ПЕТИ ПОДВИГ – УБИВАНЕ НА НЕМЕЙСКИЯ ЛЪВ

ПЕТИ ПОДВИГ – УБИВАНЕ НА НЕМЕЙСКИЯ ЛЪВ

Великият Председателстващ в Съвещателната Палата на Господ обсъждал плана на Бога за всички човешки синове, които са и синове Божии. Учителят стоял до неговата дясна ръка и слушал думите му. Херкулес си почивал след последните си дела.

Великият Председателстващ в Съвещателната Палата на Господ погледнал как си почива умореният войн и прочел неговите мисли. Той казал на Учителя, стоящ близо до него в Съвещателната Палата на Господ:

– Настъпва време за ужасно изпитание. Този човек – син човешки, но заедно с това и син Божий – трябва да се подготви. Нека добре прегледа оръжието си, нека по-ярко излъска щита си и да намаже със смъртоносна отрова стрелите си, защото очакващото го изпитание е трудно и страшно. Нека се подготвя.

Херкулес, който си почивал от делата си, не подозирал за предстоящото изпитание. Сърцето му било изпълнено с храброст. Той си почивал от извършеното, като отново и отново минавал зад четвъртите Порти, залавял свещената кошута и я отнасял в храма на Господа. Дошло време, когато плахата кошута се научила добре да познава ловеца, който я преследвал, и послушно идвала по негова команда. Тогава той отново и отново притискал кошутата към сърцето си и тръгвал към храма на Господ. Така си почивал той.

* * *

– Какво правя тук, о, Учителю на моя живот, въоръжен, както виждаш, с всички оръжия на войната?

– Какво правя тук? – Зов се разнесе, о, Херкулесе, зов на дълбока скръб. Твоите две уши не го доловиха, но вътрешният ти слух почувства тази нужда и чу гласа, или по-точно многото гласове, които разказват за беда и те зоват напред. Хората от Немея чакат твоята помощ. Всички те са в дълбока скръб. Славата за твоята доблест се е разнесла надалеч. Те очакват ти да убиеш лъва, който разорява техните земи и взима в дан хора.

– Що за див звук долита до мен? – попитал Херкулес.

– Не е ли това ревът на лъва, носещ се във вечерния въздух?

Учителят казал:

– Върви и намери лъва, който носи ужас из земята, намираща се зад петите Порти. Хората на тази нещастна земя живеят като пленници в заключените си домове. Те не излизат по своите дела, не орат земята и не сеят. От север на юг и от запад на изток безчинства лъвът и разкъсва всеки появил се на пътя му. Ужасяващият му рев се носи в нощта и всички треперят зад залостените си врати. Какво ще сториш, о, Херкулесе? Какво ще предприемеш?

И вслушвайки се, Херкулес откликнал на нуждата. Пред великите Порти, здраво пазещи страната Немея, той захвърлил всичките си доспехи, като си запазил единствено тоягата, собственоръчно изсечена от ствола на младо дърво.

– Какво правиш, о, сине човешки, който си и син Божий? Къде е оръжието и здравите ти доспехи?

– Това беше отлично снаряжение, но то ми тежи, забавя крачките ми и отлага моето стъпване на Пътя. Няма да ми потрябва нищо, освен моята вярна тояга. Въоръжен с нея и със смело сърце ще тръгна да търся лъва. Прати вест на народа на Немея, че вече съм на път и кажи на хората да прогонят страха си.

* * *

Херкулес бродел от място на място в търсене на лъва. Той намирал жителите на Немея да се крият зад залостените си врати, освен неколцина, които рискували по силата на необходимостта или от отчаяние. Те вървели по пътя в светлината на деня, но били изпълнени със страх. Отначало те с радост приветствали Херкулес, а след това с учудване забелязвали, че той странства без никакво оръжие, с почти никакви знания за навиците на лъвовете и само с една жалка тояга.

Мълчаливо отминавал напред синът човешки, който бил и син Божий, продължавал по Пътя, търсел следите на лъва и се вслушвал да чуе неговия рев.

– Къде е лъвът? – попитал Херкулес.

– Лъвът е тук – чул се отговор.

– Не, тук е – раздал се треперещ от страх глас.

– Не е вярно – отбелязал трети.

– Аз чух неговия рев в дивите планини миналата седмица.

– А аз – в долината, където сега се намираме. Един човек все пак казал:

– Аз видях неговите следи на пътеката, по която неотдавна вървях, така че иди там, Херкулесе, иди и го проследи до самото му леговище.

* * *

Изведнъж той видял лъва, застанал в края на гъста горичка от млади дървета. Виждайки приближаващия се враг, който изглеждал напълно лишен от страх, лъвът заревал и от неговия рев младите дръвчета се разлюлели, немейците побягнали и само Херкулес стоял спокойно.

Той взел своя лък и стрели и с уверена ръка пуснал една стрела в плешката на лъва. Тя полетяла точно към целта, но паднала на земята, защото не могла да пробие кожата на лъва. Отново и отново Херкулес стрелял в него, докато не свършили стрелите му. Лъвът се приближавал невредим, безстрашен и разярен. Като хвърлил лъка на земята, синът човешки, който бил и син Божий, с див вик се хвърлил към лъва, който стоял на Пътя му и препречвал прохода, изумен от тази смелост, каквато досега не бил виждал – Херкулес вървял към него. Внезапно лъвът се обърнал и побягнал през гъсталака на скалистите склонове по стръмна планинска пътека.

Херкулес го последвал. Но както внезапно се бил появил на Пътя, така внезапно лъвът и изчезнал – той нито се виждал, нито се чувал.

Тогава Херкулес поспрял за почивка на Пътя и притихнал в очакване. Той се оглеждал наляво и надясно, стиснал вярната си тояга – оръжието, което сам изработил и донесъл със себе си от далечното минало. После той продължил да търси лъва навсякъде, пребродил всяка пътека и накрая се озовал върху тясна пътечка, която водела нагоре по склона. Херкулес се натъкнал на една пещера, от която се разнесъл страховит рев, гръмовито диво ръмжене, което сякаш му заповядвало да спре или да се раздели с живота. И Херкулес се спрял, викайки към местните хора:

– Лъвът е тук. Гледайте какво ще направя!

И ето, че Херкулес, който бил човешки син, но също и син Божий, влязъл в тъмната пещера и я претърсил от край до край, но не видял никакъв лъв, а само друг отвор на пещерата, водещ навън към дневната светлина. И както стоял, той чул лъва зад гърба си, а не пред себе си.

– Какво да правя? – питал се Херкулес. – Тази пещера има два входа и когато влизам през единия, лъвът излиза навън и влиза през другия вход, който съм оставил зад себе си. Какво да правя? Оръжието няма да ми помогне. Как да убия лъва и да спася хората от неговите зъби? Какво да правя?

И както се чудел какво да стори и се вслушвал в рева на лъва, той видял голямо количество клони, разхвърляни наоколо. Като вложил цялата си сила, Херкулес бързо събрал голям наръч клони, запушил с тях втория изход и така затворил и себе си, и лъва в пещерата. След това се обърнал с лице към звяра.

С двете си ръце Херкулес сграбчил лъва, стиснал го за гърлото и започнал да го души. Близкото дихание на звяра обгаряло лицето му, но Херкулес все така здраво стискал гърлото на лъва и го душал. Все по-слаб ставал яростният рев, все повече губел сили врагът на човека, все по-ниско пълзял той, а Херкулес все така здраво го държал. Така той убил лъва с голи ръце, без оръжие, само благодарение на огромната си сила.

След като убил лъва, одрал кожата му и я провесил пред входа на пещерата, за да я видят хората.

– Лъвът е мъртъв! – викали те.

• 
  Лъвът е мъртъв! Сега вече можем да живеем свободно, да орем нивите си, да сеем жито и спокойно да ходим навсякъде. Лъвът е мъртъв и велик е нашият избавител, синът човешки, който е и син Божий, наречен Херкулес.
  

Така победоносно Херкулес се завърнал към Този, който го изпратил, за да изпита неговата сила, да служи и да помогне на изпадналите в беда хора. Херкулес положил лъвската кожа в краката на този, който бил Учител на неговия живот, и получил позволението му да я носи вместо онази, която била вече стара и изтъркана.

– Работа е извършена. Хората са свободни. У тях вече няма страх. Лъвът е мъртъв. Със собствените си ръце аз го хванах и удуших.

