Понятие и предмет на облигационното право
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Активната солидарност овластява всеки един от кредиторите да преследва длъжника за цялото вземане. В това се заключава и практическата й цел, и практическата й полза. Тя замества един мандат за събиране на вземането. Това овластяване крие немалко опасности. Кредиторите, които не са получили плащане, са изложени на риска да понесат последиците на неплатежоспособността на този измежду тях, който е получил всичко. Именно затова активната солидарност не се среща често. Ако е необходимо един от кредиторите да събере вземането за сметка на всички, лесно е да бъде упълномощен за това. А пълномощното е винаги отменим акт, докато солидарността може да бъде премахната само по общо съгласие.
Активната солидарност е непрактична и за длъжника. Тя го принуждава да проверява легитимацията на кредитора, който иска да му бъде престирано всичко. Пасивна солидарност Когато няколко лица дължат една и съща по естеството си делима престация така, че кредиторът може да я иска изцяло от всеки от длъжниците, но изпълнението на един от тях погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122, ЗЗД). Особеното при пасивната престация е, че една и съща престация се дължи на кредитора от няколко лица. Той може да я иска от всеки един от длъжниците си и да я иска изцяло, защото всеки се смята за единствен негов длъжник. Една и съща престация се дължи на мнозина. Това показва, че кредиторът се намира в облигационноправни връзки с всеки един от „мнозината” все за „същата” престация. Необходимо е множеството облигационни отношения да са обединени в общата си цел. Пасивната солидарност за разлика от активната има голямо практическо значение. Тя съставлява за кредитора едно важно обезпечение. Ако не бъде напълно удовлетворен от единия поради неплатежоспособността му, може да се обърне към другия съдлъжник за остатъка. По такъв начин всеки съдлъжник се явява в известен смисъл поръчител за задължението на своя съдлъжник. Източници на солидарността >> правната сделка – солидарност може да се създаде чрез правна сделка, т.е. по волята на лицето или лицата, които извършват тази сделка. Тя може да бъде: 1) едностранна: едно завещание също може да бъде източник на солидарност, стига например завещателят да възложи изпълнението на определен завет на всички свои наследници и да ги обяви за солидарно отговорни за изпълнение на същия; и 2) двустранна: нормално солидарността произтича от договор, по който длъжниците са поели задължението да отговорят солидарно. >> законът – солидарността може да възникне и по разпореждане на закона. Законът предполага солидарността за уговорена, когато неколцина са се задължили да извършат общо една работа, като допуска оборването на това предположение (чл. 261, ал. 3, ЗЗД). Законът предполага, че е уговорена солидарна отговорност на поръчителя за дълга на главния длъжник (чл. 141, ЗЗД). Главните действия на пасивната солидарност произтичат от това, че един и същ е предметът на дължимата престация и че едно множество облигационни отношения свързват кредитора с длъжниците му. Според това главните действия на солидарността са ли обективни – те засягат еднакво всички длъжници; или субективни – те се проявяват само в отношението на един и от съдлъжниците. При второстепенните действия между съдлъжниците съществува една общност на интереси. Те дължат една и съща престация и я дължат заедно с еднаква цел – кредиторът да бъде удовлетворен при всички условия. Законът счита, че всички съдлъжници дължат равна част от дълга. Това предположение е оборимо – то има сила само „доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници”. Друго може да бъде уговорено между самите длъжници. Нещата получават малко по-друг облик, ако солидарността произтича от деликт. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от дург, има иск против него за това, което е платил (чл. 54, ЗЗД). Солидарният съдлъжник, който е заплатил (изпълнил) целия дълг или повече от своята част от дълга, има два иска срещу останалите съдлъжници, за да получи онова, което е платил над частта си: >> личен обратен иск – длъжникът, който е изпълнил повече от частта си от дълга, има този иск срещу останалите съдлъжници (чл. 127, ЗЗД). Естеството на този иск зависи от естеството на вътрешните отношения между съдлъжниците. >> суброгаторен иск – личните обратни искове не нзчерпват възможностите на солидарния длъжник, който е платил повече от частта си в дълга. Тези искове не представляват сигурна гаранця, че изпълнилият дълга ще получи обратно това, което трябва да получи. Те са поначало хирографарни, а възможно е платеният дълг да е бил обезпечен с ипотека, залог или поръчителство. За да бъде обезпечен този, който е изпълнил задължението, законът му позволява да встъпи в правта на удовлетворения кредитор. Ако един солидарен длъжник е неплатежоспособен, последвалата загуба се разпределя между всички платежоспособни длъжници. Никой солидарен длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своя съдлъжник. Тези възражения произтичат от личната облигационна връзка между кредитора и един от съдлъжниците му. Това са лични права на един от съдлъжниците. Всеки съдлъжник може да противопоставя на кедитора общите възражения – тези, които са свързани с дълга. Той не само може да ги противопостави на кредитора, но е и длъжен да направи това в отношенията си към своите съдлъжници. Ако той не ги е противопоставил на кредитора и е платил, съдлъжниците му могат да претендират последвалите от това вреди. Той е длъжен още да уведоми съдлъжниците си, че ще изпълни дълга, за да предотврати опасността от повторно изпълнение на същия (чл. 127, ЗЗД). Неделимост Задължението е делимо, когато може да бъде изпълнено на части. Когато изпълнение на части е невъзможно, то е неделимо. Тази класификация е лишена от практически интерес, когато задължението тежи само върху един длъжник. Длъжникът трябва да изпълни иначе делимото си задължение като неделимо (чл. 66, ЗЗД). Този член постановява, че той не може да принуди кредитора да приеме на части плащането дори на един делим дълг. Голямото практическо значение на тази класификация на задължението изпъква при наличност на множество кредитори или длъжници. В случай че задължението е неделимо, всеки наследник на длъжника моеж да бъде преследван за целия дълг и всеки наследник на кредитора може да претендира плащането на целия дълг (чл. 128, ЗЗД). Видове неделимост >> неделимост, която следва от естеството на дължимата престация (чл. 128, ЗЗД) – задълженията за лични престации са поначало неделими; задълженията за предметни престации, които имат за предмет една неделима вещ, са също неделими, като например задължението да се престира един кон; неделимо е задължението да не се прави нищо; неделими са ипотеката и поземленият сервитут. >> неделимост, която следва от намерението на договарящите. Тази неделимост е установена е чл. 128, ал. 1, ЗЗД – например задължението на наемателя е неделимо. То е за една делима предметна парична престация. Но страните могат да уговорят, че наемът ще се дължи неделимо. Тогава няколкото наематели го дължат изцяло, кредиторът може да търси плащане на целия наем от всеки от наемателите, като плащането от един погасява дълга на всички. Неделимостта има действията на пасивната солидарност. Затова чл. 127, ал. 2 от ЗЗД препраща към правилата за солидарните задължения и предписва съответното им приложение към неделимите задължения. 46. Упражняване на правата на длъжника от кредиторите му Всички имоти на длъжника съставляват общо обезпечение на кредиторите му. Но длъжникът може с бездействието си да намали общото обезпечение на кредиторите си – да застраши тяхното удовлетворяване. Той може да не проявява никакъв стремеж да реализира или запази правата си. Например да не прекъсва давност, която тече в негова вреда, да не приема открито в негова полза наследство и т.н. Може да е възприел подобно пасивно поведение, защото вижда, че няма лична полза да се грижи за тези права, които при неплатежоспособността му ще служат единствено за удовлетворение на кредиторите му. Тази небрежност на длъжника към собствените му права е достатъчно основание за всеки негов кредитор да упражни тези права от свое име – чрез иск или извънсъдебно. Искът, с който кредиторът упражнява правата на бездействащия си длъжник, се нарича непряк иск или сурогационен иск; или още косвен иск. Функцията на целия институт е да запази целостта на длъжниковото имущество и така да подготви ефикасно удовлетворяването на кредитора. Кредиторът може да упражни всички вещни права и искове на длъжникас и. Кредиторът може да упражни всички права на вземане на длъжника – например да предяви правата, които произтичат от съдебното отстранение; или от непозволено увреждане на длъжника; или от неоснователно обогатяване в негов ущърб. Кредиторът може да упражни и всички други имуществени права на длъжника си – неговите права върху нематериални блага, неговите потестативни възможности: да прави изявление за разваляне на договор поради неизпълнението му, да реализира длъжниковото право на изкупуване. Неимуществените права на длъжника не служат за общо обезпечение на кредиторите. Затова кредиторът не може да упражнява исковете за гражданско състояние на длъжника си (иск за оспорване на бащинство примерно); брачните искове; иска му за отмяна на осиновяване и т.н.
За да може кредиторът да упражни правата на длъжника си, необходимо е да бъде установено, че той наистина е кредитор и, че има интерес да упражни длъжниковите права. Кредиторът е установил, че наистина е такъв, щом докаже, че има каквото и да е вземане към длъжника. На второ място трябва да бъде установено, че кредиторът има интерес да упражни правата на длъжника си – интерес да запази в неговия патримониум имуществени права, които принадлежат на неговия длъжник; интерес, който единствено оправдава съда да го овласти да упражни онова право на длъжника, за което не може да се предяви иск (чл. 134, ал. 3, ЗЗД). Такъв интерес е налице при длъжниковото бездействие; когато длъжникът не може да удовлетвори своите кредитори от другите си имоти. Кредиторът може да упражни правата на длъжника си по два начина: чрез иск или извънсъдебно. Искът – когато длъжниковото право се упражнява чрез иск – се предявява от кредитора. Той е ищец, самостоятелна страна в процеса: като предявява длъжниковото материалноправно отношение от свое име и на свое самостоятелно основание, той защитава свои собствени интереси. Искът се предявява от кредитора срещу третото лице (длъжник на длъжника). Това трето лице е ответник по иска. Съгласно чл. 134, ал. 2 от ЗЗД в процеса се призовава и длъжникът. С това той става страна в процеса, но не и ответник. Той заема положението на съищец и издаденото решение ще има действие и по отношение на него. Извънсъдебно упражняване на правата на длъжника Има права, за чието упражняване не се предявява иск – например изявление за разваляне на договор, за прихващане и т.н. Кредиторът може да упражни и тези длъжникови права, но само след като бъде овластен за това от съда по реда на обезпечителното производство (чл. 134, ал. 3, ЗЗД) 47. Отменителен иск Чл. 134 от ЗЗД поставя на разположение на кредитора правно средство срещу бездействието на неговия длъжник – бездействие, с което рискува да намали имуществото си, т.е. да намали общото обезпечение на неговите кредитори. Но длъжникът може не само да бездейства. Той може и да извърши действия, които увреждат неговите кредитори. Срещу бездействието на длъжника достатъчно е да се открие на неговите кредитори възможността да вземат предохранителни мерки за запазване на имуществото му. Срещу увреждащите ги правни действия на длъжника им кредиторите трябва да разполагат със средство да ги атакуват и отменят – да ги обявяват за недействителни. Чл. 135 от ЗЗД им предоставя тази възможност – отменителен иск, още известен като Павлов иск. Членът постановява, че „кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът го договаря, трябва също да е знаело за увреждането”. С иск по чл. 135 от ЗЗД могат да бъдат атакувани: >> всякакви договори на длъжника – възмездни: продажба, заем; безвъзмездни: дарения, поръчителство >> всякакви едностранни правни сделки на длъжника: отказ от наследство >> всякакви правни действия, например плащане Не могат да бъдат атакувани от кредиторите онези сделки на техния длъжник, които нямат имуществен характер; сделките му с такива имуществени права, чието упражнение зависи от личната преценка на длъжника. Всеки кредитор може да води иска по чл. 135 от ЗЗД. Не е неоходимо кредиторът да представя изпълнителен лист за вземането си, за да може да предяви отменителния иск. Качеството му на кредитор следва не от изпълнителния лист, а от облигационното отношение, което го свързва с длъжника. Отменителният иск не принадлежи на онзи кредитор, чието вземане е възникнало след сключването на атакуваната с иска сделка. Кредиторът може да атакува сделката на длъжника си само ако тя е сключена, след като той е придобил качеството на кредитор. Отменителният иск ще бъде допустим, макар и атакуваната сделка да е сключена, преди кредиторът да е придобил това качество, ако тя е извършена с единствената цел да бъде лишен кредиторът от обезпечението, на което е могъл да разчита. Според чл. 135, ал. 3 „когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително, само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора”. Увреденият кредитор трябва да предяви отменителния иск срещу длъжника и лицето, с което длъжникът е договарял. Завеждането само срещу третото лице не би довело до отхвърляне на иска. Предпоставки за иска
Чл. 135, ал. 2 установява една оборима презумпция за знание на увреждането: „знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника”. Тази презумпция поставя кредитора в много благоприятно положение. Тя го освобождава от нуждата да доказва, че длъжникът и контрахентите му знаят, че извършената между тях сделка уврежда кредитора. Законът е доказал това вместо него. Чл. 135 от ЗЗД дава пълно право на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него правните действия на длъжника му, които го увреждат. Искът по чл. 135 от ЗЗД не е вещен иск. Кредиторът не придобива никакви вещни права над вещите и имуществата, предмет на атакуваната от него сделка. Отменителният иск не е иск за вредаи и загуби. Кредиторът няма право да иска от третото лице щетата, която той е понесъл от сключването на атакуваната сделка. Отмениятелният иск е иск за относително унищожение на сключената във вреда на кредитора сделка. Той е иск за обявяване атакуваната сделка за надействителна относно кредитора, който я атакува. Отменителният иск и искът за разкриване на симулация
Поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на третото лице (чл. 138, ал. 1, ЗЗД). Страни по този договор са кредиторът и поръчителят. Не е страна по него третото лице, чието задължение се обезпечава (главният длъжник), макар често той да съдейства за сключването му: може да се поръчителства без знанието (чл. 146, ЗЗД) и дори въпреки волята на главния длъжник. Между страните трябва да се постигне съгласие: кредиторът трябва да приеме поръчителя за такъв; поръчителят – да се съгласи да отговаря за изпълнението на чуждо задължение. Чл. 138, ал. 1 от ЗЗД предписва, че „договорът за поръчителство трябва да бъде извършен в писмена форма”, следователно договорът е формален. Като всеки договор и договорът за поръчителство може да бъде унищожен при порок на волята на едната или на другата стран. Поръчителят може да иска унищожението на поръчителството, ако е бил в грешка относно личността на главния длъжник. Всеки дееспособен може да поръчителства, стига да му е позволено да се разпорежда с имуществото си. Законният представител не може да поръчителства от името на недееспособния. Поръчителят може да поръчителства за дълг, който понастоящем не съществува, но който в бъдеще ще възникне. Може да се поръчителства и за дълг под отлагателно условие. С договора за поръчителство поръчителят обещава резултата, същия резултат, който главният длъжник трябва да осъществи; че той дълги това, което дължи и главният длъжник – овен ако е било уговорено друго или слдва друго от естеството на дължимата престация. Основанието на договора за поръчителство се заключава в намерението да се обезпечи едно чуждо задължение. Този договор е каузален, а не абстрактен. Поръчителството е договор от категорията на едностранните договори, защото поръчителят се задължава да отговаря за изпълнението на чужд дълг. А кредиторът за нищо не се задължава към него.
Договорът за поръчителство е едностранен, формален, безвъзмезден и акцесорен договор. Очевидно този договор не носи никакви облаги за поръчителя. Напротив, той му носи само опасности и вреди, защото с него той подчинява имуществото си на принудителното изпълнение на кредитора в случай, че главният длъжник не изпълни задължението си.
Съдържанието на поръчителското задължение е идентично със съдържанието на главното задължение. Затова можем да кажем, че каквото и колкото дълги главният длъжник, това и толкова дължи поръчителят. Какъвто е предметът на задължението на главния длъжник, такъв поначало предметът на поръчителското задължение. Не може да бъде уговорено, че поръчителят ще дължи друго – не това, което дължи главният длъжник, а нещо стопански идентично и еквивалентно на него. Такова различие в предмета на главния и поръчителския дълг ще е налице винаги, когато престацията на главния длъжник е лична и незаместима. Ако писателят се е задължил да напише роман, поръчителят няма да дълги написването на романа, а икономическия еквивалент на това задължение. Обемът на главното задължение определя обема на поръчителската отговорност. В случай, че той се е задължил „за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение” (чл. 139, ЗЗД). Поръчителят ще отговаря „за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и за разноските по събирането на вземането” (чл. 140, ЗЗД). Поръчителската отговорност е функция на главния дълг. Той не само определя „какво” дължи поръчителят, но още и при какви модалитети той дължи. Модалитетите на главния дълг са модалитети на поръчителството. Не само „каквото” и „колкото” дължи главният длъжник дължи и поръчителят, но и „когато” дължи главният длъжник „тогава” дължи и поръчителят. Ако главният длъжник разполага с един срок за изпълнение и от него не може да се иска нещо до изтичането на срока, нищо не може да се иска и от поръчителя. Кредиторът има една главна претенция срещу длъжника си. Нейното удовлетворяване е обезпечено с друга, втора, допълнителна, акцесорна претенция срещу поръчителя. Тази втора, акцесорна претенция принадлежи на кредитора, само защото той има вземане срещу длъжника. Затова ако вземането престане да му принадлежи (например защото го е прехвърлил на друго лице), престава да му принадлежи и претенцията срещу поръчителя за удовлетворяване на вземането. Тази претенция ще принадлежи на новия кредитор. Акцесорната отговорност не може да се отдели от главната (длъжниковата) отговорност, защото не може да съществува без главната. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|