Превземане на Земята,Част I от Рик Джойнър

Обаче, след като съм прекарал години на изследване на църковната история, аз признавам, че понякога съм ставал почти яростен анти-католик. Обаче, когато изучаванията ми и прозренията ми са се увеличавали, моята перспектива се е смекчавала от дълбоко оценяване и уважение за многото неща извършени от Римокатолическата църква в полза на християнството, Западната цивилизация. През последната половина на 20-ти век тя е била най-силния морален фактор в света.

Също е истина, че протестантите са отишли далеч правейки всичко, за което са обвинявали католиците, и почти всяко движение на Бог от тогава също е паднало в същите духовни капани, дори и до по-малка степен. Поради тази причина, аз сега гледам на историческите грешки на Римокатолическата църква като на грешки на църквата. Затова, аз главно ще се отнасям към църквата в този период като „историческата църква,” вместо Римокатолическата църква, защото вярвам, че ние трябва да признаем ,че това са били грешките на църквата вместо на само една деноминация.

Ние не изучаваме това, за да насочим пръста към някоя група, но за да се научим от историята така че да не бъдем обречени да я повторим. До днес всяко поколение е повтаряло същите грешки поне до някаква степен. Време е този цикъл да бъде разрушен.

Ние трябва също да разберем, че Римокатолическата църква е напълно различна сега от това, което е била в Средновековието. Без Римокатолическата църква, вероятно целия свят сега щеше да живее под исляма. За последните няколко десетилетия, Римокатолическата църква е била най-мощната морална сила на земята, а Папа Йоан Павел II вероятно е най-отговорния човек за разнищването на Желязната Завеса и за освобождаването на милиони хора от ужасното робство на комунизма. Много от най-великите души ходили някога по земята през последните хиляда години са били римокатолици, дори в наше време, такива като Йоан Павел II и Майка Тереза. Нека да помним това докато гледаме на някои трудни проблеми с историческата църква.

Както накратко споменахме преди, основно разбиране за природата на антихриста се намира във 2 Сол. 2:1-4: А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа.

Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.

Това предупреждение беше дадено от Павел поради неразбирането, че принципите очертани в този пасаж могат да доведат църквата да падне в тази измама и отстъпление. Първата точка е, че отстъплението трябва да дойде преди да може да дойде денят на Господа. Поради тази причина мнозина чакат или пророкуват голямо отпадане. Големи отстъпления изглежда са се случвали във всяко поколение, но квалифицирали се някое от тях да бъде отстъплението, за което се говори в този текст? Трудно е да си представим, че нещо по-лошо може да се случи от това, което се е случило в Средновековието, което дори често е наричано „Тъмните Векове” поради тази причина.

Колко голямо е било това отстъпление? Помислете, не само е било престъпление против закона да притежаваш Библия, но се е наказвало със смърт. Когато Библията била четена на хората, или били проповядвани проповеди, това се е правело на латински, език, който хората не разбирали. Били установени доктрини, които премахнали директното посредничество на Христос за хората и поставили посредничеството на свещениците на Негово място. Личната вяра в Христос била изместена от вяра в църквата и спасението било включено в членството на църквата вместо във вяра в Христос и изкуплението. Самата сила на кръста била изместена от „жертвата на масата.” Библейския Справочник на Halley и други религиозни и светски историци са съгласни, че повече от 5 милиона човека били убити от ръцете на историческата институционална църква в Европа затова, че отказали да признаят институционната църква като единствената църква, и единствения път за спасение.

Изложих това толкова умерено и великодушно колкото мога. Книгата за Мъчениците на Фокс и други творби рисуват картина на църквата по време на този период далеч по графично отколкото мисля, че е необходимо тук. Това, което повечето историци смятат, че е подтикнало Протестантската Реформация било продаването на индулгенции, чрез което някой можел действително да си купи Божията благодат, и дори да плати за своите любими, които са умрели, за бъдат свободни от чистилището. Това било най-крайното оскърбяване на кръста, и мнозина по това време са го виждали като „отвращението на запустението” или „отвращението, което запустява,” тъй като то дълбоко измества кръста като източника на благодатта и милостта на Бог, и в същност си позволява да продава Божията благодат.

Това, което искам да кажа е, че ще бъде трудно да си представим по-дълбоко и широкоразпространено отстъпление някога да се случи от това, което е траело повече от 1200 години по време на Средновековието. Протестантската есхатология твърди, че всяко пророчество за идването на антихриста е изпълнено от историческите събития в това време, включително изцеляването на „смъртоносната рана в главата.”

Удивително и завладяващо е колко специфично и точно изглежда, че са се изпълнили тези неща, което ще разгледаме накратко в идните седмици. За сега, ние се нуждаем да разгледаме как „човека на беззаконието” е „сина на унищожението” и как той ще заеме мястото си в храма на Бог. Мнозина вярват, че храма в Ерусалим трябва да бъде построен наново преди човека на беззаконието да може да бъде разкрит, но както протестантите твърдят, това вече не е храмът на Бог – църквата е. Този антихрист следователно трябва да заеме мястото си в църквата и да представи себе си за Бог в църквата. Това се е вярвало, че се е сбъднало чрез институцията на папството, чрез която човек, папата, е обявил себе си за главата на църквата като е заел полагащото се място на Христос.

Също лесно потвърдим факт в католическия църковен катехизис и енциклопедиите е, че всяка титла приписана на Христос в Писанията била взета от папите от Средновековието и дори много от титлите дадени на Отец. Понеже папството също така претендирало за власт над писаното Слово, това довело до протестантската декларация за „само Писанията” или че всички доктрини трябва да бъдат установени от Писанието, а не от декрет на някой човек, включително и папата.

Имало е протестанти през Средновековието, много от които са плащали за своите убеждения с живота си, но дори повече от забележителното служение на Мартин Лутер това е било изобретяването на печатната преса, която е запалила протестантската реформация. Първата книга на новинарската преса била Германската Библия, написана на езика на обикновените хора. Всеки, който я четял можел веднага да види колко далеч догмата на институционалната църква се различавала от ученията на Писанието.

Ние се докоснахме много повърхностно до този предмет и дори не се докоснахме до много важни въпроси от това време, като заплахата на юдеите и мюсюлманите от историческата църква. Въпреки това, това, което обхванахме не може да помогне, но може да повдигне някои дълбоки въпроси. С това ще се стремим да се занимаем в идните седмици.

Аз отново бих желал да наблегна, че грешките на институционалната историческа църква са били правени вероятно от всяко движение след това, включително протестантите, факт, на който трябва да обърнем внимание в някакви детайли. Затова, аз гледам на грешките на римокатолическата църква като грешките на църквата. Дори и да е истина, че антихриста ще заеме мястото си в църквата, която е храмът на Бог, това не прави църквата антихриста. Дори с всички нейни грешки църквата все още е храмът на Бог, и Самият Господ ще изпълни Своя храм.

Протестантската реформация също възпламенила католическата реформация и поне е започнала да очиства римската църква от много от нейните практики, които били толкова изкривени през Средновековието. Папа Йоан Павел II продължи този процес, забележително дори публично покайвайки се за много от историческите крайности на Римокатолическата църква и молейки за прошка от засегнатите групи.

Едно от най-великите съживления на наше време също дойде в Римокатолическата църква, чрез което е пресметнато, че сто милиона католици са били новородени и кръстени в Святия Дух. Папа Йоан Павел II насърчи всички католици да търсят кръщението в Святия Дух и духовните дарби. Не само че католическото харизматично съживление е благословило цялата църква по много начини, Римокатолическата църква е благословила цялата църква и е била голяма светлина за света по много начини през последния половин век. Точно както Римокатолическата църква се е изправила срещу исляма през Средновековието, тя е продължила да се изправя смело срещу някои от най-големите крепости на наше време, като комунизма, аборта, и срещу атаката на семейството.

Отново, това е грешка, която увековечава грешките на църквата да насочваме пръста си към някоя друга група вместо да признаем, че това са били грешки, които ние, църквата, сме направили. Как работи това практично ще бъде фокусът на идните седмици. Виждането на тези неща може да ни помогне да градим върху единствената основа, която ще издържи – Този, който единствен е Пътя, Истината, и Живота, който ще надделее и ще установи Своето царство въпреки всички наши лоши грешки.

