Понятие и предмет на облигационното право
Изтегляне 1.39 Mb.
|
|
Интерес представляват и въпросите, свързани с неизпълнението поради стопанска непоносимост. При стопанска непоносимост, съгласно чл. 307 от ТЗ: „Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.” Средства
>> овластяването на кредитора от съда да осъществи сам за сметка на длъжника резултата, който последният виновно не осъществява >> договорна отговорност – когато при прякото изпълнение е станало обективно невъзможно или не представлява вече интерес за кредитора, законът възлага вредите от неизпълнението върху длъжника, ако това неизпълнение се дължи на негова вина. Освобождаване от отговорност Когато неизпълнението се дължи на обстоятелствата, за които длъжникът не отговаря, няма основание да му се възложат вредите от неизпълнението. Напротив, справедливо е да бъде освободен от отговорност за неизпълнение на невъзможното, щом не е причинил невъзможността. 29. Причини за неизпълнението, за които длъжникът не отговаря. Вината в облигационното право. Дължимата грижа. Отговорност на длъжника без вина. Отговорност за действията на привлечени лица. Клаузи за ограничаване на отговорността Неизпълнението почти винаги се дължи на поведението на самия длъжник – на неговия умисъл, на неговата небрежност, на вината му. Вина
>> Умисъл – умишлено (със зла воля) действа онзи длъжник, който иска или допуска настъпването на неправомерния резултат. Ако го иска, ако волевата му дейност е пряко насочена към постигането на резултат, противен на дължимия, той действа с пярк умисъл. Ако се надява, че тези последици все пак няма да настъпят, макар пак да допуска, че могат и да настъпят и се съгласява да настъпят, стига само да постигне друг целен от него резултат, длъжникът действа с евентуален умисъл. Докато длъжникът, който е проявил небрежност, отговаря за вредите, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, този, който е действал недобросъвестно, отговаря за всички преки и непосредствени вреди, следователно и за вреди над предвиденото и предвидимото (чл. 83, ЗЗД). >> Небрежност – небрежен е длъжникът, ако неизпълнението на задължението му се дължи на това, че несъзнавано или лекомислено му се дължи на това, че несъзнавано или лекомислено не е положил онази грижа, която е трябвало да положи, за да го изпълни точно. Длъжникът може изобщо да не си е представял последиците на неизпълнението си – да не ги е предвиждал. Но е бил длъжен, можеш е да ги предвиди, ако е положил необходимата грижа. Тук става дума за несъзнавана небрежност. Може обаче и да си е представял последиците, без да е съгласен с тяхното настъпване. Той обаче все пак бездейства, като лекомислено се надява, че предвижданите от него противоправни последици на една или друга причина няма да настъпят – тук имаме съзнавана небрежност. Дължимата грижа Чл. 63, ал. 2 от ЗЗД гласи: „Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, когато законът изисква друга грижа”. Грижата на добър стопанин е следователно необходима и дължима. Друга грижа >> грижа, по-малка от тази на добрия стопанин имаме, когато длъжникът няма никакъв интерес от сделката, от която произтича задължението му. Тук длъжникът отговаря само за умисъл и груба небрежност. (чл. 253, ал. 2, ЗЗД). >> грижа, по-голама от тази на добрия стопанин. Пример за това е заемът за послужване, при който длъжникът трябва да положи грижата на добър стопанин и нещо повече: „да предпочете нейното запазване (на вещта) пред запазването на своите вещи” (чл. 244, ал. 1, ЗЗД). Дължимата грижа е абстрактна мярка. Обективният мащаб е животът и опитът, които сочат предела на старанието, грижата, вниманието и т.н. Наличността или липсата на физически или интелектуални качества на длъжника не може да има някакво значение. Дължимата абстрактна грижа би престанала да бъде абстрактна от момента, когато за нейното определяне бихме взели под внимание индивидуалните способности на длъжника. Длъжникът отговаря и за собствената си неспособност. Не е трябвало да договаря, ако не е бил в състояние да изпълни.
Отговорност за чужди действия Длъжникът не отговаря за действията на такива трети лица, които ас се вмесили в облигационната връзка без негово знание и съгласие и са причинили неизпълнението. Тези трети лица отговарят направо пред кредитора по силата на чл. 45 от ЗЗД. Длъжникът отговаря за дейсвията на онези трети лица, които сам е привлякъл. >> довереникът, който не е имал право да се замести от друго лице, отговаря за действията на заместника си като за свои, а ако е имал това право – за вредите, причинени от лошия избор на заместника си (чл. 283, ал. 4, ЗЗД) >> спедиторът може да натовари следващ спедитор за извършване на превоза и без да е овластен за това, но носи отговорност за действията на следващия спедитор >> пълномощникът отговаря като за свои действия за действията на лицето, което е преупълномощил (чл. 43, ал. 3, ЗЗД) Длъжникът отговаря за действията на третите лица. 30. Забава на длъжника. Частично изпълнение. Лошо изпълнение Всеки длъжник трябва точно да изпълни задължението си (чл. 79, ал. 1, ЗЗД). Само така облигационното отношение постига крайната си цел и достига нормалния си край. Неизпълнението на задължението – неосъществяването на дължимия резултат – изобщо съставлява едно ненормално развитие на облигационното отношение, което предизвиква една празнина от гледна точка на законността. Забавеното изпълнение е противоправното закъснение на престацията по причина, за която длъжникът отговаря. Предпоставки 1. изискуемост. Забавата е виновно закъснение за престиране. Но в закъснение може да изпадне само онзи длъжник, чието задължение е вече изискуемо. 2. покана за изпълнение – простата изискуемост на вземането поначало не поставя длъжника автоматично в закъснение. За да изпадне длъжникът в забава, необходимо е кредиторът да го покани да изпълни задължението си. По своята правна същност поканата за изпълнение е изявление на кредитора, отправено до длъжника, с което той му обявява, че иска да получи дължимата престация веднага или на определен по-късен момент. Никаква форма не е необходима за валидността на поканата – може да е устна или писмена. Поканата трябва да е недвусмислен израз на желанието на кредитора да получи изпълнение. Тя трябва да дава на длъжника един срок за изпълнение. Той трябва да бъде подходящ и достатъчен. В някои изключителни случаи простата изискуемост на вземането автоматично повлича забавата на длъжника и забавата настъпва без покана. >> чл. 84, ал. 1, ЗЗД – според текста на този член длъжникът изпада в забава със самото изтичане на деня на изпълнение, след като този ден е определен. Определеният срок кани длъжника да изпълни. >> покана за изпълнение не е необходима и когато задължението произтича от непозволено увреждане (чл. 84, ал. 3, ЗЗД). С изискуемостта на задължението да поправи вреда, причинена чрез непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава. Тази изискуемост настъпва със самото увреждане. 3. вината е третата необходима предпоставка за забава. За забавено изпълнение може да се говори само когато закъснението се дължи на причина, за която длъжникът отговаря – на неговата вина или на вината на лицата, с които той си служи за изпълнение на задължението. Има и такива задължения, които трябва да бъдат изпълнени на даден срок; в противен случай те се считат окончателно неизпълнени просто защото кредиторът няма вече интерес от забавеното изпълнение. Това са задължения от т.нар. фикс-сделки. При тях кредиторът не е длъжен да приеме забавеното изпълнение; длъжникът също е освободен от престиране и върху него ляга рискът от случайното събитие. Искът за изпълнение Забавеното изпълнение е все още възможно. А след като е възможно, не само нищо не пречи, но задължително е да позволим на кредитора да иска по съдебен ред прякото осъществяване на възможното, дължимото и виновно неосъщественото – да му признаем иска за пряко, за реално изпълнение, какъвто очевидно не бихме могли да му признаем, ако изпълнението не би било вече възможно. Предпоставките на иска за пряко изпълнение са две: >> възможност за изпълнение на иска >> длъжникът още да не го е осъществил, макар срокът за изпълнение вече да е настъпил Завеждането на иска за изпълнение открива между страните по облигационното отношение едно съдебно производство, което завършва със съдебно решение и издаване на изпълнителен лист за принудително изпълнение на задължението. С този лист кредиторът ще получи съдействието на съдия-изпълнителя, за да бъде осъществена дължимата престация. При задължения за лични заместими престации кредиторът може да бъде овластен да изпълни за сметка на длъжника (чл. 80, ЗЗД); при задължения за лични незаместими престации длъжникът се задължава към престиране чрез глоби; при задължения за сключване на сделки ще се приложи чл. 19, ал. 3, ЗЗД. Иск за обезщетение Кредиторът има право да претендира от длъжника вредите, които неизпълнението му причинява – всички вреди, ако вече няма никакъв интерес от изпълнението. Разваляне на договора – при двустранните договори изправният кредитор разполага с възможността да развали договора с едностранно волеизявление или по съдебен ред (чл. 87, ЗЗД). Лошо изпълнение
>> чл. 64, ЗЗД – в него се постановява, че когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от „средно качество”, ако друго не е уговорено. Не се ли престира средното качество, изпълнението е лошо. Чл. 193-197 – във връзка с договора за продажба Чл. 261, 264, 265 – договора за изработка Достатъчно е да се отбележи, че според закона продавачът е лошо изпълнил задължението си, ако е престирал вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното й или договорното й предназначение. Гражданскоправни последици Чл. 288 от НК заплашва с наказание онзи ръководител на производствено предприятие, който съзнателно нарежда или допуска да се произвеждат недоброкачествени, нестандартни стоки. Търговските организации могат да откажат получаването на тази стока –да откажат изцяло или отчасти престацията, след като тя е обременена с такива съществени дефекти, които не могат да бъдат отстранини и които изключват всякаква възможност да бъде тя използвана за уговореното или нормалното й предназначение. В тези случаи кредиторът не само може, но е и длъжен да откаже приемането на престацията. Ако същата не може да бъде заменена с доброкачествена или това е вече безполезно за кредитора, налице е пълно неосъществяване и пълна неосъществимост на дължимия резултат. Налице е не лошо изпълнение, а пълно неизпълнение. 31. Забава на кредитора Редица задължения не изискват съдействието на кредитора или някакъв негов приемателен акт, за да бъдат изпълнени от длъжника. Но има такива задължения, при които това съдействие е необходимо. Ако кредиторът не приеме предложеното му изпълнение – например не приема парите, които му се дължат и предлагат; или не даде онова съдействие, което изпълнението изисква, следователно изпълнението се забавя. Тук забавата е по вина на кредитора – той изпата в забава (чл. 95, ЗЗД). Кредиторът изпада в забава или >> когато не даде онова необходимо съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си; Необходимото съдействие може да е нужно в течение на самия процес на изпълнението. Но кредиторското съдействие е често необходимо едва когато длъжникът завършва изпълнителната си дейност – при приемане на изпълнението. Откаже ли се то, налице е неприемане. или >> когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение. Кредиторът изпада в забава поради неприемане, когато изпълнението му е предложено и той неоправдано е отказал да го приеме. Длъжникът трябва да е предложил изпълнението съгласно договора. Това означава, че престацията трябва да е била предложена точно във всяко отношение: в дължимото количество и качество, на уговореното място, по уговореното или обичайно време. Предлагането трябва да бъде такова, че да липсва само съдействието на кредитора, за да бъде осъществен дължимият резултат. Неприемането често пъти причинява щети на длъжника. Бихме ги оставили в негова тежест, ако той е виновен. Забавата на кредитора трябва да може да се вмени във вина на кредитора, за да отговаря той за вредите, които тя причинява на длъжника. Кредиторът е в забава, когато е пропуснал да създаде онази обстановка, която съгласно съдържанието на дължимото и схващанията в живота е трябвало да бъде създадена, за д апогаси задължението чрез изпълнение. Забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението, но отслабва неговата обвързаност. Отговорността на длъжника се намалява. След като кредиторът е изпаднал в забава, длъжникът отговаря само при умисъл