Понятие и предмет на облигационното право
Изтегляне 1.39 Mb.
|
|
Задължението за положителна престация може да бъде делимо или неделимо според това дали може да се изпълни на части без намаление на общата стойност на цялата престация. Задълженията за отрицателни престации са неделими. Едно задължение е за отрицателна престация, когато дължимият резултат може да бъде осъществен само чрез бездействието на длъжника – чрез неговото въздържане от конкретно действие. На длъжника може да бъде забранено както едно физическо, така и едно правно действие. Когато като съсед се задължите да не надстроявате къщата си, забраненото Ви действие е физическо; а когато уговорите, че в течение на 10 години няма да продавате имота, който Ви подарявам – забраненото Ви действие е правно. Задължението за отрицателна престация е самостоятелно, когато пряката и единствена цел на юридическия факт (на договора), от който то възниква, е да се забрани конкретно действие на длъжника. Несамостоятелно е задължението за отрицателна престация, когато юридическият факт, от който то възниква, няма за пряка и главна цел да забрани на длъжника извършването на конкретното действие. За да се постигне тя, конкретни действия не трябва да бъдат извършени от длъжника. Например на продавача на една вещ е забранено да я препродава; наемодателят не трябва да поврежда наетата вещ, а влогоприемателят – да изостави повереното му пазене. Смесено е задължението за бездействие, когато е съчетано със задължение за положителна престация. Смесено е например задължението на довереника. Той се задължава да извърши определени действия (чл. 280 от ЗЗД) и същевременно му е забранено да възложи на друг извършването на същите действия (чл. 283 от ЗЗД). Извърши ли се забраненото действие, с това е нарушено задължението за въздържане от конкретно действие. Налице е неизпълнение. По отношение на забавата – длъжник, който дължи положително действие и не го извърши, изпада в забава. Но ако кредиторът има интерес, длъжникът може да извърши действието и след забавата. Когато обаче се дължи отрицателна престация, длъжникът не може да изпадне в забава. След като е извършил това, което не е трябвало да прави, той не е изпълнил задължението си и не може да го изпълни за в бъдеще. Нарушението на задължението за бездействие съставлява винаги пълно неизпълнение и води до отговорност за пълно неизпълнение. Възстановяване
5. Задължение за прехвърляне на вещно право Задължението „да се даде нещо” е задължение да се прехвърли собственост, респективно да се учреди или прехвърли друго вещно право.
С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право (чл. 183, ал. 1, ЗЗД). Той е задължен „да даде нещо”. Ако това „нещо” е определена вещ, собствеността над него преминава върху купувача по силата на самия договор за продажба (чл. 24, ал. 1, ЗЗД). Купувачът става собственик на вещта, макар тя да не му е още предадена. Същото е и правното положение при замяната. С този договор страните „се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи” (чл. 222, ЗЗД). Всяка една от тях поема задължението „да даде нещо”. Задължението да се прехвърли собствеността върху определена вещ се изпълнява автоматично. Задължения „да се даде нещо” без вещно действие >> Задължението „да се даде нещо” няма автоматично действие, ако длъжникът не е собственик на определената вещ, която се е задължил да даде – да прехвърли. Тогава очевидно неговото задължение „да се даде нещо” не може да се изпълни автоматически, защото никой не може да прехвърли права, които няма. Вещният ефект на задължението да се даде определена вещ тогава не настъпва. Длъжникът остава задължен да достави собствеността върху определената чужда движима вещ и отговаря за неизпълнението на това свое задължение по чл. 188 и сл. от ЗЗД. >> Истински задължения „да се даде нещо” възникват винаги, когато тяхното автоматично вещно действие е отложено по волята на страните. Такъв е случаят при продажба със запазване на собствеността. Тук задължението не се изпълнява автоматично. Вещното действие на това задължение е поставено по волята на договарящите в зависимост от сбъдването на едно отлагателно условие – плащането на покупната цена. Със сбъдването на това условие се премахва пречката за автоматичното изпълнение на това задължение и вещното действие настъпва от само себе си. 6. Алтернативни и факултативни престации Два или няколко предмета могат да образуват съдържанието на престацията така, че задължението да се погасява, след като се престира един от тях по избор – или на длъжника, или на кредитора, или на трето лице. Това е облигационно отношение с право на избор. Върху длъжника тежи едно алтернативно задължение. Съдържанието на престацията обхваща повече от един предмет, но кредиторът има право да получи само един от тях: няколко вещи се дължат, но с една от тях се изпълнява. Задължението може да възникне като алтернативно, но не може да се изпълни, докато е алтернативно. Тъй като кредиторът има право да получи само едно от многото дължими предмети, необходимо е задължението да се ограничи до един от тях. Нормалният начин, по който алтернативното задължение се превръща в просто, е изявлението за избор на този, на когото това право принадлежи. Анормалният начин настъпва, когато една от многото алтернативно дължими престации стане неизпълнима, преди да е бил извършен изборът, т.