Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга

Това е краят.

299

Задраскай броя на диамантите, с които си купуваш кораб. Ако използваш 3 диаманта, обърни на 337; ако са два, обърни на 356; ако е само един, обърни на 375.

По някакъв начин трябва да си намериш по-голям кораб, тъй като този не може и да се сравнява с тежковъоръжения галеон на Скарвендж. Седнал в каютата си на борда на „Дамата на Шалот“, ти обмисляш възможностите, които се разкриват пред

теб.

Ако си срещнал Тими Мортайс и той ти е разказал за сък¬ровището на Ел Дрейк, обърни на 319, ако искаш да търсиш това съкровище. Ако си се отправил далече на юг, след като избягахте от „Красивата Дама“ и си видял кораб, замръзнал сред ледовете, обърни на 338, за да отплаваш да го търсиш. Ако нямаш тези възможности, може да предпочетеш да спече¬лиш парите от пиратство - в този случай обърни на 357.

Връщаш се в Порт Селение й о1иваш право в корабострои¬телницата на Мастер Кемп, където със съкровището си можеш да си купиш галеон с добри размери на мястото на едномачто- вия си платноход. Разглеждаш го целия и въпреки че намираш някои дребни недостатъци, го харесваш. Потупваш едно от оръ¬дията и казваш:

- Това е точно кораб за нас. Как се казва, Мастер Кемп?

- Приятелю мой - отговаря той. - Това е „Треперещите гре¬ди“.

Обърни на 184.

302

-» Зъбите на Дейви Джоунз! Това е твърде силно!

Поглеждате отново, но предишната му маска на веселост е заменена от истинска убийствена омраза.

- Много добре - ние не можем да се качим без покана. Но те предупреждавам, крехко същество на дневната светлина и топлата кръв, не докосвай съкровището ми. Защото, ако го нап¬равиш, ти обещавам проклятие, което ще те преследва до гроба и след него. Заклевам се в това, иначе да не се казвам Ел Дрейк!

Те се стопяват в мъглата. Високата фигура, лодката и двама¬та гребци избледняват в нищото. На сутринта дори не си сигу¬рен дали това се е случило. Но когато нареждаш да се пренесе съкровището на борда, ти си спомняш думите на Ел Дрейк. Може би е било сън? Но не могат ли призраците да изричат проклятия и в съня?

Ако отплаваш, без да вземеш съкровището, обърни на 396. Ако го натоварите на борда, запиши кодовата дума Зловреден и обърни на 16.

303

„Роуз“ е в центъра на паяжината на Скарвендж - проумяваш ти. - Ето къде ще го намерим.

- Като че ли излиза от самия кораб „Роуз“ - казва Оукли. - Никога не съм виждал по-гъста мъгла. Едва забелязвам Блац, който седи на кърмата, а той не е човек, който може да се

пропусне!

- Запази си личния коментар, ако обичаш, господин Оукли! - протестира Блац от задната част на лодката. Въпреки смър- тната опасност, в която се намирате, всички се засмивате.

- Лунната светлина се появява - посочва Граймз разтрево¬жено. - „Лунното Куче“ трябва вече да е във въздуха. Да се надяваме, че ще пристигнем навреме.

„Роуз“ се появява отпред. Ти се хващаш за помощната й стълба и завързваш лодката, след това повеждаш другите наго¬ре към борда. Ако имаш бронзов шлем и искаш да го използ¬ваш сега, обърни на 190. Ако нямаш, обърни на 209.

304

На обвитата в мъгла палуба отеква гръм, натрошавайки ма¬гическата пръчка в ръката на Мирабилис. И двамата се обръща¬те. Еднакво сте изненадани, когато на мостика се появява ви¬сока фигура. Все още държи димящия пистолет и по аристокра¬тичния му маниер се досещаш, че трябва да е адмирал Лорд Калидор, командирът на кралската флотилия.

Трябва да е разбрал, че това е най-сполучливият изстрел в

историята, но с глорианската си самоувереност не го показва.

- Адмирале - започва Мирабилис с ласкателен глас. - Този кръвожаден пират...

- Спри, Мирабилис - прекъсва го Калидор, зареждайки отно¬во пистолета си. - Разбрах играта ти.

Взвод моряци се появяват на палубата до него.

- Сержант, Доктор Мирабилис трябва да се постави под арест по обвинение в държавна измяна.

Изведнъж маската от вежлива изисканост на Мирабилис се пропуква. Извиквайки от гняв, той изважда един кинжал и го запраща към тебе. Улучва те в рамото и ти залиташ назад по- скоро от изненада, отколкото от болка. Губиш 1 Точка за Оце¬ляване.

Мирабилис се обръща и скача през борда. Дали е самоу¬бийство или някакъв план за бягство, никога няма да узнаеш. В момента имаш по-неотложни грижи. Скарвендж и бандата му като призраци се спускат по въжето от „Лунното Куче“, придо¬бивайки човешки очертания, когато изплуват от мъглата. Кали¬дор и моряците му са готови за битката, но ти излизаш пред тях

и се спускаш към Скарвендж в мига, в който стъпва на палуба¬та. Сега ще си разчистиш сметките веднъж завинаги. Обърни на

171.

305

- А, господин фитцуг - казваш ти. - Елате, капитанът ни вика на палубата. Поемаме курс към Глориана.

Той тръгва по мостика след тебе, но хвърля съмнителен пог¬лед назад към каютата на Скарвендж.

- Глориана? Но това пътуване ще ни отнеме месеци! Не ми е казвал нищо за това.

Ти свиваш рамене.

- Трябва да отвлечем Кралицата, нали?

Фитцуг се колебае. Не е сигурен какво да мисли. Когато тръгва обратно към каютата на Скарвендж, за да провери тво¬ята история, Ти го удряш отзад по главата и той се строполява на пода. Ти бързо се отправяш към приятелите си. Обърни на

172.

Налага се да навлезете съвсем малко в джунглата, за да съберете достатъчно плодове и ядки.'Напивате се с прясна вода от едно поточе, докато стомасите ви се издуват като брам- сел при силен вятър.

- Пфу! - казва Оукли, излягайки се на тревата. - Това беше най-сладката капка вода, която някога съм опитвал. Но сега мисля, че трябва да продължаваме.

Отбележи си, че имаш провизии за три яденета; запиши си ги като отделни неща. Когато ти се каже, че трябва да консуми¬раш провизии, зачертай едно от яденетата. Обърни на 344.

307

Облаци закриват сребърния рог на луната, когато вие с приг¬лушено гребане потегляте от залива и гребете покрай черния нос на закотвения кораб на Скарвендж.

- О, не! - казва Блац изведнъж, - Аз ще... ап-чих!

Проклинайки тихо този лош късмет, четиримата се свивате

ниско в лодката и се молите дежурния по вахта да не е чул кихането. Но молитвите ви остават напразни. Виждате лицето на човека да се появява зад перилата, взирайки се в тъмнина¬та. Един поглед към небето ви убеждава, че съдбата наистина няма милост - луната скоро ще се появи зад един облак!

Когато това стане, дежурният няма да пропусне да ви забе¬лежи.

Ако имаш СРЪЧНО БОРАВЕНЕ СЪС САБЯ (и сабя) и искаш да опиташ нещо, обърни на 364. В противен случай, обърни на 383.

308

С помощта на другите ти правиш импровизиран сал. От преп¬летени палмови листа измайсторяваш грубо въже за платно. Трябва да работиш бързо, знаейки, че имате на разположение само една нощ. Ти не си сигурен, че салът ще издържи до следващия остров (Освен ако нямаш МАГЬОСНИЧЕСТВО и аму¬лет, като в този случай може да използваш магия, за да го запазиш годен за плаване).

309

стенания, докато моли за пощада Обърни на 157.

310

Трябва да дадеш на вожда един от тези предмети: сабя, пистолет, вълшебна пръчка, амулет, кораб в бутилка, раковина, талисман с форма на прилеп, черно хвърчило или всичките си пари. Зачертай един от тях в Дневника на Приключението. (Ако нямаш нито един от тези предмети, или не искащ да го дадеш, обърни на 272 и избери отново). След това с две добре заре¬дени канута, които ви придружават, се отправяте на юг от ос¬тров Панданус. Само след няколко дни забелязвате кораб на хоризонта на изток. Постепенно, очертавайки се в утринната мараня, той се приближава към вас и вие различавате красиво позлатената фигура на носа му и изписаното име „Перлата на Рая“. Граймз се интересува повече да види под чий флаг плава.

Вземайки си сбогом с островитяните, които са ви изпратили

толкова далеч, вие се качвате на борда на „Перлата на Рая“. Докато наблюдава малката ви лодка, изоставена на вълните Блац казва от името на всички ви:

- Тя ни помогна в трудностите, приятели. Нищо повече не може да се каже за никой друг плавателен съд.

