Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Радостта от движението Не само в спортовете и телесната култура тялото бива използвано като източник на наслада. При голямо разнообразие от дейности за генериране на поток се разчита на ритмични или хармонични движения. Сред тях танцът е вероятно най-старата и най-значимата – едновременно поради вездесъщия интерес към него и потенциалната му комплексност. От най-изолираното племе в Нова Гвинея до бляскавите балетни трупи на Болшой театър откликът на тялото към музиката е широко практикуван способ за подобряване на качеството на преживяването. По-възрастните може да смятат танцуването по клубове за странен и безсмислен ритуал, но много юноши го намират за важен източник на наслада. Ето как някои танцьори описват усещането при движението по дансинга: „Щом стартира танцът, аз просто започвам да се нося из въздуха, да се забавлявам, да чувствам движението“. „Сякаш съм взел някакъв наркотик... потя се, ставам трескав и ме обзема някакво екстатично чувство, когато всичко върви наистина добре.“ „Движиш се, опитвайки се да изразиш себе си посредством движенията. Това е същността на танца. Той е телесен език, особен род средство за комуникация.... Когато всичко върви добре, аз наистина изразявам себе си добре в хармония с музиката и с хората около мен.“ Насладата от танца е често така интензивна, че заради него хората са готови да се откажат от много други възможности. Много характерно е това, което разказва една от интервюираните от екипа на професор Масимини в Милано балерини: „От самото начало исках да стана професионална 126 балерина. Беше трудно: малко пари, много пътувания, а майка ми все недоволстваше срещу работата ми. Но любовта към танца винаги ме е поддържала. Сега той е част от живота ми, част от самата мен, без която не бих могла да живея“. В тази група от шейсет професионални балерини на възраст, подходяща за брак, само три били омъжени и само една имала дете; бременността те възприемали като твърде голяма пречка пред кариерата. Но, разбира се, и при танца, също както при атлетиката, не е необходимо човек да става професионалист, за да изпитва наслада от контрола на експресивните възможности на тялото. И любителите могат да се забавляват не по-малко, без да жертват всичките си други цели заради чувството за хар- монично движение. А съществуват и други форми на себеизразяване, при които тялото се използва като инструмент: например пантомимата и актьорството. Популярността на шарадата като салонна игра се дължи на факта, че тя позволява на участниците за известно време да изоставят своята обичайна идентичност и да влязат в различни роли. Дори и най-нелепото и несръчно изпълнение може да осигури приятно облекчение от ограниченията на ежедневните поведенчески модели, да позволи на играещия да надникне в алтернативни модуси на съществуването. Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|