Превземане на Земята,Част I от Рик Джойнър

Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа.

Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действува в мене мощно.

Дори тогава Павел имаше манталитета на царството, знаейки, че един ден всичко ще бъде възстановено. Ние, също, сме били изкупени поради тази цел. Като агенти на Христос и на Неговото царство, ние буквално подготвяме за Неговото превземане на света. Като вървим напред към завладяване на нашето наследство в Христос, което е нациите, ние трябва да вървим за да помогнем на всеки да започне процеса, който ще доведе до тяхното пълно възстановяване за възнамерената за тях цел от Бог.

Както също разисквахме преди, нещо възстановено след опустошение има много по-голяма слава от нещо просто построено. Ето защо възстановеният храм в Ерусалим беше обещано да има по-голяма слава от първоначалния. Възстановеното човечество, след своето падение в почти пълна поквара, завинаги ще бъде едно от най-големите свидетелства и демонстрации за природата на Бог. Той не ни остави и просто да захвърли човечеството и земята – Той даде живота Си за да ни възстанови. Процеса на възстановяване винаги ще бъде едно от най-големите свидетелства за пътищата на Бог. Това е, което трябва да изучаваме и на което да бъдем посветени сега.

Това слово на седмицата беше предимно преговор, защото ние трябва да го подкрепим малко и да споменем някои от практичните начини, по които ще завладеем нашата Обещана Земя в Христос като част от Неговия план за Неговото царство да дойде на земята, така че Неговата воля да се върши тук точно както е на небето. Ние също трябва да дискутираме в малко повече детайли моста между небесната и земната област, който трябва да съществува за Неговото царство и как ние понастоящем сме призовани да живеем и да бъдем у дома и в двете области.
Част XVIII

20 март, 2006

Първо и преди всичко в плана на Бог е, че възстановяването трябва да започне с нас, човечеството, което трябва да бъде възстановено в образа на Създателя. Човечеството и земята накрая ще бъдат Божие обиталище. Това е най-висшето призвание в цялото творение, и Той избра тези, които са паднали и са били възстановени като тези, в които Той ще обитава. Когато започнем да виждаме изумителната цел на Бог във възстановяването, ние можем да започнем да разбираме всичко, което се случва в личния ни живот. Всичко, което ни се случва основно е допуснато, за да ни помогне да бъдем съобразени с образа на Христос. След като разберем работата на възстановяването в нашия живот, ние трябва да разпознаем как работи възстановяването в църквата. Ние ще се върнем към това в малко по-голяма дълбочина по-късно, но за сега можем да разберем много повече относно това какво ни се случва на нас, и нашите църкви, когато започнем да гледаме през лупата на възстановяването.

Сега, за тези, които се чудят къде идва небето във всичко това, можете да бъдете сигурни, че то ще бъде. Има възкресение към божествената или свръхестествената природа, което трябва да разберем и което ще разгледаме в малко по-голяма дълбочина по-късно, но за сега трябва да помним, че небето е различна област от естествената област. То има много по-голяма съдържателност отколкото тази физическа област до степента, че нещата на земята, които отразяват небесната област са наречени „сенки” на небесното. Следователно, за Бог, който е Дух, да обитава на земята с човечеството, трябва да има съединяване с мост и свободна обмяна между естествената и духовната области.

Това съединяване с мост на областите ще бъде чрез хора, които превъзхождат първоначално създадения човек, за да станат „новото създание,” което ние ставаме когато сме новородени чрез Божия Дух. За тези, които са новородени и вървят към зрялост, те ще бъдат у дома си и в двете области, въпреки че повече ще се чувстваме у дома си в небесното отколкото в земното. Това става постепенно когато нашите умове са обновени в Христос, и ние се учим да пребъдваме в Този, който седи над небесата. Ако това не е в ход, тогава някак си някакъв главен елемент от нашата духовна зрялост е спрял. Как може да се случи това?

Има много начини, но по-долу ще разгледаме най-често срещания.

Както разисквахме преди, посланиците на Бог се възкачваха и слизаха над Божия Син, Христос Исус, влизайки в небето и после носейки обратно на земята практично доказателство за небесната област. Когато проповядваме Евангелието на царството, това трябва да бъде в демонстрация на властта на небето над земните условия. Това е начина, по който Господ проповядваше царството когато Той ходеше по земята. Той обикаляше демонстрирайки постоянно как властта на царството има власт над всички земни условия, и как властта на небето може да промени тези условия с Неговото докосване. Ние сме призовани да правим същото като Негово тяло, което е Неговото докосване на земята в това време.

Така че до голяма степен, работата на възстановяването е построяването на моста между двете области така че силата и властта на небето да дойдат на земята, за да извършат тази велика работа. Ние започваме да строим този мост чрез покаяние, което води до изкупление и примирение с Бог. После, ние не сме съвършени, за да се приближим до Бог, но се усъвършенстваме като се приближаваме при Него. Както четем във 2 Кор 3:18, „Но ние всички, с открито лице отразявамекато в огледало славата на Господа, като сме променяни в същия образ от слава в слава, точно както от Господа, Духа.” Колкото повече се приближаваме до

Господа, и колкото повече от Неговата слава виждаме, толкова повече сме променяни и възстановявани.

Отново, ние трябва да разберем, че за да работи възстановяването, мостът между естествената и духовната област трябва да бъде завършен. Ако изглежда, че наблягам на това твърде много, това е защото разделянето между духовната и естествената области се е оказало провала на много велики служения и движения в миналото, и същото това разделяне е, което спира духовната зрялост на мнозина.

Това разделяне става когато движения, които стават въвлечени във възстановяване, често стават толкова фокусирани на естествените нужди на хората, че изгубват

тяхното духовно виждане, и по този начин загубват силата да носят истинско възстановяване. Ние за жалост се изправихме пред такова разделяне чрез предишни големи мисии като Червения Кръст и Армията на Спасението след Урагана Катрина. Аз оценявам как те помагат на хората в техните нужди, особено в спешни случаи като Катрина, но Армията на Спасението беше една от най-великите сили за Евангелието на планетата. Те все още вършат голяма хуманитарна работа, но много малко духовна.

Имаше помощна база на Армията на Спасението близо до нашата помощна база при Катрина, и голям брой църковни групи отидоха да видят дали могат да им помогнат по някакъв начин. Тези църковни групи бяха прогонени понеже лидерите на Армията на Спасението казаха, че не могат да рискуват да изглеждат, че служат на Евангелието, казвайки, че се страхуват да не загубят своите ресурси, ако го направят. Аз оценявам Армията на Спасението и всичко, което те вършат, за да помагат на хората в техните физически нужди, но те повече не са армията на спасението, която генерал Буут предвиди.

Голяма част от църквата е реагирала толкова прекомерно на движения на „социалното евангелие,” че са занемарили това да помагат на естествените нужди на хората. Това също не е отговора. Каква е нашата мисия? Предполага се да вършим и двете неща, с правилен баланс. Обаче, точно както много бивши големи християнски мисии и училища са били неутрализирани чрез понижаване на техните християнски мисии защото не са можели да получават повече ресурси. Много християнски организации са направили същото.

Ние вкусихме колко изкушаващо може да бъде това чрез нашата помощна база при Катрина. Физическите нужди в тази ситуация бяха толкова поразителни, че почти всички наши хора бяха погълнати да посрещат тези нужди, и започнаха да пренебрегват това да служат на хората духовно. Когато прегледахме нашите помощни усилия при Катрина, ние научихме, че можем да бъдем много по-ефективни в следващото бедствие, ако решим да изпратим свещеници, пастири, и евангелизатори, които да не бъдат въвлечени в физическата възстановителна работа. Ние просто открихме, че когато те бяха въвлечени в това да се опитват да посрещат физическите нужди на хората, те ставаха погълнати от това и бяха твърде изморени, за да вършат голямо служение.

Ние се изправихме пред същото с нашето Училище за Служение. Въпреки че бяхме упълномощени да предлагаме Извънредни Степени от Университета в Северна Каролина, и планувахме да разширим нашите програми за степените, ние трябваше да начертаем линия, която нямаше да пресечем в никакво партньорство с правителството или бързо щяхме да открием себе си ограничени да не вършим това, което сме призовани да вършим. Има огромни позволения на разположение на тези, които биха разводнили своето посвещение към Евангелието. В един смисъл, това е същото изкушение, което Исус преживя от дявола. Дявола Му предложи всичко, което Той беше призован да има, включително управление над света, но много бързо и лесно, без да трябва да ходи на кръста. Всичко, което Той трябваше да направи беше да падне пред дявола или да се подчини на неговите пътища, и Той можеше да постигне това веднага.

Няма съмнение,че дяволските пътища могат да бъдат много по-бързи, лесни, и малко болезнени, но няма съмнение, че оставайки верен на Отец Господ Исус получи много по-велико царство отколкото дявола някога можеше да Му даде. Точно както Кайн беше „земеделец” (вж. Бит. 4:2) или със земно-мислене, тези, които са от „семето на Кайн” са със земно мислене. За да остане верен, Исус трябваше да държи вниманието Си и посвещението Си на идващото царство, а не на настоящото царство на този свят. Ние трябва да правим същото, ако искаме да бъдем част от подготвянето на пътя и изграждането на идващото царство.

Правейки компромис, ние можем да имаме огромни ресурси за изграждане на физически удобства за нашите училища, и те вероятно ще бъдат използвани добре за посрещане на физическите нужди на хората. Обаче, както много други големи християнски училища и служения, аз мисля, че ние бързо ще загубим нашата истинска цел. Чакайки и уповавайки на Бог да ни даде това, от което се нуждаем когато се нуждаем от него, аз мисля, че ние в края на краищата ще имаме много повече ресурси да правим това, от което се нуждаем, дори до мястото да имаме достатъчно, че да „заемаме на много народи” (вж. Втор. 15:6).

Тези, които държат курса за подготовка на идващото царство ще бъдат обвинявани,че са толкова небесно мислещи, че не стават за нищо добро на земята. Обаче, тези, които стават толкова земно мислещи, че не стават за никакво духовно добро ще бъдат тези, които накрая ще плачат докато тези, които са останали верни на Господа ще се радват вечно. Какво добро е това да нахраниш и да облечеш хората и да им дадеш подслон докато душите им остават във вечна опасност?

Докато се подготвяме за идващото царство, ние трябва да помним, че в края на този век всичко, което може да бъде разклатено ще бъде разклатено, така че само тези неща, които са построени на единствената основа, която може да стои ще останат. Дори най-великите постройки и институции, които са изградени на компромис няма да устоят в това, което идва. В помагането, ние искаме да посрещаме физическите нужди на хората, но не и да ги оставяме във вечна опасност.

Има яма от двете страни на пътя на живота. Ако се противопоставим на ямата от едната страна, ние ще паднем в ямата от другата страна. Ние трябва да помним, че възстановяването на земята, или естествената област, изисква мост за духовната област, небесното царство. Това не е едното или другото, но и двете. Ако растем в нашата духовна природа като новото създание, това ще бъде проявено чрез практична помощ за естественото. Ако се фокусираме само на естественото или на духовното, това няма да работи за истинското възстановяване, от което сме призовани да бъдем част.

Ето защо апостол Павел трябваше да прави палатки. Ние можем да си мислим, че това беше трагично прахосване на времето на апостола, но Господ изискваше това от него, за да го държи завързан към практичното, така че да му бъдат дадени великите откровения, които той получи. Поради тази причина не бягайте от тежката работа във вашия живот. Решете да я превърнете в поклонение. Вършете всичко, което правите като за Господа, и Той ще може да ви се довери с повече. Ние се нуждаем от много повече.

Част XIX
27 март, 2006
Както разисквахме, нашата Обещана Земя в Христос са народите, краищата на земята (вж. Пс. 2:8). Господ се връща, за да възстанови цялата земя, и ние сега полагаме основата за идването на Неговото царство, за да направи това.

Това не е ново понятие. Това е точно, за което са се заловили много от колонизаторите, които са дошли първи в Америка. Мнозина, които са смятани за „бащите” на Америка са имали теология, че те установяват царството на Бог на земята в това, което те са нарекли „новия свят.” Направили ли са го те? Ако е така, как? Ако не, къде са сбъркали, и какво можем да научим, което да ни предпази да не правим същите грешки?

Отговора на тези въпроси е, че те са били и прави и погрешни. Господ действително започна да полага основата за идването на Неговото царство в първи век. Чрез пророци и праведни мъже и жени, Той е направлявал историята и е положил много брилянтни рамки за идващото царство. Има няколко начина, по които това, което е било развито в Америка и в други страни е модел за идващото царство. Има също много начини, по който не е. Разбирането на това може да ни помогне да движим през нашето време по-добре, и си заслужава да отделим малко време за изследване.

Теологията за Царството

Теологията, която основно била споделяна от много основателите на Америка е това, което е наречено „Възстановителната теология.” Част от нея много скоро беше наречена теологията „царството сега.” Действително има много варианти на тази доктрина, но това е била основната теология на Пуританите и много е въздействала предимно на колонизаторите в това време. Те действително мислели, че Америка била новата Обещана Земя, която трябвало да бъде представител на царството на Бог на земята, и затова те са се стремели да установят нейното правителство на библейски принципи. Чрез тях имало доста добро влияние от тази теология, което помогнало установяването на нацията на основата на правителство и култура, които били благочестиво и библейски основани.

Обаче, нека да бъдем наясно, че Америка не е царството на Бог. Ако наблюдавате модела, в който Господ много систематично е подготвял за идването на Неговото царство през църковната епоха, ние можем да видим, че Америка е била главна стъпка напред в подготовката за идващата епоха, но тя не е Обещаната Земя.

Казвайки това, аз не говоря непременно за форма на правителство. Идващото царство ще бъде точно това, царство, не демокрация. Обаче, ще има някои демократични принципи в него в смисъл, че то наистина ще спомага за свобода и по много начини, себе-управление. Това действително е част от първоначалната причина защо Бог създаде човечеството и ни даде свободна воля. Той не иска роботи, а семейство и приятели. Той иска сътрудничество основано на любов, а не на страх или принуждение.

Когато Господ възстанови земята в първоначалната й цел, няма да има повече никакъв бунт. Цялото създание ще се е научило завинаги чрез нас, че бунта не е правилния курс. Обаче, Бог създаде човека със свободна воля, защото вие не можете да имате истинско общение с компютър или робот. Ето защото Той постави Дървото за Познаване на Добро и Зло в градината. Той не направи това, за да накара Адам и Ева да се спънат, но за да им даде възможността да докажат своето покорство и любов. Не може да има истинско покорство, ако няма възможност за непокорство. Трябва да има свобода да не се покланяме на Бог, за да означава поклонението нещо.

Поради тази причина идващото царство в действителност ще произведе свобода и избор. Няма да има съмнение за това кой е Суверенният, и Той винаги ще има силата и властта да управлява над всеки въпрос и решение. Обаче, Неговата основна цел е творението Му да бъде толкова управлявано от любов, че сами да избираме да вършим правилното нещо. Това е както когато казвам на някое от моите деца да си чете Библията. Аз се радвам, че те се покоряват, но за мен означава много повече когато я четат без да трябва да им казвам, защото са развили любов към Божието Слово и познаване на Неговите пътища.

Робин Мак Милън направил наблюдение за това, което съдържа много истина в себе си. Почти всяка доктрина за царството основно е била за това как да контролираме хората. Много движения, които започват да наблягат на теологията за царството отварят вратата за контролиращ дух. Ние трябва да разберем защо.

Вие можете да научите един папагал да казва правилните неща, но това няма да бъде в неговото сърце. Можете да научите един човек да върши и да говори правилните неща, но това няма да бъде в неговото или в нейното сърце. Доказано е, че ако угасите светлините в един град, хората стават като животни. Както Маргарет Тачър каза веднъж, „Блясъка на цивилизацията е много слаб.” Това е истина. Цивилизацията в този век е предимно резултата от контрола упражняван от властите и полицията. Обаче, тези, които имат цивилизация в сърцата си не се нуждаят да имат светлините светнати, за да вършат правилното нещо. Те вършат правилното нещо дори и да могат да се измъкнат вършейки неправилното нещо.

Ограниченията и контрола са добро нещо за този век и това вероятно ще бъде как ще започне века на царството. Обаче, целта на царството е да няма нужда от никакви ограничения. Всеки ще има това в сърцето си да върши правилното нещо, защото всички ще бъдат управлявани от любов. Ще отнеме хиляда години, за да се стигне до там.

Господ ще управлява с желязна тояга в началото, дори ще смаже някои неща, които народите са изградили. Част от това смазване ще се случи преди Неговото завръщане когато всичко, което може да бъде разклатено ще бъде разклатено в подготовка за идващото царство.

Също, в края на този век, човечеството ще си донесе такива неприятности каквито света никога не е виждал като се опита да управлява света без Бог. Това, също, ще бъде пример за вечността за това какъв ще бъде плода на това да се живее и да се управлява без Него. Никой няма да иска да опитва това отново.

Сега нека да бъдем практични. Повечето от неприятностите, които претърпяваме в собствения си живот са резултата от неща, които се опитваме да вършим без Бог. Много са резултата от решения, които вземаме без дори да се консултираме с Него. Ние можем да мислим, че това е точно, за което говорим, как Господ не иска да ни контролира, но ни е направил свободни да вземаме собствените си решения. Това е вярно, но има разлика между това Бог да ни диктува това, което иска и това да иска да ходи с нас точно както ходеше с Адам, имайки общение в нашите решения.

Най-основната цел, за която Бог създаде човечеството беше общение. Ние не сме зрели, и не сме изпълнили нашата цел докато не растем в това взаимоотношение.

Ние трябва също да помним, че за незрелите, контрола и заповядването са основни. За едва проходилите деца, вие трябва често да им казвате да правят това или да не правят онова, и те се учат да ви се покоряват чрез дисциплина, въпреки че покорството вероятно няма да бъде винаги в техните сърца докато не станат зрели. Младите християни, чиито умове все още не са обновени, ще бъдат по същия начин. Обаче, целта на цялата благочестива дисциплина не е просто контрол, но довеждане до зрялост, което води до все по-голяма свобода.

2 Кор 3:17 заявява, „Сега, Господ е Духът, и където е Духът на Господа, там е свобода.” Това също може да се прочете, „Където Духът е Господ има свобода.” Свободата е основната цел на царството. Има власт в царството, и понякога това ще изглежда много сурово за нациите, които не са били изградени на принципите на царството, но целта е винаги свобода. Това е основен принцип, в който трябва да вкараме нашите умове и сърца докато подготвяме пътя за Неговото царство.

3 април, 2006

Поради падението, греха и смъртта влязоха в света и започнаха да тичат по своя път към унищожение. Обаче, веднага след падението на човека в градината, Господ започна да осъществява Своя план за изкупление и възстановяване. Тези два различни курса бяха постоянно в историята – единият предаващ смърт и разрушение, а другият водещ до живот и възстановяване. Семената и на двата са пораснали, и в края на века те ще бъдат узрели, всяко изискващо жетва. Живота е по-силен от смъртта, и ще победи. Света ще живее и накрая ще бъде напълно възстановен в раят, който беше възнамеряван да бъде.

Господ, знаейки края от началото, знаеше през цялото време, че човека ще съгреши, и затова Той се подготви за това дори преди основаването на света. В същност, Писанията твърдят, че Той дори ни познаваше преди основаването на света. Той познаваше всеки един от нас и имаше съвършен план за всеки един живот. Главното нещо, което се стремим да разберем е пътя на живота.

Да знаете бъдещето не означава, че контролирате всичко относно него. Аз мога да знам, че едно малко дете може да си изгори пръстите на печката, като не ме слуша когато му казвам, че е гореща, но това не означава, че го карам да го направи! Също така, Бог ни познаваше и ни призова преди основаването на света. Писанието е ясно, че ще има мнозина в онзи велик съден ден, които не са изпълнили своя призив, и на които Той ще заяви, че не ги познава. Мнозина са призвани, но малцина преследват своето призвание така че да бъдат избрани и упълномощени. Ние трябва да направим нашето призвание и избиране сигурни.

Бог знаеше цялата история от началото, но Той не я причини. Въпреки това, Бог определено управляваше историята за подготовката на изкуплението и възстановяването на света.

Бог понякога върши неща в гняв, което извиква Неговата ярост. Той със сигурност има право да бъде гневен с много от това, което правим. Обаче, повечето от лошите неща, които стават на земята не са причинени от Бог, но от човечеството, просто жънейки това, което сме сели. Греха причинява разрушение в целия ред на творението, и ние действително един ден ще разберем как земетресения, бури, и други „природни бедствия” са били освободени на земята чрез това, което човечеството е вършило. На човека му беше дадена власт над земята, и това, което правим има последствия в нашата област.

Обаче, това не е главното нещо, за което искам да говоря тук, но по-скоро как Бог е направлявал историята по начин, по който е подготвил света за неговото изкупление и възстановяване. В същност самата дума „история” идва от Неговата история (на англ. история -- “history”; Неговата история – “His story”), и вие не можете наистина да разберете историята докато не разберете, че това е Неговата история.

Господ започна да приготвя за изкуплението и възстановяването на човека веднага след падението когато даде на човека покривало за своята голота. После пророкува идването на семе от жената, което ще смачка змията, дявола. Това беше първото пророчество за Христос.