Поток психология на оптималното преживяване
Противоречието между желанието да сме насаме и импулса да
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Противоречието между желанието да сме насаме и импулса да сме с другите Със сигурност страхът да не останем извън потока на човешките взаимодействия е сред най-силните. Няма съмнение, социални животни сме; единствено в компанията на други хора се чувстваме пълноценни. В много безписмени култури самотата бива смятана за така непоносима, че членовете им полагат огромни усилия никога да не остават сами; единствено вещиците и шаманите се чувстват добре сами със себе си. В много различни общества – например тези на австралийските аборигени, амишите земеделци и кадетите в Уест Пойнт – най-жестоката санкция, която общността може да наложи на индивида, е отбягването. Пренебрегнатият човек постепенно изпада в депресия и скоро започва да се съмнява в самото си съществуване. В някои отлъчването води до смърт: отлъченият приема факта, че трябва да е вече мъртъв, тъй като вече никой не му обръща внимание; малко по малко той изоставя грижите за тялото си и в крайна сметка умира. Латинският еквивалент на фразата „да съм жив“ е inter hominem esse, което буквално означава „да съм сред хората“; докато „да съм мъртъв“ е inter hominem esse desinere, или „преставам да съм сред хората“. 164 Заточението извън града било, ведно с екзекуцията, най-суровото наказание за римския гражданин; независимо колко пищен бил провинциалният му дом, бъдел ли изключен от обществото на съгражданите си, римлянинът се превръщал в невидим човек. По сходен начин възприемат съдбата си днешните нюйоркчани, когато поради някаква причина трябва да напуснат своя град. Честотата на човешките контакти, която големите градове осигуряват, има облекчаващото действие на лечебен мехлем; жителите на подобни средища се радват на това предимство, дори когато взаимодействията им с другите са неприятни или опасни. Сред неспирния човешки поток по Пето Авеню може да има кой знае колко престъпници и откачалки; въпреки това тълпата вълнува и вдъхва сигурност. Всеки се чувства по-жив, когато е заобиколен с други хора. Според изследвания в областта на социалните науки, провеждани навсякъде по света, хората са най-щастливи, когато са с приятелите и семейството или просто в компанията на други. 165 Най-честите отговори на 164 Да бъдеш сред хората. Този пасаж дължа на блестящата теория на Хана Аренд, развита в „Човешката ситуация“ (Критика и хуманизъм, 1997). 165 Компанията на другите. Тук отново се опираме на проучванията посредством МАП, споменати в предходната бележка. Взаимодействието с другите хора подобрява настроението през целия ден, съобщение от Lewinsohn & Graf (1973), Lewinsohn & Tibet (1972), MacPhillamy & Lewinsohn (1974) и Lewinsohn et al. (1982). Люинсън и колегите 201 въпроса кои приятни занимания могат да подобрят настроението им за целия ден са: „да прекарам време с щастливи хора“, „да пообщувам с хора, които проявяват интерес към онова, което говоря“, „да се срещна с приятели“ и „да ми обърнат внимание като на сексуално привлекателен човек“. Един от основните симптоми, по които можем да разпознаем депресираните и нещастните хора, е, че те рядко твърдят, че им се случват подобни събития. Подкрепящата социална мрежа също снижава стреса: по-малко вероятно е болест или друго злощастие да съкруши човек, ако той може да разчита на емоционалната подкрепа на други. Без съмнение сме програмирани да търсим компанията на себеподобните си. Вероятно рано или късно представителите на поведенческата генетика ще открият сред хромозомите ни химичните инструкции, които ни карат да се чувстваме така дискомфортно, когато се случи да останем сами. Съществуват основателни причини подобни инструкции да са били кодирани в гените ни в хода на еволюцията. Животните, които си сътрудничат в съперничеството с другите видове, оцеляват много по- успешно, ако са непрекъснато в полезрението си. Павианите например, които се нуждаят от помощта на себеподобните, за да се защитават срещу броде- щите из саваната леопарди и хиени, имат малък шанс да доживеят зрелостта си, ако напуснат стадото. 166 Същите условия трябва да са изиграли роля за утвърждаването на социалността като важна за оцеляването характеристика и сред нашите предци. Разбира се, когато в адаптацията си хората започнали да разчитат все повече на културата, се откроили и други причини за поддържането на групата. Например колкото повече зависело оцеляването от знанието, а не от инстинктите, толкова повече хората се облаго- детелствали от взаимното споделяне на всичко научено; саможивецът при тези условия се превръщал в идиот, което на старогръцки език означавало „обикновен човек; прост, невежа“, тоест неспособен да се учи от другите. В същото време една парадоксална, но дълговечна мъдрост в най-различни формулировки ни предупреждава, че „Адът – това са другите“. му са разработили клинични приложения на една психотерапия, основана на максимизирането на приятните дейности и взаимодействия. Ако трябва да се разработи терапия, основана на теорията за поток – а стъпки в тази посока вече са направени в медицински факултет на Миланския университет, Италия, – това би бил правилният път. Тоест усилията трябва да са насочени към повишаване на честотата и интензивността на оптималните преживявания, вместо (или в добавка към) намаляване на отрицателните такива. 166 Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|