И за най-голяма изненада на моряците вие вдигате ръце, за да поздравите разнебитената си лодка, която подскача в дале¬чината. Обърни на 370.

311

- Качете се на борда, пътници.

Хвърлена е една въжена стълба. Ти поглеждаш другарите си. И те са неспокойни като теб, но какъв избор имате? Ако оста¬нете в потъващата лодка, шансовете ви за оцеляване са ни¬щожни. Хващайки се за въжената стълба, ти се изкачваш, до¬

като се изравняваш с перилата. Капитанът на кораба е заста¬нал там. Той ти подава ръката си, за да ти помогне да си качиш на борда, но нещо в неговия жаден, като че ли обладан от демони поглед, те сепва.

- Ела на палубата - настоява той. - Ето ръката ми.

Ако имаш ЛОВКОСТ и искаш да опиташ някой номер, обърни на 353. Ако се качиш на борда, мини на 422. Можеш също да се върнеш в лодката и да продължите с нея, обърни на 330.

312

Мрачна решителност изпълва погледа ти. Ти повдигаш маги¬ческата си пръчка, като че ли ще дирижираш симфония. Другите виждат това и се отдръпват стъпка назад, внезапно обезпоко¬ени от магическото излъчване, което заобикаля приятеля им.

- Ние сме прокълнати - казваш им ти. - Мисля да призова този, който е изрекъл проклятието.

Изричайки това, започваш да повтаряш монотонно думите на заклинание. На върха на пръчката ти проблясва студена зе¬лена светлина. Когато силата на чародейството ти се увелича¬ва, небето започва да гърми и трещи в неумолим отговор, из¬пращайки мощни гръмотевици през тъмните облаци. Мачтите блестят ослепително с неземна светлина. Палубата простенва диво, когато вихър, причиняващ вълни, високи трийсет фута, залюлява и завърта кораба. Свистящи ветрове запращат към вас вледеняващ дъжд и пълната мощ на бурята се излива от твоето заклинание. Гръмотевица пада в морето на разстояние по-малко от оръдеен изстрел. Тя изпраща бял пламък, пробляс¬ващ в здрача, пораждайки панически ужас върху лицата на приятелите ти.

- За Бога, спри! - крещи Оукли сред грохота на бурята. - Стоварваш яростта на небесата върху нас.

Изведнъж вятърът спира. Тътнежите на буреносните-облаци, скупчени като черна крепост на небето, замират. Дъждът се сипе както преди, като лек воал - не, не както преди; това не е дъжд. Вкусът му е сладък и упоителен и палубата се осейва с морави ручейчета. Блац повдига лицето си към небето и на¬дава изненадан вик.

- Момчета... вали вино!

Див рев ви кара да се завъртите. На палубата забелязвате внушителна фигура с мантия. Стои в колесница, обвита с бръш лян, теглена от четири гигантски пантери. Кожата й е като зла¬то, очите й блестят като скъпоценни камъни, кичури синкава коса очертават широкото лице. Чули сте рев на пантера, но сега фигурата проговаря и гласът й не е нито заплашителен, нито всяващ страх:

- Вие ме призовахте!

Ти падаш на колене, обръщайки се през рамо, за да изсъс¬каш на другите.

- Поклонете се, като че ли е бащата на всички морски ка¬питани - и по-бързо приятели. Това е самият бог Дионисий!

Обърни на 59.

313

- Стой! Спри там! - крещи той дрезгаво. - Не ме изоставяй¬те! Върнете се!

След време тези отчаяни молби са погълнати от разстояни¬ето. Всички сте навъсени, засрамени.

- Както и да е, какво можехме да направим за него? - пита Оукли.

Блац веднага кима с готовност.

- Правилно! Вероятно не е по-зле' от нас. Течението ни по¬мага да напредваме, без да гребем - в тези води салът е почти толкова добър, както и лодката.

- И във всеки случай, нямаме нищо, което бихме могли да разделим с него, освен нещастието си - добавя Граймз.

Ти също чувстваш съжаление, но не за човека на сала. Просто мислиш, че той може би е имал вода и храна, която би могъл да раздели с вас... Обърни на 332.

314

Ноктите на Мортайс са остри, начупени, изцапани с пръст от гроба. Той ги забива в гърлото ти и силна струя кръв бликва от него. Губиш 2 Точки за Оцеляване. Ако оживееш, той те сграб¬чва и те повдига. Ти си безпомощен в ръцете му, силен е за

Оукли не губи време и прерязва въжето, с което салът е завързан за лодката. Междувременно Блац е грабнал едното гребло и го хвърля към теб. Изплувайки на повърхността, ти изплюваш морската вода, която е влязла в устата ти и протягаш ръка към греблото...

Ако имаш МОРЕПЛАВАНЕ, можеш да се върнеш на лодката, без да загубиш сабята си. Ако нямаш МОРЕПЛАВАНЕ, ти не си толкова добър плувец и си принуден да хвърлиш сабята си, за да спасиш живота си (не забравяй да я задраскаш в Дневника на Приключението). Обърни на 276.

315

- Показваш си отпуснатата китка, а, ти несигурен морски? Или може би намираш, че става твърде напечено за тебе? Да¬вай! Ще ти стане горещо - ще ти опека карантиите, преди слън¬цето да изгрее отново.

Ти навеждаш ветрилото. Във въздуха се усеща промяна, вне¬запно нещо се долавя във вятъра. Скарвендж също го помирис- ва. Мореплавателните инстинкти са втората му природа и гроз- ната му самодоволна усмивка замръзва. Той се обръща, пог¬леждайки към морето, душейки вятъра.

- Ураган! - прошепва той ужасен.

Небето преминава от синьо в сивкаво-жълтеникаво. Покри¬ва се с петна от синьо-сивкави облаци. В морето вълните се удрят и пенят с наближаването на буреносния вятър, помитащ като гигантски юмрук всичко пред себе си. Виждаш го да връх¬лита върху „Красивата Дама“, опъвайки платната й до скъсване и подмятайки я напред-назад като играчка.

- Към лодката - крещи Скарвендж. - Ако не излезем в от¬крито море, този вятър ще ни отнесе към някой риф.

Докато той и бандата му бързат към лодката, пиратът спира, за да се обърне и да разклати юмрук.

- Ще съжаляваш! Ще ме молиш за смъртта си, преди да съм свършил с тебе!

Думите му са отнесени от вятъра. Докато бурята напредва неудържимо, отнасяйки „Красивата Дама“ пред себе си, ти за¬белязваш, че ветрилото ти е изчезнало - зачертай го в Дневни¬ка на Приключението. Решавате, че ще е по-добре да сте зами¬нали оттук, преди Скарвендж да се завърне и се отправяте към морето с разнебитената си лодка.

Обърни на 177.

316

Доктор Скриптър се подсмихва на себе си, докато разглеж¬да раковината. Няма как да не помислиш, че е наистина много странен стар човек, но със сигурност няма равен на себе си, когато трябва да се идентифицират вълшебни съкровища.

Той иска един дублон за това, което току-що ти е съобщил. Задраскай го от Дневника на Приключението. Би могъл да му продадеш раковината, като в този случай той ще ти плати 20 дублона.

Ако все още не си го направил', можеш да го помолиш да ти идентифицира драконов пръстен, обърни на 373; бронзов шлем, обърни на 354; или талисман с формата на прилеп, обърни на 335. Ако нямаш нито един от тези предмети, или откажеш да му платиш таксата, тогава е време да тръгваш. Обърни на 392.

317

- Най-добрият ти изстрел? Опитай моя.

Тя се спуска напред, пръстите й се забиват в стомаха ти със зашеметяваща сила. Ударът ти струва 4 Точки за Оцеляване (или само 2 Точки за Оцеляване, ако имаш щит от пера, за да

се предпазиш). Сега можеш да използваш ПОБОЙНИЧЕСТВО, обърни на 241; ЗАКЛИНАТЕЛСТВО с магическа пръчка, обърни на 384; или да избягаш, обърни на 5.

318

Ти представяш нотариалния акт за собственост на приста¬нищния началник и той ви повежда по кея към един солиден галеон, чиято горда осанка се издига внушително на слънчевата светлина.

- Стой там, ти, дебел морски! - изръмжава един мъж от палубата, размахвайки юмруци. - Слез от мостчето, преди да си го счупил!

Началникът на пристанището е продължил по-нататък. Като чува разправията, той се връща и те дърпа за ръката, посочвай¬ки много по-малък кораб на края на кея.

- Не - казва той. - Онзи там е вашият.

Ти го оглеждаш от горе до долу без ентусиазъм. Малко е наклонен на една страна, а по няколкото му оръдия се забеляз¬ват ръждиви петна. Не можеш да си представиш по-малък ед- номачтов кораб от този. И ще напада силния галеон на Скар¬вендж.

Оукли те потупва по рамото.

- Кураж, Капитане! Ще трябва да го използваме.

Ти кимаш в знак на съгласие и се качваш на борда, за да огледаш първия кораб, който ще командваш, „Дамата на Ша- лот“. Обърни на 300.

319

С помощта на другарите си разглеждаш морската карта и определяш курса. Накъде ще тръгнете, към остров Тортъс, обърни на 186, към Порт Лешанд, обърни на 339 или към остров Кости на кръст, обърни на 358.

Селение е същинско убежище за пиратите и ти без проблеми събираш голям и опитен екипаж за каузата си. Някои са чули за подвизите ти и са нетърпеливи да се присъединят към тебе в диренето на злато и слава. Други, разбрали за омразата ти към Скарвендж, със свирепо задоволство искат да участват в бит¬ката срещу него; и те като тебе имат стари сметки за уреждане.

Докато приемаш последните няколко моряци, Блац задъхано тича по палубата, нетърпелив да съобщи последните новини.

- Срещнах един субект в хана - успява да изрече той, обля¬гайки се на стълба, за да си възстанови дишането. - Бил е нает като лоцман да преведе конвоя на Кралица Титания покрай Пушечните острови. Той ми каза, че флотилията се е насочила към Порт Тюдор, където ще отседне, докато премине сезонът на ураганите.

- Сезонът на ураганите! - присмива се Оукли. - Има почти месец до тогава.

Блац поклаща глава.

- Тази особа, с която разговарях, каза, че те мислят, че тази година ще бъде по-рано. Очевидно магьосникът на Кралицата е направил хороскоп и е сигурен в това.

Граймз те сграбчва за ръката.

- Капитане, ти знаеш какво означава това. Ако Скарвендж има намерение да атакува ескорта на Кралицата, той ще го направи, преди да достигнат Порт Тюдор!

- По дяволите, ти си прав! Всички по местата си. Отплаваме за Порт Тюдор и нямаме нито миг за губене!

Обърни на 138.

321

Вампирите връхлитат лудо върху вас, без да изпитват ника¬къв страх в копнежа си да опитат сладката ви топла кръв. Те не усещат и никаква болка, поемайки ударите на храбрите ти мо¬ряци, като че ли са ужилвания на комарчета. Когато вълната на отстъплението заплашва да те погълне, за миг те обзема безна¬деждност, но тогава виждаш мрачните, отчаяни лица на смели¬те си момчета, които се бият с чудовищата.

- Това е моят кораб, по дяволите, и хиляди пъти ще умра,
преди да допусна банда кръвопийци да ми го отнемат!

Примерът ти вдъхновява екипажа да поднови атаките. Моря¬ците размахват сабите-си, отрязвайки безкръвни крайници от безсмъртни тела. И въпреки това вампирите напират, неустра¬шими в тази страховита касапница...

Ако имаш СРЪЧНО БОРАВЕНЕ СЪС САБЯ (и сабя), губиш 4 Точки за Оцеляване. Ако нямаш, но имаш ТОЧНА СТРЕЛБА (и пистолет) или ПОБОЙНИЧЕСТВО, тогава губиш 6 Точки за Оце¬ляване. Ако нямаш никакви бойни умения, губиш 8 Точки за Оцеляване. В случай че оживееш, обърни на 340.

322 .

Зачертай една от звездичките до името на кораба в Дневни¬ка на Приключението. Ако нямаш останали други звезди, обър¬ни на 227. В противен случай можеш да се приближиш към „Лунното Куче“ откъм наветрената страна, обърни на 379; или да останеш откъм подветрената страна, обърни на 360.

323

- Не зная как се изплъзна от куршума ми, но този път ще се погрижа добре - ръмжи Скарвендж. - Ще отрежа главата ти и ще я набуча на шилото за разплитане на въжетата, за да я гледам всяка нощ, преди да заспя.

Скарвендж застава над теб. Ти виждаш лицето му, което сякаш се отразява в локва кръв. Гласът му кънти в ушите ти:“...сред мъртъвците...“

Образът се премрежва и забулва, след това червеникавата мъгла се превръща в тъмнина и последните нишки с живота ти се скъсват. Намерил си своята гибел в ръцете на най-заклетия си враг и сега никой не може да го спре.

325

- Няма ли да се връщаме към лодката? - пита той.

Обърни на 344.

326

Свити под прикритието' на храстите, вие наблюдавате как тази зловеща банда целеустремено си проправя път през дър¬ветата, водена от Скарвендж. Те отмерват разстоянието и от време на време поглеждат в една карта. Блац прошепва едва- едва: