Понятие и предмет на облигационното право
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Предмет на обезщетяване е всичко, което съставлява вреда. Вреди са всички неблагоприятни последици, които претърпяват правата и интересите на кредитора от неизпълнението на поетото към него задължение, респективно правата и интересите на трето лице от неизпълненото спрямо него общо задължение да не се причинява на никого вреда.
Морални вреди Морална или неимуществена е вредата, която не засяга имуществото на кредитора, респективно на увреденото трето лице, а накърнява техните чисто лични, научни, естетични или морални интереси. Редица законодателства допускат обезщетяване на морални вреди само в случаите, изрично предвидени в закона. Дали една вреда е действителна и сериозна – това съдът може да прецени. ЗЗД предвижда, че „обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост” (чл. 52, ЗЗД). Размерът на неимуществените вреди се определя от размера на претърпените загуби и пропуснати ползи. Тези мащаби не са приложими към неимуществените вреди, защото тук боравим с блага, които не търпят парично оценение. Материални вреди Материална или имуществена вреда е тази, която засяга материалните интереси на кредитора, респективно на увреденото трето лице – неговите имуществени права. >> претърпени загуби – имуществената вреда може да се изразява в едно намаление на настоящото имуществено състояние на кредитора – на увредения. Вследствие на неизпълнението той обеднява с нещо – претърпява една загуба. >> пропусната полза – имуществената вреда на кредитора моеж да се заключава в това, че той пропуска да осъществи една полза – че пропуска да увеличи имуществото си, макар да са съществували всички изгледи за това. Неизпълнението го лишава от тази възможност – една сигурна облага. Пропуснатата полза е тази, която при обикновения ход на нещата или според особените обстоятелства на конкретния случай би могла с вероятност да се очаква. Понеже тук боравим с вероятност, установяването на факта, че действително е била пропусната възможността да се реализира една полза, създава немалко затруднения на практика. Имуществена вреда съставлява разликата между имотното състояние на кредитора след неизпълнението на задължението и имотното състояние, което би имал, ако задължението би било изпълнено. Разликата между тези две величини образува имуществения интерес на кредитора от точното изпълнение на задължението – от ненастъпването на ведоносното неизпълнение. Този имуществен интерес, тази разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82, ЗЗД). Компенсирането на ползата с вредата е допустимо, само ако ползата се намира с неизпълнението в същата причинна зависимост, в каквато вредата се намира с неизпълнението. Необходимо е неизпълнението да е причинило и полза, и вреда. Компенсацията на ползата с вредата няма да бъде допустима, ако липсва причинна връзка между тях, макар същото вредоносно събитие да е основанието или едно от основанията за тяхното появяване. 36. Неустойка – понятие, функции, видове Често пъти самите страни определят длъжниковата отговорност при неизпълнение: споразумяват се, че длъжникът ще направи на кредитора една специална престация (че ще му престира при поискване една парична сума или друга имуществена ценност вместо първоначално дължимото), ако въобще не изпълни или изпълни неточно задължението си. Неустойката е установена предварително (чрез договорно съглашение на страните) отговорност на длъжника в случай, че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение. Неустойката често бива наричана наказателно условие или наказателна клауза. >> чл. 92, ал. 1, ЗЗД: „неустойката обезпечава изпълнението на задължението” и „служи като обезщетение на вредите от неизпълнението”. Клаузата за неустойка не може да бъде пречка за пълното обезщетяване на кредитора. Предвидлив е бил този, който е обезпечил вземането си с неустойка. Но предвидливостта му не трябва да се обръща срещу него – да го лиши от възможността да получи обезщетение за всичките си вреди, каквато възможност би имал, ако не бе уговорил неустойка. Тя открива възможността на кредитора да не доказва вредите си до размера на неустойката. След като неизпълнението е налице, вредите се дължат най-малко в размер на неустойката. Неустойката не е средство за обогатяване на кредитора, а средство за неговото обезщетяване за наистина претърпени вреди. Видове неустойки >> при пълно неизпълнение >> за неточно, респективно забавено изпълнение Взависимост от вредите, причинени от неизпълнението, неустойката бива алтернативна – неустойка за забава; или кумулативна – за неизпълнение. Неустойка за пълно неизпълнение и за забавено изпълнение Длъжникът може да е задължен да престира на кредитора нещо допълнително заедно с дължимото, ако не изпълни, както трябва, или ако забави изпълнението на задължението си. В такъв случай неустойката е за неточно, респективно за забавено изпълнение. Ило може да е длъжен да престира нещо вместо дължимото, ако въобще не изпълни задължението си. В такъв случай неустойката е за неизпълнение – вместо изпълнение. Алтернативна неустойка Договарящите могат да се съгласят, че неустойката ще служи за определяне размера на вредите, които едната страна вероятно ще претърпи, ако другата страна не изпълни задължението си. В тази форма неустойката представлява едно договорно предварително изчисление и оценяване на възможните вреди. Затова и тази неустойка се нарича оценителна. На кредитора се дължи алтернативно по негов избор: или неустойката, или действителните му вреди. >> алтернативна неустойка за забава – когато неустойката е уговорена за неточно изпълнение, главно за забавено изпълнение, кредиторът може да претендира самото изпълнение и по свой избор – или уговорената мораторна неустойка; или действителните си по-големи вреди от закъснението, стига да ги докаже. >> алтернативна неустойка за неизпълнение (кумулативна). Неустойката за неизпълнение е алтернативна, защото изправният кредитор може при неизпълнение да иска от неизправния длъжник или неустойката; или доказаните си действителни вреди. От тези две алтернативи той може да избира. Кредиторът естествено може да предпочете прякото изпълнение на самото задължение, ако това е възможно. Неустойката може да се иска с изпълнението, само ако е уговорена за забава, защото тогава тя покрива мораторните вреди на изправната страна – тези, които тя претърпява от закъснението. Акцесорен характер на неустойката
>> при нищожност – ако сключеният договор е нищожен и не е породил права и задължения, нищожна е и неустойката, уговорена за неизпълнение на такива задължения >> при унищожаемост – задължението, което е поето при порок, на волята, е унищожаемо. Но до унищожаването му то е валидно. Валидна ще бъде до този момент и уговорената неустойка. >> при невиновна невъзможност – длъжникът се освобождава от задължението си, ако изпълнението на същото стане невъзможно по причини, които не могат да мну се вменят във вина. Следователно отпада главното задължение и заедно с него отпада и задължението за плащане на неустойката. Намаляване на неустойката Като уговарят неустойката, страните се опитват да предвидят вероятния размер на щетите, които с неизпълнението ще настъпят. Но те могат да сбъркат в предвижданията си, не само ако са определили неустойката в размер, който не покрива действителните вреди на изправната страна, но и ако са я определили в размер, който ги надхвърля. След като се позволява на изправната страна да търси вредите, които неустойката не покрива, трябва да се позволи и на неизправната страна да иска прекомерно голямата неустойка да бъде поставена в съответствие с действително понесените вреди – т.е. да бъде намалена. >> чл. 92, ал. 2, ЗЗД – „ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер”. 37. Задатък. Отметнина Задатък или капаро е тази парична сума или друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечаване на неговото изпълнение. Функции на задатъка >> потвърдителна функция. Според закона задатъкът е знак, белег, доказателство, че договорът е сключен. >> гаранционна функция. Законът е признал на изправната страна правото да се откаже от договора и да задържи задатъка, който е получила, или да иска обратно в двоен размер задатъка, който тя самата е дала, ако другата страна не изпълни задължението си (чл. 93, ал. 2, ЗЗД). >> обезщетително-наказателна функция Страните могат да придадат на задатъка най-напред значението на „пишманлък” – да уговорят, че всяка страна може да се откаже от договора до изпълнението му, стига да жертва задатъка, който е дала, респективно да върне получения от нея задатък в двоен размер. На задатъка е възложена тогава функцията на отменина. Страните могат да придадат на задатъка и точно обратното действие – да уговорят, че този, който е дал задатъка, няма да може в никакъв случай да се отметне едностранно от договора, че той в какъвто и да е случай е длъжен да изпълни договорните си задължения, че в противен случай загубва безвъзвратно дадения задатък, но че и тогава не се освобождава от задължението за обезвреда. В последна сметка той изпълнява и губи задатъка. Така уговореният задатък има наказателна роля. Задатъкът се дава обикновено при двустранни договори. >> при изпълнение – когато задълженията по договора са изпълнени, този, който е дал задатъка, го прихваща към изпълнението си, т.е. към последния изпълнителен акт. >> при невиновна невъзможност – когато неизпълнението се дължи на невъзможност, за която длъжникът не отговаря, задатъкът се връща и отношенията между страните се уреждат по правилата за риска. >> при виновна невъзможност – ако престацията не може да се осъществи по причини, за които длъжникът отговаря, изправната страна естествено неможе да иска изпълнението на невъзможното, а трябва да избира между: 1. да задържи задатъка, който е получила, респективно да иска да й се върне в двоен размер, без естествено да изпълнява собственото си насрещно задължение. Това съставлява обезщетението на изправната страна. Но тя не е лишена от правото да претендира действителните си по-големи вреди вмести задатъка. 2. да иска да извърши престацията си срещу пулно парично обезщетяване, срещу целия интерес на изпълнението Ако изпълнението е все още възможно и длъжникът е в забава, изправната страна има изборно право: >> или да иска изпълнението на договорното задължение. И по това задатъкът се отличава от отменината. При нея длъжникът може да се откаже от договора, стига да се съгласи да изгуби това, което е дал при сключването на договора, а кредиторът не може да иска изпълнението. При задатъка, обратно, кредиторът не е лишен от правото да иска самото реално изпълнение. Стига да го иска, ще го получи, макар не съвсем точно, макар със закъснение, но ще го получи. За вредите, които забавата е причинила, изправната страна няма да може да задържи задатъка, който е получила, респективно да иска обратно в двоен размер задатъка, който е дала. >> или да задържи задатъка, който е получила, респективно да иска в двоен размер задатъка, който е дала, стига едновременно да се откаже от договора. 38. Прихващане на насрещни дългове Прихващането на насрещни дългове, или компенсация, е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане на насрещното вземане, което длъжникът има към своя кредитор – пълно погасяване, ако двете насрещни вземания имат еднакъв размер; или частично погасяване, ако те нямат еднакъв размер. Чрез компенсацията се избягва едно двойно плащане. Например, ако А дължи на Б сумата от 1000 лв. и Б дължи същата сума на А, не е необходимо А да изплати тези пари, след което Б от негова страна да изплати същата сума на А. Достатъчно е само А да заяви, че прихваща хилядата лева, които Б му дължи, към хилядата лева, които Б трябва да получи от него. Компенсацията функционира като гаранция за всеки един от насрещните кредитори срещу неплатежоспособността на другия. Функционира още и като средство за погасяване на насрещни вземания. Компенсацията е резултат на едностранното изявление на един от двамата насрещни длуъжници. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗЗД гласи: „прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата”. Това показва, че компенсацията е правна сделка на компенсиращия. Изявление за прихващане може да направи всеки един от двамата насрещни длъжници. „Когато две лица си дължат взаимно, всяко от тях, ако вземането му е ликвидно, може да го прихване срещу задължението си” (чл. 103, ал. 1, ЗЗД). Прихващането е субективно право от категорията на погасителните потестативни права. Предпоставки за компенсацията >> два дълга. Компенсацията предполага наличността на две насрешни задължения. Компенсацията е допустима само „когато две лица си дължат взаимно” (чл. 103, ЗЗД). Безразлично е на какво основание двете лица си дължат взаимно – пречка за компенсацията няма. >> идентичност на субектите по двете правоотношения. „Когато две лица си дължат взаимно” (чл. 103, ЗЗД) означава, че компенсацията е допустима само при насрещни вземания – само при дълг и вземане между едни и същи лица. Само те могат да прихващата, което взаимно си дължат. Чл. 123, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че „солидарният съдлъжник не може да прихваща задължението си с вземания на своите съдлъжници към кредитора”. Компенсацията е допустима само между лица, които взаимно си дължат. Изключения: 1. Поръчителят – той може да иска прихващането на това, което кредиторът дължи на длъжника (чл. 142, ЗЗД). Той не губи това право, дори ако длъжникът се е отказал от него. Този текст позволява на друго лице да упражни компенсационното право на длъжника – да се разпорежда с чуждото вземане. 