Поток психология на оптималното преживяване

127 екстатичен – в зависимост от това как бива свързан с личните цели. Фи- зически изнасилването и любовният акт може да са неразличими, но по психологическите си последици те са коренно различни.
Може със сигурност да се каже, че сексуалната стимулация сама по себе си е обикновено приятна. Че генетичната ни програма да извличаме удоволствие от сексуалния контакт е хитроумен способ, посредством който еволюцията е гарантирала, че индивидите ще се ангажират с действия, които по всяка вероятност ще доведат до възпроизвеждане и така ще осигурят оцеляването на вида. За да изпита удоволствие от секса, човек е необходимо да бъде здрав и да има желание: специални умения не се изискват, а след първите сексуални преживявания не възникват кой знае колко нови физически предизвикателства. Но подобно на другите удоволствия, ако сексът не бъде трансформиран в носеща наслада активност, с времето той лесно става отегчителен. И от едно наистина положително преживяване се превръща в безсмислен ритуал или в своеобразен наркотик, пораждащ зависимост. За щастие има много начини сексът да бъде наситен с наслада.
Еротизмът е една форма на култивиране на сексуалността, съсредоточена върху развиването на физически умения.
112
В определен смисъл отношението между еротизма и секса е същото, каквото е между спорта и физическата активност. „Кама Сутра“ и „Радостта от секса“
113
са два примера за наръчници, създадени с целта да внесат в сексуалната активност предизвикателства, да я направят по-разнообразна и по-интересна. В повечето култури има сложни системи за еротично обучение, често подплатени с религиозни смиели. Ранните ритуали за плодородие, древногръцките Дионисиеви мистерии и в много случаи връзката между женското жречество и проституцията са само някои от проявленията на този феномен. Сякаш в ранните фази на религията, културите използвали сигурната притегателна сила на сексуалността като основа, върху която да изграждат по-комплексни идеи и поведенчески модели.
Но реалното култивиране на сексуалността започва чак когато към чисто физическото измерение бъдат прибавени и психологически такива. Според
112
Култивиране на сексуалността. Отличен исторически обзор на западните идеи относно любовта и съпътстващите я поведения може да се открие в трите тома на The
Nature of Love на Irving Singer (1981). Сборник c възгледите на съвременни психолози върху любовта, съставен от Kenneth Pope (1980). Своите възгледи по темата публикува и психологът от Йейлския университет Robert Sternberg (1988), който разширява класическото определение за любовта като ерос или агапе до три компонента: интимност, страст и отдаденост. Американската антроположка Liza Dalby (1983), която няколко години се обучавала за гейша в Киото, описва много добре източните еротични техники. Относно липсата на романтика в Античността вж. Veyne (1987, esp. рр. 202-5).
113
От Алекс Комфърт, Делфин прес, 1991. – Б. пр.

128 историците любовното изкуство е съвсем младо на Запад. С някои редки изключения в сексуалните практики на гърците и римляните е имало много малко романтика. Ухажването с неговите ритуали, размяната на обещания и споделянето на чувства между влюбените, които сега ни се струват незаменими атрибути на интимните взаимоотношения, са били въведени едва в късното Средновековие от трубадурите, обхождащи замъците из
Южна Франция, след което, под формата на т.нар. „сладостен нов стил“, били възприети от заможните класи в останалата част на Европа.
Романтиката – ритуалите на ухажването, произхождащи от района Романс в
Южна Франция – осигурява на влюбените изцяло нов спектър от предизвикателства. На онези, които усвоят необходимите за тяхното преодоляване умения, тя носи не само удоволствие, но и наслада.
Подобно рафиниране на сексуалността е било осъществено и при други цивилизации, приблизително по същото не тъй отдавна отминало време.
Японците създали изключително изтънчената любовна професия на гейшата с изискването практикуващите я да бъдат завършени музикантки, танцьорки, актриси и освен това да разбират от поезия и живопис. Китайските и индийските куртизанки и турските одалиски били също толкова вещи. За съжаление тази вещина, макар да развивала потенциала на секса за комплексност до невиждани висоти, допринасяла малко за подобряването на качеството на преживяването на повечето хора. Исторически погледнато, романтиката сякаш винаги е била ограничена до средите на младите и на онези, които разполагали с времето и парите, за да си я позволят; по всичко личи, че преобладаващата част от представителите на всяка култура са водели по-скоро банален сексуален живот. „Благопристойните“ хора навред по света не влагат твърде много енергия в сексуалното възпроизводство и в основаните на него практики. Романтиката наподобява спорта и в това отношение: вместо да я практикуват лично, повечето хора се задоволяват да слушат за нея или да гледат как малцина „експерти“ я изпълняват.
Едно трето измерение на сексуалността започва да се оформя, когато в добавка към физическото удоволствие и насладата от романтичните взаимоотношения влюбеният почувства искрена загриженост към своя партньор. Тогава той открива нови предизвикателства: да се радва на партньора си като неповторима личност, да го разбира и да му помага да постига целите си. С появата на това трето измерение сексуалността се превръща в много комплексен процес, който може да осигурява потокови преживявания през целия живот.
В началото е много лесно от секса да се извлича удоволствие и дори наслада. Всеки глупак може да се влюби, когато е млад. Първата среща, първата целувка, първият сексуален акт представят изцяло нови предизви- кателства, които държат младия човек в състояние на поток в продължение

129 на цели седмици. Но мнозина преживяват това екстатично състояние само веднъж; връзките след „първата любов“ вече не са така вълнуващи. Особено трудно е в продължение на години да се наслаждаваш на секса с един и същи партньор. Вероятно е истина, че хората, подобно на повечето бозайнически видове, не са моногамни по природа. Невъзможно е партньорите да не се отегчат един от друг, ако не полагат усилия за откриването на нови предизвикателства във взаимоотношенията си и не усвоят необходимите за обогатяване на връзката си умения. Първоначално за поддържането на състоянието на поток ще са достатъчни само физическите предизвикателства, но ако впоследствие не се зародят романтиката и искрената загриженост за другия, връзката ще навлезе в застой.
А как да се съхрани любовта свежа? Както и всяка друга дейност. За да носи наслада, любовната връзка трябва да става все по-комплексна. А за да става тя по-комплексна, всеки от партньорите трябва да открива нов потенциал както в самия себе си, така и в другия. За тази цел той трябва да инвестира внимание в другия – за да узнава какви мисли и чувства, какви мечти занимават ума му. Това само по себе си е безконечен процес, задача за цял живот. След като влюбеният започне наистина да опознава партньора си, започват да се зараждат възможности за много съвместни приключения: пъ- туванията, четенето на едни и същи книги, отглеждането на деца, съставянето и реализирането на планове – стават по-смислени и започват да носят повече наслада. Конкретните подробности не са важни. Всеки сам, според ситуацията си, решава на кои си струва да обърне внимание. Важен е общият принцип: че сексуалността, подобно на всяка друга страна на живота, може да носи наслада, ако пожелаем да поемем контрол върху нея и да култивираме нейната комплексност.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: