Предмет на тп – тп е нов правен отрасъл. До началото на 19в е част от гп и неговата уредба е била следствие на римското разбиране за тези отношения
Контрол за спазване на правната уредба на ТПО
Изтегляне 1.42 Mb.
|
Контрол за спазване на правната уредба на ТПО– понятие, обществени функции, органи и техните правомощия КОНТРОЛНИ ОРГАНИ : Контролът за спазване на правната уредба на ТПО е призван да изпълнява важни обществени функции. а) Той е една от основните и специфични за ТП обобщени юридически гаранции за спазване на правната уредба на ТПО. б) Той е средство за спазване на законността и правния ред в трудовите отношения. Цялата контролна дейност е насочена към осигуряване на реалното приложение на действащото ТП – съблюдаване на неговите изисквания, права и задължения. Контролът не само следи, но и подтиква за това със специфични средства, които неговата правна уредба му създава. По своята същност контролът за спазване на правната уредба на ТПО е властническа държавна дейност, като част от изпълнителната власт на държавата и от управлението на труда. Тя включва: а) Проверка на състоянието по спазване на правната уредба на ТПО. Тя се простира върху правните норми в КТ и издадените за неговото прилагане подзаконови нормативни актове, както и разпоредбите на други закони и нормативни актове, в които се съдържа специална уредба на ТПО. Проверката се изразява в установяване на степента, в която се изпълняват задълженията и се упражняват правата. В резултата на тези проверки контролните органи правят съответни констатации и оценки. б) Когато обаче в процеса на проверката се установи несъответствие на законовите предписания и тяхното изпълнение, контролът продължава с упражняването на съответни контролни средства за въздействие, чрез които се цели поправяне на неправосъобразното състояние и възстановяване на правомерното състояние. Контролът за спазване на правната уредба на ТПО е специфична част от изпълнителната власт на държавата. Тя е административна дейност и чрез нея се изпълнителната власт в лицето на свои специализирани държавни контролни органи цели да осигури реалното прилагане на действащото ТП. Подконтролните организации и субекти са длъжни да понесат осъществяването на контрола и последиците, които поражда, включително и когато са неблагоприятни за тях. По дефиниция контролът е постоянна и непрекъсната дейност. При него решаваща е инициативността на органите, които го упражняват.
Контролът се упражнява от различни органи. В зависимост от положението, което те заемат спрямо контролираните от тях обекти и дейности, те се делят на органи на външноведомствен и органи на вътрешноведомствен контрол. ВЪНШНОВЕДОМСТВЕН КОНТРОЛ - органите за упражняването на който се намират в други ведомства. Него има предвид чл.400. Тук органите са :
ВЪТРЕШНОВЕДОМСТВЕН КОНТРОЛ - контролът за спазване на трудовото законодателство, упражняван от контролните органи, намиращи се в същата организационна система (във ведомството), в която се намира и РД, и работещите при него Р/С. Това са специализираните органи на РД за въвеждане и спазване на здравословните и безопасни условия на труда: органите за безопасност и здраве при работа и службите по трудова медицина. П и З на контролните органи : 1) ПРАВА на контролните органи - представляват предоставени и гарантирани им от закона възможности, които ги подпомагат и улесняват при упражняване на техните властнически функции – налагането на принудителни административни мерки и т.н. Общи права на контролните органи – чл.402 : а) Право на посещения на контролните органи. То включва достъп до всички работни помещения в министерствата, ведомствата и предприятията – цехове, лаборатории, отдели и т.н. Разпростира се и върху достъпа до други помещения в предприятията, учрежденията и организациите, ползвани от Р/С – общежития, бани и др. Контролните органи могат да ги посещават по всяко време: през всеки момент от работното време. За тях РД не може да установява време за посещения, нито да отказва посещението на инспекторите по труда в определени часове. б) Право да изискват необходимите сведения. То включва получаването на необходимата информация за упражняването на контрола: писмени и устни обяснения на от РД за организацията на труда, за здравословните и безопасни условия на труда и осигуряването на другите права на Р/С, предвидени в закона, КТД, правилника за вътрешния трудов ред и др. Това право обхваща и предоставянето на всички необходими документи – вътрешни инструкции, заповеди, техническа документация и др. Предоставянето на тези обяснения и документи е задължение на РД към контролните органи като органи на публичната власт и той не може да отказва тяхното предоставяне. в) Право на осведомяване на Р/С. Контролните органи могат да разговарят с Р/С, за да получат от тях сведения, впечатления, оценки за реалното прилагане на трудовото законодателство в предприятието, на работното място. г) Право да вземат проби и мостри за изследване. Това значи: да отнасят със себе си определени части от продукцията, проби от работната среда за химически, физически, биохимически и др. под. лабораторни изследвания. д) Право да установят причините и обстоятелствата за трудови злополуки. То обхваща проучване на конкретните причини и обстановката, при които е настъпила злополуката: разпит на пострадали и очевидци, оглед на мястото, където тя е настъпила, скица на това място и т.н. С правата на контролните органи се ползват синдикалните организации – чл.406, ал.2. Това са всички синдикални организации в предприятието независимо от това, дали са представителни или не. Техни представители могат на общо основание в териториалните рамки на своята дейност: да посещават работните места, да изискват сведения за спазване на трудовото законодателство, да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудовите злополуки и т.н. РД и другите длъжностни лица и на тях дължат необходимото съдействие при осъществяване на техните права. Тези права на синдикалните организации са тясно свързани с тяхната сигнална функция (чл.406,ал.1 и 3). Тя се изразява в правото им: а) да сигнализират контролните органи – инспекциите по труда и органите на външно- и вътрешноведомствения контрол за спазване на трудовото законодателство. Това значи да довеждат до тяхното знание данни за конкретни нарушения и недостатъци – мястото, където се проявяват, ръководителите или други длъжностни лица, които ги вършат или допускат, в какво точно се изразяват тези нарушения и т.н.; б) да искат административно наказване за виновните лица за нарушението на трудовото законодателство. То има характер на предложение до административнонаказващите органи да приложат административнонаказателна отговорност за нарушаване на трудовото законодателство. Държавните контролни органи, които са получили сигнали от синдикалните организации, следва да се отнасят с внимание и уважение към тях. Те са длъжни да извършат необходимите проверки по тези сигнали, да установят наличието или липсата на нарушение по получения сигнал, при констатиране на нарушение да вземат необходимите мерки. Но са длъжни да ги проверят и да уведомят синдикалните организации, които са им ги изпратили, за това, което са извършили по тях и за взетите мерки в 1-месечен срок. 2) ЗАДЪЛЖЕНИЯ на контролните органи. Те са изброени в чл.403 : а) Да пазят служебна тайна. Това задължение лежи на плоскостта на общото трудово задължение на Р/С да пази в тайна поверителните за РД сведения – чл.126, т.9 КТ. То включва поверителните сведения и сведенията за служебно ползване, които са станали известни на контролните органи при упражняване на функциите им. Това са сведения, които те са получили при посещенията си в министерства, други ведомства, предприятия или са им били предоставени от РД. б) Да не използват тези сведения за своя стопанска дейност. Тук става дума за забрана, която законът установява за служители от контролните органи да използват технически, технологични и търговски данни и сведения за производствена и друга стопанска дейност на предприятията при осъществяваните от тях контролни функции за спазване на трудовото законодателство, да не ги прилагат в своя частна стопанска дейност. Законът вижда в това злоупотреба със служебното положение. Той не определя колко време трае тази забрана. Тя безспорно важи, докато лицето изпълнява съответните контролни функции, но продължава и след това – дотогава, докато използването на тези сведения представлява интерес за използването им. в) Задължение за опазване в тайна на източника на сигнал за нарушение на трудовото законодателство. Няма значение как е подаден сигналът – писмено или устно, нито пък дали сигналът се е оказал верен или не. Това задължение цели да защити Р/С, които дават сигнали за нарушения на трудовото законодателство. г) Забрана за лицата, които упражняват контролни функции, да имат пряк или косвен интерес от дейността на контролираните обекти. Смисълът на тази забрана е да осигури независимостта и обективността на контролния орган от РД. Примери за такъв интерес могат да бъдат: участие в собствеността върху предприятието, участие на съответния контролен орган в управлението на предприятието – член на надзорен, контролен съвет и т.н.
По своята правна природа контролните средства за въздействие са принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 и 23 ЗАНН. Така изрично ги определя и чл.404. Прилагането им цели да предотврати, преустанови или поправи вредните последици от нарушенията на правната уредба на ТПО. ПАМ не са юридически наказания, нито израз на юридическа отговорност спрямо лицата и органите, към които се прилагат. ПАМ се налагат, за да се предотвратят, преустановят или възстановят неблагоприятните последици от обективното несъответствие между законовите – в най-широкия смисъл на това понятие, предписания и фактическото състояние. ПАМ при нарушения на правната уредба на ТПО поставят множество правни въпроси : а) Основанието за налагане на ПАМ е наличието на нарушение на действащите закони и подзаконови нормативни актове. б) Целева насоченост – чл.404, ал.1:
в) ПАМ могат да се налагат само от определени органи. Това са контролните органи, които действат както по своя инициатива, така и по предложение на синдикалните организации и на други органи и лица. И в единия, и в другия случай е необходимо обаче да се констатира нарушение на трудовото законодателство и то да бъде установено от контролните органи. Компетентните органи, които могат да прилагат ПАМ, са изчерпателно изброени : ГИТ и нейните териториални органи, както и органите на външно и вътрешноведомствения контрол по чл.400 и 401. Това са все държавни контролни органи. ВИДОВЕ ПАМ са установени изчерпателно в чл.404, ал.1 : а) Задължителни предписания – чл.404, ал.1, т.1. Отправят се към РД или към определени длъжностни лица в предприятието, в чийто кръг на служебни задължения е допуснатото нарушение на трудовото законодателство. С него, след като се посочва допуснатото и констатирано нарушение, се заповядва отстраняването му. Нарушението може да се отнася до неспазване на разпоредбите, съдържащи се във всички глави на КТ и издадените за тяхното прилагане подзаконови нормативни актове, за неизпълнение на КТД и т.н. Задължителното предписание може да бъде отправено до РД или до съответното длъжностно лице до предявяване на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решаван единствено от съда. Това означава, че в случаите, когато нарушаването на правната уредба на ТПО накърнява субективни права на Р/С, той има на разположение две възможности:
б) Спиране на утвърждаването на проекти – чл.404, ал.1, т.2. То може да се приложи при утвърждаване на проекти за сгради, машини, съоръжения, производства и др., когато в тях не са спазени правилата за безопасни и здравословни условия на труда и социално-битовото обслужване. Но тази мярка може на общо основание да се прилага и когато, въпреки че тези правила са били спазени при проектирането, не са изпълнени в хода на строителството. в) Спиране дейността на предприятия – чл.404, ал.1, т. 3 и 7 КТ. Тази мярка се прилага в два случая :
1) Приемане на Р/С на работа, без да е сключен писмен ТД с него; 2) Наличие на повторно нарушение по чл.62, ал.1 КТ. То е налице, когато преди това при същия РД е установено приемане на Р/С, без да е сключен писмен ТД с тях. Същността на тази ПАМ е: спиране на дейността на “работната площадка” или на предприятието. Тя означава преустановяване на дейността на онази обособена част от предприятието, в която са наети един или повече Р/С по ТПО, без да е сключен с тях ТД в писмена форма. ПАМ е с определена продължителност на действие: “до отстраняване на нарушението”, т.е. докато РД сключи ТД в писмена форма със съответните един или повече Р/С. г) Спиране на изпълнението на незаконни решения или нареждания – чл.404,ал.1,т.4. Това могат да бъдат заповеди или нареждания на РД или други длъжностни лица. Те могат да се отнасят до: безопасните и здравословни условия на труда; социално-битовото обслужване на Р/С; разпределението на социални фондове. Решенията или нарежданията за това трябва да бъдат незаконни, т.е. да противоречат на закона или на друг нормативен акт. Спирането означава, че се преустановява временно изпълнението на съответната заповед. А въпросът ще бъде окончателно решен по-нататък по установения законен ред: ако бъде призната за незаконна и отменена, ще престане да съществува; а ако се потвърди нейната законност – действието й ще бъде възстановено и спирането й – отменено. д) Отстраняването на Р/С от работа – чл.404,ал.1,т.5. Тази мярка се прилага по отношение на отделен Р/С. Най-често това са работници-производственици, които изпълняват пряко производствени задачи. Тя се прилага, когато:
Налагането на тази мярка означава, че съответният Р/С не е годен безопасно за себе си и за другите да изпълнява възложената му работа. е) Въвеждане на специален режим за безопасната работа – чл.404,ал.1,т.6. Тази мярка се прилага както при възникнала сериозна и непосредствена опасност за здравето и живота на Р/С по чл.283, така и при появила се вероятност от възникването на такава опасност по чл.21 ЗЗБУТ. Предназначението на тази мярка е да предостави на държавните контролни органи правомощието да се намесят, когато РД не предприемат мерки по чл.21 ЗЗБУТ. Тяхната намеса се изразява в отправянето на предписание до РД да въведе специален режим за безопасната работа. То може да се ограничи само до заповедта за въвеждане на специален режим за безопасната работа или да включва и очертаване на основните моменти от този режим и т.н. На практика се срещат случаи, когато по едно и също нарушение на правната уредба на ТПО е дадено задължително предписание като ПАМ и на постановеното и влязло в сила съдебно решение. Такива случаи могат да се появят, когато е дадено задължително предписание от контролен орган и след това в рамките на трудов спор по гл.XVIII по същия предмет е постановено съдебно решение. Когато двата акта – задължителното предписание и съдебното решение, макар и различни по правната си природа, имат едно и също съдържание и дават еднакво решение на спорния въпрос, трудности не възникват, защото изпълнението на всяко от тях води до един и същ резултат. Трудности обаче възникват, когато задължителното предписание и съдебното решение си противоречат, т.е. когато дават различен отговор на един и същ спорен въпрос. В тези случаи законът дава предимство на съдебното решение!
Според чл.405, изр.2 обжалването на ПАМ не спира нейното изпълнение ! Поставя се и въпроса: Може ли съдът сам да спре изпълнението на обжалваната ПАМ? – НЕ!!! Нови и важни контролни правомощия на ИТ от 1996г. с изм.КТ - чл.405а :
След като получи предписанието на ИТ, РД може да постъпи по два начина :
Предписанието на ИТ, с което РД се задължава да предложи на Р/С да сключи ТД, е ПАМ по смисъла на чл.22 и 23 ЗАНН и чл.404, а актът, с който тя се налага – ИАА. Това разбиране се потвърждава и от предвидения в чл.405а, ал.4-5 ред за неговото обжалване. 75 АНОтговорност за нарушаване на правната уредба на ТПО – понятие, предпоставки, субекти, ред за реализиране АНОтговорност за нарушения на правната уредба на ТПО е уредена в чл.413-416 и в чл.22 ЗУКТС. Тази уредба е специална по отношение на общата уредба на АНО в ЗАНН. Тя предпоставя познаване на общата уредба на административното наказание, която се прилага субсидиарно, но по въпроси, неуредени в КТ и ЗУКТС. Съставите на АНарушения на правната уредба на ТПО могат да се обединят в 4 групи според обекта на нарушението:
|