Превземане на Земята,Част I от Рик Джойнър

За да положим основа за това как тези специфични градове и групи в Обещаната Земя представляват духовните крепости, които трябва да бъдат победени, нека да подкрепим това малко и да разгледаме главната атака върху Израел в пустинята, и за какво говори тя. Обръщам се към атаката на амаличаните в Из. 17:8-16:

По това време дойде Амалик и воюва против Израел в Рафидим. А Мойсей каза на Исус Навиев: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалик; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божият жезъл в ръката си.

И Исус стори според както му каза Мойсей, и би се с Амалик; а Мойсей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. И когато Мойсей издигаше ръката си, Израел надвиваше; а когато спущаше ръката си Амалик надвиваше. А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Мойсей, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така, щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето. Така Исус порази Амалик и людете му с острото на ножа. Тогава рече Господ на Мойсей: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исус, това, че ще излича съвсем спомена на Амалик под небето. И Мойсей издигна там олтар, който нарече Иеова Нисий, като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалик от поколение в поколение.

Амалик представлява дявола и неговите орди в Писанието. Природата на амаличаните беше да нападат през нощта и да удрят слабите и изоставащите, които падаха назад в похода на Израел. Това все още е стратегия на Сатана да удря много от Божиите хора, които се носят по течението или падат зад лагера на Господа. Тази война срещу Амалик, която продължава през историята на Израел, ни дава голямо разбиране за нашата вечна битка срещу злия.

Както ще дискутираме в по-голяма дълбочина малко по-късно, всеки път в Писанието, когато се споменава за „тези, които са необрязани” това е във връзка с филистимците, правейки конфликта с тях забележително проницателен паралел на нашите битки срещу плътта или плътската природа.

Тези уроци, които ще дискутираме са за нас, „върху които са дошли последните времена” (вж. 1 Кор 10:11) така че ние да разберем нашите битки. Разбирането на духовните битки е половината от победата. Затова, ние ще прекараме известно време изучавайки ги в достатъчна дълбочина, за да си помогнем да се подготвим за това, което идва.

Както заявих преди, би било малко нещо за Господа да унищожи всички тези врагове от Обещаната Земя на Израел преди те да влязат, но Той искаше те да се бият за своята земя. Господ не иска това завладяване да бъде лесно, защото в предстоящите битки ще бъде, където ние ще бъдем променени в тези, които са способни да наследят великите обещания, в които ние влизаме. Тези, които не са достатъчно загрижени да се бият за тяхното наследство не са достойни за него.

Това е един от основните въпроси изправящ се пред тялото на Христос: Кой е достатъчно загрижен за наследството, за да бъде дисциплиниран и да се подготви за идните битки? Напредващата църква ще бъде формирана в „маршален ред”, и научаването на духовното воюване ще отиде на ново ниво на сериозност в идните времена. Ще има вечна война срещу „Амалик”, дявола и неговите орди, филистимците и всичките дела на плътта, които те представляват, докато Самият Цар се върне физически, за да завърши победата и установи Своето царство. Обаче, Писанията са ясни, че когато Той се връща, Неговите хора ще се бият, ще завземат земя, а няма да се крият и да търсят да избягат. Това е крайно опозоряване на нашия Цар и на вярата да отстъпваме пред злото.

Както един мой приятел, който беше офицер от Специалните Сили ми каза, „има много войници, но няма много войни.” Има много войници днес, които се присъединяват, „за да бъдат това, което могат да бъдат”, и после има мнозина, които се присъединяват към войската, защото това е тяхното призвание. Християните всички са призовани да бъдат войни, но „мнозина са призвани, а малцина са избрани”, (вж. Мт. 22:14) или малцина продължават за да изпълнят своя призив.

Има призив точно сега, и истинските войни го чуват. Те не са като другите, които могат да изявяват същата вяра и същата решителност да служат на Господа, но в същност живеят за себе си, а не за Него. Издига се ново поколение. Аз мисля, че за да четете нещо като това, вие трябва поне да чувате призива. Подготвя се армия за най-голямото приключение и за най-голямата победа. Ние няма да завоюваме, за да унищожим, но за да спасим. Ние няма да завоюваме, за да господстваме, но за да освободим хората. Оръжията на нашето воюване не са плътски или физически – те са далеч по-мощни от това.

В идните седмици, ние ще изучаваме някои от крепостите, които са представени от тези нации в Писанието, и оръжията, които са ни били дадени за предстоящите битки.

27 февруари, 2006

Господ каза в Мт. 11:13, „Защото всичките пророци и Закон пророкуваха до Йоан.” Закона също беше пророчество, и както ни се казва в Евр. 7:19, закона не може да направи нищо съвършено. Така че пророчеството, модела, или картата, не бяха съвършени, но са добри, и подготвят пътя за царството. Ние трябва да разберем това, ако ще разбираме това, което идва. Реалността е много по-велика, отколкото някога може да бъде описана, както ни се казва в 1 Кор 2:9:

„Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".

Преди да продължим да погледнем тези сенки, знаейки, че дори нашето най-ясно разбиране все още ще е далеч от съвършенство, и че то дори е отвъд това, което сега може да влезе в нашите сърца, ще отделим малко време да помислим за това какъв би бил съвършения свят доколкото е нашето настоящо разбиране.

Аз мисля, че всеки би искал мир на земята – никакви войни или конфликти между хората или нациите. Да няма кражби, злоупотреби с деца, изнасилвания, или престъпления. Всеки да има достатъчно ядене, чиста вода за пиене, и да няма болести или замърсяване. Всички животни да живеят заедно. Всеки да се покланя на Единствения Бог в Дух и истина. Всичко това е истина в царството, което идва, но то ще бъде дори много по-добро от това! Казва ни се, че това, което Той е приготвил за нас е много по-добро от това, което можем да искаме или да си помислим.

Господ ще възстанови земята в рая, който първоначално е била предназначена да бъде, което е само началото. Той ще направи жилището Си сред хората, и не само, че ще живеем заедно, но ще обичаме Бог с цялото си сърце, и ще се обичаме един друг. Това няма да бъде просто контролирано от закон общество, но такова, което е контролирано от любов, и по-специално Божията любов.

Колкото и себични и искащи да сме сега, това не е начинът, по който сме били създадени да бъдем, или начина, по който ще бъдем в идния век. Ето защо когато правим нещо мотивирано от любов, това докосва нещо в нашето най-вътрешно същество и ни кара да се чувстваме по-добре, отколкото, ако просто придобием нещо, което сме искали. Ние също сме създадени, за да управляваме над земята и всичко, което е на нея с любов. Тази любов ще потече дори към зверовете, така че лъвът ще лежи с агнето, защото те ще се обичат един друг.

Всичко това ще бъде чудесно, но има и нещо по-добро. Ние също ще имаме умовете си обратно. Пресметнато е, че дори най-интелигентните сред нас използват само 10% от мозъците си. Ние ще си получим остатъка обратно, и не само ние, но и всички създания също. Хората няма само да общуват с творенията, но ние ще имаме интелигентни разговори с тях. Ето защо в Градината преди Падението, Ева можеше да общува със змията, без да си мисли, че това е нещо странно. Светлината, която пропъжда настоящата тъмнина над земята ще просвети земята повече, отколкото сега можем да схванем.

Мнозина могат да се чудят дали ще бягаме наоколо отново голи. Аз лично не вярвам, че ще бъде така, защото Писанията говорят за това как сме облечени със слава, светлина, и други такива неща, които са много по-добри от дрехи. Обаче, аз не мисля, че ще се нуждаем от това поради срам или похот. Трудно е да си представиш света без похот, но ще бъде така. Любовта ще измести похотта, и само този фактор ще промени света по-драматично, отколкото сега дори можем да си представим. По-късно, можем да дискутираме други такива характеристики за царството, които са разкрити, но първо трябва да ги подкрепим малко, за да разгледаме някои неща. Господ Исус прекара много време учейки учениците Си за царството. След Своето възкресение, Той прекара почти цялото Си време със Своите ученици преди възнесението Си учейки ги за царството. Те очевидно не са предали много от това, което научиха в писмата, които бяха събрани в Новия Завет. Защо?

Отговорът е, че това, което ни е дадено в закона и пророците, ученията на Господа в Евангелията, и практическите въпроси обхванати в Новозаветните Послания, са всичко, от което ние наистина се нуждаем в това време, за да подготвим пътя за царството. Само основните неща, които са ни дадени в книгата Исус Навин, например, е очертание, което ни прави да вървим. За останалата дирекция, от която се нуждаем ние трябва да следваме Святия Дух.

Целият този „църковен период” действително е „обучение за царуване.” В този век, Господ призовава и подготвя онези, които ще царуват с Него през идния век. Църквата е Неговата невяста и подготовката на невястата е главната работа на Бог в този век. Вие можете да имате най-добрата теология или есхатология, но ако не сте част от това да помагате за подготовката на невястата за нейната цел, вие не сте част от главната работа на Бог през този век.

Църквата е призована да бъде най-великото общество, истински микрокосмос на века на царството. Ние трябва да живеем сега чрез законите на царството, закона на любовта, съвършения закон на свободата, и да вършим всичко заради царството, в покорство на Царя. Също така, Неговата църква е призована да ходи чрез силата на идния век, а не да бъде ограничена от това, което ограничава другите в този век.

Църквата понастоящем може да изглежда толкова далеч от това да бъде представител на царството колкото разделените, борещи се, воюващи царства на този свят. Обаче, това ще се промени. Господ ще има невяста, която Той заслужава, която е чиста и славна. По всеки начин тя ще представлява пътищата на царството, което е резултат от съвършеното посвещение и предаване на Царя и на Неговите пътища. Това е сърдечното посвещение на всички, които са истински преследвачи на Бог.

Изисква се много вяра да се вярва за идващото царство – че земята наистина може отново да бъде по начина, по който пророците ни уверяват, че ще бъде, с лъва лежащ с агнето, и децата можещи да си играят с кобри, но това ще се случи. Дори може да е нужна повече вяра да се повярва, че църквата ще стане това, което е призована да бъде. Това може да изисква повече вяра, защото е по-непосредствено, и това се изисква от нас сега. Това, също, ще се случи, и то в действителност ще започне да се случва бързо.

Ние наистина идваме до края на този век, и все още има много пророчески събития, които трябва да бъдат наблъскани в кратък период от време. През следващите няколко седмици, ние искаме да разгледаме малко по-детайлно това, което Писанията казват относно идващото царство, и как трябва да подготвим пътя за него като живеем в него сега. Това е време, в което ние започваме да завладяваме нашата Обещана Земя, и чрез това ние ще спомогнем за подготвянето на пътя за цялата земя да се върне при Адам, „последният Адам,” Царя Исус.
Част XVI

6 март, 2006

Ние също трябва да помним, че освен възстановената земя, Господ произвежда „ново творение,” в което ние сме били родени в този век, което много превъзхожда първоначалното творение. Това ново творение е за небесната, духовна природа, за която сме започнали да се подготвяме, и до която поне до някаква степен, сме се издигнали в този живот. Ние трябва да направим разлика между обещанията за нас като „ново създание” от възстановеното създание на земята. Комбинацията между двете е, която е донесла голямо объркване относно царството на Бог на земята, и защо ни се казва да се молим Неговото царство да дойде на земята. Ние ще разгледаме тези разлики в някакви детайли по-късно.

Отново, пророческите Писания ни дават само основна представа за възстановената земя, а Петър ни дава основно резюме на плана в Деян. 3:19-21: Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения за вас Христос Исус, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.

Точно както библейските пророчества са много основни в тяхното описание на това как ще изглежда земята когато е възстановена, те също са общи и в това какъв ще бъде процеса на възстановяване, но са ни дадени загатвания. Тук ние виждаме,че Исус няма да се върне до „периода на възстановяване на всичко.” Ние знаем, че това ще бъде период от време. Ние знаем от други пророчества, че този период е хилядагодишно управление на Христос и Неговата църква над земята.

Това е, за което Неговите хора са подготвяни в този живот, да управляват над земята с Него за да я възстановят. Заради подготовката на тези, които ще управляват с Него Той не взе власт над земята веднага след Своето възкресение, която изкупи чрез кръста. Ние трябва да разберем как сме подготвяни за това.

Главния начин, по който ние сме подготвяни да управляваме с Христос през този период на възстановяване е като самите ние преминем през процес на възстановяване. Когато сме новородени чрез вяра в Христос и Неговото изкупление на кръста, ние не сме направени веднага съвършени, но процеса на възстановяване започва. Тези, които вървят към зрялост продължават в този процес докато той е завършен, и те започват да работят за възстановяването на другите. Самите учения на Господа посочват, че тези, които са най-верни в това ще им бъде дадена повече власт в идния век, или ще управляват над повече градове, както виждаме в притчата с талантите.

