Пледоария поддържам обвиненията

На следващо място, много по-конкретни в своите заключения са другите експерти доц. Клара Тонева - Стаматова, след преглед на материалите, е посочила, че в тях има постановки, залегнали в религиозната теория на радикалния ислям, който сам по себе си е антидемократична идеология, призоваваща към насилие, изменение на обществения и държавния строй, насаждане на расова, национална, етническа вражда и не на последно място е в противовес с постановките на традиционния ислям. Счита, че в материалите се прокламира замяна на демократичните с религиозни ислямски ценности. По този начин съдържанието на текстовете добиват и антидържавен характер. Този експерт е обърнал внимание и на тезата за едноженството, защитавано от християнството, което според материалите крие многобройни злини. Според този експерт се внушава отрицание на християнското общество, проповядва се полова дискриминация и се накърняват българските традиции. За разлика от традиционния ислям, който проповядва търпимост и диалогичност спрямо друговерците, в материалите, които са анализирани се наблюдава точно обратното – агресивност и отрицание.

За изясняване на определени понятия – като проповед и проповядване антидемократична идеология, беше приета и експертиза изготвена от вещото лице – Агоп Гарабедян. Обобщено в заключението си е посочил, че понятието идеология е схема от символично натоварени вярвания и изрази, които представят, интерпретират и оценяват света по начин, който има за целта да оформи, мобилизира направлява, организира и оправдае едни начини или пътища на действия и да отрече други.

През първата половина на ХІХ век и с появата на тоталитарните идеи, е въведено разграничението на идеологиите на – демократични и антидемократични. Антидемократична идеология експертът е определил тази, при която се отрича европейската култура, икономическата и духовна среда, разделението на хората, според тяхната вяра и дискриминационното отношение към тези, които не изповядват определена религия, т.е. всяка верска нетърпимост и религиозно противопоставяне, следва да се приеме като антидемократична религиозна идеология. Излагането на идеи, които противоречат на светския характер на Българската държава и на конституционно гарантираното право хората да са различни. Антидемократична идеология в тази експертиза е посочено, че е всяка, която изцяло или частично използва приомите, които водят към разрушаване на съществуващия парламентарно-плуралистичен порядък и се стреми към налагане на тоталитарна или друга производна на нея система на управление, като прави сравнение и с фашизма. Освен, че демокрацията е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа, чрез консенсус или избрани представители. Освен, че включва участието на гражданите в управлението на държавата, демократично е това управление, което се основава на върховенството на закона.

По отношение проповядването на омраза на религиозна основа, експертът също е посочил, че такова е налице, когато се насажда верска вражда и призив към насилие спрямо лица, с различна религия, за каквато по делото са събрани доказателства.

Такава виждаме и в преводите на вещото лице д-р Сефер Хасанов, който преведе 9-те текста, извлечени от флаш памет, като компютърно-информационни данни. В преведените девет текста недвусмислено има текстове с антидемократично значение. Например в превод на текст 1 е посочено, че ислямът и демокрацията представляват две опониращи една на друга религии. В текст №3 е посочено, че демокрацията и ислямът не могат да съществуват заедно. Тези текстове не са чисто доктринални, както заяви експертът в съдебна фаза, като изходим от факта, че са намерени във флаш памет на турски език, на какъвто проповядва Ахмед Муса Ахмед и са събрани гласни доказателства, че флашката е негова. Например в текст №1 има обръщения „Ей братко по религия” и следващото „Никога не бъде средство за просъществуване на демокрацията”., което говори, че материалът е предназначен за разпространение – т.е. говорим за пропагандиране.

Освен това този експерт направи и ислямско-богословска експертиза, в заключението на която посочи, че материалите са свързани с джихадистките селяфии. Макар да е посочено, че се отнасят само за държави от мюсюлманския свят, начина на намиране на материалите в съотношение със събраните други доказателства – свидетелски показания, сочат, че тези текстове са били употребени в проповеди и лекции. В заключението на вещото лице Хасанов под черта на първите две страници са посочени сайтовете, където съществуват материалите в оригинал на арабски език. Факт е, че са преведени на турски език, което има своята обосновка, а именно да бъдат разпространени на този език. На лице са и доказателства, че Ахмед Муса Ахмед проповядва на турски език.

В съдебно заседание експерта Сефер Хасанов е посочил, че уахабизма не е идейно направление в исляма, а е политическо движение, появило се в ХVІІІ век в Османската държава, насочено не срещу религията, а срещу самата държава, тъй като става въпрос за ислямска държава.

*

За да се определи проповядваната идеология на подсъдимите, като антидемократична, следва да се изходи от това, какво пропагандират и методите, които прилагат членовете на организацията. В настоящето производство са събрани доказателства, че чрез проповядваните идеи се цели противопоставяне на принципи защитаващи основни човешки права, по отношение граждани и противопоставяне на установения политическия строй на РБългария, а това са :

- равенство на мъжете и жените;

-отричане на доктрината за разделение на властите, чрез която функционира държавното управление – законодателна, изпълнителна и съдебна и промяна на държавния строй

-отричане на либерализма и държавността;

-отричане на върховенството на закона.

При постигане на целите, ще се стигне до разрушаване на съществуващия парламентарно - плуралистичен порядък в държавата .

Ограничени са правата и свободата на лица, членуващи в религиозна общност, а именно в мюсюлманската, което е в нарушение на чл. 7 ал. 4 от Закона за вероизповеданието. Религиозната общност е доброволно обединение на физически лица, които не могат да бъдат ограничавани от вътрешни правила, ритуали и обреди на тази общност. Именно поради тази причина, след постъпване на анонимен сигнал от граждани на с.Старцево, обл. Смолян, до ОП Смолян, е било издадено Предложение от прокурор Недко Симов от 15.06.2009 година, в което е направен анализ на административната заповед, издадена от Районния прокурор на гр. Смолян от 27.01.2009 година и е предложено на Районния мюфтия да измени нейното съдържание така, че да не накърнява основни права и свободи на личността ,прогласени в националното законодателство, както и в международни актове. С последното е визирана Разпоредбата на чл. 9 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 1950 година. Именно, чрез налагане на определени обреди на всички членове на мюсюлманската общност, е нарушена свободата на религията, посочена в чл. 9 т. 1 от ЕК ЗПЧСОС, а именно свободата човек да има религия или убеждение или да няма такава. Свободата да не бъде задължаван да действа по начин, който изразява приемане на религия или убеждения, които той не подкрепя и не споделя., това е материал, предоставен по делото от подс.Дъбов. Изрично чухме, че част от жителите на гр. Девин, не са приемали и не са споделяли идеите на член на организацията. Ето защо са предприели действия за сезиране на съд, комисия по дискриминация, прокуратура, организиране на подписки и т.н.

Други примери за наличие на конфликт и нарушаване на свободата на вероизповеданието се намира, като доказателство за Пазарджишка област в отчет на Саид Мутлу. Отчетът е № 27 от 27.06.2005 година, където като най-важен конфликт е посочен този, между студенти учили и завършили в арапски страни, които се опират на салафитския метод и старите имами, които използват османския и суфийския метод.

В иззетите текстове от дома на Абдулах Салих – описани като иззети от Абдулах Салих под № 1,5 и 7 в Комплексната експертиза е посочено от вещото лице Антоний Гълъбов , че има религиозна дискриминация , тъй като в сравнение с традиционната религиозна литература, в тази иззета от подсъдимите, в по-голяма степен са налице идеи и поучения, представени са забрани и са наложени задължения, които съответстват на една по-строга, дори радикална интерпретация на задълженията на вярващия.

Вещото лице Клара Тонева-Стаматова е посочила, че в разгледаните текстове проличава непознаване и изопачаване на другите религии и целенасочен опит за тяхното пренебрегване. В основата си текстовете са богохулни спрямо официално изповядваната религия в РБългария, защото се отрича православната духовност и сакраменталния живот в църквата. В заключението си този експерт е посочил, че традиционният ислям в България проявява търпимост и диалогичност спрямо друговерците, но в разглежданите материали се наблюдава точно обратното - агресивност и отрицание. „Разгледаните от нея текстове фалшиво декларират толерантност, за сметка на религиозна нетърпимост” – казва Клара Тонева-Стаматова.

Вещото лице Шунин в т. 2 от изводите си е посочил, че в разгледаните материали, които причислява към ислямското течение уахабизъм, което се стреми към възвръщане принципите и догмите на ранния ислям, се оотричат всички други изповедания, включително и ислямски течения, като шиизъм и суфизъм в неверие и отстъпчивост от единствената истинна доктрина.

Свидетелите Добри Джевизов и Стефан Атанасов също са посочили, че при контактите си с Ахмед Муса Ахмед са били наречени „неверници” /кефири/ по простата причина, че не са изповядвали мюсюлманската религия точно така, както той я изповядва и пропагандира.

Св.идент. № 002 е казал, че има напрежение в мюсюлманската общност „….има мюсюлмани, които са недоволни от създадените нови порядки, но се страхуват и не смеят да споделят, тъй като получават заплахи от Районния мюфтия Неджми Дъбов и неговите имами”.

Друг свидетел Хюсеин Ходжа в разпита си от досъдебната фаза, който е приобщен към доказателствения материал, е посочил, че много мюсюлмани са се отдръпнали от общността, независимо,че са продължили да изповядват мюсюлманска религия, именно поради създадения вътрешен конфликт, след завръщане на подсъдимите от обучението им в чужбина.

Муафак Аласаад в разпит пред съдия казва, че практикуваните ритуали от мюсюлманите, изповядващи традиционния сунитско-ханифитски тип ислям се забранявали от подсъдимите и били налагани нови ритуали, тъй като старите не били истински ислям. Традиционният ислям трябвало да се обърне към идеите на салафизма. Това трябвало да стане дори със заплашване на хората и се съобщавало в лекциите, които свидетелят е слушал.

Св. Бранимир Змийчаров е казал, след като е посочил, че изповядва салафизъм, че това е единствената правилна религия и всички останали са неверници и те ще горят в ада.

Нарушаване религиозната свобода можем да открием и в жалбите до различни държавни институции – до Комисията по вероизповеданията и Комисията за защита от дискриминация. Представени са в копия жалбите и движението им в съответните институции. Същите доказват безспорно дискриминационно отношение към една част от българските мюсюлмани по признаци – религия, вяра и убеждение – за справка разпореждане №988 от 11.12.2013 г., представено от Прокуратурата.

Конфликтите по места произтичат от това, че от позицията на проповядващи идеологията с елементи на салафизъм, подсъдимите твърдят, че единствено правилно именно са салафистките обреди и ритуали.
*

Други идеи от проповядваното на подсъдимите като антидемократична идеология, е нарушаване на основно човешко право, каквото е равенството между половете.

Експерта Клара Тонева – Стаматова в т. 3 от заключението си е посочила, че материалите, които е разгледат проповядват полова дискриминация, тъй като текстовете позволяват мъжът да удари жената. Освен това жената не бива и да работи, тъй като нейното излизане е вреда за нея в религията й и вреда на мъжа в религията му.

Свидетел №002 е казал пред съда, че жените, които са с непокрити глави са християнки и мюсюлманките, които ходят с непокрити глави, за тях не са мюсюлманки. Освен това, на събирания на мюсюлмански жени се проповядвало, че ще горят в ада, ако не се забулват. Дори им се дават пари, за да ходят по мюсюлмански облечени, с кърпи на главите и дълги дрехи. Отношението на селяфиите към жените е господарско, е казал свидетелят. Те нямат право на глас в семейството, каквото каже мъжът – това е.

Св. Муафак Аласаад също говори за отношението към жената в разпита си пред съдия, като казва, че жените не трябва да се поздравяват, това е обида. На жена ръка не трябва да се подава и изобщо, че не може да се постави равенство между мъжа и жената.

Св. Бранимир Змийчаров в досъдебната фаза за съпругата си е казал, че й е позволил да работи, тъй като трябва да се изкарват пари, но знае, че това е грях. А според исляма, който изповядва, тя трябва да си стои вкъщи.

Св. Светослав Манчев също е казал, че мястото на жената е в дома и че тя трябва да се подчинява на мъжа, като темата често се коментира в проповедите, лекциите и разговорите в кафенето до джамията Абу Бекир.

Равенството между половете е обсъждано и в текст № 8- преведен от вещото лице д-р Сефер Хасанов, където има цитат от Абдуллах Аззам и е изразено едно от становищата на съвременните учени, перифразирано е посочено, че който счита, че мъжът и жената са равни, трябва да излезе от ислямската религия, т.е. трябва да бъде обявен за неверник /апостат/. Този автор е сред най-радикалните и войнствени ислямски автори и явно се чете и цитира от Ахмед.