Понятие и предмет на облигационното право
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| От общото правило, че изпълнението трябва да стане там, където е местожителството на длъжника, законът допуска едно важно изключение в чл. 200, ал. 2 от ЗЗД. Плащането на цената трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва.
Правното значение на местоизпълнението се проявява във връзка с проблема за забавата. Длъжникът изпълнява точно задължението си, ако осъществи дължимия резултат на местоизпълнението. Когато търсимото задължение е срочно и кредиторът не потърси вземането си в срока, той изпада в забара поради неприемане, защото не е направил необходимото, за да получи изпълнение. Длъжникът не изпада в забава. Кредиторът трябва да докаже, че е търсил изпълнението си. Когато носимото задължение е срочно, длъжникът трябва да престира в жилището на кредитора. Не направи ли това, той изпада в забава. Не приеме ли обаче кредиторът предложената престация, то обратно, той изпада в забава поради неприемане. Прихващане на изпълнението Един и същ длъжник може да има повече еднородни задължения към един и същ кредитор. Прихващане не плащане може да прави само длъжникът. Ако той не е заявил кой дълг погасява, законът се разпорежда вместо него. Длъжникът има право, когато изпълнява, да посочи кое от няколкото си задължения иска да погаси. Той изхожда от собствените си интереси и не е длъжен да се съобразява с интересите на трети лица. Въпреки това изборът на длъжника може да претърпи и някои ограничения: >> ако е уговорен срок в полза на кредитора. В този случай длъжникът не може да изпълнява преди изтичане на срока, нито да прихваща изпълнението си към още неизпълняем дълг. >> ако плащането е частично. Кредиторът не е длъжен да приеме частично плащане. Длъжникът трябва да предложи пълно изпълнение поне на едно от задълженията си, за да може изобщо да прихваща. >> при лихвоносно задължение. Ако задължението е лихвоносно и „изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата” (чл. 76, ал. 2, ЗЗД). Прихващане по силата на закона Когато длъжникът не е посочил срещу кой от няколкото дълга ще прихване плащането, то става по реда на чл. 76, ал. 2 и 3 от ЗЗД: >> върху най-обременителния за длъжника дълг >> върху най-старото задължение, ако всички са еднакво обременителни >> върху всички дългове съразмерно, ако те са еднакво обременителни и еднакво стари 23. Изискуемост и изпълняемост на задължението Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД задължението е изискуемо веднага с възникването му. Правилото следователно е, че каквото се дължи без срок, се дължи веднага с възникването му. Необходимо е кредиторът да обяви на своя длъжник, че иска да получи изпълнение – да го покани да изпълни и да му даде в поканата един достатъчен, с оглед изискванията на добросъвестността, срок за изпълнение. Чл. 84, ал. 2, ЗЗД – „когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора”. >> конклудентен срок за изпълнение – за мълчалито установен срок говорим, когато от обстоятелствата на отделния случай съдим, че е необходимо време за изпълнение на задължението. Изпълнението в тези хипотези може да се иска в такъв срок, който държи сметка за тези обстоятелства. >> изрично установен срок – обикновено юридическият факт, който дава живот на задължението, определя и момента, в който кредиторът може да изисква осъществяването на дължимия резултат. Законът определя кога трябва да бъде изпълнено задължението, което произтича от непозволено увреждане, например (чл. 84, ал. 3, ЗЗД). Изпълнението може да се иска на определен ден, посочен в календара. Но страните могат ад уговарят, че изпълнението може да се иска на определен ден след настъпването на едно сигурно събитие. Тук имаме относително определен срок. Може да бъде уговорено, че моментът на изпълнението ще бъде определен от една от двете страни по облигационното отношение. В случай, че длъжникът не определи сам срока, кредиторът може да поиска от съда да даде на длъжника достатъчен срок за изпълнение (чл. 69, ал. 2, ЗЗД). >> Съглашенията относно срока могат да означават, че кредиторът не може да иска изпълнение, но че и длъжникът не може да изпълни, преди да е настъпил падежът на задължението. Тук срокът е установен в полза на двете страни и че задължението нито е изискуемо, нито е изпълняемо до настъпване на срока (чл. 70, ал. 1 и 2 от ЗЗД). >> Разпорежданията относно срока могат да означават, че кредиторът не може да иска изпълнението до изтичането му, но обратното, че длъжникът може да изпълни задължнието преди срока. Тогава срокът е установен в полза на длъжника. Изгубване на преимуществата на срока Законът е установил оборимото предложение, че срокът е определен в полза на длъжника (чл. 70, ал. 1, ЗЗД). Длъжникът може да загуби това преимущество и тогава вземането става изискуемо. >> когато длъжникът е станал неплатежоспособен (чл. 71, ЗЗД). За дасе признае длъжникът за неплатежоспособен, трябва да се види в какво отношение се намира активът към пасива му. >> когато длъжникът със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения. Тук става дума не за намаляване на общото обезпечение, което всеки кредитор има върху всички имоти на длъжника (чл. 133, ЗЗД). >> когато длъжникът не даде на кредитора обещаните обезпечения Мораториум Срокът за осъществяване на една престация се отлага в случай на мораториум. Това са отсрочки, които се дават с нормативен акт по отношение изпълнението на всички задължения, поради особено важни и непреодолими събития, например войни, заметресения, природни бедствия. 24. Възражение за неизпълнено насрещно задължение Възражението за неизпълнен договор е по своята същност подвид на правото на задържане, приложимо към двустранните облигационни отношения. То е това възражение, което едната страна по двустранно облигационно отношение противопоставя на другата, която иска да й бъде престирано, без да предлага изпълнение на това, което по същото правно отношение дължи насреща. С това възражение длъжникът заявява, че отказва да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето и рискува да бъде осъден да изпълни само „едновременно” с кредитора (чл. 90, ЗЗД). Но това е и целта на длъжника – само за да постигне едновременно изпълнение на насрещните задължения, той иска да отложи изпълнението на неговото задължение. Като задържа това, което дължи, той гарантира така насрещното си вземане. Упражнява още и известен натиск върху другата страна, за да я накара да изпълни, а това за него е съществено. >> чл. 90, ал. 1, ЗЗД: „длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца”. Възражението за неизпълнен договор е едно особено приложение на правото на задържане при двустранните облигационни отношения. От двустранния договор възникват едновременно и по необходимост две задължения – по едно в тежест на всяка от договарящите страни. Възражението за неизпълнен договор е подвид на правото на задържане. Както последното то предполага една дължима престация и едно насрещно вземане – и двете еднакво изискуеми. Както правото на задържане, така и възражението за неизпълнен договор предполагат конекситет между насрещните задължения. При двустранните договори този конекситет следва от дункционалната зависимост, в която добросъвестността поставя двете насрещни вземания. Когато насрещните преетнции не възникват от договор, пак добросъвестността определя дали насрещните претенции не се намират в предметна, конексна връзка помежду си. Пак тя определя дали между тях има функционална зависимост. Както правото на задържане, така и възражението за неизпълнен договор гарантират длъжника. Те му позволяват без да изпада в забава да откаже изпълнението на изискуемото задължение до насрещно престиране. Противопоставени в съд, тези възражения ще доведат до осъждане за едновременно престиране. Възражението за неизпълнен договор съставлява едно квалифицирано право на задържане. То е такова, защото има наред с обезпечителната си функция и нещо повече от нея: то трябва да съдейства дължимите насрещни престации да бъдат разменени и страните да бъдат удовлетворени. Възражението за неточно изпълнен договор е възражение за непълно изпълнение (качествено или количествено). 25. Право на задържане Въпреки изискуемостта на задължението длъжникът има понякога право да задържи дължимото. Законът признава на длъжника такова право на задържане, ако той има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и задължението му. Ако такава е обстановката, длъжникът моеж да откаже изпълнението на задължението си до едновременно насрещно изпълнение от страна на кредитора. Длъжникът иска по този начин да обезпечи насрещното си вземане – да гарантира своето вземане към кредитора си със задължението, което има към него. Обезпечителна е функцията на правото на задържане. (чл. 91, ал. 5, ЗЗД). Необходимо е да се признае на длъжника такова обезпечение – да му се признае правото да откаже да престира на кредитора, който иска своето, без да предлага това, което сам дължи насреща. Такъв кредитор очевидно действа недобросъвестно. Чл. 90 от ЗЗД се занимава с правото на задържане в широк смисъл: „длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца”. Правото на длъжника да задържи това, което дължи, заради онова, което има да взема по силата на същото недоговорно правоотношение, което го е направило длъжник.
Предпоставки за правото на задържане >> насрещно вземане. Няма право на задържане онзи, чието вземане не е още възникнало или е вече погасено по давност или ако вземането му не е снабдено с иск на изпълнение. Няма право на задържане и онзи, чието вземане не е още изискуемо (чл. 90, 91, ЗЗД). >> нужно е предметът на насрещната престация да не е еднороден с предмета на престацията, която задържащият дължи. Липсва еднородност например, ако се дължат пари, а могат да се претендират ценни книги, насреща. Защото ако две лица си дължат едно на друго „еднородни вещи”, настъпва прихващане – дълговете се погасяват. Правото на задържане предполага, че нещо се намира във фактическата власт на задържащия длъжник, което другата страна може да претендира. Това нещо е дължимата престация. Конекситет
Възражение По своето съдържание правото на задържане се свежда във възможността на длжника временно да откаже изпълнението на задължението си. Кредиторът иска да му бъде престирано. Срещу това негово искане длъжникът възразява, че и той има да взема и че задържа дължимото дотогава, докато на него не бъде престирано. Следователно правото на задържане е едно възражение, което длъжникът противопоставя на кредитора си, за да отложи неизпълнението на дължимото до насрещно изпълнение. Целта му е да постигне едновремено изпълнение на двете насрещни вземания (чл. 90, ЗЗД). Правото на задържане е едно отлагателно възражение. То не разрушава правото на кредитора, а само временно парализира неговата претенция. Правото на задържане се очертава като едно негативно потестативно право. Длъжникът, който упражнява това свое право, трябва да докаже неговата наличност. Накрая, щом длъжникът има право да отказва изпълнението макар и временно, той не изпада в забава през това време: той има право да не изпълнява сега, а по-късно. >> чл. 91, ал. 5, ЗЗД постановява, че „кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочитително удовлетворение от стойността на задържаната вещ”. То именно придава на възражението за задържане характера на залогоподобно право, противопоставимо на третите лица. Срещу кого задържането е допустимо? >> Правото на задържане трябва да обезпечи длъжника за вземането, което има към своя кредитор. Върху самата задържана вещ той няма никакво вещно, никакво абсолютно право. Неговото право е лично, относително, отправено към неговия кредитор. Само на него той може да противопоставя своето право на задържане – да откаже да изпълни до насрещно изпълнение и да се удовлетвори от задържаната вещ. >> Длъжникът може да задържи дължимата вещ и спрямо всички други лица, които са заели правното положение на кредитора, понеже са встъпили в неговите права и задължения – неговите универсални правоприемници. Тези лица не могат да имат повече права, отколкото е имал техния праводател. >> При частното правоприемство едно или няколко права преминават чрез правна сделка от имуществото на един правен субект в имуществото на друг правен субект. Ако кредиторът, спрямо когото се задържа, прехвърли задържаната вещ, ще може ли задържащият да противопостави на новия собственик на вещта своето право на задържане? Новият собственик не е длъжник – спрямо него задържащият няма никакво вземане, което да оправдае задържането. Правото на задържане при това не е вещно право, което да действа абсолютно спрямо всички, включително и срещу новия собственик. Чл. 91, ал. 5 и чл. 136 от ЗЗД признават на задържащия една привилегия върху задържаната вещ. Тези разпореждания придават на насрещното вземане на задържащия едно важно качество – качеството да бъде удовлетворено по предпочитание от цената на задържаната вещ при принудителното изпълнение, насочено върху нея. Тези разпореждания превръщат вземането на задържащия от един чисто личен иск срещу кредитора в нещо средно между вещно и облигационно право. Облагата да бъда удовлетворено по предпочитание от задържаната ве се оказва свързана със самото вземане. Затова безразлично става кой е настоящият собственик на задържаната вещ. 26. Изпълнение с встъпване в правата на удовлетворения кредитор (суброгация) Направеното от трето лице изпълнение има само ограничен погасителен ефект – само по отношение на удовлетворения кредитор. Длъжникът остава въпреки всичко обвързан, но не вече към досегашния си кредитор, а спрямо третото лице, което е удовлетворило кредитора. Сменен е само кредиторът му: третото лице става кредитор на мястото на досегашния, замества го, суброгира се с неговите права. Суброгацията е преминаването на правата на кредитора върху едно трето лице, което настъпва, защото това трето лице е удовлетворило кредитора – защото е престирало на кредитора и така изпълнило задължението на длъжника. Суброгацията съставлява изпълнение без пълен погасителен ефект, изпълнение с модалитет – със заместване. Обратен (регресен) иск
Суброгаторен иск Вземането на кредитора, което третото лице е изпълнило, може да е било обезпечено с привилегия, със залог или с ипотека, които са давали на кредитора пълна сигурност, че ще събере вземането си. Тези обезпечения са погасени вече с погасяването на дълга от третото лице. То затова има всичкия интерес да замести удовлетворения кредитор в правата му – да встъпи в тези негови права, следователно в преимуществата, с които кредиторовото вземане може да е съпроводено. Тези практически интереси са наложили суброгацията като правен институт. Тя позволява на третото лице, което е изпълнило чуждия дълг, да встъпи в правата на удовлетвоерния кредитор, за да упражни всички права и искове, съпровождащи платеното вземане – залози, поръчителства, лихви, и т.н. Възможността на третото лице да встъпи в правата на удовлетворения кредитор не го лишава от личния му обратен иск срещу длъжника – иск, който произтича от вътрешните му отношения с него. Суброгаторният иск е всъщност една допълнителна помощ за третото лице, изпълнило чуждия дълг – едно обезпечение на личния му обратен иск. Суброгацията е изключена винаги, когато платецът няма регресни права – когато претенцията на третото лице-платец срещу длъжника е изключена от вътрешните отношения между тях. Затова ако този, който е изпълнил чуждо задължение, го е сторил с дарствено намерение, понеже няма обратен иск, няма и субрагаторен иск. >> чл. 127, ал. 1, ЗЗД: „Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно”. Тези вътрешни отношения определят доколко платилият солидарен длъжник би имал иск срещу останалите солидарно задължени. >> чл. 146, ал. 2, ЗЗД – поръчителят е платил задължението на длъжника. С това той всъпва в правата на удовлетворения кредитор. Залозите и ипотеките, учредени от длъжника, сега обезпечават поръчителя. Залозите и ипотеките, учредени от трети лица, сега би трябвало да обезпечават поръчителя. Но тези трети лица, които са дали залог или ипотека, са ги дали също за обезпечение на чуждо задължение. Те заемат положението на поръчители. Платилият и суброгирал се поръчител се суброгира спрямо тези трети лица само „до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители” (чл. 155, ал. 2, ЗЗД). Не всеки, който има регресен иск, разполага още със суброгаторен. Законът допуска суброгацията не в полза на всеки, който е изпълнил чуждо задължение, но само в полза на онези трети лица, които са имали правен интерес да направят това. Само тогава законът прогласява, че вземането, което се счита погасено по отношение на кредитора чрез изпълнението му от едно трето лице, продължава да съществува с всичките му принадлежности по отношение и в полза на изпълнило задължението трето лице – че изпълнението няма действие по отношение на всички. Затова ако третто лице е изпълнило чужд дълг, без да има интерес да направи това изпълнение, макар да има обратен иск, няма да се суброгира с правата на удовлетворения кредитор (чл. 74, ЗЗД). Кои лица са имали и имат правен интерес да изпълнят едно чуждо задължение? >> лично задължените изпълняват, защото дължат и могат да бъдат принудени да изпълнят. В отношенията си обаче с други лица те не дължат никак платеното или дължат само част от него. Затова имат регресен иск спрямо тези