Планът за разорение на България

• Професионалният опит, натрупван от търговците, често им помага да оценят възможностите в области извън самата търговия. . . повечето от относително успяващите промишлени предприятия са били създадени от търговски фирми. Като примери могат да се посочат дървопреработването, кожарството, пивоваренето, производството на сапун, мебели, шперплат, добива на арахисово масло и канцеларски принадлежности. Капиталът и уменията, ангажирани в тези дейности, осигуряват стабилна трудова заетост. [22]

Освен това, търговците са особено подходящи да помогнат на своите нации за преодоляване на бариерите, издигнати от други страни пред тяхната продукция. Опитът на търговците от Тайван, Южна Корея и Хонгконг позволи на тези държави да намерят бързо и ефикасно пазари на своята продукция и да създадат нови продукти, които да продават в чужбина, когато бяха изправени пред протекционизма на техните традиционни търговски партньори.

Заключителни съображения

Народът на България, както народите на всички страни по света, ще отговори на стимулирането на частната инициатива с взрив от предприемаческа активност. Частните предприятия на хилядите отделни българи, преследващи собствения си интерес, ще изведат националната икономика от руините на социализма. Въпреки съществуващите пречки, българите вече показаха признаци на необходимата предприемаческа мощ. Класически пример са уличните продавачи.

Частният бизнес ще се развива много по-бързо в сектора на малките предприятия. В България съществува огромно незадоволено търсене на стоки и услуги, което предлага всички възможности за печеливш частен бизнес. Това се отнася специално за обслужващата сфера: търговия на дребно и на едро, ремонт и поддържане банково и застрахователно дело, ресторанти, перални и др. Тези услуги могат да се създадат в най-кратки срокове и в повечето случаи няма да изискват големи инвестиции. "Всичко, от което се нуждаят, е местен предприемач. . . Най-добрият шанс на [Централна] Европа за успешно развитие... може да се окаже бързото изграждане на процъфтяващ обслужващ сектор. " [23]. С разрастването на икономиката тези еднолични предприятия също ще се разрастват, ще предоставят работни места и ще се нуждаят от услугите на други частни предприятия.

Има и много други области извън обслужването, които са плодородна почва за частния бизнес. Между тях са реконструкциите на овехтяващите заводи и инфраструктурата, включително шосейната мрежа и магистралите. "Преизграждането на Централноевропейската индустрия може да даде работа на около 5% от общата работна ръка в индустрията" [24]. За частната инициатива има съществени възможности в областта на борбата със замърсяването на околната среда и разработката на чисти производствени процеси и технологии.

Досегашният български опит в областта на частната инициатива е само върхът на айсберга. За да освободят потенциала на нацията, стратезите трябва бързо да установят законодателните, административните и икономическите "правила на играта", за да направят навлизането в (и излизането от) пазара лесно за потенциалния предприемач. Особено важно е българските власти да устоят на изкушението да предопределят печелившите и губещите, като установят преференциално третиране на предпочитани сектори, или като правят преценка кое е важно и кое не е. Подобен тип политика е претърпял неуспех навсякъде, където е бил прилаган, понеже води до неефективно разпределение на ресурсите. Българските власти трябва също така да разберат връзките вътре в самата икономика, според които не е достатъчно само да разрешиш на индивидите да започнат собствена стопанска дейност. Частната стопанска дейност не може да процъфтява изолирано в една област, ако другите области са ограничени. Примерът с чешките бояджии убедително доказва тази теза. Глава 12

Зона за свободна инициатива в България: "Хонгконг" на Източна Европа

Марк К. Фрейзиър

Ричард У. Ран

Резюме

Търсейки нови пътища за развитие, България трябва да отдели особено внимание на създаването на зона за свободна инициатива от типа на Хонгконг или Сингапур. Провеждането на съвременна либерализирана политика, първоначално приложена в зона от 500 или 1 000 кв. км, би създало единствен по рода си в Източна Европа стопански климат за инвестиране, създаване на работни места, развитие на износа и квалификация на кадрите. От твърде ограничения успех на съществуващите зони за свободна търговия в България става ясно, че предоставените им възможности и наложените офаничения не съответствуват на тези, прилагани в международен план.

Подобни "парникови" условия за експортната индустрия се оказаха изключително полезни за много страни. До този момент в света свободните зони са създали над 3 милиона работни места, и над половината от нетния валутен приход от стокообмен на такива страни като Тайван, се осигурява от фирми от свободни зони. Много от зоните сега са водещи при въвеждането на нови технологии. Заобикаляйки традиционния държавен монопол върху сателитните телекомуникации и енергетиката например, свободните зони започват да привличат трудоемки софтуерни разработки и операции по обработка на информация. Конкурентоспособните цени на комуникационните връзки дават възможност на фирмите и техническите институти, с филиали в зоните, да получават с помощта на дистанционни системи за обучение достъп до менажерски и инженерингови курсове на приемливи цени.

Една частна Корпорация "Черно море", използваща чужд и местен частен капитал, би могла да се наеме с изграждането в България на зона за свободна инициатива с размера на Хонгконг. За постигането на тези цели, правителството на България би трябвало да приложи определени стимули на свободния пазар, както това се прави в най-добрите свободни зони. Земята трябва да се предлага под наем, а не да се продава на чуждите фирми, за да се избегне притежанието и от чужденци. Българс­ките граждани и българското правителство ще участват в подялбата на доходите, натрупани чрез даваните под наем земи на зоната. Тези приходи би трябвало да съответстват на размера на либерализирането на деловия климата в зоната. България има възможност да набере опит чрез пълни, а не частични реформи и да реализира собствена икономическа изгода в такава зона за свободна инициатива. Нещо повече, в условията на нарастващата конкуренция на международния пазар, такава стратегия може да превърне България, в синоним на непропуснати възможности в очите на международния бизнес. Най-голямата печалба за българския народ от тази дейност, биха били новите работни места, новите технологии, новия опит в управлението, допълнителните източници на стоки и услуги и по-високия жизнен стандарт.

Въведение

Страните, търсещи начини за създаване на нови работни места и за подобряване на своя износ, разбраха, че политиката на икономическа либерализация е средство за успех.

Все пак в условия, при които централизираното планиране, бюрокрацията и високите данъци преобладават, провеждането на радикални реформи остава под съмнение. За да се възползват от политическата либерализация при минимум политическа съпротива, страните все по-често намират смисъл в създаването на свободни зони - географски области, предлагащи всестранни облекчения на традиционно упражняваните ограничения върху производствените сектори. Такива зони подпомагат мобилизирането на частните чужди и местни инвестиции и същевременно създават неоценим демонстрационен ефект (и организационен опит) за правителства - спонсори на новата икономическа политика.

Видове зони

Свободните зони са една от най-старите и нови инициативи на човечеството за икономическо развитие. Още от времето на финикийците страните, търсещи начин да привлекат международната търговия, са определяли географски зони, свободни от обичайните данъци, мита и бюрократични процедури.

Независимо от наличието на различни видове свободни зони в момента, общото в тях е:

• освобождаване от данъци или рязко намаляване на равнището им при облагане на стопански дейности;

• безмитен внос на стоки, използвани за производство на стоки за износ;

• облекчен контрол на обмена на валута;

• създаването на "едностепенни" центрове за издаване на разрешения;

• разрешения за създаване на фирми, представляващи 100% чужда собственост. " Но най-важния елемент в успеха на дадена зона е предсказуем - безотказен достъп на частните фирми до стимулите на свободната зона -готовност (практическа и по документи) за автоматично и експедитивно узаконяване на инвестиционните проекти в зоните.

Развитието на свободните зони в наши дни премина през три основни етапа:

Етап I: Зони за складиране /прехвърляне на товари

Това е класически вид свободна зона, даваща възможност на фирмите да складират, инспектират, пакетират, етикетират и прехвърлят товари със стоки, освободени от митнически такси и други държавни налози. Още от времето на финикийците, старите гърци и римляните, правителствата са привличали търговията чрез приемането на политика "долу ръцете" от определени области. Лигата на Ханзата на свободните зони, послужи като двигател за излизането на Северна Европа от средните ве­кове. Днес по света съществуват повече от 200 малки свободни зони за складиране и пласмент.

Етап П: Свободни промишлени зони /Зони за обработка на стоки за износ/

Преди няколко десетилетия в Шанън - Северна Ирландия, беше отбелязан поврат в историята на свободните зони. Създадена беше първата зона за обработка на стоки за износа (ЗОИ) - промишлен комплекс, предлагащ стимулите на свободните зони за износ на монтажни и производствени дейности. От тогава ЗОИ се радват на изключителен успех, което доведе до бързото нарастване на броя им в развиващите се страни през последните две десетилетия. В момента функционират повече от 145 зони в над 40 страни, в сравнение с по-малко от двайсетина в страни през 1969 година.

Там, където съществуват благоприятни и ясни условия за създаването на ЗОИ, тенденцията е чуждите и местните инвеститори да откликват бързо на съответните икономически възможности, най-вече на икономията на работна заплата, която понякога достига 90% от тази в развитите страни /тези икономии с времето намаляват, тъй като новите работодатели в ЗОИ повишават надниците/. Фирмите за електроника и конфекция представляват заедно около 75% от дейността на ЗОИ. Други важни сектори включват преработване на селскостопанска продукция, мебелна и обувна промишленост, кожени изделия, играчки, спортни артикули, домашни потреби, фармацевтични и други производства на леката промишленост. Повечето фирми в ЗОИ внасят полуготови компоненти за производство, монтаж и опаковане и изнасят готовата продукция за първоначалните и пазари, обикновено САЩ, Западна Европа, а напоследък и развитите страни на Далечния Изток.

Етап III: Комплексни зони за свободна инициатива (свободни пристанища, специални икономически зони, зони за обработка на информация)

Постиженията в практиката на свободните зони в световен мащаб вече не се свеждат до улесненията, предоставени на дадена група инвеститори, било то за складиране или лека промишленост. Днес най-могъщите примери за успех на свободни зони могат да се видят в зародилия се вид комплексни свободни зони.

Този вид води началото си от свободните пристанища на Хонгконг и Сингапур, които пък водят своето начало от складовите и разпределителни центрове от 19 век. В следвоенния период и двата центъра успешно привлякоха чуждестранни монтажни операции и производства на леката промишленост успоредно с развитието на зоните за обработка на стоки за износ. И до днес тези свободни пристанища в много отношения са забележителни с успеха си в привличане на частни инвестиции във финансовото обслужване, туризма и информатиката, както и със стимулирането повече на местната отколкото на чуждестранната инициативност.

Специфични моменти в тази нова категория са:

• Интегрирани промишлени финансови и курортни области

Съгласно съглашението от Хоксбил Крик - (1955 г)., Правителството на Бахамските острови разреши безмитен режим, данъчни облекчения и имиграционна гъвкавост за подпомагане на развитието на частния сектор територията от 138 888 акра на остров Голяма Бахама. През изтеклите 30 години частно финансираната пристанищна служба на Голяма Бахама, финансира изграждането на международно летище, дълбоководно пристанище, промишлен парк, производствени предприятия, интензивен туризъм и жилищно строителство. Успехът на свободното пристанище въодушеви американската многонационална корпорация “Gulf + Western” да започне изпълнението на подобен проект през 1969 г. в западната зона Ла Романа в Доминиканската република. Чрез блокиране на валутата корпорацията създаде първата зона за обработка на експортни стоки в страната (днес с над 15 000 работници), а освен това построи летище, международно признат институт по изкуствата и световно известния курорт Каза де Кампо.

• Специални икономически зони

През 1978 г., в съответствие с едно решение на Китайската народна република за провеждане на икономическа политика с по-силна външна ориентация, бяха определени четири специални икономически зони с цел привличане на чужди инвестиции, подпомагане на добрата квалификация и засилване трансфера на технологии. До края на 1980г. успехът на тези първи зони накара правителството да даде статут на Специална икономическа зона на целия остров Хайнан, и да предостави подобни стимули на над 140 крайбрежни градове. Към настоящия момент съществуват повече от 9 милиарда щатски долара, получени от чужди инвестиции в специалните икономически зони, предимно от предприемачи със седалище в Хонгконг.

• Зони за обработка на информация

През последните години навлизат в Ямайка и Доминиканската република се появиха нов тип комплексни свободни зони. В свободната зона Монтего Бей; първата зона, предназначена за привличане на чужди информационни индустрии, над 1 000 жители на Ямайка в момента работят по износа на текстообработка, въвеждане на данни, набиране и "телемаркетингови" услуги. През октомври 1989 г. беше пуснат в действие телепорт, финансиран от АТ&Т (Cables & Wireless) и разположен в зоната, който предлага най-конкурентоспособните услуги за приемане и предаване на звук и данни в района. В Доминиканската република ползувателите на зоните за обработка на информация се обслужват от два частни телепорта - една неподвижна земна станция, използваща спътник на Раn American и една подвижна земна станция, собственост на GТЕ.

Възможности за зони за свободна инициатива в България

България има много дадености, които могат да допринесат за успех в ерата на комплексните зони за свободна инициатива. Независимо от това, че е изостанала по отношение на океанския и въздушен достъп до западноевропейските пазари (в сравнение с някои конкуренти); страната има следните преимущества:

• идеално за търговия разположение на Черно море;

• липса на конкуренция от близки световни пристанища и летища;

• нови връзки между речните системи на Рейн и Дунав;

• стратегическа икономическа позиция (поради месторазположението на Черно море и близостта до съветската речна система) за реализиране на печалба от насочването на съветските републики към пазарна икономика;

• живописно крайбрежие с благоприятен климат.

Една свободна зона в България с конкурентоспособни стимули на отраслите, работещи за износ, може да изиграе важна роля в съживяването на икономиката на страната. На територия от 500 - 1 000 кв.км. Частен консорциум за развитие може да финансира създаването на свободно пристанище от типа на Хонгконг, поощрявайки инвестициите в експортноориентираните сектори - промишленост, финанси, туризъм, складови/пласментни операции, обработка на информация.

Зоната би трябвало да бъде отворена еднакво за чужди фирми, смесени предприятия и местни компании, заети с експортна дейност. Потенциални елементи на такъв проект биха могли да бъдат: международно летище, пристанище, промишлени и административни паркове, курорти и обширни жилищни комплекси, както за българи, така и за чужденци.

Свободната зона трябва да бъде водеща в осигуряването на съвременно управление на стопанската дейност и техническо обучение на кадрите в района. Използвайки международните комуникационни връзки на конкурентни цени, тя би могла да установява контакти с европейските, североамериканските и азиатските университети, които излъчват на живо инженерингови курсове на далечни разстояния за различни степени на обучение. Тези "телеуниверситетски" курсове дават възможност на институтите и промишлеността да бъдат винаги в крак с техническите нововъдения при минимални разходи, без да се налага командироването на специалисти за допълнително обучение. В качеството си на свързващо звено за организиране на курсове на обучение в различни сектори както от местни, така и от чужди институти, българската зона би могла да стане известна в цяла Източна Европа като превъзходен център за популяризиране приложението на информационните технологии.

Като средство за осигуряване на развитието на местната и на чуждестранната инициатива, основен компонент на свободната зона трябва да бъдат услугите, предоставяни от т.н. "бизнес-инкубатори". Стотици общини, в Северна Америка като неразделна част от стратегията си за икономическо развитие, сега осигуряват такива "бизнес-инкубатори", с цел да подпомогнат новосъздадените предприятия. "Инкубаторите" обикновено предлагат съвместно използване на приемни, реферативни библиотеки, факсимилно оборудване, зали за конференции, секретарски и преводачески услуги в удобни за дадена дейност помещения. Освен задоволяване на тези ежедневни нужди, "инкубаторите" често действат като канал на опитните бизнесмени и доставчици на рисков капитал, за стратегическо и тактическо насочване на новите предприятия.

За осъществяване на свободна зона в горния мащаб, правителството може да учреди частен консорциум за развитие съгласно Указ 2242. Тази корпорация, наречена "Черно море" би могла да получи земя под наем по дългосрочен договор, която да се предостави на частни групи за развитие, както е случаят със специалните икономически зони в Китай. Там на частни фирми, участващи в изграждането на зоната, се предоставят недвижими имоти под наем за 40 до 70 годишен срок.

Тъй като проектът ползва статут на свободна зона и фирмата би могла пряко да събира наемите в твърда валута, Корпорация "Черно море" би могла да възстанови своите инвестиции без създаване на напрежение в платежния баланс на БНБ. Друг положителен ефект може да се получи посредством неинфлационен дълг от обмен на ценни книжа на консорциума за развитие. Българският външен дълг, например, би могъл да бъде разменен срещу лихвите от дългосрочния наем на недостатъчно оползотворените държавни земи, включени в зоната.

Ангажименти, необходими за постигането на успех

При широко утвърдените схващания на инвеститорите относно рисковете при осъществяване на бизнес в Източна Европа, реално съществуващите препятствия, които възникват пред инвеститорите, трябва да бъдат ефективно отстранени, за да може проектът да бъде привлекателен за частните инвеститори от финансова гледна точка.

В съответствие с това, българският "Хонгконг" ще изисква ангажимент за приемане на официално законодателство и разпоредби, които да са еднакви или да превъзхождат най-доброто, което по настоящем предлагат законодателните актове за свободни зони в световен мащаб. Целта на този официален ангажимент ще бъде уведомяване на инвеститорите, че спонсориращата страна е създала най-доброто място в Източна Европа за осъществяване на бизнес.

За да може инициативата да успее, предимство трябва да бъде дадено на готовността на България да действа експедитивно за издаване на разрешения на инвеститорите. За разлика от Сингапур и Хонгконг, където инвеститорите могат да регистрират стопанска дейност за един следобед, чуждите инвеститори смятат Източна Европа за район, в който гъмжи от закъснения и несигурност при получаването на разрешения за осъществяване на стопанска дейност. Така че съществен момент е да се осигури съответствие със стандартите за експедитивност и сигурност, съществуващи в тези две свободни пристанища - двете най-успешни свободни зони в света.

Вторият най-важен критерий за успех е реален пакет от стимули. За да бъде конкурентоспособна в международен мащаб, България трябва да има готовност да въведе свойствените за свободната зона стимули, които значително намаляват (или премахват) данъците и валутния риск, осигуряват гаранции срещу евентуална национализация, изглаждат липсата на гъвкавост в Кодекса на труда и при получаването на работни визи; и позволява на частния сектор да осигурява (или поне да управлява) множеството основни производства и услуги.

Освен тези фактори много съществени са ангажиментите за избягване на потенциалните проблеми при решаването на процедурни сблъсквания и отговорности между зоната и централната банка, митницата и съдилищата на държавата-спонсор. Постигането на такива комплексни подобрения рязко ще снижи както явните, така и подмолните данъци, с които понастоящем се сблъскват частните инвеститори в района, като ги извеждат на равнището на най-бързо развиващите се икономики в света. Ако се предвижда такъв подход ще последва значителен и бърз приток на частни инвестиции в свободната зона. Чрез това директно ще се отговори на интересите на България от нови работни места и печалби от износ.

1. Законодателни и регулационни ангажименти

За да осигури успех на програмата на свободната зона, правителството на България трябва да ревизира Указ 2242, съгласно препоръките в раздела за структурата на международната търговия, който да служи като магнит за нови, ориентирани към експорт инвеститори. За да бъде този закон на световно ниво, трябва да наблегне на следното:

Значително опростени процедури за издаване на разрешения за инвестиции на фирми в зоната за свободна инициатива. Понастоящем инвеститорите в България и в другите източноевропейски страни са по правило задължени да се отнесат към редица министерства и организации с цел получаване на разрешение за инвестиране. Тези проблеми се утежняват от обработката на заявленията едно по едно, съгласно критерии, които са неясно формулирани и могат да се интерпретират по раз­лични начини. В резултат фирмите, които искат да започнат някаква дейност, могат да чакат месеци или години. По-нататъшното прилагане на такава система в свободната зона на Корпорация "Черно море" ще отблъсне голяма част от фирмите.

Въпреки че Полша и други източноевропейски страни понастоящем приемат закони, целящи намаляване на несигурността и забавянето на разрешенията за инвестиции, българската свободна зона ще има потенциалната възможност да ги опрости максимално, като приеме сингапурската или Хонгконгската система за регистрация на инвестициите, при която бъдещият ползувател на свободната зона може да попълни съответните документи за регистриране на фирмата и получаване на правен статут за започване на дейност за една сутрин или следобед. (Опростеното получаване на разрешение за започване на дейности, съчетано с минимални данъци, тарифи и правни ограничения, създаде на свободните пристанища Сингапур и Хонгконг безценна търговска репутация). Следователно възприетото схващане по отношение на инвеститорите е: "невинен, докато не се докаже противното", което е вдъхващо сигурност послание към частните фирми. Според регистрационната система обаче, всички инвеститори трябва да знаят, че ще бъдат лишавани от правата си в случай на фалшива или заблуждаваща информация за своето положение и операции, при несъблюдаване на законите на общественото здравеопазване и безопасността или при други нарушения на закона или договора. Съществуването на възможността за "проверка на място" ще действа като спирачка за нежелани фирми, които биха могли при други обстоятелства да се стремят към осъществяването на бизнес в свободната черноморска зона.