Превземане на Земята,Част I от Рик Джойнър

Следващия след Адам, за когото се казва, че ходеше с Бог, беше Енох. Енох също пророкува, и може да се направи добро заключение, че всеки, който наистина ходи с Бог ще пророкува. Да пророкуваш има две основни значения – да говориш за Бог, и да говориш за бъдещето. Тези, които ходят с Бог пророкуват по тези два начина. Енох пророкува за бъдещето идване на Господа, както правеха и всички, които ходеха с Бог. Тяхното ходене винаги беше в тази посока – към идването на Господа и Неговото царство. Това ще бъде в нашите сърца, и следователно ще излиза в думите ни.

След Енох, следващата главна фигура, която ходеше с Бог беше Авраам, който стана бащата на вярата, и той направи огромна стъпка от страна на човечеството към идването на Господа и Неговото царство. Неговото потомство също носеше това в сърцето си, и въпреки че бяха подчинени на робство в Египет, което е преобраз на този настоящ зъл век, беше им обещана свобода, и Обещана Земя, която ще бъде модел на идващото царство.

После Мойсей, един от най-великите от всички пророци, и един, за когото се казва, че живота му беше модел на идващия Месия, който ще установи Божието царство на земята, направи друга огромна стъпка от страна на човечеството към неговото изкупление и възстановяване. Мойсей изведе хората от тяхното робство в Египет, но на самия него не му беше позволено да влезе в Обещаната Земя. Това лидерство беше дадено на Исус Навин, чието име означава Исус, и който е друг преобраз на идващия Месия. Исус, при първото Си идване започна да извежда човечеството от неговото робство, но при второто Му идване ние ще бъдем водени в Обещаната Земя, и царството отново ще бъде възстановено на земята.

След Исус Навин имаше много пророци, които правеха стъпки към царството. Някои бяха големи стъпки, такива като тези на цар Давид. Всички говореха за и оформяха по някакъв начин идването на Царя и Неговото царство. Заедно всички те разкриват забележителна картина за това как ще дойде царството, и какво ще представлява то. Обаче, точно както най-великата картина е далеч от реалността на своя обект, дори най-ясната пророческа картина, която можем да имаме в този век все още не е нищо повече от сянка на това, което идва. Ще бъде далеч по-добро отколкото дори можем да си представим!

Йоан Кръстител беше наречен от Исус най-великия човек, който някога е бил раждан от жена, но Исус също каза, че този, който е най-малък в небесното царство е по-голям отколкото беше Йоан (вж. Мт. 11:11). Аз лично не вярвам, че това толкова не означава по-велик характер колкото по-велика сила. Въпреки това, Йоан е най-добрият пример, който имаме за това как да подготвим пътя за Господа.

Първо, Йоан Кръстител беше представител на целия ред пророци и праведници, тези, които бяха подготвяли пътя за Господа отначалото. Йоан беше техен представител, за да обяви, че Той, Исус, беше наистина Този за когото всички те бяха пророкували. По този начин, Исус имаше най-добрите акредитивни писма за власт, които някой някога е имал – за хиляди години Неговия живот и цел са били пророкувани от мнозина, и Той изпълни техните пророчества.

Няма никоя друга личност в историята с такива акредитивни писма. Ето защо, когато Исус беше попитан с каква власт върши делата Си, Той им зададе един въпрос: Откъде дойде кръщението на Йоан? (вж. Мт. 21:23-25) Исус не се опитваше да отклони въпроса им, но отговора на Неговия въпрос беше отговора и на техния въпрос. Ако разбираха Йоан, те щяха да разберат, че Исус и Неговата власт, властта на свидетелите и пророците за хиляди години, е предсказвала Неговия живот.

По този начин трябва да разбираме пророчеството. То не е просто с цел да ни бъде позволено да знаем какво ще стане така че да можем да бъдем готови за него, но също е и с целта да се установи властта, върху която се гради царството. Ако дойде някой и извърши нещо велико това ще му спечели авторитет, но когато някой идва и изпълнява пророчество това му носи напълно различно ниво на власт.

Точно както това е истина за Христос, то също е истина и за антихриста, който се стреми да копира или да фалшифицира всичко, което върши Христос. В същност, антихриста не толкова някой, който се противопоставя на Христос колкото е някой, който се опитва да си присвои Неговото място, сядайки в храма на Бог и обявявайки себе си за Бог на мястото на Христос. Затова, ние трябва да разбираме пророчествата за всеки и делата на всеки.

Обаче, точно както начина, по който се учите да различавате фалшивите пари от истинските не е като изучавате всичко за фалшивите, но като сте толкова запознат с истинските, че веднага познавате фалшивите само като ги видите, или дори усетите, същото е истина като знаете кое е от Бог и кое не е. Точно както авторитета на един майстор на изкуството ще познае творбите чрез щрихите на четката без значение от подписа, ние трябва да познаваме Господа и Неговото дело толкова добре. Има качество на Божията работа, което дявола често ще се опитва да фалшифицира, но никога няма да може напълно да направи дубликат.

Затова, ако наистина искате да разбирате какво ще се случи в тези времена, прекарвайте много повече време изучавайки какво върши Христос вместо какво върши антихрист. Ние не трябва да бъдем невежи за плановете на дявола, но не искаме и да им даваме твърде много от нашето време и внимание.

Относно книгата Откровение, изглежда, че сега почти всеки, който търси да разбере нейното послание напълно пропуска първия стих, който ако не го разберем няма да разберем пророчеството. Откр. 1:1 заявява, „Откровението на Исус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на Своите слуги, нещата, които скоро ще се случат...” Има две главни точки тук. Първата е, че това е откровение на Исус Христос, не на антихрист. Втората е, че нещата записани в това пророчество „трябва да се случат скоро.” Той не казва, че те ще се случат скоро, но те „трябва,” и те са започнали да се случват веднага след като Йоан имаше това откровение. Без да разбираме тези две точки ние няма да разберем останалата част от пророчеството.

Причината хората да вярват, че книгата Откровение сочи само към неща, които ще случат в бъдещето е защото те са напълно невежи за историята, което за жалост е вярно за много християни. Бивайки ученик по история за повече от 35 години до сега аз постоянно съм се чудил колко точно и съвършено е било това пророчество.

Обаче, аз не вярвам, че то е напълно изпълнено; но още има някои неща, които да станат. Аз не вярвам, че е възможно да ги разберете правилно, ако не разберете какво се е изпълнило.

От времето когато Йоан получи това пророчество, части от него са започнали да се изпълняват, и е имало постоянно разгъване през църковната ера. Това е изграждане на забележителна вяра да се види неговата точност и начина, по който осветява великите събития в историята. Без да видим това, последните 2000 години изглеждат като че ли са се обърнали към дявола, но Господ е бил много ангажиран приготвяйки пътя за Своето царство, и работата по подготовката почти е свършена.

Царство наистина е при вратата, и то ще дойде, така че Неговата воля ще се върши точно тук на земята както е и на небето – скоро!

Нашата цел в това изучаване на нашата Обещана Земя е да разберем как завладяването на нашата Обещана Земя изпълнява библейското пророчество. Разбира се ние искаме да отделим време, за да положим добра основа и да градим внимателно върху нея. Разбирането на Божия план е съществено, за да разберем истински Него, себе си, и нашата цел. Той е Богът на Авраам, Исаак, и Яков, което означава, че Той е Бог във всяко поколение, и ако ще Го познаваме такъв какъвто е ние трябва да Го видим във всяко поколение. Той е Алфата и Омегата – ние трябва да Го видим от началото през целия път до края. Ако искаме да разберем мъдростта на идния век има дълбочина на търсене, която е необходима, както Павел пише в 1 Кор. 2:6-10:

Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.

Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.

А според както е писано:- "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".

А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.

Можем да обобщим това като кажем, че тези, които са истинските търсачи и които са водени от Духа няма да бъдат повърхностни, но изследват дори Божиите дълбочини.

Такива са тези, които наистина ще разберат мъдростта на идния век. Ние искаме правилното знание, а не просто знание – ние искаме мъдрост! Както ни се казва в Пр. 24:3-4, „С мъдрост се гради къща, и с разум се утвърждава, и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.”

Така че знанието може да напълни къща, но е нужна мъдрост, за да се изгради. Хората ще бъдат притеглени към знанието, но ние не искаме просто да привличаме хора, ние искаме да ги видим изградени в Неговия дом, да станат Негово обиталище. Ние не искаме просто да знаем как ще дойде царството, но искаме да бъдем част в помагането на подготвянето на пътя за него като изграждаме Неговото царство сега. Чрез това разбираме, че това, което градим е установено, изградено върху Канарата така че да стои.

Знанието е богатство. Правилното знание за бъдещето е едно от най-ценните съкровища. Точно както децата на Израел използваха съкровищата, които взеха от Египет, за да построят скинията на Господа, така че Той да обитава сред тях, най-великата употреба на всяко съкровище, което имаме е да Му построим дом.

Да имаме Бог с нас е по-велико от всяко съкровище, което можем да имаме. Както един приятел веднъж ни каза, „Един миг на благоволението на Бог е по-ценен от цял един живот на усилие.” Това е истина. Ние търсим съкровищата на мъдростта и на знанието, но повече от това ние търсим Него, и се стремим да Му построим обиталище, което ще Го накара да остане с нас. Ние искаме да подготвим пътя за царството, така че Царят да дойде!

10 април, 2006

Друг основен принцип е, че църквата не е царството. Църквата очевидно е част от царството, но не е царството. Тя не се предполага да бъде фокусът на Евангелието, което проповядваме. В същност, нашата цел не трябва да бъде просто да водим хората в църквата, но в царството. Гаранция, че ако някой е доведен в царството той ще стане жизнен член на църквата, която е Неговото тяло. Обаче, някой може да бъде доведен до църквата без да бъде доведен до царството.

Вие трябва да бъдете новородени просто, за да видите царството, но виждането не означава, че сте влезли в него. Влизането в царството е да се живее във владението на Царя. Ако живеем в царството, ние ще знаем и ще оценяваме нашето гражданство там повече от това на някоя земна страна. Ние ще бъдем привързани към другите граждани на царството повече отколкото ще бъдем привързани към гражданите на някоя земна страна. Гражданите на царството са „свят народ,” отделени и различни от всички други народи на земята.

Вие можете да бъдете член на почти всяка църква и да не разбирате вашето гражданство в царството, което ще ни привърже към другите християни много повече отколкото нашето членство в някоя църковна организация или движение. Аз съм човек от местна църква, и винаги съм бил такъв. Аз не вярвам, че можем да растем в Христос както сме призовани без жизнено, живо взаимоотношение в местна църква. Аз не вярвам, че можем да бъдем правилно свързани с Главата без също така да бъдем правилно свързани с Неговото тяло, църквата. Обаче, нашето гражданство в царството надвишава гражданството ни в някоя църква или движение. Точно както римското гражданство на апостол Павел му даваше известни права и привилегии навсякъде където ходеше в империята, нашето гражданство в царството има привилегии, които са далеч по-велики от тези.

Отново, привилегиите на гражданството в царството надвишават всички привилегии, които имаме чрез всяко църковно движение или деноминация. Докато напредваме към идващото царство, тази истина ще става реалност в църквата и няма да подкопава истинската църква, или нейните месни изражение, но силно ще укрепи истинската църква, привързвайки нейните членове повече към Главата отколкото към някоя друга организация. Това също ще започне да разрушава бариерите издигнати между църквите и вярващите в различни движения и деноминации.

Истинското виждане на царството не отхвърля небесното виждане за църквата или посвещение към местния църковен живот както е възнамерявано да бъде. Църквата е невястата на Царя и ще управлява с Него над Неговото царство. Подготовката на невястата е жизнена част от подготовката на пътя за Неговото царство. Истинските приятели на Младоженеца са посветени да помогнат на невястата да бъде готова за Него. Църквата е Неговата кралица, и ние трябва да се отнасяме към нея с цялото достойнство, уважение, и почит, които тя заслужава.

Като невястата на Христос, църквата има най-високопоставената позиция до Него в царството Му, но нашата цел тука не е да приготвим пътя за църквата, но за царството. Нашата цел не е да проповядваме църквата, но да проповядваме царството. Във връзка с царството, църквата е средство към по-висша цел, а не самата цел. Църквата е призована да служи с Него, за да възстанови земята, но земята не е за църквата, но за Него. Когато църквата започне да се фокусира прекомерно на себе си, тя престава да бъде това, което е призована да бъде – Христо-центрирана, а не себе-центрирана. Църквата съществува за Господа, а не обратното.

Църквата се подготвя да управлява с Христос в царството, и част от тази подготовка е подготвянето на пътя за царството. Фокусирането на идващото царство и работата необходима, за да се подготви пътя за него е един от главните начини, по който ние сме променяни и правени готови за Царят. Ние не искаме да се покланяме на църквата, но също така не можем да бъдем част от работата на Бог в тази епоха без да бъдем част от Неговата църква.

Вижте Царицата!

Никой съпруг няма да се радва на някой, който идва и започва да се ругае с неговата съпруга. Господ също не се радва на тези, които се ругаят с неговата съпруга. Църквата е имала, и все още има, някои много сериозни проблеми и слабости, но ние винаги трябва да помним, че тя все още е Неговата невяста, и трябва да бъдем внимателни как й говорим, или как говорим за нея. Тя е царицата, и не просто някоя царица, но невястата на Царя на царете. Нека никога да не забравяме това.

Въпреки това, за да помогнем на църквата да се приготви, ние трябва да разберем какво е призована да бъде тя, какво е нейното състояние сега, и как можем да й помогнем да стигне до мястото, където е призована да бъде. За да разберем наистина това, ние трябва също да знаем, поне до някаква степен, откъде идва тя – нейната история. Ние ще направим това в това изучаване и разбира се ще погледнем някои сериозни и трагични грешки, но нека да го направим с най-голямото уважение за това, което е тя, и да я гледаме повече за това, което е призована да бъде, а не за това, което е била.

Второ Падане

Започвайки с апостолите от първи век, Господ започна да полага основата за Неговото идващо царство. Стратегията на дявола от началото е била да фалшифицира и по този начин да отклони и да осуети идването на царството. Точно както дявола се прицели в Ева за измамването и падението на човека, той по същия начин прелъсти невястата на „последния Адам,” да започне да яде от Дървото на Познаването на Доброто и Злото вместо от Дървото на Живота. Въпреки че „последния Адам,” Христос, не последва Своята невяста както първия Адам, Неговата невяста също е тръгнала по пътя на хуманистичното познаване на добро и зло. Ние трябва да разберем как е станало това, и кои корени на това дърво все още хранят голяма част от църквата.

Господ, се е предал на свобода, позволявайки на църквата да върви в собствения си път за дълго време. После тя започва да се събужда и вижда какво е направила на себе си, възпламенявайки и Реформацията, която даде раждането на Протестантските църкви, и Обратната-Реформация, която също започна да носи корекция в Римокатолическата Църква. Точно както ние не сме напълно възстановени в безгрешната, Христоподобна природа веднага с обръщането, но започва процеса на възстановяване, църквата минава през процес на възстановяване, който сега трае хиляда години.

Този процес на възстановяване все още не е завършил. Ние трябва да разберем сега до къде е стигнало това, и колко далеч трябва да отидем все още. Ако този процес е продължил за почти 6000 години, и изглежда, че по-малко от половината от работата е била извършена, за да се върне църквата обратно в живота и силата на църквата от първи век, ние можем да се чудим колко дълъг трябва да бъде този век, за да бъде готова църквата. Обаче, това не трябва да има нищо общо с определеното време за идването на царството, ако се чака невястата да „бъде направена готова.” Както Петър пише за това нещо във 2 Петр. 3:8, „Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.” Това означава, че Господ може да направи за един ден това, което мислим, че ще трябва да се направи за хиляда години. Той може да ускори процеса!

Без значение от ужасното състояние, в което можем да мислим, че църквата се намира, Господ ще има невяста без петно или бръчка, на което народите само ще се чудят. Ние сме във времето когато обновлението и възстановяването ще се ускорят. Ние сме във времето на друго голямо пробуждане, и изключителни движения на Бог, които носят големи и широко обхватни промени – за добро! Не пропускайте това. Вие ще бъдете в сериозна опасност да пропуснете едно от най-великите движения на Бог за всички времена, ако не сте на правилното си място в църквата.

Ключът за царството, или ключът, който отваря вратата за влизане в царството, се намира в Мт. 6:33, „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.” Ако сте взели решение за това къде да живеете основано на това къде е най-добрата работа, или възможност за кариера, или дори най-добрите училища за вашите деца, и имате трудно време да откриете местна църква, към която да се присъедините, това вероятно е защото не сте във волята на Бог за вашия живот. Ако наистина живеете търсейки първо царството, вие ще вземате всяко главно решение основано на това къде трябва да бъдете за Неговите цели и къде се приспособявате в Неговото тяло. Тогава работата, училищата, и всичко останало ще ви се прибави. Това може да не бъде работата, която искаме, или дори училищата, но те са тези, от които се нуждаем, и нашия Баща знае най-добре! Понеже мнозина са извън Божията воля вземайки главни решения основани на собствените им желания или възприемани нужди, има голямо препозициониране сред християните, което става точно сега. Най-висшия приоритет и най-голямото посвещение на нашия живот трябва да бъде да вършим Божията воля. Ако търсим първо Неговото царство, ние ще влезем в него, ще започнем да живеем в него, и ще го наследим.

Когато църквата идва в своята цел, казва ни се в много пророчески Писания, че народите ще донесат своите съкровища при нея. Поради това, се казва, че тя ще заема на много народи, но няма да взема на заем. Ние ще да започнем да виждаме това в не толкова далечното бъдеще, където църквата се надига, за да плати дълга на нуждаещи се страни, и може би на някои не толкова нуждаещи се. Защо не? Като наследници на царството, и сънаследници с Христос, ние имаме неограничени ресурси. Исус плати нашия дълг на кръста и изкупи цялата земя. Той ще започне Своето царуване тук като уреди всички дългове, така че всички да започнат в Неговото царство свободни.

Защо поставям това тука? Църквата също трябва да бъде свободна за това, което идва, и тя трябва да има виждане за народите. Ние сме тук, за да освободим народите, а дългът е един от най-силните яреми. Помислете за това. Ние ще имаме да кажем много повече за това по-късно.
Част XXII

17 април, 2006

Разбира се, аз казвам това, за да ви подготвя да разгледате някои неща, които вероятно никога преди не сте чували. Обаче, повечето от това, което сте чели през последните няколко седмици не произлиза от мен, но е взето от писанията на някои от най-великите и най-уважаваните учители и проповедници в църковната история. Преди да започнем, нека накратко да прегледаме двете основни училища на мисълта или позиции в есхатологията, които са: 1) Футуристично Виждане. Това виждане основно е, че книгата Откровение, книгата Данаил, и други велики библейски пророчества все още предстоят да бъдат изпълнени. Това е малко като пре-обобщение, защото почти всички, които държат това виждане допускат някои от пророчествата вече да са били изпълнени. Въпреки че има голямо разнообразие на поучение в това виждане, общо, това е най-общото вярване сред консервативните евангелисти, петдесятниците, и харизматичното движение.

2) Историческо Виждане. Това очевидно е виждането, че повечето библейски пророчества вече са се изпълнили в историята. Това е било виждането на всички протестантски църкви до средата на 18 век, когато някои започнали да хващат изплуващите футуристични виждания появили се в Движението за Второто Пришествие през 1844. Това, също, е малко като пре-обобщение, защото почти всички, които се придържат към историческото виждане за библейските пророчества допускат много от тях все още да трябва да се изпълняват. Под тази категория има под-категория, която вярва, че повечето от пророчествата на Господа за последното време, като тези, които са записани в Мт. 24, всички са изпълнени в разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. Аз мисля, че има основание и за двете тези виждания, и мисля, че има и пропуски и в двете когато не са свързани заедно. Изучавал съм много различни есхатологични виждания и съм открил, че това, което мисля за най-значителните несъответствия в почти всички от тях си заминават когато са комбинирани. Дупките в едното са запълвани от другото. Да се поставят заедно те не само стават разбираеми, но формират една брилянтна и славна картина. Следователно, моите собствени виждания идват до голяма степен от снаждане на вижданията на много други.

Обаче, аз не считам себе си за есхатолог, но по-скоро за ученик по есхатология. Нито пък се считам за историк, но по-скоро за ученик по история. Аз също така нямам никакво формално теологично обучение. Сериозни и уважавани теолози са ми казвали, че мислят, че това е предимство. В известен смисъл може би е така, но в известен смисъл това също е и слабост. По тази причина аз поддържам високо уважение към обучени теолози, които имат истинска вяра, но също слушам и тези, които не са обучени, дори тези, които все още са незрели, просто поради Господното изявление в Мт. 11:25: В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.