ЧЕТВЪРТИ ПОДВИГ – ЗАЛАВЯНЕ НА ЗЛАТОРОГАТА КОШУТА – ВТОРА ЧАСТ

ЧЕТВЪРТИ ПОДВИГ – ЗАЛАВЯНЕ НА ЗЛАТОРОГАТА КОШУТА – ВТОРА ЧАСТ

Ракът се нарича също така и Краб, който според гърците бил изпратен от Хера, за да ухапе Херкулес по крака (отново срещаме символа на уязвимата „ахилесова пета“). Това е интересна форма за изразяване на отговорностите в процеса на въплъщение и за илюстриране на трудностите, които душата среща в дългото си пътуване по пътищата на еволюцията. Той символизира и ограничеността на физическите въплъщения, тъй като Ракът е една от двете велики врати на зодиака. Той е вратата към света на формите, към физическото въплъщение, а също и знак, в който двойствеността форма-душа е обединена във физическото тяло.

Противоположният на Рака знак е Козирог, като тези два знака са двете врати – едната към живота на формата, а другата – към духовния живот. Едната открива вход към масовата форма на човечеството, а другата – към универсалното състояние на съзнание, или царството на духа. Рак бележи началото на човешкия опит във физическия план, а Козирог ознаменува неговата висша точка. Единият знак означава възможност, другият – завършване.

Според преданието, Христос дал на св. Петър ключовете за небето и земята; така той му поверил ключовете от двете врати. В тази връзка четем:

„Иисус дава на Петър... ключовете за двете основни врати на зодиака, които са в двете точки на слънцестоене, т.е. за зодиакалните знаци Рак и Козирог, смятани за врати на слънцето. През Рака, или „вратата на човека“, душата се спуска на земята (за да се съедини с тялото), което води до нейната духовна смърт. През Козирога, или „вратата на боговете“, тя се въздига отново към небето.“ (Тhe Celestial Ship of the North, /Небесният кораб на Севера/, Е. Valentia Straiton ,том 2, стр. 206)

В зодиака на Дендерах знакът на Рака е представен като бръмбар, който в Египет наричат скарабей. Думата „скарабей“ означава „току-що роден“. Това символизира раждането (влизането във въплъщение), или когато става дума за стремящ се – новото раждане. Египтяните са наричали месец юни „теоге“, което отново означава „прераждане“, така че и знакът, и названието на месеца неизменно ни напомнят за приемането на форма и за влизането във физическо въплъщение. В един древен индийски зодиак (от около 400 г. пр.н.е.) знакът на Рака също е представен като бръмбар.

Китайците наричали този знак „червената птица“, доколкото червеният цвят символизира желанието, а птицата е символ на стремителното спускане във въплъщение, на проявлението във времето и пространството. Образът на птицата често се появява в зодиака. Така например, в древната индуистка митология срещаме Хамза – „птицата във времето и пространството“, която символизира в еднаква степен проявлението и на Бога, и на човека. Птицата стремително се появява от тъмата, прелита над хоризонта в светлината на деня и отново изчезва в мрака. Английската дума goose (гъска) произхожда от същия санскритски корен и стига до нас през исландския. Затова, когато казваме на някого: „Ти си гъска!“ всъщност правим едно много езотерично изявление, означаващо: „Ти си птица извън времето и пространството, ти си душа, приемаща форма, ти си въплътен Бог!“

Крабът живее както на сушата, така и във водата. В този смисъл той е знак на душата, която пребивава в физическото тяло, но живее предимно във водата, разбирана като символ на емоционалната, или чувствената природа.

Екзотерично Ракът се управлява от луната, която винаги е била майка на формата, контролираща водата, приливите и отливите. Следователно, в този знак господства формата и налага своите ограничения. Крабът строи своя дом (раковина) и го носи на гърба си, а хората родени в този знак винаги използват онова, което са построили. Те обикновено са свръхчувствителни, свръхемоционални и винаги търсят къде да се скрият. Роденият в Рак е толкова болезнено чувствителен, че с него трудно може да се общува; той е толкова е уклончив и често така неопределен, че е трудно да бъде разбран или убеден да вземе решение.

Кардиналният Кръст

Ракът е един от лъчите на кардиналния кръст. Другият лъч е този на Овена – знакът на започването, на начинанията, на субективния живот, на предродовия период, на инволюцията, на първата крачка както към приемане на форма, така и към духовно освобождение. Третият лъч на кръста са Везните, равновесието, изборът между едно или друго, началото на движението по „пътеката, тясна като острие на бръснач“, за която често споменава Буда. Козирогът е четвъртият лъч, който отново означава раждане, но този път раждане на спасителя на света, раждане в духовното царство, раждане не в света на материята, а в този на битието. Инволюция, въплъщение, изразяване, вдъхновение – това са четирите понятия, съдържащи историята на Кардиналния небесен кръст (Кръста на посветения).

В Рак няма ярки звезди, няма нито една забележителна или известна звезда, защото Ракът е знак на укриването, на отстъпването зад онова, което е било построено. Това съзвездие не поразява с нищо нашето въображение. Тук е интересно да припомним, че на еврейски език дори няма дума, означаваща „рак“ – той е бил смятан за нечист и недостоен за споменаване. За такава се приема и материалната форма (от гледна точка на духа), а езотеристите казват, че физическото тяло не е главното, не е принцип. (Замяната на краба със свещения египетски скарабей все пак е признание за качествата на Рака, но в неговите висши аспекти, т.е. когато роденият в този знак е стремящ се или ученик, тъй като човек многократно преминава по зодиака).

В това съзвездие има 83 звезди, най-ярката сред които е звезда от трета величина, а в самия център на съзвездието наблюдаваме струпване на звезди, наричано Пресепа (яслата) и известно на съвременните астрономи като „Кошер“. Това е прекрасен символ на колективната организация на човешкото семейство и е една от причините, поради които този знак винаги се възприема като знак на масовостта. В масата управлява инстинктът, затова Рак е знакът на инстинкта, на стадния живот, на масовата реакция. Той олицетворява подсъзнателния разум, наследствения инстинкт и колективното въображение. В индивидуален план този знак въплъщава целостта на живота и клетъчното съзнание в тялото, както и онзи инстинктивен колективен живот, който при човека е предимно подсъзнателен, но винаги влияе върху физическото тяло, а субективно – върху неговия нисш разум и емоционален живот.

Неразвитият индивид, роден в Рак, е потопен в масата и остава неосъзната част от огромното цяло, но оттук идва и проблемът, защото, за разлика от него, средният човек в Рак, както и стремящият се и работещият в този знак, са подвластни на стремежа си да се издигнат над масата, в която ги задържа инстинктът им, и да развият вместо него интуицията, която ще им даде възможност съответно да се извисят. Евреите понякога наричат този знак „Ковчег“, защото той означава загубване на личността, а ранните християни го познавали като „гроб на Лазар“, който бил възкресен от мъртвите. В тези думи – „ковчег“, „гроб“, „краб“, както и в понякога срещаната по отношение на Рака дума „утроба“ виждаме все същата идея за скрития живот, за забулващата форма, за заложената възможност и за тази борба с обстоятелствата, която по-нататьк (в знака на Лъва) ще доведе до проявлението на индивида, а в Козирог – до раждането на спасителя на света. Следователно, този знак определено отразява протичащата в живота на стремящия се борба, при която инстинктът в крайна сметка ще отстъпи място на интуицията.

Интересно е да се съпоставят двата знака – Рак и Козирог – защото онова, което се набелязва в Рак, достига до своето завършване в Козирог. Ракът представя дома, майката. Той е личностен и емоционален, докато Козирогът представя групата (в която единицата влиза съзнателно), както и „отеца на всичко, което съществува“. Вратата на Рака се отваря в процеса на развитие от животинско към човешко състояние на съзнанието, докато вратата на Козирога се преминава чрез посвещение. Единият преход е автоматичен, подсъзнателен и потенциален, а вторият изисква личен импулс, самоосъзнаване и действеност. Ракът представя масовата форма, колективната животинска душа, докато Козирогът е групата, всеобщата душа.

Отначало се е смятало, че Иисус се е родил именно в знака на Рак. В последствие Козирог става месец на раждането на Христос – така от векове 25 декември се празнува като рожден ден на Спасителя на света. В най-дълбока древност обаче се е вярвало, че раждането на богове на слънцето става в знака на Рака. Ето какво четем:

„Раждането на младенеца Иисус (произволно посочено от свещениците) води до сериозно разминаване, защото ни се казва, че той се е родил в ясли. „Яслите“ се откриват в знака на лятното слънцестоене, в съзвездието Рак, което е наричано врата на слънцето и през което (според древните вярвания) душите се спускат от небесния си дом на земята, докато по време на зимното слънцестоене през декември те са връщат в своя небесен дом през съзвездието Козирог -другата врата на слънцето. Приемало се, че Козирог е съзвездието, където по време на зимното слънцестоене се раждат слънчевите богове, които ставали свещени за синовете на светлината“. (Тhe Celestial Ship of the North, /Небесният кораб на Севера/, Е. Валентия Стрейтън, том 2, стр.205)

