Превземане на Земята,Част I от Рик Джойнър

Бунта и непокорството разрушават единството тъй като те са корена причинил падението на човечеството и разрушаването на единството с Бог. Ето защо те са наказвани толкова сурово в Писанието. Колкото повече е властта, която ни е поверена, толкова по-опустошителни могат да бъдат последствията от непокорството.

Непокорството не е просто бунт срещу инструкции; то също е неуспеха да се следват.

Дори великия лидер на Израел, Мойсей, не му беше позволено да влезе в Обещаната Земя защото беше позволил на неговия гняв да го накара да удари скалата за да извади вода вместо просто да й говори както Бог беше заповядал. Това може да изглежда като нещо малко, и вероятно някой друг в Израел можеше да се измъкне с това, но не и някой, който беше в позицията, в която беше Мойсей. На него му беше казано да говори на скалата, не да я удря, въпреки че предния път му беше казано да я удари. С увеличаването на властта идва увеличаване на отговорността и увеличаване на последствията за нашите действия, и за добрите и за лошите.

При Гай, Израел научиха някои трудни, но ценни уроци. С Бог на тяхна страна, те не можеха да бъдат поразени от никой враг, но те можеха да донесат поражение за себе си дори от най-малкия враг със собственото си непокорство. Духовното воюване е подобно на всяка битка. Ние, също, трябва се научим на покорство, ако ще ни бъде поверена власт и ще бъдем използвани за идните битки.

Въпреки че бях във военноморската флота, аз трябваше да мина през основно пехотно обучение с морския корпус, за да бъда назначен в земните защитни сили при нашата Морска Въздушна Станция. Спомням си строгото предупреждение на инструктора, че по време на стрелба ние трябва да стоим в нашата определена позиция, защото ако врагът не ни застреля, те щяха да го направят! Ако не бяхме в нашата определена позиция, те щяха да допуснат, че ние сме врагът, тъй като нашият огън идваше от място, където те не бяха изпращали никой.

В битка е наложително да слушаме нарежданията и да ги следваме точно. Плановете на битката ще се разрушат бързо и всяка битка ще бъде загубена, ако войските решат да правят това, което си мислят, че е най-добро. Ето защо маршируването, обучението и другите упражнения предназначени да обучат войските да слушат другите и да ги следват точно са основните цели на тренировката. Те ще бъдат в опасност за себе си и за тяхната част и вероятно за цялата войска, ако не се покоряват на другите.

Неразбираемо е, че това е главната причина защо понастоящем има толкова малко победа в тялото на Христос и толкова много поражение. Много малко понастоящем са се научили да действат като едно цяло, и затова са податливи да минат през сериозно духовно воюване. Тези, които се опитват да минат през него без необходимото обучение и посвещение към покорство, често са наранявани, или дори по-лошо.

Нашия Бог е военен Бог. Неговото име „Господ на множествата” в Писанието или „Господ на армиите” е използвано повече от десет пъти повече от всичките Му други имена. Той ще води армия в завладяване на земята, не тълпа, която е готова на грабеж и плячкосване. Повечето обичат да слушат за отиването да се завладее Обещаната Земя, но много малко искат да издържат обучението и дисциплината необходими за да ни подготвят за това.

Ние трябва да разберем, че следваме Царят, а един цар дава наредби. Той няма да иска гласуване. Както Павел пише в Рим.1:4-5, „...Исус Христос нашия Господ, чрез когото сме получили благодат и апостолство да привеждаме в покорството на вярата...” (курсивът е мой). Истинската вяра винаги е демонстрирана чрез покорство, което е причината защо една от основните гръцки думи за „вяра” в Новия Завет също е преведена като „покорство.” Павел доразвива това допълнително в Рим.16:25-27:

А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исус Христос, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена, а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата (курсивът е мой).

Както говорихме, имало е много ужасни злоупотреби с властта в тялото на Христос през историята, дори нашата съвременна история, но това не отхвърля нуждата от покорство. Това е допуснато като изпит за тези, които може да им бъде поверена истинска власт. Точно както Израел беше снабдяван с царе след тяхното преживяване със Саул, най-великият цар, който те някога щяха да имат просто узряваше, и Саул много му помогна в този процес. Тези, които тогава отхвърлиха всеки цар пропуснаха най-великия. Тези, които са водени повече от минали провали и рани отколкото от разпознаване на Духа винаги ще пропускат своите най-велики възможности във вярата, което винаги ще изисква най-голямата вяра, за да се победят нашите собствени грешки, или тези на другите.

Много християни загубиха своята вяра след големите скандали през 80-те, но това само разкрива колко плитка е била тяхната вяра. Тези, които имат истинска вяра никога няма да я изгубят поради провалите на другите – тяхната вяра не е в другите, но в Бог. Обаче, ние трябва също да разберем, че Бог е в нас и ще върши повече от Своите дела чрез хора, и ще упражнява повече от Своята власт чрез тях, точно както винаги е правил.

Мнозина сега казват, че те не се покоряват на хората, но само на Бог. През историята, обаче, Бог е разкривал Своята власт чрез хора. Ако не получаваме нашите напътствия чрез хора, ние вероятно не сме част от Неговата армия. Винаги когато чувам някой да прави такова изявление, аз решавам точно тогава да стоя колкото мога по-далеч от него, и да го държа колкото мога по-далеч от нашата работа. Такова своеволно, бунтовно отношение винаги накрая ще доведе деление и разрушение.

От друга страна, с църквата, Божиите хора, е било ужасно злоупотребявано от незрели, нестабилни, своеволни, и търсещи своето си лидери. Една от клетвите, която щеше да дойде върху Израел, ако се разбунтува срещу Бог беше да имат деца за лидери, и това със сигурност изглежда е случаят с голяма част от църквата.

Ако това са нашите действия, ние трябва също да се покаем, и да молим Господа за зрели лидери.

В пророческия план, който съответства на това изучаване в книгата Исус Навиев, аз вярвам, че църквата тъкмо идва при реката Йордан и се подготвя да я прекоси. Дисциплинирането на всички, което става от този момент нататък ще направи църквата готова за да наследи обещанията. Обаче, понеже Гай е в тази история не означава, че ние трябва да претърпим същото поражение, ако смирим себе си и се научим от уроците на Израел. Това е, което ни се казва в 1 Кор.10, след като Павел изрежда преживяванията на Израел в пустинята, той казва, „А всичко това им се случи за примери, и се записа за поука нам, върху които са стигнали последните времена” (ст. 11). Преживяванията на Израел са тука като пророчески сценарий, и ние можем да се учим от тях така че да не трябва да повтаряме същите грешки. Ако съдим себе си, Той няма да трябва да ни съди. Нека да не ставаме арогантни, мислейки си, че сме по-добри, но просто, че ни е била дадена повече благодат като ни е била дадена Библията.

Част XII

В историята на Израел, ние виждаме модел, че някои от техните най-опустошителни поражения идваха точно след някои от най-грандиозните им победи. Историята на църквата също е изпълнена със същия този модел. Защо е така? Отговора е в Пр.16:18: „Гордостта върви преди разрушението, и надменния дух преди препъването.”

Ако не бдим над сърцата си, големите победи могат да доведат до гордост, а арогантността ще доведе до безразличие, а безразличието е широко отворена врата за бъдещо поражение.

Последствията от греха на Ахан могат да изглеждат крайни, обаче, ако беше оставен непоправен в народа той щеше да доведе до много повече разрушение и унищожение. Колкото по-далеч отиваме, и колкото по-успешни ставаме, толкова по-опустошителни могат да стават нашите грешки. Мъдрите разбират това и стават дори по-бдителни когато са по-успешни, особено след важен пробив или победа.

След Ерихон, Израел вероятно гледаха с презрение на малкото градче Гай, но това им донесе големи неприятности. След това щеше да има ново отношение и към последствията от греха и към самонадеяността, с ново смирение към всеки враг или крепост, без значение от техния изглед. Да, Бог беше с тях, и докато те Го следваха те не можеха да бъдат поразени. Също така, когато битките стават по-сериозни, толкова по-близо трябва да стоим до Него. Ние трябва да оставим победите да ни отведат по-близо до Господа, а не далеч от Него.

Когато се занимавах с бизнес, аз направих дузина решения, които изглеждаха да бъдат решения на живот и смърт за бизнеса. В началото те изглеждаха невероятно тежки понеже осъзнах колко много разчитах на тях. Колкото по-добри сделки правех, толкова по-небрежен ставах в моето отношение. После взех едно лошо решение, и целият бизнес бързо се разплете. Без съмнение, аз бях станал напълно арогантен като бизнесмен, което отвори широка вратата за едно глупаво решение, което обрече бизнеса, за който бях работил толкова усилено да го изградя.

От тогава, аз съм наблюдавал много други да претърпяват същата съдба. Ние всички можем да се замислим за служения, които се издигат като метеор, само за да пламнат дори много по-бързо, често само поради едно глупаво действие или един необуздан грях, на който му е било позволено да остане в живота на лидера. Повечето от тези служения вероятно са били изградени на множество действия на вяра и мъдрост, но са били съборени поради само един лекомислен грях или невнимание. Това неизбежно се случва на гордите.

Спомням си как обикалях из офисите на нашия бизнес един ден, гледайки дузината хора суетящи се наоколо, мислейки си колко голям и силен е станал само за няколко години. Аз считах себе си за надарен пилот, но никога не бях осъзнавал, че също съм и добър бизнесмен, а очевидно бях. Мисля, че този ден беше денят, в който бизнесът беше обречен. Не осъзнавах колко от Божията благодат беше върху моя бизнес. Този ден тя започна да си тръгва, така че аз исках да избягам от бизнеса. Господ дава Своята благодат на смирените, а този ден аз си заминах от смирението, което Му даваше възможност да ми дава благодат.

Спомням си този ден добре понеже това беше същият ден когато совалката Челинджър избухна скоро след като излетя. На борда беше първия учител в орбита. За тези, които слушаха, това събитие щеше да ни научи много. Миналата седмица беше 12 годишнината от това бедствие, и имаше много специални доклади за него. Отново и отново аз слушах това „гордостта обрече Челинджър.”

Гордостта също обрече и Титаник. Строителите казвали, че той не може да бъде потопен – един от тях дори се хвалел, че „дори Бог не може да потопи този кораб.” Бог не го потопи. Той не го направи. Тяхната гордост го направи докато те плавали в море пълно с айсберги. Капитан Смит бил избран за това пътешествие понеже той никога е нямал инцидент в морето. Той завинаги ще бъде запомнен с инцидента, който имаше.

Ние трябва също да разберем, че в този век света е в силата на злият, и той възнаграждава тези, които му служат, поне докато са му полезни. Следователно дявола обикновено ще възнаграждава гордостта. Това може да бъде препятствие за праведните, както четем в Пс.73:1-3: Наистина Бог е добър към Израел, към чистите по сърце!

Но колкото до мен, краката ми почти се препънаха; стъпките ми се подхлъзнаха.

Защото завидях на арогантните, когато видях преуспяването на нечестивите.

Може да има тенденция за нас да мислим, че понеже някой може да минава с неща, те имат благосклонност, когато в същност това може да бъде най-уязвимото нещо, както ни се казва в Евр.12:5-8: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той; Защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема", Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

Казва се, че Соломон се пазарял под дисциплината на своя баща, оплаквайки се, че никой от другите му братя не бил третиран толкова жестоко колкото него, но те не били призовани да бъдат царе. Когато Соломон стана цар той разбра и оцени дисциплината. Когато имаме разбиране, това наистина не е милост да можем да се измъкнем с неща, но милост е да получим дисциплиниране от Бог.

Поради тази причина, изпитанията, през които трябва да преминем не са непременно защото вършим нещо неправилно, но по-скоро поради нашето призвание. Не прахосвайте изпитанията си, и не презирайте дисциплинирането на Господа, но го приемайте като доказателство за Неговата любов към вас.

Бог беше толкова много с Израел при Гай колкото беше и при Ерихон. Израел все още бяха Неговия народ, и Той ги обичаше, което е причината защо ги дисциплинираше толкова строго. Нека да продължаваме да бъдем бдителни над нашите сърца, и нека никога да не злоупотребяваме с Божията благодат, защото това ще ни дисквалифицира от това да я получаваме. Апостол Павел споменава това в Рим.9:14-18:

И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

Защото казва на Мойсей: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"

И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

Първо, Бог не дължи на никого милост. Той може да избере да покаже милост на някой, а на друг не, и това не е несправедливост. Той ни е създал и може да прави каквото желае. Той може да направи един съд за почит, а друг за безчестие. Той е Създателят и Той може да прави каквото Му харесва. Дори ако Господ избере да покаже крайна милост към някой, отивайки далеч отвъд границите на милостта, която някога е протягал към някой друг, ние сме глупави, ако злоупотребяваме с някоя милост.

Обаче, нашия Бог е милостив, и Той желае да дава милост вместо осъждение, но Той не може да я дава, ако ние нямаме смирено сърце. Ако едно дете иска нещо в арогантност, и ние му го дадем, ние закоравяваме сърцето му в гордост, която ще му причини много неприятности. Това е защото Господ ни обича, че Той е толкова строг, не искайки нашите съра да се закоравят в гордост, бунт, или упорство.

Никога не злоупотребявайте с Божията милост. Той може да я дава, а може и да не я дава, поради Свои Собствени причини Той може да избере или да не избере да я протегне към нас. Той може да покаже необикновена милост по определен въпрос на човека до нас, и да не покаже никаква на нас за същото нещо. Това е основна и обикновено трагична грешка да злоупотребяваме с Божията благодат и милост. Да злоупотребяваме е основна форма на гордост, и това води до падане.

Има още един урок, който трябва да научим от битката за Гай, който е изложен в И. Н.8:18, 26:

Тогава Господ каза на Исуса: „Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам града в ръката ти.” Исус, прочее, простря към града копието, което държеше в ръката си...

Защото Исус не оттегли ръката си, с която бе прострял копието, догде не изтреби като обречени, всичките жители на Гай.

Какво общо имаше протягането на копието на Исус Навин с победата? Има пророчески действия и символи, които са духовни, които могат да бъдат мощни последствия в естественото. Често тези неща разкриват духовни обстоятелства, които са необходими за победата в естественото, както беше тука. Често ние започваме да надделяваме над злото в битка и си почиваме, оттегляйки копието си, позволявайки на врага да се прегрупира, попречвайки на пълната ни победа. Исус Навин се научи да държи копието протегнато и да се бие докато врагът беше напълно поразен. Ние трябва да правим същото.

Това ще бъде година на пробиви и победи за тези, които са покорни и са установили сърцата си да следват Господа. Това е годината когато християните ще започнат да печелят победа над неща, които са им пречили за дълго време. Обаче, ние не трябва да се установяваме просто за победи, но за пълната победа. Ние, също, трябва да се научим да държим копието си протегната и да продължаваме да атакуваме злите крепости, които са обитавали в нашата Обещана Земя докато имаме пълна победа над тях.
Част XIII 13 февруари, 2006
дивително, точно след като Израел погълна уроците от греха на Ахан и тяхното първоначално поражение при Гай, следващото главно събитие в завоюването им на Обещаната Земя беше тяхното измамване от гаваонците. Това, също, беше резултата от самонадеяност от страна на лидерите на Израел. Действително, самонадеяността е труден за разчупване навик.

Както четем в И. Н.9, когато гаваонците видяха, че Израел бяха съсипани при Гай, те решиха да действат хитро и да измамят Израел, за да запазят себе си.

е изпратиха пратеници при Исус Навин за да направят завет с Израел. Те взеха стари мехове и стар хляб, но твърдяха, че меховете са били нови и хлябът пресен когато са напуснали домовете си, показвайки, че идват от „далечна страна.” Но Израел все още се безпокояха, че те можеше да живеят близо до тях.

Обаче, се казва, че погледнаха тези провизии, „...и не попитаха Господа за съвет,” (вж. И. Н.9:14) и така направиха завет с тях. Те скоро научиха, че са били подиграни и че гаваонците в същност живеят много близо, точно сред тяхната земя. Обаче, поради техния завет, те не можеха да направят нищо.

Разбира се никой не може да обвини гаваинците за това, но Израел сега имаха сериозен проблем. Израел им беше заповядано да не оставят никой от жителите на земята защото те щяха да станат примамка за тях. Сега те трябваше да нарушат тази основна заповед на Господа поради тяхната самонадеяност правейки завет с гаваонците без първо да се допитат до Господа. Това беше голяма самонадеяност тъй като те имаха завет с Господа. Какъвто и завет да направеха с някой това също щеше да задължи и Господа, и следователно никога не трябваше да бъде правен без Неговото позволение.

Тъй като ние също сме заветни хора с Господа, не трябвали това също да се прилага и за нас? Разбира се, че трябва. Ето защо един християнин никога не трябва да влиза в договор или завет с някой без първо да пита Господа. Ние си носим много ненужни проблеми като влизаме в съглашения без да се съветваме първо с Господа. Господ очевидно може да види неща, които ние не можем, и Той ще ни даде насока и съвет, ако ние Го търсим. Да не правим това е оскърбяване на нашия завет с Него.

Вторият голям урок от тази случка с гаваонците е, че когато ние започнем да наследяваме нашите обещания, внимавайте за тези, които идват със стар хляб и стари мехове. Разбира се, старият хляб говори за учение, което не е свежо, а старите мехове са тези, които са толкова твърди и непреклонни, че не могат да побират разширяващата, променяща природа на новото вино на Духа.

Както може да се очаква, веднага след като Израел направиха завета с гаваонците, Гаваон беше нападнат и Израел трябваше да се бият за тях. Въпреки че Господ извърши велико чудо за Исус Навин като направи слънцето да спре така че той да може напълно да порази аморейците, това все пак не означава, че това беше най-доброто за Израел. Господ „прави всичко да работи за добро на тези, които Го обичат, които са призовани според Неговото намерение” (Рим.8:28) но това не означава, че е най-доброто. Ние не трябва да си мислим, че само защото нещо се е обърнало в добро то е било най-доброто. Не беше правилно за Израел да правят този завет, и не е правилно и за нас да правим това, въпреки че Господ ще се намесва на наша страна, обръщайки го в нещо добро.

Когато започнете да преживявате победите и да завладявате своите обещания, мнозина ще искат да се присъединят към вас, и те ще искат да се биете в техните битки за тях. Това може да бъде голямо отклонение. Въпреки че Господ е с нас и винаги ще прави нещата да работят за добро, това може да ни отведе далеч от нашето призвание и цел. Не правете никакъв завет или съглашение с някой без първо да се допитате до Господа, особено с тези, които имат стар хляб и стари мехове.
Част XIV

20 февруари, 2006

Израел бяха призовани да бъдат светлина за народите, народ, който беше с различен дух, управляван от закон и справедливост, и свободен от разврата на душата, който беше рак унищожаващ народите. Изискваше се радикална хирургия, за да се махне този рак от земята, която Израел щеше да наследи.

Въпреки това, ние знаем от Писанията, че Бог обича всички хора и желае те да бъдат спасени. Ние можем да бъдем сигурни, че всички Негови действия са предназначени за крайното спасение на човечеството. Самото снабдяване, към което Исус Навин водеше Израел беше снабдяване, така че народите да имат възможност в бъдеще да се върнат към Бог и да живеят. Ние можем да установим в сърцата си, че Създателят е справедлив и всякак си е заинтересован за най-доброто за човечеството.

Това са двете неща, които трябва да установим в нашето сърце докато се придвижваме напред към завладяването на обещанията, които са ни били дадени. Първо, Бог е справедлив. Без значение от неща, които можем да не разбираме в нашите ограничени умове и ограничени перспективи, Той винаги е справедлив и обикновено милостив. Второто нещо е, че не може да има никакъв компромис със злото в нашето наследство.

Ако сме по-заинтересовани за това да изглеждаме политически коректни вместо да бъдем покорни, ние няма да го направим. Покорството на Бог и вършенето на Неговата воля трябва да бъде най-основното посвещение на нашия живот. За сега ние „виждаме отчасти, и знаем отчасти” (вж. 1 Кор. 13:9). Следователно, необходима е вяра, така че това обикновено е хабене на време да се опитваме да убедим тези, които се съмняват в Божията справедливост. Това, от което сме заинтересовани е неговото приложение за нас. В съдния ден всички ще познаят, че Създателят е наистина справедлив и милостив.

Както дискутирахме по-рано, казва ни се в 1 Кор. 10:11 относно историята на Израел, „ А всичко това им се случи за примери, и се записа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.” Всички тези народи и градове представляват крепости в нашето наследство, което също трябва да бъде завладяно. Когато ние се бием срещу тези крепости, които представляват влиянието на злото в нашата земя, ние, също, не можем да правим компромис със заповедта, че всички тези езически влияния трябва да бъдат унищожени.

Разбира се, както също по-рано дискутирахме, нашето наследство в Христос са народите. Нашата цел не е да унищожаваме другите, но по-скоро да ги видим спасени. Нито пък оръжията на нашето воюване са плътски или физически, но са духовни. Въпреки това, ние трябва да бъдем решени да не правим компромис със злото. Ние няма да бъдем способни да помогнем на никой, ако правим компромис със злото. Една от най-трагичните и опустошителни грешки на християнството в историята е била да се прави компромис с езически вярвания и поведение, за да бъде приемливо за тях. Това е мисленето на наивността; тъй като такъв компромис води само към неуважение на самите нас и на нашата вяра, коствайки ни силата да обръщаме хората.