Глава 8. Наслада от самотата и от компанията на другите хора Изследванията върху поток неведнъж са доказвали, че качеството на живота ни зависи преди всичко от два фактора: отношението ни към работата и взаимоотношенията ни с другите. Най-детайлна информация относно това кои сме като индивиди ни осигурява общуването с другите и начинът, по който вършим работата си. Азът ни бива до голяма степен очертан от случващото се в тези два контекста, както и Фройд е отбелязал в своята рецепта за щастие – „любов и работа“. В предходната глава бяха разгледани някои от възможностите работата да поражда поток; в настоящата ще изследваме взаимоотношенията на човек със семейството и приятелите, за да определим как те могат да станат източник на носещи наслада преживя- вания. 163 Дали се намираме или не в компанията на други хора, е от голямо значение за качеството на преживяването. Биологически програмирани сме да приемаме човешките същества като най-важните обекти в света. И тъй като те могат да направят живота ни или интересен и пълноценен, или дълбоко нещастен, начинът, по който управляваме междуличностните си взаимо- отношения, е от огромна важност за собственото ни щастие. Ако се научим как да правим отношенията си с другите подобни на потокови преживявания, качеството на живота ни като цяло ще се подобри съществено. От друга страна, ценим усамотението и често желаем да бъдем оставени на мира, макар че още щом останем насаме, ни обзема потиснатост. Типично е за хората в подобна ситуация да чувстват самота, да не откриват предизвикателства, да не знаят какво да правят. При някои самотата предизвиква, в по-мека форма, дезориентиращите симптоми на сетивната депривация. И въпреки това, докато човек не се научи да търпи и дори да намира наслада в самотата, ще му е много трудно да се справя със задачите, изискващи устойчива концентрация. Поради тази причина е от първо- степенна важност да умеем да контролираме съзнанието си, дори когато сме насаме. 163 Важността на човешките взаимодействия. Всичките ни проучвания с МАП сочат, че качеството на преживяването се подобрява в присъствието на други хора и се влошава в самота, дори когато самотата е съзнателно избрана (Larson & Csikszentmihalyi 1978, 1980; Larson, Csikszentmihalyi, & Graef 1980).