Понятие и предмет на облигационното право
Изтегляне 1.39 Mb.
|
|
Законът позволява на поръчителя да противопоставя на кредитора всички възражения, които и длъжникът би могъл да му противопостави. След като отговорността на главния длъжник определя отговорността на поръчителя, се налага да приемем, че винаги, когато главният длъжник може да се освободи от дълга си на някакви лични основания, на същите основания трябва да може да бъде освободен и поръчителят от отговорността си за същия дълг. В случай, че главният длъжник не се позове на тях, позволява и на поръчителя сам да направи това. Законът позволява на поръчителя да противопостави на кредитора всички лични възражение на главния длъжник (чл. 142, ЗЗД). Отговорността на длъжника отпада от само себе си, щом се погаси главният дълг – без оглед на това кой го е погасил и как той е бил погасен. Изтеклата за главното задължение давност би трябвало да ползва поръчителя. Законът предвижда, че поръчителят може да се позове на изтеклата за главния длъжник давност – но само ако тя е изтекла и по отношение на него. Ако давността за поръчителя не е изтекла и тя бъде прекъсната с иск срещу него, това прекъсване „няма действие за длъжника” (чл. 148, ЗЗД). Да предположим, че давността не е изтекла нито в полза на главния длъжник, нито в полза на поръчителя. Прекъсването й с иск срещу главния длъжник би трябвало да я прекъсне и по отношение на поръчителя. Но не я прекъсва „прексъването на давността по отношение на длъжника няма действие спрямо поръчителя (чл. 148, ЗЗД). Личен обратен (регресен) иск на поръчителя Поръчителят е обезпечил изпълнението на чуждо задължение. Той може да е направил това, защото е свързан с мандатни отношения с главния длъжник: поръчителствал е по изричното искане или с мълчаливото съгласие на главния длъжник. Тогава той разполаа с мандатния обратен иск срещу главния длъжник, за да си възвърне платеното. Поръчителят може да е обезпечил изпълнението на задължението на главния длъжник и без негово знание. Тогава той разполага, ако изпълни, с обратния иск на управляващия чужда работа без мандат (чл. 61, ЗЗД). На последно място поръчителят може да е поръчителствал и въпреки изричната воля на главния длъжник. С други думи, поръчителят, който е изпълнил задължението на главния длъжник, разполага с едни личен обратен (регресен) иск срещу същия. Този личен иск възниква за първи път в патримониума на поръчителя. Условия за обратния иск на поръчителя: >> поръчителят разполага с личен обратен иск срещу главния длжник, ако е погасил дълга на главния длъжник чрез изпълнение или друг равностоен на изпълнението способ – например чрез даване вместо изпълнение, чрез новация и т.н. >> нужно е изпълнението да е редовно – да има погасителен ефект спрямо главния длъжник >> необходимо е поръчителят да уведоми главния длъжник, че има намерение да изпълни или че е предявен иск за изпълнението срещу него (чл. 143, ЗЗД) Поръчителят губи обратния си иск срещу главния длъжник, ако същият изпълни задължението си, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. >> чл. 144, ЗЗД – „длъжникът, който е изпълнил задължението, е длъжен незабавно да уведоми поръчителя” Чрез обратния иск поръчителят, който е изпълнил дълга на главния длъжник, може да търси от него: >> главницата, т.е. заплатения първоначален размер на дълга >> направените разноски по изпълнението и по водене на евентуалния процес >> законните лихви върху платените суми от деня на тяхното плащане (чл. 143, ЗЗД) >> вредите, които понася поръчителят вследствие на това, че е принуден да плати чужд дълг Суброгаторен иск По силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД „поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство”. Той „встъпва в правата на кредитора и срещу трети лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако биха били поръчители” (чл. 146, ал. 2, ЗЗД). Поръчителят се суброгира, т.