Пледоария поддържам обвиненията
Например Бранимир Змийчаров –
Изтегляне 1.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Светослав Манчев
- Тошо Янков Недков, разпитан в с.з на 27.09.2012г
- Салих се опитва чрез приказки и най-вече чрез обещания за финансова подкрепа, да накара хората да започнат да изповядват радикалния ислям
- Фатме Куртова и Асибе Трамп
- Юмер Кергин и Мустафа Юсуф
- Людмила Борисова и св. Лидия Щерева
- Св. Добри Джевизов от гр.Пловдив е бивш имам на Джумая джамия в гр.Пловдив и Св.Стефан Ангелов Атанасов
- Филка Арнаудова и Светлана Глухова
- Свидетелката Светлана Глухова
Например Бранимир Змийчаров – секретар към джамията Абу Бекир. Посочил е, че Ахмед Муса Ахмед го възприема като мюсюлмански брат, съседи са и споделят всичко. Изрично е заявил в съдебна фаза „аз съм селяфия, ….”според мен мюсюлманин и селяфит е едно и също”. Според него Ахмед има същите убеждения. Стигна до там, че за да се откаже от показанията си в досъдебната фаза, след прочитането им по чл. 281 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК, да заяви, че не е употребявал определени думи, които са протоколирани в разпита му по ДП, макар че е сложил подписа си под показанията. За разлика от показанията му в съдебно заседание в ДП св.Змийчаров е заявил, „че вече не ходи да гласува от 2-3 години, защото според корана това е грешно, а грешно е да се гласува защото това е за светската държава „а ние трябва да си живеем по ислямските закони . Преди 5-6 години ние в махалата си гласувахме редовно…., но сега след като влязох в истинската права вяра и разбрах, че според корана е абсолютно забранено да се гласува, знам, че хората от махалата вече не искат да гласуват, защото това е харам /грях/. Ние си спазваме вече шириятските и религиозните закони, те са по-висши за нас. Това за гласуването също е било тема на разговор в джамията и в кафенето към джамията…. Не мога да отговора какъв е начинът, за да се постигне крайната цел – ислям в целия свят- това е работа на Алах. „ Св. Змийчаров е посочил, че е присъствал на проповеди на Ахмед Муса Ахмед, който е религиозен авторитет в тяхната общност и, че неговите проповеди са селяфитски, течение което и той споделя. Освен това е посочил, че само „нашата религия е правилна, а всички останали са неверници – те ще горят в ада. Вашата християнска религия, както и религията на евреите са неправилни- грешни и всички, които изповядват тези религии са грешници”. Свидетелят е разказал, че членовете на неговото семейство не носят мартеници и това е грешно и че селяфизма го забранява. Св. Иван Валентинов Моллов, известен още като Баязид е разпитан на 27.09.2012г. – имам на джамията Абу Бекир в гр.Пазарджик. Същият е посочил, че Абдулах Салих и Али Ходжа са чели на петъчни молитви в същата джамия. Освен това е посочил, че Ахмед Муса Ахмед изповядва селяфизма. Посочил е,че той също изповядва селяфитски ислям. На основание чл. 281 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК са прочетени показанията от ДП на този свидетел, в които той е заявил, че изповядва селяфизма и, че Ахмед Муса Ахмед също е салафит. Посочил е, че е присъствал на много проповеди на Ахмед Муса и те са били салафитски, тъй като и Ахмед и свидетелят и другите хора, посещаващи джамията Абу Бекир изповядват, споделят идеите на салафизма. Посочил е, че в проповедите, на които е присъствал и са били изнесени от Ахмед Муса, се изисква, след смъртта да не се правят никакви ритуали. В случай, че починалият е облечен при погребението, той лично не би го погребал, макар че е имам, защото това е против неговите разбирания. В съдебна фаза е казал, че би го погребал, дори и облечен и че не прави разлика дали е с българско име, достатъчно е да е мюсюлманин. Бутането на светската държава щяло да стане по цялата земя. През 2009 година в джамията Абу Бекир проповеди са,извършвали и Абхулах Салих и Али Ходжа, както и неговият зет Муса Дурлу. Изрично свидетелят е казал, че и проповедите на тези три лица са били салафитски. Свидетелят е пояснил „искам да кажа от течението на селяфизма”. Заявил е „ не знам дали някой им плаща и колко, но знам, че през 2009 година са идвали и са водили такива проповеди. За съжаление не мога да изброя точно кой на каква тема е говорил, защото не си спомням, но като смисъл съм категоричен, че бяха селяфитски.” Св.Светослав Манчев е разпитан на 27.09.2012г. и е посочил в съдебна фаза, че за един мюсюлманин е задължително да е селяфит. Свидетелят е посочил, че ходжите в махалата, където той живее и в джамията Абу Бекир, са Саит Мутлу, Абдуллах Салих и Ахмед Муса. Заявил е” те ни са ходжите, аз от тях вземам лекции. Изрично е посочил, че Салих мюфтията е изнасял проповеди най-редовно, а проповедите на Ахмед е слушал в кафенето. Счита се за ученик на Саид Мутлу и Абдулах Салих, дори е посочил, че е учил в Сърница около 9 месеца или 1 година и е взимал лекции от тях. Най важното казано от свидетеля, че „всички в нашата джамия са селяфити”. Показанията на свидетеля са четени от досъдебната фаза на основание чл. 281 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК, където също е посочил, че в неговата общност се изповядва селяфизма, като течение на исляма. Обяснил е, че искат връщане на религията към начина на проповядване така, както е било по времето на пратеника и неговите сподвижници. „Ние не приемаме светската държава, като такава, а искаме навсякъде по света да се възцари исляма. Защото това го искаме не само ние, самата ни религия проповядва. Ще дойде ден, когато навсякъде по света, всички ще са мюсюлмани – това го знае Аллах. По отношение на жената в дома е заявил, че освен да бъде забулено лицето и цялото й тяло, тя трябва да се подчинява на мъжа. По отношение на погребенията на мъртвите, според проповедите на Ахмед и Саид ходжа / предполагам Саид Мутлу/ трябва да се погребват голи и покрити само с кефен /бял чаршаф/ . Според селяфизма не са праведни мюсюлманите, които погребват близките си с дрехи, а след това им правят помени. По отношение на Държавата е заявил, че салафитите не я приемат, защото „според нас властта идва от Аллах, а не от човеците. Затова ние и не ходим на избори, защото смятаме, че властта я дава Аллах, а не човека, законите са от всевишния и от пратеника. Държавата ще стане рано или късно шериатска, ….не само Държавата - целият свят. Посочил е, че е задължение на селяфитите да проповядват и приобщават хората към исляма. По този начин ще стане целият свят мюсюлмански. Много пъти съм чувал в джамията, че ние трябва да си спазваме само тези, религиозните закони, това е нашето задължение. Ако обаче един закон не противоречи на исляма, ние също го спазваме”….Ние сме против вашите празници, като Гергьовден, Баба марта, 8-ми март или Нова година.” Посочил е, че през 2009 или 2010 година Абдулах Салих също е правил проповеди в джамията Абу Бекир и хутбето му била на тема „намаз”, като обяснил как точно трябва да се правят молитвите, за да бъдат приети от всевишния и изрично свидетелят е посочил „неговите убеждения са също като нашите – за мен той си изповяда селяфизма. Затова ние го слушаме. Аз лекциите, които ги проповядвам съм ги вземал от Саит Мутлу и от Абдулах, както и от Ахмед, за мен те са ходжите, от тях съм се учил и те са ме научили как да се кланям и как да проповядвам – тези идеи за селяфизма съм ги разбрал от тях. Свидетелят не е отрекъл подписа си под протокола, но твърди, че има неща, които не бил ги казал. В съдебна фаза е разпитан и св. Яшар Рамиз Сали на 27.09.2012 г , който е имам в Куршум джамия в гр.Пазарджик . В с.з. казва , че не знае какво се чете в другата джамия Абу Бекир, но са прочетени показанията му в ДП на основание чл.281 ал.4 т.1 от НПК, където е казал нещо друго, свързано с различията в начина на проповядване и погребалните ритуали в другата джамия Абу Бекир. „Ахмед Муса проповядва селяфитсия ислям……За този вид ислям е характерна,че поклонниците му считат само себе си за истински мюсюлмани, а всички други са неверници, дори и другите мюсюлмани са обявени за неверници”. Това проповядване на този вид ислям води до етническа омраза сред мюсюлманите в ромската махала или поне се насажда една етническа нетърпимост от страна на тази групичка от хора около Баязид и Муса към тези, които не са с тях. Принципът е, че който не е с тях, значи е против тях. Аз като официално признат духовен лидер /имам, назначен от главното мюфтийство / на мюсюлманите в гр.Пазарджик, считам че тяхното учение е вредно не само за мюсюлманите в гр.Пазарджик, ами и за самата държава, тъй като разделението не е полезно за религията. Във връзка с погребенията и ритуалите, които правим на починали хора, мога да кажа следното: когато погребваме мюсюлманин и ако роднините му искат това правим и помени след това. В същото време другият имам на Абу Джамията- Баязид отказва на хората да се правят помени на починалите. Това от своя страна води до напрежение в мюсюлманската ни общност. Св..Тошо Янков Недков, разпитан в с.з на 27.09.2012г също промени показанията си. След като са прочетени показанията му от досъдебната фаза, на основание чл. 281 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК, се установява от показанията му. Посочил е, че подс. Салих се опитва чрез приказки и най-вече чрез обещания за финансова подкрепа, да накара хората да започнат да изповядват радикалния ислям. … Този Абдулах Салих започна да влия и на нашия ходжа Яшар Рамис Сали и да го кара всички проповеди и обреди, които се правят в джамията, да започне да се правят по реда на арабския радикален ислям. Друго в показанията му е, че мюсюлманите в гр.Пазарджик са променили начина си на обличане и най-вече, че мюсюлманите забулват жените си така, че само очите им да се виждат. Техни проповедници убеждават хората, че Държавата трябва да се смени с шерият. Според този свидетел, Муафак Алаасад е донесъл пари, които да се влагат в джамиите. Безспорно е влиянието на подсъдимите от Пазарджишка област сред мюсюлманите в района, в който проповядват. Влиянието на Саид Мутлу прозира върху двете свидетелки Фатме Куртова и Асибе Трамп , които са мюсюлманки, живеят в гр.Сърница и са посещавали неговите проповеди, както в джамията, така и в сладкарницата собственост на св.Ахмед Башли. Въпреки, че съобщават , че някои възрастни хора в Сърница сочат разлики в проповедите в двете джамии, те са категорични в показанията си, че не намират разлика нито, че по някакъв начин им е повлияно по отношение на избори, закони, отношение към държавата и т.н. При свидетелите Юмер Кергин и Мустафа Юсуф се вижда служебна и финансова зависимост, която също не им позволява обективно да изложат известните им факти пред съда. Юмер Кергин е посочил, че получава възнаграждението си от районния мюфтия на Пазарджик в размер на 300 лева месечно ,а Мустафа Юсуф работи като домакин и отговорник за пансиона към джамията в гр.Велинград. Ще посоча, че свидетелите Кергин и Юсуф имат финансова и служебна зависимост от подсъдимия Абдулах Салих и подс.Саид Мутлу. Те фигурират в списъка с осреднените заплати на проповедниците, индексирани в Турция под № 12 и 13 със заплати – първият 250 евро, вторият 200 евро. Фигурират със същите заплати и във финансови баланс на бюрото „България-2008” към ученически домове – „Дом за ученици” Велинград. В същото перо е предвидена сума от 650 евро за храна и 300 евро за ел.енергия, вода и отопление , месечно. И тук следва да се обърнем към един абзац от експертизата на вещите лица Евстатиев и Дюлгеров, където в Раздел ІІ „Анализ и експерти заключения” на стр. 6 от същата е посочено, където обясняват как се разпространява салафистката интерпретация на исляма. Транснационализацията на „ислямския призив” /Да,уа/ не е свързана просто с изпълнението на едно чисто религиозно задължение Това не е свързано просто с изпълнението на едно чисто религиозно задължение, а се превръща в политическа стратегия. Проповедниците прибягват до два изпитани механизма- благотворителност и образование. Първият купува гласовете на несъгласните, а вторият цели да контролира умовете и сърцата на мюсюлманите, в различните краища на света. Следва да приемем, че попадналите под влиянието на подсъдимите български мюсюлмани в значителна степен вече са възприели техните идейни възгледи. Считат ги за свои духовни водачи и наставници, което предопределя поведението им в процеса и желанието да ги защитят. Същите са дълги години под влиянието на подсъдимите Аналогично е поведението на св.Людмила Борисова и св. Лидия Щерева и двете от гр. Пазарджик. И двете изповядват ислям и се явиха пред съда с женско мюсюлманско облекло, характерно за някои държави от близкия Изток. Посочили са, че по собствено желание са облекли тези дрехи, след като прочели Корана. Едната е споделила, че е учила до 6-ти клас и се е омъжила на 13 години, а другата до 4-ти клас и не може да чете и пише на български език. И двете не работят и практически не контактуват с хора, извън семейството. Дори казват, че никой не им чете Корана, сами четат, не задават въпроси, не общуват с мъжете. На въпроса на съдията дали разбира какво е мода и модерно, св. Щерева мълчи и не отгавяря. Свидетелката Борисова твърдеше, че сама се е научила да чете корана на арабски, при положение, че не знае какво е сбирка и лекция и показа пълно объркване по време на разпита в понятие и религии.Същата сподели, че на български си чете само името. Експертното становище от доц. Гълъбов, извършено на база доказателства от дома на Саид Мутлу и Салих е направил и извод относно социалния риск от пропагандиране на идеологията на подсъдимите, който считам, че за свидетелките е относим . Той сочи, че социалната изолация, която е налице при тези две свидетелки, в условията на активна религиозна пропаганда, представлява социален риск за пълноценната им социална изява. На въпроса за мода и модни тенденции свидетелките на можаха до отговорят и мълчат. В точка пета от заключението си е конкретизирал, че „стриктното следване на представените религиозни предписания, практически изключва каквито и да било граждански ангажименти от страна на вярващия мюсюлманин”, доколко основната им цел е насочена единствено към спасението му чрез твърда и последователна вяра. Факт е, че двете свидетелки са приели, че нямат нужда от образование и социална изява /сексизъм/ Други двама свидетели по делото са Св. Добри Джевизов от гр.Пловдив е бивш имам на Джумая джамия в гр.Пловдив и Св.Стефан Ангелов Атанасов , които са имали среща с с Ахмед Муса в гр.Пловдив, където последният през м.април 2010 година е изнесъл проповед . Той пристигнал в гр.Пловдив с 10-12 човека, специфично облечени, в салафитски дрехи. И двамата са наречени от подс. Ахмед кефири, /неверници/, макар и двамата да се считат за образовани, в религиозно отношение мюсюлмани. И двамата сочат, че Ахмед проповядва уахабизъм. Те считат пропагандираната идеология от Ахмед Муса Ахмед за заплаха, тъй като това е течение, което счита всеки или всички , които невярват като него, не се присъеидиняват към неговото обкръжение за „неверници” . „…..според това течение тези би трябвало да се убият и така значи тяхното семейство и т.н. имат такива убеждения.” Както посочих и преди, две свидетелки Филка Арнаудова и Светлана Глухова, дадоха показания, че директно е било отказано от имам на Девин да погребе техни близки мюсюлмани с ковчег, както и по причина, че са носели новите си имена и не са върнали старите си. Свидетелката Арнаудова е посочила, че дори е отказано да се оповести смъртта на починалия, а именно съпругът й, който е носел името Вилиян Живков Арнаудов. Това е предизвикало възмущението на сина й и на нейни съграждани, на които също е било отказано близките да бъдат погребани с ковчези. Свидетелката Арнаудова е споделила, че участва в традиционния мюсюлмански живот на общността в гр. Мадан, тъй като семейството е заплащало на джамията определената такса. Според показанията й не е имало физическа възможност съпругът й Вилиян да бъде погребан според наложения с административната заповед на Неджми Дъбов начин. И въпреки, че тя е пояснила на имама каква е причината да иска погребението да се извърши с ковчег, й е било отказано погребението му. Свидетелката много тежко е преживяла отказа на местния имам да извърши погребален ритуал и оповести смъртта на съпруга й, дори сочи че е припаднала, толкова е била разстроена и се е чувствала като побъркана 2-3 дни. Смъртта е била настъпила на 13.05.2011 г. и въпреки че е извън инкриминирания период, считам че показанията на тази свидетелка следва да бъдат ценени, защото случая е последица от инкриминираните действия на подсъдимите и конкретно на Неджми Дъбов. Всяко престъпно деяние, освен че извършителя има своите мотиви да го извърши, поражда и съответните последици и същите не бива да бъдат пренебрегвани, когато се анализират конкретните инкриминирани деяния, защото са част от настъпилите обществено-опасните последици, за да бъде прието едно деяние като престъпление. Свидетелката Светлана Глухова изповядва ислям и имала проблем с погребението на баща си, починал на 20.06.2009 г. Нейния случай не се различава съществено от случая със семейството на Филка Арнаудова. Изрично свидетелката е посочила, че погребение по мюсюлмански обичай е било отказано на баща й, именно поради заповедта, издадена на 27.01.2009 от районния мюфтия Неджми Дъбов. Именно тази свидетелка предостави на съда въпросната заповед, която завери лично с подписа си. Местният имам й обяснил, че баща й не може да бъде погребан според исляма, именно поради тази заповед. В случая е имало наложителна причина, поради множеството извършени операции на починалия, да не може да бъде погребан по друг начин, освен в ковчег. Свидетелката дори е потърсила съдействие в Главно мюфтийство. Неин вуйчо е разговарял със служител по телефона, като било изразено становище, че в посочения случай е желателно тялото да бъде в ковчег. Въпреки това, имамът на гр. Девин отказал погребението, при което ритуалът бил извършен от неин съсед, който бил бивш имам, също по религиозен начин. След няколко дни, тъй като се почувствала изключително засегната, св. Глухова подала жалба, защото преценила, че е отделена от общността, т.е. че е дискриминирана, въпреки че се чувства вярваща мюсюлманка. При това се постарала да изчете религиозна литература, за да си изясни за себе си правилният подход при погребение и никъде не намерила ясно описан начин на погребален ритуал на мюсюлманин. Именно поради тази причина тя става инициатор за подписка, в която се включили много нейни съграждани. Извършилият погребението имам получил заплахи във връзка с дейността си и в желанието си да помогне на близките на починали мюсюлмани. Тази свидетелка сочи и друг случай на извършено погребение на неин съсед, при внезапна смърт, при който също било наложително погребение в ковчег, поради кървене. Посочила е и случай на отказ на погребение на мюсюлмани, починали вследствие катастрофа през месец септември 2009 г., по същата причина. Починалите в следствие на ПТП също изповядвали мюсюлманска религия и били с имената Светла и Тони. И още един случай споменава тази свидетелка, свързан с погребението на нейната баба, мюсюлманка, която е искала да бъде погребана с пижама и й било отказано. Изрично свидетелката е посочила, че когато не е имало причина за погребение в ковчег, погребението се е извършвало чрез платно, според ислямските ритуали. Именно поради изброените случаи, свидетелката е преценила, че има разделение в мюсюлманската общност. Свидетелката е категорична, че проблемите, които е имала с погребенията на близките й изхождат единствено от заповедта на Районния мюфтия. Тя се е постарала да я намери, да я преснима, да разучи съдържанието й и да изрази мнението си пред съда, че е била наранена. Изрично подчерта, че не се е срещала с Неджми Дъбов и не го познава, но се счита потърпевша и че е настъпило разделение в мюсюлманската общност в гр. Девин, именно поради издадената заповед и спазването й от местния имам. Св. Николай Панков е работел за Главно мюфтийство от 1998 г. през различни периоди, като е бил Началник на кабинета на Главния мюфтия, в това число и на Мустафа Хаджи. пТой е категоричен, че ГМ не е сключвало договор и не е имало фшнансиране от фондация АУАИ. От друга страна му е известно , че тази фондация е била основния финансов подръжник на училището в. гр. Сърница, основано и ръководено от подс. Мутлу. Същият сподели , че след завръщането на завършилите ислямски университети извън България е възникнало напрежение в мюсюлманската общност – л. 14 с.з. 20.12.2012г . В подкрепа на твърдението си сочи поведението на подс. Неджми Дъбов и забраната за погребални ритуали на мюсюлмани, с различни от арабските и турските имена, посочил е и противопоставянето на светските закони, прилагането на Правилник за издаване на български лични документи при изготвяне на снимки за лични документи. Посочил е , че е навлезнал нов начин на обличане при жените, с бурка, характерна за Афганистан и Пакистан. Като причина сочи влиянието на имамите, които налагат това облекло. Важни за обвинението са показанията на Муафак Аласаад, който познава всички подсъдими, работил е с тях в началните периоди , свързани с регистрацията на АУАИ, присъствал е на техните срещи. Същият владее писмено и говоримо български език, поради което беше разпитан без преводач. Съдебната практика също допуска разпит без преводач на лице, което е поискало такъв. В решение № 434/28.10.2009 г по н.д. 397/09г І н.о. на ВКС е разгледан въпросът за евентуално допуснато процесуално нарушение, свързано с неосигуряване на преводач от арабски на български. Съдът е посочил, че „ владеенето на български език в степен , достатъчна за пълноценно участие в процеса се установява чрез словесен контакт, а не се извежда от факта , дали обвиняемото лице е български гражданин или не” . Настоящият съд лично се убеди , че свидетеля владее говоримо български език. Друго решение е № 79/23.09.1996 г по н.д. 230/96 І н. о. ВС „ за назначаването на преводач е задължително само ако обв или другите участници в нак. процес не владеят говоримия български език. В последната насока съдът прави преценката си свободно/неограничено от изрични законови правила/ и за нейната правилност се съди от съдържанието на съответните протоколи или други документи. Става въпрос за владеене на говоримия бълг език /не литературен/, ако не може да пише, лицето е неграмотно, но св.Муафак може и да пише. Изготвен е и звукозапис. Същият беше и прослушан. Свидетеля не направи забележки по идентичността му. Свидетелят даде подробни показания и в съдебната и в досъдебната фаза. ,,Протоколите отразпитите са присъединени към съдебното дело на основание чл. 281 ал.1 т. 1 и 2 и ал. 4 от НПК. От неговите показания се установи, че той е лицето, което през 2002 година е регистрирал фондация АУАИ в Софийски градски съд с 200 лева, дарени от Сюлейман Дуян от СА и е запознат с развилите се впоследствие действия след заличаване на фондацията на 27.11.2004година. Присъствал е и е подписал споразумението от 20.05.2005 година, като обяснението му за този документ е Посочил е, че програма за 2008 г. на организацията е имал в компютъра си и че е правил превод от арабски на български език, но не е успял да я преведе цялата, както и че в България не е регистрирана фондация, като клон на АУАИ. Освен това е посочил, че фондацията не може да има членове. Членове има само организацията. Не е отрекъл за наличие на конфликт между младите и старите ходжи. Поради наличие на съществени противоречия са прочетени неговите разпити от досъдебната фаза, които са общо четири. Един пред съдия и три пред разследващ орган. В разпита си пред съдия е потвърдил, че на срещата през 2008 г. в Истанбул са били Саид Мутлу, Абдулах Салих, Хайри Шерифов, Иззет Джалев – който по това време е бил секретар на Мустафа Хаджи Главания мюфтия, Мохамед Камбер, Али Хайрадин. По отношение на Мохамед Камбер си спомни, че по това време е бил студен в Саудитска Арабия и все още не е бил завършил. Към организацията свидетеля причислява и Ахмед Муса Ахмед от Пазарджик, който получава възнаграждение от парите идващи от Саудитска Арабия. На същия семинар се е видял със Сюлейман Дуян, с чиято помощ е била направена регистрацията на АУАИ през 2002 г. Именно той е направил организация за оповестяване на ново ръководство и нов план на организацията на подсъдимите, като обявил, че ще има друга организация и че ще се сменят много работи в нея. Свидетелствал е, че на срещата в Истанбул, в периода 26-28.03.2008г. е бил оповестен и пропагандния план на организацията за 2008 г, която е била раздадена, предварително изготвена, а така също, че неин ръководител ще бъде Саид Мутлу. Този свидетел е посочил кои са членовете на нелегалната структура и то като най-активни, въпреки знанието, че няма официално регистрирана структура на АУАИ на България. Посочил е Саит Мутлу като ръководител на организацията, и членове проповедници - Абдулах Салих, Али Хайрадин, Али Ходжа, Мохамед Камбер, Хайри Шерифов, Неджми Дъбов, Иззет Джалев, Ахмед Абдурахманов. Не са проповедници семейство Горелски, тъй като имат други дейности в организацията. Посочил е, че всички дейности на организацията се финансират извън България чрез нелегално внасяне на суми от СА и че големият конфликт е между това, което се изповядва като ислям от местната мюсюлманска общност и завърналите се след обучението си от СА по-голяма част от подсъдимите. Според свидетеля традиционният изповядван в България ислям сунитско ханефитски тип подсъдимите искат да го обърнат и да дойдат идеите на салафизма. Именно той сочи, че подсъдимите считат, че те са прави, а другите не са прави и затова искат да забранят старите порядки и да въведат нови. Те обаче не се приемат еднозначно от местната мюсюлманска общност, но независимо от това подсъдимите искат да наложат новите порядки. Посочил е, че те се ръководят от „техните книги на салафизма” и че само тази религия е праведна, а другите не са. Именно затова е изработена програмата за работа с мюсюлманите от 2008 година, за да се работи в насока, налагане на новата форма на исляма. Самият свидетел я е оприличил в показанията си тази нова форма на ислям, като салафизъм или уахабизъм. Свидетелят го е казал в едно изречение „Искат да сменят исляма на хората и хората не са съгласни”, както и, че организацията на подсъдимите е против традиционния ислям. Казал е, че подс искат да върнат исляма така както се е изповядвал по времето на Мохамед. Много от порядките трябвало да се променят. Те са свързани привидно само с ритуалната практика, но не това е което може да се нарече антидемократично, макар че подхдът не е демократичен. Със смяната на имамите по места вече са се наложили новите практики, например за погребенията. Според Муафак нещата които Мохамед не е правил подс искат да не се правят и в България. На първо място демократичната форма на управление не била правилна. На лекции се казвало на слушателите, че в мюсюлманската религия няма демокрация. На лекции се съобщавало това на слушателите, че в исляма няма демокрация и хората в България трябва да го научат. Освен това светските закони нищо не значили, единственият закон в страната трябва да бъде шериата За да наложат новия салафидски метод на проповядване подсъдимите имали програмни указания да внедрят в държавните структури свои хора. За да могат свободно да проповядват подсъдимите работят от името на мюфтийството. Факт е, че в комисията по фетфи членуват Саид Мутлу и Али Ходжа, ето защо комисията категорично на 12.03.2009г. е приела и решение, в което е отказала полагането на покойник мюсюлманин с ковчег и дрехи в гроба, твърдейки че точно този ритуал е наложен с насилие от комунистическия режим . Тук е мястото да отбележим, че има издадена Заповед на Районния мюфтия в гр.Смолян, подсъдимия Неджми Дъбов, но 2 месеца по-рано на 27.01.2009г. това е предизвикало негодуванието на много хора включително и на двете свидетелки Филка Арнаудова и Светлана Глухова. Свидетелят Моафак е посочил, че проповядващите салафидския метод приемат само една религия и не зачитат другите религии. Приемат, че другите хора не са чисти, което свидетелят приема, че е омраза. Същият е посочил и за отношението на новия салафидски метод на проповядване към жената, например, че тя не трябва да бъде поздравявана, че на жена ръка не трябва да бъде подавана, незачитат равенството между хората и между мъжа и жената. В съдебна фаза Моафак не е потвърдил изцяло показанията от досъдебната фаза, но същите са изчетени и присъединени към доказателствения материал. Освен ръкописните бележки от семинара през м.май 2009г. проведен в Истамбул, същият има и грамота,която е преведена и е веществено доказателство по делото. Тези веществени доказателства са в потвърждения с показанията от досъдебната фаза. Освен Муафак Аласаад, който е бил в близки отношение с членовете на организацията, е разпитан и Хусеин Ходжа, който също често е контактувал с подсъдимите, във връзка с проповедническата си дейност, а също така и получавал суми от Муафак Аласаад и Саид Мутлу за тази своя дейност. Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|