-отричане на либерализма и държавността

В показанията си част от свидетелите сочат, че е налице противоречие между съществуващия демократично устроен ред в Република България и редът, на който трябва да се подчинява държавното устройство, според проповядваното от подсъдимите. Самите разпитани свидетели, които не са отрекли, че проповядват салафизма, са заявили, че демокрацията противоречи на исляма, защото властта произтичала от Аллах, а не от народа. В тази връзка не бива да се участва в избори, защото по този начин се дава възможност и на избраните да осъществяват властови функции. Показанията на свидетелите от досъдебна фаза са приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК. Това е застъпено в показанията на Муафак Аласаад, който пред съдия е казал, че е чул на лекция, че в исляма няма демокрация и хората в България трябва да го научат, че светските закони нищо не значат. В България трябва да има шерият, а така и по света и още, че шерията трябва да е единствения закон. Според него това е основното, което се проповядва чрез идеологията на подсъдимите.

Св. Хусеин Ходжа също е посочил, че изповядващите идеите на салафизма са много далече от светския начин на живот и че същият трябва да се наложи на Балканите.

Св. Бранимир Змийчаров е заявил, че не ходи да гласува, защото това е за светската държава, а ние трябва да живеем по ислямските закони и според Корана е абсолютно забранено да се гласува и това е харам-грях.

Св. Иван Моллов е казал, че бутането на светската държава ще стане по цялата земя.

Св. Светослав Манчев – ние не приемаме светската държава като такава, а искаме навсякъде по света да се възцари ислям. Според нас властта идва от Аллах, а не от човеците, затова ние не ходим на избори. Според свидетеля трябва да се спазват само тези закони, които не противоречат на исляма.

Св. Тошо Недков е казал, че проповедниците убеждават хората, че държавата трябва да се смени с шериат.

Освен в показанията на свидетелите, отношението на проповядваната от подсъдимите идеология към формата на управление в държавата се вижда и в обясненията на подсъдимият Ахмед Муса Ахмед. В същите пред съда е казал, че под демокрация трябва да се разбира, че властта принадлежи на народа и се връща на народа, това ние не го приемаме, защото ислямската религия казва, че властта принадлежи на всевишния Аллах.

До същите изводи стигат и част от вещите лица, след запознаване с другите доказателства и техният анализ.

Вещото лице Клара Тонева-Стаматова е посочила, че материалите призовават към изменение на обществения държавен строй.

Д-р Антоний Гълъбов е посочил в т. 5 на обобщеното си заключение, че стриктното следване на религиозните предписания практически изключва каквито и да било граждански ангажименти от страна на вярващите мюсюлмани, тъй като основната цел на неговите усилия са насочени единствено и само към спасението му чрез твърда и последователна вяра.

От записките на ръка, водени от Муафак Аласаад на образователния семинар на АУАИ в Истанбул през 2009 г. са посочени идеите, отклоняващи от правия път и една от тях е демокрацията, наред със секуларизма, национализма и рационализма. А пречките за постигане на идеите са мюфтийството, правителството, липсата на регистрация на АУАИ, т.е. за своето развитие, организацията вижда пречка именно във формата и начина на управление на Републиката.

В анализа си към преведените материали, вещите лица Евстатиев и Дюлгеров са посочили, че предоставените книги за изследване проповядват религиозни идеологии, ясно противопоставящи се на съвременната либерална демокрация от западен тип. Тези експерти са намерили връзка между някои от анализираните от тях книги и записките на семинара през май 2009 г. в Истанбул на Муафак Аласаад на тема „Демокрацията”. В записките пречките за постигане целите на организацията са мюфтийство, правителство, възможност за официална регистрация на организацията им.

Друг от подсъдимите Ахмед Муса Ахмед го счита за свой духовен наставник. Същият е учил в училището в гр. Сърница, чийто директор е бил Саид Мутлу и съответно е обучавал в него учащите се. За такъв го счита и св. Светослав Манчев. Още повече, че и той е учил в училището в гр. Сърница с директор Саид Мутлу. Същият свидетел в съдебна фаза казва, че „всички в джамията Абу Бекир са селяфити”. Следва да се отбележи, че в тази джамия се проповядва изключително ислям, който е със салафитски елементи. Това го е казал и самият имам на джамията Иван Моллов. Посочил е, че е вземал лекции от Саид Мутлу. Следва да се вземат предвид електронните писма от компютъра му, като е изпратил празна бланка на 27.07.2009 година до Хайри Шерифов, Байрям Ушев, Ахмед Абдурахманов, Али Ходжа, съответно е получил от тях попълнени отчети през м. септември 2009 година. Посочен е и от Муахак и Х. Ходжа. Намерените суми с бележки. Финансирането на организацията е чрез него.

