Превземане на Земята,Част I от Рик Джойнър

Аз осъзнавам, че онези, които имат глад и посвещение към нещата на Господа, които дори ще предадат себе си да четат материали като този поне малко вече имат усещане за тази истина. Ние ще установим това по-нататък в Писанията, но за сега трябва да разберем, че трудностите не идват върху нас като наказание, но като възможност. Най-трудните изпитания не са поради това, което сме направили грешно, но поради това, което сме направили правилно. Поради висшето призвание на апостол Павел, той страда толкова много. Разбирането на това нещо беше, което накара другите апостоли да се радват след като бяха бити от властите, защото те бяха сметнати за достойни да претърпят срам заради Неговото име.

Лесното не винаги се равнява на благоразположението на Бог. Всъщност, вашите изпитания са далеч по-голямо доказателство за Неговото благоразположение, както ни се казва в Евр.12:5-13:

"Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той;

Защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема", Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата святост.

Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена", и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

Процеса просто да стигнат до мястото на влизане в тяхната земя беше дълъг и труден. Цяло поколение премина защото те нямаха вярата, която се изискваше за да завладеят и да живеят в обещанията. Сега идваше голяма промяна върху установения ред на тяхното съществуване. В пустинята, всичко беше снабдено за тях. Сега те трябваше да се сражават за собственото си наследство, а пречките, които стояха на пътя им просто изглеждаха невъзможни.

Само преминаването на Йордан и после претърпяването на обрязването бяха много трудни. Господ не ги остави да чакат докато водите спаднат за да могат да преминат, но ги преведе в най-трудното време, дори когато реката преливаше всичките си брегове. После те веднага трябваше да претърпят обрязването, и бяха унижени и направени слаби в самото присъствие на своите врагове, докато гледаха към най-непревземаемата крепост.

Ние идваме до времената когато пасивното християнство и пасивните християни ще спрат да съществуват. Има зрялост, дисциплиниране, и божествена агресивност идващи върху Божиите хора. Тези, които се поддават на хуманистични и идеалистични теологии може да имат трудно време с това, но ние трябва да разберем, че Бог е войнствен Бог. Титлата, която Той използва 10 пъти повече от всяка друга в Писанието е „Господа на множествата,” или „Господа на армиите.” Има войнствен аспект свързан с Неговия характер, който ние трябва да разберем и да прегърнем за времената и работата, в която сега идваме.

Капитана на множествата Господни, който дойде за да поеме е действително най-великия Капитан. Най-великите командири винаги ще бъдат откривани като полагат силни основи за своите победи като дават на своите войници най-доброто обучение и поддържайки ги в най-добрата форма. Както се казва за Сунамката, която беше метафора на невястата на Христос, църквата, „Коя е тая, която поглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена?” (П. на П.6:10). Това е, което църквата скоро ще стане.

Капитана винаги ще води своите хора в победа, и той ще започне своя военен поход като срещне това, което изглежда да е най-невъзможната крепост. Те ще трябва да научат пътя на победата от началото. Обаче, за да направят това те ще трябва да се научат да следват заповедите – дори заповедите, които те не разбират. Това е вярата и упованието в Бог, които ще се изискват за ходене в обещанията.

Има друга голяма промяна в нашия манталитет, която ще дойде. Често се е казвало, че хората няма да дойдат в единство без преследване. Единството, което идва няма да бъде от преследване. Преследването е да бъдеш атакуван, но това, което идва е обединяване за да се атакува – църквата се надига за да атакува най-големите крепости на нашето време, които са се издигнали против познаването на Бог. Ние няма да продължаваме да бъдем в отбраната. Този манталитет ще бъде радикално променен в много близко бъдеще. Повече няма да има отстъпване пред враговете на кръста.

Нека също да помним, че това е изцяло духовно и че оръжията на нашето воюване не са плътски. Армиите на Христос не са въоръжени с пушки и бомби, но нашият меч е истината; нашата решителност е да обичаме. Нашето завоюване на земята е за да освободим хората, не да ги унищожим или да вземем нещо от тях. Царството идва. Земята и всичко, което е на нея е на Господа, и Той ще Си я вземе обратно, но далеч по-ценни от всяко съкровище и земята са хората. Хората са неговото наследство. Хората ще бъдат Негови, и те ще Го обичат затова, че ги е завладял.

Крепостите, които се издигат против познаването на Бог са установени в територията на човечеството. Най-голямата битка е за умовете на хората. Има крепости в науката такива като еволюцията, които сега може да изглежда, че са хванали непревземаемо умовете на хората, но те ще бъдат съборени. Обаче, Господ няма да унищожи науката – Той ще я завладее и ще я притежава.

Всяка истинска наука ще води към Създателят. Както Джон Амос Комениус веднъж е казал като перифразирал изявлението на Павел в първата глава на Римляни, „Природата е Божията втора книга.” Всичко в творението говори за Него. Както Елизабет Барет Броунинг каза, „Земята е препълнена с небето, и всеки обикновен храст е запален от Бог; но само този, който вижда, си събува обувките – останалите седят около него и берат къпини.” Само онези, които виждат си събуват обувките, но скоро на всички ще им бъдат отворени очите, и те всички ще си събуят обувките в Неговото присъствие.

Господ не идва за да унищожи света, но за да го спаси. Царството идва за да спаси земята от всички последствия от падението, а не само да даде на земята бъдеще, но нещо по-славно отколкото сега можем да схванем. Всяка зла крепост, която издига себе си против познаването на Бог ще падне. Има война за водене, но това е духовна война. Царството идва за да унищожи войната, злоупотребата с деца, злоупотребата с съпруги, злоупотребата с животни, злоупотребата с околната среда, болестите, гладът, и дори самата смърт. Царството идва за да възстанови земята и да я направи раят, който Бог е възнамерявал тя да бъде.

Няма по велика надежда за бъдещето от евангелието на царството. Това е евангелието, което трябва да бъде проповядвано преди краят на този век да може да дойде. Ние не можем да позволяваме на движенията на Ню Ейдж и на другите култове да продължават да държат високата земя на надежда за бъдещето когато това е наше специално владение. Нашето послание не е само на надежда за бъдещето, но за най-голямата надежда от всички. Никоя друга религия, никоя философска утопия, няма послание на надежда толкова велико колкото е посланието на царството.

Но какво да кажем за голямата скръб? Какво да кажем за времето на големи неприятности такова каквото света никога не е преживявал преди? Тези неща ще дойдат. Ние трябва да ги разбираме, и трябва да се приготвим за тях. Веднъж имах едно пророческо преживяване, в което Господ ми показа много просто как да се приготвя за тях.

В това преживяване, аз изведнъж открих себе си пред екрана на радара на един военен кораб и Самият Господ стоеше точно до мен. Имаше едно препятствие на екрана, което беше направо отпред и се приближаваше много бързо. В това преживяване, аз наредих кораба да се обърне на 90 градуса надясно за да избегне предстоящия сблъсък, но след като завихме, препятствието на екрана стоеше безжизнено отпред и продължаваше да се приближава право към нас. Тогава наредих кораба да завие наляво за да избегне сблъсъка, но със същия резултат – то продължаваше да идва право към нас. Аз се вързах очаквайки сблъсъка, но нищо не се случи. Когато попитах Господа какво беше това Той просто каза, „Това беше голямата скръб, времето на големи неприятности. Вие не можете да го избегнете, но ако стоите близо до Мен, дори няма да го усетите.” После преживяването свърши.

Голямата скръб, или времето на неприятности, не е нищо повече от едно малко препятствие на екрана на радара за всичко, което идва. То идва, и е неизбежно, но ако стоим близо до Господа, ние няма нужда да се страхуваме от него. Както ни се казва в Дан.11, дори когато „мерзостта на запустението” (Дан.11:31) е поставена, „хората, които познават своя Бог ще покажат сила и ще действат” (Дан.11:32). Когато това стане, хората, които познават своя Бог няма да бъдат пасивни; те няма да се крият; те ще бъдат тука и те ще действат!

Има много крепости, или измами, които са се издигнали срещу познаването на Бога, които са здраво посадени в църквата. Те ще бъдат отмахнати, както Господ обеща в Мт.13:40-43:

„И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

„Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

„и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

„Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Баща Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

Точно както Израел трябваше да се справи с много неща преди да могат да преминат и да започнат да завладяват своята земя, църквата има някои неща, с които трябва

да се справи преди да можем да продължим нататък. Те ще бъдат. Някои от тези неща ще преминат с поколението преди Божиите хора да могат да пресекат.

Изплуващото поколение, това, което ще пресече, почти всеобщо е изследвало и оспорвало доктрините, които са довели много от проблемите претърпяни от предните поколения, доктрините, които по много начини са посяли неверие и са ги държали настрани от това да влязат в Обещаната Земя. Това изследване трябва да бъде направено, но то трябва да бъде направено без неуважение на тези, които не са могли да влязат в земята. Те поне са напуснали Египет и са довели изплуващото поколение до мястото, където те могат да пресекат. Вие можете да изследвате учения и вярвания по начин, който не унижава бащите и майките за всичко, което са извършили като се учим от многото грешки, които те са направили вместо да ги осмиваме. Както ще изучаваме, точно както поколението, което пресече направи много от техните грешки, молете се тези, които пресекат да не стават арогантни. Гордостта винаги води до падение, а Господ дава Своята благодат на смирените.

Част IV

5 декември, 2005

И Господ рече на Исус: „Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.

„Ходете, прочее, около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правите шест дена.

„И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите.

„И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата всички люде да извикат с гръмлив глас; и градската стена ще падне на мястото си, и людете нека вървят всеки право напред” (И. Н.6:1-5).

Каква стратегия е това? Очевидно е, че това не беше военна стратегия замислена по някакъв начин да смекчи техните врагове, по-скоро, това беше замислено да извърши нещо в Израел – вяра, търпение, и покорство. Ако те щяха да печелят битки по Божият начин, те трябваше да се научат от самото начало да вършат нещата по Неговия начин.

Ние трябва да помним, че Господ може да мръдне малкият Си пръст и всички Негови врагове ще престанат да съществуват. Стратегиите, които Той ни дава за победите почти винаги са предназначени да извършат нещо в нас – те рядко имат връзка със стратегия предназначена да надхитри или надвие врагът. Това вече беше направено. Причината за битката е това, което Той иска да изработи в нас, не врагът.

Нека да разгледаме тази стратегия стъпка по стъпка, прибавяйки седемте стъпки, които Исус Навин добавя в 10 ст., за да добием представа как Той се опитва да извърши тези неща в нас:

1) Първото нещо, което Исус Навин трябваше да направи беше да види Ерихон вече като превзет.

Исус Навин и народа трябваше да имат Божието виждане, виждайки от Божията перспектива през техните духовни очи, а не просто това, което естествените им очи виждаха.

2) Те трябваше да маршируват около града веднъж на ден в продължение на шест дни.

В И. Н.1:3 вече им беше казано от Господа, „Всяко място, на което стъпи кракът в Аз съм ви го дал...” Интересно е, че Господ накара Авраам да обикаля из земята, която беше дадена. Има духовно значение действително да се докоснем или да ходим в това, което изискваме. За по-значителните крепости често ще се изисква повторение, издържане, и вярност. Затова, те трябваше да обикалят града отново и отново докато беше отпечатано в техните души, че това беше тяхната земя.

3) Свещениците трябваше да маршируват с военните мъже носейки роговете от овни.

Свещениците са ходатаи, а роговете от овни представляват излизащото послание. В много от опитите да се съборят някои от големите крепости на наше време, има нападение от смели, дейни лидери. В други случаи, почти всички ходатаи ще предприемат малко външно действие. Ние имаме нужда от съединяване на мъжете и жените в действие, „военните мъже,” и тези посветени на молитва преди да видим победата.

4) На седмият ден, те трябваше да маршируват около града седем пъти.

Седем е числото на завършване, и това представлява цялостно покорство на стратегията на Господа. Отново, тази стратегия не беше толкова да събори стените на Ерихон, което беше лесно нещо за Господа, но беше да доведе Неговите хора до пълно покорство на Него. Това ще бъде необходимо преди да видим победи над големите крепости на нашето време.

5) Когато те чуха дългия звук на овнешките рогове и звука на тромпета, всички хора трябваше да извикат, и стените щяха да паднат.

Овнешките рогове бяха заповядани от Господа да бъдат надувани от Неговите свещеници. Викът беше заповядан от Господа, който звучеше от целия народ. Властта на двете, в съвършена хармония и на определеното време от Господа, са необходими за победата. Ние ще трябва да дойдем до мястото на хармония и единство така че когато Господ дава Своята заповед чрез някой, тя веднага е повтаряна от хората, не минава през комитети или дебати. Това може да е демократичният начин, но той няма да работи, ако ние ще бъдем част от тези, които пресичат за да завладеят земята.

6) После всеки трябваше да върви право напред за да завладеят земята.

Много велики победи в историята накрая са се превръщали в големи поражения защото командирите са загубвали контрол над своите войници след пробива, и те са започвали да атакуват когото си искат и както си искат, което води до хаос. Поради тази причина се казва за армията на Господа в Йоил 2:7-8, „Те тичат като юнаци; като военни мъже качват се на стената, и маршируват всеки в пътя си без да развалят редовете си. Не се тласкат един друг; маршируват всеки в своя път; и даже като падат около оръжията не спират вървежа си.”

Понастоящем църквата е далеч от това да може да направи това защото повечето дори не ходят в правия път, но се носят от църква на църква, или от служение в служение, вършейки това, което им харесва вместо да вършат ясно разкритата воля на Бог. Това ще се промени за тези, които пресичат. Ние ще се научим как да маршируваме в права линия, с ясна цел и посока. И когато има пробив, ние ще продължим да имаме дисциплината за да продължим да вървим напред без да блъскаме другите.

7) „Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума из устата ви, до деня, когато ще ви кажа да извикате; тогава извикайте!” (И. Н.6:10).

Вероятно най-голямата пречка за духовен напредък в църквата днес е същата, която беше за Израел в пустинята – мърморенето на хората – тяхното недоволство и оплакване, и второ – гадаенето на лидерството. Това абсолютно няма да бъде част от поколението, което ще бъде допуснато да пресече и да завладее Обещаната Земя. Има множество Писания, които споменават това, но нека да разгледаме само тези три за това колко важно е за нас да се научим да контролираме това, което казваме:

Смърт и живот има в силата на езика, и ония, които го обичат, ще ядат плодовете му (Пр.18:21).

Който въздържа устата си и езика си опазва душата си от смущения (Пр.21:23).

Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно (Як.1:26).

Разбира се, може да бъде написана книга за всеки един от тези седем принципа. Интересно е колко внимателно най-ефективните курсове за лидерство и управление следват тези принципи. Спортните новини бяха изпълнени в продължение на седмици с този, когото мнозина смятат за най-добрия посрещач в NFL, и вероятно дори най-добрия атлет в лигата. Не само оставен на скамейката, но той беше отстранен от своя тим защото не маршируваше в линия с останалите от неговия тим, и не можеше да контролира езика си. Той правеше много милиони на година само като играеше една игра. Не само че загуби това, той може никога повече да не играе за някого. Ако дори най-талантливият играч започне да разрушава постройката на тима, всеки истински лидер ще се отърве бързо от този човек. Господ отказа да позволи на едно цяло поколение да продължи с Него поради това.

Първото нещо, което Израел трябваше да направи беше да се научи да марширува в ред. Най-великите командири в историята са тези, които са обучили своите войски добре. Само това няма да ви направи велик командир, но вероятно никога няма да можете да бъдете такъв без добре обучени войски. Великите командири не търсят обич от войските си – те търсят тяхното покорство. Размислете за това: Много църкви, служения, и движения умират защото лидерът избира своите помощници повече според лоялност към него отколкото според способността или истинското

покорство на Господа.

Отново, това отваря консерва с червеи, което за да се разгледа ефективно би било достойно за цяла книга. Разгледайте следващите примери от исторически битки защото ние ще трябва да се сражаваме за нашата земя, и ние ще трябва да имаме военен манталитет. Има причина защо Господ на множествата, или Господ на армиите, използва това име повече от десет пъти повече от всичките Си други имена.

Една от най-големите победи на херцог Уелингтън срещу френската армия в неговия поход на полуострова дошла в резултат от това, че неговите войски били малко по-дисциплинирани, и му се доверявали просто малко повече отколкото французите се доверявали на своя генерал. Двете армии марширували напред назад по същата земя за почти две седмици без следа една от друга. И двамата генерали правели това чакайки другият да понижи своята охрана само за момент така че те да могат да атакуват и използват този критичен момент. Те нямали време да кажат на всичките си войски какво правели. Войските просто трябвало да се доверят на своя генерал. Накрая, френската армия взела малка пауза късно следобед, мислейки, че било твърде късно Уелингтън да ги атакува. За шок дори на офицерите на Уелингтън, той дал заповедта за атака. Те не разисквали това – те го направили, и французите били здраво разбити.

Уелингтън нямало да може да направи това, ако неговите войски не били толкова добре обучени за да бъдат склонни да минат през упражнение, и после моментално да променят установения си ред и да атакуват врагът. Наградата на Уелингтън за тази брилянтна победа била да бъде направен командирът над всички съюзнически войски. Тогава той бил избран да води битката срещу един дори по-голям враг – самият Наполеон, когото Уелингтън разбил в битката при Ватерлоо.

Основно това била същата стратегия, която позволила на Сам Хюстън да разбие мексиканския генерал Санта Анна, и на руския генерал Кутузов да смаже масивната армия на Наполеон когато той нахлувал в Русия. И в двата тези случая, армиите били доведени до самия край на тяхното търпение, ядосвайки се на това, което се случвало поради липсата на желание от страна на техните командири да се бият. Обаче, и двамата командири чакали подходящото време за да могат да се бият и да спечелят. После, те били считани за гении заради тяхното търпение.

Малко от наистина великите командири в историята са споменавани някога като „любящи,” но по-скоро „уважавани” или „почитани.” Има изключения, но дори те са нямали за цел да спечелят популярност. Победата носи далеч повече истинска обич от това да се опитваш да бъдеш приятно момче за всички. Ако сме призовани в лидерство, ние ще обичаме нашите хора много повече, но действително, ние трябва да бъдем достатъчно неотстъпчиви да ги обучим по правилния начин за да не умрат в битката, но да извършат своята цел.

Ние също трябва да обмислим колко добронамерени християнски лидери са атакували някои от големите крепости на нашето време твърде прибързано, без подходящата подготовка, обучение на техните хора, или дори да имат стратегията на Господа. Резултата е бил далеч повече поражения за Божиите хора. Изисква се и „вяра и търпение” за да се наследят обещанията на Бог. Мнозина, които са атакували тези крепости са имали вяра, но им е липсвало търпение, и така единственото нещо, което е било извършено било, че светиите са се износили и сега мнозина имат

пораженчески манталитет.

Това ще се промени.

Част V

Като продължихме нашето изучаване от И. Н.6, ние научихме как Израел пресякоха за да завладеят Обещаната Земя като превзеха Ерихон чрез вярно следване на наредбите на Господа. Обаче, преди да надуят тромпетите и да извикат така че стените да паднат, Исус Навин задължи народа да спазят своята клетва към блудницата Раав и тези, които бяха в нейния дом като не докосват никой, който беше под забраната. Това, което Господ беше поставил под забрана беше богатството на града, неговото злато, сребро, мед, и желязо, всичко, от което трябваше да отиде в съкровищницата на Господа като първи плодове принесени на Него. После ние четем в И. Н.7:1:

А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: защото Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните.

Заслужава си да се отбележи, че само един човек беше неверен като не се подчини на заповедта, Ахан, но се гледаше като че ли целият народ беше неверен. Това може да изглежда нечестно, но ако се изисква единство за дадено нещо, съществено е да се разбере този урок. Много организации, включително църкви, служения, и бизнеси, са били доведени до провал поради безотговорност или нечестност само на един човек. Във воюването, възможно е един кораб да бъде потопен, или дори една армия поразена, защото охраната е отишла да спи по време на пост.

Ето защо във военните лагери, ако един човек в ротата оплеска нещата, цялата рота ще претърпи наказанието. Това в началото може да изглежда нечестно, но това, което това ще причини е общ манталитет, където всеки наблюдава другия, и те се контролират така че ако един човек започне да върви накриво, цялата рота ще отиде бързо при него.

Когато тялото на Христос върви към някои от основните битки между доброто и злото, този „манталитет на единство” ще трябва да бъде овладян. В края на краищата, дисциплината и единството, в които църквата ще трябва да ходи трябва да надвишават тези на някое военно единство. Когато приближим това време, и помазанието и мъдростта върху лидерите се увеличи до истинската апостолска мярка, повечето ще бъдат истински доброволци и мотивацията ще бъде позитивна, но ние също можем да очакваме и някои действия на дисциплиниране такива като с Ахан, и каквото имаме в Деян.5 в случаят с Ананий и Сапфира.