е. счита се, че погасеното от поръчителя вземане продължава да съществува в полза на поръчителя, за да се обезпечи обратния му иск. Вземането на удовлетворения кредитор се счита запазено в полза на поръчителя както с всичките му привилегии, така и с всички залози и ипотеки, ако те са дадени от самия длъжник. Правата и исковете, които удовлетвореният кредитор е могъл да упражнява срещу длъжника като титуляр на вземането, се наследяват от поръчителя, който в този смисъл се явява негов частен правоприемник. Докато суброгацията е пълна спрямо длъжника, тя не може да бъде пълна спрямо трети лица. Те всъщност имат правното положение на поръчители. И те отговарят за чужд дълг. Но щом правното им положение е еднакво, суброгацията ще бъде допустима, доколкото тя е допустима въобще между поръчители, според вътрешните отношения между тях. Пред кредитора всички съпоръчители отговарят за целия дълг, освен ако има съглашение дългът да се раздели между тях. Тези, които са се задължили за един длъжник и за един дълг, отговарят солидарно пред кредитора (чл. 141, ал 2, ЗЗД). Помежду си съпоръчителите не отговарят солидарно – помежду си те са съвместни длъжници. Прекратяване на поръчителството >> Поръчителството се прекратява чрез изпълнение на задължението и други равностойни на изпълнението погасителни актове. >> Поръчителството се прекратява и когато поръчителят го е обусловил със срок. Тогава кредиторът трябва да предяви иска си спрямо длъжника в 6 месеца от падежа. Не направи ли това, поръчителят се освобождава (чл. 147, ал. 1, ЗЗД). >> Поръчителят се освобождава още и когато кредиторът е продължил срока за изпълнение на длъжника, без поръчителят да се е съгласил с това продължение (чл. 147, ал. 2, ЗЗД) >> Поръчителят се освобождава и ако поради действията на кредитора той не може да встъпи в правата му (чл. 146, ал. 3, ЗЗД). 50. Залог. Видове залози. Особени залози Изпълнението на едно задължение може да бъде обезпечено с една движима вещ така, че кредиторът да има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената на вещта по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник. Това обезпечение на кредитора съставлява неговото заложно право. ЗЗД урежда залога от чл. 156 до чл. 165. Той се занимава със залога върху вещи най-вече. Допуска и да се залагат права.
Залогът създава една допълнителна и особена гаранция за кредитора по залог. Залози днес се учредяват най-напред и предимно в полза на банките. Учредяват се и от организации за обезпечение на паричните заеми, които тези банки им отпускат. Залози се учредяват и от граждани в полза на организации. Договори за залог се сключват и между граждани и функционират като средство за защита на личната собственост на гражданина. Вещно право е и заложното право. То предполага една вещ и възниква по повод на нея. На залогоприемателя е позволено да въздейства върху заложената вещ. Той може да се разпореди с нея – да я продаде сам или чрез съдебна намеса, за да се удовлетвори от цената й. Всички трети лица, в това число и залогодателят, са длъжни да уважат това негово право и да се въздържат от поведение, което би осуетило неговото реализиране. Заложното право е владелчески защитено. Кредиторът става държател на вещта и владелец на заложното право, стига вещта да му е била предадена при учредяване на залога. Той разполага с една петиторна (вещноправна) защита срещу всяко трето лице, в което заложената вещ се е намирала (чл. 157, ЗЗД), защото е титуляр на едно вещно право. >> Заложното право е винаги несамостоятелно, акцесорно, добавъчно право. >> Без вземане заложното право не може да възникне. >> Заложното право се погасява заедно с обезпеченото вземане (чл. 150, ЗЗД) без оглед на основанията за погасяване на последното. >> Договорът за залог е неформален договор (според чл. 156, ЗЗД за договора за залог трябва да бъде съставен писмен документ, чиято дата да бъде достоверна и в който да бъдат обозначени и обезпечаваното вземане, и заложената вещ. Тази форма не се изисква като условие за валидност на договора за залог обаче. Между страните той е валиден, макар формата да не е спазена). >> Договорът за залог е един реален договор. Не възниква заложно право без предаване. До предаването сключеният договор може да има най-много значението на предварителен договор за залог. Нормално предаването е завършено, когато залаганата вещ се връчи реално, ефективно на кредитора или третото лице. >> Всички движими вещи, НЕ и недвижимите могат да бъдат залагани, стига залагането им да не е изрично забранено; да имат самостоятелно съществуване; да имат имуществена стойност. Може да бъде залагана част от съсобствена движима вещ; вещни съвкупности, т.