Следва да се отчетат и намерените книги :

№7: Абу Бакр ибн ал-Араби (поч. 1148), „За единение, преодоляващо разединението относно истината за делата на сподвижниците след кончината на Пророка” книгата му е на особена почит сред представителите на салафизма, тъй като в нея се утвърждава схващането за безусловната благочестивост и добродетелност на поколението на т. нар. „праведни предци” (ас-салаф ас-салих)

.№13: Таки ад-Дин ибн Таймия (поч. 1328), „Уаситийско изложение на вярата” Съчинението е едно от най-синтезираните и цитирани изложения на основните принципи на вярата от гледище на класическия салафизъм, за основоположник на който се смята Ибн Таймия. Ето защо този негов труд се ползва с голямо влияние в рамките и на съвременното салафитско направление в исляма.

.№15: Мухаммад ибн Абд ал-Уаххаб (1703–1792), „Трите фундамента [на исляма]. Условията за молитва. Четирите правила

Брошурата представя част от кратките съчинения на имам Ибн Абд ал-Уаххаб, чието учение, известно като „уаххабизъм”,

• 
  № 33 Абд ар-Рахман ибн Хасан Ал аш-Шайх (поч. 1869), „Разкриване чрез Славния: разясняване на Книга за единобожието” Авторът на тази книга е внук на Мухаммад ибн Абд ал-Уаххаб , чието разяснявано тук съчинение „Книга за единобожието” е представително за салафитското направление.
  

Съставителите на сборника са обединили тук всички онези фетви на Ибн Таймия, които имат пряко или косвено отношение към проблема за джихада, възприеман в характерния за ранния ислям и за преобладавалия през средновековието смисъл, а именно – като борба с неверниците (куффар) Ибн Таймия се придържа към традиционното и в действителност широко застъпено в ислямската религиозно-правна литература становище, според което с отхвърлилите призива (да‘уа) към исляма неверници задължително трябва да се воюва. Едновременно с това по повод на казуса с неспособните да воюват деца, жени, старци и монаси той, като се присъединява към поддръжниците на тезата за пощадяване на споменатите категории неверници, не пропуска да се разграничи от онези ислямски учени, които защитават схващането, че поради неверието си всички неверници трябва да бъдат избивани, с изключение на жените и децата, тъй като те са собственост на мюсюлманите.

Книгата е насочена срещу тенденцията да се търсят в името на разбирателството между народите, пресечни точки между религиите, които да поставят основите на междурелигиозния диалог. Още в предговора убедено и разпалено се внушава, че мюсюлманите трябва се пазят от немюсюлманите, особено от юдеите и християните.

Решение № 246/12.07.2012 г на ВКС І н.о. по н.д. № 605 / 2012 г касае касационно производство по дело на Хасковски ОС, на въззивна инстанция е разглеждано от АС Пловдив по ВНД № 563/2011 г на АС Пловдив за престъпление по чл 108 ал.1 пр.2 и чл. 164 ал.1 пр.2 от НК. По същото дело е имало приложени като доказателства 29 бр. книги на турски език и не са били преведени изцяло и приложени на български по делото, а са били обект на анализ от експерт тюрколог. Въззивният съд е приел, въпреки възраженията на защитниците, че правото на защита не е било нарушено. Приел е, че цялостен превод не е възможен и не е необходим, тъй като експертите са се запознали на чуждия език с цялото съдържание на книгите и са ги анализирали в цялостен вид. В експертизите е направено обобщено заключение за съдържанието.
Същите обаче кореспондират със салафитския метод, за който пише в отчетите си. Сам пише , че проповадва и то по тази идеология, а от заключенията на експертите и анализа се установи, че е антидемократична.

Следователно е реализирал два състава на престъпление- по чл. 108 ал. 1 от НК- проповядвяне на антидемократична идеология, и по чл. 109 ал.1 пр. 2 от НК ръководил е нерегистрирана организация.

В лаптопа му са намерени три файла – с уахабитска риторика, има текстове които оправдават тероризма л. 156 - 179 Исляма е религията на мира. Другата брошура „Всяко нововъведение в религията е заблуждение” л. 180-188. В списъка на присъстващите на срещата 2009 в Инстанбул е под № 9.

Св.Светослав Манчев е посочил, че мюфтията Салих е изнасял проповеди в джамията Абу Бекир. Посочил е, че е вземал лекции от него. Самоопределил се е самия свидетел като салафит. За изнесени проповеди в Абу Бекир са съобщили Иван Иванов и Сергей Бързаков и двамата в изключително близки отношения с Ахмед Муса , Ивано казва, че са постоянно заедно.

Св. Иван Моллов – имам на джамията Абу Бекир в ромската махала на гр. Пазарджик е посочил, че през 2009 г. в джамията е проповядвал и Абдулах Салих и проповедите му са били салафитски.

Св. Тошо Недков е посочил, че Абдулах Салих е човека, който е повлиял на ходжата Яшар Рамис Сали, имама в Куршум джамия да извършва нови проповеди и обреди, повлияни от радикалния ислям, както се е изразил. Допълнил е, че проповедите убеждават хората, че държавата трябва да се смени с шерият.

Като член на организацията е посочен от Муафак Аласаад и св.идент. № 003.

Книгите намерени в дома му също имат своето значение.

№2 от съвременната литература книга , иззета от дома на Абдуллах Салих: Д-р Абдуллах Аззам (аш-Шахид), „Защитата на земите на мюсюлманите е най-важното индивидуално задължение Абдуллах Аззам (1941–1989) е сред най-радикалните и войнствени ислямски автори,

поради което и съчиненията му са забранени в повечето арабски държави. Аззам пледира, че всеки един индивид, изповядващ исляма, е длъжен да участва в джихада –индивидуалният отказ от това задължение сам по себе си е определен от него като грях .

Св. Иван Валентинов Моллов – имам в джамията Абу Бекир изрично е посочил, че е присъствал на проповеди на Ахмед Муса Ахмед и му е направило впечатление, че те са салафитски. Наясно е какво означава това, тъй като и той и другите мюсюлмани, които посещават джамията споделят тези идеи.

В тази насока са и показанията на св. Светослав Манчев, Бранимир Змийчаров, Яшар Рамис Сали и Тошо Недков.

В делото съществуват и свидетелските показания на Добри Джевизов и Стефан Атанасов, които са от гр. Пловдив и които са свидетелствали, че проповеди със салафитски елементи са извършвани и на територията на гр. Пловдив, кв. Столипеново, като дори двамата свидетели са били обидени, че са кефири, т.е. неверници, тъй като не изповядват абсолютно същите догми, както подсъдимият, а според свидетелите той проповядва уахабизъм. Акцентирано е в показанията им на облеклото на подсъдимия и неговите сподвижници, които са с бради, без мустаци, широки дрехи, скосени панталони и това ги отличава от другите мюсюлмани. Свидетелите приемат, че това е характерно за изповядващите мюсюлманска религия със салафитски елементи, т.е. тук има един характерен външен белег за проповядваната религиозна идеология. В неговите проповеди се проповядва и омраза на религиозна основа чрез слово. Тук свидетел № 004 е чул в неговите проповеди, че мюсюлманите не следва да се подчиняват на законите на държавата, че демокрацията е лош строй, че трябва да се противодейства на хората, които искат да ходят на избори. Този свидетел също е посочил, че Ахмед Муса се отличава от другите мюсюлмани с дрехите, които носи и неговите последователи се стремят да го подражават, като започват да се обличат по същият начин, т.е. те възприемат неговия пример, като начин на обличане и външен вид. Това е преди всичко изразената враждебност към всички не изповядващи идентична с неговата идеология. Най-показателни са свидетелските показания на свидетел № 005, който изрично е казал, че Ахмед Муса проповядва омраза към хората, които не изповядват исляма, като има предвид християни и евреи. На проповеди говорел, че тези, които не са мюсюлмани като него, всички трябва да бъдат убити и заклани – цитира се конкретен случай в ресторант „Рай” през 2007 г., където възхвалявайки собствената си идеология е казал „Поклон пред тези, които режат глави за вярата си. Поклон пред тези, които се гърмят, слагат бомби и убиват за вярата си”. Според свидетеля Ахмед непрекъснато внушава в проповедите си, че истинските мюсюлмани отиват в рая, когато се гърмят и самоубиват за вярата си и , че който умре за вярата си е герой. Този свидетел също е посочил, че Ахмед Муса иска държава, която да се подчинява на религията, а не на светските закони.

Бяло-зелена флашка, иззета от Муафак Аласаад, съдържа 9 текста на турски език, които са преведени. Муафак Аласаад е посочил, че флашката е останала в автомобила му, след като го е давал за ползване на Ахмед Муса и тъй като е на турски език, а свидетелят не владее този език, единственият логичен извод е, че флашката съдържа текстове, изготвени и ползвани от Ахмед Муса Ахмед. Съдържанието на преведените девет текста, не се отличават като съдържание от това, което казват свидетелите за неговите проповеди. Основното в тях е, че демокрацията е невернически обществен строй, не бива да бъде подкрепян и от тази форма на управление произтичат само злини. По отношение на проповядване омраза на религиозна основа чрез слово на стр. 47 от превода на текст № 6 за групата на подкрепените е посочено, че усилията на учените във връзка с проповядването трябва да бъдат подкрепени с джихад, т.е. в случая с въоръжена борба, тъй като се упоменават мечове.

В тази връзка поддържам обвинението срещу подсъдимия Ахмед Муса Ахмед за престъпление по чл. 108 ал. 1 от НК- проповядвяне на антидемократична идеология, и по чл. 109 ал.1 пр. 2 от НК, участвал е в нерегистрирана организация и чл. 164, ал. 1, предл. 1 от НК, тъй като е проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово, изразяваща се във враждебност и отричане на всичко, което не е съобразено с идеологията, която проповядва и която почива на елементи на салафизам, която е разпространявал в петъчни молитви в джамията в гр. Пазарджик и лекции и проповеди, срещи в кафенета в гр. Пазарджик и гр. Пловдив.