството. За да бъде българската зона конкурентоспособна в международен мащаб, митата трябва да бъдат напълно премахнати както за компании, заети пряко с експорт, така и за действуващите в зоната фирми, обслужващи нуждите на другите нейни наематели. Това е предвидено в Указ 2242, ч л. 13(2).

Намаляване на корпоративните данъци и правителствени или на държавни налози и такси

Комплексните данъчни облекчения са другият важен елемент в пакета стимули за създаване на конкурентоспособна свободна зона. В много източноевропейски страни данъчната ставка може да достигне 50%. Утежняването на проблема идва и от сложностите на данъчния закон, който бюрократизира допълнително работата на корпорациите, заинтересовани от бизнес в района.

Законодателството за създаването на черноморска свободна зона трябва да се погрижи за "щедро" и всеобхватно намаляване на данъците, в т.ч. пълно освобождаване от корпоративни данъци за определен период, или много ниски пропорционални данъци за вечни времена. Обикновено свободните зони осигуряват пълно освобождаване от данъци (с изключение на вноските от данъците върху общия доход) за период от десет или повече години; Ямайка, Хондурас, Египет и Уругвай обаче, осигуряват общо данъчно облекчение за вечни времена. Според мнението на повечето корпорации, облагането на промишлеността в черноморската зона с данъци, значително ще намали привлекателността й.

Българската свободна зона трябва да се стреми да бъде от "най-висока класа" във всяко отношение - особено в такава важна област като данъчното облагане. Това е предвидено в Указ 2242, чл.13(4).

Друг важен елемент е ограничаване на пълномощията на бъдещите правителства за налагане на данъци под друго име върху ползувателите на свободната зона. Неотдавна влезлият в сила закон за свободните зони в Уругвай, осигури по безспорен начин гаранции на ползувателите на зоната срещу "прикрити" данъци, чрез недопускане на облагане на наемателите на зоната с пристанищни и други такси и създаване на "затруднения" от страна на правителства и/или недържавни органи, освен в случаите, когато това е необходимо за финансиране услугите за ползувателите на зоната. В тези случаи властите са задължени да докажат, че определят размера на таксата на нивото, необходимо за прякото възстановяване на разходите.

Неограничен превод на инвестиран капитал, дивиденти, възнаграждения и печалби

В повечето източноевропейски страни банковата система и разпоредбите остават ограничителни или неразвити. Малко страни са приели политика на пълна конвертируемост и много от местните валути са със завишен курс. За да направи своята зона водеща в региона и конкурентоспособна спрямо другите свободни зони в света, България трябва да позволи на базираните в нея компании да водят счетоводство в твърда валута, което ще подпомогне бизнеса (и като преграда срещу девалваци­ята), както и свободното репатриране и конвертируемостта на капитала. Единственото изключение, в типичните режими за стимулиране на свободните зони, се отнася до заплащането от базираните в зоната фирми на местни доставчици и работници, живеещи извън зоната. В такива случаи, законодателството на зоната може да разпореди обмен от страна на разположените в зоната фирми (при най-благоприятни действуващи курсове) на твърда в местна валута, чрез Народната банка или посочените от нея филиали на търговска банка.

Разрешаване на частния сектор да финансира, развива и управлява зоната и спомагателната инфраструктура като телекомуникации и енергоснабдяване. Деловите организации за развитие и управление на зоната най-добре могат да осигурят на чуждите инвеститори относително безпроблемна работна среда. Нещо повече, намаляването на разходите за телекомуникации и енергоснабдяване, дава възможност на организациите за развитие на зоната, все по-често да финансират частно, необходимите за наемателите подобрения на инфраструктурата по световни пазарни цени. Съответно, страни като Китай, Коста Рика, Доминиканската Република, Бахамските острови и Уругвай станаха водещи в насърчаване ролята на частния сектор във финансирането и управлението на инфраструктурата на зоната. Поради това, при всички обстоятелства законодателството, управляващо черноморската зона, трябва да разреши частното финансиране и владение на водите, канализацията, енергията и телекомуникациите, както и другите комунални и основни услуги.

Намаляване на други наложени от обществения сектор ограничения, включително контрол върху цените, изисквания за производителност и т.н. Правителствата на повечето източноевропейски страни понастоящем притежават многобройни средства за контрол върху цените и печалбата и други форми на регулационни ограничения, които спъват развитието на експортния сектор. На всички други места тези ограничения са премахнати от законодателствата на свободните зони. Българската свободна зона трябва да настоява за осигуряване на такива условия не само за промишлеността, но и за банковото и застрахователното дело, информационните и комунални услуги, туризма и регистрацията на експедициите. Неотдавна влезлият в сила закон на Камерун предвижда либерализация на стопанската политика в голям брой сектори. 2. Институционно развитие на държавния сектор

Системата от подходящи закони и регулатори е необходимо, но не достатъчно условие за успех на българската зона за свободна инициатива. За да може проектът за зоната да постигне предвидените от привличането на важни експортни отрасли резултати, България трябва да определи взаимоотношенията между частните организации за развитие и управление на зоната и институциите на националния държавен сектор.

