456
право да ви кажа, не проумявам нищо. Виждам само, че сте разтревожен и изтерзан и че чакате това състояние да мине,
за да споделите с мене грижата си.
Скъпи приятелю, нима така се бяхме уговорили? Къде отиде нашето приятелство,
взаимното ни доверие? Как ги загубих? Нима сте сърдит на мене или заради мене? Както и да е, елате още тази вечер,
умолявам ви: спомнете си, че само преди една седмица ми обещахте да не затаявате нищо в сърцето си, а веднага да го споделяте с мене. Скъпи приятелю, аз все още живея с тази вяра. Ето, още веднъж препрочитам писмото ви: пак толкова разбирам, колкото и досега, но то ме изпълва с трепет. Струвате ми се жестоко развълнуван, бих желала да ви успокоя. Но понеже не зная повода на безпокойството ви, не зная какво да ви кажа, освен че съм не по-малко нещастна от вас, докато ви видя. Ако не дойдете тук тази вечер в шест часа, аз тръгвам утре за Ермитажа, каквото и да е времето и
както и да се чувствам, защото не бих могла да издържа тази тревога. Довиждане, мили, добри приятелю. Осмелявам се да ви посъветвам за всеки случай,
без да зная дали се нуждаете, или не от това, да внимавате и да се борите
срещу преувеличените размери, които може да достигне тревогата, когато човек е сам. Мухата се превръща в слон, често съм изпитвала това върху себе си.“
Отговор
Сподели с приятели: