Глава единадесета – Фалшива духовна власт

Глава единадесета – Фалшива духовна власт

Побеждаването на чародейството е една от първостепенните битки, която почти всеки един призован в служението трябва да срещне. Мнозина дори не забелязват тази сила, която почти сигурно се строява в боен ред пред тях, и така те претърпяват много ненужни рани от нея. Едно от най-важните библейски олицетворения на тази битка се намира в борбата между Илия и Езавел – типичният пророк срещу решителната чародейка.

Тази битка е толкова решителна за онези, които са призовани в служението, че нейният изход ще реши дали те ще изпълнят своето призвание или не. Дори Илия претърпя такова връщане назад в своята битка с Езавел, че той трябваше да предаде своята мантия на друг, и Елисей трябваше по-късно да изпълни много от поръченията, които Бог беше дал на Илия.

Илия все пак извърши велики дела. Той все пак беше един от най-великите пророци живели някога на земята, и получи извънредната почит да бъде занесен на небето в огнена колесница. Обаче, той все пак не извърши всичко, което му беше дадено да извърши. Без значение колко сме извършили, духът на Езавел ще дойде срещу нас за да ни държи настрани от изпълнението на нашата мисия.

Ние не желаем ненужно да издигнем врагът, и не е библейско за нас да се страхуваме от врагът, но трябва да познаваме и да разбираме неговите планове или вероятно ще паднем в тях. Духът на Езавел е едно от неговите най-мощни оръжия срещу всеки, който ходи в духовна власт, и ако ние не внимаваме за тази сила, той ще ни удари много тежко в най-неподходящото време.

Точно след най-голямата победа на Илия, след безстрашната конфронтация и след това убиване на стотици фалшиви пророци тази единствена жена, Езавел, заяви, че тя ще го хване и Илия избяга за живота си. Тогава той дойде до такава депресия, че не искаше дори да живее. Онези, които подценяват силата на духът на Езавел са в ужасно сътресение, и вероятно в ужасно поражение. Аз съм бил свидетел лично на много разрушени църкви, и на много велики мъже на Бог премахнати от тази ужасна виновност.

Чародейството драматично нарасна в света в неотдавнашните години. Една от изричните причини на това движение е да разводни, покори и разруши библейското християнство. Много християни понастоящем претърпяват атаки в някаква форма от онези, които практикуват магия. Разпознаването на природата на тези атаки и разбирайки как да ги победим е станала важно за всички вярващи, не само за пророците. Но пророците безспорно ще бъдат на първата линия на тази битка точно както Илия беше по неговото време.
Нашето предимство в битката
Ние не трябва да бъдем невежи за плановете на врагът (вижте 2 Коринтяни 2:11), но “да бъдем бдителни; защото вашият противник, дяволът, обикаля като ревящ лъв и търси кого да погълне. Съпротивете му се, стоейки твърди във вярата” (1 Петрово 5:8-9). Разбирането на плановете на Сатана значително увеличава нашето предимство в битката. Да бъдем от страната на Господа обезпечава крайната победа. Църквата ще спечели, евангелието накрая ще надделее. Въпросът за нас е дали това ще се случи чрез нас, или нашите наследници ще бъдат тези, които ще свидетелстват на крайната победа?

Цялата църковна ера е била едно духовно воюване и това се усилва когато краят наближава. Сатана сега ще бъде изхвърлен от небесата и ще слезе на земята, където той идва с голям гняв. Въпреки това, ние не трябва да се страхуваме – Този, който живее в нас е по-велик от този, който е в света. този, който е най-малък в царството на Бог има повече сила от всеки антихрист.

Но точно както най-голямата военна сила днес е уязвима, ако не разпознава атаките на врагът, ние също сме уязвими, ако не разпознаваме плановете на Сатана. Единственият начин, по който той може да ни порази е чрез собственото ни невежество или самодоволство. Когато поддържаме нашата позиция в Христос, вземайки пълното въоръжение на Бог и оставайки бдителни, ние не само ще стоим, но ще надделеем над портите на ада.

Какво е чародейство?
Чародейството основно е фалшива духовна власт; то е използване на зъл дух за да се господства, манипулира или контролира над другите. Апостол Павел нарича чародейството (също наречено “магия”) като едно от делата на плътта (вижте Галатяни 5:20). То има своя произход в плътската природа, обаче, обикновено се изражда бързо в демонична сила. Когато се опитваме да използваме емоционален натиск за да манипулираме другите това е основна форма на чародейство. Когато използваме свръх или душевна сила за да запишем служба, дори за работата на Бог, това е чародейство. Когато бизнесмени плануват да намерят да наложат натиск докато преследват сделка, това също може да бъде чародейство. Много от манипулиращите тактики спомагащи за продажните тактики в маркетинга са основни форми на чародейство. Това е една причина защо движението Ню Ейдж е направило такива нашествия в редиците на професионалистите – те разпознават реална сила.

Основната защита срещу фалшивата духовна власт е да се ходи в истинска духовна власт. Побеждаването на чародейството е просто, но не е лесно. То е толкова просто когато влезем в почивката на Бог и вземем Неговото иго върху нас. Поради това апостол Павел предупреди църквата, “Но се боя да не би както змията измами (буквално “омагьоса”) Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата (и чистотата) която дължите на Христос” (2 Коринтяни 11:3 KJV).

Ние сме омагьосвани главно като сме водени настрана от простотата на предаността към Христос. Това, което наричаме “харизматично магьосничество” (това не е предназначено да говори за някое движение или група от хора) обикновено спечелва вход в църква или служение чрез себична амбиция. Това ще ни доведе да започнем да се стремим да грабим, чрез това ще ни накара да се отделим от почивката на Бог, вземайки върху себе си яреми, които не са Негови.

Всичко, което Бог ни дава да вършим Той ни упълномощава да го извършим. Всичко, което започваме в собствената си сила трябва да бъде поддържано от собствената ни сила, което води до натиск, манипулация и контрол. Установяването на нашия живот върху истината и уповавайки на Господа да извърши това, което се отнася до нас е съществено, ако ние някога ще бъдем свободни от влиянието и натиска на чародейството.

Всяка власт или влияние, които ние спечелваме чрез собствената си манипулация или себеиздигане ще бъдат препятствие за нас, спъвайки нашата способност да приемем истинско упълномощаване и власт от Бог. Ако ще ходим в истинска духовна власт, като Давид, ние трябва да се доверим на Господа да ни установи в нея и то на Неговото време. Както Петър увещава, “И така смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно” (1 Петрово 5:6).

Вероятно няма нищо по-опустошаващо за нашето призвание и потенциал за ходене в истинско служение от това да търсим влияние или власт преждевременно. Преждевременната приемственост може да бъде едно от най-опасните неща, които могат да ни се случат. Въпреки че Давид беше призован и помазан за цар много години преди това, той беше напълно търпелив чакайки за позицията. Давид не призова себе си за цар, той позволи на Бог да направи това, и той чакаше търпеливо хората да разпознаят Божията воля. В контраст, Езавел “нарича себе си пророчица” (Откровение 2:20). Ние трябва да се пазим от някой, който търси да установи собственото си признание в служение.

Когато Господ повишава, Той също снабдява благодатта и мъдростта за да се носи властта. Няма по-голяма сигурност, с която да разполагаме от това да знаем, че Бог ни познава и Той е установил нашето служение. Има малко, което може да породи несигурност по-бързо от опитването да поддържаме позиция, която сме взели чрез собственото си издигане или манипулиране, което вероятно е коренът на повечето себезапазване и деления, които понастоящем съществуват в тялото на Христос.

Да бъдеш установен в истинска духовна власт е крепост, която просто не може да бъде проникната от врагът. Павел обяснява, че “Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви” (Римляни 16:20). Когато знаем, че сме установени от Бог ние имаме мир, който напълно смазва врагът. Онези, които са установили себе си в позиция на власт, или влияние, имат малко мир. Колкото повече нашето нелегално спечелване на власт се увеличава, толкова повече борба и манипулация ще се изисква за да я държим. Всичко, което ние правим чрез манипулация, свръх, или душевна сила, без значение колко благородни или духовни са нашите цели, е направено във фалшивата духовна власт на чародейството и е обречено накрая на провал.

За това първият принцип в освобождаването от влиянието на чародейството, е да се покаем за всички начини, по които ние сме го използвали. Сатана не може да изгони Сатана. Чародейството, дори в своите най-зли и дяволски форми ще има отворена врата в нашия живот, ако самите ние го използваме чрез манипулиране или контролиране за да спечелим позиция.

Ние можем да използваме такива средства под привидно оправдателната причина, че се опитваме да изградим църквата, но Бог не се измамва, нито пък врагът. Това, което Бог изгражда не издигнато с човешка мощ или сила, но чрез Неговия Дух. каквото и да построим с някакви други средства е оскърбяване на кръста и накрая ще се противопостави на това, което Духът прави. Плътта воюва против Духът, без значение колко добра се опитваме да направим да изглежда плътта.
Дарбата разпознаване
Дарбата разпознаване на духове е най-важната дарба на Святия Дух даваща ни възможност да различаваме духовният източник на влияние в църквата. Много от това, което е наречено “разпознаване” днес е в същност подозрение вкоренено повече в териториален дух на себезапазване отколкото в Святия Дух. това е защото толкова много от властта, която е упражнявана в църквата днес е фалшива, която кара онези, които я използват да бъдат борещи се, уплашени и даващи да се разбере на всеки, който не могат да контролират.

Истинското духовно разпознаване е вкоренено в любов, която е “търпелива, милостива, не завиждаща, не превъзнасяща се, не гордееща се, не безобразничеща, не търсеща своето, не раздразняваща се, не държаща сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи” (вижте 1 Коринтяни 13:4-7). Мнозина смятат, че готовността “да се вярва на всичко, да се надява на всичко и да се търпи всичко” ще доведе повече до наивност отколкото до разпознаване, но в действителност обратното е истина. Докато не гледаме през очите на Божията любов ние не виждаме ясно и няма да виждаме точно това, което виждаме.

Истинското разпознаване може да оперира единствено чрез Божията любов. Божията любов не трябва да бъде бъркана с неосветена милост, която дава одобрение на нещата, които Бог не одобрява . божията любов е абсолютно чиста и лесно различава между чистото и нечистото, и тя винаги прави това за правилните причини. Несигурността, себезапазването, горчивината, не изцелените рани, непростителността, горчивината, и т.н. ще смущават и неутрализират истинското духовно разпознаване.
Духовна зрялост
Научаването да побеждаваме отхвърлянето и неразбирането точно както Господ го прави, чрез молитва за прощаването на Неговите преследвачи, е съществено, ако ще ходим в Духа, в истинска духовна власт, или в истинско служение.

Ако ще изпълним целите на Бог, ние трябва да дойдем до нивото на зрялост, където “Христовата любов ни принуждава” (2 Коринтяни 5:14). Любовта не държи сметка за зло и не е мотивирана от отхвърляне, което ни води до отмъщение в опита да докажем себе си, и води до изпадане от ходене в истинска власт.

Пророческите преживявания не свидетелстват за зрялостта или важността на някой. Зрелите пророци ще дадат повече за да търсят взаимоотношение и интимност с Господа отколкото преживявания. Онези, които се стремят да имат преживявания могат да успеят да имат доста, но от погрешния източник. Едно ябълково дърво не се безпокои колко ябълки ще произведе всеки ден; ако то наистина е ябълково дърво, ябълките ще дойдат.

Обаче, ние трябва също да различаваме между търсене и стремеж. Правилно е да търсим дарбите на Духът, но това не означава, че трябва да се стремим към тях. Истинските търсачи ще бъдат в мир и почивка, не във възбуда. Аз се молих 25 години да бъда грабнат на третото небе както Павел беше преди да имам преживяванията доближаващи това ниво. Чрез вяра и търпение ние наследяваме обещанията (вижте Евреи 6:12). Истинската вяра е демонстрирана чрез търпение. Вярата търси, но тя също си почива и уповава в мъдростта на Бога.

Всяка частичка влияние, която спечелваме чрез себеиздигане един ден ще стане примка за нас. Всичките пари или други средства, които събираме чрез себеиздигане в действителност ще станат препятствия за нашето ходене в служението, за което сме били призовани.

Каквото и да е спечелено чрез стремеж и себеиздигане ще трябва да бъде поддържано от същото, което ще ни държи настрани от ходене в мястото, където Бог ни е призовал, не споменавам заблудените, които са достатъчно наивни за да ни следват. Манипулацията и издигането са смъртоносни врагове, не само аз пророческото служение, но за всяко истинско служение. Всички, които разбират истинското служение и истинската духовна власт няма да желаят и частичка влияние, което Бог не им е дал.
Страхът от човек води до чародейство
Цар Саул е добър пример за това как човек с истинско служение и помазание от Бог може да падне в тази фалшива духовна власт, или чародейство. Когато му беше заповядано да чака Самуил преди да принесе жертвата, той беше победен от натиска и я принесе преждевременно. Той каза, “Видях, че хората се разпръсваха от мене … а филистимците се събираха” (1 Царе 13:11). На същото това място където мнозина падат и се отклоняват от курса; когато ние започнем да се страхуваме от хората и от обстоятелствата повече отколкото се страхуваме от Бог, ние ще изпаднем от ходене в истинска власт. Когато започнем да се страхуваме от напускането на хората повече отколкото се страхуваме от напускането на Бога, ние сме отделени от истинската вяра.
Прекосявайки линията
Забележително е, че Саул престъпи закона като принесе жертви на Бог, които той не беше квалифициран да принася. Саул беше от племето на Вениамин, не от племето на Леви. Обикновено по този начин чародейството ни кара да се препънем, като ни принуждава да отидем отвъд нашата определена сфера на власт. Апостол Павел обяснява, че той не си е позволил да отиде отвъд сферата на властта, която е била определена за него колкото да достигне до Коринт. Това беше географски предел, който Бог беше поставил върху него за това време, който очевидно по-късно бе вдигнат, но Павел внимаваше да не го прекоси. Когато отидем отвъд това, което Бог ни е призовал да вършим ние отиваме отвъд Неговата благодат, и тогава ставаме лесни мишени за врагът. Ако Сатана не може да те спре, той ще се опита да те тласне твърде далеч.

Това беше падането на някои от “мега-служенията” през 80-те, но това също е било и падането на безбройни по-малки служения, които се опитват да вървят в крак с тях. Това беше неминуемото последствие на някои от изопачените понятия за вяра, които бяха основани през това време. Истинската вяра не винаги е демонстрирана чрез получаване на повече и на по-добро, но понякога чрез свършване дори на това, което Бог е обещал, което Авраам желаеше да направи когато принесе Исаак.

Ако си призован да бъдеш ръководител на 500 души, ти можеш да увеличиш своята църква чрез реклами и добро изкуство на продавач, но дори ако нараснете на 5000, ще дойде денят когато църквата ще се разцепи връщайки те точно обратно до това, за което ти си бил помазан. Ще дойде денят когато никакъв сбор на свръх и душевна сила не ще могат да държат работата отвъд това, за което имаш благодат. Единственият начин, по който ти можеш да я държиш отвъд това, за което имаш благодат е да станеш, поне до някаква степен, култ.

Тези, които наистина разбират духовната власт също така ще имат дълбоко разбиране за Божията благодат. Техният най-голям страх ще бъде да се отделят от мястото на Неговата благодат. Яков и Петър разбираха това, поради което и двамата наблягат, че “Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат” (Яков 4:6; вижте също и 1 Петрово 5:5). Това е гордост, която ни принуждава да отидем отвъд това, което Бог ни е призовал да вършим. Основната форма на тази гордост е “Аз трябва да спася манталитета на света.” Ние можем да чувстваме истинско състрадание когато се опитваме да отговорим на всяка човешка нужда, но това е човешко състрадание в най-добрия случай, и то ни измамва да се опитваме да ходим в нещо, което дори Самият Господ Исус каза, че не прави.

Поради това Саул се разяри на Давид и беше погълнат от това да го унищожи, въпреки че Давид беше “само една бълха” по това време. Колкото манипулацията и контролът вземат господство в нашите сърца, толкова ще е параноята. Онези, които са паднали в тази смъртоносна клопка ще станат неразумно погълнати да изгонят или унищожат всеки, който заплашва техният контрол.

Онези, които получават своя авторитет, признание или сигурност от хората, ще завършат като Саул в чародейски дом. Поради това Самуил предупреди Саул, че “бунта е като греха на чародейството” (1 Царе 15:23 KJV). Когато някой в духовна власт се бунтува срещу Святия Дух, празнотата ще бъде запълнена от фалшивата духовна власт на чародейството.

Това може да започне като простото доверяване в свръх и душевна сила, но без покаяние то може да завърши в най-дяволските форми на самонадеяност и бунт, както виждаме в случаят с цар Саул. Саул уби истинските пророци, преследваше онези, чиито сърца наистина бяха след Господа, и прекара последната си нощ в къщата на магьосница като естествено заключение на посоката, която неговия живот беше поел.

Духовната власт е опасна работа. Ако сме мъдри, като Давид, ние няма да търсим позиция на власт, и дори няма да вземем някоя, която ни е предоставена докато не сме сигурни, че Господ е Този, който ни я представя. Сатана изкушава всеки призован от Бог със същото изкушение, което представи на Исус; ако паднем пред него и неговите пътища той ще ни даде власт над царствата. Бог ни е призовал да управляваме царства, но Неговия път води до кръста и може да бъде постигнат единствено, ако станем слуги на всички. Изкушението на Сатана е да ни предложи бърза и лесна пътека до това, което Бог в действителност ни е призовал да постигнем.
Отговорността на истинската власт
Една от най-повтаряните фрази отнасяща се за Давид е “той се допита до Господа.” В един от малкото случаи когато Давид взе важно решение без да се допита до Господа, последствията бяха опустошаващи. Не беше само Давид, който пострада от последствията на тази самонадеяност, но и хората, които бяха под него. Колкото е по-висока позицията на власт толкова е по-опасно, и толкова повече хора са, които са засегнати от дори привидно незначителните решения.

Когато Адам падна билиони души пострадаха. С властта идва много реална отговорност. Само най-злата, извратена душа ще жадува за такава власт за себични цели. Истинската духовна власт не е някаква почит за да бъде търсена; тя е товар, който трябва да се носи. Мнозина, които търсят власт и влияние не знаят за какво се молят, и че тяхната незрялост може да бъде тяхната присъда, ако им се даде преди времето.

Въпреки че Давид живя хиляда години преди ерата на благодатта, той познаваше благодатта вероятно много по-добре отколкото някои, които са живели в тази ера. Все пак, той също направи грешки, които костваха хиляди животи. Поради това, че вероятно Соломон беше наблюдавал своя баща, единственото нещо, което той желаеше беше мъдрост за да управлява Божиите хора. Всеки призован в позиция на лидерство в църквата трябва да има същото посвещение. Дори без да сме в позиция на духовна власт, самонадеяността може да ни убие. Ако сме в позиция на власт това почти сигурно ще доведе до нашето падане, а също може да доведе и до падането на много други.

Дарбата слово на знание може да бъде величествена демонстрация на сила, и може да донесе голяма възбуда, но онези, които са призовани да ходят в духовна власт ще направят добре търсят дарбата слово на мъдрост повече отколкото слово на знание. Ние се нуждаем от силата на словото на знание за да извършим работата на Господа, но трябва да имаме мъдростта за да използваме тази сила правилно.

Ние имаме истинска духовна власт единствено до степента, до която Исус живее в нас. Истинската духовна власт не е позиция, тя е благодат. Фалшивата духовна власт стои на своята позиция вместо на благодатта. Най-високата духовна власт, Исус, използва Своята позиция за да положи живота Си. Той заповяда на онези, които ще Го последват да вдигнат своите кръстове за да направят същото.

Има прост разграничителен фактор между фалшивото служение и истинското: фалшивите използват своите дарби и хората за себе си; истинските служения използват своите дарби и предават себе си на хората. И отново, себестремежът, себеиздигането и себезапазването са най-разрушителните сили за истинското служение. Дори ако сме били помазани от Бог както цар Саул беше, ние също можем да изпаднем в чародейство, ако тези неща вземат контрол над нас.