Понятие и предмет на облигационното право
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| >> може да бъде новирано и едно условно задължение. Създаденото на негово място ново задължение ще бъде подчинено на същото условие
2. възникване на нов дълг на мястото на стария. Новация имаме, когато новационният договор поражда нов валиден дълг на мястото на стария, който се погасява. Новият дълг трябва да замести стария и старият се погасява, ако възниква нов. Следователно >> няма новация, ако новото задължение е нищожно >> няма новация, ако новото задължение не погасява старото, а съществува наред със старото и независимо от него 3. разлика между погасения и новосъздадения дълг. Необходимо е между стария дълг, който се погасява, и новия дълг, който се създава, да съществува една разлика. 4. способност на страните. Валиден новационен договор може да сключи само онзи кредитор, който може валидно да се отказва от правото си – който е способен да се разпорежда с него. В случай, че той не може да върши разпоредителни сделки, новационният договор може валидно да бъде сключен само от законния му представител при спазване на предвидените в закона формалности. 5. намерение за новиране. Без намерение за новиране не може да има новация. Това намерение не може да се предполага. Нужно е новационното намерение да личи от договора: да може да се изведе от него чрез тълкуване на волята на страните с помощта на всички допустими по ГПК доказателствени средства. Не може ли да се установи такова новационно намерение, няма новация. Видове новации
2. субективна новация – възможно е длъжникът да престане да бъде такъв, защото друг със съгласието на кредитора се е задължил на негово място. Възможно е кредиторът да престава да бъде такъв, защото с негово съгласие длъжникът се е задължил към друго лице. >> пасивна субективна новация – когато кредиторът се съгласи да освободи досегашния си длъжник, защото за същата престация спрямо него се задължава трето лице на мястото на досегашния длъжник, се казва, че има субективна новация със смяна на длъжника. Тази смяна не може да стане без съгласието на кредитора. Той трябва да приеме новия длъжник и да освободи стария. Смяната на длъжника може да настъпи и без съгласието на длъжника, когато третото лице (новият длъжник) дарствено интервенира – това се нарича експромисия; смяната на длъжника може да настъпи и със съгласието и участието на стария длъжник – той е натоварил трето лице да се задължи на негово място и кредиторът е приел, в този случай е налице делегация. >> активна субективна новация – тя настъпва, когато кредиторът отстъпи на трето лице качеството си на кредитор и длъжникът се задължи спрямо този нов кредитор за това, което е дължал на досегашния кредитор. Активната субективна новация е обикновено придружена с активна делегация: кредиторът А нарежда на длъжника си Б да заплати на В това, което му дължи. И между В и Б се постига съглашение в този смисъл. Последици >> погасително действие на новацията. Новацията е способ за погасяване на един дълг. Веднъж погасен чрез нея, не може да се иска неговото изпълнение. Той не съществува. Подновяването погасява досегашното задължение. Затова с изчезването на старото задължение изчезват и всички обезпечения и принадлежности на това задължение: ипотеки, залози, поръчителства. >> възникване на нов дълг. Като погасява старото задължение, новацията едновременно дава живот на едно ново задължение. Чл. 107, ал. 1, ЗЗД – „обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това” 40. Делегация Делегацията може да бъде дефинирана като изявление, чрез което едно лице заповядва (нарежда) на друго да престира (делегация за плащане) или да се задължи да престира (делегация за задължаване) на трето лице. Лицето, от което изхожда заповедта, се нарича делегант; лицето, до което тя е отправена – делегат; а лицето, на което ще се престира или спрямо което ще се поеме задължение – делегатар. Широко приложно поле имат днес чековете, платежните нареждания и акцептите при платежните искания. Най-често делегацията се извършва между лица, които помежду си са обвързани със задължения. Обикновено делегантът е кредитор на делегата и длъжник на делегатаря. Затова той (делегантът) нарежда на длъжника си (делегата) да плати или да се задължи спрямо кредитора му (делегатаря). Делегацията има погасително действие, само ако има дълг за погасяване. Следователно погасително действие може да има само тази делегация, която се извършва между вече облигационно-правно обвръзани лица и във връзка с тази им обвързаност. Делегацията не е новация. Понякога делегацията повлича новация, но този резултат на е нейна необходима, а само възможна последица. >> делегация за плащане – кредиторът може да нареди на длъжника си да престира дължимото на трето лице – обикновено негов кредитор. С други думи – кредиторът отправя на длъжника си една заповед на плащане. Извършено е нещо равносилно на изпълнение на две задължения. Тази делегация се нарича делегация за плащане. При нея нямаме новация, защото не възниква никакво ново задължение на мястото на досегашното. Старото задължение продължава да съществува до погасяването му от делегата. Чекът е вид делегация на плащане. Той представлява писмен документ, с който издателят му (делегант) безусловно нарежда на едно трето лице (делегат), в когото има пари (покритие), да заплати на посоченото в документа лице (делегатар) определена сума пари. >> делегация на задължаване – към делегата може да бъде отправена не заповед за плащане, а заповед за задължаване. Активна е делегацията, ако кредиторът (делегант) нарежда на длъжника (делегат) да се задължи да престира дължимото на трето лице (делегатар), срещу което го освобождава от досегашното му задължение към него. Тази делегация е новативна, защото задължението на делегата към делеганта се погасява и на негово място възниква ново задължение на делегата към делегатаря. Тази делегация е свързана със субективна новация, със смяна на кредитора. Пасивна е делегацията, ако длъжникът (делегант) нарежда на трето лице (делегат) да се задължи да престира дължимото на кредитора му (делегатаря). Длъжникът (делегант) предлага нов длъжник (делегат) на кредитора си (делегатаря). Операцията ще е валидна, ако кредиторът приеме предлагания му длъжник. Възможно е кредиторът да се е съгласил да приеме нов длъжник в замяна на стария, когото освобождава. Тогава налице е съвършена делегация, която има новативно действие: задължението на делеганта към делегатаря се погасява заедно с обезпеченията му. Нов длъжник замества делеганта: осъществява се една новация със смяна на длъжника. Възможно е кредиторът да е приел новия длъжник заедно със стария, без да освобождава стария. Тогава е налице пасивна, несъвършена делегация. Старият длъжник се освобождава от дълга, само сед като новият длъжник (делегатът) изпълни задължението. Новация няма. Първоначалното задължение остава в сила. Менителницата е представителят на делегацията за задължаване. Тя е писмен документ, с който издателят му (делегант) безусловно нарежда на друго лице (делегат) да се задължи да плати определена сума пари на посоченото в документа лице (делегатар) или на лице, на което посоченият ще нареди с джирото си. Възможно е между делеганта и делегата или между делеганта и делегатаря да не съществува никакво задължение. Може делегатът да се задължава спрямо делегатаря за нещо, без сам той (делегатът) да е длъжник на делеганта – без да съществува старо задължение. Простото нареждане за плащане не създава никакво задължение на делегата. Нареждането създава за него само едно овластяване да действа съобразно с него. ако все пак делегатът се съгласява да престира или да се задължи да престира, то вътрешното отношение между него и делеганта му служи за основание. То определя дали делегатът е длъжен да престира или да се задължи да престира. Това вътрешно отношение се казва отношение на покритие на задължението, което се поема, или на престацията, която се извършва. 41. Опрощаване. Сливане Задължението може да бъде погасено и чрез опрощаване. Опрощаването е договор между длъжника и кредитора, с който последният се отказва от вземането си. Законът тясно подчертава договорния характер на опрощаването в чл. 108 от ЗЗД, като заявява, че „Задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника”. Едностранното изявление на кредитора, че се отказва от вземането си, не съставлява опрощаване и не погасява дълга. Елементи
>> дееспособност. Страните по договора за опрощаване трябва да бъдат дееспособни. >> основание. Най-често опрощаването е акт на щедрост на кредитора. Той подарява на длъжника това, което има да взема от него. Не винаги опрощаването се извършва с дарствена цел. Кредиторът може да опрости вземането си в изпълнение на някое свое задължение. Например наследникът, който в завещание е натоварен да опрости определено наследено вземане, изпълнява свое задължение, когато опрощава вземането. >> предмет. Предметът на опрощаването може да бъде всяко вземане – условно или срочно; настоящо или бъдещо. Достатъчно е да не се касае за обекти на правото, по отношение на които да не е позволено разпореждане за в бъдеще, например вземането от неоткрито наследство (чл. 26, ал. 1, ЗЗД). Действия
>> залози и поръчителства – заедно с дълга се погасяват и всички акцесорни права, които го обезпечават. >> солидарните съдлъжници – опрощаването, направено на един от солидарните съдлъжници, освобождава и останалите, освен ако кредиторът изрично е запазил правата си срещу останалите. В такъв случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, на когото задължението е опростено (чл. 124, ал. 2, ЗЗД). >> чл. 109, ЗЗД Сливането е съединението в едно и също лице на две несъвместими помежду си качества на длъжник и кредитор – на активен и пасивен правен субект на едно и също правоотношение.
Действия на сливането >> погасяване. Когато качествата на длъжник и кредитор в едно и също облигационно отношение се слеят в в едно и също лице, задължението се погасява. Всъщност сливането е не толкова способ за погасяване на едно задължение, колкото една материална пречка за упражнение на правото – една фактическа пречка, която парализира изпълнението. >> възстановяване на вземането. След като отпадне причината, която съядинява в едно и също лице качеството на длъжник и кредитор, респективно на активен и пасивен правен субект в едно и също правоотношение, погасеното вземане, респективно право, се възстановява. >> сливане без погасяване. Когато интересът на кредитора е такъв, законът може дори да изключи сливането с такъв парализиращ ефект. Това става обикновено тогава, когато трябва да се открият възможности за отблъсване на претенции на трети лица. Затова не настъпва сливане. Не настъпва сливане и когато кредиторите на наследството поискат отделяне на имуществото на наследника от това на наследодателя (чл. 67, ЗНасл). >> поръчителите. От акцесорния характер на поръчителството следва, че сливането между кредитор и длъжник освобождава поръчителя. 42. Прехвърляне на вземания Титулярите на правата могат да се сменят на различни основания. Те могат да се сменят по силата на закона. Така например наследникът става титуляр на правата на починалия по силата на закона. Възможна и смяната по силата на договор. Договорът, с който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице, наричаме цесия или прехвърляне на вземане. Цесията поставя в отношение три лица: >> този, който отстъпва вземането си – „цедент” или „прехвърляч”, още „предишен кредитор” >> третото лице, на което цедентът договорно отстъпва вземането си – „цесионер” или „приемател”, още „новият кредитор” >> длъжника, спрямо когото вземането се прехвърля и който не участва в цесионния договор. Нарича се просто „длъжник” Цесията е каузален договор. Неговата валидност зависи от наличността на правно основание. Тя може да съставлява една продажбжа – да е сключена с придобивна цел. Може да е и дарение – извършена с дарствена цел. Или да е направена animo solvendi: вземенето да се прехвърля в изпълнение на едно задължение. Договорът за прехвърляне на вземане става перфектен, след като се постигне съгласие между цедента и цесионера. Съдействието на длъжника при цесионния договор, респективно съгласието му, не е необходимо.
Предмет на цесията могат да бъдат не само вземанията, а и правата. >> Могат да бъдат цедирани вземанията и правата, които са прехвърлими. Такива са всички имуществени права – могат да бъдат цедирани например вземанията, които произтичат от двустранни договори; могат да бъдат прехвърлени права върху нематериални блага, като например отделни права от авторското право. >> Има и такива вземания и орава, които по разпореждане на закона, на договора или поради естеството си не могат да бъдат прехвърлени (чл. 99, ал. 1, ЗЗД). Не могат да бъдат предмет на цесията – неимуществените права (например личните права); несамостоятелните неимуществени права – не могат да се цедират поръчителството, ипотеката; както и тези права, които са свързани с личността на цедентните права – например вземането за личен превоз (возиш се с един билет, а после го даваш на някой друг да продължи до края на пътуването). Действието на цесията се заключава в това, че вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор. Цедентът го загубва от момента на сключването на договора, а цесионерът го придобива от този момент. Вземането преминава върху цесионера такова, каквото цедентът го е притежавал. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности (чл. 99, ал. 2, ЗЗД). С цедирането на едно вземане върху цесионера преминават общите, както и специалните привилегии. При някои от последните може да настъпи едно усложнение поради това, че вещта, върху която се престира привилегията, е в ръцете на цедента, а длъжникът има основателен интерес тя да не бъда предадена на цесионера. >> Залогът обезпечава вземането – понеже с прехвърлянето на вземането върху цесионера преминават обезпеченията на вземането, върху него преминават и заложните права, свързани с вземането. >> Ипотеките. За да може да се счита по отношение на третите лица, че с прехвърлянето на обезпеченото с ипотека вземане върху цесионера преминава и ипотеката, която го обезпечава, необходимо е цесията да бъде извърена или с нотариален акт, или в писмена форма с нотариално заверено съдържание, като цесионният договор бъде отбелязан към вписването, с което ипотеката е била учредена на времето (чл. 171, ЗЗД). Възраженията. Цесионерът придобива вземането с всички недостатъци, с които е обременено. Оттук следва, че на него могат да се правят всички възражения, които длъжникът е могъл да прави на цедента по времето, когато цесионният договор е бил сключен. Цедентът е длъжен да помогне на цесионера да събере цедираното вземане. Той е длъжен да му предаде документите, които установяват вземането му, стига да се намират в него (чл. 99, ал. 3, ЗЗД).
>> по отношение на длъжника – от факта, че цесионният договор няма действие по отношение на длъжника, докато цесията не му е била съобщена, следва, че длъжникът може да плати на цедента – на стария кредитор. За него старият кредитор е единственият кредитор. Цесионният договор с нищо не го обвързва. Следователно макар цедентът да не е вече кредитор по отношение на цесионера, той продължава да се счита за такъв в отношението си към цедирания длъжник. Затова изпълнението, което длъжникът прави на цедента, го освобождава от дълга и сделките на длъжника с цедента са напълно валидни. Поначало цедентът не отговаря пред цесионера нито за сегашната, нито за бъдещата платежоспособност на цедирания длъжник (чл. 100, ал. 2, ЗЗД). Цедентът отговаря за съществуването на вземането, за неговия размер и неговите принадлежности по време на цесията. Отговорността за „съществуването” и за „верността” на вземането е налице само, когато вземането се прехвърля възмездно (чл. 100, ал. 1, ЗЗД).
Приемството в дълг по силата на закона може да се представи: >> във формата на общо правоприемство и общо дългово приемство. При тази хипотеза дълговете на един правен субект преминават върху друг по силата на закона при пълно запазване на тяхната идентичност; >> във формата на единично приемство в дълг. При тази хипотеза дългът, като запазва изцяло своята идентичност, преминава по силата на закона върху друг правен субект заедно с правото над вещта, която обезпечава този дълг. Има и случаи на приемство в дълг по силата на правна сделка. Това преминаване на дълг или дългове от един правен субект върху друг може да се дължи: >> на общо договорно приемство в дългове. Дългове, образуващи съставна част на една имуществена съвкупност, могат по силата на договор да преминават от един субект върху друг и да запазят своята идентичност; >> на единично договорно приемство в дълг – например купувачът на недвижим имот се задължава да изпълни задълженията, които продавачът му е поел с договор за наем. Чл. 101 (случая на кумулативното поемане на дълг, т.е. случая на присъединяване към дълг или на „встъпване в дълг”) и 102 (истинското поемане на дълг, „заместването на дълг”) от ЗЗД уреждат поемането на дълг. За поемане на изпълнението говорим тогава, когато едно трето лице се задължи към длъжника да престира вместо него на кредитора. Тази сделка, сключена между длъжника и третото лице, съставлява за тях вътрешен въпрос. Кумулативното поемане на дълг е такова, защото при него към досегашния длъжник се присъединява още един длъжник. Едно трето лице встъпва в съдлъжниковата позиция. Кредиторът запазва претенцията си към стария длъжник и се сдобива с още една претенция за дължимото спрямо встъпилото трето лице. Чл. 101 – „Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят солидарно към кредитора като солидарни длъжници” Заместването на длъжника в дълга съставлява истинското поемане на дълг. Тук едно трето лице идва на мястото, замества досегашния длъжник, който се освобождава от дълга. Кредиторът загубва досегашния си длъжник с придобиването на нов. Цесията може да стане без съгласието на длъжника. Поемането на дълг не може да стане без участието на кредитора. За длъжника е безразлично кой ще бъде длъжник. >> при едностранното поемане на дълг, кредиторът сключва договора за заместване на стария длъжник с едно трето лице – поемател на дълга. В този поначало неформален договор длъжникът не участва. Той може да се сключи дори без негово знание. >> при двустранното поемане на дълг длъжникът уговаря с едно рето лице – нов длъжник – своето заместване в дълга. Той уговаря с едно трето лице, че се освобождава от дълга си спрямо кредитора и че третото лице ще го замести в задължението му спрямо този кредитор. С това съглашение очевидно длъжникът и третото лице се разпореждат с правото на кредитора, без да имат право за това. Съглашението добива действие за кредитора с обратна сила едва ако той го одобри, след като изрично се съгласи с него. Поемането на дълг е абстрактна сделка. Тя е откъсната от основанието, с оглед на което новият длъжник е поел дълга на стария. Затова тя е действителна и когато липсва основание в отношенията между новия и стария длъжник. Естествено между тях трябва да има основание, тъй като договор без правно основание е нищожен (чл. 26, ЗЗД). Тази липсва не може да вреди на кредитора. Липсата на кауза ще е обаче достатъчно основание да се предяви един иск за неоснователно обогатяване на поемателя срещу стария длъжник за изравняване на това, което поемателят без причина е платил на кредитора. Кредиторът не запазва поръчителствата, които са обезпечавали дълга на стария длъжник. Нито заложните права и ипотеките, ако те са били учредени от трети лица. Не ги запазва именно, защото длъжникът е нов. В чл. 175 от ЗЗД става въпрос за случая на ипотечно задължение върху недвижим имот, който се продава на публична продан. Публичната продан погасява всички вещни права, включително и ипотеките, учредени след първата ипотека. Но ипотеката може да бъде запазена и при публична продан, ако купувачът в съгласие с ипотекарния кредитор поеме обезпеченото задължение. В такъв случай ипотекарният кредитор има нов длъжник – лично задължен към него. Този нов длъжник е купувачът. Ипотеката продължава да тежи върху имота и да обезпечава ипотекарния кредитор, стига само станалото заместване да бъде отбелязано към първоначалното вписване на ипотеката. Иначе заместването няма действие по отношение на ипотеката (чл. 171, ЗЗД). 44. Солидарност и неделимост Активна солидарност Активна солидарност или солидарност между кредиторите, е налице, когато всеки един от тях има право да иска и да получи изпълнението на всичко дължимо, като направеното изпълнение освобождава длъжника спрямо останалите кредитори. Източник на активната солидарност може да бъде само правна сделка. Активна солидарност може да се създаде било защото кредиторите я уговарят с длъжника в съглашение, било защото същата е установена в завещание. Активната солидарност за разлика от пасивната никога не произтича от закона. При активната солидарност няколко лица могат да претендират от длъжника едно и също нещо. Следователно налице са множество облигационни връзки относно една и съща престация. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|