Подраздел а общи (Част I от icao анекс 16, Том II) jar 34. 100 Терминология

(See ACJ 34.330 )

(a) General information. The following

information shall be provided for each engine

type for which emissions certification is sought:

(1) engine identification;

(2) rated output (in kilonewtons);

(3) reference pressure ratio;

(4) fuel specification reference;

(5) fuel hydrogen/carbon ratio;

(6) the methods of data acquisition;

(7) the method of making corrections

for ambient conditions; and

(8) the method of data analysis.

(b) Test information. The following

information shall be provided for each engine

tested for emission certification purposes at each

of the thrust settings specified in JAR

34.300(d)(2) The information shall be provided

after correction to the reference ambient

conditions where applicable:

(1) fuel flow (kilograms/second);

(2) emission index (grams/kilogram)

for each gaseous pollutant; and

(3) measured Smoke Number.

(c) Derived information

(1) The following derived information

shall be provided for each engine tested for

certification purposes:

(i) emission rate, i.e. emission

index x fuel flow (grams/second) for

each gaseous pollutant;

(ii) total gross emission of each

gaseous pollutant measured over the

LTO cycle (grams);

(iii) values of Dp/Foo for each

gaseous pollutant (grams/kilonewton);

and

(2) The characteristic Smoke Number

and gaseous pollutant emission levels shall be

provided for each engine type for which

emissions certification is sought.

(Част III, Глава 3 от ICAO Анекс 16, Том II)

(a) Приложимост. Стандартите на този Подраздел важат за всички турбо-реактивни и турбовитлови двигатели предназначени за задвижване при свръхзвукови скорости, чиято дата на производство е на или след 18 февруари 1982.

(b) Включени емисии.
При сертифициране на двигатели на въздухоплавателни средства се контролират следните емисии:

(1) Дим

(i) Неизгорени въглеводороди (HC);

(ii) Въглероден оксид (CO); и

(iii) Азотни оксиди (NOx).

(c) Мерителни единици

(1) Димните емисии се измерват и докладват чрез Димното число (SN).

(2) Обемът (Dp) на газообразните замърсители HC, CO, or NOx, изпускани по време на референтния емисиен цикъл на приземяване и излитане (LTO цикъл), дефинирани в 34.400(e)(2) и (3) се измерват и докладват в грамове.

(d) Номенклатура. В този Подраздел, там където се използва изразът F*oo, той се заменя с Foo за двигатели, които не извършват последващо изгаряне. Във всички случаи, за настройка на тягата при рулиране/земен малък газ се използва Foo.

(e) Референтни условия

(1) Атмосферни условия. Референтните атмосферни условия трябва са ISA

при морско равнище, освен че референтната абсолютна влажност трябва да бъде 0.00629 кг вода / кг сух въздух.

(2) Настройки на тягата. Двигателят се тества при достатъчни настройки на тягата за да се дефинират газообразните и димни емисии на двигателя, така че обемът на емисиите и Димните числа, коригирани спрямо референтните амбиентни условия, да могат да бъдат установени при следните конкретни проценти на номинална мощност, освен ако Органът не е одобрил друго:

Работен режим - Настройка на тягата

Излитане - 100 процента F*oo

Изкачване - 65 процента F*oo

Заход - 15 процента F*oo

Рулиране/земен малък газ - 5.8 процента Foo

(3) Референтен емисиен цикъл на приземяване и излитане (LTO цикъл). Референтният емисиен LTO цикъл за изчисляването и докладването на газови емисии се представя чрез следното време във всеки работен режим.

Фаза - Време в работния режим, минути

Излитане - 1.2

Изкачване - 2.0

Заход - 1.2

Рулиране/земен малък газ - 26.0

(4) Спецификации на горивото. Използваното по време на тестове гориво трябва да отговаря на спецификациите в Приложение D. Не трябва да присъстват добавки, използвани за потискане на дима (като органо-метални съединения).

(f) Тестови условия

(1) Тестовете се правят докато двигателят лежи на своята тестова поставка.

(3) Измерванията, извършвани за определяне на емисийните нива при настройките на тягата, посочени в JAR 34.400(e)(2), се правят при работа на устройството за последващо изгаряне на ниво, на което нормално се използва, както е приложимо.

(g) Когато тестовите условия се различават от референтните условия, посочени в JAR 34.400(e), резултатите от теста се коригират спрямо референтните условия чрез методите, посочени в Приложение E.

(Part III, Chapter 3 of ICAO Annex 16, Volume II)

(a) Applicability. The Standards of this

Subpart shall apply to all turbo-jet and turbofan

engines intended for propulsion at supersonic

speeds whose date of manufacture is on or after

18 February 1982.

(b) Emissions involved. The following

emissions shall be controlled for certification of

aircraft engines:

(1) Smoke

(2) Gaseous emissions

(i) Unburned hydrocarbons

(HC);

(ii) Carbon monoxide (CO); and

(c) Units of measurement

(1) The smoke emission shall be

measured and reported in terms of Smoke

Number (SN).

(2) The mass (Dp) of the gaseous

pollutants HC, CO, or NOx emitted during the

reference emissions landing and take-off

(LTO) cycle, defined in 34.400(e)(2) and (3)

shall be measured and reported in grams.

(d) Nomenclature. Throughout this Subpart,

where the expression F*

replaced by Foo for engines which do not employ

afterburning. For taxi/ground idle thrust setting,

Foo shall be used in all cases.

(e) Reference conditions

(1) Atmospheric conditions. The

reference atmospheric conditions shall be ISA

at sea level except that the reference absolute

humidity shall be 0·00629 kg water/kg dry air.

(2) Thrust settings. The engine shall

be tested at sufficient thrust settings to define

the gaseous and smoke emissions of the

engine so that mass emission rates and Smoke

Numbers corrected to the reference ambient

conditions can be determined at the following

specific percentages of rated output unless

otherwise agreed by the Authority.

Operating mode Thrust setting

Take-off 100 per cent F*oo

Climb 65 per cent F*oo

Descent 15 per cent F*oo

Approach 34 per cent F*oo

Taxy/ground idle 5·8 per cent Foo

(3) Reference emissions landing and

take-off (LTO) cycle. The reference emissions

LTO cycle for the calculation and reporting of

gaseous emissions shall be represented by the

following time in each operating mode.

Phase Time in operating

mode, minutes

Take-off 1·2

Climb 2·0

Descent 1·2

Approach 2·3

Taxi/ground idle 26·0

(4) Fuel specifications. The fuel used

during tests shall meet the specifications of

Appendix D. Additives used for the purpose

of smoke suppression (such as organometallic

compounds) shall not be present.

(f) Test conditions

(1) The tests shall be made with the

engine on its test bed.

(2) The engine shall be representative

of the type design to be certificated. Off-take

bleeds and accessory loads other than those

necessary for the engine's basic operation

shall not be simulated.

(3) Measurements made for

determination of emission levels at the thrust

settings specified in JAR 34.400(e)(2) shall be

made with the afterburner operating at the

level normally used, as applicable.

(g) When test conditions differ from the

reference conditions specified in JAR 34.400(e),

the test results shall be corrected to the reference

conditions by the methods given in Appendix E.

(Вижте ACJ 34.410 )

Нормативно димно число = 83.6 (F*oo)-0.274

или стойност 50, което е по-ниско.

(See ACJ 34.410 )

Number at any thrust setting when measured and

computed in accordance with the procedures of

Appendix B and converted to a characteristic

level by the procedures of Appendix F shall not

exceed the regulatory level determined from the

following formula:

Regulatory Smoke Number = 83·6 (F*oo)-

0·274 or a value of 50, whichever is lower.

(Вижте ACJ 34.420 )

Въглеводороди (HC): Dp/F*oo = 140(0.92)πoo

Въглероден оксид (CO): Dp/F*oo = 4 550(πoo)-1.03

Азотни оксиди (NOx): Dp/F*oo =36+2.42πoo

(See ACJ 34.420 )

when measured and computed in accordance

with the procedures of Appendix C or Appendix

E, as applicable, and converted to characteristic

levels by the procedures of Appendix F shall not

exceed the regulatory levels determined from the

following formulas:

Hydrocarbons (HC): Dp/F*oo = 140(0·92) πoo

Carbon monoxide (CO): Dp/F*oo = 4 550(πoo)-1·03

Oxides of nitrogen (NOX): Dp/F*oo =36+2·42 πoo

(Вижте ACJ 34.430 )

(1) идентификация на двигателя;

(2) номинална мощност (в килонютони);

(3) номинална мощност с приложено последващо изгаряне, ако е приложимо (в килонютони);

(4) референтното съотношение на налягането;

(5) справка за спецификацията на горивото;

(6) съотношение водород/въглерод на горивото;

(7) методите за получаване на данните;

(8) метода за правене на корекции за амбиентни условия; и

(9) метода за анализ на данните.

(b) Тестова информация. Следната информация се предоставя за всеки двигател, тестван с цел емисийна сертификация, при всяка от настройките на тягата, посочени в JAR 34.400(e)(2). Информацията се предоставя след корекция към референтните амбиентни условия, където е приложимо:

(1) горивен поток (килограми/секунда);

(2) емисиен индекс (грама/килограм) за всеки газообразен замърсител;

(3) процент на тягата, допринесена чрез последващо изгаряне; и

(4) измерено димно число.

(c) Производна информация

(1) За всеки двигател, тестван с цел емисийна сертификация се предоставя следната производна информация:

(i) емисийна стойност, тоест емисиен индекс x горивен поток (грама/секунда) за всеки газообразен замърсител;

(ii) обща брутна емисия за всеки газообразен замърсител, измерена през LTO цикъла (грама);

(iii) стойности на Dp/F*oo за всеки газообразен замърсител (грама килонютон); и

(iv) максимално димно число.

(2) За всеки двигател, за който се иска емисийна сертификация се предоставят характерното димно число и емисийните нива на газообразния замърсител.

(See ACJ 34.430 )

information shall be provided for each engine

type for which emissions certification is sought:

(1) engine identification;

(2) rated output (in kilonewtons);

(3) rated output with afterburning

applied, if applicable (in kilonewtons):

(4) reference pressure ratio;

(5) fuel specification reference;

(6) fuel hydrogen/carbon ratio;

(7) the methods of data acquisition;

(8) the method of making corrections

for ambient conditions; and

(9) the method of data analysis.

(b) Test information. The following

information shall be provided for each engine

tested for emissions certification purposes at

each of the thrust settings specified in JAR

34.400(e)(2). The information shall be provided

after correction to the reference ambient

conditions where applicable:

(1) fuel flow (kilograms/second);

(2) emission index (grams/kilogram)

for each gaseous pollutant;

(3) percentage of thrust contributed by

afterburning; and

(4) measured Smoke Number.

(c) Derived information.

(1) The following derived information

shall be provided for each engine tested for

certification purposes:

(i) emission rate, i.e. emission

index x fuel flow, (grams/second), for

each gaseous pollutant;

(ii) total gross emission of each

gaseous pollutant measured over the

LTO cycle (grams);

(iii) values of Dp /F*

gaseous pollutant (grams/kilonewton);

and

(iv) maximum Smoke Number.

and gaseous pollutant emission levels shall be

provided for each engine type for which

emissions certification is sought.

(Приложение 1 към ICAO Анекс 16, Том II)

(a) Съотношението на налягането се установява като се използва представителен двигател

(b) Референтното съотношение на налягането се извежда чрез отнасяне на измереното съотношение на налягането към тягата на двигателя, коригирана при стандартната дневна номинална излетна тяга.

(Appendix 1 of ICAO Annex 16, Volume II)

(a) Pressure ratio shall be established using a

representative engine.

(b) Reference pressure ratio shall be derived

by correlating measured pressure ratio with engine

thrust corrected to standard day ambient pressure

and entering this correlation at the standard day

rated take-off thrust.

(a) (1) Общото налягане се измерва при последната равнината на разтоварване на компресора и първото предно лице на компресора чрез позициониране на поне четири сонди, така че зоната на въздушният поток да се раздели на четири равни сектора, и вземане на средната стойност от четирите получени стойности.

(2) Общото налягане при разтоварване на компресора може да бъде получено от общото или статичното налягане, измерено на място, възможно най-близо до равнината на разтоварване на компресора. Все пак, ако двигателят е така проектиран, че осигуряването на гореспоменатите сонди да е непрактично за емисийния тест, органът може да одобри алтернативни начини за изчисляване на общото налягане при разтоварване на компресора.

(b) При тестове за видова сертификация, необходимите корелационни фактори се определят използвайки поне един двигател и всички свързани тестове и анализи на двигателните компоненти.

(c) Процедурите трябва да са приемливи за Органа.

(a) (1) Total pressure shall be measured at

the last compressor discharge plane and the first

compressor front face by positioning at least

four probes so as to divide the air flow area into

four equal sectors and taking a mean of the four

values obtained.

(2) Compressor discharge total pressure

may be obtained from total or static pressure

measured at a position as close as possible to the

compressor discharge plane. However, the

Authority may approve alternative means of

estimating the compressor discharge total

pressure if the engine is so designed that the

provision of the probes referred to above is

impractical for the emissions test.

(b) Necessary correlation factors shall be

determined during type certification testing using

a minimum of one engine and any associated

engine component tests and analysis.

(c) Procedures shall be acceptable to the

Authority.

(Приложение 2 към ICAO Анекс 16, Том II)

(a) Общи. Уточнените тук процедури касаят добиването на представителни проби от отходни газове, предаването им на, и анализа им от системата за измерване на емисии.

(b) Промени в процедурите, съдържащи се в това Приложение се позволяват само след предварителна молба до, и одобрение от Органа.

(c) Където следните изрази и символи се използват в това Приложение, те имат значенията, приписани им по-долу:

kg/m² оцветена филтърна площ, която ако премине през филтърния материал дава промяна в отражението, което дава стойност за SN параметъра.

(Appendix 2 of ICAO Annex 16, Volume II)

(a) General. The procedures specified here

are concerned with the acquisition of representative exhaust samples and their transmission to, and analysis by, the emissions measuring system.

(b) Variations in the procedure contained in

this Appendix shall only be allowed after prior

application to and approval by the Authority.

(c) Where the following expressions and

symbols are used in this Appendix, they have the

meanings ascribed to them below:

Sampling reference size. The sample mass, 16·2

kg/m2 of stained filter area, which if passed through the filter material results in a change of reflectance which gives a value of the SN parameter.

magnitude of whose mass (expressed in kilograms per square metre of stained filter surface area) lies in the range prescribed in (e)(3)(viii) of this Appendix which, when passed through the filter

material, causes a change in reflectance yielding a value for the SN' parameter.

Sampling volume. The chosen sample volume

(expressed in cubic metres) whose equivalent mass, calculated as indicated in B34.3 of this Appendix, conforms to the above definition of sampling size.

quantifying smoke emission level based upon the

staining of a filter by the reference mass of exhaust gas sample, and rated on a scale of 0 to 100 (see B34.3 of this Appendix).

SN'. Smoke Number obtained from an individual

smoke sample, not necessarily of the reference size,

as defined in B34.3 of this Appendix.

W. Mass of individual exhaust gas smoke

sample, in kilograms, calculated from the

measurements of sample volume, pressure and

temperature (see B34.3 of this Appendix).

(a) Сонда за вземане на проби от димни емисии

(1) Сондата трябва да е направена от неръждаема стомана. Ако се използва смесваща сонда, всички

вземащи проба отвори трябва да са с еднакъв диаметър.

(2) Проектът на сондата трябва да е такъв, че поне 80 процента от спада в налягането през конструкцията сондата да се взема при отворите.

(3) Броят на вземащите проба отвори трябва да е не по-малък от 12.

(4) Равнината на вземане на проба трябва да е толкова близо до изходната равнина на отходната дюза на двигателя, колкото е позволено по съображения за работата на двигателя, но при всички случаи трябва да е в рамките на 0.5 диаметъра на дюзата от изходната равнина.

(5) Кандидатът трябва да предостави на Органа данни, посредством подробни обяснения, че предложените проект и позиция на сондата наистина осигуряват представителна проба за всяка предписана настройка на тягата.

(b) Маркуч за вземане на проба от

димни емисии

(1) Пробата се пренася от сондата до системата за събиране на проби чрез маркуч с вътрешен диаметър от 4.0 до 8.5 мм, по възможно най-краткия маршрут, който в никакъв случай не трябва да е по-дълъг от 25 м. Температурата на маркуча трябва да бъде поддържана между 60°C и 175°C със стабилност ±15°C, освен за разстоянието, което се изисква за охлаждане на газа от температурата при изхода на двигателя до контролната температура на маркуча.

(2) Маркучите за вземане на проби трябва да бъдат толкова прави, колкото е възможно. Всички необходими извивки трябва да са с радиус 10 пъти по-голям от вътрешния диаметър на маркуча. Материалът на маркучите трябва да е такъв, че да пречи на натрупването на частици или статично електричество. Освен ако с Органа не е договорено друго, трябва да се използва неръждаема стомана, наситен с мед или въглерод заземен политетрафлуоретилен (PTFE).

(c) Система за анализ на дима

(1) Общи. Предписаният тук метод е базиран на измерването на спада в отражението на филтър, когато е оцветен с даден обем поток от проба

отходни газове.

(2) Организацията на различните компоненти на системата за получаване на необходимите проби

оцветен филтър трябва да бъде както е схематично показано на Илюстрация B-1. За да се улесни

отчитането на мерителните уреди, около обемния мерител може да бъде инсталиран обиколен кръг. Главните елементи на системата трябва да

отговарят на следните изисквания:

(i) измерване размера на пробата: за измерването на обема на пробата с точност ±2 процента трябва да се използва обемен мерител с мокро или сухо изместване. Налягането и температурата при входа на този мерител трябва също да бъдат

измервани с точност съответно до 0.2 процента и ±2°C;

(ii) измерване поточната скорост на

пробата:

поточната скорост на пробата трябва да бъде поддържана при стойност 14 ±0.5 Л/мин и

потокометърът за тази цел трябва да може да направи това измерване с точност ±5 процента;

(iii) филтър и стойка: стойката на филтъра трябва да бъде направен от устойчив на корозия материал и трябва да има конфигурация на поточните канали като тази, показана на Илюстрация B-1. Филтърният материал трябва да бъде Whatman

вид № 4 или еквивалентен, както е договорено с Органа;

(iv) клапи: трябва да бъдат осигурени четири клапанни елемента, както е посочено на Илюстрация B-1:

(A) клапа A трябва да бъде бързо- действащ, пълно-поточен разклонител, позволяващ

насочването на идващата проба през мерителния филтър или през обиколния кръг или към затвора. Ако е необходимо, клапа A може да се състои от две взаимосвързани клапи, които да изпълняват изискваната функция;

(B) клапи B и C трябва да бъдат регулаторни клапи, използвани за регулиране на поточната скорост в системата;

(C) клапа D трябва да бъде затваряща клапа, позволяваща изолирането на филтърната стойка;

всички клапи трябва да бъдат направени от устойчив на корозия материал;

(v) вакуумна помпа: тази помпа трябва да има способност за създаване ма безпоточен вакуум от

-75 kPa по отношение на атмосферното налягане; нейната пълна поточна скорост не трябва да е

по-малко от 28 Л/мин при нормална температура и налягане;

(vi) контрол на температурата:

маркучът с входящата проба до филтърната стойка трябва да бъде поддържан при температура между

60°C и 175°C със стабилност ±15°C, така че да се

предотврати водната кондензация преди достигане до филтърната стойка и в него;

(vii) Ако е нужно през сондата да се извлече проба с по-висока поточна скорост отколкото през филтърната стойка, между сондата и клапа A

(Илюстрация B-1) може да се постави допълнителен разклонител на потока за разтоварване на излишния поток. Разтоварващата линия трябва да е възможно най-близо до отводната тръба на сондата и не трябва да влияе на способността на системата за вземане на проби да поддържа изискваните 80 процента спад в

налягането през сондата. Разтовареният поток може също да бъде изпратен до CO2 анализатора

или до системата за пълен емисиен анализ.

(viii) Ако се използва разклонител на потока, трябва да бъде проведен тест, за да се демонстрира, че разклонителят на потока не променя нивото на дима, преминаващ към филтърната стойка. Това може да бъде постигнато като се обърне посоката на изходните маркучи от разклонителя на потока и се демонстрира, че нивото на дима не се променя в рамките на точността на метода.

(ix) пропускателни характеристики.

подсистемата трябва да отговаря на изискванията на следния тест:

(A) защипете със скоба чист филтърен материал в стойката,

(B) изключете клапа A, отворете напълно клапи B, C и D.

(C) задействайте вакуумната помпа за една минута за постигане на условия на равновесие;

(D) продължете да изпомпвате и да измервате обема на потока през мерителя за период от пет минути. Този обем не трябва да надвишава 5

литра (отнесено към нормална температура и налягане) и системата не трябва да се използва докато не се постигне този стандарт.

(x) рефлектометър: измерванията на отражението на филтърния материал се извършват с уред, отговарящ на Стандарт № PH2.17/1977 на

Американския институт за национални стандарти (ANSI), за плътност на дифузното отражение.

Диаметърът на светлинния лъчна рефлектометъра върху филтърната хартия не трябва да надвишава D/2 нито да е по-малък от D/10, където D е диаметъра на оцветеното петно на филтъра, както е дефинирано на Илюстрация B-1.

(d) Характеристики на горивото. Горивото трябва да отговаря на спецификациите в Приложение D. Не трябва да присъстват добавки, използвани за потискане на дима (като органо-метални съединения).

(e) процедури за измерване на дима

(1) Работа на двигателя

(i) Двигателят трябва да бъде приведен в действие върху неподвижно тестово съоръжение, което е подходящо и е надлежно оборудвано за висококачествено тестване на експлоатационни

характеристики.

(ii) Двигателят трябва да бъде стабилизиран при всяка от изискваните настройки на тягата.

(2) Проверки за пропускане и чистота.

Не се правят измервания докато всички маркучи и клапи за пренос на пробата не се загреят и

стабилизират. Преди серия тестове, системата трябва да се проверява за пропускане и чистота както следва:

(i) проверка за пропускане:

изолирайте сондата и запушете края на маркуча за пробата; изпълнете тестовете за пропускане, както е посочено в B34.2(c)(vii), освен че клапа A трябва да е отворена и настроена на "обиколен кръг", клапа D трябва да е затворена, а ограничението за пропускане трябва да е 2 L. Възстановете връзките

между сондата и маркучите;

(ii) проверка за чистота:

(A) отворете клапи B, C и D;

(B) задействайте вакуумната помпа и

последователно настройте клапа A на "обиколен кръг" и "проба" за да пречистите цялата система с чист въздух за пет минути:

(C) настройте клапа A на "обиколен кръг";

(D) затворете клапа D и защипете със скоба чист филтърен материал в стойката. Отворете клапа D;

(E) настройте клапа A на "проба" и настройте отново на "обиколен кръг" след като 50 кг въздух на квадратен метър от филтъра премине през

филтърния материал;

(F) измерете SN' на получилото се филтърно петно, както е описано в алинея B34.3 на това Приложение;

(G) ако това SN' надвишава 3, системата трябва да се почисти (или да се коригира по друг начин) докато се получи стойност по-малка от 3.

Системата не трябва да се използва докато не се спазят изискванията за тези проверки за пропускане и чистота.

(3) Измерване на дим. Измерването на дим трябва да се извършва независимо от другите измервания,

освен ако така измерените димни стойности са значително под ограничаващите стойности или освен ако може да бъде демонстрирано, че

димните стойности от едновременни измервания на димни и газови емисии са валидни, в който случай измерванията на дим могат да бъдат

извършвани едновременно с измерванията на газови емисии. При всички случаи, изискванията за радиуса на извивките на маркучите за вземане на проби, описани в B34.2(b)(2) трябва да бъдат стриктно спазвани. Подсистемата за анализ на

дим трябва да бъде настроена така, че да отговаря на спецификациите в B34.2(c). По отношение на

Илюстрация B-1, основните операции за получаване на оцветените филтърни проби са следните:

(i) по време на работа на двигателя и позиционирана сонда, клапа A не трябва да бъде в позиция "без поток", в противен случай може да бъде улеснено натрупването на частици в

маркучите;

(ii) настройте клапа A на "обиколен кръг", затворете клапа D и защипете със скоба чист филтър в стойката. Продължете да извличате проба от отходни газове при настройка

"обиколен кръг" в продължение на поне пет минути, като двигателят е в изисквания режим на работа или близо до него, а клапа C е настроена

да дава поточна скорост 14 ±0.5 L/min;

(iii) отворете клапа D и настройте клапа A на "проба", използвайте клапа B за да настроите поточната скорост отново на стойността, настроена в (ii) по-горе;

(iv) настройте клапа A на "обиколен кръг" и затворете клапа D, защипете със скоба чист филтърен материал в стойката;

(v) когато двигателят се стабилизира при условията, пропуснете за една минута поток от пробата, при настройки като в (iv) по-горе;

(vi) отворете клапа D, настройте клапа A на "проба", ако е необходимо върнете настройката на поточната скорост и пропуснете избраният обем

проба (Вижте (viii)) да премине преди да настроите клапа A обратно на "обиколен кръг", след което затворете клапа D;

(vii) отделете оцветения филтър за анализ, защипете със щипка чист филтър в стойката;

(viii) избраните размери на пробата трябва да са такива,че да са в диапазона от 12 кг до 21 кг отходни газове на квадратен метър филтър и

трябва да включват проби, които са или със стойност 16.2 кг отходни газове на квадратен метър филтър или са над и под тази стойност. Броят на пробите при всяко работно състояние на двигателя не трябва да бъде по-малък от 3, а (v) до (vii) трябва да бъдат повторени според нуждата.

(a) Sampling probe for smoke emissions

(1) The probe shall be made of stainless

steel. If a mixing probe is used, all sampling

orifices shall be of equal diameter.

(2) The probe design shall be such that

at least 80 per cent of the pressure drop through

the probe assembly is taken at the orifices.

(3) The number of sampling orifices

shall not be less than 12.

(4) The sampling plane shall be as close

to the engine exhaust nozzle exit plane as

permitted by considerations of engine

performance but in any case shall be within 0·5

nozzle diameters of the exit plane.

(5) The applicant shall provide evidence

to the Authority, by means of detailed traverses,

that the proposed probe design and position does

provide a representative sample for each

prescribed thrust setting.

(b) Sampling line for smoke emissions

(1) The sample shall be transferred from

the probe to the sample collection system via a

line of 4·0 to 8·5 mm inside diameter taking the

shortest route practicable which shall in no case

be greater than 25 m. The line temperature shall

be maintained at a temperature between 60°C

and 175°C with a stability of ±15°C, except for

the distance required to cool the gas from the

engine exhaust temperature down to the line

control temperature.

(2) Sampling lines shall be as "straight

through" as possible. Any necessary bends shall

have radii which are greater than 10 times the

inside diameter of the lines. The material of the

lines shall be such as to discourage build-up of

particulate matter or static electricity. Unless

otherwise agreed with the Authority, stainless

steel, copper or carbon-loaded grounded

polytetra-fluoroethylene (PTFE) shall be used.

(c) Smoke analysis system

(1) General. The method prescribed

herein is based upon the measurement of the

reduction in reflectance of a filter when stained

by a given mass flow of exhaust sample.

(2) The arrangement of the various

components of the system for acquiring the

necessary stained filter samples shall be as

shown schematically in Figure B-1. An optional

bypass around the volume meter may be

installed to facilitate meter reading. The major

elements of the system shall meet the following

requirements:

(i) sample size measurement: a

wet or dry positive displacement volume

meter shall be used to measure sample

volume to an accuracy of ±2 per cent. The

pressure and temperature at entry to this

meter shall also be measured to accuracies

of 0·2 per cent and ±2°C respectively;

(ii) sample flow rate

measurement: the sample flow rate shall

be maintained at a value of 14 ±0·5 L/min

and the flowmeter for this purpose shall be

able to make this measurement with an

accuracy of ±5 per cent;

(iii) filter and holder: the filter

holder shall be constructed in

corrosion-resistant material and shall have

the flow channel configuration shown in

Figure B-1. The filter material shall be

Whatman type No. 4, or any equivalent as

agreed with the Authority;

(iv) valves: four valve elements

shall be provided as indicated in Figure

B-1:

(A) valve A shall be a quick-acting, full-flow, flow diverter enabling the incoming

measuring filter or around the bypass circuits or shut off. Valve A may, if necessary, consist of two valves interlocked to give the requisite function;

(B) valves B and C shall be

throttling valves used to establish

the system flow rate;

(C) valve D shall be a

shut-off valve to enable the filter

holder to be isolated;

all valves shall be made of corrosion-resistant material;

(v) vacuum pump: this pump shall

have a no-flow vacuum capability of -75

kPa with respect to atmospheric pressure;

its full-flow rate shall not be less than 28

L/min at normal temperature and pressure;

(vi) temperature control: the

incoming sample line through to the filter

holder shall be maintained at a

temperature between 60 C and 175 C

with a stability of ±15C so as to prevent

water condensation prior to reaching the

filter holder and within it;

(vii) If it is desired to draw a higher

sample flow rate through the probe than

through the filter holder, an optional flow

splitter may be located between the probe

and valve A (Figure B-1), to dump excess

flow. The dump line shall be as close as

possible to probe off-take and shall not

affect the ability of the sampling system to

maintain the required 80 per cent pressure

drop across the probe assembly. The dump

flow may also be sent to the CO2 analyser

or complete emissions analysis system.

(viii) If a flow splitter is used, a test

shall be conducted to demonstrate that the

flow splitter does not change the smoke

level passing to the filter holder. This may

be accomplished by reversing the outlet

lines from the flow splitter and showing

that, within the accuracy of the method,

the smoke level does not change.

(ix) leak performance. the subsystem

shall meet the requirements of the

following test:

(A) clamp clean filter

material into holder,

(B) shut off valve A, fully

open valves B, C and D.

(C) run vacuum pump for

one minute to reach equilibrium

conditions;

(D) continue to pump and

measure the volume flow through

the meter over a period of five

minutes. This volume shall not

exceed 5 L (referred to normal

temperature and pressure) and the

system shall not be used until this

standard has been achieved.

(x) reflectometer: the

measurements of the reflectance of the

filter material shall be by an instrument

conforming to the American National

Standards Institute (ANSI) Standard No.

PH2.17/1977 for diffuser reflection

density. The diameter of the reflectometer

light beam on the filter paper shall not

exceed D/2 nor be less than D/10 where D

is the diameter of filter stained spot as

defined in Figure B-1.

(d) Fuel specifications. The fuel shall meet

the specifications of Appendix D. Additives used

for the purpose of smoke suppression (such as

organo-metallic compounds) shall not be present.

(e) Smoke measurement procedures

(1) Engine operation

(i) The engine shall be operated

on a static test facility which is suitable

and properly equipped for high accuracy

performance testing.

(ii) The engine shall be stabilized

at each of the required thrust settings.

(2) Leakage and cleanliness checks. No

measurements shall be made until all sample

transfer lines and valves are warmed up and stable. Prior to a series of tests the system shall

be checked for leakage and cleanliness as

follows:

(i) leakage check: isolate probe

and close off end of sample line, perform

leakage test as specified in B34.2(c)(vii)

with the exceptions that valve A is opened

and set to "bypass", valve D is closed and

that the leakage limit is 2 L. Restore probe

and line interconnection;

(ii) cleanliness check:

(A) open valves B, C and D;

(B) run vacuum pump and

alternately set valve A to "bypass"

and "sample" to purge the entire

system with clean air for five

minutes:

(C) set valve A to "bypass";

(D) close valve D and clamp

clean filter material into holder.

Open valve D;

(E) set valve A to "sample"

and reset back to "bypass" after 50

kg of air per square metre of filter

has passed through the filter

material;

(F) measure resultant filter

spot SN' as described in paragraph

B34.3 of this Appendix;

(G) if this SN' exceeds 3, the

system shall be cleaned (or

otherwise rectified) until a value

lower than 3 is obtained.

The system shall not be used until the

requirements of these leakage and

cleanliness checks have been met.

(3) Smoke measurement. Smoke

measurement shall be made independently of

other measurements unless the smoke values so

measured are significantly below the limiting

values, or unless it can be demonstrated that the

smoke values from simultaneous smoke and

gaseous emissions measurements are valid, in

which case smoke measurements may be made

simultaneously with gaseous emissions

measurements. In all cases the bend radius

requirements for sampling lines detailed in

B34.2(b)(2) shall be strictly observed. The

smoke analysis sub-system shall be set up and

conform to the specifications of B34.2(c).

Referring to Figure B-1, the following shall be

the major operations in acquiring the stained

filter specimens:

(i) during engine operation with

the probe in position, valve A shall not be

placed in the no-flow condition, otherwise

particulate build-up in the lines might be

encouraged;

(ii) set valve A to "bypass", close

valve D and clamp clean filter into holder.

Continue to draw exhaust sample in the

bypass setting for at least five minutes

while the engine is at or near to the

requisite operating mode, valve C being

set to give a flow rate of 14 ±0·5 L/min;

(iii) open valve D and set valve A

to "sample", use valve B to set flow rate

again to value set in (ii) above;

(iv) set valve A to "bypass" and

close valve D, clamp clean filter material

into the holder;

(v) when the engine is stabilized

on condition, allow one minute of sample

flow with settings as at (iv) above;

(vi) open valve D, set valve A to

"sample", reset flow rate if necessary, and

allow chosen sample volume (see (viii)) to

pass, before setting valve A back to

"bypass" and close valve D;

(vii) set aside stained filter for

analysis, clamp clean filter into holder;

(viii) the chosen sample sizes shall

be such as to be within the range of 12 kg

to 21 kg of exhaust gas per square metre

of filter, and shall include samples which

are either at the value of 16.2 kg of

exhaust gas per square metre of filter or

lie above and below that value. The

number of samples at each engine

operating condition shall not be less than 3

and (v) to (vii) shall be repeated as

necessary.

(a) Пробите оцветен филтър, получени както е описано в B34.2(e)(3) се анализират с помощта

на рефлектометър, както е уточнено в B34.2(c). Използваният подкрепящ материал трябва да е черен, с абсолютно отражение по-малко от 3

процента. Използва се отчетеното абсолютно отражение Rs на всеки оцветен филтър за да се изчисли спадът в отражението чрез:

SN' = 100(1 - Rs /Rw) където Rw е абсолютното отражение на чистия филтърен материал. Масите на различните проби се изчисляват чрез:

W = 0.348 PV/T x 10-2(kg)

където P и T са съответно налягането на пробата в паскали и температурата в келвини, измерена

непосредствено над обемния мерител. V е измереният обем на пробата в кубични метри.

(b) В случай че размерите на пробите варират над и под стойността на отражението, за всяко състояние на двигателя, различните стойности на

SN' и W се нанасят като SN' към отбелязаното W/A, където A е площта на филтърното петно (m2).

Стойността на SN' за W/A = 16.2 kg/m2 се апроксимира с права линия по метода на най-малките квадрати и се докладва като Димно число (SN) за този режим на двигателя. Когато се вземат проби само при стойността на референтния размер, докладваното SN трябва да е аритметичната средна стойност на различните отделни стойности на SN'.

(a) The stained filter specimens obtained as

outlined in B34.2(e)(3) shall be analysed using a

reflectometer as specified in B34.2(c) The backing

material used shall be black with an absolute

reflectance of less than 3 per cent. The absolute

reflectance reading Rs of each stained filter shall be

used to calculate the reduction in reflectance by:

SN' = 100(1 - Rs /Rw)

where Rw is the absolute reflectance of clean filter

material.

The masses of the various samples shall be

calculated by:

W = 0·348 PV/T x 10-2(kg)

where P and T are, respectively, the sample

pressure in pascals and the temperature in kelvin,

measured immediately upstream of the volume

meter. V is the measured sample volume in cubic

metres.

(b) For each engine condition in the case that

reference value, the various values of SN' and W

shall be plotted as SN' versus log W/A, where A is

the filter stain area (m2). Using a least squares

straight line fit, the value of SN' for W/A = 16·2

kg/m2 shall be estimated and reported as the Smoke

Number (SN) for that engine mode. Where

sampling at the reference size value only is

employed, the reported SN shall be the arithmetic

average of the various individual values of SN'

В допълнение към изискванията на

JAR 34.330 или JAR 34.430, за всеки

тест се докладват следните данни:

(a) температура на пробата;

(b) налягане на пробата;

(c) действителен обем на пробата при условията на вземането й;

(d) действителна поточна скорост при условията на вземане на пробата; и

(e) доказване на проверките за пропускане и чистота (Вижте B34.2(e)(2)).

In addition to the requirements of JAR 34.330

or JAR 34.430, the following data shall be

reported for each test:

(a) sample temperature;

(b) sample pressure;

(c) actual sample volume at sampling

conditions;

(d) actual sample flow rate at sampling

conditions; and

(e) leak and cleanliness checks substantiation

(see B34.2(e)(2))

(Приложение 3 към ICAO Анекс 16, Том II)

Уточнените тук процедури касаят добиването на представителни проби от отходни газове, предаването им на, и анализа им от системата за измерване на емисии. Процедурите не важат за двигатели, които извършват последващо изгаряне.

Предложените методи представляват най-добрите достъпни и установени практики. Промени в процедурите, съдържащи се в това Приложение се позволяват само след предварителна молба до, и одобрение от Органа.

(Appendix 3 of ICAO Annex 16, Volume II)

The procedures specified in this appendix are

concerned with the acquisition of representative

exhaust samples and their transmission to, and

analysis by, the emissions measuring system.

The procedures do not apply to engines

employing afterburning. The methods proposed

are representative of the best readily available

and most established practice.

Variations in the procedure contained in this

appendix shall only be allowed after prior

application to and approval by the Authority.

Където следните изрази се използват в това Приложение, те имат значенията, приписани им по-долу:

от газовия генератор (ядрото). Където обаче реактивната струя е смесена, дюзата, която се има предвид е дюзата на общия изход.

обемнатапоточна скорост на въглеводородите, влизащи в пламъка за единица време - за който обикновено се приема, че реагира на броя въглеродни атоми, влизащи в пламъка.

проба.

Where the following expressions are used in

this appendix, they have the meanings ascribed

to them below:

measurement approaches the true value

established independently.

Air/fuel ratio. The mass rate of airflow

through the hot section of the engine divided by

the mass rate of fuel flow to the engine.

Calibration gas. A high accuracy reference

gas to be used for alignment, adjustment and

periodic checks of instruments.

Concentration. The volume fraction of the

component of interest in the gas mixture—

expressed as volume percentage or as parts per

million.

where the jet effluxes are not mixed (as in some

turbofan engines for example) the nozzle

considered for exhaust emissions sampling is

that for the gas generator (core) flow only.

Where, however, the jet efflux is mixed the

nozzle considered is the total exit nozzle.

Flame ionization detector. A hydrogen-air

diffusion flame detector that produces a signal

nominally proportional to the mass-flow rate of

hydrocarbons entering the flame per unit of time

— generally assumed responsive to the number

of carbon atoms entering the flame.

presence of components other than the gas (or

vapour) that is to be measured.

Noise. Random variation in instrument output

not associated with characteristics of the sample

to which the instrument is responding, and

distinguishable from its drift characteristics.

instrument that by absorption of infra-red energy

selectively measures specific components.

Parts per million (ppm). The unit volume

concentration of a gas per million unit volume of

the gas mixture of which it is a part.

Parts per million carbon (ppmC). The mole

fraction of hydrocarbon multiplied by 106

measured on a methane equivalence basis. Thus,

1 ppm of methane is indicated as 1 ppmC. To

convert ppm concentration of any hydrocarbon

to an equivalent ppmC value, multiply ppm

concentration by the number of carbon atoms per

molecule of the gas. For example, 1 ppm

propane translates as 3 ppmC hydrocarbon; 1

ppm hexane as 6 ppmC hydrocarbon.

specified and known composition used as the

basis for interpreting instrument response in

terms of the concentration of the gas to which

the instrument is responding.

Repeatability. The closeness with which a

measurement upon a given, invariant sample can

be reproduced in short term repetitions of the

measurement with no intervening instrument

adjustment.

Resolution. The smallest change in a

measurement which can be detected.

that occurs with change in sample concentration.

Also the output signal corresponding to a given

sample concentration.

measurements upon a given invariant sample can

be maintained over a given period of time.

Zero drift. Time-related deviation of

instrument output from zero set point when it is

operating on gas free of the component to be

measured.

zero, or no response, adjustment of an instrument.

(a) газови емисии

Определят се концентрациите на следните емисии:

(1) Неизгорени въглеводороди (HC):

комбинирана приблизителна стойност на всички въглеводородни съединения, присъстващи в

отходните газове.

(2) Въглероден оксид (CO).

(3) Въглероден диоксид (CO2): CO2 не се счита за замърсител, но концентрацията му се изисква за

целите на изчисленията и проверките.

(4) Азотни оксиди (NOx): приблизителна стойност на сумата на двата оксида, азотен оксид (NO) и

азотен диоксид (NO2).

(5) Азотен оксид (NO).

(b) Друга информация

(1) С цел да се нормализират данните от измерването на емисиите и да се изразят количествено тестовите характеристики на двигателя, се предоставя следната допълнителна

информация:

– входна температура;

– входна влажност;

– атмосферно налягане;

– съотношение водород/въглерод на горивото;

– изискваните параметри на двигателя (например тяга, роторни скорости, турбинни температури и газогенераторен въздушен поток).

(2) Тези данни се получават или чрез преки измервания или чрез изчисления (Вижте ACJ № 6 към това Приложение).

(a) Gaseous emissions

Concentrations of the following emissions

shall be determined:

(1) Unburned Hydrocarbons (HC): a

combined estimate of all hydrocarbon

compounds present in the exhaust gas.

(2) Carbon monoxide (CO).

(3) Carbon dioxide (CO2): CO2 is not

considered a pollutant but its concentration is

required for calculation and check purposes.

(4) Oxides of nitrogen (NOx): an

estimate of the sum of the two oxides, nitric

oxide (NO) and nitrogen dioxide (NO2).

(5) Nitric Oxide (NO).

(b) Other information

(1) In order to normalize the

emissions measurement data and to quantify

the engine test characteristics, the following

additional information shall be provided:

– inlet temperature;

– inlet humidity;

– atmospheric pressure;

– hydrogen/carbon ratio of fuel;

– the required engine parameters

(for example, thrust, rotor speeds, turbine

temperatures and gas-generator air flow).

