Превземане на Земята,Част I от Рик Джойнър

Въпреки че има много интелектуални, честни хора в науката, много от които са започнали да говорят за такъв двоен стандарт в тяхната професия, ние можем да разчитаме на човешките дворове винаги да осъдят Исус – дори тези, които имат вяра в Него, точно както синедриона направи в нощта преди Той да бъде разпънат въпреки поразителните доказателства, които те видяха със собствените си очи. Истината на евангелието никога няма да бъде приета от някой, който не желае да преклони колене и да служи на истината.

Гностицизма изглежда, че е особено интересен паралел на първия забранен плод, който донесе всичката смърт в света в началото. Сатана измами Адам и Ева да ядат от Дървото за Познаването на Доброто и Злото твърдейки, че това знание ще ги направи „като Бог.” Гностицизма идва от коренната дума, която означава „знание,” и в същност е предназначена да води тези, които придобиват тайното знание да станат като Бог. Тази изкривена доктрина е причинила голяма вреда на църквата, и очевидно е възкресена отново в наше време.

Шифъра на Да Винчи се стреми да направи герои от тайни общества и групи като Тамплиерите, но вие можете да бъдете сигурни, че тайните общества, или групи, които имат тайни ритуали, ще бъдат използвани за зло. Ако пребъдваме в светлината, тогава всичко, което правим трябва да може да бъде изложено на светлината или на откровеността.

Въпреки това, имало е общества, или порядки, в църковната история, които са направили много добро за вярата, но те никога не са били тайни порядки; те винаги са били отворени за това, което се прави. Един от тези е Редът на Синаповото Семе, който бил основан от Моравците и бил използван като инструмент в обръщенията на Джон и Чарлз Уесли. Ние трябва да се пазим от всяко тайно общество или ред, и можем да допуснем, че ако нещо трябва да се пази в тайна то е в тъмнина.

Тази книга също твърди чрез нейните герои, които се предполага да са почитани и знаменити интелектуалци и историци, че римския император Константин и съвета на Никея (в началото на 4-ти век) са насилили на църквата доктрините за божествеността на Исус, и желания от тях канон на Писанието. Фактите са, че канона на Писанието не бил дори дневния ред на този съвет, а „затвореното гласуване” за божествеността на Исус било 300 на 2 гласа. Звучи ли ви това като „затворено гласуване”?

Героите в тази книга също заявяват, че този съвет отхвърлил „80” допълнителни „евангелия,” които оспорвали Неговата божественост, запазвайки само четирите, които потвърждавали божествеността на Исус, което Дан Браун заявява (винаги чрез неговите герои), че нито Исус нито първите Му ученици се придържали към това. Отново, канона на Писанието дори не бил споменат на този съвет, а „80-те други евангелия” споменати в този роман са друго значително преувеличаване. Имало е други, но действителния брой е около 20, преувеличаването на това е 4 към1, което изглежда доста добре според стандартите на точност поставени в останалата част на тази книга.

Канона на Писанието бил установен от ранните църковни бащи дълго преди Константин. После католическия канон бил установен векове по-късно, а протестантския канон 1000 години след Константин. Католическия канон основно е същия като протестантския канон с изключение, че са включени някои книги, които протестантската реформация отхвърля, не като невалидни писания, но като недостойни да бъдат смятани за част от канона на Писанието.

Причините давани за посланията или „евангелията,” които не са канонизирани нито от католическия нито от протестантския канон са различни. Някои не били канонизирани защото били написани по-късно от първи век, и затова не били смятани за изложения на очевидци. Стандарта на справедливост установен в Закона изисква свидетелството на някой свидетел да бъде изложение на очевидец, а не основано на хорски приказки. Някои не били канонизирани защото се вярвало, че били повторение на четирите Евангелия, които били избрани. Други не били приемливи защото съдържали очевидни гноститски ереси.

Противно на твърдението направено в Шифъра на Да Винчи, Новият Завет действително има изобилие от „точно доказателство” подкрепящо неговата автентичност, неговите сведения, и факта, че той не е бил променен от първи век. „Ранните църковни бащи” са тези, които са живели и са писали между 70 и 150 г. сл. Хр., факт, който е добре установен и не се оспорва в неговите данни. Ранните църковни бащи включвали някои, които били директни ученици на тези, които са ходили със Самия Господ като Петър, Йоан, и по-старите апостоли. От тези писания, има 30,000 споменавания на това, което сега се счита като Новозаветния канон.

От тези добре установени автентични писания, вие можете да построите наново целия Нов Завет с изключение на само единадесет стиха!

Това свидетелства доста поразително, че това, което имаме в нашия Нов Завет днес е същото, което действително е било написано от авторите. Също, противно на изявленията на „експертите” в този роман, гностичните ереси за Исус, че не е бил божествен не са потвърдени от никое от писанията на ранните църковни бащи, но по-скоро буйно са оспорвани от всички тях.

Въпреки това, послания, които не са споменати от ранните църковни бащи не са считани непременно за фалшиви, измамливи, или като съдържащи фалшиво учение.

Има много писания, които са считани за добри и назидателни, но не са преминали високия тест изискван, за да бъдат считани за канона на Писанието, единствено върху което трябвало да бъде основан канона на църквата. Многото грешки, които по-късно влизат в църквата не са били резултат от отхвърляне на послания, които е трябвало да бъдат включени в канона, но са били резултат от пренебрегване на канона на Писанията.

Във всеки случай, доказателството, че това, което имаме в нашия Нов Завет днес са автентичните писания на неговите автори е доста поразително, в контраст на твърдението на Дан Браун чрез неговите авторитетни герои, че Новия Завет бил често променян, модифициран, и е много различен от оригинала. Неговото твърдение не е истина, и има изобилие от доказателства, че това не е истина.

Други очевидни грешки в Шифъра на Да Винчи включват почти всяко обвинение за Библията или ранните християнски практики включително факта, че нито Константин нито Съвета от Никея не са били отговорни за променянето на християнския ден за събрание в неделя или установяването на празнуването на Рождество. Няма също нито едно християнско писание в свитъците от Мъртво Море, нито споменаване на Христос в тях.

Най-голямото изкривяване на истината на Браун е твърдението, че нито Самият Исус, нито първите християни са Го смятали за божествен. Евангелието на Йоан започва заявявайки Неговата божественост; Той Самият не само споменава Себе Си като Божия Син, но заявява, че Той и Отец са едно. Колкото до това, че християните в първи век не са вярвали в божествеността на Христос както Дан Браун твърди чрез своите герои, ние имаме изобилно свидетелство за обратното. В Новия Завет ние имаме такива ясни изявления като първите две глави на Евреи, първата глава на Евангелието на Йоан, и изобилие от други кратки свидетелства като Рим. 1:1-4:

Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога, (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в святите писания), за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на святост беше със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите.

До сега е имало книги написани за неточността, и преувеличаването на Шифъра на Да Винчи, и изглежда, че всяка една точка за християнството в тази книга не е било просто изкривено, но много изкривено. Дори други второстепенни детайли, които нямат нищо общо с вярата са също удивително неточни, такива като този, който съм сигурен, че дразнят всеки пилот – Магната В 58 не е турбовитлов, а светлинен мощен двутактов самолет, около който никой не може да ходи както се твърди в този странен роман.

От християнска гледна точка, неговия дневен ред на атакуване на християнството, и насърчавайки езическо поклонение и други ритуали, които са свързани със сатанинско поклонение, е без съмнение. Когато някой служи на Сатана, „бащата на лъжите,” той ще стане като този на когото се покланя. Тази книга е пълна с лъжи.

Историческите романи обикновено се придържат към много висок стандарт на потвърждаване на истината когато става въпрос за действителни исторически събития. Защо този не е така? Очаква се, че и издателят и Холивуд, които скоро ще пуснат филма, ще защитят книгата с протеста, че това е просто роман и Дан Браун просто говори някои артистични свободи. Обаче, тази книга пресича някои много основни линии със своите налудничави и скандални изкривявания на историята очевидно предназначени да бъдат срещу християнството. Всеки християнин ще бъде раздразнен от тази книга и от филма.

Аз не препоръчвам никой християнин да отслабва четейки книгата или гледайки филма. Точно както същите тези гноститски ереси са измамили и заблудили много слаби и нестабилни християни в първите няколко века, ние можем да бъдем сигурни, че това ще бъде направено отново, ако истинските пастири не защитават тези, които са им поверени да се грижат като ги предупреждават за тези неща.

Доброто, което идва от този роман е, че много християни са предизвикани да сверяват някои от атаките на основни християнски истини в този роман, както и исторически факти, и са решили да укрепят собствените си основи. Ние идваме до времето на решителния конфликт между доброто и злото, между светлината и тъмнината, между истината и лъжата. Доброто винаги ще побеждава над злото, светлината винаги ще побеждава тъмнината, и истината винаги ще надделява над всяка лъжа. Можем да бъдем сигурни за това.

15 май, 2006

Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята. И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит. Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали.

И когато свършат свидетелствуването си, звярът, който възлиза от бездната ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие.

И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат. И мнозина измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб. И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята. А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха. А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.

Тези двама свидетеля били считани от много реформатори (не от всички), че са Стария и Новия Завет. В ст. 6 се казва, ‘’Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали'' както правят както често пише в тях.

По време на периода, който ние наричаме Реформацията, самите Писания са били главната мишена на противните сили на реформацията, и после на хуманистичните философи като Волтер. Писанията са били, които са пробудили Реформацията; печатането на Гутенбергската Библия е било, което я е снабдило с гориво; и предимно Библията е била, което е стояла като свидетел срещу всички зли пътища на човечеството – били то от извращаването на вярата в религиозни институции, или от отричането на вярата от хуманистите. Тази яростна атака докарала период когато изглеждало, че Библията действително може да й бъде изкоренено влиянието в Европа, но след това тя шокирала света като се изправила по-мощна от всякога, което някои смятат за нейното издигане в небето.

Без значение дали текста в Откровени 11 се отнася за Стария и Новия Завет или не, имало е, и можем да очакваме винаги да има, яростни атаки на дявола, за да унищожи вярата на хората в Писанията. Ако Исус, който беше Словото, трябваше да застане на „писано е,” колко повече ние трябва да стоим на това, което е писано когато сме конфронтирани от яростните атаки на дявола в тези времена? Ние ще бъдем силни до степента, до която знаем и основаваме нашия живот на Словото на Бог. Дявола знае това и ето защо той се страхува от писаното Слово на Бог най-много, и защо непреклонно го атакува, което започна да прави в градината когато попита Ева, „Каза ли Бог това?” (вж. Бит. 3:1).

Отново, първата тактика на дявола е да подкопае вярата в Словото на Бог. Затова, съдбоносно е за нас да установим в сърцата си и в умовете си, че това е Словото на Бог, и че ние ще живеем чрез него. И Стария и Новия Завет преминават всеки тест за автентичност на древни творби измислен от науката вероятно много повече от всички други древни творби, въпреки това малко учени рядко признават това. Това е главно защото истинска обективност и интелектуална честност се намират рядко в науката когато няма нищо общо с потвърждаване на Писанията, вярата, сътворението, и т. н. Те обикновено ще приемат най-слабото доказателство, ако то изглежда, че подкопава валидността на Писанията или вярата, и ще отхвърлят планини от доказателства като недоказани, ако те ги потвърждават. Това трябва да се очаква.

С истинска обективност и истинска интелектуална честност, науката поразително потвърждава и Писанията и сътворението. Обаче, нашата вяра не трябва да се основава на това, което науката казва за Библията, но на това, което Святия Дух казва за нея. Библията е единствената древна книга, чийто Автор е все още жив! Ние можем да Го питаме всякакви въпроси, и Той ще ни учи по най-мощния и значителен начин, по който някой може да бъде учен – чрез помазанието.

Когато четем Писанията, ние трябва да правим много повече от просто да се опитваме да научим текста – ние трябва да учим за Него от Него. Това е най-великия урок от най-великата проповед проповядвана някога на земята – поучаването на Господа на двамата мъже по пътя за Емаус.

В тази история, Христос проповядва Христос от началото на Писанията до края. Как може някоя проповед да превъзхожда тази някога? Обаче, те все още не Го разпознават докато не Го виждат да разчупва хляба. Аз мисля, че, като тези двамата, ние много често пропускаме Господа когато Той се опитва да се приближи до нас защото, както се казва в Марк, „Той им се яви в различен образ” (вж. Мк. 16:12). Ако те Го познаваха според Духа вместо просто според външността, те щяха да Го разпознаят веднага, което е причината защо Той прави това, ние, също, често можем да Го разпознаем единствено, ако Той идва в образ, с който ние сме свикнали. Той трябва да ни освободи от това, ако наистина ще Го познаваме според Духа.

Това, което е ще отвори очите ни да Го познаваме е когато Го видим да разчупва хляба. Не е просто слушането на думите на Господа, което е важно, но чуването на Самото Слово. Той може да ни говори чрез познати хора като нашия пастир, учител, или автори, но Той също може да избере да ни говори и чрез непознати източници. Той Самият иска да бъде нашият Учител. Той често ще използва служенията на тези, които е назначил в Своята църква като учители, пастири, апостоли, и т. н., но трябва да бъде Неговия глас, който се стремим да чуем. Когато Той ни учи, буквата оживява.

С яростните атаки, които винаги ще идват срещу Писанията, ние трябва също увеличаваме нашето решение да ги четем, да ги познаваме, и да стоим на тях. По какъвто и начин да сме атакувани от дявола, ние трябва да имаме готов отговор от Словото, върху който да стоим точно както Самото Слово правеше. Има отговор за всички, през което минаваме в Библията.

Колкото повече четете Писанията, толкова повече ще знаете със сигурност, че никакво човешко въздействие не е могло да ги напише. Както Наполеон е казал, за да коментира след като е прочел Евангелието на Йоан, „Ако Исус не е Божият Син, тогава този, който е написал това Евангелие е! аз познавам хората, и никой човек не може да напише нещо като това!”

Въпреки това, Спърджън казал веднъж, че може да намери 10 човека, които биха умрели за Библията вместо един, който би я прочел. Ние трябва да оценяваме тези, които защитават Библията, но това не е достатъчно. Ако наистина вярваме, че Библията е Божието Слово, как можем да я пренебрегваме? Ако знаехте, че има заровено съкровище в задния ви двор, вие бихте били глупак да не напуснете работа, да наемете багер, и да копаете! Ние имаме нещо по-ценно от съкровище събиращо прах в нашите библиотеки! Не сме ли най-големите глупаци, ако пренебрегваме такова съкровище?

Ис. 59 изглежда съвсем точно представяне на нашето време, но ние уверени в ст. 18-19:

Според дължимите им възмездия, така ще отплати, ярост на противниците Си, възмездие на враговете Си; ще даде възмездие на островите.

Така ще се убоят от името на Господа живеещите на запад, и от славата Му живеещите при изгрева на слънцето. Когато врагът идва като потоп, Духът на Господа ще издигне стандарт срещу него (NKJV).