България би могла да предприеме следните стъпки в тези области:

Митница

В източноевропейските страни съществуват редица проблеми при експедитивното освобождаване на стоки от митницата. За да може свободната зона да постигне успех на световния пазар, трябва да се предложат своевременни и ефикасни митнически процедури. Следователно правителството - спонсор трябва добре да организира процедурите, като гарантира незабавно освобождаване на пломбираните стоки за зоната с отваряне на място (под митническа инспекция). Освен изграж­дането на митнически съоръжения във всяка свободна зона, правителството-спонсор може да създаде специално звено в рамките на митническата служба, което да упражнява надзор върху режима на свободната зона.

Валута и банково дело

Неограниченият достъп до чужда валута в световни пазарни цени е важен за успеха на фирмите в свободната зона. На предприятията и на отделните лица, работещи и живеещи в зоната трябва да бъде гарантирана пълна свобода при избора на заплащането им по пазарен курс или по договор. Чуждите банки трябва да имат пълни права за действие в рамките на зоната. Накратко казано, за да постигне успех, зоната ще трябва да гарантира напълно "свободни банкови операции" и свободен избор на капитали - държавни или частни.

Институции за решаване на спорове

Законодателството би могло да приеме договорните методи за арбитриране и разрешаване на граждански/търговски спорове. Съответните търговски арбитражни услуги, например, биха могли да бъдат приети като основен механизъм за уреждане на споровете, засягащи фирми или отделни лица, живеещи в зоната. В допълнение Корпорация "Черно море" би могла да изисква от наемателите да приемат съглашения, сходни с тези на сдруженията на собствениците на недвижими имоти, за поемане на широк диапазон функции, които обикновено са от сферата на държавния сектор. Тъжбите до правозащитните органи на страната- спонсор би трябвало да се ограничат до определен кръг въпроси - главно такива, които се отнасят до националната сигурност и/или общественото здравеопазване.

Потенциален принос за България

Икономически ефект

Всеки опит за оценка на резултатите от осигуряване на работни места и валутни постъпления в свободните зони - нови или стари, изисква подробен анализ на проекта за дадения район. При все това, би било поучително да погледнем към историческия опит на другите страни, в качеството му на пътеводител. Изгодите в много случаи са огромни, дори за страни, спонсориращи свободни зони с ограничена дейност:

Ирландия. В продължение на десет години след създаването й през 1959 г., Шанънската зона нае 8 000 работници и реализира 20% от произведения износ на страната.

Тайван. Тайван беше първата страна в района, която прие концепцията за създаване на зона за обработка на стоки за износ, като в периода между 1966 г. и 1971 г. създаде три зони. Скоро след изграждането им, тайванските свободни зони осигуриха 70 000 работни места и реализираха 1,5 млрд. щатски долара годишен износ. През 70-те години зоните донесоха повече от половината чисти валутни приходи на страната.

Мавриций. С развитието на програмата за свободна зона на Мавриций беше почти напълно премахнато традиционно високото ниво на безработица, независимо от ниския темп на развитие на стимулационния режим през първите 12 години (1970-1982 г.). Процентът на безработицата спадна от 23% през 1982 г. на по-малко от 4% през 1990 г. Понастоящем се появява недостиг на работна ръка в някои основни сектори. Фирмите в зоните за обработване на стоки за износ в момента са 530 с 90 000 служители.

Доминиканска република. От една единствена зона през 1970 г., Доминиканската република сега има 18 действащи свободни зони със 114 000 работни места (почти четири пъти повече от 1983 г.) и с приходи над 500 млн. щатски долара от експорт само за САЩ.

Малайзия и Южна Корея. Започвайки през 1971 г. и двете страни получиха значителни печалби. До 80-те години малайската програма натрупа над 1,4 млрд. щатски долара годишно от продажби в чужбина и осигури над 71 000 работни места, докато програмата на корейската зона реализира над 600 млн. щатски долара от годишните експортни продажби.

От друга страна, свободните зони нямаха еднакъв успех във всички райони, където беше направен опит за създаването им. Свободните зони в Шри Ланка, Гватемала, Либерия, Сенегал и на други места пострадаха от политическата несигурност и гражданските вълнения, както и от стимулите, които изглеждаха на инвеститорите излишно сложни. Нещо повече, тези зони се владееха и управляваха от бюрократични ведомства за развитие/управление, а не от делови организации. Вземайки пред вид този опит, свободните зони в частния сектор, а подпомагани от система от стимули със световна класа, станаха предпочитан път на развитие за страните в Карибския басейн, Южна Америка и Африка.

Политически ефект

Свободните зони могат да оказват въздействие върху насоките на националната политика и върху икономическото развитие. Един поглед върху динамиката на политическите промени показва защо това е така. Усилията за провеждане на комплексни икономически реформи на национална основа, често пъти биват блокирани от окопалата се бюрокрация и от удостоените с привилегировани интереси. Обратно, определеният успех на свободните зони в извършването на радикални политически реформи може да се отнесе към тяхната географски насочена природа. Тъй като е засегната само част от територията, институциите, заинтересовани от запазване на съществуващото положение, рязко се мобилизират в ревностна опозиция, когато се предлага нова либерализирана икономическа политика за (ограничени) части на зоната. Основни подобрения в инвестиционния климат на зоната могат да бъдат постигнати от поддръжниците на либерализацията, без да бъде не­обходимо да изразходват политически капитал в голям размер.

Свободни зони притежават и страни, на които традиционно се оказва помощ в придобиването на институционен опит при прилагане на пазарно-ориентирана политика за развитие. Тайван, Сингапур и Южна Корея, първоначално последователи на политиката за заместване на вноса, разгънаха нова ориентирана към износ политика в останалата част от страната, след като постигнаха успех в своите програми за свободни частни зони. В Индийския океан целият остров Мавриций в действителност се превърна в частна зона за свободна инициатива. Процедурите и практиката, проводници на развитието на експортния сектор - често недостатъчни и в държавния сектор и недържавни организации при началните стадии на индустриализацията, и могат да се приложат и докажат в рамките на програмите за свободна зона, а по-късно да станат източници за разработване на програми за национално инвестиране и подпомагане на експорта.

И накрая, като конкретни примери за успешната политика на свободния пазар, свободните зони могат да помогнат и за промяна в общия климат на общественото мнение. Тъй като свободните зони са недосегаеми за деформации, предизвикани от традиционната политика, една успешна програма на зоната с течение на времето прави очебийна разликата във възможностите на новата и старата политика. Демонстрационният ефект получен от успеха на свободните зони, може да засили увереността на поддръжниците на либерализацията на цялата икономика. При всички горни случаи свободните зони могат да станат катализатор за значително интегриране в световния пазар.

Като се вземе под внимание опитът на успелите предшественици изглежда, че перспективите за създаване на комплексна свободна зона в България са превъзходни. След като започне да действа, такава зона би създала работни места за десетки или стотици хиляди българи в отраслите за износ, ще стимулира нови валутни печалби и ще отвори пътя на ползотворен трансфер на технологии. По силата на своята интеграция в световната икономика успехът на фирмите, разположени в свободната зона, би бил също важен символ на българската увереност и обвързването на България с широкомащабната модернизация на икономиката. Глава 13

Социално дело

Чарлс Мърей

Резюме

Това условие е решаващо и лежи в основата на най-важната препоръка за провеждане на социалната реформа - отменяне на плана за индексация на заплатите и пенсиите, влязъл в сила на 01.09.1990г. Индексацията на заплатите и пенсиите най-вероятно ще породи спираловидна инфлация, ще изключи всякаква възможност за превръщане на лева в конвертируема валута и ще попречи на чуждестранните инвестиции. Нещо повече, индексацията няма да изпълни дори краткосрочните си социални цели. Храната и основните стоки ще станат още по-трудно достъпни. Наистина алтернативите на индексацията, които предлагаме, са болезнени, но ние смятаме, че още по-недопустими ще бъдат резултатите от самата индексация.

По отношение на останалите препоръки за реформа в областта на социалното дело трябва да бъдем по-внимателни. Конкретните предложения изискват много по-подробна информация и по-обширен анализ от направения в този доклад. Предлагаме следния стратегически подход.

1) В своите дискусии и в контактите с българската общественост правителството открито да признае, че социалните реформи, предприети в момента, са краткосрочни и имат за цел главно да изведат страната от икономическата криза. Трябва да бъдат отложени споровете за това, дали България трябва да следва американския, шведския или който и да е друг социален модел.

2) Тези краткосрочни решения трябва да се ръководят от три основни принципа: Минимализъм (не се опитвайте да замените посредствена, но функционираща система с нова), прагматизъм (търсете прости, но бързо действащи подобрения), приоритет на икономическите реформи (само икономическият просперитет може да гарантира пълно решаване на социалните проблеми на населението).

Тактически за задоволяване на основните нужди на населението от жилища, медицинско обслужване и храна през следващите няколко години се препоръчват следните подходи.

1) Помощи за безработните. Предприетата през тази година реформа е разумна. Като всяка друга система за подпомагане на безработните и българската има своите слабости, но не изисква съществени промени.

2) Жилищно осигуряване. Системата на жилищното осигуряване е пример за посредствена, но функционираща система - почти всеки българин има някакво жилище. Извод: засега не правете опити да я промените. По-конкретно:

• дайте възможност за развитие на жилищното строителство с цел увеличаване на жилищния фонд;

• дайте възможност на хората лесно и евтино да закупуват изоставени къщи в извънградските райони - така ще използувате най-рационално наличния жилищен фонд.

Като цяло обаче

• запазете сегашната система на ниски наеми и субсидии на комуналните услуги за държавните жилища.

3) Здравеопазване. Системата на здравеопазването е пример за посредствена, но функционираща система с несигурно бъдеще. Засега средствата, отделяни за здравеопазването, не надвишават възможностите на страната. Ако през преходния период системата продължи да функционира както и преди, запазете я непроменена. Съществува обаче голяма вероятност зле платените лекари и сестри да предпочетат да напуснат. Ако се окаже, че системата е застрашена от "изтичане на мозъци" или ако все повече лекари предпочетат частната практика (което те ще имат възможност да направят въпреки писаните закони), тогава трябва да приложите следното ограничено, прагматично, но ефективно решение:

• въведете минимални такси за всички здравни услуги за хората над социалния минимум,

• въведете пазарни такси за определени процедури,

• увеличете заплатите на лекарите, колкото и да струва това, за да ги задържите в системата.

Малките такси осезаемо ще намалят безотговорното използуване на медицинските услуги, без значително да ограничат достъпът до тях. Същото се отнася и до пазарните такси за определени процедури, като това не изключва оказването на помощ при критични случаи. Голямо увеличение на заплатите на лекарите е възможно при сравнително ниски разходи (в системата работят само около 28 000 души), доколкото това увеличение се възприема като изолиран пример за заплащане при критични случаи.

4) Прехраната Това е единственият елемент в системата, който изисква радикална промяна. Особено важно е българското правителство да премахне контрола над цените на основните хранителни продукти и да въведе система за парично подпомагане на социално най-слабите слоеве от населението.

За всеки е ясно колко непопулярна в политическо отношение ще бч>дс тази стъпка. Ние обаче я препоръчваме но една съвсем проста причина: Докато се осъществяват останалите икономически реформи, бтлгарско-то правителство ще бъде принудено да плата на производителите пес по-високи цени, за да поддържа производството и тези цени скоро ще се изравнят с пазарните. Според всички правдоподобни предположения за разликата между субсидираните и пазарните цени българското правителство скоро ще се окаже в положението да отделя твърде голяма част от ограничените си средства, за да гарантира снабдяването с основни хранителни продукти. Ако пък правителството не успее да осигури необходимите средства, страната ще бъде изправена пред остър недостиг на основни храни. Премахването на субсидиите вероятно ще предизвика политически проблеми, но само по този начин правителството ще бъде в състояние през следващите няколко голини да отпуска необходимите средства за жилищно строителство, здравеопазване и помощи за безработните.

Тъй като става дума за съществени промени, ние няма да се опитваме да формулираме точно начините за подпомагане на онази част от населението, за която ще бъде невъзможно да си осигури достатъчна прехрана на пазарни цени. Все пак е възможно да се формулират принципите, залегнали в основата на реформата: Голяма част от населението ще има необходимите средства и ще купува хранителни стоки на пазарни цени. Следователно усилията на правителството трябва да бъдат насочени за подпомагане на тази част от населението, която ще срещне трудности при осигуряването си с пълноценна храна.

Проблемът

Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване. Предвижданията за безработицата са, че през 1991 г. тя ще обхване между 200 000 души (според ЦРУ) и 470 000 (според Световната банка). Някои от българските експерти, с които разговаряхме, обаче, се страхуват от много по-високо ниво на безработица - около 1 000 000 души. Що се отнася до инфлацията, икономистите от българското правителство предвиждат, че нивото и ще достигне 80-90% през 1990 г. и над 200% през 1991 г. Тези изчисления, обаче, са направени преди да влезе в сила сегашния план за индексация на заплатите и пенсиите и трябва да се считат за остарели.