Астрологичният символ на знака Рак няма никакво отношение към биологичния краб. Той е съставен от две „магарешки“ опашки и това отново свързва евангелската история с разказа за яслите. Във връзка с раждането на Иисус се появяват две магарета: едното, върху което Дева Мария пътува до Витлеем преди раждането, и второто – с което отива до Египет след раждането. В близост до знака на Рак има две ярки звезди, едната известна като Аsselus Borealis (Северно магаре), а втората – Аsselus Australis (Южно магаре). Има и един трети случай, когато самият Христос влиза в Йерусалим при краткия си триумф на Връбница, яздейки на магаре, символ на търпението и смирението – скъпоценните камъни в короната на величието. Така че, не подценявайте значението на този символ.

Някой беше използвал следните думи, за да изрази звученето на Рак при първото ни влизане в този знак: „Жален, слаб глас, идващ като изпод земята, ниска, неясна и неопределена мелодия.“

Работата все още не е завършена. В този знак звучи единствено тонът на възможното постижение. Тук откриваме само дълбок вътрешен стремеж и едно смътно недоволство, което с времето става толкова силно, че издига скрития борещ се индивид над привичното му обкръжение и условия на живот и го превръща в ревностен стремящ се, който не знае почивка в порива да се издигне над водата и упорито да се изкачва нагоре, за да се окаже накрая на върха на планината в Козирог, където се ражда, но все още не постига съвършенство спасителят на света. „Христос се е родил в Козирог, изпълнил е закона под знака Сатурн, открил е ерата на съзнателното братство под знака на Венера и е съвършен пример за посветен, роден в Козирог, който става световен служител във Водолей и Спасител на света в Риби.“ Ракът допуска душата в световния център, който ние наричаме човечество. Козирогът допуска душата до съзнателно участие в живота на световния център, който наричаме Йерархия.“ (Еsoteric Astrology, /Езотерична астрология/, стр. 168)

Иисус често е наричан „Добрия Пастир” и е изобразяван като овчар, пасящ своето стадо. В умовете на хората мисълта за кошарата тясно се свързва с Христос. Към знака Рак имат отношение три съзвездия: Ursa Major, Ursa Minor и Аrgo. Привичните западни названия за първите две са Голямата и Малката Мечка, но една от загадките на астрономията е в това как названието „мечка“ е могло да бъде дадено на тези групи звезди, след като в халдейския, персийския, индийския и египетския зодиак не се споменава за никаква мечка. В тях най-често се използват понятията „кошара“ и „стадо овце“, а анализът на еврейските и арабските названия на звездите в тези съзвездия доказва, че древните имена означават „малкото стадо“, „кошарата“, „овцата“ и „кораба“. В тридесет и четвърта глава от Езекил и в десета глава от Св. Йоан се предлага много информация, имаща връзка с тези съзвездия.

Малката Мечка е известна с това, че най-ярката звезда в нея е Полярната (Северната) звезда. В символиката на двете съзвездия се съдържа мисълта за масата или групата, върху която голямо влияние оказва работата по придвижването напред, извършвана в знака на Рака, а в символиката на Полярната звезда е заложена идеята за пътеводната звезда, за магнетичното привличане, което води поклонника назад към дома. Мнозина езотеристи вярват, че човешкото семейство – четвъртото царство на природата, постепенно е навлизало в битието в продължение на тези две хиляди години, когато Слънцето се е намирало в Рак.

В масонската традиция също откриваме символизма за стадото животни, за рамките, в които тези овце или животни са затворени, както и за магнетичния притегателен център. В египетския Кирхерски небосвод (planisphere) съзвездието Арго е представено чрез две галери (както имаме две кошари), чиито носове били украсени с глава на овен, а кърмата на единия от тях завършвала с рибена опашка. Забележете колко нагледно тук е представено достигането на съвършенство в Козирог, когато козелът се изкачва на върха на планината. В случая е изобразен големият цикъл, който включва в себе си еволюцията на душата от Рак до Козирог, но всъщност започва в Овен и завършва в Риби. Внимателният анализ на символиката на зодиакалните знаци потвърждава дълбокото ни убеждение, че истината е запечатана във вечността и така постоянно ни напомня за историята на еволюцията на материята във форма, за еволюцията на съзнанието, на духа и на живота.

Съзвездието Арго се простира от Рак до Козирог и е едно от най-големите съзвездия. То е формирано от 64 звезди, най-ярката сред които е Канопус. Така неговата символика обхваща живота на стремящия се от влизането във въплъщение до постигането на целта. Ние често използваме понятието „кораб“ в символичен смисъл, говорейки за „кораба на държавата“ или за „кораба на спасението“, и така изразяваме идеята за безопасност и прогрес, за намиране на изход и пътуване, за придвижване на маси поклонници в търсене на златно съкровище или на нов свободен дом.

Странниците притежават инстинкт и когато минават през различните съзвездия на този огромен зодиакален знак, техният инстинкт се проявява като интелект в степента, в която те са развили самосъзнанието си и са преодолели чисто животинския етап. По-късно, след като многократно е преминал по зодиака, стремящият се отново се оказва в Рак и се изправя пред задачата да открие тази вечно изплъзваща се, дълбоко окултна или скрита духовна интуиция, която трябва да го поведе по дългия му индивидуален път. Стремящият се вече не се идентифицира с масата и не е разтворен в нея. Той не е овца, пазена в безопасната кошара; той вече не е един от великото стадо пътници, тъй като се е отделил от масата и е тръгнал по самотния път на всички ученици. След това (от Лъв към Козирог) той изминава пътя на лишенията, проверките и изпитанията, борейки се вече като индивид, докато не настъпи времето, когато с помощта на инстинкта, интелекта и интуицията и движен от подбудите на Христовия живот, той отново се съедини с масата и стане тъждествен с групата. Тогава във Водолей той става служител на света и губи чувството за отделеност.

Както видяхме, преследваната от Херкулес кошута е била посветена на Артемида (луната), но за нея претендират още небесната ловджийка Диана и Аполон, богът-слънце. Психолозите и борците за разгръщане на човешкото съзнание често забравят факта, че не съществуват резки граници между различните аспекти на човешката природа – всички те са само страни от единната реалност. Понятията „инстинкт, интелект, интуиция“ са просто различни аспекти на съзнанието, което откликва на обкръжението, т. е. на света, в който човек съществува. Човекът е животно и заедно с животните той притежава инстинкт и инстинктивна реакция спрямо околната среда. Инстинктът е съзнанието на формата, на клетъчния живот. Той е начин за осъзнаване на формата и затова Артемида (луната), която управлява формите, претендира за свещената кошута, своята същност животинският инстинкт е също толкова божествен, както и останалите качества, които ние възприемам като по-духовни. 

Човекът обаче е и човешко същество – той е рационален, може да анализира и да критикува; той притежава т. нар разум, т. е. способност за интелектуално разбиране и отклик, която го отличава от животните и открива пред него ново на знание. И все пак, тази способност е просто едно разширение на неговия апарат за отговор и следствие от развитието на инстинкта в интелект. Чрез инстинкта човекът придобива знания за света на физическите контакти и емоционалните условия, а чрез интелекта осъзнава света на мислите и идеите така се превръща в човек. Когато достигне този етап на интелигентно и инстинктивно осъзнаване, „Евристей“ му показва, че съществува и друг свят, който човек може да опознае, но който има свой особен метод на контакт и специфичен апарат за отклик.

Ловецът Диана също претендира за кошутата, защото разглежда като интелект, а човекът пред своя Господ е велик изследовател и ловец. Кошутата обаче има и друга, по-неуловима форма, която именно търси Херкулес, стремящият се. Според преданието той я издирвал в течение на цял един жизнен цикъл. Той е търсил кошутата, но не като инстинкт, не като интелект. Това било нещо различно, заради което той отделил цял един жизнен цикъл. Както знаем, накрая той хваща кошутата и я отнася в храма, където върху нея предявява права и Богьт-Слънце, разпознал в кошутата духовната интуиция – онова продължение на съзнанието, онази високоразвита осведоменост, която дава на ученика виждане за новите полета на контакт и открива пред него нов свят на битието! Според легендата, все още продължава спорът между Аполон – Бога-Слънце – който твърди, че кошутата е интуиция, небесната ловджийка Диана, убедена, че кошутата е интелект, и Артемида (луната), приемаща кошутата просто за инстинкт. Две богини имат основания за своите претенции и задачата на всеки ученик е правилно да използва инстинкта в подходящото време и по правилния начин. Ученикът трябва да се научи да използва интелекта под влиянието на Диана, ловджийката, дъщерята на слънцето, и чрез него да установи връзка със света на човешките идеи и търсения. Накрая той трябва да се научи да пренася тази своя способност в храма на Господ и там да я превръща в интуиция, чрез която ще започне да съзнава проявлението на духа и онези духовни реалности, които нито инстинктът, нито интелектът биха могли да му разкрият. (Отново и отново човешките синове, които са и синове Божии, трябва да овладяват тези духовни реалности върху безкрайния Път.)