други лица. Затова още имат право да встъпят в правата на кредитора, когото удовлетворяват. Всеки съзадължен дължи с други. Ако той плати всичко, изпълнил е не само свой, но и чужд дълг – дълга на тези, които дължат с него, и имат право да искат от тях платеното. Има и суброгаторен иск срещу тях. Това е правното положение на съпоръчителя. Той отговаря спрямо кредитора „за цялото задължение” (чл. 141, ал. 2, ЗЗД). Но пред съпоръчителите отговяря само за „припадащата му се част” (чл. 145, ЗЗД). >> реално задължените за дълга винаги изпълняват заради други. Понеже са длъжни да платят (имат интерес от това), суброгират се с правата на кредитора, за да получат това, което са платили заради друг. >> имащи интерес да платят, без да са задължени нито лично, нито реално. 27. Неизпълнение – понятие и форми. Причини и последици на неизпълнението. Средства за защита на кредиторира при неизпълнение Всеки длъжник трябва точно да изпълни задължението си (чл. 79, ал. 1, ЗЗД). Само така облигационното отношение постига крайната си цел и достига нормалния си край. Неизпълнението на задължението – неосъществяването на дължимия резултат – изобщо съставлява едно ненормално развитие на облигационното отношение, което предизвиква една празнина от гледна точка на законността. Тази празнина трябва да бъде запълнена – облигационното отношение трябва да бъде погасено. >> възможно е кредиторът да не е създал необходимите предпоставки за изпълнение на задължението – ако според съдържанието на облигационното отношение едно негово съдействие е необходимо. Ако купувачът не представи спецификация на стоките, доставчикът няма да може да му ги достави. В тези случаи неизпълнението се дължи на кредитора – той е в забава (чл. 95, ЗЗД). >> неизпълнението може да се дълги и на различни други обстоятелства – действие или бездействие на длъжника, на трето лице или случайно събитие Форми на неизпълнението >> пълно неизпълнение е налице, когато длъжникът не е осъществил нищо от предметното съдържание на дължимата престация; има го тогава, когато длъжникът е наистина осъществил всичко, което дължи, но с такова закъснение или толкова лошо, че изпълнението е безполезно за кредитора. >> частично неизпълнение – то е неточно изпълнение. То не съответства на дължимото в количествено отношение. При него длъжникът е осъществил само част от дължимия резултат, а той трябва да престира всичко, което дължи. >> забавеното изпълнение е също неточно изпълнение, но във временно отношение. Длъжникът престира, но не тогава, когато дължи. Понякога кредиторът няма вече интерес от такова закъсняло изпълнение. В такъв случай забавеното изпълнение се приравнява на пълно неизпълнение. >> лошо изпълнение е всяко друго неточно изпълнение, всяко друго неизпълнение, което не е адекватно на дължимото. Под лошо изпълнение се разбира най-напред такова изпълнение, което е неточно в качествено отношение. Едно лошо изпълнение може понякога да е равносилно на пълно неизпълнение. „Неточно” е и недобросъвестното изпълнение. Законът предписва всяко задължение да бъде изпълнено добросъвестно и с грижата на добър стопанин (чл. 63, ЗЗД). Неточно изпълнение е всяко изпълнение, което не е съобразно с уговореното. Неизпълнението може да се дължи на злата воля или на небрежността на длъжника. А може да е настъпило и въпреки добрата воля на длъжника, въпреки всички негови усилия да изпълни точно – усилия, които не го освобождават от задължението, защото той не дължи усилия, а резултат. То може най-сетне да се дължи на случайното събитие, което прави изпълнението невъзможно. Вредните последици на неизпълнението са в тежест на длъжника, ако неизпълнението се дължи на вината му. Но неизпълнението може да се дължи и на случайно събитие. Тогава длъжникът не е виновен за неизпълнението. А щом не е виновен, не може да бъде отговорен – няма отговорност без вина. Освен при случайно събитие длъжникът не се счита за виновен и когато не е изпълнил задължението си поради непреодолима сила. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|