Прес клипинг на тема: „Здравеопазване” 10. 07. 2014 Национални вестници
Изтегляне 1.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Пламен Орешарски
- Водещ
- До края на седмицата ще бъдат внесени варианти за актуализацията на бюджета на НЗОК БНТ Новини в 16.00 часа
Пламен Орешарски: за съжаление. Водещ: Сега да се върнем на вашето управление през последната година. Имате ли, изработили се някакъв слоган за тази година? Имате ли едно изречение, с което да покриете този период май 2013г. – юли 2014г.? Пламен Орешарски: Аз не обичам принципно такива слогани, но все пак, ако трябва – Труден период. Труден период след труден период. Това е най-точното. Водещ: А „Управление под натиск“ или „Управление с протести“? Пламен Орешарски: Също би могло да се каже. За съжаление политическата нестабилност, между другото, която прозираше още в самото начало на мандата продължи прекалено дълго. Дори в последните месеци вместо да затихва, ние всички сме свидетели, че тя се разгорещява. Добре е, че вече има дата за предсрочните избори. Много се надявам предсрочните избори да доведат до структура на парламента, която да бъде по-устойчива. Водещ: Какво разбирате под „по-устойчива“? С явно изявено мнозинство ли имате предвид? Пламен Орешарски: Не, управляващите и опозицията да имат приблизително равни гласове. Най-малкото не това. Водещ: Вие какво заварихте, когато влязохте в кабинета? Какво заварихте в държавата тогава? Направихте ли достатъчно добър анализ, за да разбере какви ви оставя ГЕРБ след три години и половина управление? Пламен Орешарски: Достатъчно добър анализ направихме и се захванахме да работим, за да може да, казано най-общо, да подредим системите по един по-добър начин. Друг е въпросът, че трудната среда и политическата нестабилност не позволиха всичко да се реализира по начина, по който аз си представях. Въпреки това към днешна дата ми се струва, че имаме по-добре работещи институции, по-спокойна обществена среда, по-голям оптимизъм в бизнеса. Ще припомня, че към май месец всички бизнес индикатори бележат устойчиво повишение, дори следях борсовите индикатори. Българската борса показа около 40, може би малко над 40 на сто ръст и това са най-големите ръстове в Европа за този период, за отминалата една година. Още един индикатор, който е важен и като поглед отвън, ако искате, тъй като често се спекулира. В разгара на най-голямото политическо противопоставяне, Министерството на финансите направи най-добрата емисия в цялата ни история с рекордно ниски лихвени равнища на рекордно дълъг срок на емисия. Десетгодишна емисия… Водещ: Което какво означава, г-н премиер, че в чужбина имат много голямо доверие към българската държава, а българите нямаме доверие в институциите. Защо така се получава обаче? Пламен Орешарски: Сам го казахте. Вероятно щях да го кажа по друг начин, че доверието отвън към нас всички е по-голямо, отколкото между нас самите и това е проблем не от вчера. Той е стар проблем за нас. Водещ: А защо той никога не може да бъде преодолян? Хората не вярват ли на политиците? Политиците ли правят така, че събуждат недоверие сред хората? Каква е връзката тук? Как я виждате вие? Пламен Орешарски: Това е тема много дълга, може би даже надхвърляща темите на днешния ни разговор, а и аз сигурно не съм най-добрия коментатор на народопсихология и други характеристики от този род. На мен ми се струва обаче, което е важно, трябва да започнем да работим за повече доверие в институциите, за повече доверие между всички нас. Водещ: Да ви върна към последните няколко дни, когато се говори много активно и продължава да се говори за актуализация на бюджета, покрай Здравноосигурителната каса. Ще има ли такава актуализация, защото днес, доколкото виждам, този процес се забавя във времето? Пламен Орешарски: Не знам какво ускоряване е очаквано. Има технологични срокове, защото… Сега, първо да кажа, аз не намирам основание за актуализация. Водещ: на бюджета, на големия бюджет? Пламен Орешарски: На малкия, на Касата. А на големия – още по-малко. На Касата, тъй като Касата е коментар в последните дни, не намира основание, защото гледам цифри. Струва ми се, че повечето хора говорят без да гледат цифри. Към края на май, за пет месеца, дефицитът на Касата е на равнище, което не е по-високо от същия дефицит миналата година към края на май. Тоест няма промяна в картината като сравним една година назад. Вижте какъв е аргументът… Водещ: Миналата година имаше ли актуализация? Пламен Орешарски: Не. Водещ: Тоест Касата сама се справи с този дефицит. Пламен Орешарски: Да и съм убеден, че сега сама може да се справи. Може да има някакви притеснения от отсъствието на парламент и по-скоро аз така го разбирам, че има такива притеснения. Но тези притеснения не идват от цифрите. Защо? Слушам едни оценки, че към края на годината дефицитът щял да стане много голям. Водещ: 300 милиона го казват. Пламен Орешарски: А някои казват и повече. Не разбирам защо за петте месеца е 60-70 милиона, а до края на годината щял да расте прогресивно. Вместо сега да обсъждаме всички, в това число и опозиция, да обсъдим мерки, които да затегнат системите на финансовото управление и контрол, така че да не ощетяваме други сектори за сметка на Касата. Защото ми се струва, че много лесно се пледира да се дадат пари на Касата и много трудно се отговаря на въпроса откъде да се вземат. Водещ: Тези пари, вие нямата представа откъде могат да се вземат. От други пера? Пламен Орешарски: Не, аз имам много ясна представа – от други пера. Водещ: Но не ги казвате. Пламен Орешарски: Естествено, че няма да ги кажа, тъй като не виждам на кой друг сектор му прескачат средства, така че да бъдат пренасочени към Касата. Въпреки това, аз ще изложа тези аргументи в един доклад до парламента. Виждам, че има парламентарна подкрепа, в това число и управляващите, и опозицията. Аз ще изложа тези аргументи и ще изложа и варианти, ако настояват да се актуализира бюджетът на Касата откъде биха могли да вземат средства. Но предварително казвам, че то ще е за сметка на други икономии. Водещ: Както казвате Бойко Борисов ви призова, вас и управляващите да актуализирате и големия бюджет и го свързва с 21-ви юли, когато би трябвало да отвори Корпоративна Търговска банка. Как гледате на тази връзка и трябва ли наистина бюджета да се актуализира, заради една търговска банка? Пламен Орешарски: Зависи какво се разбира под актуализация. За отварянето на тази банка, най-вероятно държавата ще трябва да подкрепи БНБ в усилията да се подкрепи ликвидност и капитала на банката. На този етап не мога да кажа никакви цифри, тъй като одитния доклад все още не готов. Имам някаква много предварителна информация, но не бих искал да коментирам. Водещ: Бил готов, но ще го оповестят може би до петък. Така обявиха от банката днес. Пламен Орешарски: Да, предпочитам да видя доклада, за да бъда по-конкретен в изводите, но по-всяка вероятност ще трябва да има и държавна подкрепа. Това обаче не е актуализация на бюджета. Водещ: Тоест, има резерви достатъчно, с които да се справите с дупка вътре в банката. Пламен Орешарски: Това са взаимоотношения между фискален резерв и банка, а не приходите и разходите по бюджета. Това искам да кажа. Водещ: Добре, а как бихте опровергали Бойко Борисов, който и вчера и онзи ден твърди, че държавата е във фалит? Пламен Орешарски: Аз никога не коментирам такива неща, ще се въздържа и сега. Водещ: Не искате да го опровергаете? Пламен Орешарски: Не искам да коментирам такива изкази, които имат повече политически характер. Аз не съм политик, многократно съм го повтарял и не желая да влизам в политически тези. Водещ: Тоест, смятате, че той търси политически дивиденти от тези свои изявления свързани с държавният бюджет. Пламен Орешарски: Не бих могъл да кажа, но едно ще кажа, че аз избягвам и по възможност никога не съм влизал в политически дебати. Водещ: Добре, тъй като заговорихме за банките, да се върнем в онзи черен петък. Вие притеснихте ли се в петък, когато започна банковото сътресение свързано с главно с „Първа инвестиционна банка“ Пламен Орешарски: Да, дори си тръгнах по-рано от Брюксел. В събота имахме много експертни разговори с ръководството на БНБ на първо място, разбира се, различни варианти с водещи банкери в България. Мисля, че намерихме добро решение. Консултирахме го с ЕК. Много се радвам, че ЕК реагира изключително своевременно. Одобриха ликвидна подкрепа в размер с над 3 милиарда, късно вечерта в неделя. Водещ: Което бе обявено в понеделник сутрин. Това също изигра важна роля, според мен. Пламен Орешарски: Да, веднага в понеделник сутрин. Подчертавам, обаче, в неделя вечерта беше обявено, за което аплодисменти за работата в съответният департамент в ЕК. Водещ: Как оценявате поведението на политиците в тези няколко дни, които поставиха под голям стрес банковата и финансова система. Това беше ли стрес-тест, фактически? Истински стрес-тест? Пламен Орешарски: Поведението на политиците не беше най-сполучливото имам сериозни бележки по отношение на страховете, които някои се опитаха да внесат в населението. Що се касае до „стрес-теста“ Аз вече използвах този израз, че случая действително беше реален стрес-тест, а не такъв на хартия. Много се радвам, че издържаха всички банки със собствената си ликвидност. Ще подчертая, че подкрепата, която имахме от Брюксел, нито лев не е изразходвана до днешна дата. Така че, надявам се да показват и в бъдеще стабилитет. Ще повторя, че българските банки, може би за n-ти път, че българската банкова система като цяло има много добри показатели и за капиталова адекватност и за ликвидност. При всички случаи значително превишаващи тези банки, от които ние се възхищаваме. Банките в стара Европа. Водещ: Кое е това нещо, което българските политици не бива да повтарят като грешка и в тези няколко дни от гледна точка на тяхното говорене най-вече? Какво бихте им препоръчали, защото това според мен е много важно. Пламен Орешарски: Вижте, малко преди да направим емисията на външните пазари, тук стана отново политическо говорене, че държавата била във фалит и някакви други апокалиптични картини. Аз тогава се притеснявах, дори предупредих в парламента, че това говорене може да доведе по-високи лихви за Българските данъкоплатци. Радвам се, че не стана. Радвам се, че външните наблюдатели и инвеститори най-вече, тези които плащат емисията и които дават кредит на доверие на държавата не поискаха по-високи лихви, а лихвения процент остана на исторически най-ниското равнище от началото на прехода у нас. В сравнение с времена, когато сме били, поне видимо по-политически стабилни, то тогава са ни искали по-високи /…/ премии и по-високи лихви. Водещ: В крайна сметка, какво трябва да правят в такива случаи политиците. Да мълчат ли по-добре или да се съобразяват с това, което казва БНБ, може би? Пламен Орешарски: Повечето, по-стари страни от нас, като демокрация имам предвид, а не въобще като държави имат теми, които не влизат в политическият дебат и една от тези теми е банковата система. Водещ: Одобрявате ли тези промени в наказателният кодекс? Много вече са хората, които ги критикуват, защото смятат, че примерно в това студио няма да можем да отговорим и трябва да си затваряме очите, ако има някакви проблеми в банковата сфера. Пламен Орешарски: Аз подчертах, че принципно ги одобрявам, като нека юридически се намерят най-добрите формулировки, така че да се избегнат и тези страхове. Тоест, да не би пък под формата на това ограничение да сложим някакво абсолютно табу върху някакви кредити, върху някакви нарушения в банки. При всички случаи не трябва да допускаме, в това число и чрез закона умишлено да се създава банкова паника. Водещ: Банкова паника не бива да се създава. Пламен Орешарски: Много хора се изкушават, а в някои случаи не бива да го допускаме. Водещ: Добре сега, обаче, аз се изкушавам да ви направя аз на вас един тест. Сега на телевизора ще видите по ред на номерата вашите министри. Започваме със Зинаида Златанова – вицепремиер и министър на правосъдието. Тъй като предстои в следващите 1 или 2 седмици вашето правителство да подаде оставка пред НС, вие искам с едно изречение или с една дума да опишете работата или взаимоотношенията си с този министър или да му дадете една оценка по шестобалната система. Това е наистина стрес-тест. Пламен Орешарски: Това е стрес-тест, който аз няма да мога да изпълня. Казвам ви го това откровено. Водещ: Няма да можете? Пламен Орешарски: Ще направя обща характеристика на този състав на министерският съвет. Когато започнахме работа миналата година аз си поставих за цел, от опита ми в предишни кабинети, да въведа колегиален стил на работа и колективизъм. Много е важно. И се радвам, че в много голяма степен успях. Ще ви дам пример. Вие забелязали ли сте публично едни министър да се оправдава с друг? Което, признайте, беше честа практика в последните няколко кабинета, за да не кажа повечето кабинети на прехода. Водещ: Тоест ви сте ограничили публичните им изяви или сте ограничи де факто подобни прояви във взаимоотношенията? Пламен Орешарски: Аз не съм ограничавал никакви публични изяви. Самият факт, че те не търсеха причината в другите показва, че винаги е имало колективна работа и разбиране на проблемите, така че да постигаме общи цели. А целите на един кабинет винаги са общи, дори и когато са разположени в отделни сектори. Водещ: Добре, все пак дайте снимката, общата колеги. Зинаида няма да й даваме. Сега, тези всички министри, с които вие работихте година и няколко месеца все пак имате фаворит, отличник – един, двама или трима и няколко, които така може би бихте им дали задоволителна оценка. Пламен Орешарски: Отличниците са първите трима, които подпомагаха мен. Водещ: … на Зинаида Златанова, на Цветлин Йовчев и на Даниела Бобева даваме отлична оценка. Пламен Орешарски: Всички останали се справиха сравнително добре в секторите, в които работеха и които ръководеха в някаква степен. Сега, давам си сметка, че никога работата не е идеална – нито моята, нито на отделните министри. Сигурно има и пунктове, по които да бъдем критикувани… Водещ: В кои най-вече? Пламен Орешарски: Ами, ще ви кажа след малко моите разочарования за тази една година. Но винаги трябва да оценяваме, че това са министри, които са в различни сегменти и работят в различни сектори и не могат да се сравняват и от гледна точка на тежестите на сектори и на специфичните проблеми в секторите им. Понеже казахте кои сектори, ще го прочета въпроса ви така – какво не сме успели да свършим. Аз наистина съжалявам, че хоризонта беше малък и нестабилен политически най-вече, за да можем да започнем няколко важни реформи, които се отлагат повече от 10 години ми се струва. Водещ: Кои са те? Пламен Орешарски: На първо място – здравеопазването. Започнахме с тази тема. В здравеопазването положихме много усилия за подобряване на финансовото управление и контрол. Не срещнахме подходящо разбиране нито от нашите външни партньори, разбирайте както болници, така фармацевтични компании и т.н., в някаква степен НЗОК също продължи доста инертно да упражнява своята дейност, тя е обществена по характер, не е правителствена. Водещ: Да, тя Румяна Тодорова вчера не можа да дойде в студиото, заради градушката, но иначе с нея говорихме по телефона. Пламен Орешарски: Самата тя ми каза няколко пъти, че добри предложения не са одобрявани от Надзорния съвет. Последният случай е също такъв. Вместо да приемат двоен подход, от една страна да одобрят мерки за стабилизиране, от друга страна предложения за актуализация, те са се фокусирали само в предложението за актуализация, което не е добър подход. Водещ: Да продължим, за да завършим със здравеопазването. Има ли шанс, тъй като след вас Александър Чирков, професора ще седне тук и няма как да не говоря с него, защо точно този сектор толкова дълго време, според вас, не можа да бъде реформиран и като че ли парите от здравните осигуровки изтичат някъде, но не отиват за здраве? Пламен Орешарски: Проф. Чирков е много по-добър специалист в здравната система от мен, разбира се. Водещ: Да, той може би ще разкаже и германската система. Пламен Орешарски: Аз мога малко по-страничен поглед. На мен ми се струва, че здравеопазването е сектор, който докосва всеки от нас по особено чувствителна тема като здравето на нас, на нашите роднини, деца. Това от друга страна е много силна тема за политиците и често е обект на популизъм. Според мен, това възпрепятства един по-рационален подход и понякога по-смели решения, които са непопулярни сега, но перспективни от гледна точка развитие на системата. Ще ви дам пример. Ако в началото на този век се беше намерил министър или кабинет, който да направи смели реформи, той вероятно щеше да понесе големи негативи. Но сега състоянието на касата щеше да бъде съвършено различно. Ето това е неудовлетворението ми, че в рамките на тази година всъщност ние също не направихме съществени изменения в системата. Водещ: И не направихте съществени изменения в енергетиката. Ще признаете ли, че и там не можахте да направите това, което може би трябваше да направите? Пламен Орешарски: В енергетиката направихме доста неща в няколко основни точки. На първо място, не се поддадохме на същия натиск, същия по характер натиск – всички неефективни разходи на системите да ги прехвърляме в цени и да ги плаща крайният потребител, за което бяхме много критикувани от различни кръгове. Но ми се струва, че ако поставим така въпроса, обществото ще се съгласи, че преди да се увеличават цени на електроенергията трябва да се разкрият вътре резервите в тази система. Това се опитахме да направим. Подготвихме системата за предстоящата либерализация – разделихме активите на НЕК и ЕСО. И задържайки в относителна степен, разбира се, цените пред този натиск на всички участници в системата. Спомнете си, върнете се миналата година – имаше искане между 20 и 40% от различните участници. Водещ: Имаше, да. Пламен Орешарски: А тогава не можеше ли да кажем – да, това са стари искания в резултат на дейността на миналите преди нас, вдигаме ги и ситуацията днес финансово щеше да изглежда много по-добре. Но домакинствата щяха да страдат и конкурентноспособността на бизнеса. От тази гледна точка доста неща се направиха. Ако някой мисли, че в енергетиката при тези големи заварени дългове можеше за една година да се обърне кардинално, не съм съгласен. Водещ: Тези дългове увеличиха ли се или се намалиха? Пламен Орешарски: Ами, ще ви кажа цифри, вие преценете. Края на 2012 г. НЕК има общи задължения 2,5 млрд., в края на 2012 г. В края на 2013 – 3,1 млрд., в края на първо тримесечие на 2014 г. – 2,8 млрд. Тоест имаме незначителни флуктуации по отношение на леко увеличение на задлъжнялостта, но в никакъв случай не е това, което се опитват да ни убедят от няколко дни едва ли не, че последната една година са натрупани дългове. Което е смешно и е политическо по характер. Водещ: Казахте либерализация в енергийния сектор. Това предвижда една енергийна стратегия, за която сме говорили в това студио. Вие запознати ли сте с нейното съдържание, според което 49% от всички енергийни дружества трябва да бъдат приватизирани и в България скоро време да бъде въведена енергийна борса? За да свършим с енергетиката. Пламен Орешарски: Да, енергийна борса вече е лицензирана. И бързам обаче да успокоя широката публика, тъй като в момента започва много да се размахва плашилото за драстично увеличение на цените при либерализацията. Аз не съм специалист по енергетиката, не мога да кажа. Може и да има известно увеличение. Но със същата логика може да има намаление. Зависи от много фактори. Така че не е еднозначен този процес. Това, че електроенергията в момента ни е една от най-ниските измежду всички страни-членки като цени, по-скоро това е единственият аргумент, който казва, че може би ще се увеличи. Но аз не съм на мнение, че непременно ще се увеличи. Водещ: А как гледате на приватизацията в енергийния сектор? Приватизацията на държавните енергийни дружества? Вливането на частен капитал в тях? Пламен Орешарски: Аз мисля, че в момента те са над 50%. Не съм правил такава сметка. В момента има … частен капитал в сектора. По-скоро гледам с притеснение на друго – доста от въглищните ни централи ще бъдат подложени на натиск за емисиите през следващите периоди. И ми се струва, че там трябва да се вложат огромни инвестиции, които едва ли ще са по силите. Но работим по този въпрос, за да видим всяка от тези централи какво бъдеще има. При всички случаи изключвам модерните централи в Марица – Изток 1 и 3, които и сега отговарят на всички стандарти. Но при тях пък има друг проблем – там е по-скъпа цената. Водещ: Да. Там е може би една от най-скъпите цени. Но Южен поток има ли шанс, според вас? Вие го оставяте в едно положение… Пламен Орешарски: Много голям. Водещ: Вие го оставяте в едно положение – хем го има, хем го няма. Пламен Орешарски: Напротив, има го. Южен поток не е български проект и затова и аз ще кажа това, което от нас зависи, не целия проект, тъй като аз не мога геополитиката да я измеря в най-компетентната степен. Южен поток имахме бележки от комисията. Разпоредих да бъдат спрени временно всички действия, най-вече по подписване на нови договорености и споразумения, докато уточним с комисията доколко основателни са тези бележки. Ще се опитаме да убедим комисията, че сме действали правилно. Имаме достатъчно аргументи за това. Но ако не успеем, ще коригираме това, което комисията не одобрява. Защото това може да доведе впоследствие, ако не се разберем, може да доведе до наказателна процедура. Това искам да е много ясно, нали, така че ние ще отразим всички бележки на ЕК, като преди това се опитаме да им обясним, че всичко, което сме правили е по аналогия на други правени и одобрени вече процедури. Водещ: С Уестингхаус подписахте ли договора за 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй? Пламен Орешарски: В много напреднал стадий. Това е един много важен проект за нашата страна. Добър като бизнес модел, макар че бизнес моделът все още не е оформен. Това, което е в заключителен стадий, е в проектна компания, която последствие ще изработи, заедно с доставчика Уестингхаус, ще изработи и финансовия модел от гледна точка на финансово пакетиране на този пакет. Но на този етап не сме стигнали, не сме напреднали особено с финансовия модел, а по-скоро с модела за изграждане на проектна компания. До края на седмицата ще бъдат внесени варианти за актуализацията на бюджета на НЗОК БНТ Новини в 16.00 часа 
До края на седмицата ще бъдат внесени варианти за актуализацията на бюджета на НЗОК. Това заяви здравният министър Таня Андреева след днешното правителствено заседание. По думите й Министерски съвет ще предложи на Народното събрание варианти за актуализиране на бюджета и за други мерки, които могат да бъдат предприети по отношение на НЗОК . Андреева уточни, че от надзорния съвет се очаква анализ какви вътрешни резерви могат да бъдат намерени и чак тогава ще бъде изчислено колко трябва да бъде додадено под формата на актуализация на бюджета на касата.
Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 1.47 Mb. Сподели с приятели:
|