(2) This data shall be obtained either

by direct measurement or by calculation, (see

ACJ No. 6 to this appendix).

(a) Не трябва да се използват пулверизанти, сушилни, водни филтри или подобно оборудване за обработка на отходната проба, отиваща към азотните оксиди и инструментариума за

въглеводороден анализ. Изискванията за различните компонентни подсистеми са дадени в

C34.5, но следният списък дава някои квалификации и вариации:

(1) Приема се, че всяка от различните отделни подсистеми включва необходимите съоръжения за поточен контрол, климатизация и измервания;

(2) Необходимостта от помпа за разтоварване и/или горещи проби зависи от способността да бъдат спазени изискванията за времето за пренос на пробата и за поточната скорост на пробата в подсистемата за анализ. Това от своя страна зависи от налягането за задвижване на отходната проба и от загубите по маркуча. Счита се, че тези помпи обикновено са необходими при определени работни условия на двигателя; и

(3) Положението на горещата помпа спрямо подсистемите за анализ на газа може да варира според нуждите. Някои HC анализатори съдържат горещи помпи и затова могат да бъдат сметнати за способни да бъдат използвани нагоре от горещата помпа на системата. Вижте Илюстрация C-1, която е схематичен чертеж на системата за вземане на проби и анализ на отходни газове и е типична за основните изисквания за емисийни тестове.

(a) No desiccants, dryers, water traps or

related equipment shall be used to treat the

exhaust sample flowing to the oxides of nitrogen

and the hydrocarbon analysis instrumentation.

Requirements for the various component

sub-systems are given in C34.5, but the

following list gives some qualifications and

variations:

(1) It is assumed that each of the

various individual sub-systems includes the

necessary flow control, conditioning and

measurement facilities;

(2) The necessity for a dump and/or a

hot-sample pump will depend on ability to

meet the sample transfer time and analysis

sub-system sample flow rate requirements.

This in turn depends on the exhaust sample

driving pressure and line losses. It is

considered that these pumps usually will be

necessary at certain engine running conditions;

and

relative to the gas analysis sub-systems, may

be varied as required. Some HC analysers

contain hot pumps and so may be judged

capable of being used upstream of the system

hot pump.

See Figure C-1 which is a schematic drawing

of the exhaust gas sampling and analytical

system and typifies the basic requirements for

emissions testing.

спецификация на главните елементи

в системата за измерване на емисии

отходни газове от двигателя. (Вижте

ACJ № 1, 2 и 3 към това Приложение).

(a) Система за вземане на проби

(1) Сонда за вземане на проби

(i) Сондата трябва да е направена от

неръждаема стомана. Ако се използва смесваща сонда, всички вземащи проба отвори трябва да са с еднакъв диаметър.

(ii) Проектът на сондата трябва да е такъв, че поне 80 процента от спада в налягането през конструкцията сондата да се взема при отворите.

(iii) Броят на вземащите проба отвори трябва да е не по-малък от 12.

(iv) Равнината на вземане на проба трябва да е толкова близо до изходната равнина на отходната дюза на двигателя, колкото е

позволено по съображения за работата на двигателя, но при всички случаи трябва да е в рамките на 0.5 диаметъра на дюзата от изходната равнина.

(v) Кандидатът трябва да предостави на Органа данни, посредством подробни обяснения, че предложените проект и позиция на сондата наистина осигуряват представителна проба за всяка предписана настройка на тягата..

(2) Маркучи за вземане на проба.

Пробата се пренася от сондата до анализаторите чрез маркуч с вътрешен диаметър от 4.0 до 8.5 мм, по възможно най-краткия маршрут и използвайки такава поточна скорост, че времето за пренос да е по-малко от 10 секунди. Маркучът трябва да

бъде поддържан при температура 160°C ±15°C (със стабилност ±10°C), освен за а) разстоянието, което се изисква за охлаждане на газа от отходната температура на двигателя

до контролната температура на маркуча, и b) дяла, който доставя проби на CO, CO2, и NOx

анализаторите. Дяловият маркуч трябва да бъде поддържан при температура 65°C ±15°C (със стабилност ±10°C). Когато се вземат

проби за да се измерят HC,CO, CO2 и NOx съставките, маркучът трябва да бъде конструиран в неръждаема стомана или в наситен с мед и заземен PTFE.

(b) HC анализатор. Измерването на общото съдържание на въглеводород в пробата се прави чрез анализатор, ползващ загрят детектор на йонизация на пламъка (FID), между чиито електроди преминава

йонизационен поток, пропорционален на обемната скорост на въглеводорода, влизащ във водороден пламък. Счита се, че анализаторът съдържа съставки, предназначени да контролират температурата и поточните скорости на пробата, обиколния кръг на пробата, горивото и разреждащите

газове, и че дава възможност за проверки на ефективния обхват и нулевите калибровки. (Вижте ACJ № 1 към това Приложение).

(c) CO и CO2 анализатори. За измерването на тези съставки се използват неразпръскващи инфрачервени анализатори. Те трябва да са

проектирани така, че да използват поглъщане на диференциална енергия в успоредни референтни и пробни газови клетки, като

чувствителността на клетката или групата клетки за всяка от тези газови съставки се изостря по подходящ начин. Тази подсистема за анализ трябва да включва всички необходими функции за контрола и боравенето с пробните, нулевите и обхватните газови потоци. Температурният контрол трябва да бъде този, който е подходящ за

избраната мерителна база, мокра или суха. (Вижте ACJ № 2 към това Приложение).

(d) NOx анализатор. Измерването на NO концентрация трябва да бъде по

хемилуминесцентния метод, при който мярката за интензитета на излъчването по време на реакцията на NO, съдържащ се в пробата, с добавен O3 е мярката на NO

концентрацията. Преди измерването,

NO2 компонентът се преобразува в NO, в преобразувател с изискваното КПД. Така получената система за измерване на NOx трябва да включва всички необходими контроли на потока, температурата и други, и да дава възможност за рутинна нулева и обхватна калибровка, както и за

проверки на КПД на преобразувателя. (Вижте ACJ № 3 към това Приложение).