– Отново, о, Херкулесе, ти уби лъва. Отново ти го задуши. Лъвът и змеят трябва да бъдат убивани отново и отново. Добре свърши тази задача, сине мой, иди и си почини като тези, които спаси от страха. Петият подвиг е извършен и ще отида да кажа това на Великия Председателстващ, който чака в Съвещателната палата на Господа. Почивай си спокойно. И от Съвещателната Палата прозвучал глас: АЗ ЗНАЯ. ~ Тибетецът

В петия знак (Лъв) Херкулес извършва този от своите подвизи, който исторически е най-известен, защото убиването на Немейския лъв винаги се е свързвало с него, макар че е интересно да отбележим, че този знаменит подвиг няма отношение към лъвската кожа, която Херкулес постоянно е носил. Това е била кожата на лъв, който той (като първи акт на служене) е убил преди да се отправи към своите подвизи. Така той е доказал, че е готов за изпитания и обучение.

Нумерологично това е един от най-интересните подвизи и за да можем докрай да осъзнаем неговото истинско значение, трябва да вземем под внимание числото пет, което го характеризира. От гледна точка на езотериста, пет е числото на човека, защото той е божественият син на Господ, заедно с четворната структура на нисшата си природа, съставена от ментално, емоционално и витално тяло, плюс физическа обвивка. На езика на психологията човек е „Аз-ът“, продължение на менталното и емоционалното състояние, на жизнеността и на апарата за реакция на физическото тяло. В четирите предишни знака видяхме как тези четири съставки взаимодействаха със спойващата ги душа.

В Овен душата е овладяла типа материя, който й дава възможност да се докосва до света на идеите. Тя се е облякла в ментална обвивка. Към индивидуалността тя е добавила такива съчетания от ментална субстанция, чрез които може най-добре да изрази себе си. Така човекът става мислеща душа. В Телец е бил установен контакт със света на желанията и последвала същата процедура. Били са развити средства за сетивен контакт със света на чувствата и емоциите и така човекът станал чувстваща душа. В Близнаци се създава ново и жизнено енергийно тяло чрез обединяване на енергията на душата и материята – така човекът става жива душа, защото двата полюса постигат хармония и се образува виталното, или етерното тяло. В Рак, който е знак на физическото раждане и отьждествяване на единицата с масата, работата по въплъщението е завършена и четворната природа е напълно проявена. Човекът става живо и действено начало на физически план. Само в Лъв обаче човекът става онова, което окултно се нарича петолъчна звезда – символ на индивидуализацията, на човечеството, на човешкото същество, което осъзнава себе си като индивид и започва да се осмисля като „Аз“. Именно в този знак ние започваме да употребяваме думите: „аз“, „на мен“, „мое“.

Извечната Мъдрост на Изтока посочва, че числото пет е най-окултното и с най-дълбока значимост сред числата. Тя гласи, че група небесни духовни същества, които приели инкарнация на земята, се проявили чрез четворката и така извикали към съществуване човечеството. Те били божествени животи от пета група и обединявали в себе си двойствеността на вселената -духовния и физическия й аспект. Съчетавайки в себе си двата полюса, те били едновременно екзотерични и езотерични; обективни и субективни. Оттук се получава числото десет, което се приема за число на човешкото съвършенство и завършване, числото на цялостно развития и разгърнат човек, числото на достигнатото равновесие между духа и материята. При това число духът не доминира над материята; то е числото на стремящия се, чиято цел е да подчини материята за нуждите на духа и така да наруши равновесието на числото десет.

Древните източни ръкописи използват някои интересни фрази, за да опишат природата на тези небесни същества, които всъщност са съвременните хора, т. е. ние самите, въплътените синове на Бога. Те са наричани Властелини на Знанието и Мъдростта, Властелини на Волята и Саможертвата, Властелини на Безграничната Преданост – тези понятия, отразяващи духовната същност, скрита във всяка човешка форма, заслужават най-внимателна оценка от всеки, който се стреми да премине по кръга на зодиака като съзнателен индивид, воден от духовна цел. Ние се намираме тук по наша собствена воля и напълно съзнателно. Ние сме се спуснали във въплътено съществувание, за да възнесем материята на небето. В своята същност и реалност човекът не е това, което изглежда. В същността си той е онова, което ще прояви във Водолей, т.е. в противоположния спрямо Лъв знак. Той ще бъде човек с универсално съзнание, въпреки самоутвърдената си индивидуалност в Лъв. Утвърденият индивид в Лъв става посветен в Козирог и се проявява като цялостен човек във Водолей – това става възможно само благодарение на неговата безгранична преданост към смътно долавяната цел, която го води отново и отново покръга на зодиака, докато не постигне пълно самосъзнание.

Сега става очевидна пряката връзка между петата Заповед, петия подвиг и петия знак. „Почитай своя баща и своята майка, за да са дълги дните твои на тази земя, която Господ, Богът твой, ти дава“, защото в Лъв Отецът-дух и Майката-материя се срещат в индивида и тяхното обединение поражда тази съзнателна същност, която наричаме душа или „Аз“. В този знак човекът не само осъзнава себе си като индивид и се впуска в цикъла за натрупване на опит и придобиване на знание, но, станал самосъзнателен, той започва и своята подготовка за посвещение. Именно в този знак срещаме последната проверка по пътя на изпитанията. Когато работата в него приключи, започва определена подготовка за посвещение в Козирог. До известна степен контролът над мисълта е постигнат още в Овен, а умението да се трансформира желанието – още в Телец. В Близнаци са събрани ябълките на мъдростта и донякъде е осъзнато различието между мъдростта и знанието. Заедно с това необходимостта от трансформиране на инстинкта и на интелекта в интуиция и тяхното отвеждане в Храма на Господа е усвоена в Рак.

Историята на мита

След изпълнението на сравнително лекото и лишено от опасност изпитание в Рак, Евристей дава на Херкулес най-трудната задача – да убие немейския лъв, който разкъсва жителите на Немея. Дълго време лъвът действал като разрушителна сила и хората не могли да му сторят нищо. Херкулес решава, че единственият начин да открие лъва, е да го преследва чрез стесняващи се кръгове, докато накрая не достигне до леговището му. Постъпвайки именно така, Херкулес накрая открива пещерата на звяра.

Макар че успява на този предварителен етап, Херкулес с изненада открива, че пещерата има два входа и щом подгони лъва през единия, той избягва през другия. Не му оставало нищо друго, освен да прекрати преследването и да запуши единия от входовете с клони, което Херкулес и прави. След това той подгонва лъва в пещерата през останалия вход и, захвърляйки цялото си оръжие, дори собственоръчно направената тояга, влиза в пещерата и с голи ръце удушава звяра. Това бил двубой, протекъл без свидетели. Херкулес и лъвът се срещат в мрака на пещерата и влизат в смъртна схватка.

Полето на подвига

Знакът Лъв е един от четирите лъча на фиксирания небесен кръст, върху който за вечни времена са разпънати Космичният Христос и индивидуалният Христос. Понятието „разпънат“ ще придобие своето истинско значение, ако го поясним с думите „принесен в жертва“, доколкото при разкритието на Христовото съзнание във формата, крачка по крачка различните аспекти на божествената природа се оказват принесени в жертва.

В Телец – символа на творческата сила, изразяваща себе си чрез желанието – виждаме нисшия аспект на божествената творческа сила, сексуалното желание, преобразувано във висш аспект или принесено в жертва на този аспект, който е трябвало да бъде възнесен на небесата. В Лъв срещаме космичния разум, проявен в индивида като нисш интелект и този нисш аспект също трябва да бъде принесен в жертва, а ограниченият човешки ум трябва да се подчини на всеобщия ум. В Скорпион, който е третият лъч на фиксирания кръст, намираме космическата любов, или космическото привличане. Там тя е проявена в нейния нисш аспект, който наричаме велика илюзия – така в Скорпион виждаме стремящия се на кръста, принасящ илюзията в жертва на реалността. Във Водолей откриваме светлината на всеобщото съзнание, озаряващо човешкото същество, което принася в жертва индивидуалния живот и се влива във всеобщото цяло. Това е истинското разпятие, при което отражението се принася в жертва на реалното, нисшият аспект – в жертва на висшия, индивидуалната единица – в жертва на великото цяло. Именно тези характеристики чудесно са ни показани от Христос. Той се проявява като Създател, койтодейства под влияние на просветления разум. Той въплъщава в себе си любовта на Бога и се обявява за Светлина на Света. Проблемът на Херкулес следователно е проблем на съответния знак – разпятие на нисшия „аз“ и победа над индивидуалното себеутвърждаване.

Отначало зодиакът е обхващал само десет съзвездия, защото от незапомнени времена двете съзвездия – Лъв и Дева, са разглеждани като един общ символ. Възможно е именно с това да е свързана и тайната на египетския сфинкс, който е представен като лъв с женска глава, олицетворяващ едновременно и Лъва, и Девата, вплитайки в едно символа на лъва, или царствената душа, и жената, или Майчиния аспект. Така той съвместява и двете противоположности – мъжката и женската, положителната и отрицателната.

В това съзвездие откриваме изключително ярка звезда, една от четирите кралски звезди на небето. Тя се нарича Регул, Управител, или Законодател, и символизира идеята, че човекът вече може да бъде закон сам на себе си, защото вътре в него живее онзи, който е цар или управител. Съзвездието включва и една ярка група звезди, наречена „Сърп“. За древните посветени, които разглеждали всички външни съзвездия като олицетворение на силите и като символ на една разгръщаща се драма, чието величие надхвърля тяхната възможност за осъзнаване, съзвездията са изразявали три основни мисли: първо – че човекът е управител, цар, въплътен Бог, индивидуален син Божий; второ – че човекът се управлява от закона, закона на природата, който той е създал за себе си, но също така и от духовния закон, на който той след време ще се подчини; и трето – че задачата на индивида се състои в това да вземе сърпа и да отсече или разсече онова, което затруднява прилагането на духовния закон и пречи за разцвета на душата.

Съзвездието Лъв включва 95 звезди, две от които са от първа величина. Казват, че неговото египетско название означава „разливане“, доколкото максималното разливане на Нил ставало точно по това време. Това има и интересно езотерично значение, тъй като според учението на Извечната Мъдрост човешкото семейство е влязло в съществувание чрез един процес, който технически се нарича „трето разливане“. Така е наречено явлението, изразило се в прилива на огромен брой души и спускането им в животински тела, което довело до формирането на човечеството, съставено от индивидуални единици. Другият термин, използван по отношение на третото разливане, е „индивидуализация“, или формирането на индивид, притежаващ самосъзнание, което го свързва с великите събития в знака Лъв.

Деветдесет и петте звезди в това съзвездие имат и нумерологично значение, доколкото туквиждаме 9x10 + 5. Девет е числото на посвещението, десет е числото на човешкото съвършенство, а пет е числото на човека, така че съвкупността от тези звезди ни разкрива историята на човека, на личността, на посветения и на неговото крайно духовно постижение.

Трите символични съзвездия

Със съзвездието Лъв е свързано едно огромно съзвездие, наречено Хидра (змия). Тук се намира и звездният куп Кратер (чаша), както и Корвус (гарван). Взети заедно, те обобщават проблема на човека, търсещ посвещение. Те ясно и точно обрисуват работата, която той трябва да свърши. Когато Лъвът, царят, душата, започне своята работа, той разбира, че чашата на страданията (или на опита) трябва да бъде изпита, змията на илюзията трябва да бъде победена и грабливата птица ще му помогне да унищожи Хидрата, която в древността е изобразявана като женска змия. Тази звездна група заема над сто градуса и се намира под трите съзвездия – Рак, Лъв и Дева.

В Скорпион змията на материята (или илюзията), с която душата толкова дълго се е отъждествявала, накрая е победена. Съзвездието Хидра е съставено от шестдесет звезди и тук отново срещаме това знаменателно число, защото шест е числото на ума, на творческата работа на вселенския разум, и изразява също така шестте дни на сътворението. В шестия знак – Дева, стигаме до завършената форма. В Книга на Откровенията се казва, че числото на звяра е 666, а Хидрата (змията) се простира под трите съзвездия и нейното число е 6, повторено три пъти. Десет е числото на съвършенството. По този начин 6 изразява ограничението на телесната природа, работеща чрез формата и използвана от личността; то символизира Бога в природата, както в космически план, така  и индивидуално. Хидрата, или змията, представлява материалният аспект, който забулва и скрива душата.

Съзвездието Кратер, или чашата, съдържа тринадесет звезди от средна величина и около деветдесет слаби звезди, макар че според някои астрономически книги там има три ярки звезди и деветдесет слаби. Така отново срещаме числото на материята, или приемането на форма, и числото на т. нар. „вероотстьпничество“ или „измяна“, която извършва Юда Искариотски по отношение на душата, или към Христовия аспект. Тази чаша на практика е включена в тялото на Хидрата, тъй като звездите, разположени под чашата, са същевременно част от тялото на змията и могат да се отнесат и към двете съзвездия. Всеки човек трябва да изпие тази чаша, напълнена с онова, което той е извлякъл от своя жизнен опит в материята. В някои от старите масонски ритуали това е чашата на дълга и символизира изпиването на онова, което сами сме си приготвили. Същата истина е изразена, макар и с други думи, в християнската Библия: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“.

След това, на трето място имаме Корвус (гарванът), който стои върху Хидрата (змията) и я кълве. Това съзвездие се състои от девет звезди, което отново е числото на посвещението. „Стария Завет“ започва с гарван, а „Новия Завет“ – с гълъб. Иначе казано, опитът започва с птицата на материята и завършва с тази на духа. Интересно е да се отбележи, че във Водолей, т.е. в завършващия знак по отношение на Лъв, се намира Цигнус (лебедът), символизиращ птицата на духа. В Гласът на Безмълвието четем: „А след това можеш да си починеш между крилата на огромната птица. Ах, сладко е да си почиваш между крилата на онова, което не се ражда и не умира, но е Аум във вечността“. А в една бележка под линия относно лебеда Е. П. Блаватска пояснява: „Ригведа гласи... Звукът „А“ се смята за дясното крило на птицата Хамза, „У“ –за нейното ляво крило, а „М“ – за опашката й“. (Тhe Cakras, /Чакрите/,  Ч.У. Ледбитър)

В зодиака на Дендерах Лъвът и трите съседни съзвездия са представени като съставни елементи на един общ знак, защото лъвът тъпче змията, Корвус (гарванът) е кацнал на плешката на лъва, а под тях е разположена женска фигура (символ на материята), протягаща две чаши, тъй като тук винаги има чаша – чашата на опита и на въздаянието. Същата тази чаша се предлага на посветения и нея е имал предвид Христос в Гетсиманската градина, когато се е молил „нека ме подмине тази чаша“, но която той все пак изпива.

Като стремящ се, проявен в Лъв, Херкулес предусеща великата битка, която го очаква; той знае, че неговото минало трябва да отстъпи място пред бъдещето; че преди да се изкачи на планината в Козирог трябва да убие Хидрата; че не е необходимо повече да бъде гарван, а трябва да се прояви като Аквила (Орел) в Скорпион и като Цигнус (Лебед) във Водолей. Всичко това, обаче, трябва да започне в Лъв, където той ще прояви способността да дръзне и готовност за страшната борба, която го очаква в следващите три знака. Без ничия помощ, в единоборство, той убива лъва на собствената си природа (царя на зверовете), с което заслужава правото да победи Хидрата в Скорпион.

Урокът от подвига

Две мисли, заимствани от християнската Библия, обобщават урока от този подвиг. В Послания на Св. Петър намираме следните думи: „Дяволът, твоят враг, броди около теб като ревящ лъв, търсейки кого да изяде“, а в Откровения 5:5 четем: „Гледай, ето Лъвът на племето Юдеино, Корен Давидов, е взел надмощие и може да разтвори книгата и да снеме седемте й печата“.

Херкулес (стремящият се, душата) символизира лъва (княза, царя, управителя) и затова символично е носил лъвска кожа. Немейският лъв по своята същност символизира координираната и доминираща личност, защото стремящият се във всички случаи трябва да бъде високоразвит индивид.

Когато трите аспекта на низшия личностен „аз“ са слети в едно, те пораждат високличностен потенциал. Вследствие от това стремящият се често става доста тежък и труден човек. Той притежава развит ум и го използва. Неговите емоции са под контрол или пък са толкова слети с менталните му реакции, че стават необичайно силни, в резултат от което такъв човек става крайно индивидуален, често агресивен, самоуверен и самодоволен. Така неговата личност се превръща в разрушителната сила в семейството, в обществото или в организацията, с които той евентуално е свързан. Затова стремящият се – лъвът Юдеин, трябва да убие лъва на своята личност. След като се е отделил от масата и е развил своята индивидуалност, той трябва да убие онова, което сам е създал; той е длъжен да се откаже от помощта на това, което до момента е било неговата главна защита. Егоизмът и инстинктът за самосъхранение трябва да отстъпят място на пълната липса на егоизъм, което по същество означава да бъде подчинен „Аз-ът“ на цялото.

По този начин немейският лъв символизира силната личност, необуздана в своите прояви и опасна за околния свят. Какво подсказва обстоятелството, че Херкулес е преследвал лъва в пещера с два входа? Защо той загражда единия вход и влиза през другия? И кое е духовното учение, което се намира в основата на преданието, според което той е убил лъва с голи ръце?

Много от древните разкази носят смисъл, останал неразбран през хилядолетията, и едва в наши дни и за нашето поколение истинското им езотерично значение може да бъде достъпно. Нашето време е забележително с това, че днес развитието на човечеството протича необикновено бързо. И в миналото са се появявали слънчеви богове и подвигът на Херкулес е повтарян ту от едни, ту от други. Всяка нация е раждала високоразвити стремящи се, който са преследвали лъва на личността в пещерата и там са го побеждавали. В сравнение, обаче, с милиардите човешки същества, те са били само нищожно малцинство. За разлика от това, днес светът е пълен със стремящи се; бъдещите поколения във всички нации ще дадат хиляди ученици, а дори и сега десетки хиляди търсят Пътя. Хората днес са много индивидуални, светът е пълен с личности и е дошло времето, когато лъвът на племето Юдеино трябва да вземе надмощие над лъва на личностния „аз“. Ние вече не сме сами в тази борба, както в своето време е бил Херкулес, защото сме част от великата група на слънчевите богове, които се борят с изпитанията, предхождащи посвещението, и решават задачи, които ще освободят всички сили на душата.

В Козирог ние ще изкачим върха на планината и влизайки сега в цикъла на Водолея, стремящите се трябва да започнат да усвояват урока на служенето и всеобщото съзнание. След две хиляди години, когато започнем да навлизаме в Козирог, ще се появят огромно количество посветени, стотици ученици ще покорят планината на посвещението и тази на преображението. А дотогава трябва да се заемем с лъва на личността и да влезем в пещерата.

В символиката на световните ръкописи най-важните събития се случват на едно от двете места – или в пещера, или на планина. Христос се ражда в пещера, личността се преодолява в пещера, гласът Божий се чува в пещера, Христовото съзнание се отглежда в пещерата на сърцето; но след опита с пещерите идва изкачването по планината на преображението, достига се върхът на разпятието, за да се завърши с планината на възнесението.

Тук искам да дам техническо и по-научно тълкуване за символизма на пещерата, в която е влязъл Херкулес. Арийската раса, към която принадлежим и ние, се отличава с развитие на разума и съзнанието на хората навсякъде се измества от емоционалната природа, т. е. от центъра на слънчевия сплит, към менталната тяло, или към главата. В човешкия череп има една малка „пещера“ – малка костна структура, която обгръща и защитава една от най-важните жлези в тялото – хипофизата. Когато тази жлеза функционира пълноценно и правилно, имаме завършена, активна, контролираща себе си личност, с добре изразена умствена активност и издръжливост.

По своята структура хипофизата е двойствена: в предния й дял се намира разсъждаващият ум, а в задния е съсредоточена емоционалната природа, или природата на въображението. Приема се, че тази жлеза координира останалите, контролира ръста и е жизнено необходима. Интересно е, че Берман определя интелигентността като „способност на ума да контролира околната среда чрез понятия и абстрактни идеи“. Ако тази жлеза е недоразвита, имаме работа както с емоционална, така и с умствена непълноценност. Много ендокринолози и психолози споделят тези разбирания. (Тhe Soul and Its Mechanism /Душата и нейният механизъм/, А.А.Бейли)

Именно в тази пещера се намира леговището на лъва на развитата личност, или на индивидуалността, и именно тук слънчевият бог Херкулес трябва да го победи.

От векове египтяните и особено индусите са знаели за чакрите, или за енергийните центрове в етерното тяло. Откриването на ендокринната система показа наличието на съответни физически жлези на същите места. Една от тях – хипофизата, с нейните два дяла символизира пещерата с двата й входа, единият от които Херкулес е трябвало да запуши, преди да успее да вземе контрол над личността чрез висшия си разум. Защото едва когато той блокира входа на личните емоции (задния дял на хипофизата) и изхвърля дори вярната си тояга, чрез което символично се отказва да води повече егоистичен живот, той успява да премине през входа, символизиращ предния хипофизен дял, и побеждава в пещерата лъва на личността. Тези съотношения са толкова точни, че и в общото, и в детайлите те са поразително свидетелство за безупречната цялост на Плана. „Каквото е горе, такова е и долу.“ Това е един поразителен паралел между биологичната и духовната истина.