В това време, Неговата църква ще бъде „без петно или бръчка” (вж. Еф. 5:27), невяста достойна за Царя.
Част XXIV

1 май, 2006

Затова, тази част на изучаването ще бъде доста повърхностна и вероятно ще ви остави с много въпроси, което може да бъде добро нещо. Ако мислите, че нещо от това е важно за вас да го разбирате в по-голяма дълбочина, изследвайте го. Има множество ресурси на разположение, които потвърждават тези събития. Аз съм писал за тях в повече детайли в книгата Пророческо Видение за 21 Век, която е издадена от издателството на Томас Нелсън. Тази книга все още може да се намери в някои книжарници или да бъде поръчана директно чрез Утринна Звезда. (Бележка: На български книгата може да бъде поръчана от ИК Игъл, град Силистра.)

Голямото ОтстъплениеВ есхатологията на протестантската реформация, Средновековието е разглеждано като времето на голямото отстъпление, или отпадането, което Новия Завет пророкува. Папата бил гледан като антихриста, който е заел мястото си в храма на Бог, църквата, и обявил себе за бог или главата на църквата, присвоявайки си мястото, което принадлежи на Христос. Това не било насочено толкова към някои индивидуални папи колкото към институцията на папството. Когато Мартин Лутер изтъкнал, че името на първия Ромол, който бил на митрата на папата действително се равнявало на 666, това запалило огъня, че папата бил антихриста.

Повечето реформатори не обявявали църквата за антихриста чрез това, но че тя наистина е храма на Бог, въпреки че е била осквернена и заблудена за известно време. Реформаторите били наричани такива, защото тяхното намерение не е било да започват нови църкви или нови деноминации, но да реформират църквата. Въпреки това, реформаторите гледали на Римската църква като на невястата, която не може да чака идването на своя Цар. Римската църква е била осквернена, дори станала блудница, продавайки себе си на силите на този настоящ свят. Те виждали библейските пророчества и потвърждават това виждане, като как блудницата в книгата Откровение седи на седем хълма; Рим бил съграден на седем хълма, и е наричан „града на седемте хълма.”

Понеже Римската църква в това време е използвала гражданските правителства, за да преследва всеки, който не би преклонил колене пред папата, което довело до буквално милиони от тези, които Римската църква нарекла „еретици” да бъдат убити, те чувствали, че това добре приляга на описанието за голямата блудница от Откровението на Йоан, която била опита от кръвта на светиите. Разбира се, реформаторите смятали тези, които Римската църква наричала „еретици” за истински светии.

Привидно потвърждаващи това виждане на папството като човека на беззаконието били събитията, които продължавали да се развиват. Например, пророчеството за това как една от главите на звяра получила смъртоносна рана, и после била изцелена, се вярвало, че било изпълнено от Наполеон. Наполеон хвърлил папата в затвор, където той умрял след няколко години. После Наполеон отказал да позволи друг папа да бъде коронясан, и се вярвало, че папството било мъртво, или претърпяло смъртоносната рана в главата, защото главата на църквата била мъртва. По-късно, когато Наполеон имал син и искал божественото право на царете да бъде дадено на сина му, той позволил назначаването на друг папа да направи това. Това удивило целия тогавашен свят. Смятало се, че смъртоносната рана в главата била изцелена и папството се върнало отново към живот.

Също трябва да бъде отбелязано, че мнозина смятали Наполеон за антихриста поради неговите анти-папски и анти-църковни политики. Това виждане по-късно било подкрепено от това колко точно походите, за които пише в Данаил изглеждало, че точно съответстват на походите на Наполеон.

Друго интересно разбиране в реформаторската есхатология е тяхното тълкуване на Откровение 12:13-17, където се заявява: И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете. И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там Гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея.

И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.

Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.

Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и змеят застана на морския пясък.

Изпълнението на това се вярвало, че било как земята „отворена” като Новия Свят била разкрита при самата висота на преследването на Римската църква срещу реформаторите, което било наречено инквизицията. Това погълнало потопа, който бил излян, за да унищожи протестантите. Разбира се, мнозина от първите колонизатори, които дошли в Америка (която се вярвало, че била „двете криле на орела”) били тези, които бягали от религиозното преследване в Европа.

Това е бил манталитета, с който много от колонизаторите са дошли в Америка – мислейки, че бягат от духа на антихриста, който господствал над голяма част от Европа, и че Америка наистина била началото на Божието Царство на земята. Този манталитет бил, който можел да се види в много от първите колонизатори, и който помогнал да се постави духовния генетичен код на Америка.

Реформацията считала за една от най-големите порти на ада в църквата съюза между църквата и държавата по времето на Константин. Ето защо ранните бащи били толкова стремителни в установяването и на свободата на религията, и ясно разделяне между църквата и държавата. Ето защо църквите в Америка възникват с такава ожесточена независимост. Обаче, това никога не е възнамерявано да държи църквата извън държавата; писанията на ранните бащи действително посочват, че те не чувстват, че младата република може да оцелее дълго без църквата. Разделянето било по-скоро, за да държи държавата вън от делата на църквата.

Въпреки това, опитностите на Европа и Америка с християнството са много различни. Поради това, и двете виждат църквата и дори религията като цяло много различно. Това заслужава по-дълбоко изучаване от това, което можем да направим тук, но дори бегъл поглед на историята прави трудно да се схване, че по-голямо отпадане, или отстъпление от това, което е било в Средновековието може някога да се случи. Никога не съм срещал човек, който да е правил сериозно задълбочено изучаване на историческото виждане и да не е идвал до заключението, че поне това е било изпълнено.

Обаче, въпреки че е трудно да си представим, че много от библейските пророчества са били изпълнени с голяма точност и детайлност отколкото вече са, някои чувстват, че нещата, които са били изпълнени са само образец на по-голямото изпълнение, което ще дойде в края на века. Въпреки че е трудно да се намери библейски прецедент за такова многократно изпълнение на пророчества, понеже ние все още сме в мястото на възстановяване на истината, която е била изгубена по време на голямото отстъпление и ние „виждаме отчасти” и „знаем отчасти,” по въпроса с пророчеството ние трябва да бъдем мъдри винаги да оставяме отворени и поучаеми – особено в светлината на някои настоящи събития като популяризирането на Кода на Да Винчи, което изглежда удивително и изкусно е написано, за да подготви пътя за антихриста.

Обаче, доколкото друго голямо отпадане, или отстъпление, като това, което се е случило в Средновековието, е трудно да се проумее, че може да се случи отново, особено с широкото разпространяване на Библията. В същност, печатането на Библията в Гутенбергскта печатница подхранило Реформацията повече от всеки друг отделен фактор, и това е било, и ще продължава да бъде, най-големия освободител на хората, който света някога е познавал. За реформаторите, Библията е била меча, който излизал от устата на Господа, който започнал да убива злото.

Казах по-горе, че е „трудно да се проумее” друго отпадане като това, което се е случило в Средновековието с изключение на едно нещо – аз съм бил дълбоко шокиран от начина, по който някои иначе привидно здрави християни са ме питали дали мисля, че има нещо в доктрините разпространявани от Кода на Да Винчи, или дали мисля, че има някакво основание за това, което се учи в Евангелието на Юда.

Спърджън веднъж се оплакал, че може да намери 10 човека, които биха умрели за Библията вместо един, който би я прочел. Шокиращо е, че с всички неща, които са на разположение днес на християните – Библията, планини от християнски книги, Си Ди-та и Ди Ви Ди-та с поучения, непрекъсната християнска телевизия, и църкви на почти всеки ъгъл, християните могат да продължават да бъдат толкова наивни или както изглежда лишени от Духа на Истината. Това са неща, за които трябва да се говори, и ще се говори.

Също така, нека да помним, че нашата причина за гледането на грешките в миналото не е за да осъдим някоя група или деноминация, но за да не паднем в същите препятствия. Протестантските църкви са продължили да правят същите основни грешки, които Римокатолическата църква е правила. Повечето църкви и движения от тогава също са паднали в много от същите препятствия. Време е този цикъл да спре.

8 май, 2006

Кликнете тук)

Шифъра на Да Винчи може да бъде интригуващ трилър, но за точността на историята е трудно да си представим нещо, което толкова да извърта и да изопачава фактите. Въпреки че това е подкупващо четиво, то се взема много на сериозно от мнозина, което е изявление за нашите времена, което трябва да разбираме.

В тази книга автора много ясно използва герои, които се предполага, че са уважавани експерти и историци, за да направи смели и авторитетни декларации относно църквата, нейната история, и Библията, които са не само фалшиви, но са луди преувеличавания или направо измислици. Приемливо ли е това само защото това е роман? Обикновено дори романите, които са основани на исторически събития се придържат към висок стандарт в тяхното представяне на събитията. Защо не е така с този? Има очевиден дневен ред в Шифъра на Да Винчи, който ние трябва да разберем. Какъв е той? Защо има значение?

Това може да бъде една от най-демонично-вдъхновените книги на нашите времена, с дълбоко зъл дневен ред. Бързо става очевидно, че тази книга е повторно надигане на древните гноститски доктрини, също както и поддържане и възхваляване на паганизма и ритуалите свързани със сатанинското поклонение, докато в същото време се стреми да подкопае християнството и вярата в Библията.

Гностицизма е ерес, която е възникнала през първите няколко века след Христа когато християнството се разпространявало из света, и той претендирал, че е християнски, но не е. По-скоро е бил много сериозно отклонение от християнската истина, и насърчавал спасение, което било основано повече на възвишението на душата, чрез тайно знание вместо чрез изкуплението на кръста. Той също така много основно атакува божествеността на Исус поради очевидни причини.

Гностицизма бил считан от мнозина, че е бил самата измама, за която Господ пророкува, че ще се стреми да измами дори избраните (вж. Мт. 24:24). През първите няколко века на християнството, тази измама била ефективна измамвайки много нови или нестабилни вярващи и дори някои от лидерите. Той изглежда особено предразположен да откъсва тези, които са от едната крайност имайки ниско оценяване на себе си или са от противоположната крайност водени от себични амбиции.

Важно е за нас да разберем защо същата тази ерес се е маскирала отново днес в Шифъра на Да Винчи, и духа, който мнозина слагат на откриването на Евангелието на Юда. Евангелието на Юда, което е открито вероятно е автентично дотолкова доколкото е старо, но не е написано от Юда както се твърди. Ние знаем, че това „евангелие” съществува, защото е споменавано много пъти от ранните църковни бащи, но винаги като ерес, точно както другите гноститски евангелия, които рисуват много различна картина на Исус от библейското свидетелство. Само защото нещо е старо не прави неговото учение истина.

С кратък преглед в интернет, вие ще откриете голям брой изучавания, които са направени върху Шифъра на Да Винчи от сериозни историци и дори критици на изкуството. Явно е, че всички те са единни заявявайки, че твърденията в тази книга са някъде от неточност до скандалност. Книгата дори не дава архитектурната точност на видните сгради използвани в романа, което лесно може да бъде направено чрез малко търсене в интернет. Грешките направени от твърденията на тази книга са толкова изумителни, че почти изглежда, че са направени с цел. Има толкова много за разглеждане в дълбочина, но ние ще погледнем само на няколко от основните, които специално са използвани, за да атакуват християнството и Библията.

Понеже гностицизма очевидно е възкресен в наше време, ние трябва да помним, че винаги е имало две главни атаки на гностицизма:

1. Да подкопае християнството като атакува неговата най-основна истина – божествеността на Исус, Неговата смърт, възкресение, и възвеличаване.

2. Да атакува валидността на Писанията.

Целта на първата атака очевидно е понеже това е основата на християнската вяра. Втората е по-неуловима, но резултата винаги ще причини падане точно както

беше в градината. Ние виждаме в Битие, че първата лъжа на Сатана беше опит да накара Ева да се съмнява в Словото на Бог. Ето защо има такова масивно и постоянно нападение срещу валидността на Писанията. Ако „научните” методи и стандарти използвани за определяне на автентичността на древни писания се приложат за Писанията, почти сигурно никои писания на планетата няма да минат тези тестове по-добре от Библията. Обаче, тъй като винаги се използва двоен стандарт когато става въпрос за Библията – най-слабото доказателство, което атакува Библията ще бъде прието, докато поразителните доказателства, които я потвърждават са отхвърлени. Защо?