Предмет на тп – тп е нов правен отрасъл. До началото на 19в е част от гп и неговата уредба е била следствие на римското разбиране за тези отношения



страница16/20
Дата14.08.2018
Размер1.42 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20

ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ :

Иск за обезщетение за времето, през което Р/С е останал без работа поради незаконно уволнение – чл.344, ал.1, т.3. това е иск за вредите и загубите, които незаконно уволненият Р/С е претърпял с оставането си без работа. Те се изразяват в брутното му ТВ за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца. Максималният срок е установен на не повече от 6 месеца по две съображения:

1) от една страна,, защото се очаква, че за 6 месеца ще приключи съдебният спор за незаконно уволнение и ще се внесе яснота в правното положение;

2) от друга – защото се очаква, че за 6 месеца Р/С ще си намери друга подходяща работа.

Вредите и загубите на Р/С се изразяват в липсата на ТВ. Затова обезщетението се дължи за времето, през което той е останал без работа поради незаконното уволнение. Правното основание за това се съдържа в чл.225, ал.1 и 2, изр.1.

Този иск е осъдителен. С него ищецът – уволненият Р/С, иска да бъде осъден ответникът – РД, който го е уволнил, да му заплати обезщетението по чл.225, ал.1 и 2, изр.1 за вредите, които е претърпял от оставането му без работа поради незаконното уволнение. Тежестта на доказване по този иск е възложена на ищеца: той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер.

Този иск предпоставя незаконно уволнение. Следователно:

 уволнението трябва да е признато за незаконно; и

 заповедта за уволнение отменена като незаконна, за да бъде уважен.

Тази предпоставка за уважаването на иска се придружава от още една – Р/С да е останал без работа поради незаконното уволнение; да е започнал по-ниско платена работа; или да е бил незаконно преместен на др.по-ниско платена работа!, т.е. трябва да съществува причинна връзка между оставането без работа или по-ниското ТВ, обезщетението и др., и брутното ТВ, което Р/С е получавал от предишната работа през месец, предхождащ незаконното уволнение.

Искът за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1 и 2, изр. 1 може да се съединява и най-често се съединява обективно с исковете по чл.344, ал.1, т.1 и/или 2. Но ако незаконно уволненият Р/С е пропуснал да предяви заедно исковете си, няма законна пречка той да предяви този иск и самостоятелно в отделно съдебно производство в срока по чл.358, ал.1, т.3 – в 3-годишен срок от датата на уволнението. Във всеки случай, за да се присъди обезщетение по чл.225, ал.1 за времето, през което незаконно уволненият Р/С е останал без работа поради незаконното уволнение, той трябва да е предявил иска по чл.344, ал.1, т.3. Това означава в исковата молба да е направено изрично искане. Предявяване само на иска за отмяна на уволнението или за възстановяване на работа и неговото уважаване не води до присъждане и на обезщетение за времето, през което лицето е останало на работа. Това следва от диспозитивното начало в гражданския процес: съдът се произнася само по исканията, с които е сезиран.

ИСК ЗА ПОПРАВКА НА ОСНОВАНИЕТО ЗА УВОЛНЕНИЕ,

вписано в тр.книжка или в други документи. Основанието за уволнение се съдържа в съответния член, алинея, точка или буква на закона, в която е формулирано (чл.325, 326, 327, 328 и т.н.). Основанието за уволнение се вписва в заповедта за уволнение и в трудовата книжка (арг. чл.349, ал.1, т.8). то може да бъде отбелязано и в други документи, които РД издава на Р/С – служебно или по негово искане. В тр.книжка и в другите документи основанието за ПТД трябва да бъде пълно и точно вписано. Това има значение при постъпване на друга работа, обезщетение от РД и т.н.

Искането, което се предявява с този иск, е за поправка на основанието за ПТД. С него се твърди, че то е неправилно или неточно вписано и се иска вписването на правилното, точното основание. Това е субективно преобразуващо право на Р/С, защото с него се иска промяна в правните отношения – чрез поправка на вписването в тр.книжка или в другите документи. Този иск е конститутивен, защото с него се цели да се предизвика правна промяна. Този иск се предявява от уволнения Р/С. Той е ищец по него и активно легитимиран в процеса. Искът е насочен срещу РД, който е извършил прекратяването на ТПО.



Тежестта на доказване лежи върху РД, защото негово е задължението за точното вписване в трудовата книжка и в другите документи на основанието за уволнение. Решението, с което се уважава този иск, със СПН постановява промяната: то предписва вписването на новото точно и правилно основание за уволнение. Решението, с което искът се отхвърля, има декларативно значение: то потвърждава правилността и точността на вписаното основание за прекратяване на ТПО в трудовата книжка.

В съдебната практика се приема и провежда на общо основание обективното съединяване на иска за:

1) признаване на уволнението за незаконно; и

2) неговата отмяна (чл.344, ал.1, т.1 – признав.увол.за незаконно и отмяна); или още по-често с

3) иска за възстановяване на предишната работа (чл.344, а.1, т.2); и

4) иск за обезщетение (по чл.344, ал.1, т.3).

От процесуална гледна точка сме изправени пред евентуално съединяване на исковете по чл.103, ал.1 ГПК. Обективното съединяване на исковете тук е евентуално, защото искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна или искът за възстановяване на предишната работа има спрямо иска за обезщетение положението на главен иск. От неговия изход се обуславя и решението по евентуалния иск – за обезщетението.

Отмененото незаконно уволнение при уважаване на искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 (признаване уволн.за незаконно и неговата отмяна, и възстановяване...) , както и промененото основание за уволнение при уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.4 (поправка на основанието за уволнение) трябва да бъде вписано в трудовата книжка, за да може Р/С постоянно и без затруднения да се ползва от него. Вписването се извършва от РД. Ако той откаже да впише настъпилата промяна, вписването се извършва по искане на Р/С от ИТ по седалището на РД, в чието предприятие е работил по ТПО съответният Р/С – чл.346, ал.2.



62

ТРУДОВА КНИЖКА, ТРУДОВ СТАЖ
Трудова книжка :

ТК е важен документ, който удостоверява данни, свързани с трудовата дейност на Р/С по ТПО. Правната уредба на ТК се съдържа в КТ (чл.347-350), в издадената от МС за нейното прилагане на основание чл.356 Наредба за ТК и трудовия стаж от 1993г.

Същността на Трудовата книжка е определена в легалната дефиниция на ТК, която се съдържа в чл.347 : “ТК е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на Р/С”. От тази дефиниция се извличат основните правни белези на ТК:

а) Тя е преди всичко официален документ. Като “документ” тя съдържа изразено в писмени знаци изявление на своя издател. Те определят нейното съдържание. Като официален документ тя се издава от изрично овластено за това от закона лице. То може да бъде РД или ИТ.

б) ТК е официален удостоверителен документ. Тя е от категорията на свидетелстващите официални документи, които удостоверяват съществуването на определени ЮФ – възникването, съществуването и прекратяването на ИТПО.

в) Като официален удостоверителен документ ТК има материална доказателствена сила. Тя е “доказателство” за изявленията, които се съдържат в нея. Както всеки официален документ и ТК установява авторството на издаването му – от съответния РД или държавен орган (инспекцията по труда), а като свидетелстващ официален документ – удостоверените в него факти се смятат за верни, отговарящи на действителното фактическо положение, което удостоверяват.

г) Тя удостоверява факти, “свързани с трудовата дейност на Р/С”.