Това лично не ме привлича да управлявам над градове или да управлявам над хора, но това, което ме привлича е да видя Господ да получава наградата за Своята жертва. Също обичам да виждам хората обновени, променени, и възстановени. В същност, да виждам един човек изцелен, освободен, променен, и обичащ Бог е далеч по-добро от всеки успех, който някога съм имал в бизнеса или нещо друго. Аз също обичам животните и околната среда, и едва мога да дочакам да видя земята възстановена в рая, който беше създадена да бъде, и хармонията на всички живи същества възстановена. Това е нещо, за което си заслужава да се работи! Заради това си заслужава да минем през цялото обучение, за което сега се подготвяме.

Разбирането и израстването в ефективност в работата на възстановяването е решително за нашето духовно развитие в този живот. Ние трябва да имаме видение, да имаме умовете си обновени така че да не мислим като падналото човечество, но от перспективата на Святия Дух, Който ни е бил даден да живее в нас. Ето защо, когато сме били новородени, ние можем да започнем да виждаме Божието царство или възстановителната работа на Бог. Обаче, има разлика между виждане и влизане, и после следващата стъпка за наследяване.

Ние започнахме да изучаваме процеса на възстановяване миналата година когато разгледахме делата на плътта и плода на Духа. Ние сме направени в образа на Бог. След падението, сърцата и умовете на хората бяха изкривени в образа на Сатана. Периода на възстановяване ще възстанови в човечеството образа на Бога, възстановявайки в нас Неговият ум и сърце.

Едно нещо трябва да хванем в процеса. Мнозина имат идеята, че веднага когато Господ се върне, всичко ще бъде съвършено. Със сигурност веднага ще стане много по-добре, но далеч от съвършенство, точно както веднага бяхме направени по-добри когато бяхме новородени, но бяхме далеч от съвършенство. Ние също трябва да разберем, че процеса на възстановяване е труден.

Всеки предприемач ще ви каже, че е много по-лесно да строиш отначалото отколкото да възстановяваш някоя сграда. Обаче, както дискутирахме в миналото, нещо възстановено може да има много по-голяма слава, което е причината защо възстановеният храм беше обещано да има по-голяма слава от първоначалния. Възстановеното човечество ще бъде едно от най-великите откровения за Божията слава за вечността поради покварата, в която сме изпаднали, и начина, по който Той не ни захвърли, но положи Собствения Си живот за нас, и продължи да работи с нас докато цялото човечество и земята са напълно възстановени. Божието творение разкрива много за Него, но този процес на възстановяване на падналите разкрива Божията природа вероятно много по-добре отколкото някога нещо друго ще може.

Отново, възстановяването е трудно. Не е лесно да се възстанови нещо или някой. Работата пред нас да управляваме с Христос, за да възстановим земята няма да бъде лесна, точно както нашето собствено възстановяване не е лесно, но си заслужава заради славата, която ще бъде разкрита. Заслужава си защото всяка душа е скъпоценна за Господа. Всеки родител, който е имал дете отклонило се от правия път познава скръбта. Всеки любящ родител би дал всичко за възстановяването на детето, което се е провалило, и вероятно няма по-голяма радост от това да види непокорното дете възстановено. Това е радостта, с която Господ отиде на кръста, и това е радостта, с която ние, също, трябва да носим кръстовете си ежедневно – да видим Спасителя да получава наградата за Своята жертва.

Това, което искам да кажа тук е, че прокламирането на царството и завладяването на царството е работа на възстановяване. Ако Господ ни е призовал да служим в определена църква, и ако ние растем в нашата цел, ние ще имаме видение и посвещение да видим всеки човек в тази църква възстановен в образа на Христос. Нашата църква трябва да има същото това видени за града, за който сме били призовани да бъдем светлина. Ние не сме тук за да се предадем когато тъмнината или времето на неприятности дойде – само наемниците имат такъв манталитет. Тези, които са истински пастири според сърцето на Господа ще се борят с всеки лъв и с всяка мечка, които се опитват да атакуват тези, които са им били дадени, за да се грижат за тях.

Манталитета на измъкване, който мнозина сега имат е противоположност на сърцето на Господа, и не е библейска перспектива. Ние не сме били призовани да напуснем света, но да положим живота си за неговото спасение и възстановяване, да работим за неговото възстановяване докато той е напълно примирен с Бог, и възстановен до това, за което Той е го е създал да бъде. За тези, които отиват към зрялост, темата на „възстановяване” ще става централна за тяхната работа. Това включва примирение, изкупление, и в някои случаи възвръщане, но главната цел на работата на Господа в този век, и в идния, е възстановяване. Така че как ще се подреди нашия живот с тази цел?

13 март, 2006

Ние трябва да разберем това, защото това е, за което сме приготвяни да бъдем част, това, за което църквата е призована да подготви пътя като създаде образец на идващото царство, и помогне за подготвянето на народите за този преход. Ето защо ние сме призовани да правим ученици от всичките народи, а не просто от отделни личности, и да ги учим да спазват всичко, което Господ е заповядал.

Господ се връща на земята, за да управлява на нея за 1000 години, за да я възстанови в нейните първоначално възнамерявани цели. Точно както не сме мигновено усъвършенствани когато сме новородени, но започва процеса да бъдем освободени от грешната природа и последствията от падението като обновяваме умовете си, останалата част от човечеството и земята ще минат през същия този процес. Ние ще царуваме с Него през това време, защото минаването ни през този процес ще ни позволи да бъдем в помощ за другите, които минават през процеса на възстановяване. Всичко, което сега учим ще има практично приложение в идния век.

Има мнозина, които имат представата за следващия живот, че ще бъде всичко от седенето на облак в небето, до това да бъдем възкресени на тази земя. В действителност, можете да оправдаете почти всяка от тези представи за възкресението от Писанието, те не си противоречат една с друга. Също ни се казва в Писанието, че има „по-добро възкресение,” което означава, че има различни възкресения. Точно както има нива и рангове сред ангелите, ще има нива и рангове сред възкресените както Самият Господ Исус каза ясно в Своите поучения.

Друга представа, която трябва да хванем е, че ние ще имаме работа, която да вършим във възкресението. Това няма да бъде труд и ние ще бъдем много по-реализиращи отколкото всяка работа, която можем да имаме на тази земя, но ние ще трябва да извършваме работа. Ние ще царуваме с Него с цел. Нашите усилия дори сега са подготовка за нашата основна цел в Неговото идващо царство. Ние ще открием, че нищо, през което сме минали през този живот не е било без цел.

Света няма да бъде мигновено усъвършенстван когато Господ се върне, но, като нас, ще мине през процес на възстановяване и обновяване. За да потвърдим отново тази важна цел, заради която сега сме ангажирани да се подготвяме и ще бъдем ангажирани през следващите 1000 години, ние трябва разберем и да имаме Божието сърце за възстановяване и да посветим себе си да бъдем свързани с Него, имайки Неговото сърце за възстановяване.

Както разглеждахме преди много месеци, и за да прегледаме накратко за тези, които скоро са се присъединили към нас, с изключение на само 6 глави в Библията, първите три и последните три, цялата Библия се занимава с този най-важен предмет – възстановяване. Ако четете първите три глави на Библията, и последните три, вие ще имате пълната история. Всичко между тях е посветено на възстановяване на човечеството и на земята от последствията от падението. Това включва изкупление, примиряване, и после процеса на възстановяване. Това е, което трябва да имаме в сърцето си като главна цел на Бог в нас, и чрез нас – възстановяване.

Как се прилага това? Като вървим напред за да завладеем нашата Обещана Земя в Христос, това е противоположно на падналите човешки опити за завладяване. Ние отиваме да завладеем, за да освободим хората, не за да ги подчиним. Ние ги водим в изкупление и примирение с Бог така че те да бъдат напълно възстановени. Ние не отиваме напред да завладеем, за да вземем неща от хората, но за да им дадем от собствените ни ресурси, които са ни били поверени. Нашата цел не е да грабим, но да доведем всяко място, където отиваме до по-добро, и на пътя към пълно възстановяване. Поради тази причина ние трябва да започнем да гледаме на всяка ситуация и да обмисляме как можем да започнем да я обръщаме или поне да спомогнем за процеса на възстановяване. Както сме увещани в 1 Петр. 1:13-16, Затова препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос. Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си; но, както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие в цялото си държане; защото е писано: "Бъдете святи, понеже Аз съм свят". По този начин, ние трябва да гледаме на всичко, което вършим като на свято за Господа. Ние също можем да гледаме на този свят като напълно свят. Всичко, което правим, трябва да го правим като за Господа и според Неговите пътища, винаги стремейки се да видим всички изкупени и примирени с Господа. С това в ума апостол Павел беше посветен да види „всеки човек” направен съвършен в Христос, както четем в Кол. 1:28-29: