Превземане на Земята,Част I от Рик Джойнър

Има една древна военна поговорка, която казва, „Екзекутирай един и научи хиляди.” След смъртта на Ананий и Сапфира, ние четем в Дея.5:11, „И голям страх дойде върху цялата църква, и върху всички, които чуха тези неща.” И двете тези неща ще изглеждат жестоки и крайни за тези, които са склонни към беззаконие, но когато помазанието се увеличава, и последните битки приближават, ние можем да очакваме дисциплината и последствията за престъплението да растат съответно с това – за наша полза! Всеки мрази обучаващите сержанти във военните лагери, но при първото вкусване на битката вие ги обичате повече от майка си или баща си, когато разберете, че са те били тези, които наистина са се грижили за вас.

Ако сме призовани в място на власт или влияние в тялото на Христос, ние трябва да дисциплинираме себе си съответно с това. С истинската духовна власт идва истинска отговорност. На Адам му беше беше дадена власт над земята, така че когато той падна всеки и всичко под неговата власт пострада, дори билиони и билиони хора. Ние можем да си мислим, че това не беше честно, но тази „справедливост” също даде възможност на един Човек, „последният Адам,” Христос Исус, да плати наказанието и да изкупи билиони и билиони, и всички друго, което беше под властта на Адам.

Колкото повече власт имаме, толкова е по-голяма възможността да вършим добро. Ако прегрешим, повече хора ще бъдат наранени чрез нашия провал. Ние искаме власт, да завладеем Обещаната Земя, което в Христос са нациите, но готови ли сме за това? В това време, очевидният отговор на този въпрос е „не.” В пророческата перспектива къде сме в това разписание, ние просто сме готви да прекосим Йордан. Болката от обрязването и дисциплинирането, които Капитана на армиите ще изработи в своите хора, учейки ги как да събарят крепости, ще донесат тази дисциплина и единство, бързо.

Поради това, където църквата скоро ще отиде, и това, което скоро ще вършим, за следващите няколко години църквата ще стане много запозната с думата „дисциплина,” и ние ще започнем да преживяваме това на едно изцяло ново ниво. Понеже армията на Господа е армия от доброволци, мнозина няма да издържат това. Това ще бъде времето когато Господ каза, „И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на повечето хора ще охладнее,” (Мт.24:12). Беззаконието в техните сърца няма да им позволи да издържат дисциплината, която ще се изисква от тези, които притежават царството.

Вероятно е истина дори днес, че има повече християни, които са станали изолирани от тялото на Христос вместо да са живи членове на църквата, което не е истина, ако ние не сме наистина свързани с местно тяло от вярващи. Ние не можем да бъдем правилно свързани с Главата без също да бъдем правилно свързани с Неговото тяло. Чувал съм всякакви извинения и нови доктрини за това как църквата трябва да включва тяхното приятелство, и въпреки че всяко такова събрание може и трябва да бъде събрание на църквата, тези, които заместват такива взаимоотношения с истинския църковен живот трагично ще открият много скоро колко дефектно е това разсъждение.

Павел предупреди в 1 Кор.11:30, „Поради тази причина (не разпознаване на тялото правилно) мнозина между вас са слаби и болни, а доста са починали.” Когато питах Господа преди няколко месеца за това колко реална е заплахата от птичия грип, беше ми даден сън, в който видях вълна от смърт, която се простираше толкова далеч колкото можех да видя и беше почти върху нас. Единственото сигурно място от това беше в дома на Господа, който беше най-близо до мен. Аз се събудих мислейки за горния стих, и въпреки че винаги съм вярвал, че е решително да има истинско взаимоотношение в местна църква за истинска духовна зрялост, откакто имах този сън аз чувствам изцяло нов товар да надуя алармата за християни, които са се отделили от църквата да се върнат, не повърхностно, но с истинско посвещение на сърцето.

Ако последните няколко параграфа са ви засегнали, тогава вие сте тези, които трябва да чуят това най-много. Аз не се опитвам да ви засегна, но по-скоро бих бил този обучаващ сержант, който мразите за малко, който въпреки това ви подготвя за идните времена.

Ако сте били наранени от църквата, или наранени от лидерството на църквата, преодолейте това. Аз лично не мисля, че е възможно да има истинско църковно взаимоотношение без истинско нараняване, разочарование, или отхвърляне на някои, точно както не е вероятно, че вие ще избегнете тези неща, ако сте част от някое семейство. Има много идеалистични виждания за това какво трябва да бъде църквата, и тя действително ще отиде далеч по-нависоко отколкото дори някои от най-големите идеалисти могат да предвидят, но не без първо да мине през пустинята. Според Божият замисъл, единствения път към Обещаната Земя е през пустинята, което е почти точно противоположното на това, което ни е било обещано. Тук е където сме подготвяни за Обещаната Земя.

Точно сега, нормалния църковен живот включва занимаване с всички въпроси на хората, с които Израел трябваше да се занимават в пустинята. Ако не можем да минем през тези неща с хората, тогава ние няма да бъдем подготвени да прекосим с тези, които са ги издържали, и няма да прекосим с тях.

Ние също трябва да разберем, че има разлика между съдене и осъждане, или проклятие. Неговото съдене може да доведе до осъждане или унищожение, но обикновено това е дисциплинирането предназначено да доведе корекция или промяна на поведението, а не унищожение. Както ни се казва в 1 Петр.4:17, „Защото е време да започне съдът с Божият дом.” Това очевидно не означава, че Той ще осъди Своя дом, но как може да бъде доведен съд върху целия свят, ако тези в Собствения Му дом вършат същите неща, за които Той ще съди света? В действителност, Той ще донесе Своя съд върху света чрез Своята църква, и не само това, ние сме призовани да съдим ангели!

Бяха ли Ахан и неговото семейство, или Ананий и Сапфира, осъдени за вечно наказание? Аз не мисля, че е така. Това може да бъде оспорвано, но аз лично вярвам, че те бяха спасени, и следователно имат вечен живот. Обаче, те очевидно не изпълниха своето призвание, но имаха честта да бъдат причислени към останалите от тяхното поколение, които вършеха такива велики неща за Господа.

Пустинята беше предназначена да махне толкова „Ахановци” колкото може преди Израел да прекоси. Трагично е, че много християни са много близо да бъдат подобно отмахнати от тази земя. Много от тях могат да ни изглеждат „добри хора,” може би дори едни от най-добрите, и в действителност те може да са такива по много начини, но Господ ще пощади мнозина от правене на трагични грешки, които могат да струват много скъпо на тях и на много други в идните времена.

Аз осъзнавам, че самият аз мога да бъда в тази група, на която няма да й бъде позволено да прекоси, и въпреки, че дълбоко желая да бъда част от тези, които се сражават за земята, ако е така, аз радостно приемам решението на Господа. Обаче, аз няма да съм истински стражар, ако не надуя алармата. Идните времена ще разкрият състоянието на вярата и живота на всеки. Едно от най-решителните решения, което можете да вземете е да отидете в правилното тяло от вярващи, където има истински и жив църковен живот, да откриете мястото си в него, и да не напускате поста си. Отново, нека отново да разгледаме Евр.12:5-13:

"Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той;

защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема."

Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата святост.

Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена",

и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

Част VI

19 декември, 2005

Разбира се, всичкото злато, сребро, мед, желязо, и всичко друго на земята е на Господа. Той не се нуждаеше от тези скъпоценности от Ерихон, но Израел имах нужда да ги дадат така че лакомията да няма място в Израел. Каквато и лакомия да ни принуждава да притежаваме ще стане идол, който носи смъртоносна поквара и измама в лагера на Господа. Трябваше да се занимаят с това зло преди да могат да отидат по-нататък. Това беше лакомия, или ламтеж, което причини Ахан да се спъне, както той призна когато беше конфронтиран в И. Н.7:20-21:

И Ахан в отговор на Исус каза: Наистина аз съгреши на Господа Израилевия Бог, като сторих така и така:

Когато видях между користите една хубава вавилонска дреха, двеста сикли сребро,

и една златна плочка тежка петдесет сикли, пожелах ги и ги взех; и, ето, те са скрити в земята всред шатъра ми, и среброто отдолу.