е. преди да е настъпила концентрацията по нормален път. Тогава задължението се съсредоточава върху останалите възможни предмети на престацията (респективно върху останалата възможна) или върху обезщетението. Ако невъзможността е настъпила без вина на този, който е имал право на избор, задължението се премества върху останалите възможни предмети (чл. 132, ал. 1, ЗЗД). Ако за невъзможността е виновен този, който няма право на избор, за другата страна се разкриват няколко възможности: >> кредиторът може да иска изпълнение с възможната престация или обезщетение вместо невъзможната >> длъжникът може да престира възможната престация и да иска обезщетение за тази престация, която е станала невъзможна по вина на кредитора. Той може да се освободи от задължението, като се откаже от обезщетението, което кредиторът му дължи за причинената от него невъзможност (чл. 132, ал. 2, ЗЗД). Ако при задълженията с право на избор се дължат няколко вещи, но с престирането на една от тях задължението се погасява, при задълженията с факултативна възможност нещата са различни: дължи се една вещ, но по избор на длъжника с престирането на друга задължението се погасява. Дължи се велосипед, но с престирането на радиоапарат длъжникът се освобождава от задължението си; „Топливо” дължи въглища, но ако престира дърва, пак се освобождава от задължението. Ако дължимата вещ случайно погине, задължението не се пренася върху тази, с която длъжникът може (ако иска) да погаси задължението си, защото тази друга вещ не се дължи. При алтернативните задължения, обратно, задължението се пренася върху другите непогинали вещи, защото се дължат. 7. Парични задължения. Пари – понятие. Особености на паричните задължения. Лихви Паричните задължения са едни от най-важните и най-разпространените. Техният предмет са парите. А парите са тези заместими вещи, на които законът е признал функцията на общ изразител на стойнност и на платежно средство. Съгласно действащото българско право парите са движими вещи, емитирани от БНБ и санкционирани от държавата. Установените у нас парични знаци са:
Вътрешната стойност на парите е тази на материала, от който са направени. Книжните пари нямат вътрешна стойност. Номиналната стойност на парите е тази, която е отбелязана върху самия знак от издателя му. Курсовата стойност на парите е тази, която те имат в съотношение с друг монетна единица. За паричните задължения е съществена стойността, която парите изразяват в тясна връзка с функцията им на мерило на стойност и на платежно средство. За кредитора нямат съществено значение монетите или банкнотите, с които ще му се плати, а стойността, която има да взема и която иска да получи. Номинализъм или валоризъм Паричните задължения са дългове на стойност, а парите имат различна стойност. Дали се дължи номиналната или курсовата стойност? Има две теории. Теорията на валоризацията приема, че паричният дълг следва да бъде съответно преоценен, ако например вследствие на инфлация покупателната сила на парите е спаднала под номиналната им стойност. Теорията на номинализма счита, че при всички обстоятелства ще се дължи винаги и само номиналната стойност на паричния дълг, в противен случай, ще се компрометира функцията на парите като общо разменно и платежно средство. Лихва
>> Лихви се дължат обикновено, само ако се дължат пари. Възможно е да се уговори лихва и за дължими заместими вещи (чл. 240, ал. 1, ЗЗД). >> Лихвата поначало се дължи във вещи, еднородни с тези, които съставляват предмет на главния дълг: лихвата на паричното задължение са пари, а на задължението за заместима вещ – вещ от рода на дължимата. >> Лихвата се определя обикновено в проценти. >> Лихвите са граждански плодове. Лихвите са граждански плодове, защото се дължат по силата на едно правоотношение, създадено по повод на парично задължение или на задължение за заместима вещ. Лихвата е едно вземане, което взниква вследствие наличността на парично вземане. Акцесорност Лихва се дължи, защото кредиторът има да взема пари. Следователно всяко задължение за лихва предполага наличността на друго главно задължение – на „главницата”. В този смисъл се казва, че задължението за лихва е акцесорно задължение. То предпоставя наличността на друг главен дълг (на главницата), зависи от него и се дължи заедно с него. Следователно не са лихви: >> анюитетите – това е сума, с която се погасява част от дълга и лихвата. (вноски) >> дивидендите – тяхната величина не се определя от размера на времето на ползване на една парична сума, а зависи от дохода, получен при трудова дейност. >> наемите – те не са лихви, защото се дължат, защото определена вещ е предоставена за временно ползване. Лихвите се дължат, защото пари или заместими вещи са предоставени на разположение на длъжника. Задължения за лихва не могат да възникнат без да е налице парично вземане. Акцесорното вземане споделя съдбата на главното. Видове задължения за лихва >> Договорна лихва. Задължение за лихва обикновено възниква от договор. То може да възникне и от едностранна правна сделка, например от завещание. Договорната лихва се дължи само ако е била уговорена в писмен документ (чл. 240, ал. 2, ЗЗД). Тази форма е условие за действителност на задължението за лихва. За определяне на максималния й процент е меродавна волята на закона – „Лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС” (чл. 10, ал. 2, ЗЗД). В този ред на мисли съгласието на длъжника да плати надзаконни лихви е абсолютно недействително. Длъжникът обаче може поначало да изплати задължението си предсрочно, стига само срокът да не е уговорен в полза на кредитора (чл. 70, ал. 2, ЗЗД). В този случай длъжникът има право да приспадне лихвите на дълга по установения размер до края на срока, ако ги е предплатил.
Анатоцизъм е уговорката, че се дължат лихви върху изтекли вече лихви. Тази уговорка крие немалко опасности за длъжника, защото чрез лихви на лихвите (сложни лихви) дългът за кратко време може да набъбне така, че длъжникът да бъде материално затруднен. Това обяснява и отрицателното отношение към анатоцизма. Съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ лихва върху лихва се дължи, само ако е уговорена.
8. Претенция, дълг и отговорност. Интересът на кредитора Правото на вземане на кредитора се състои във възможността да иска от длъжника осъществяването на дължимия резултат. Тази негова възможност да иска – да претендира дължимия резулат (престацията), се нарича претенция или притезание.
Претенцията при другите субективни права >> Вещно право. Самото съдържание на вещното право не обхваща никаква претенция за престиране спрямо конкретно лице. Едва когато се наруши тази отправена до всички забрана, за носителя на вещното право възниква една вещноправна претенция за възстановяване на нарушеното право. >> Семейно право. Съдържанието на семейните права не не включва никаква претенция спрямо конкретно определено лице. Едва нарушаването на семейноправното отношение дава живот на семейноправната претенция за възстановяване на нарушеното право. >> Наследствено право. Това са правата, които възникват във връзка с наследяването, т.е. във връзка с преминаването на имуществото на един починал върху други лица – наследници или заветници. Тези лица нямат никаква наследственоправна претенция. Всички тези права възникват вследствие нарушаване на самото право. С тях се цели възстановяването на правното положение преди нарушението – възстановяване на нарушеното право. Облигационната претенция функционира като средство, което трябва да предизвика разместване на ценности от една в друга имуществена сфера – от тази на длъжника в тази на кредитора. Удовлетвори ли се претенцията, това разместване се постига, преследваните от страните стопански резултати са осъществени и самата претенция става безпредметна. Затова тя се погасява, а заедно с нея се погасява и облигационното отношение. Дълг и отговорност
Съставът на облигационното отношение е сложен. В него откриваме една двойка отношения: >> вземане и дълг >> право на кредитора да използва длъжниковото имущество за свое удовлетворение и съответстващите на това право обвързаност, подчиненост, отговорност на длъжниковото имущество. Неизпълнението е скритата възможност да се посегне върху длъжниковото имущество. Отговорност без дълг Принципно няма дълг без отговорност, нито отговорност без дълг. >> Дълг без отговорност – несъвършеното задължение е дълг без отговорност. Например покритата с давност претенция. Кредиторът, който не е предявил претенцията си по съдебен ред в течение на давностния срок, ще трябва да търпи длъжника да му противопостави своето възражение за давност, което парализира претенцията му. >> Отговорност без дълг – този който е заложил своята вещ или ипотекирал свой имот за чужд дълг, отговаря, макар лично да не е задължен (чл. 149, ал. 2 и чл. 102, ал. 2, ЗЗД) Интересът на кредитора Длъжникът трябва да престира нещо и отговаря с цялото си имущество, ако не престира. Кредиторът има право да иска от него престиране, осъществяване на определен резултат и може да прибегне при необходимост до съдействието на принудителната сила на държавния апарат, за да го постигне. Дължимият резултат трябва да бъде обезпечен; трябва да бъде получен от кредитора, тъй като само така неговият интерес може да бъде задоволен. Кредиторовият интерес е съставна част от облигационното отношение, която го осмисля и оправдава съществуването му; той е последната му цел. 9. Възникване на облигационните отношения. Класификация на източниците За да възникне едно правоотношение, трябва да са налице всички онези предпоставки, от които законът обуславя неговото пораждане. Съвкупността от тези изисквания наричаме юридически факти или юридически състав. Тези факти, които трябва да са проявени, за да се породят облигационноправни последици, наричаме източници или още основания за възникване на облигационни отношения. Класификация на източниците >> Договорите. Облигационното отношение възниква от тях, защото самите договарящи се лица са искали неговото възникване в стремежа си да задоволят едни или други свои потребности или интереси (чл. 9, ЗЗД). >> Едностранните волеизявления са също основания за възникване на облигационно отношение. Когато някой обещае, че ще даде една награда в конкурс например, обещателят е длъжен да плати наградата на лицето, което печели конкурса. Задължението на обещателя възниква, понеже той е този, който е искал неговото възникване. >> От непозволено увреждане също възникват облигационни отношения. Върху всеки гражданин тежи задължението да не вреди на друг. Този, който е увредил друг с умишленото или небрежното си действие или бездействие, е длужен да го обезщети за причинената вреда. Този, чиято вещ е причинила вреда на друг, трябва да я поправи. >> Неоснователното обогатяване е също основание за възникване на облигационно отношение. Законът не допуска да се разместват блага от едно имущество в друго без оправдание и във вреда на някое лице. Станалото разместване трябва да се отстрани чрез даване на равностойността на разместеното – на еквивалента му. Затова, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне; който е платил чуждото по погрешка, има право да иска платеното обратно (чл. 55, ЗЗД). >> От воденето на чужда работа без пълномощие се поражда облигационно отношение. Например заинтересуваният е длъжен да изпълни сключени от негово име договори, да обезщети управителя, да му заплати необходимите и полезни разходи, които е направил и т.н. (чл. 60-62, ЗЗД). >> Семейноправната връзка също може да породи облигационни отношения. Такъв е примерът със задълженията за издръжка; >> Наследственоправни разпореждания – например наследникът дължи на заветника завещаната му сума или вещ. 10. Особености на извъндоговорните източници на облигационни отношения Основна категория източници на облигационните отношения са тези извъндоговорни основания за тяхното възникване, които не включват волеизявление на нито една от страните, нито волеизявление на съдебен или друг властнически орган. Това са непозволеното уврежадне, доброволното водене на чужда работа без натоварване и неоснователното обогатяване.
1. Понятие и същност на договора 1.1 Въведение Договорът е явление, което е общо за различните клонове на правото. Той има приложение във вещното право. Трудовото право урежда индивидуалните и колективните трудови договори. Административното право познава административния договор. Един от източниците на правила в международното право е международния договор, който може да бъде двустранен или многостранен. В облигационното право договорът е източник на облигационни отношения. 1.2 Отграничения Договорът следва да бъде отграничен от сходни правни ялвения, при които също са налице поне две страни, между които е налице съгласуване на воли. И все пак то не винаги има правно действие. а. В римското право се е провеждала разлика между пакт и договор – голият пакт не пораждал иск, а само възражение. б. При т.нар. джентълменски споразумения изпълнението е доброволно. Те не могат да бъдат недействителни. Нищожният договор представлява споразумение в широк смисъл (чл.9 ЗЗК). За споразумение се говори още при развод по взаимно съгласие (чл.101 СК). в. Съглашението е двустранна или многостранна сделка – договор. То може да включва и едностранни сделки (напр. упълномощаване). За разлика от споразуменията договорите имат правно действие. г. Съгласието може да бъде едностранно волеизявление, а не договор – (напр. по чл.84 Закона за здравето) 1.3 Същност на договора Договорът представлява юридически факт, правомерно правно действие, двустранна сделка, чиито правни последици са в областта на частното право. Договорът е „насрещна сделка” – обикновено целите и волеизявленията на страните са насрещни. Може да участват повече лица на всяка от страните. При многостранните договори участват две или повече лица-участници с еднопосочни цели и волеизявления – те не са насрещни сделки. 2. Определение на договора Дефиницията дадена в чл.8 ЗЗД търпи критика в няколко насоки. На първо място говорим за страни или участници, а не за „лица”. На корективно тълкуване подлежат и изразите „породи” и „унищожи”. Договорът е съглашение между две или повече страни (участници), с цел да се създаде, измени или прекрати правна връзка между тях. 2.1 Цел на съглашението Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|