Прес клипинг на тема: „Здравеопазване” 10. 07. 2014 Национални вестници

През 2004 г. митницата в София съставя акт на дистрибуторската компания за фармацевтични продукти "Магинед" ООД за дължимо ДДС в размер на 9 255 363,51 лв. "Магинед"ООД обжалва акта на митницата.

Софийският административен съд и Върховният административен съд постановяват решения в полза на фирмата, а именно, че тя не е дължала посочената в акта на митниците сума от 9 255 363,51 лв.

Съдът установи, че цялата сума е била внесена своевременно в държавния бюджет.

Съвсем доскоро правителството категорично отричаше каквито и да са проблеми с бюджета. Въпреки това сред политическите сили се заговори за нуждата от актуализация. Здравната каса, която само за няколко месеца успя да издъни бюджета си за цялата година, се оказа камъчето, което задвижи цялата процедура. Все пак какво се случва и какви ще са последствията?

Нека да се върнем към средата на миналата година, когато правителството на Пламен Орешарски реши да прави актуализация на бюджета въпреки наличието на излишък, завещан от служебното правителство. Тази актуализация беше абсолютно ненужна и неоправдана от гледна точка на бюджетните данни, но тя показа, че правителството няма никакво намерение да прави реформи и да увеличава ефективността на разходите, а е склонно да взема нови и нови кредити.

Днес берем плодовете на този отказ от реформи. Днес всички бюджетни системи харчат повече, постигат по-нисък резултат и хленчат за допълнителни пари. В този смисъл настоящата актуализация е директен резултат от миналогодишната и ако не се прояви воля за реформи, този процес няма да спре, а актуализацията на бюджета от изключение ще се превърне в правило. Именно тук е проблемът. Отказът от поемането на отговорност ще ни вкара в негативна спирала, от която икономиката и финансите на държавата няма да могат да се съвземат с години. Всеки, който иска да поеме властта след изборите, трябва да е наясно с това огромно предизвикателство. В противен случай наистина ще трябва да дойде МВФ.

Здравната система изпъкна на преден план поради социалната чувствителност и дежурния предизборен популизъм. Но в същото време здравната система е и най-ярко доказателство, че липсата на реформи вреди както на качеството на публичните услуги, така и на бюджетната стабилност. Здравната каса очаква през тази година над 2 милиона българи да бъдат приети в болници по различни клинични пътеки. Това практически означава, че от всяко българско семейство поне по един човек бива приет в болница всяка година! Подобно свръх-хоспитализиране е индикация за дълбоки структурни и системни проблеми (включително и откровено източване) и те няма да се решат с наливане на повече и повече пари. Но същото се отнася и за другите нереформирани сектори - и съдебната система, и МВР, и пенсионната система, и обществените поръчки, и почти всички публични услуги. Те също получават постоянно допълнителни средства, без да предлагат подобряване на качеството.

Какво да кажем за еврофондовете, значителна част от които са временно спрени, но и има голям риск от налагане на финансови корекции, които директно увеличават бюджетните разходи. Слабото изпълнение на бюджетните приходи, което очертава дупка от близо 1 милиард лева, също изисква мерки както по отношение на събираемостта, така и по отношение на финансирането на евентуалния по-висок дефицит (съответно държавен дълг). Банковата паника, макар да отмина, ще изисква също финансови резерви.

Положително е, че повече хора осъзнават защо е необходимо да се поддържа пo-висок размер на фискалния резерв. За постигане на такъв по-висок размер е необходима съответната промяна в закона за бюджета.

Знаейки всичко това, очевидно актуализация ще има, но въпросът е тя да не се разглежда като някакво перманентно решение, като празен чек за безлимитно харчене. Първо, защото вземането на дългове не може да продължи дълго и неизбежно свършва тежко и болезнено. Второ, защото европейските правила днес са много по-строги и взискателни към страните с високи дефицити. Едва ли искаме да ни спрат еврофондовете заради някой друг милион повече разходи.

Затова актуализацията на бюджета не бива да е бланкетно разрешение за харчене на повече пари. Под някаква форма тя задължително трябва да заложи принципа "пари срещу реформи". Ако ще се дават повече пари на съдебната система -това да стане едва след закриване на слабонатоварените съдилища и прокуратури (нещо, което ВСС отказва да направи). Ако ще се дават още пари за здравеопазване - само след въвеждане на адекватна система за контрол и уволнение на ръководството на здравната каса. Повече пари за социални дейности - само след вдигане на пенсионната възраст и спиране на фалшивите "инвалидности". Пълна подкрепа за банковата система - но срещу повече правомощия за БНБ за реструктуриране на банки и увеличени изисквания за капиталова адекватност.

***

- По-трудна е поради бюджетния дефицит, който още при съставянето на бюджета беше 400 млн. лв. Няма как средствата да стигнат и при застаряващо население, при все повече болници и при навлизането на все повече нови молекули за лечение на все повече заболявания. Освен това при недобре структурирана и работеща доболнична помощ дефицитите в системата се поемат от болниците. А това води до много висока степен на хоспитализации и бързо нарастване на разходите на лечебните заведения. За да се отстрани описаната аномалия, време е клиничните пътеки да се премахнат като финансов инструмент и да се въведат диагностично-свързаните групи (ДСГ), при които, влизайки в болница, пациентът се лекува не само от основното, но и от придружаващите заболявания. По този начин няма да се налага болните да бъдат хоспитализирани излишно, а качеството на медицинските грижи ще се подобри.

Вижте, много скоро евродирективи ще наложат внедряването на ДСГ, така че няма да имаме друга алтернатива. Да, първоначалната инвестиция ще е по-голяма, но в дългосрочен план тя ще доведе до спестявания и по-качествено здравеопазване.

- Сблъсквате ли се с нови негативни тенденции в сектора и какви?

- Негативните тенденции в здравеопазването не са нови - те са много стари, но се натрупват и задълбочават поради липсата на политическа воля за непопулярни реформи. Трябва да има ясна стратегия и визия за промяна във всички направления, а не да се правят необмислени промени на парче.

- "Новартис" е най-голямата фармацевтична компания в България. Това, което мога да кажа, е, че ръстът в разходите за лекарства спрямо 2013 г. досега е 6%. Това е нормалният годишен ръст в индустрията. Т.е. причината за недостига в бюджета не са разходите за медикаменти. Причината е в това, че бюджетът е недостатъчен и системата от години е недофинансирана. Това, което ние като социално ангажирана компания направихме, е да участваме в преговори с НЗОК за намаляване на бюджетния дефицит. Важно е да подчертая също, че "Новартис" е една от компаниите, които в групата си имат и генерична компания - "Сандоз", която предлага висококачествени продукти на изключително достъпни цени.

- Много пъти сме правили предложения за промяна в законодателството, и по-точно в Наредба №10, която да позволява на компаниите да договарят с НЗОК и други гъвкави механизми за балансиране на бюджетното въздействие освен финансовите отстъпки. Знаете, че в България цените на лекарствата са най-ниските в Европа. Няма как нашите централи да одобрят допълнителни финансови отстъпки. Но за сметка на това можем да дадем много други предложения като натурален рабат или покриване на диагностиката в дадено заболяване, с което да облекчим работата на НЗОК.

- Българите доплащат 56% от своето лечение независимо дали са здравноосигурени или не. Това води до демотивиране на хората да превеждат здравните си вноски и до отпадането им от системата. Броят на здравно неосигурените расте, държавата не плаща пълния размер на вноските за групите, които осигурява по закон, и така попадаме в порочен кръг. Без реформа и промяна нещата ще се задълбочават и всичко това все на гърба на пациента и лекуващия го специалист.

- Нямам представа какви са намеренията на политическите партии относно диференциран ДДС върху лекарствата. Принципно България е страната с най-висок ДДС върху лекарствата в Европа. Обяснението, че Европа не толерира различните ДДС ставки, е вярно, но когато има политическа воля, нещата могат да се случат. Пример за това е туристическият сектор.

- Макар и да звучи изтъркано, всяка държава има два основни приоритета и те са здравеопазване и образование. В България здравеопазването е приоритет само по време на предизборните кампании. След това то много бързо се забравя. Докато секторът не започне да се приема като инвестиция, а не като разход, ситуацията няма да се промени. Никой не се замисля за всички работни места, които системата осигурява, и колко висококвалифицирани са кадрите в ресора. Доброто здравеопазване и най-вече Спешната помощ са основни стълбове на националната сигурност. Така както нещата се случват в Румъния например.

- Аз самият освен мениджър на фармацевтична компания съм лекар и пациент. Но не се чувствам щастлив от това, което наблюдавам. Не ми харесва здравето на българите да бъде оцветено в цветовете на политически партии и популизъм.

- Стратегията на "Новартис" е да създава медикаменти, които да посрещнат непокрити здравни нужди. През юни т.г. на корицата на американския "Форбс" беше генералният директор на "Новартис" със заглавието: "Ще успее ли този човек да излекува рака?" "Новартис" е лидер в хематологията и онкологията. В момента, както и вие казахте, текат проучвания с пациенти с хроничната миелоидна левкемия, като целта ни в тази област е да осигурим живот без терапия. Може да ви звучи странно как една компания иска да намали печалбите си от продажби на лекарства, но всъщност не е така. Ние знаем, че ресурсът на системата е ограничен и трябва да се ползва разумно. Затова работим в тази посока - с гъвкави модели за достъп до новите терапии и лечения, променящи напълно качеството на живот на пациентите.

Работим активно в областта на множествената склероза и редките заболявания, но в същото време сме лидери и в кардиологията, пулмологията и при лечението на диабета. Компанията очаква много нови молекули в областта на сърдечната недостатъчност и дерматологията. Надяваме се освен добри лекарства да можем да осигурим на хората и добър живот.

- Какво според вас новата власт, която ще дойде, задължително трябва да промени в лекарствената политика?

Поведението си спрямо бизнеса и да разбере,че той не е враг на държавата. Бизнесът е партньор, който дава работни места, плаща данъци и инвестира. Около 50% от инвестициите в научни изследвания и разработки в България идват от фармацевтичните компании. Това, което трябва да се направи, е да се разработи цялостна стратегия. Но не тя да бъде просто документ от 200 страници, пълен с политически и неясни мисли и послания. А да е кратка и ясна, с конкретни стъпки,изпълнители, цели и измерители за успех. Нека да има диалог с всички, да се създадат работни групи с представители на съсловията, пациентите и бизнеса, да се гарантират ясна и прозрачна комуникация, публични данни за изразходваните средства. Това ще помогне на всички, включително и на обикновените хора да възвърнат вярата си в системата.

Здравната каса оряза плащането на модерните стентове, които се поставят на пациенти със сърдечносъдови заболявания като инфаркт. От 1 юли т.г. тя покрива предимно остаряло поколение импланти, с което ни връща 10 години назад, сигнализираха дружествата по интервенционална кардиология и на кардиолозите в България.

До 1 юли НЗОК превеждаше по 1200 лв. за стент, а след тази дата - по 534 лв. за металните стентове, по 790 лв. за хром-кобалтовите и по 990 лв. за т.нар. лекарствоизлъчващи. Т.е. отпада плащането на около 20% от досега имплантираните като резорбируемите и саморазгъващите се.
Какви рискове носи евтиният стент

Диана Тенчева

Труд  стр. 25  

Както в природата няма организъм, който да е абсолютно еднакъв с друг, така няма и пациенти с еднакви съдове. Т.е. в инвазивната лаборатория, където се спасяват българи със сърдечносъдови заболявания чрез имплантирането на стентове, трябва има възможност да се лекува всеки болен тъй като състоянието им никога не е едно и също.

Това заяви проф. Юлия Джоргова, един от пионерите на българската инвазивната кардиология, завеждащ Клиниката по кардиология в столичната университетска болница "Св. Екатерина" и национален ръководител на програмата "Стент за живот".

Проф. Джоргова обяснява, че всички стентове, които здравната каса покрива, имат задължителната СЕ марка - т.е. те са безопасни. Само че ако при някои болни се приложи по-стар консуматив, е възможно той да не мине през съда, дори ,да падне" вътре в него, а лекарите да не успеят да го "уловят*' и да го извадят. "Най-тревожното е, че съществува риск да се стигне до повторно стеснение на съда. И какво излиза - ние ще направим инвазивната процедура, пациентът ще е добре след нея, но след 3 месеца има вероятност отново да се върне при нас пак със същото оплакване. Не е изключено това да се случи и за трети път", изброи проф. Джоргова.

Възможно е също болният да стигне до кардиохирургия, която е още по-скъп метод на лечение. А ако се запуши и направеният чрез нея байпас, пациентът отново се връща при инвазивните кардилози. "Всъщност по този начин в държавата се продуцират инвалиди, а не това е целта на медицината", категорична бе проф. Джоргова.

При някои пациенти с определени анатомични особености тя и колегите й могат да си позволят да имплантират и по-евтини стентове. "Т.е. не настояваме да работим само с мерцедеси. Но искаме да се разбере, че в определени случаи това, което ще се спести към момента, ще струва много по-скъпо на държавата впоследствие", заяви водещият ни специалист.

Преди 2 г. преките болнични разходи за поставянето на стентове при пациенти със сърдечносъдови проблеми са били 97 млн. евро (тук не влизат вложените в хирургичното лечение средства). В същото време, пак преди две години, сме дали 128 млн. евро за инвалидни пенсии, като не се броят парите, изплатени за медикаменти. "Е, за какво се борим? Да връщаме пациентите здрави в семейството и производството, или да правим инвалиди, които отново да тежат на държавата - риторично запита проф. Джоргова.

Научните дружества подкрепят НЗОК в усилията й да намали разходите, тъй като в ЕС се регистрира сериозно поевтиняване на стентовете, което трябва да се случи и в България. "Но нека първо се чуе мнението на експертите, когато се вземат толкова важни решения. А това, което НЗОК е написала в методиката, няма нищо общо с реалността и евростандартите", завърши проф. Джоргова. Оказва се, че в някои от групите с плащаните от касата консумативи са вмъкнати стентове с много различно качество, с много различни научни доказателства за приложението им, а една част от консумативите вече въобще не се използва. Става дума за пейсмейкъри, които вече не се и произвеждат.

Бременните, развили опасния за плода трансфузионен синдром, вече могат да бъдат лекувани у нас. С това се похвалиха "бащата на ин витрото в България" доц. Атанас Щерев и един от малкото сертифицирани специалисти по фетална медицина у нас, д-р Петя Чавеева.

От началото на април в медицинския комплекс "Д-р Щерев" са извършени няколко сложни ендоскопски лазерни операции, с които се лекува едно от най-тежките усложнения по време на много-плодна бременност т.нар. трансфузионен синдром. Заболяването се среща при една на всеки пет бременности с еднояйчни близнаци.

При трансфузионния синдром едното бебе е донор, а другото реципиент на циркулиращата кръв. Вследствие на това близнакът донор може да стане анемичен, недохранен и с малко околоплодни води, а близнакът реципиент да се развие прекалено голям и да получи тромбози. В случай че трансфузионният синдром се развие в ранна бременност, то най-често бебето донор загива. Възможно е това да доведе до отравяне на бебето реципиент и до летален край и за двамата близнаци. "Трансфузионният синдром е сериозен проблем, защото все повече майки се подлагат на процедури по асистирана репродукция. Това увеличава и броят на многоплодните рискови бременности", обясни д-р Петя Чавеева.

Единствено чрез т.нар. лазерна емболизация на съдовете може да бъде излекуван синдромът. А именно - чрез лазерен лъч се прониква през плацентата и се обгарят тези кръвоносни съдове, които са отговорни за неправилното разпределяне на веществата между близнаците.

Доскоро обаче такива процедури не се извършваха в България, а бременните с трансфузионен синдром трябваше да бъдат насочвани за лечение в чужбина или да се надяват, че бебетата ще оцелеят. От началото на тази година секторът по фетална медицина в медицинския комплекс "Д-р Щерев" е оборудван с високотехнологична апаратура за фетална лазерна терапия за лечение на този синдром - лазерен апарат и ембриоскоп за ендоскопски интервенции. "Процедурата е безболезнена", гарантира Бойка, която е преминала през тази операцията. Тя разбрала, че е развила синдрома в 21-ва срещу 22-ра гестационна седмица. Още на следващия ден след поставянето на диагнозата Бойка заедно с д-р Чавеева, заминали за Лондон, за да започнат терапията.

"Тогава медицинският комплекс "Д-р Щерев" все още не разполагаше с апаратурата, необходима за извършване на процедурата", разказа д-р Чавеева. Операцията с лазер продължила около половин час. "И след това всичко беше наред", спомня си Бойка. Сега тя и съпругът й се радват на две здрави четиримесечни момченца-Никола и Теодор.
Кръвното е ОК до 140 на 90

Диана Тенчева

Труд  стр. 28  

Идеалното кръвно си остава 120 на 80 mmHg. "Но според новите европейски правила, когато лекуваме хипертоници (те са 2 млн. души) се стремим да постигнем 140 на 90 mmHg, при диабетиците вече се прицелваме не в 130 на 80 mmHg, а в 140 на 85 mmHg", заяви пред "Труд" проф. Светла Торбова, председател на Българската лига по хипертония.

При хората над 65-70 г. да се "гони" идеалното налягане от 120 на 80 mmHg, не само че не е полезно, но е и вредно. Прицелната горна граница или т.нар. систолно налягане трябва да е 145-150 mmHg, а за диастолното (долната граница) няма норма, тъй като при тях така или иначе то е ниско, тъй като се променя еластичността на съдовете. Стойност от 140 на 90 mmHg вече е нормата за хората в средна възраст.

Оказва се, че 37% от лекуващите се хипертоници у нас имат добри нива на кръвното. Средният процент за света е 30, най-висок е в САЩ - близо 80%.

От 1980 г. световните научни дружества подготвят обобщени анализи и препоръки за лечението на хипертонията, които се променят през 4 г. А лекарите трябва да ги следят и да ги прилагат.

В края на 2013 г. екипът на проф. Торбова написа ръководство с последните посочени по-горе европрепоръки за лечението на хипертония. "Вниманието днес се насочва към годините. В млада възраст предимно е повишена долната граница на кръвното. А след 60-65 г. е по-висока горната граница", посочи проф. Торбова.

"Червената нишка между сърдечносъдовите заболявания и стареенето е артериалната хипертония.

С трупането на годините нормалното кръвно налягане се повишава, увеличава се честотата на хипертонията, нараства и тежестта й. Хипертонията пък е входна врата за рискови фактори", каза още проф. Торбова. Тя посочи световни данни, които сравняват два периода 1988-1994 г. и 1999-2004 г. Контролираната хипертония, т.е. постигане на желаните нива на артериалното налягане, в първия период се отчита при 13% от лекуваните и при 23% за втория. Но от 37% на 42% се увеличава и неконтролираната хипертония, т.е. с непостигнати прицелни стойности.

"Вероятно и при другите заболявания е така, но акумулирането на рискови фактори, което започва от по-млада възраст, води и до по-голямата болестност и смъртност. Е, какво да правим тогава? Да не искаме да стареем ли? Не, трябва да пожелаем рано, навременно и комплексно да се справим с общия сърдечносъдов риск", заяви проф. Торбова. Именно това е основният принцип, на който се залага в последните години в битката с хипертонията. Специалист-ката каза, че още при раждането сърцето нараства с един грам. Съдовете започват да стареят след 1718-годишна възраст, когато еластичните им структури се заменят с нееластични. А след 30 г. намалява и броят на нефроните в бъбреците. Паралелно със стареенето настъпват и т.нар. хронични заболявания - злокачествени, сърдечносъдови, белодробни, бъбречни и др., по които се нареждаме на първо място в ЕС. Увеличават се и рисковите фактори и се утежнява ефектът от тях.

Ето това е обяснението, че четири пъти се е повишил средният период от живота ни, в който сме болни, и то само през последните 8 г., заяви проф. Светла Торбова.

Както "Труд" писа преди дни, през 2006 г. жените не са били здрави средно по 4,4 г. от живота си, а се очаква т.г. този период да нарасне на 16,5 г. (виж таблицата). При мъжете повишението е от 3 г. на близо 12 г. през 2014-а. Т.е. днес заболяванията ни повалят за по 14 г. от живота срещу 3,5 г. през 2006-а, показват стряскащи данни на Евростат от април т.г.


Всяка болница с таван за харчовете

Допълнителните средства за касата ще се разпределят след нови правила

Мария Чипилева, Велислава Панова

Стандарт  стр. 1,4  

Таван за парите на всяка болница, които може да усвоява до края на годината. Това ще е една от мерките за контрол на разходите на касата, които днес ще разгледа Надзорният й съвет. Спешното заседание свика зам.здравният министър д-р Бойко Пенков заради предстоящата актуализация на бюджета на фонда. Срещу повечето пари, които касата ще получи, тя трябва да предостави пакет от мерки за контрол на разходите и финансовото стабилизиране на здравната система. На тяхна база здравното министерство ще мотивира актуализацията на бюджета на касата в кабинета и парламента.