Понятие за наказателното право като клон на правната система
Изтегляне 1.35 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Свойства на престъплението
Състав на престъплениетоПонятието състав на престъплението ( престъпен състав) е различно от понятието за престъпление по чл.9, ал.1. Престъплението е деяние – реален факт от действителността. Съставът на престъплението е съвкупност от субективни и обективни признаци съдържащи се в норми от особената част на НК. Понятието за състав на престъплението и за престъпление по чл. 9 са свързани – имат връзка. Централно (главно) е понятието по чл.9, ал.1, а понятието за състав е производно от него. Понятието за състав на престъплението се поражда (обуславя) от специалната особеност по чл.9, ал.1, че то е деяние обявено от закона за наказуемо. Това поражда необходимостта от понятие за състав на престъплението. То е правно техническо средство, чрез което деянието се обявава от закона за наказуемо. Деянието трябва да се опише от (очертае) – какво се забранява. Това става чрез състава на престъплението. След като законовият състав се контролира от признаците, които нямат общ опасност във всички случаи се описват (очертават) вид общественоопасни деяния. Всеки един елемент на законовия състав е необходим за отразяването в закона на наличието на обществена опасност на проявата и на нейната степен. Всички обективни и субективни признаци заедно са достатъчни за отразяване на състава в “огледалото на закона”. 1. Понятие за състав на престъплението – това е съвкупност от обективни и субективни признаци, съдържащи се в диспозицията на норма от Особената част на НК, всеки един от които е необходим за очертаването (описване) в НК на определен видобщ опасни деяния (за отразяване в наказ закон за наличието и типичната степен на общ опасност), чието виновно извършване по този начин (чрез описване) обявява за наказуеми ( за престъпни). Реално съществуващите в особената част на НК състави на различни видове престъпления. Съставите в особената част на НК от една страна конкретизират общия състав на престъплението, докато те представляват конкретна съвкупност от обективни и субективни признаци. По определение за състава на престъплението то очертава отделни/определени видове престъпления; чрез този състав същевременно се конкретизира в особената част общото положение за престъпление в чл.9, ал.1. Всеки вид съдържа всички елементи на престъплението въобще. Отразяване на всички елементи на престъплението по чл.9, ал.1 в Особената част на НК чрез признаците на престъплението. Деяние – сочи се с отделен признак. Този признак на състава на престъплението се нарича изпълнително деяние. Обществена опасност – отразява се чрез цялата съвкупност от признаци на състава. Противоправност и наказуемост – отразяват се отново чрез всички признаци на състава. Вина – тя се сочи с отделен, специален признак, както и деянието. Съгласно чл.11, ал.4 (Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи). Когато в особенат част не се говори за вина, това сочи за умисъл. Служебното предназначение за състава на престъплението е да обяви за наказуемо определено общ опасно деяние – само общ опасните деяния осъществяват състава на престъплението и са действително наказ противоправни. Деяния с незначителна степен на общ опасност по изключение понякога е възможно да съответстват на признаците на състава на престъплението (без да ги осъществяват в действителност и да са съставомерни). Конкретно деяние, факт или обективна действителност, което осъществява всички признаци на състава на се нарича съставомерно – това е свойството противоправност на деянието. Съставът на престъплението може да съдържа огромен брой признаци, но когато липсва само един – категорично деянието е съставомерно – непрестъпно! 2. Видове признаци на състава – има четири категории признаци а/ относно обекта на престъплението (тази категория е факултативна, не се съдържа във всички текстове на особената част на НК) б/ признаци относно обективната страна на престъплението – задължителният признак тук е изпълнителното деяние (обективен признак на състава – външната страна на престъплението – видимата) в/ признаци относно субекта на престъплението – тази категория признаци също е факултативна – не е задължителна във всички състави и към нея се отнасят не трите осн качества за субекта, а специални качества (бъл гражданин, родител, длъжностно лице, военен) г/ субективни признаци – признаци относно субективната страна на престъплението – задължителен признак тук е вината – умисъл и непредпазливост. Др могат да бъдат цел, намерение и др.
1. Деяние – първо свойство на престъплението – основание за наказ отговорност е реално извършено деяние. Деянието е това , което реално може да увреди общ отнош и връзки, обект на престъплението. Деянието е това , което може да бъде конкретно установено и доказано в даден случай. Деянието кат оелемент на човешката дейност е категория на психологията – няма нормативна същност. Деянието – това е конкретен (извършен при конкретни условия по време, място и конкретен субект, външно изразен съзнателен и волеви акт на човека. А/ деяниет – човешка проява – акт на дадено ФЛ. ЮЛ не може да бъде субект на деянието – извършител на престъпление. Б/ деянието е психо-физическо единство – означава, че деянието има две страни. Едната се нарича психическа страна (вътрешна – обективна). Др физическа (външна – обективна) страна на деянието. Деяние – престъпление може да има само при наличието на двете страни. Вътрешната страна на деянието представлява интелектуални и волеви, емоционално обагрени, психически процеси, реално протекли в съзнанието на субекта. Не трябвада се смесват интелектуалните способности на дееца да разбира своето деяние. Невменяемото лице не може да осъществи деяние, а от тука и престъпление. Вътрешната страна започва с осъзнаване на потребностите и превръщането им в мотиви, неразривно свързани с осъзнаване на начина и средствата за постигането им. На тази база се осъществяват волевите насочености заз достигане на стемеж, желание, искане за удоволетворяване на тези потребности. Искането се нарича цел – мотивите формират целта. Удоволетворяването на потребността е крайната цел на деянието. След формиране на целта, а понякога и преди това – когато няколко цели кореспондират с удоволетворяване на целта настъпва т. нар. борба на мотиви. Мотивите формират целта и др контрамотиви. Когато натделеят контрамотивите в борбата хипотезата няма наказ правно значение и не се откриват дела за оперативни разработки и проверки. Извършват се наблюдения от оперативния работник. В др случай се стига до решение за постигане (реализация) на целта. Волята е свързана с целта и решението. С решението условно се приема, че вътрешната страна на деянието завършва. Вътрешната страна на деянието отсъства в следните случаи:
Външната страна се изразява в изпълнание, реализация/изпълнение на съзнателно взето решение. Деянието е изпълнение на съзнателно взето решение. “Само мислите не се налазват!”. Обективиране на решението чрез споделяне с някого не е изпълнение. В такъв случай оперативният работник е длъжен да предприеме само превантивни мерки за недопускане на бъдеща престъпна дейност. Ако това не е възможно поради липса на време и др, той е длъжен да вземе мерки за пресичане на престъпната дейност. 2. Форми на деянието – две осн форми – действие и бездействие – въздържане от строго определено действие. Разликата м/у тях е във външната страна – в начина на реализиране на решението. Действието представлява винаги система от опр телодвижения – всички телодвижения (цялата система), представляващи изпълнение на решението са външната страна на едно единствено деяние ако са извършени освен това при относително непроменени условия по време, място, обстановка. Действието не е еднакво с броя на отделните телодвижения. Бездействието както действието трябва да се разгледа на фактическо-антологическа, а не на нормативна плоскост. То е въздържане от конкретно определено действие, като паралелно с бездействието лицето може да извърши активно др действие. За субект на бездействието важи допълнителното изискване, че такъв може да бъде само страна на общ отнош, субект на обществена връзка. Субект на бездействие не може да бъде който и да е. Престъпното бездействие е въздържане от обществено съобразно-положителен елемент от общ отнош или връзка. Неизвършването на това положително действие води до засягане на общ отнош или връзки. В този смисъл това действие ще бъде обществено опасно. Субект на престъпно бездействие може да бъде само това лице, върху което лежи задължението за извършването на обществено съобразното (положително) действие, което обаче не е извършено. Трябва да се установи кой е задължен да извърши това общественосъобразно (положително) действие. Под престъпно бездействие разбираме неизвършване на строго определено общественосъобразно (положително) действие от определено за това лице (дължимо действие). В НК престъпленията са формулирани така, че изпълнителното деяние може да бъде както действие така и бездействие. Престъпление чрез действие е кражбата, длъжностното присвояване по чл.201. Много от престъпленията имат такова изпълнително деяние, което се осъществява само от бездействие – отдел злепоставяне – чл.137 до чл.141- изразяват се в неоказване на помощ. Нормата посочва конкретно съдържание на бездействието – оказва се съдържанието на дължимото действие, което трябва да бъде извършено. Възможно е задължението за действие да е визирано в др нормативен акт преди НК. По чл.140 се обявяват заз престъпления бездействието на водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго. Задължение за това действие се съдържа в чл.123 от Закона за движение по пътищата. Възможността това задължение за действие да има юридическо значение, произтичащо от сключен договор от дееца и др лице – чл.138 (юридически задължено е лицето). Възможно е обаче случаят по чл.139, задължението в този случай задължително възниква едва с норма на НК, като до тогава това е едно морално задължение. Съществуват престъпления, които могат да се извършат както с действие така и с бездействие - чл.290 лъжесвидетелстване; чл.282. В много случаи престъплението се формулира като се забранява причиняването на престъпен резултат, без да се конкретизира съдържанието на действието – чл.96 , терористичен акт, чл.115. В нормата на особената част от НК не се посочва нито съдържание на действието, нито на бездействието. Следователно те се съдържат в др нормативен акт извън НК. В противен случай няма да има акт на бездействие. 3. Последици на престъплението – те представляват отрицателни изменения в общ отнош и връзки, които са обект на престъплението като в някои случаи е възможно тези отрицателни последици да настъпят освен в обекта на престъплението и в някои др общ отношения и връзки, които не се явяват засегнати във всеки конкретен случай. Последиците не трябва да се смесват с престъпното деяние. Те са в обективна връзка, но са нещо различно от престъпното деяние. Между тях съществува причинно-следствена връзка – престъпното деяние е причината, а последиците са неговото следствие. Общ опасните последици могат да бъдат два вида: а/ (свързват се), представляват реално настъпилите вреди (смърт, повреда) – вредните последици б/ свързват се със самото застрашаване (създаване на конкретна опасност) от увреждане, без реално да са настъпили вреди. Самите престъпления в НК са конструирани по този начин – с такива последици – престъпленията по транспорта. Стадиите на приготовлението и опита – свързани са с конкретна опасност. Чл. 10 от НК специално подчертава това положение. Престъпното деяние е общ опасно именно защото причинява общ опасни последици. Общ опасност се обуславя от общ опасните последици на деянието. Без тези последици няма общ опасност. Законовият състав на престъплението (престъпен състав) – от тази гледна точка общ опасните последици, които причинява дадено престъпление може да са посочени в законовия състав. Тези последици се наричат съставомерни последици – при убийството – смърт. Настъпването на съставомерните последици е абсолютно задължително за заличието на престъпление от съответния вид. При престъпления с пряк умисъл са необходими за довършване на престъплението. Резултатни престъпления – престъпленията са съставомерни последици. В зависимост от вида на съставомерните последици имаме два вида резултатни престъпления – когато съответните последици са вредоносни, увреждащи; когато са свързани с конкретна (непосредствена) опасност за увреждане – резултатни престъпления на поставяне в опасност. От др страна общ опасност носят, които не са посочени в законовия състав се наричат съставомерни общественоопасни последици. Такива може да има при резултатните престъпления, които възникват наред със съставомерните последици. Има група престъпления в НК, чиитто законови състави не съдържат общ опасни последици, а само изпълнителното деяние – незаконно придобиване на оръжиепо чл.339. Тези престъпления се наричат формални престъпления – престъпления на просто извършване. Те също имат общ опасни последици, но те не са посочени в законовия състав. По-точният термин е “формални състави”. При тях не е необходимо доказване на общ опасни последици. Несъставомерните общ опасни последици имат занчение като отегчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието от съда. 4. Причинна връзка м/у престъпното деяние и неговите общ опасни последици. НП няма свое собствено разбиране за причинната връзка и използва философската позиция за причинната връзка м/у явленията в обективната действителност. Специфично юридическото се съдържа в явленията, м/у които се търси причинна връзка – престъпното деяние.... и съставомерните и несъставомерни общ последици, защото тази връзка със съставомерните последици е абсолютно задължителна за наличието на престъпление от съответния вид, а с несъставомерното пак е необходимо за отежняване на наказанието. Причинната връзка както всяка др има обективен характер- съществува независимо, включително и от съзнанието на субекта на деянието. Тя може да си и да не се съзнава от него, което е свързано с установяване на формите на вината. Всяка една причина за настъпване на дадени изменения в обективната действителност задължително представлява комплекс от фактори – говори се за каузален (причинен) комплекс. С др думи деянието на престъпния деец е един елемент от каузалния комплекс довел до настъпване на общ опасните последици и никога деянието не е единствената причина за настъпване на общ опасните последици. Кога деянието на субекта е елемент от каузалния комплекс, довел до настъпване на общ опасните последици? Причинната връзка е на лице акобез деянието съставомерният резултат не би настъпил въобще (или престъпният резултат би настъпил, но не във същия вид и същото място и време). Когато без деянието резултатът пак би настъпил в същия вид, по същото време и място – липсва причинна връзка. Тя се установява когато при мисленото премахване на деянието ско се стигне до извода, че резултатът не би настъпил, се приема, че не е доказано наличието на причинната връзка!!! Причинната връзка има обективен характер – обективни факти от действителността м/у деянието и общ опасните последици. Наличието на причинна връзка се изследва само за себе си, без да се смесва с др въпроси и особено с наличното или липсата на наказателна отговорност. Когато се установи липса на причинна връзка изводът е, че след като деянието не е причина за общ опасни последици не може да се носи наказ отговорност, защото липсва престъпление и общ опасни последици. Когато се установи наличие на причинна връзка това означава, че процесът на разследване трябва да продължи, за да се установи в конкретния случай наличието или липсата и на останалите свойства на престъплението – общ опасност, противоправност и вина. Ако въпреки наличието на причинна връзка липсва едно или повече от свойствата на престъплението изводът е, че деянието не се класифицира като престъпление и извършителят няма да носи наказ отговорност. Правнорелевантна причина връзка – има автори, които приемат, че не всяка връзка м/у деяние и причинната връзка е основание да се продължи разследването. Те приемат, че когато има причинна връзка, но последиците са неочаквани, неадекватни от деянието – че такава причинна връзка се приравнява на липса на причинна връзка – тя е наказ нерелевантна. . това становище не би могло да бъде споделено и по начало не се споделя в България поради няколко причини, критериите които се използват са аморфни и трудно приложими на практика. Трябва да се има в предвид служебната роля на наказ право, да се противодейства на всяко деяние, създаващо предпоставки за настъпване на общ опасни последици. Също трябва да се държи сметка, че особено при държавни престъпления и в сферата на финансовата система, престъпният субект извършва механизъм, с който придава вид на престъплението като някаква случайност, а иначе всичко е организирано от него. Не трябва да се забравя, че в редица случаи едно деяние, което не разкрива пряко последиците може да крие висока степен на общ опасност. Едно такова разбиране води до абсурдно юридически резултати. Всяка причинна връзка е наказателноправно релевантна и е достатъчна предпоставка да продължи разследването за наличие на престъпление. В мн случаи при т. нар. неадекватни последици липсва вината, поради което липсва престъпно деяние. Въпросите за причинната връзка се поставят като има отдалеченост м/у деянието и последиците във времето при престъпленията на просто извършване това е ненужно. Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|