ЧЕТВЪРТИ ПОДВИГ – ЗАЛАВЯНЕ НА ЗЛАТОРОГАТА КОШУТА – ПЪРВА ЧАСТ

ЧЕТВЪРТИ ПОДВИГ – ЗАЛАВЯНЕ НА ЗЛАТОРОГАТА КОШУТА – ПЪРВА ЧАСТ

Великият Председателстващ в Съвещателната Палата на Господ се обърнал към Учителя, който стоял до него:

– Къде е човешкият син, който е и син Божий? Как се развива? Как се справя с изпитанията и с какво служене е зает сега?

Учителят отвърнал, поглеждайки към човешкия син, който е и син Божий:

– Сега той не е зает с нищо, о, велики Председателстващ. Трето изпитание даде много храна за размисъл на този търсещ знание ученик. Той си припомня и обмисля.

– Подготви го за ново изпитание, което ще изисква от него най-мъдър избор. Изпрати го да работи в такава област, където ще трябва да избира сред многобройни гласове онзи, който ще предизвика у него желание да се подчини. Подготви му също така изпитание, което на външен план да изглежда много просто, но което да пробуди неговата мъдрост на вътрешен план, както и умението за правилен избор. Нека той премине към четвъртото си изпитание.

* * *

Херкулес, човешкият син, който е и син Божий, стоял пред четвъртите велики Порти. Отначало царяла дълбока тишина. Той не произнасял нито дума, не издавал нито звук. Зад Портите се простирал прекрасен пейзаж, а на далечния хоризонт се извисявал Божият храм, Светилището на Бога-Слънце, с проблясващи назъбени стени. Близо до хълма стояла изящна млада кошута. Херкулес, човешкият син, но при това и син Божий, наблюдавал и се вслушвал и накрая чул глас. Този глас идвал от яркия кръг на луната, където се намирал домът на Артемида. И прекрасната Артемида отправила към човешкия син следните думи на предупреждение:

След това се появила Диана, небесната ловджийка, дъщерята на слънцето. Обута в сандали, тя посочила към кошутата и също заявила своите права.

– Това не е така – казала тя.

– Артемида, най-прекрасна сред девите, кошутата е моя и моя трябва да остане. Твърде млада до днес, сега вече тя е мой дивеч. Златорогата кошута е моя, а не твоя, и моя ще остане.

Стоящ между пилоните на Портите, Херкулес слушал този спор и се чудел защо двете деви се карат заради кошутата. Но ето че прозвучал още един глас, който властно казал:

– Кошутата принадлежи не на девите, о, Херкулесе, а само на Бога, чието светилище виждаш на далечната планина. Отиди, освободи я, отведи я в безопасната обител на светилището и я остави там. Това е лесно за извършване, о, сине човешки; освен това, тъй като си и син Божий (помисли върху това!), ти ще успееш да откриеш и уловиш тази кошута. Върви!

Херкулес се устремил през четвъртите Порти, оставяйки зад себе си предлаганите му многобройни дарове, и без много да му мисли се впуснал в стремително преследване. Каращите се деви го наблюдавали отдалеч. Прекрасната Артемида, наведена от луната, и Диана, прелестната ловджийка в горите на Бога, следели движението на кошутата; при всяка възможност те отвличали вниманието на Херкулес и се опитвали да осуетят неговите усилия. Той преследвал кошутата по гори и поля, а двете деви хитро и фино го въвеждали в заблуждение отново и отново.

В продължение на цяла година синът човешки, който е и син Божий, преследвал кошутата; понякога успявал за малко да зърне нейния силует, но само за да види как тя отново потъва в горските дебри. От хълм на хълм, от горичка на горичка, Херкулес преследвал кошутата, докато веднъж не я открил до един вир, уморена от дългото бягане, спяща на тревата, по която никой не бил стъпвал.

Прокрадвайки се безшумно, той се приближил, стрелял с лъка си и уцелил кошутата в крака. Като влагал цялата си воля, за да сдържа своето вълнение, той се промъкнал по-близо, но кошутата не помръдвала. Тогава той се приближил още повече, сграбчил я в ръце и я притиснал до сърцето си. Артемида и Диана го наблюдавали.

– Търсенето е завършено! – провикнал се той. – Аз бродих из северни лесове, но не открих кошутата. Промъквах се през дълбоки и мрачни гъсталаци, но не я намерих. Преследвах тази кошута през диви равнини и безводни пустини, но без успех. Всеки път девите ме отклоняваха от пътя, но аз бях упорит и сега кошутата е моя! Тя е моя!

– Грешиш, Херкулесе, – стигнал до слуха му гласът на онзи, който стои близо до великия Председателстващ в Съвещателната Палата на Господ.

– Кошутата не принадлежи на човешкия син, пък бил той и син Божий. Отнеси я в онова далечно светилище, където живеят Синовете на Бога, и я остави при тях.

– Защо така, о, мъдри Учителю? Кошутата е моя; аз я заслужих с дългите си търсения и странствания, тя е моя и защото я държа до своето сърце.

– Но нима освен син човешки ти не си и син Божий? И светилището не е ли също така и твое? Нима не споделяш живота на всички в тази обител? Отнеси свещената кошута в светилището на Бога и я остави там, о, сине Божий.

* * *

Тогава Херкулес отнесъл кошутата в светилището на Микена и я оставил в центъра натова свято място. И когато я положил пред Господ, той забелязал на крака й раната, направена от неговата стрела. Кошутата му принадлежала по правото на търсенето, но също така и по правото на оръжието и на точната му ръка.

Но Артемида, която стояла във външния двор на това свещено място, чула силния му победен вик и казала:

– Не. Кошутата е моя и винаги е била моя. Аз виждах нейните очертания, отразени във водата, аз чувах тропота й по земните пътища, аз зная, че кошутата е моя, тъй като всяка форма е моя.

Тогава Богьт-Слънце заговорил от святото място:

– Кошутата е моя, а не твоя, о, Артемида! Нейният дух пребивава с мен в течение на цяла вечност тук, в центъра на светилището. Ти не можеш да влезеш тук, о, Артемида, но знай, че аз казвам истината. Диана, прекрасната ловджийка на Господ, може да влезе за миг и после да ти разкаже какво е видяла.

В светилището съвсем за кратко влязла ловджийката на Господ и видяла формата на това, което преди било кошута, да лежи пред олтара като мъртва и огорчено казала: 

– Ако нейният дух остава с теб, о, велики Аполоне, благороден сине на Бога, то кошутата е мъртва. Тя е убита от човека, сина човешки, пък бил той и син Божий. Защо той може да влезе в светилището, а ние трябва да чакаме отвън?

– Защото той донесе кошутата със собствените си ръце, притискайки я до своето сърце, и защото в това свято място кошутата ще намери отдих, както и самият човек. Всички човеци са мои. Кошутата също е моя – не ваша, не на този човек, а моя.

* * *

Връщайки се от изпитанието, Херкулес отново минал през Портите и поел по пътя обратно към Учителя на своя живот.

– Иди и погледни още веднъж зад пилоните на Портите, о, Херкулесе, сине мой. Херкулес се подчинил. Зад Портите все така се простирал прекрасен изглед, на далечния хоризонт се извисявал храмът на Бога-Слънце, с проблясващи назъбени стени, а на близкия хълм отново стояла изящната кошута.

– Изпълнил ли съм задачата си, о, мъдри Учителю? Кошутата отново е на хълма, където я видях и преди. И от Съвещателната Палата на Господа, където седи великият Председателстващ, се раздаде глас:

– Отново и отново човешките синове, които са и синове Божии, трябва да търсят златорогата кошута и да я отнасят в святото място – отново и отново. След това Учителят казал на човешкия син, който е и син Божий:

– Четвъртият подвиг е извършен, но предвид същността на изпитанието и природата на кошутата, търсенето трябва да се повтаря. Не забравяй това и размисли над получения урок. ~ Тибетецът

Синтез на знака

Ракът е последният от четирите знака, които можем да наречем подготвителни, когато разглеждаме инволюцията на душата в материята или еволюцията на стремящия се, който се бори да премине от човешкото в духовното царство. Овладявайки качеството на разума в Овен и на желанието в Телец, и като осъзнава същностната си двойственост в Близнаци, въплъщаващото се човешко същество влиза в човешкото царство чрез раждането си в Рак.

Ракът е знак на множеството, а въздействията, които той оказва (според много езотеристи), водят до формиране на човечеството, на расите, на нациите и на семейството. Когато става дума за стремящия се, нещата изглеждат малко по-различно, защото в споменатите четири знака той подготвя своята екипировка и се учи да я използва. В Овен стремящият се овладява своя разум и се старае да го постави в служба на своите потребности, учейки се на умствен контрол. В Телец („майката на просветлението“) той вижда първия проблясък на онази духовна светлина, която постепенно ще става все по-ярка в степента, в която стремящият се приближава своята цел. В Близнаци той не само осъзнава двата аспекта на своята природа, но и безсмъртният аспект започва да расте за сметка на смъртния.

Сега в Рак той за пръв път влиза в контакт с това по-универсално сетиво, което е висшият аспект на масовото съзнание. Така, снабден с управляем разум, със способността да забелязва озаренията, с умението да общува със своя безсмъртен аспект и интуитивно да разпознава царството на духа, той вече е готов за по-значима работа.

В следващите четири знака, които ще характеризираме като знаци на борбата на физически план, за нас е изрисувана великата битка, чрез която придобилият съзнание човек, отделил се от масите в Рак, осъзнава себе си като индивид в Лъв, като потенциален Христос в Дева, като стремящ се (който балансира двойките противоположности) във Везни и като победител на илюзията в Скорпион. Това са четирите знака на кризата и на огромните усилия. Цялото просветление, интуиция и сила на душата, на които е способен Херкулес като стремящ се, изцяло са приложени в тези знаци. Те обаче имат своето отражение и на инволюционната дъга, където може да се проследи същата последователност на разкритие. Душата придобива индивидуалност в Лъв, развива идеите и потенциалните си възможности в Дева, рязко се хвърля от едната крайност в другата във Везни и търпи възпитателното въздействие на света на илюзиите и формите в Скорпион.

Последните четири знака са знаци на постигането. Стремящият се вече се е откъснал от света на заслепението и формата и в своето съзнание е свободен от техните ограничения. Сега в Стрелец той може да бъде стрелящият с лък и вървящ право към целта, в Козирог може да стане козелът, изкачващ се по планината на посвещението, във Водолей може да е световен работник, а в Риби – спасител на света. Той вече може да направи равносметка на всичко, което е придобил в подготвителния период и е завоювал в жестоките схватки през вторите четири знака, така че в последните четири знака да покаже своите постижения и развити способности.

Тази кратка равносметка за въздействието на всички знаци върху Херкулес може да даде известна представа за чудесната синтезна картина, за системното движение напред и за контролираното разкритие на различните сили, които играят своите сложни роли, за да осигурят промените в човешкия живот.

Три понятия характеризират обективното самосъзнание или съзнателния аспект на еволюиращото човешко същество: инстинкт, интелект и интуиция. Знакът, който сега изучаваме, е предимно знак на инстинкта, но висшият израз на инстинкта е интуицията. Както материята трябва да бъде възнесена на небето, така и инстинктът трябва да бъде извисен. Когато бъде трансцендентиран и трансформиран, той вече ще се прояви в качеството си на интуиция (символизирана от кошутата). Междинният етап в този процес и етапът на интелекта. Най-важната задача за Херкулес сега е да развива своята интуиция и да овладява умението мигновено да разпознава истината и реалността, което умение е висше право и могъщ фактор в живота на освободения син на Бога.

Така, Евристей изпраща Херкулес да хване Керинейската златорога кошута (doe или hind).

Думата hind произхожда от стара готска дума, означаваща „това, което трябва се хване“, или, иначе казано – това, което се изплъзва и трудно се удържа. Въпросната кошута е била посветена на Артемида, богинята на луната, но Диана, небесната ловджийка и дъщеря наслънцето, също предявявала права над нея, което довело до спор на кого принадлежи кошутата. Херкулес се подчинил на повелята на Евристей и се отправил да търси благородната кошута. Той я преследвал цяла година, бродейки из горите, като понякога само успявал да я зърне отдалеч, а после отново я губел от поглед. Минавали месец след месец, но Херкулес все така не успявал да хване и задържи кошутата. Накрая неговите усилия се увенчали с успех, той хванал златорогата кошута, взел я в ръцете си, „притиснал я до сърцето си“ и я отнесъл в свещения храм на Микена, където я положил пред олтара на светилището. След това се оттеглил, доволен от своя успех.

Това е един от най кратките разкази, но въпреки своята лаконичност, този подвиг, ако добре помислим, е един от най-дълбоките и е от първостепенен интерес, а неговият урок е необичайно важен. Стремящият се не може да постигне успех, докато не преобразува своя инстинкт в интуиция, но той не може да използва правилно и своя интелект, докато не се задейства интуицията, правейки го по-гъвкав, по-разширен и способен да постига разбиране. Инстинктът трябва да се подчини и на двете.