Въпреки че това беше само един човек, Господ не можеше да допусне Израел да има още една победа докато това семе на лакомия не беше изкоренено от лагера. Ако лакомията беше хванала Израел, вместо да бъде светлина и благословение за света, Израел щеше да стане просто друг подтискащ тиранин. Според обещанията, които Господ беше дал на Израел, те бяха призовани да имат безпрецедентни материални благословения, но не просто за да могат те да бъдат богати, но за да могат да бъдат благословение за света. Същото е истина за нас, но лакомията ще изврати преуспяването и ще го превърне в проклятие и препятствие.

Нещата, с които можете да избягате във Външния Двор могат да причинят да бъдете убити в Святото Място. През следващите няколко години, тези, които искат да пресекат в Обещаната Земя трябва да разберат това. Нямаше и секунда шанс за Ахан. Понеже той се опита да задържи това, което беше забранено, на него му беше забранено да отиде по-нататък. Това може да изглежда сурово, и е, но колкото по-висше е призванието, толкова по-голяма е отговорността. Израел щяха да открият, че нещата, с които са могли да избягат в пустинята ще им причинят ужасни поражения в Обещаната Земя. Има отговорност, която идва с благословенията. Те не са тежки – Бог не иска твърде много от нас, но ние трябва да се научим да Му се покоряваме.

За Ахан да вземе това, което беше под забраната също беше и бунт срещу ясната заповед на Господа. Едно от главните злини на последните дни е беззаконието, което е основното презрение и незачитане на властта. Това отричане на всички идеали е нараснало много драматично през последните няколко десетилетия и ще бъде една от основните поквари, които ще доведат последните неприятности върху света в края на този век.

Обаче, тези, които израстват близо до Господа и са подготвени за Неговите цели, установяването на Неговото царство, ще израстват в противоположния дух. Те ще израстват във все по-голяма почит към властта.

Царството е област, която е под властта на Царя. За да бъде поверена власт на някого в Господа се изисква той да бъде под власт. Има почит към власт, почит към правила и наредби, която ние трябва да имаме или ще бъдем голяма опасност за себе си и за другите, ако ни е дадена повече власт.

Властта, дисциплината, и правилата не са непременно легализъм, въпреки че могат да пресекат тази линия. Обаче, в своята подготовка за лидерство в Господа, аз не съм срещал някой, който да носи значителна духовна власт, който да не е бил в определен момент предмет на някоя крайност от легализъм или прекомерно контролираща власт. Един от великите примери за това в Писанието е цар Давид. Цар Саул беше средството, което Бог използва за да оформи Давид във великия цар, който той щеше да стане.

Как реагира Давид на властта в своя живот, която беше толкова несправедлива, където Саул дори беше демонизиран? Давид го почиташе до края, отказвайки да вдигне собствената си ръка срещу Саул дори когато той се опитваше да убие Давид. Давид дори възнагради мъжете, които погребаха тялото на Саул и му дадоха подобаващо погребение. После той отиде в напълно безпрецедентна крайност и почете децата на Саул, което беше точно обратното на начините, по които действаха царете в онези времена, които бързо убиваха децата на всеки съперник. Но Давид беше на напълно различен дух.

Това беше голямото уважение на Давид към властта, тези, които бяха „помазани от Господа,” което даде възможност на Господа да повери на Давид такава забележителна власт, така че Давид дори беше използван да установи трона, върху който Царя на царете щеше да седи, и Самият Господа Исус щеше да бъде предано наречен „Давидовия Син” (Мт.1:1). Сега разгледайте тези увещания от Писанието относно властта:

Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло.

Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.

Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта (Рим.13:1-7).

Заслужава си да се отбележи, че най-висшата власт в света на Павел по времето когато той пише това беше Нерон, който беше един от най-покварените, зли, побъркани императори, и който действително беше назначен да екзекутира самият Павел. Никъде не се казва да се покоряваме само на най-праведната, справедлива власт, но по-скоро на „всички” власти. Мнозина дисквалифицират себе си от това да получават повече власт от Бога поради начина, по който незачитат гражданската власт в нейните много и различни проявления, включително нашия шеф на работа. Запомнете, че това беше поради висшето призвание на Давид, че той беше подложен на такъв голям изпит с жесток, побъркан цар като Саул. Ако искате да ходите в голяма власт, научете се да минавате този тест.

Има ерозиране на почитането на властта в нашите времена. Тя изглежда, че бързо се стопява. Това ще се случи преди краят на този век и това ще бъде главната причина за „дните на големите неприятности” или „голямата скръб.” Обаче, без значение от това колко жестоки стават правителствата, или другите власти, тези, на които ще им бъде поверена властта на идващото царство трябва по всеки начин да се отнасят към тях с достойнство и уважение. Това е „изпита на Саул.”

Не говорете зло за вашите лидери. Не показвайте неуважение към полицията, кметовете, правителствата, или някой друг във власт, и учете на уважение към тях вашите деца, започвайки с техните учители, принципи, и т. н. Това не означава, че ние не можем да не се съгласяваме с техните политики или действия, и в случаите с учителите това може да включва някои от техните учения, но ние трябва да правим това по възможно най-почтителния начин. В 1 Тим.2:1-2, ни е даден

много позитивен подход към властта,

И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци,

за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.

Тук Павел ги увещава да правят това „преди всичко,” като първостепенно нещо, което трябва да правят. Когато бях млад християнин, аз забелязах, че имаше измама в президента Никсън, и аз започнах да се радвам, че съм бил прав за това когато избухна скандала Уотъргейт. Обаче, Господ ме смъмри и каза, че ако Неговите хора се бяха молили повече за президента, той нямаше да падне в покварата, в която беше паднал. Аз обвинявах президента, но Господ обвиняваше мен за това, че не бях ходатаят, който бях призован да бъда.

Това може да звучи сурово, особено за някой нов християнин, но аз се моля отначалото да ходя в истинска духовна власт, и Господ отговори на моята молитва. Това също е една причина защо се опитвам да правя всичко, което мога за да почитам всеки президент, демократ или републиканец, а не да се оплаквам от нещата, които те правят, с които аз не съм съгласен, но вместо това се моля за тях да имат мъдрост отгоре. Аз мисля, че поради тази причина Господ ми е дал някакво влияние над хора във високи места, и ми беше казано, че в бъдеще ще имам повече влияние. Това не е нещо, за което съм загрижен постоянно, но искам да имам повече влияние над изплуващото поколение от духовни лидери, идващите посланици, които ще проповядват евангелието на царството със сила, но аз оценявам ефекта, който влиянието над политическите лидери може да има. Аз също силно оценявам службата, която те имат за нас.

Накрая, размислете как можем да изпълним увещанието от Рим13:8-14, което следва увещанието на Павел да почитаме тези, които са в позиции на власт:

Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

И това вършете като знаете времето, че часът е вече настъпил да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.

Нощта премина а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирове и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

Но облечете се с Господа Исус Христос, и не промишлявайте за страстите на плътта.

Част VII

2 януари, 2006

Това изучаване е за това как ще превземем Обещаната Земя, като църква, и като отделни личности. В изучаването от тази седмица, искам да се фокусирам на това как можем индивидуално да започнем да практикуваме да спрем нашите скитания, главно обикаляйки в пустинята, и да започнем да ходим в нашата цел, нашата Обещана Земя от Бог.

Също не е случайност, че Празника на Посвещението, или Празника на Светлините, празнуван от юдейския народ, започва с това, което християните празнуват като Рождество, и завършва на Нова Година. На Рождество е запалена първата свещ на този празник, и на Нова Година, е запалена осмата, последната свещ на този празник. Пророчески, осем е числото на новите начала. Тази година има благодат от Бог за посвещения, които ще доведат до ново начало.