или груба небрежност. Освен това забавата на кредитора освобождава длъжника от собствената му забава (чл. 96, ал. 1, ЗЗД). Длъжникът може да се освободи от задължението си (чл. 97 и 98, ЗЗД). >> ако задължението е да се предаде нещо, длъжникът се освобождава от задължението си, стига да предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено му от районния съдия – по негово искане >> ако се дължат пари, ценни книжа или други ценности, длъжникът се освобождава от задължението си, стига да ги вложи в банка по местоизпълнението на задължението. За да стори това, той не се нуждае от разрешение на съда. >> може дължимото да подлежи на бърза развала (например храна). Може пазенето на дължимото да е свързано с разноски. В такъв случай длъжникът, след като предупреди кредитора, може с разрешение на районния съдия да продаде дължимото и да вложи получената сума на името на кредитора в банка. Това го освобождава от дълга му (чл. 97, ал. 2, ЗЗД). >> ако предметът на дължимото не е да се предаде нещо, забаваат на кредитора дава право на длъжника да се откаже от договора – да го развали и да иска обезщетение за направените разноски и понесени вреди (чл. 98, ЗЗД). Разноските, направени вследствие на забавата, са в тежест на кредитора. Забавата отпада, ако кредиторът впоследствие приема дължимото или се постигне съглашение, че дългът по-късно ще бъде погасен. Тя отпада и с давността на вземането. 32. Разваляне на двустранни договори поради неизпълнение. 1. Понятие за разваляне на двустранен договор 1.1 Приложно поле и функции на развалянето а. Развалянето намира приложение при двустранните договори, но не и при несъвършено двустранните. основание за разваляне на двустранния договор е нарушената функционална връзка между задълженията. б. Основната функция на развлянето е освобождаването на изправната страна от задължението й по облигационното отношение, щом насрещната страна не изпълнява своето. Развалянето на договора разкрива по-голяма степен на защита от възражението за неизпълнен договор. Развалянето е крайно средство – необходима е още една – последна покана за изпълнение. Разваляне не се допуска при незначителни случаи. 1.2 Същност и отграничения а. Развалянето на двустранния договор поради неизпълнение представлява способ за прекратяване на облигационното отношение с едностранно изявление. Става дума за упражняване на едно преобразуващо право, признато от закона. То играе ролята на санкция за неизправния длъжник, защото облигационното отношение се прекратява независимо от волята му. Правото да се развали договора е прехвърлимо и наследимо. б. Развалянето на двустранните договори, поради неизпълнение следва да бъде отграничено от други случаи на прекратяване облигационното отношение. Така страните могат да уговорят особени предпоставки за възникване на правото да се развали договора, различен ред на неговото упражняване или на специфично действие в рамките на императивната правна уредба. В други случаи е налице едностранно прекратяване като унищожаване, отмяна, отказ, предизвестие, редхибиторен иск . Двустранният договор може да бъде прекратен и по съгласие на страните или след реализацията на прекратително условие.
2. Предпоставки (фактически състав) а. На първо място трябва да е налице неизпълнение на задължение по двустранен договор. Меродавна е всяка форма на неизпълнение, стига самото то да не е незначително с оглед на интереса на кредитора. Не може с едно и също съобщение длъжникът едновременно да бъде поставен в забава и да му се отправи предупреждение за разваляне, тъй като преди забавата няма неизпълнение и не е възникнало правото на разваляне . б. Неизпълнението трябва да е виновно - по причина, за която длъжникът отговаря, независимо от формата на вината. В случаите на обективна отговорност, уредена в закона или в договора, също е налице такава „причина”. Вината е обща предпоставка. Отделно се уреждат хипотезите на невиновна невъзможност за изпълнение – чл.89 ЗЗД. в. Кредиторът трябва да изправен. Достатъчно е да не е в забава. Изискването кредиторът да е изпълнил или да е готов да изпълни своето задължение може да блокира развалянето. Ако и двете страни са неизправни, всяка може да развали договора, защото запазването на двустраннп неизпълнено облигационно отношение е безпредметно.
3. Ред за разваляне 3.1 Принципът - извънсъдебно разваляне а. Извънсъдебното разваляне се осъществява с едностранно изявление до длъжника, в писмена форма ако договорът е бил сключен в такава. Разваляне може да се предяви и чрез иск за връщане на даденото. б. Извънсъдебното разваляне може да бъде условно и безусловно. Общото правило е в защита на длъжника – развалянето е условно, тъй като то е крайно средство. Извършва се с покана за изпълнение – едностранно изявление на кредитора до длъжника. Съдържанието на изявлението съдържа искане за изпълнение, подходящ срок, изявление, че договорът се счита за развален при неизпълнение. В случай че срок не е определен или определеният срок не е подходящ, такъв се определя от съда. Бзусловното разваляне е уредено в интерес на кредитора в чл.87, ал.2 ЗЗД. Такава е хипотезата на пълна или частична невъзможност. Кредиторът може да претендира обезщетение за невъзможната част, да развали договора само за нея или да иска съответно намаляване на своята престация. Договорът може да бъде развален и когато кредиторът е загубил интерес от забавеното изпълнение, но доказателствата тежест е за него. При фикс-сделките забавата е приравнена на пълно неизпълнение. Не е необходимо да се доказва отпадналият интерес. Договорът подлежи на разваляне и в хипотезите, уредени от специални правила или в самия договор. 3.2 Съдебно разваляне а. Съдебното разваляне представлява изключение от общия принцип и е уредено с императивни правила. Не може извън предвидените от закона случаи да се предяви иск, защото липсва интерес. Разваляне на продажба на недвижим имот с договор не може да има обратно действие. б. Съдебно разваляне се извършва при договори относно вещни права върху недвижими имоти (чл.87, ал.3 ЗЗД), при частична невиновна невъзможност (кредиторът доказва липса на интерес от изпълнението), както и в други случаи, установени със закон. в. Съдебното разваляне се извършва чрез конститувен иск или възражение. Възражението не се вписва. Длъжникът може да предложи изптълнение в течение на процеса. Ако длъжникът поиска, съдът може да определи срок. Кредитора омже да се противопостави само ако изпълнението вече е безполезно за него.
4. Последици на развалянето 4.1 Последици за страните а. Автоматична последица от развалянето е отпадането на облигационната връзка. То има обратно действие, с изключение на договорите за продължително или периодично изпълнение. При договор за гледане и издръжка обратното действие е възможно. б. Като последица от развалянето възниква задължение за връщане на даденото и от двете страни. Дължи се връщане в натура, а при невъзможност – въстановяване на стойността. Необходимо е искане. Всяка от страните доказва какво е дала. Когато и двете страни си дължат връщане справедливостта изисква едновременност. Възможно е обаче възражение за неизпълнен договор. в. Дължи се обезщетение за нарушен негативен интерес – за по-голямата стойност, която насрещната престация има за кредитора в сравнение със собствената му. Обратното действие освобождава страните от задълженията им и прави ирелевантно неизпълнението. Отговорността е деликтна, защото възниква поради отпадане на задължението, а не за неизпълнението му. г. Може да се дължи и неустойка, която е форма на договорна отговорност. При обратно действие отпада като акцесорна клауза. Може обаче да се уговори и друго – неустойка за случай на разваляне. 4.2 Действие на развалянето по отношение на трети лица При обратното действие на договора въниква сериозен проблем с правата на трети лица. Принципът при правоприемството, че с отпадане правата на праводателя отпадат и тези на приобретателя, застрашава сигурността на оборота. Защитата на добсъвестния владелец на движими вещи, който придобил правото възмездно, е уредена в чл.78 ЗС. При недвижими вещи се прилага чл.88, ал.2 ЗЗД: „Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.” За да се запази предимството ан вписаната искова молба, решението с което се уважава иска трябва да се впише в шестмесечен срок от влизането му в сила. Ако третото лице е придобило преди вписването сделката може да се атакува по чл.135 ЗЗД. Ако третото лице запази придобитите права, кредирът може да иска от длъжника полученото насреща. 33. Вредите – понятие. Имуществени и неимуществени вреди. Претърпяна загуба и пропусната полза. Поправяне на вредите. Особености при поправяне на вредите от неизпълнението на парични задължения Неизпълнението причинява една празнина в чужд кръг на интереси. Отговорността като санкция за неизпълнението цели да запълни тази празнина – да отстрани настъпилите в чуждия кръг неблагоприятни последици на виновното неизпълнение, да обезщети ощетения и да поправи причиненото зло. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|