Понятие и предмет на облигационното право
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Вписването се извършва от съдиите по вписванията.
Законната ипотека се вписва по молба на кредитора. Към тази той прилага документа, който му дава право да иска вписването – например акта за отчуждението или делбата. Тази молба трябва да съдържа всички данни, които съдържа нотариалният акт за договорна ипотека, под страх за недействителност на ипотеката. Действието на вписването има сила 10 години от деня, в който то е било извършено (чл. 172, ЗЗД). След това вземането губи ипотечното си обезпечение, освен ако вписването не бъде подновено преди изтичане на 10-те години. Ако вписването не е било подновено преди изтичане на 10-те години от извършването му, то ипотеката може пак да бъде вписана. В този случай не става подновяване, а ново вписване. Вписването се подновява по молба на кредитора, която трябва да бъде придружена с препис от договора или от молбата за учредяване на ипотеката (чл. 172, ал. 3, ЗЗД) и се осъществява чрез подреждане на молбата за поднояване в ипотечната книга. Обезпеченото с ипотека вземане може да претърпи изменения не по отношение състава си, а по отношение кредитора или длъжника. Кредиторът може да се смени чрез цесия или суброгация. Длъжникът може да се смени чрез пасивна новация или чрез заместване. Вземането може да бъде заложено или запорирано. Всички тези изменения засягат облигационното отношение. За да могат да имат действие по отношение на ипотеката, „трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър (чл. 171, ЗЗД). Заличаването на вписването е операция, която се заключава в отбелязване встрани на вписания договор или молба за учредяване на ипотеката, че станалото вписване трябва да се счита вече несъществуващо. То погасява ипотеката. (чл. 179, ал. 3, ЗЗД)
Доброволно заличаване – това е заличаване, което става въз основа на изразената воля на кредитора, по негово съгласие, дадено в нотариално заверена форма (чл. 179, ЗЗД), когато кредиторът е държавен орган – и без нотариална заверка Съдебно заличаване – това, което се извършва въз основа на съдебно решение, влязло в законна сила. Такова решение се издава, когато кредиторът неоснователно отказва да се съгласи със заличаването на ипотеката, въпреки че например дългът може да е погасен. Заличаване по искане на купувача на имота. Публичната продан на недвижимия имот погасява всички ипотеки върху него (чл. 175, ЗЗД). Купувачът на имота може да поиска заличаването на ипотеките, стига да докаже на нотариуса, че публичната продан е извършена и че той не е поел ипотеката върху себе си (чл. 175, ЗЗД). Заличаването се извършва „чрез отбелязване в партидата на ипотекирания имот” (чл. 179, ЗЗД). Заличаването погасява ипотеката. 55. Съдържание и същност на ипотечното право Чл. 173, ал. 1 от ЗЗД определя съдържанието на ипотечното право. Според него „кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочитително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той”. За обезпечението на това негово главно право кредиторът разполага с едно допълнително право в защита на главното – възможността му да не допуска влошаването на ипотекирания недвижим имот. Собственикът на ипотекирания имот може да продаде имота; да учреди вещни права върху него; да го даде под наем; да го ипотекира втори, трети път. Тези правни действия на собственика не могат да увредят кредитора. Срещу всяко трето лице, което би посегнало върху ипотекирания недвижим имот, кредиторът разполага с иск за прекратяване на посегателството. Всяко трето лице, което би нарушило задълженията си да се въздържа от действия, които биха причинили щети, може да бъде осъдено да спре това свое вмешателство в чужд правен кръг. Срещу третото лице-държател на ипотекирания имот, кредиторът разполага със същия иск за запазване целостта на имота. Третото лице-държател е това лице, което е собственик на ипотекирания имот, но не е лично задължено за ипотечния дълг. Третото лице-държател е носител на най-пълното вещно право – на собственост. На него се противопоставя органиченото вещно право на ипотекарния кредитор. Основното в съдържанието на ипотечното право се заключва във възможността на кредитора „да се удовлетвори предпочитително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той” (чл. 173, ЗЗД). Ипотеката следва имота. Длъжникът, който го е ипотекирал, може и да го продаде. Купувачът го придобива обременен с ипотечно право. Ипотекарният кредитор може да осъществи своето право да бъде удовлетворен за вземането си по предпочитание само по реда на принудителното изпълнение. Правото на кредитора да бъде удовлетворен чрез публична продан на ипотекирания имот е неделимо. Той може да изнесе на публична продан целия имот за част от дълга – всяка част от дълга е обезпечена с целия имот. За да реализира ипотечното си право, ипотекарният кредитор трябва да се снабди с изпълнителен лист за вземането и за ипотечното си право. Нужно е да бъде признато от съд, че той е кредитор, че длъжникът му е в забава или че е изгубил облагите на срока, и да издаде осъдително решение срещу длъжника. Този иск на кредитора е иск за изпълнение. Но съдът трябва да постанови още, че му признава правото на предпочитително удовлетворение от цената на ипотекирания недвижим имот, т.е. от цената, която ще бъде добита на публичната му продан. Този иск на кредитора е ипотечния му иск. Снабден с изпълнителен лист за вземането си и за ипотечното си право, кредиторът може да обърне изпълнението си върху всички длъжникови имоти. Но той може да обърне изпълнението си и върху имотите, върху които се простира това негово ипотечно право – с това той цели продаването на ипотекирания имот и удовлетворяването си от цената му. Принудителното изпълнение започва с пращане на призовка за доброволно изпълнение на длъжника. Публичната продан може да бъде осуетена от длъжника или от собственика на имота (лично незадължен) чрез плащане на дължимата сума. Ако длъжникът е собственик на имота, той може да осуети принудителната продан, само ако внесе всичко, което съставлява негов дълг. Ако длъжникът не е собственик, той обезпечава вземането само до размера на сумата, за която ипотеката е вписана. Ако третото лице – собственик на ипотекирания имот, но не лично задължен – удовлетвори ипотекарния кредитор, то встъпва в правата на така удовлетворения кредитор срещу длъжника, поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи, ипотекирани за същия дълг (чл. 155, ЗЗД). Публична продан
Погасяване на ипотеката >> Ипотеката е акцесорно право. Затова тя се погасява вследствие на главното право, към което е придадена. Тя се погасява и на свои собствени основания. >> Всички основания, които предизвикват погасяването на задължението, са основания за погасяване на ипотеката (чл. 150, ЗЗД). >> Погиването на ипотекирания имот води до погасяването на ипотеката. Кредиторът добива права върху обезщетението (чл. 154, ЗЗД). >> Отчуждаването на имота за държавна и обществена нужда има същите последици – ипотеката се погасява, но държавата и обществените организации отговарят за задълженията, обезпечени с ипотека върху отчуждения имот до размера на дължимото обезщетение (чл. 105, ЗСоб). >> Принудителната продан погасява ипотечното право. >> Заличаването на ипотеката я погасява. >> Когато кредиторът придобие сам ипотекирания имот, тогава ипотеката се погасява. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|