Този празник не беше един от първоначалните определени от Мойсей, но това е празник, който дори Господ Исус празнуваше когато ходеше по земята, и той има специално значение за християните, точно както всички юдейски празници са пророчески. Празника на Посвещението е празнуването на победата на Макавеите над гръцките потисници, които се стремяли да унищожат юдейския народ като осквернят земята на Израел и сърцето на земята по това време, нейния храм. Те правели това по най-оскърбителния начин, дори намазали със свинска кръв олтара.

Също така е имало подобно оскверняване на храма на Господа в наше време, църквата, и то също, е направено по някои от най-оскърбителните начини. Обаче, точно както оскърбленията на гърците подбудили Макавеите да се решат, че е по-добре да умрат отколкото да търпят каквото и да е оскверняване, подобна смелост и решителност ще дойде в много християни сега. Те ще прегърнат смъртта, смъртта на себето, за да изгонят всяка форма на опресия от техния живот, и Бог ще посрещне тези, които се надигат с такава решителност с Неговата благодат за да постигнат победата.

Макавеите се надигнали и се изправили пред това, което изглеждало като най-невъзможното неравенство когато те предизвикали най-мощната империя в света онова време. Обаче, те вярвали на Бог повече отколкото вярвали в неравенството. Ще ни е нужна подобна вяра за да отблъснем яростната атака на гръцкия манталитет на хуманизъм и другите оскърбителни осквернявания на храма на Господа по най-оскърбителния начин, и да превъзмогнем да поправим земята, и да очистим храма. Но това ще бъде направено. Защо да не бъдете част от това и не се изправите сега?

Аз знам, че мнозина, ако не и повечето от нас, са направили много предишни новогодишни решения, но тази година има специална благодат за тези, които смирят себе си още веднъж, и посветят себе си на това, което е право. Това ще изисква посвещение, дисциплина от наша страна, които и двете са покорство и вяра, но Той ще прибави специална благодат за да ни помогне тази година.

Станало е ясно чрез много проучвания, че повечето християни живеят в сериозно поражение поне в някои области от техния живот. Това не трябва да продължава повече, но ще е нужно нашето посвещение да победим крепостите. Ако посветим себе си отново, решавайки да се покорим, това може да се промени тази година, започвайки от днес, и да се превърне в трайна победа.

Има едно основно посвещение, което сме призовани да имаме като християни, което мнозина са забравили, което е причинило голяма част от поражението и объркването на християните. Истинската вяра винаги се доказва чрез покорство, което е причината защо думата в Новия Завет, която обикновено се превежда вяра също означава и вярност. Истинската вярност в нашия живот се доказва чрез покорство на една от основните заповеди, която Господ ни даде в Мт.6:33-34:

„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.„Затова не се безпокойте за утре; защото утрешния ден ще се безпокои за себе си.”

Много християни прекарват толкова много от своя живот в объркване и провал защото не се покоряват на това. Те са взели главни решения основани първо на професионални възможности, на техните земни желания, и други земни, временни неща вместо първо да търсят целите на царството. Ако ние сме основали всички наши решения на това да търсим целите на Неговото царство на първо място, всичко друго ще ни бъде прибавено. Ако нашия живот е основан на това, ние няма да има за какво да се безпокоим, знаейки кой е нашия Източник и Защитник. Няма по-голяма свобода, по-голям мир, от тези, които са резултат от това, че живеем нашия живот посветен на Господа във всичко. Ще ни бъде даде още една възможност да направим това сега. Не позволявайте тази година да мине като другите. Бъдете свободни!

Всички ние трябва да имаме специална признателност към Макавеите защото, ако те не бяха се надигнали за да въстанат, нямаше да има Израел, за да се роди Месията. Също така, това е същата решителност, която се надига в Неговите хора, която Му дава възможност да дойде в нашия живот. Време е да се надигнем и да се бием срещу всяка форма на подтисничество на греха и хуманизма, които са осквернили храмът на Господа, и Господ ще бъде с нас.

Част XI