Прахосването на свободното време

197 за възстановяване. Но като цяло хората са удивително неспособни да се възползват от възможностите за извличане на наслада от свободното време.
Преди повече от шейсет години големият американски социолог Робърт
Парк отбелязал: „Неразумното използване на свободното време, подозирам, нанася най-големите загуби на американския живот“.
Огромната индустрия, създадена в рамките на последните няколко поколения, има за цел да запълва свободното време с носещи наслада преживявания. Въпреки това, вместо да използваме физическите и умствените си ресурси, за да преживяваме поток, повечето от нас отделят много часове всяка седмица, за да гледат как известни спортисти играят на огромни стадиони. Вместо да композираме музика, слушаме платинени записи, създавани от музиканти милионери. Вместо да творим изкуство, се възхищаваме на картини, които се продават за космически суми на търгове.
Не поемаме рискове в името на убежденията си, а всекидневно гледаме актьори, които се преструват, че преживяват приключения, мнимо увлечени в измамно действие.
162
Това косвено участие е способно да прикрие, поне временно, празнината от пропиляното време. Но то е много блед заместител на вниманието, вложено в истински предизвикателства. Потоковото преживяване, породено от използването на умения, води до израстване; пасивното забавление не води доникъде. Всяка година ние съвкупно прахосваме енергия, равняваща се на милиони години човешко съзнание. Тази енергия, която би могла да бъде използвана за постигането на комплексни цели и за израстване, бива пропиляна за стимулация, която само имитира реалността. Масовите забавления, масовата култура, че дори и високата култура, биват ли възприемани пасивно и по външни причини – каквото е желанието за повишаване на собствения статус, – са всъщност умствени паразити. Те поглъщат психична енергия, без да увеличават кой знае колко силата на Аза в замяна. Те ни изчерпват, задълбочават обезсърчеността ни.
Ако човек не поеме контрола над тях, и работата, и свободното време ще му носят разочарование. Повечето професии и много от развлеченията за запълване на свободното време – особено онези, в чиято основа е пасивното консумиране на бълваното от масмедиите съдържание – не са замислени да ни правят щастливи и силни. Тяхната цел е да осигурят пари за другиго. И
162
Развлекателната индустрия. Трудно е да се изчисли икономическата стойност на свободното време, защото цената на държавната земя, която се използва за развлечения, и цената на пространството, посветено на развлечения у дома и в обществените сгради, е на практика неизчислима. Преките разходи за развлечения в Съединените щати възлизат на 160 милиарда долара през 1980 г., което е два пъти повече от разходите през
1970 г. Средните разходи на едно средно домакинство възлизат на около 5% от дохода му (Kelly 1982, р. 9).

198 ако позволим, те могат да лишат живота ни от самата му същина. Но като всичко друго, работата и свободното време могат да бъдат приспособени към потребностите ни. У хората, които се научат да се наслаждават на работата си и да не пилеят свободното си време, се заражда чувството, че животът им е станал във всяко отношение много по-съдържателен. „Бъдещето – писал е
Ч. К. Брайтбил – ще принадлежи не само на образования, но и на онзи, който е научен да използва свободното си време умно.“

199

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: