Поток психология на оптималното преживяване

123 разграничаване на присъщите за нея предизвикателства; г) развиване на уменията, необходими за взаимодействие с наличните възможности; д) непрестанно вдигане на летвата, когато дейността започне да става отегчителна.
Добър пример за този метод може да е актът на ходене – възможно най- простата употреба на тялото, – който може да бъде превърнат в комплексна потокова активност, граничеща с изкуство. Да вземем избора на маршрут: къде човек желае да отиде и по кой път. В рамките на цялостния маршрут пешеходецът би могъл да избере къде да спре или какво да види. Друга негова цел би могла да бъде развиването на собствен стил в ходенето, откриването на начин да движи тялото си лесно и ефективно. Икономичното движение, максимизиращо физическото благополучие, е друга, близка до ума цел. Обратната информация за преценяване на напредъка би могла да се основава на това колко бързо и с каква лекота е била измината планираната дистанция; колко интересни гледки са били видени по пътя; и колко нови идеи и чувства са постъпили в съзнанието по пътя.
Предизвикателствата на дадената дейност са онова, което ни заставя да се концентрираме. Предизвикателствата при ходенето в зависимост от средата варират в широки граници. За жителите на големите градове равните тротоари и перпендикулярните улици правят физическия акт на ходене лесен. Ходенето по планинска пътека е съвсем друго нещо: за умелия турист всяка крачка представя различно предизвикателство, което трябва да бъде разрешено посредством избор на най-подходящото място за стъпване, като същевременно се вземат предвид инерцията и центърът на гравитацията на тялото и различните повърхности – пръст, скали, корени, трева, клони, – които биха дали сигурна опора на крака. По трудна пътека опитният планинар напредва с икономични движения и лекота, постоянно приспособявайки крачката си към терена. Това е един много усъвършенстван процес на избиране на най-доброто решение в непрестанно меняща се поредица от сложни уравнения, в които участват маса, скорост и триене.
Разбира се, тези изчисления обикновено се извършват автоматично и сякаш са изцяло интуитивни, почти инстинктивни; но ако ходещият не обработи правилната информация за терена и не съумее да приспособи към него по подходящ начин походката си, той или ще падне, или скоро ще се измори.
Ето защо, макар при този род ходене съзнанието за Аза често да липсва, то е всъщност една много интензивна активност, изискваща концентрирано внимание.
Градският терен сам по себе си не е предизвикателство, но съществуват други възможности за развиване на умения. Социалната стимулация на тълпите, историческите и архитектурните обекти в градската среда могат в

124 огромна степен да разнообразят ходенето. Пешеходецът може да разглежда витрините на магазините, да наблюдава хората, различните им стилове на взаимодействие и да размишлява върху тях. Някои редовно ходещи се специализират в избора на най-краткия маршрут, други – в избора на най- интересния; някои се гордеят, че изминават един и същ маршрут с хронометрична точност, други обичат да променят маршрута според нас- троението си. През зимата някои си поставя за цел да вървят възможно най- дълго по огрените от слънцето участъци, а през лятото избират най-вече сенките. Има и такива, които настройват крачката си така, че да пресичат кръстовищата винаги на зелена светлина. Разбира се, тези възможности за извличане на наслада от ходенето трябва да бъдат култивирани целенасочено; онези, които не контролират маршрута си, няма как да извлекат подобна наслада. Докато човек не започне да си поставя цели и не развие необходимите умения, за него ходенето ще бъде просто безинтересно и уморително занимание.
Ходенето е възможно най-баналната физическа активност и въпреки това, ако човек поеме контрол върху него, то е в състояние да му носи дълбока наслада. От друга страна, нито една от стотиците усъвършенствани форми на спорт и телесна култура днес – от бадминтон до йога и от колоездене до бойни изкуства – не може да му донесе наслада, ако я практикува просто защото е модна или полезна за здравето. Много хора влагат големи усилия в някоя физическа дейност, върху която в крайна сметка губят почти изцяло контрол, тъй като тренират по задължение, без да изпитват и най-малка радост. Те са допуснали обичайната грешка – да объркат форма и съдържа- ние – и са приели, че конкретните действия и събития са единствената
„реалност“, която определя какво преживяват. За подобни хора присъединяването към луксозен здравословен клуб е един вид гаранция, че ще изпитват наслада. Насладата обаче, както се убедихме, не зависи от това
какво правиш, а по-скоро от това как го правиш.
Едно от изследванията си ние посветихме на следния въпрос: Кога са по- щастливи хората – когато в развлекателните дейности използват повече материални ресурси или когато влагат повече от себе си? Опитахме се да открием отговор с помощта на Метод за анализ на преживяванията, който разработих в Чикагския университет, за да изследваме качеството на преживяванията. Както бе обяснено по-рано, при този метод на всеки участник в изследването се дава електронен пейджър и въпросник.
Радиопредавател е програмиран в продължение на седмица около осем пъти дневно да изпраща на пейджъра сигнали през произволни интервали. Всеки път, когато пейджърът на участника получи сигнал, той трябва да попълни една страница от въпросника, описвайки къде се намира, какво прави и с кого, а освен това да оцени душевното си състояние по редица измерения,

125 като например седемточковата скала с възможности за избор от „много щастлив“ до „много тъжен“.
Във въпросното изследване открихме, че когато хората се отдават на развлекателни занимания, които са скъпи, що се отнася до необходимите външни ресурси – тоест, които изискват скъпо оборудване, консумация на електричество или други форми на енергия, измервана в джаули, като управляване на моторница, шофиране или гледане на телевизия, – те са значително по-нещастни, отколкото когато се занимават с евтини развлекателни дейности. Хората са най-щастливи просто разговаряйки един с друг, обработвайки градината си, плетейки или занимавайки се с хоби; всички тези дейности изискват малко материални ресурси, но налагат влагането на сравнително голямо количество психична енергия. Развлека- телните занимания, зависещи от външни ресурси, често изискват по-малко внимание, в резултат на което обикновено осигуряват по-незначително удовлетворение.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: