Понятие и предмет на облигационното право
Изтегляне 1.39 Mb.
|
|
Договорът е сключен, когато направеното от едната страна предложение се приеме от другата. Общите условия стават договорни условия. Възможно е и договаряне на особени условия. В този случай договорното съдържание съчетава възприетите общи условия и уговорените особени такива. При несъответствие между тях се предпочитат особените условия. Не само юридически, а и физически лица могат да правят предложения, включващи общи условия (чл. 16, ал. 1, ЗЗД). За защита интересите на лицата, до които се отправят общите условия, се изисква във всички случаи писмена форма на приемането на общите условия 16. Преддоговорни отношения. Отговорност за вина при договарянето Договорът е сключен, след като страните постигнат съгласие върху всичко, което е съществено или което те считат за съществено. От този момент нататък между тях съществуват договорни отношения. Но още от момента, в който страните са влезли в съприкосновение една с друга със сериозни намерения да постигнат по договорен път желаните от тях правни резултати, се е установила правно-релевантна връзка между тях или т.нар. преддоговорни отношения. Правно-релевантната връзка възниква между тях още с получаване на предложението. Законът сам е придал задължителна сила на офертата: предложителят е правно обвързан от офертата си и не може правно валидно да я оттегли в течение на срока, който сам е определил за приемането й, респективно който законът е установил за тази цел – чл. 13, ЗЗД. Съдържание на преддоговорните отношения
Ако тези преддоговорни задължения не бъдат изпълнени, се вменява преддоговорна вина – вина при договарянето, culpa in contrahendo. Отговорности
По силата на чл. 12 от ЗЗД увреденият от неизпълнението на преддоговорните задължения на противната страна има право да претендира позитивния си интерес, положителните си вреди – тези, които той претърпява не от несключването на договора, а от неточното изпълнение на сключение договор. Продавачът отговаря, ако е продал вещ, обременена с недостатъци, които не са били известни на купувача „при продажбата”. Той е проявил вина при договорянето, ако ги е знаел, но не ги е съобщил на купувача (чл. 195, ал. 2, ЗЗД).
Застраховките живот и транспортните застраховки са главната област на приложение на договора в полза на трето лице. Предпоставки за валидност
Придобиване на правата на третото лице Стипулираното право възниква веднага и направо в имуществото на третото ползващо се лице и не преминава през имуществото на уговарящия. Договорът поражда за третото ползващо се лице пряк иск срещу обещателя, пряка претенция за престиране на това, което в негова полза е уговорено. Отмяна на договора Третото лице придобива веднага, направо и непосредствено уговореното в негова полза. Това придобиване обаче не е окончателно. Уговорителят, по чийто почин всъщност третото лице става кредитор, има право да отмени уговорката. Чл. 22, ал. 1 от ЗЗД гласи, че „уговорката в полза на трето лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея”. Приемане от третото лице Гореспоменатото висящо състояние се премахва, след като третото лице приеме уговорената в негова полза облага, тъй като с приемането отпада възможността да се отменя уговорката и облагата окончателно се придобива от третото лице. Едностранното му изявление затвърждава правото в негово лице. Чл. 22, ал. 1 от ЗЗД обаче допуска възможността уговорителят да си запази правото да отмени клаузата и да посочи друго ползващо се лице. Отказ от третото лице Третото лице може да заяви, че не желае да се ползва от облагодетелстващата го клауза и в този случай придобитото от него право отпада с обратна сила. Отношения по повод договора в полза на трето лице 1) бенефициер – облагодетелстваният, третото лице 2) обещател – промитентът, т.е. този, който поема задължение да даде или да направи нещо в полза на третото лице 3) уговорител – стипулант, който уговаря да се престира на третото лице и приема задължението на обещателя в този смисъл. >> отношения между обещателя и уговорителя – това са страните по договора. Уговорителят има правото едностранно да развали или да иска развалянето на договора по съдебен ред поради неизпълнение на същия. Изправният има право да иска развалянето на договора. >> отношения между обещателя и третото лице – третото лице има претенция за изпълнение към обещателя. Той може самостоятелно да иска изпълнението на уговореното в негова полза. Третото лице не е страна по договора. >> отношения между уговорителя и третото лице – стипулантът може да уговаря нещо в полза на третото лице, за да изпълни едно свое задължение към това лице. Стипулантът може да уговаря в полза на третото лице, защото иска да го дари >> отношения между третото лице и кредиторите на уговорителя. Чл. 22, ал. 3 от ЗЗД. Обещаване действието на трето лице Договорът поражда субективно право за лице, което не е страна по него. Този договор е в полза на третото лице, не в негова тежест. Не се допуска две лица да се съгласят да създадат задължение за трето лице без негово знание, участие и въпреки волята му. Договорът, с който едната страна обещава на другата, че трето лице ще извърши нещо или ще се задължи към нея, е често срещан. Важно е да се подчертае, че в този случай възниква задължение за обещателя, не и за третото лице. Обещателят е изпълнил задължението си, ако третото лице извърши уговореното действие или поеме обещаното задължение. Ако третото лице откаже да се задължи, обещателят дъжи на съконтрахента си обезщетение на общо основание. Възможно е обещателят да се освободи от плащането на това обезщетение, ако сам извърши обещаното. 19. Изпълнение – понятие. Интерес от изпълнението. Правна същност на изпълнението. Принцип на точното изпълнение, принцип на реалното изпълнение, принцип на добросъвестното изпълнение Доброволното осъществяване на дължимия резултат наричаме изпълнение, а изпълнението на паричните задължения – плащане. Всички задължения са установени, за да бъдат изпълнени. С изпълнението длъжникът се освобождава от обвръзаността си и задължението си. То се погасява. Чрез изпълнението интересът на кредитора се удовлетворява. Резултатът, който той е могъл да претендира, е осъществен. Претенцията му се погасява. Крайната цел на облигационното отношение е постигната и то е оправдало своето обществено-стопанско значение. Изпълнението е най-естественият, най-често срещан способ за погасяване на задълженията. Той е най-желаният резултат, защото представлява нормалният и очакван начин на ликвидиране на отнопенията между кредитор и длъжник.
Основните принципи, върху които се гради изпълнението на облигационните задължения, са принципът на точното изпълнение и принципът на добросъвестното изпълнение, залегнали в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД. Точно е изпълнението, при което са изпълнени задълженията в съответствие с всички условия, установени в договора и в правните норми. >> За едни изпълнението е договор, защото неговият погасителен ефект не може да настъпи без съгласието на кредитора: той трябва да приеме престацията.
За да се постигне дължимият резултат, могат да бъдат необходими най-различни поведения – едно фактическо действие или едно бездействие, едностранна сделка или договор. Действията на изпълнението следователно могат понякога да изискват известно сътрудничество на кредитора – например за индивидуализиране на родовата престация, за сключването на окончателен договор и т. н. Самият резултат – самото изпълнение, обаче никога не е правна сделка. За да премине собствеността, обещана с предварителен договор, трябва да се сключи втори, окончателен договор. Този договор съставлява изпълнителна операция – изпълнително действие. Изпълнението е преминалата собственост – резултатът, ефектът. Този резултат не е договор. Чл. 95 от ЗЗД казва, че кредиторът трябва да даде на длъжника „необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си”. Текстът иска да каже, че кредиторът трябва да даде съдействието си във всички междинни операции, от които е обусловена последната цел на облигационното отношение – изпълнението. Който изпълнява, трябва да има намерение да изпълни (animus solvendi). Всяко престиране трябва да става с цел да се изпълни (solvendi causa). Това намерение се предполага. Вън от това и законът предполага, че всеки, който изпълнява, има дълг и намерение да го погаси (чл. 55, ЗЗД). Този, който е платил нещо без основание, може да го иска обратно, стига да установи, че липсва основание за изпълнение, т.е. стига да обори поменатото законно положение. 20. Субекти на изпълнението Облигационното отношение обвързва длъжника. За да се освободи от обвързаността си, той трябва да изпълни. Не винаги обаче за тази цел е необходимо личното действие на длъжника. То е абсолютно необходимо в случая, посочен в чл. 73 от ЗЗД – когато задължението е за лична незаместима престация, т.е. когато кредиторът „има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника”. Във всички други случаи – когато дължимата престация е заместима – длъжникът може да изпълни задължението си чрез трето лице. Той може да възложи на едно трето лице да извърши от негово име и за негова сметка дължимите материални действия. Не само длъжникът може да възложи на трето лице изпълнението на задължението си за заместима престация, но и всяко трето лице може да го изпълни от свое име и по своя инициатива. Кредиторът е длъжен да приеме изпълнението от третото лице, защото накрая получава това, което му се дължи и трябва да му бъде безразлично от кого го получава (чл. 73, ал. 1, ЗЗД). Безразлично е също дали третото лице има или няма интерес от изпълнението на чуждия дълг. >> Противопоставянето на длъжника не може да има никакво значение, ако третото лице има интерес да изпълни чуждия дълг. >> Длъжникът може да не желае да има да дължи на третото лице – по иска на това лице за неоснователно обогатяване, но кредиторът може да има интерес да получи изпълнението. >> Ако изпълнението на трето лице, което няма интерес да изпълни, се противопоставят и длъжникът, и кредиторът, третото лице не може да им налоци своето изпълнение. Длъжникът трябва да престира на кредитора или на редовните му представители, ако иска да се освободи от задължението си (чл. 75, ЗЗД). Направеното на кредитора изпълнение осъществява дължимия резултат, освобождава длъжника, погасява задължението му, удовлетворява интереса на кредитора, но само при условието: ако кредиторът е способен да получи изпълнението (чл. 75, ал. 2, ЗЗД). Малолетните, пълно и частично запретените, както и непълнолетните нямат такава способност. >> Изпълнението, направено на неспособния кредитор, не погасява дълга – правилото е, че „който плаща зле, плаща два пъти”. Все пак изпълнението е действително и има погасителен ефект, ако: то е потвърдено от представителя на неспособния или от самия неспособен, след като е станал способен; ако престирането е отишло в полза на неспособния. Плащането, извършено на неспособния, е унищожаемо. Искът за това принадлежи на кредитора. Предявявайки го, той трябва да върне престираното, докато то е налице. Длъжникът може да иска остатъка обратно, стига да предлага насреща редовно изпълнение. Длъжникът се освобождава от задължението, ако престира на лицата, които са овластени да действат от името и за сметка на кредитора. Такова изпълнение се счита направено на самия кредитор (чл. 75, ал. 1, ЗЗД). Договорен представител на едно държавно предприятие е длъжностното лице, на което директорът е прехвърлил представиетлните си права с разрешението на ведомствения министър. Само недееспособни физически лица имат законни представители (родители и настойници). Законните представители на юридическите лица са техните представителни органи. В редица случаи длъжникът се освобождава, макар да е престирал на лице, което не е негов кредитор. Тук спада преди всичко случаят, когато длъжникът престира на трето лице, което не е овластено да получи изпълнение – нито от кредитора, нито от закона, нито от съда. Кредиторът потвърждава това изпълнение и така то е действително (чл. 75, ал. 1 и чл. 35, ЗЗД). Друг случай, който спада в тази категория, е, когато длъжникът престира на трето неовластено лице, но кредиторът се е възползвал от престираното. Такова изпълнение е действително и има погасителен ефект. Някои плащания са валидни макар да са направени на трети лица, които не са пълномощници на кредитора. Те имат погасителен ефект, защото кредиторът изрично или мълчаливо се е съгласил така да стане изпълнението или защото законът допуска или заповядва изпълнението да стане по този начин (Законът предвижда в някои случаи да се престира по пощата). Чл. 75, ал. 2 от ЗЗД има предвид един важен случай на изпълнение, което освобождава длъжника, макар да не е направено на кредитора. Касае се за изпълнение на т.нар. привиден кредитор. Длъжникът изпълнява, но не на кредитора си, а на лице, което добросъвестно счита за свой кредитор – на лице, което „въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението”. Такова изпълнение освобождава длъжника, ако той е направил всичко, което един грижлив човек би направил, за да се убеди, че редовно плаща. Понякога изпълнението, макар да е направено на кредитора, не освобождава длъжника. Такъв е случаят, когато е наложен запор върху вземането на кредитора у длъжника.
Пример:
21. Предмет на изпълнението. Даване вместо изпълнение Длъжникът трябва да осъществи дължимия резултат. Той трябва да изпълни това, което се дължи: всичко, което се дължи, и нищо повече от това, което се дължи (чл. 79, ЗЗД). Даване вместо изпълнение Изпълнението погасява претенцията, ако престирането е адекватно на дължимото. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото (чл. 65, ал. 1, ЗЗД), макар това, което му се предлага, да е равноценно или по-ценно от дължимото. Облигационното отношение се погасява и ако кредиторът се съгласи да приеме друго вместо дължимото. В такъв случай не е налице едно истинско изпълнение, а едно даване в изпълнение. Даването в изпълнение е следователно престиране на нещо, различно от дължимото, със съгласие на кредитора. >> може да се престира вещ вместо пари; пари вместо вещ; една вещ вместо друга; лично действие, вместо предметна престация и обратно >> може да се престира едно вземане вместо изпълнение, като се прехвърли вземането или извърши една активна съвършена делегация. При даването вместо изпълнение длъжникът престира нещо различно от дължимото на кредитора си с негово съгласие. Това съгласие се постига, след като облигационното отношение е вече възникнало. По това даването вместо изпълнение се отличава от задълженията за алтернативна престация и от задълженията с алтернативна възможност. При тях се престира нещо, което кредиторът се е съгласил да получи още при възникване на облигационното отношение – една от две или няколко вещи, които му се дължат по негов избор или по избор на длъжника, или друга вещ вместо дължимата. Щом даването вместо изпълнение погасява задължението само ако кредиторът се съгласи да приеме „другото”, което длъжникът му предлага вместо дължимото, очевидно е, че даването вместо изпълнение е договор – договор, койо кредиторът може да сключи, стига да е способен да се разпорежда с правата си; договор, чието правно основание е да се погаси задължението. Даването вместо изпълнение е особен договор – един смесен сложен договор, към който следва да се приложат по аналогия както правила, които се отнасят до продажбата, респективно замяната, така и правила, които се отнасят до новацията. Даването вместо изпълнение погасява дълга заедно с обезпеченията му. За разлика от продажбата обаче всяко даване вместо изпълнение предполага незабавното преминаване на престираното в собственост на кредитора. Докато продажбата може да стане със запазване собствеността върху продадената вещ (чл. 205, ЗЗД), това не е допустимо при даването вместо изпълнение. Частично изпълнение
Правилото, че трябва да се престира изцяло, е установено в интерес на кредитора. Ако смята, че друго е в негов интерес, той може да иска престиране само на част. Но не може да откаже да получи цялата предлагана му престация – иначе ще изпадне в забава. 22. Място на изпълнението. Доказване на изпълнението. Прихващане на изпълнението Мястото, където длъжникът трябва да извърши действията, които са необходими, за да се осъществи дължимият резултат, е местоизпълнението на задължението му. Длъжникът се освобождава от обвързаността си, ако престира на това място и изпада в забава, ако не престира на това място. Местоизпълнението често съвпада с местодоставянето на престацията. Това е обикновено така, ако двете страни имат местожителство в едно и също населено място. При дистанционните сделки обаче местоизпълнението не съвпада с местодоставянето. Длъжникът се задължава да достави на кредитора престацията на място, различно от местоизпълнението. Това място се нарича местодоставяне за длъжника, а за кредитора – местополучаване, за престацията то е местоназначнието й. >> Местодоставянето не е винаги местоизпълнение. Местоизпълнението е мястото, където длъжникът трябва да престира, за да се освободи от дълга. >> Местоизпълнението е правно релевантно отнасяне на задължението към определено място. Местодоставянето е само едно възможно фактическо отнасяне на престацията към определено място. Меродавно е изрично уговореното от страните местоизпълнение. Ако от естеството на задължението следва къде то трябва да бъде изпълнено, не е нужно да се дефинира изрично местоизпълнението. В някои случаи законът е определил местоизпълнението (чл. 252, ал. 2, ЗЗД). То може да бъде определено и чрез административни разпоредби. Ако никой от горепосочените случаи не е налице, влиза в сила чл. 68 от ЗЗД: >> ако се дължи определена вещ, тя трябва да бъде престирана там, където се намира при пораждане на задължението >> паричното задължение трябва да се изпълни там, където е местожителството на кредитора >> всички останали задължения трябва да бъдат изпълнени там, където длъжникът е имал местожителството си, когато задължението се е породило. Местожителството на длъжника съставлява по общо правило местоизпълнение на задълженията. Местожителство на едно лице е това населено място, където то се е установило да живее постоянно или преимуществено и в регистрите на населението, на което по негова молба то е вписано. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|