е. такова множество единични движими вещи, представляващи едно целево единство, например стоково-материалните ценности на някои стопански организации; могат да се залагат и бъдещи движими вещи – например материалите, които ще се добият от развалянето на една къща; както и парите, разбира се, могат да бъдат предмет на залог. >> Договорът на залог може да сключи и лице, което не е длъжник. Едно трето лице може да заложи своя вещ в обезпечение на чужд дълг. Тогава то е страна по договора за залог, защото е залогодателят. >> От договора за залог възникват права и задължения за залогоприемателя. Той придобива едно заложно вещно право, поддаващо се на владение. Върху него лягат и редица задължения – да се грижи за заложената му вещ, да не си служи с нея, да в върне. Залогодателят, обратно, придобива само едно право от този договор – правото да иска да му се върне заложената вещ след погасяване на обезпеченото вземане. Онези договори, при които за една от страните възникват само права, се наричат едностранни. Следователно такъв е и договорът за залог. Особени залози Повечето особени закони са банкови залози: те се учредяват в полза на търговски банки. Характерна особеност на тези залози се свежда в това, че те възникват по силата на закона и, че предаването на заложените вещи не е условие за пораждане на заложно право. 51. Залог върху вещи Изпълнението на едно задължение може да бъде обезпечено с една движима вещ така, че кредиторът да има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената на вещта по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник. Това обезпечение на кредитора съставлява неговото заложно право. Залогът създава една допълнителна и особена гаранция за кредитора по залог. Залози днес се учредяват най-напред и предимно в полза на банките. Учредяват се и от организации за обезпечение на паричните заеми, които тези банки им отпускат. Залози се учредяват и от граждани в полза на организации. Договори за залог се сключват и между граждани и функционират като средство за защита на личната собственост на гражданина. Вещно право е и заложното право. То предполага една вещ и възниква по повод на нея. На залогоприемателя е позволено да въздейства върху заложената вещ. Той може да се разпореди с нея – да я продаде сам или чрез съдебна намеса, за да се удовлетвори от цената й. Всички трети лица, в това число и залогодателят, са длъжни да уважат това негово право и да се въздържат от поведение, което би осуетило неговото реализиране. Заложното право е владелчески защитено. Кредиторът става държател на вещта и владелец на заложното право, стига вещта да му е била предадена при учредяване на залога. Той разполага с една петиторна (вещноправна) защита срещу всяко трето лице, в което заложената вещ се е намирала (чл. 157, ЗЗД), защото е титуляр на едно вещно право. >> Заложното право е винаги несамостоятелно, акцесорно, добавъчно право. >> Без вземане заложното право не може да възникне. >> Заложното право се погасява заедно с обезпеченото вземане (чл. 150, ЗЗД) без оглед на основанията за погасяване на последното. >> Договорът за залог е неформален договор (според чл. 156, ЗЗД за договора за залог трябва да бъде съставен писмен документ, чиято дата да бъде достоверна и в който да бъдат обозначени и обезпечаваното вземане, и заложената вещ. Тази форма не се изисква като условие за валидност на договора за залог обаче. Между страните той е валиден, макар формата да не е спазена). >> Договорът за залог е един реален договор. Не възниква заложно право без предаване. До предаването сключеният договор може да има най-много значението на предварителен договор за залог. Нормално предаването е завършено, когато залаганата вещ се връчи реално, ефективно на кредитора или третото лице. >> Всички движими вещи, НЕ и недвижимите могат да бъдат залагани, стига залагането им да не е изрично забранено; да имат самостоятелно съществуване; да имат имуществена стойност. Може да бъде залагана част от съсобствена движима вещ; вещни съвкупности, т.е. такова множество единични движими вещи, представляващи едно целево единство, например стоково-материалните ценности на някои стопански организации; могат да се залагат и бъдещи движими вещи – например материалите, които ще се добият от развалянето на една къща; както и парите, разбира се, могат да бъдат предмет на залог. >> Договорът на залог може да сключи и лице, което не е длъжник. Едно трето лице може да заложи своя вещ в обезпечение на чужд дълг. Тогава то е страна по договора за залог, защото е залогодателят. >> От договора за залог възникват права и задължения за залогоприемателя. Той придобива едно заложно вещно право, поддаващо се на владение. Върху него лягат и редица задължения – да се грижи за заложената му вещ, да не си служи с нея, да в върне. Залогодателят, обратно, придобива само едно право от този договор – правото да иска да му се върне заложената вещ след погасяване на обезпеченото вземане. Онези договори, при които за една от страните възникват само права, се наричат едностранни. Следователно такъв е и договорът за залог. 