Доказателствената сила на ТК като официален документ за удостоверяваните в нея факти обвързва съдилищата, другите държавни органи и длъжностни лица да зачитат и приемат за верни удостоверените в ТК факти. ТК се издава от:

а) РД, когато Р/С постъпва за първи път на работа (чл.348, ал.2). постъпването за първи път на работа означава, че лицето за първи път установява ТПО. ТК се издава от РД в 5-дневен срок от началото на изпълнението на ТПО. Това е негово задължение като страна по ТПО. Неизпълнението на това задължение от РД е административно правонарушение за неспазване на трудовото законодателство по чл.414, ал.1 КТ. Издаването на ТК означава попълване на данните в нея.

б) Съответната ИТ в случаите, когато първоначално издадената ТК е изгубена (чл.350, ал.2 и 3). “Изгубването” на ТК включва освен нейното изгубване в същинския смисъл на това понятие още и нейното унищожаване при обществени или природни бедствия, открадването й и т.н. Меродавен е следователно фактът, че ТК вече я няма и не съществува. Законът различава изгубване на ТК по вина на РД (чл.350, ал.2) и по вина на Р/С (чл.350, ал.3).

В тези случаи ТК се издава от ИТ по местоживеене на Р/С, чиято ТК е изгубена. Тя се издава, след като бъдат представени удостоверения за данните, свързани с ТК, които удостоверяват миналата трудова дейност на Р/С при други РД, за да бъдат отразени в новоиздадената ТК. Новата ТК се издава в 1-месечен срок от поискването.



Съхраняване на ТД - съгласно чл.348, ал.3, ТК се съхранява от Р/С. Той е длъжен да я представи на РД при учредяване на ТПО, който вписва в нея данните по новоучреденото ТПО и я връща на Р/С. При поискване от РД той е длъжен да му я представи за вписване в нея на новите обстоятелства от трудовата му дейност. Съдържание на ТК – съдържа точно определени данни, изчерпателно изброени в чл.349, ал.1, т.1-11. Според съдържанието им данните в ТК могат да бъдат разделени на две групи:

а) Данни, свързани с личността на Р/С като ФЛ (чл.349, ал.1, т.1-4) – име, дата и място на раждане, домашен адрес, ЕГН, специалност, професия, образование и др.

б) Данни, които характеризират Р/С като страна по конкретното ТПО (чл.349, ал.1, т.5-11) – това са данните относно организационното звено, в което работи, уговореното трудово възнаграждение, датата на постъпване на работа, датата и основанието за ПТД и т.н.

Уговореното ТВ е това, което страните са уговорили при сключването на трудовия договор по чл.66, ал.1 или в споразумението по чл.107 – при ТПО, възникнало от избор или конкурс. То включва преди всичко основното трудово възнаграждение.

Датата на постъпване на работа е датата, на която започва изпълнението на ТПО.

Основанието за прекратяване на ТПО означава да се посочи членът, алинеята, точката и буквата от КТ, където е формулирано съответното основание, на което се прекратява ТПО. Времето, което се признава за трудов стаж, е времето, през което Р/С е работил по ТПО, както и времето, през което той не е работил, но се признава за трудов стаж (чл.352) и времето, през което не е съществувало ТПО, но се признава за трудов стаж (чл.354). В ТК се вписва и времето, което, макар че ТПО е съществувало, не се признава за трудов стаж – неплатен отпуск по чл.160, ал.2 КТ.

Вписват се и обезщетения, които се изплащат при прекратяване на ТПО: за неспазено предизвестие (чл.220); за прекратяване на ТПО без предизвестие (чл.221); при уволнение на някои други основания (чл.222 КТ); за неизползван платен годишен отпуск (чл.224). ТК се вписват и запорните съобщения по чл.395, ал.4 ГПК за вземания на държавата, стопанските и други организации и за издръжка.

Вписванията в ТК се извършват от РД или от оправомощено от него лице. Те трябва точно, пълно и вярно да отразяват данните. Тези вписвания трябва да бъдат извършвани в най-скоро време след като фактите, които отразяват са настъпили. Задължение на РД е да вписва в ТК и настъпилите впоследствие промени в данните, които подлежат на вписване – например промените в професията и образованието, в заеманата длъжност на Р/С, в организационното звено, в което работи и т.н.
ТРУДОВ СТАЖ :

Правната уредба на Трудовия стаж се съдържа в:

 КТ (чл.351-356);

 Наредба за ТК и ТС от 1993г. и др.



Понятието за Трудов стаж е легално определено в чл.351: “ТС по смисъла на този кодекс е времето, през което Р/С е работил по ТПО, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител”. От тази легална дефиниция се извличат и основните елементи на ТС:

а) ТС е поначало физическо време, в което протича животът на човека. Това определя и неговото измерване с единици за измерване на времето – дни, месеци, години.

б) ТС е част от физическото време. Това е онази част от него, през която е съществувало ТПО.

в) Необходимо е през времето на съществуване на ТПО Р/С да е работил по него.

Посочените три признака трябва да съществуват кумулативно, за да е налице ТС.

По правната си природа ТС е юридически факт. Той е от категорията на юридическите действия, защото неговото съдържание е време, наситено с труд – с изпълнение на трудови задължения и упражняване на трудови права. ТС има и някои особености като юридически факт. Той не е еднократен юридически акт, а се състои от повтарящи се, наслагващи се и протичащи във времето многократни юридически действия. ТС е от категорията на правопораждащите юридически действия.

ТС показва известна близост с работното време, тъй като и ТС, и работното време са все време, през което ТПО е съществувало. Но те се и различават съществено. Работното време е време, през което Р/С непосредствено и пряко изпълнява трудовите си задължения в рамките на едно календарно денонощие или седмица, измерено в часове, а ТС изразява това по-обобщено, като време, през което Р/С е работил по ТПО (чл.351). Затова и ТС се измерва в по-различни мерни единици – дни, месеци, години.

Отклонения на ТС от ТПО – те са в три различни посоки:

а) за ТС се признава и време, през което не е съществувало ТПО;

б) за ТС се признава и време, през което е съществувало ТПО, но Р/С не е работил по него;

в) за ТС не се признава време, през което ТПО е съществувало и Р/С е работил по него.



За ТС се признава време, през което не е съществувало ТПО – чл.354. Случаите, в които е допустимо това отклонение, са изчерпателно изброени в чл.354, те представляват юридически фикции, при които определени правни състояния на Р/С са приравнени към съществуването и изпълнението на ТПО, по което Р/С е работил. Тези случаи са:

а) Когато Р/С е бил уволнен и уволнението е признато за незаконно – за времето, през което е останал без работа поради това уволнение – от датата на уволнението до признаване на уволнението за незаконно (чл.354, т.1);

б) Уволнението, извършено поради задържане от властите в рамките на предварителното или съдебното наказателно производство, което е било прекратено или лицето е било оправдано (чл.354, т.2);

в) Време, през което неоснователно лицето е изтърпявало наказание ЛС, което впоследствие е признато по ред, предвиден в НПК, за неоснователно наложено (чл.354, т.3);

г) Когато ТПО на трудоустроен Р/С е било прекратено, т.к. РД не му е предоставил подходяща работа съобразно предписанията на здравните органи (чл.354, т.4 КТ). За ТС се признава времето, през което поради посочената причина ТПО с Р/С не е било създадено и той е бил без работа;

д) Когато ТПО не е било създадено с Р/С, защото РД е задържал незаконно тр.книжка (чл.354, т.5). За ТС се признава цялото време, през което Р/С е бил без работа по ТПО поради тази причина;

е) Когато майката/осиновителката или бащата/осиновителят се грижи за отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст (чл.354, т.6);

ж) Време, през което Р/С е бил без работа поради уволнението му не по негова вина и е получавал обезщетение за безработица или е бил включен в курсове за преквалификация (чл.354, т.7).



Време, през което ТПО е съществувало, но Р/С не е работил по него (чл.352). Тези случаи могат да бъдат разделени на 3 групи:

а) Първата включва случаи, когато Р/С ползва други свои права, предоставени му от закона, които са несъвместими с изпълнението на работата му по ТПО и той е освободен от това задължение. Например: Р/С ползва празнични и почивни дни, платени и неплатени отпуски, които се признават за ТС и т.н. (чл.352, т.1-6);

б) Втората група случаи са, когато Р/С е бил възпрепятстван от независещи от него причини да работи по ТПО: когато неправилно не е бил допуснат на работа, когато е бил неправилно временно отстранен от работа на основания, съществуващи в отмененото законодателство и т.н. (чл.352, т.6-8);

в) Третата група от случаи са установени от МС (чл.359, т.9).



За ТС не се признава време, през което ТПО е съществувало и Р/С е работил по него. Тук е налице изрична правна дисквалификация на времето на работа по ТПО като ТС. Случаите са два:

а) Единият се извлича по аргумент за противното от чл.353: когато ТПО бъде признато за недействително и при учредяването му Р/С е действал недобросъвестно. Това отклонение има санкционен характер и цели да санкционира недобросъвестното поведение на Р/С. Заличаването на характера на ТС на времето, през което лицето е работило по това обявено за недействително ТПО, се извършва въз основа на съдебното решение, с което е провъзгласена недействителността на ТПО и е призната недобросъвестността на Р/С при учредяването му (чл.74 КТ);

б) Другият случай е, когато Р/С работи по ТПО в изпълнение на наложеното му наказание “поправителен труд без ЛС” по чл.37, ал.1, т.2 НК. Съгласно чл.43, ал.3 НК времето, през което се изтърпява това наказание, не се признава за ТС.

Установяване и изчисляване на ТС - установяването на ТС означава определяне на неговото полагане, продължителност и удостоверяването му по определен ред. ТС се установява по два начина:

а) Чрез вписването и удостоверяването му от РД – в тр.книжка на Р/С и чрез удостоверение – образец УП-30;

б) От съда по съдебен ред.

Нормално и най-често ТС се установява чрез вписването му от РД в ТК ! Извършва се на основание чл.349,ал.1,т.9 и е задължение на РД. То обхваща вписване на продължителността на времето, което се признава за ТС, заеманата длъжност и организационното звено, в което работи Р/С, дата на постъпване на работа, уговореното ТВ, дата и основание за прекратяване на ТПО. Удостоверяването на ТС може да стане и чрез нарочно удостоверение – УП-30, което се издава от РД, когато ТС на Р/С не е вписан в ТК, непълно са изразени данните за неговата продължителност или други негови елементи. То се издава от РД по искане на Р/С въз основа на първична финансово-счетоводна документация: РПВ, по които е изплащано трудовото възнаграждение, списъци, партидни книги и др.



Съдебният ред е редът е редът на установителното съдебно исково производство. То има своето основание в чл.97, ал.3, изр.2 ГПК: установяване на съществуването на факт с правно значение. Прибягването до този ред е допустимо, ако се представи на съда удостоверение от РД, че книжата, ведомостите и документите са загубени или унищожени – при пожар, наводнение или друго природно бедствие. По процесуалното си естество искът е положителен установителен иск за факт с правно значение за случай, изрично предвиден в закона. Искът се предявява от заинтересувания Р/С пред РС по местожителството на ищеца. В исковата молба се посочва претендираният като ТС период от време от ищеца при посочения от него РД. За допустимостта на иска е необходимо да са налице и писмени доказателства – например заповеди за назначение, уволнение, командировки и др.

Решението на съда, когато уважава исковата молба, се ползва със СПН и установява ТС, т.е. времето, през което лицето е работило по ТПО при съответния РД, както и длъжността, която е изпълнявало при него.



Изчисляването на ТС означава да се определи неговата продължителност в установени от закона мерни единици. За ТС те са: дни, месеци, години (чл.355). Особености:

а) За 1 ден ТС се признава времето, през което Р/С е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко ТПО. Законоустановено е работното време, което е нормално установено по чл.136 - от 8 часа, т.е. най-малко 4 часа, а когато е от 7 часа - 3,5 часа и т.н.;

б) За 1 месец ТС се признава месецът, през който са изработени най-малко 21 работни дни при 5-дневна работна седмица;

в) За една година ТС се признават 12 месеца ТС.



63

ИНДИВИДУАЛНИ ТРУДОВИ СПОРОВЕ – понятие, правна х-ка, видове
Правна уредба. Тя се съдържа в глава XVIII от КТ (чл.357-362). Тя е изцяло законова уредба. За нейното прилагане не се предвиждат и няма издадени подзаконови нормативни актове. Понятие за индивидуални трудови спорове (ИТС) – то се извежда от чл.357. То се характеризира със своите страни и предмет.

а) Страни – ИТС са спорове между отделния Р/С и РД като страни по ИТПО.

б) Предмет на спора – това са спорове относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на ТПО.

Тези спорове обхващат цялото динамично развитие на ИТПО, като се започне от неговото начало – възникването му, мине се през неговото съществуване и изпълнението на задълженията и упражняване на правата по него и се стигне до неговия край – прекратяването му.



Основната характеристика на трудовите спорове по чл.357 е, че те са спорове за субективни права и задължения по ТПО. Те са правни спорове, т.е. спорове относно субективни П и З, предвидени в разпоредби на действащото трудово право. Това са спорове за нарушени или за застрашени от нарушаване субективни права и за неизпълнени трудови задължения. Към тези спорове следва да се отнесат и споровете по изпълнението на КТД. Това са спорове за субективни трудови права, които се предвиждат КТД и се отнасят за съответните Р/С. Идеята е: т.к. КТД създават субективни права за Р/С, към които се прилагат, тяхното нарушаване и неизпълнение се защитава по общия ред, по който се защитават и техните субективни права.

Трудовите спорове са граждански дела по смисъла на чл.6, ал.1 ГПК, защото ТПО, от които произхождат, се регулират с метода на равнопоставяне на техните субекти. Не са трудови споровете по чл.357 КТ, а са граждански спорове тези за прекратяване на договорите за управление на ТДруж., защото тези договори са гражданскоправни по своя характер.


РАЗГРАНИЧЕНИЕ на индивидуалните тр.спорове от колективните тр.спорове :

КТСпорове са уредени в ЗУКТС. ИТСпорове се различават съществено от тях по няколко линии:

  • По спорещите страни – при ИТС това са отделният Р/С и РД, с когото той е в ТПО, а при колективните – това са група Р/С, които най-често са представлявани от синдикална организация, но могат да бъдат представлявани и от избрани от тях Р/С, и отделен РД или работодателска организация. Важно е, че едната страна при КТС е колективно образувание и това придава колективен характер на спора.

  • По спорното право – при ИТС то е субективното право на отделния Р/С, а при колективните най-често става въпрос за спорове за бъдещи права в рамките на колективното преговаряне или извън него. От друга страна, при ИТС в основата на спора е личният интерес на отделния Р/С, а при КТС – колективните, общите права и интереси.

  • Ред на решаването им – при ИТС това е съдебното исково производство, а при колективните – това са непосредствените преговори, доброволният арбитраж и като крайно средство – стачката.

Каталог: userfiles -> media
userfiles -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
userfiles -> Закон за бюджета на доо- 2012 г., Кодекс за социално осигуряване, 6 наредби,свързани със социалното осигуряване
userfiles -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
userfiles -> Автоматични предпазители базови конструкции и основни характеристики на автоматичните предпазители
userfiles -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
media -> На Република България жалба от с адрес


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница