Понятие и предмет на облигационното право
Изтегляне 1.39 Mb.
|
|
Пораждане на правоотношение (на права и задължения); Изменение на съществуващо правоотношение (напр. цесия); Прекратяване на права и задължения (напр. опрощаване, компенсация, новация, даване в изпълнение, разваляне); Установяване (признаване) на права и задължения (напр. спогодба, установителен договор); 2.2 Правни последици а) Правните последици от сключване на договор са по правило само за страните. Изключение представлява договорът в полза на трето лице, който има рефлексно действие по силата на закона (чл.237 ЗЗД). Един договор може да има действие и по отношение на универсалните и частните правоприемници.
3. Теории за договора 3.1 Теория за свободата на договарянето Теорията за свобода на договарянето се свежда до свободата на лицата да решат дали да сключат договр, с кого, кога, къде, с какво съдържание и т.н. Принципът за свобода на договарянето е нормативно установен в чл.9 ЗЗД. Той е свързан с принципа за атомония на волята в гражданското право. Това е класическото цивилистично-либерално разбиране за договра, което се основава на разбирането, че страните са икономически равнопоставени и могат да отстояват интересите си. 3.2 Теория на справедливостта Като принцип в гражданското право справедливостта изисква защита на всеки правно признат интерес. В договора интересите на страните се съчетават. При сключването на договора всяка страна действа самостоятелно и независимо, което при възмездните договори води до еквивалентност на престациите. Не съществува обща уредба на този принцип, но той е в основата на редица институти и нормативни разрешения. 3.3 Други теории а. Етатистка теория – според нея държавата предоставя власт на лицата да се обвързват, а не тяхното автономно положение. б. Псиохологическа – според нея в основата на договора са доверието между страните и страха от отговорност. в. Теория за взаимодействие на противоположни интереси – също контратеза на автомономията на волята. Обещанието обвързва, ако насреща се даде нещо. г. Функционална – според нея договорът е средство за обещствено сътрудничество за постигане на всеобщо благо. В основата му обаче са частните интереси. д. Материалистическа – според нея договорът дава правна форма на икономическите отношения. 4. Значение на договора в отделните отрасли 4.1 Граждански, търговски и трудови договори В Облигационното право договорът е средство за моделиране на правооношенията по волята на страните. Той е основен източник на облигационни, но и на други отношения. Търговското право регламентира учредителните договори за търговски дружества, договори за търговско представителство, договори за обединения на търговци, търговски сделки и др. Сусбсидиарно приложение намират правилата на ЗЗД. Трудовото право урежда индивидуалните и колективни трудови договори. Субсидиарно приложение намира общата уредба на договора, но подробната уредба изключва празноти. В осигурителното право съществуват специфични осигурителни договори. В здравноосигурителната система Националният рамков договор има значението на източник на право. 4.2 Административни договори Това са една нова категория договори, различни от договорите за взаимодействие между държавни органи. При тях едната от страните винаги има привилегировано положение (властнически правомощия). Те задължително съдържат изключителни клаузи в полза на привилегированата страна. Особен е и редът на тяхното сключване. Те представляват смесен фактически състав. Последиците от административните договори се уреждат по правилата на облигационното или търговското право. Затова административните договори са институт на частното право, а не на административното. 4.3 Процесуални договори В гражданския процес такива са спогодбата и арбитражното споразумение. В наказателния процес – споразумение за прекратяване на производството. В административния процес – споразумение на административния орган и страните, което се сключва пред органа или пред съда (чл.20, чл.178 и др. АПК). 4.4 Договори в международното публично право (двустранни и многостранни) 2. Договор-понятие,същност,значение и видове.Едностранни сделки. Облигационни отношения могат да възникнат по волята на страните. Правно средство за установяване, изменение и прекратяване на правоотношението е правната сделка.Волята за възникването им е свободно изявена. Тази воля е техен източник. Всяка правна сделка следователно включва по необходимост във ФС едно или няколко изявления, насочени към установяване, установяване или прекратяване на едно ПО. Когато ФС на правната сделка се изчерпва с волеизявлението на един само правен субект, правната сделка е ЕДНОСТРАННА , а когато обхваща съгласуваните насрещни волеизявления на двама или повече правни субекти, правната сделка е ДВУСТРАННА.Двустранните правни сделки се наричат договори Определение. В българското законодателство намираме легално определение в член 8 на ЗЗД "Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях." Определението е повлияно от това във ФГК. Определението дадено в чл 8 според проф.В Ганев не е пълно.Договорът не само създава и урежда определени отношения,а може и да има правоприлагаща,правопораждаща,правоохранителна и правопрекратяваща функция Договорът е институт, общ на цялото ГП. Той се среща във всички негови части- ВП, ОП, СП. Свободното договорно обвързване и следващата от него задължителност на уговореното-това са двата основни принципа, които се изтъкват като особени предимства на договорното право. Макар и съществуващо легално определение в чл.8 на ЗЗД то търпи критики в няколко посоки: 1.От юр.гледна точка трудно се прави разлика м\у "да се създаде" и "уреди". И в двата случая оставаме с впечатлението, че се касае за създаване на правна връзка. 2.Още по-неточно е употребен термина "унищожи една правна връзка".Това означава да се унищожи д-р. Това става по съдебен ред.Разпоредбите за унищожаване на д-р се намират в ЗДД от чл.27 до чл.35. Затова някои теоретици определят договора като съглашение м\у две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на една правна връзка м\у тях. От дефиницията се извежда същественото за договора: 1) наличност на две страни 2) взаимно адресиране на волеизявленията 3) съвпадение на насрещните волеизявления.Тогава договорът е сключен!!! - Имаме две съвпадащи насрещни волеизявления. - Съглашението е пълното покриване на волята на участващите в д-ра страни. В чл.9 на ЗЗД е провъзгласена свободата на договаряне. Страните могат свободно да определят съдържанието на д-ра, доколкото то не противоречи на повелителни ПН. Значението на договора за ОП е изключително.Той е едно от най-важните средства за създаване ,изменение.прехвърляне или погасяване на облигационни отношения.Най-важен източник на тези отношения.Наричаме го облигационен договор,за да го отличаваме от договора в другите области на ГП. Видове договори: Едностранни и Двустранни договори.
възмездни и безвъзмездни. Критерий Според това дали е налице еквивалентно разместване на имуществените ценности Възмезден е този д-р, при който всяка от страните по него се задължава с\у насрещна престация.Не е необходимо двете престации да са еквивалентни.Достатъчно е страните да ги считат за равностойни.Д-р за продажба, наем, залог, за превоз ит.н. Безвъзмездните са тези д-ри с които едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация.Такива са д-ра за влог, за заем за послужване, за поръчка, за дарение и т.н. Значение:Има редица различия в правните им последици.Най-съществените са: 1)който се е задължил беззвъзмездно е обвързан с по-малко строгост,в сравнение с обвързалия се срещу насрещна престация 2)интересът на този,който получава нещо безвъзмездно се закриля по-малко отколкото ако го получава срещу възмездие формални и неформални Критерий С оглед на това дали формата за действие е елемент на ФС При формалните д-ри е необходима определена форма.Договорът не е валиден ако волеизявленията не са направени в съответната форма. Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт Неформалните- з-нът не изисква форма за действителност. При тях може да се използва формата за доказване(разписка). консенсуални и реални. Критерий Според това дали за сключването на д-ра е необходимо някакво фактическо действие Консенсуални са тези д-ри , за чиято валидността необходими и достатъчни само съвпадащи волеизявления на двете страни.Д-рът е сключен с простото съгласие на волите на двете страни.По начало всички договори са консенсуални Реален е този д-р за чиято действителност е необходимо вън от съгласието още и ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕЩА , предмет на д-ра.Сключва се рез предаването на вещта.Дотогава простото съгласие може да има значение на обещание за сключване на договор.Заем.Сключва се когато заемодателя предаде вещта на заемателя. Комутативни и Алеаторни Критерий дали към момента на сключване на д-ра са известни облаги, които ще получат страните Комутативните- известни са облагите и определени още в момента на сключването им.(договор за продажба) алеаторните- неизвестни, зависи от едно бъдещо несигурно събитие .(застрахователен договор) Това са все двустранни договори. Каузални и Абстрактни Критерий .Според това дали основанието е елемент от ФС на договора. Основанията, които може да има един договор са три:- да се придобие едно СП ; - да се надари едно лице ; - да се погаси един дълг. Главни и Акцесорни.. Критерий Дали са самостоятелни или са обусловени от някакъв предшестващ д-р Главни-имат самостоятелно и независимо съществуване.Валидноста му не е обусловена от наличието на друго правоотношение.(продажба,наем) Акцесорни-предполага наличността на друго правоотношение.валиден е само ако е валидно то (ипотека,поръчителсвто) Ненаименувани договори без специално име са.Страните могат да дадат на договора исканото съдържание.Не са длъжни да изпозват само дадените в закона образци.Договор за отстъпване на имот срещу гледане има белезите на продажба,замяна,рента... Други видове: основни и допълнителни ; договори с облигационно действие и договори с облигационновещно действие.договори на управление и на разпореждане,обикновени и фидуциарни- Отделен вид сделки , при които фидуциантът прехвърля имуществени права, които фидуцаирят ( приобретателят ) се задължава по-късно да прехвърли обратно на праводателя си. Забранени в гражданското право, но допустими в търговското. Едностранни сделки. състоят се от едно волеизявление. Една от страните на гражданското правоотношение със своя волеви акт предизвиква пораждане на правоотношение и определя въз основа на закона неговото съдържание. Едностранните волеизявления пораждат правни последици, само когато правните норми предвиждат и допускат това ( чл. 44 ЗЗД ) а/ Адресирани – волеизявлението е адресирано до конкретен правен субект, който трябва да заяви, че го приема ( уплномощаване, разваляне на двустранен договор, приемане и отказ от наследство ) б/ Неадресирани – волеизявлението се прави пред държавен орган ( отказ от право на собственост върху недвижим имот) или длъжностно лице ( припознаване на дете с неизвестен произход ) 13. Свобода на договарянето. Ненаименовани договори. Каузата в облигационното право. Абстрактни сделки. 1. Свобода на договарянето 1.1 Същност на принципа Свободата на договарянето в облигационното право е принцип, свързан с автономията на волята на гражданскоправните субекти. Законът го урежда в чл.9 ЗЗД като свобода да се сключи договор със свободно определено от страните съдържание, макар и неуреден в закона. Свободата има и други измерения: преди сключването на договор лицата могат свободно да решат – дали да сключат изобщо договор, от какъв вид да бъде той, с кого да се договаря, кога да бъде направено предложението и приемането, в каква форма да бъде сключен (но в рамките на закона) да бъде сключен договорът и т.н. 1.2 Ограничения на свободата на договарянето Нараства броят на императивните ограничения на договорната свобода. Възможно е да е нормативно установено задължение за договаряне – за предприятия с монополно или господстващо положение (чл.18 ЗЗК ), при задължително застраховане (чл.250 КЗ) и др. Не може да се договаря отказ от или прехвърляне на основни права на личността.
2. Ненаименовани договори 2.1 Определение Ненаименованите договори са тези видове договори, които не са уредени легално. 2.2 Видове ненаименовани договори Ненаименованите договори са няколко групи: а) На първо място те могат да бъдат съчетание от уредени договори – т.нар. комбинирани договори (наем – изработка) б) На вторто място за договорите, които нямат аналог (с различна от типичната насрещна престация), се прилагат правилата за подобни задължения, както и общите правила за договорите (напр. договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка). в) На трето място са договорите, които са били уредени в ЗЗД (отм.), но по действащото право нито са уредени, нито са забранени (рента, секвестър, антихреза, игра и обзалог). Тяхната допустимост се преценява с оглед съответствието им с добрите нрави.
3. Каузални и абстрактни договори Каузалността е императивен принцип при договорите, нарушението му е свързано с нищожност – чл.26 ал.2 ЗЗД. Приема се, че каузата е характерна само за престационните договори. Някои автори отричат делението – Кр. Цончев, Кр. Таков. 3.1 Понятие за кауза Каузата представлява типичната и непосредствена цел на договра. Няколко са по-често срещаните каузи – acquirendi (да се придобие едно право); credendi (да се придобие едно вземане, частен случай на aquirendi causa);donandi (да се прехвърли безвъзмездно имущество); novandi (да се новира право) и др. Не е възприето отъждествяване на каузата с предмета или мотива на задължението. Според проф. А. Калайджиев всяка от страните си има своя кауза. Според доц. Т. Конов каузата има две различни значения: 1) на типична цел, която може да отсъства при основаните на формалното начало абстрактни сделки и 2) на конститутивен елемент, особено при ненаименованите договори Общото между тях е, че каузата е едно житейско, икономическо отношение, чийто правен модел се създава с поемането на права и задължения. Каузалните договори съдържат каузата в себе си, а абстрактните я намират отвън, в друго отношение, и затова могат да обслужват различни каузи. 3.2 Абстрактни договори Абстрактността е изключение и трябва да бъде предвидена като възможност в закона. Затова тя не е допустима при ненаименованите договори. От уредените в ЗЗД договори каузата може да бъде външна за правоотношението са при някои от тях: цесия, поемане на дълг, опрощаване, клауза в полза на трето лице.
4. Договори и клаузи на общата част Договорите и клаузите от общата част са приложими към облигационни отношения от различни източници. Такива договори са предварителния договор, обезпечителните договори (поръчителство, залог, ипотека), цесия, поемане на дълг, новация, опрощаване, спогодба. Клаузи на общата част са уговорка в полза на трето лице, клауза за неотговорност (или намаляване на отговорността), неустойка и задатък, арбитражна клауза (която има процесуално значение).
5. Потребителски договори Потребителските договори представляват особена категория договори, за които в Закона за защита на потребителите (ЗЗП) се съдържат специални правила. Отличителен признак е особеното качество на страните – потребител и търговец, по смисъла на ЗЗП. Техен предмет са стоки или услуги, които се придобиват за нужди на потребителя или на негови близки, а не за продажба, производство или за упражняване на професия или занаят. 6. Класификации както при сделките • Главни и акцесорни (обезпечителните) договори;
Предложението е волеизявление (покана) за сключване на договор, което един правен субект отправя до друг. Ако изявлението не съставлява покана „за сключване на договор” или е непълно и няма споменати всички условия; ако е отправено до друго лице нямаме налице предложение. Предложението обвързва предложителя. Ако предложителят е определил срок, в течение на който предложението му следва да бъде прието, офертата го обвързва до изтичане на този срок без оглед на това, дали предложението се прави на присъстващ или на отсъстващ (чл. 13, ал. 1, ЗЗД). Ако няма определен срок, в течение на който предложението мож да бъде прието, трябва да различаваме с оглед на това, дали то се прави на отсъстващ или на присъстващ. >> предложението, направено на присъстващ обвързва предложителя само в случай на незабавно приемане. Предложението губи силата си, ако не бъде незабавно прието (чл. 13, ал. 3, ЗЗД). За присъстващи се считат и лица, които преговарят по телефона. Това е така, защото волеизявлението на едната страна може незабавно да последва това на другата. >> предложението, направено на отсъстващ, обвързва предложителя толкова време, колкото обикновено е нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането (чл. 13, ал. 3, ЗЗД). След това предложението губи силата си. В „обикновено необходимото” време се включва: времето, което е нужно да пристигне предложението до адресата си; времето, което според обстоятелствата, местната практика, естеството на офертата и добросъвестността се счита за нужно, за да се провери и обсъди предложението и реши приемането му; времето, което при нормални обстоятелства е необходимо, за да достигне отговорът до предложителя. Задължителната сила на предложението е установена в защита на лицето, на което се прави предложението. Предложението губи силата си, ако бъде отхвърлено от лицето, до което е отправено; ако изявлението за приемане не пристигне своевременно; ако бъде оттеглено съгласно чл. 13, ал. 2, ЗЗД. Приемане
Сключване Съгласие (consensus) наричаме съвпадението на волеизявленията на двете страни по съдържание. Липсата на подобно съвпадение наричаме разногласие (dissensus). Съгласието на страните трябва да обхваща всички съществени условия на договора. При договора за продажба трябва да се постигне съгласие относно вещта и цената например. Съгласие трябва да бъда постигнато и по второстепенните клаузи на договора, стига една от страните да смята, че и по тях трябва да се споразумеят. Разногласието на страните може да бъде явно и съзнавано. В такъв случай договорът не е сключен. Момент на сключване >> предложението, направено на присъстващ, трябва да бъде прието незабавно, освен ако е даден срок за приемането му. >> предложението, направено на отсъстващ, е сключен в момента, в който офертата е стигнала до предложителя. Чл. 14, ал. 1 от ЗЗД гласи: „договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя”. Местосключване Договорът се счита сключен на това място, където предложението е направено. 15. Типови договори, бланки и договори при общи условия Договорът при общи условия Обикновено самите договарящи определят условията на договора, който сключват. Съществуват договори, при които индивидуално разискване на договорните клаузи е практически невъзможно. Това налага да бъде уеднаквено и установено общото съдържание на договорните клаузи за всички единични договори, които ще се сключат. Договорът при общи условия е юридически пригодната форма за масово сключване на подобни еднообразни двустранни договори – за застраховка, за доставка на ел. енергия и т.н. Клаузите на тези договори не се разискват и дебатират между страните. Съдържанието на договора се оказва по този начин не вече индивидуализирано според личните разбирания на страните, а типизирано според стандартизирането на самите продукти и нужди. Чл. 16, ал. 1, ЗЗД гласи: „когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение за общите условия”. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|