2. Залогодателят на чужд дълг. Ипотека за чужд дълг. Изключение се прави и по отношение на онзи, който е злаожил своя движим или е ипотекирал недвижимия си имот, за дао безпечи чуждо задължение. Тези лица практически се намират в положението на поръчителя. Затова, ако на поръчителя се признава правото да упражни компенсационното право на главния длъжник, на същото основание това трябва да бъде позволено и на интересуващите ни тук лица. 3. Длъжникът, на когото е наложен запор върху вземането. Запорът, който едно трето лице-взискател А налага върху вземането на кредитора К на длъжника му Д, създава за този длъжник запрещение за изпълнение. В случай, че длъжникът Д плати на К, изпълнението му ще бъде относително недействително за А. С други думи, след като Д е получил запорното съобщение, К вече не може валидно да се разпорежда с вземането си към Д. Взискателят А донякъде е заел мястото на кредитора К. Поради това изглежда, че Д няма да може да компенсира вземането си към К със задължението си към него; отпаднала е идентичността на субектите по двата дълга. Запорът не може да промени правното положение на Д, нито да го лиши от компенсационното му право. Следователно, ако вземането на Д е съществувало и е било изискуемо преди да му се връчи запорното съобщение Д ще може да компенсира и след налагана на запора. Неговото компенсационно изявление погасява насрещните дългове с обратна сила. >> еднородност и заместимост на двата насрещни дълга – „когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи...” (чл. 103, ал. 1, ЗЗД). Такъв трябва да бъде предметът на двата дълга, за да могат те да се прихващат. Могат да се компенсират само задължения, които имат за предмет количествени вещи, защото само тези вещи се представляват и заместват една с друга. >> изискуемост на активното вземане. Кредиторът не може да иска изпълнение преди вземането му да е станало изискуемо. Същото важи и за прихващането. Длъжникът не може да компенсира задължението си с вземане, чието изпълнение той още не може да иска – което не е още изискуемо. Но изискуемо трябва да бъде само това вземане – активното вземане, насрещното вземане на компенсиращия. Не е необходимо и вземането, срещу което се компенсира главното вземане също да е изискуемо. Достатъчно е то да е изпълняемо. >> ликвидност. Нужно е насрещните вземания да са ликвидни, т.е. безспорно установени по основание и по размер. Дълговете са установени по основание, когато тяхното съществуване е безспорно, а по размер, когато – доказването не трябва тепърва да става в един процес. >> действителност на вземанията. Вземането, с което се компенсира, трябва да бъде действително. Не може да се извърши компенсация с вземане на прихващащия, за което няма иск за изпълнение, лишено от правно основание или произтича от договор, противен на закона; Компенсация не може да се извърши и ако на насрещното вземане може да се противопостави едно възражение. Ако на вземането може да се противопостави едно перемпторно (пресекателно) възражение, то вземането не е валидно и затова с него не може да се извърши компенсация; Въпреки това може да се компенсира с вземане, което е погасено с давност. Предявената давност има тази последица, че парализира гражданскоправната претенция на кредитора. Вземането му не се погасява, но не може да бъде реализирано по съдебен и принудителен ред. След като не може да се иска изпълнение на такова вземане, правилно е да не може с него да се извършва компенсация. Преди изтичане на давността кредиторът е могъл както да събере вземането си, так аи да го предяви за компенсиране. Сам си е виновен, че не го е направил. Чл. 103, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че „прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността”. Компенсацията се извършва с едностранно изявление на един от двамата длъжници. Това изявление трябва да бъде отправено до насрещния длъжник. По правното си естество това изявление е едностранна правна сделка, която не се нуждае от форма. Направеното изявление не може да бъде оттеглено, защото неговите ефекти вече са настъпили и е извън властта на компенсиращия да ги премахне. Едностранното изявление е упражнение на едно погасително субективно потестативно право. Последицата от компенсационното изявление е, че двете насрещни вземания се считат погасени до размера на по-малкото от тях не от деня на изявлението, а от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено (чл. 104, ЗЗД), т.е. още в момента, когато двете вземания са се срещупоставяли, годни за компенсиране. Погасяването настъпва в резултат на изявлението, но с обратно действие. Компенсацията се извършва чрез едностранно изявление. Има случаи, когато в интерес на единия кредитор компенсационното изявление на насрещния кредитор няма погасително действие. Това действително може да настъпи, само ако закриляният от закона кредитор даде съгласието си за него. Тогава компенсацията се превръща във факултативна. Факултативна за това, защото е необходимо кредиторът, в полза на когото е установена една пречка за компенсиране, да се откаже едностранно от тази облага. Тези случаи са: >> умишлени непозволени деяния. Длъжникът не може без съгласие на насрещния кредитор да компенсира своето вземане с онова свое задължение, което е породено от умишлено непозволено деяние. >> несеквестируеми вземания. Компенсацията е една форма на принудително изпълнение. Оттук следва, че срещу вземания, срещу които не се допуска изцяло или отчасти принудително изпълнение, не се допуска и компенсация. Не може да се налага запор върху вземания за издръжка; върху част от трудово възнаграждение на служители или работници. >> данъци. Чл. 105, ЗЗД не допуска компенсация срещу вземане на държавата за данъци. Тази компенсация може да стане само със съгласие на финансовата администрация – тя е една факултативна компенсация. >> отказ. Може в интерес на двете страни да е уговорено, че компенсационно изявление, на която и да е от тях няма да има погасително действие. Тогава те са се отказали от компенсацията. Същата може да стане, но само при взаимно съгласие. >> законът. Понякога законът изключва компенсацията или предвижда възможността тя да бъде уредена по друг начин. Обикновена компенсация При нея погасяването на двете насрещни изискуеми и ликвидни задължения до размера на по-малкото настъпва с обратно действие по силата на едностранното изявление на един от насрещните кредитори. Погасителният ефект на това изявление се проявява и ако то бъде направено извънсъдебно. Но насрещният длъжник може да упражни компенсационното си право и в течение на висящ процес. Ако кредиторът предяви иск за своето вземане, ответникът – насрещен кредитор, може да му противопостави компенсационното си право чрез възражение. Съдебна или евентуална компенсация Тук очевидно извънсъдебното изявление на кредитора на това спорно вземане не може да предизвика погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях. Няма да има такава последица и възражението за прихващане. Спорното вземане не може да се приспадне от безспорното вземане на ищеца. Кредиторът на оспореното вземане може да компенсира с него безспорното си задължение, само ако неговото вземане бъде уважено от съда (чл. 104, ЗЗД). За тази цел той ще трябва да предяви иск – нормално насрещен иск в предявения срещу него иск за насрещното му задължение. Ако съдът уважи иска му, т.е. едва след като се признае съществуването и размера на вземането му, едва тогава изявлението за „евентуално” прихващане проявява погасителното си действие отново с обратна сила. Това е съдебната или евентуална компенсация. Договорна компенсация Може да липсват законните условия за компенсиране или страните да са се отказали от компенсацията. Въпреки липсата на законните условия за компенсиране, въпреки противната им уговорка насрещните длъжници се съгласяват да прихванат насрещните си вземания. Например една от страните дължи определена вещ, а другата – пари. Компенсацията не е възможна. Страните обаче могат да я уговорят въпреки това. Това е договорната компенсация. Факултативна компенсация При тази компенсация кредиторът, в чиято полза е установена една пречка за компенсиране, се отказва от нея, за да може да се извърши компенсацията. Тук спада и случаят, когато кредиторът се отказва от един срок, установен в полза на неговия длъжник, и компенсира с изискуемото си вземане. 39. Подновяване Подновяване или новация наричаме договора, с който се погасява едно задължение, като се поема ново на негово място. Новацията създава едно ново задължение. Затова именно се нарича новация. И в тази си функция тя не е способ за погасяване, а за създаване на задължение. Тя погасява едно задължение – това е второто й действие. Предпоставки 1. наличност на правно валиден стар дълг, който се погасява. Всеки новационен договор предполага дълг, който предстои да бъде погасен, за да отстъпи мястото си на друг нов дълг. Ако такъв стар дълг не съществува, няма какво да се новира. >> едно унищожаемо задължение може да бъде новирано – например задължение, което е било поето при опорочена от грешка, насилие, измама или крайна нужда воля на длъжника. Новото задължение ще бъде също унищожаемо. Ако новацията е последвала, след като този, който има задължението, трябва да се счита, че той мълчалито се е отказал от иска си за унищожение. Такова потвърждение няма да бъде допустимо, ако договорът е унищожаем като сключен поради крайна нужда при явно неизходни условия (чл. 35, ал. 3, ЗЗД). Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|