52. Залог върху вземания Могат да се залагат само вземания, които могат да бъдат прехвърляни. Това са всички вземания – условни, срочни, за заместими или незаместими престации, без оглед на произход и т.н., освен тези, които по разпореждане на закона, на договор или по естеството си не могат да съставляват предмет на цесия (чл. 160 във връзка с чл. 90, ЗЗД). Залогът на вземане е една частична цесия. Договорът е неформален договор. Той се сключва в момента, в който се постига съгласие между заложителя и залогоприемателя. В този момент залогоприемателят придобива заложно право върху заложеното му вземане, а кредиторът по вземането – заложителят, губи правото да се разпорежда с него. Придобитото от залогоприемателя заложно право има действие спрямо заложителя и може да се противопостави на третите лица само след като на заложния длъжник бъде съобщено за сключения договор за залог, стига този договор да е облечен в писмен документ с достоверна дата, който да съдържа означение на заложеното и на обезпеченото вземане, ако последното е по-голямо от 5 лв. (чл. 162, ЗЗД). Едва от този момент заложният длъжник знае за залагането на вземането и не само може, но и е длъжен да се съобрази с този факт. На кредитора си той може да откаже изпълнението. Защото ако му плати, рискува да плати и на залогоприемателя, спрямо когото отговаря до размера на сумата, за която вземането е заложено. => Заложното право придобива ефикасност благодарение на съобщението. То изиграва ролята на „запор” в заложния длъжник в полза на залогоприемателя и замества „предаването”, необходимо при залагането на вещи. Залогът на вземане поставя в отношение три лица: заложителя А, който залага вземането си към Б (заложния длъжник) на своя кредитор – залогоприемателя В. А е заложил на В вземането си към Б. Той (А) продължава да е кредитор на Б. Като такъв той може да се разпорежда с вземането си, стига с това да не засяга правата на В. Той дори може да цедира вземането си към Б на Х, но тази цесия не може да бъде противопоставена на В. Заложителя А и залогоприемателя В са страните по договора за залог на вземането. За отношенията им ще важат правилата на цесията, тъй като залогът на вземане съставлява една частична цесия. Цесията е частична, защото залогоприемателят В става чрез залагането в известна степен титуляр на заложеното вземане – поне доколкото това е необходимо за реализиране на заложното му право. Само в аткава степен, защото заложителят А си остава кредитор: той не е прехвърлил, а само заложил вземането си. Една общност на интереси по повод вземането се установява между тях и дава облик на отношенията им. Израз на тази общност на интереси е задължението на залогоприемателя-кредитор В да се грижи за запазването на вземането. Единствено на залогоприемателя В е позволено да събира лихвите на заложеното вземане и самото вземане, ако то е станало изискувмо. Но за да примири това монополно право на залогоприемателя с интересите на заложителя А, законът го е превърнал и в негово задължение. В резултат залогоприемателят не само единствено може, но е още длъжен да събере заложеното му вземане (чл. 164, ал. 2, ЗЗД). Ако кредиторът-залогоприемател В не бъде удовлетворен от заложителя за вземането си, той може да се снабди с изпълнителен лист за него и за ерализирането на заложното си право по реда на чл. 237 от ГПК – чл. 165 във връзка с чл. 160 от ЗЗД . 53. Ипотека – обща характеристика. Видове ипотеки Когато изпълнението на едно задължение е обезпечено с един недвижим имот така, че кредиторът има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената на недвижимия имот по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник или на собственика на имота, се казва, че този кредитор разполага с едно ипотечно право. >> Ипотеката е вещно право – с учредяването на ипотеката чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона (чл. 166, ал. 1, ЗЗД) се установяват отношения по повод конкретен недвижим имот не само между кредитора, от една страна, и собственика на имота, от друга, но още и между кредитора и всяко трето лице. Ипотеката следва вещта – следва недвижимия имот, независимо в чии ръце попада той. Ипотечното право е едно абсолютно право по повод една вещ. Тя е една вещна тежест, едно вещно обезпечително право.
Какво може да се ипотекира? >> всички недвижими имоти, изброени в чл. 110, ЗСоб: „земята, растенията, оградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката” >> постройка, притежавана в суперфициарна собственост върху чужда вещ – чл. 63, ЗСоб. >> суперфициарно право, т.е. правото да се построи сграда върху чуждо място (чл. 63, ЗСоб). >> етаж в етажна собственост. Етажът е самостоятелна вещ (чл. 37, ЗСоб) >> идеална част, която някой собственик има върху недвижим имот (чл. 33, ЗСоб) Какво НЕ може да се ипотекира? >> всички недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, които са вън от гражданския оборот, които не могат да бъдат отчуждавани (държавна собственост) >> сервитутите върху недвижими имоти, защото отделно нямат самостоятелно съществуване и ипотеката върху тях не би могла да бъде отделно реализирана Движими вещи се залагат, недвижимите имоти се ипотекират за обезпечение на вземания. Еднаква е целта и функциите на двата института. Целта им е да доставят на кредитора една специална гаранция, едно особено обезпечение. Договорна ипотека
Законна ипотека Законът допуска в изрично посочени от него случаи и като изключителна облага за известна категория кредитори да се извърши направо по силата на закона вписване на ипотека за обезпечаване на едно тяхно вземане. Законна ипотека се учредява в следните случаи: >> в полза на отчуждителя на недвижим имот – върху отчуждения имот за обезпечение на вземанията му по договора >> в полза на съделителя, на който се дължи допълнение на дела – върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълването >> в полза на банката върху сградите, придобити чрез ползването на банков кредит >> в полза на държавата – върху отстъпения при доброволно заменяване недвижим имот за вземането и за разликата в цената на по-скъпия имот, който е дала в замяна >> в полза на държавата – върху сградата, построена на държавно място за неизплатената част от цената, срещу която е отстъпено правото на строеж >> в полза на държавата – върху недвижимия имот, отстъпен в замяна на отчужден за държавна и обществена нужда, за обезпечение на вземането и за разликата в нейна полза между стойността на отчуждения и отстъпения имот >> в полза на държавата – при продажбата на държавни и общински жилища Договорната ипотека се вписва въз основа на нотариален договор за ипотека, а законната – въз основа на акт за отчуждаването, за делбата, за кредитирането и т.н. Ипотека, учредена чрез едностранно изявление
Ипотеката се учредява чрез вписване. Без вписване не може да възникне ипотека (чл. 166, ЗЗД). Вписването е учредителен елемент за ипотеката. Ипотеката е вещно право и следва имота. Третите лица, които биха искали да придобият недвижимия имот, имат интерес да знаят дали той е обременен с ипотека. Вписването ще им даде сведения за правното положение на имота. Ипотеката е вещно право, което не само следва вещта, но което дава на ипотекарния кредитор едно право на предпочитително удовлетворение пред другите хирографарни кредитори. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|