Глава девета – Мъдрост за строене

Глава девета – Мъдрост за строене

Интимността с Бог трябва да бъде нашата най-възвишена цел. Това е желанието на Татко за нас. Той ни възлюби толкова много, че изпрати Единствения Си Син за да плати ужасна цена така че да можем да дойдем смело пред Неговия трон. Това безспорно е най-великата привилегия в цялото творение – да имаме такъв достъп до Превъзвишеният Бог. Ангелите дори се чудят на специалното влечение на Господа към човека. Обаче, има нечиста близост с Бог, в която някои падат, което може да бъде най-смъртоносен капан. Юда беше близък с Исус, но Йоан беше интимен. Има разлика.

Някои, които са в това несигурно състояние на нечиста близост обикновено ще отхвърлят този вид увещание защото то поражда в тях неудобен страх. Обаче, Писанията са ясни, че ако нямаме правилният страх от Бог ние ще се отклоним от пътеката на живота. Преспокойно може да бъде, че липсата на чист и свят страх от Господа е редна от най-големите причини за нечисто поведение в голяма част от съвременната църква днес. “И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото” (Притчи 16:6). “Блажен е онзи човек, който се бои (от Бог) винаги, а който закоравява сърцето си, ще падне в бедствие” (Притчи 28:14).

Едно от най-язвителните библейски порицания за състоянието на човечеството, Римляни 3:10-18, което е съставено от цитати от Стария Завет, приключва с причината за тази голяма поквара: “Пред очите им няма страх от Бога” (стих 18). Еремия сравнява липсата на страх от Господа с оставяне на Господа: “Твоето нечестие ще те накаже, и твоите изобличения ще те изобличат; познай прочее и виж, че е зло и горчиво нещо дето си оставил Господа своя Бог, и дето нямаш страх от Мене, казва Господ, Йеова на Силите” (Еремия 2:19).

Има понятие, което мнозина са възприели, че този страх е просто страхопочитание, или уважение, спрямо Бог. Безспорно това се подразбира, но ние трябва да разберем, че това е страхопочитание и уважение до най-високата степен. Когато и Старозаветните и Новозаветните светии се срещаха с живият Бог, ние ще бъдем силно стиснати да наречем техните реакции просто страхопочитание или уважение – те бяха толкова изплашени, че бяха изненадани, че са живи след това!

Йоан, любимецът, беше най-добрият приятел на Господа; това приятелство му спечели привилегията да облегне главата си на Неговите гърди, отпускайки се на Господа в чудесна картина на интимност. Все пак, близо в края на живот прекаран във вярна служба на Него, когато той срещна възкръсналият Господ, той падна на земята “като мъртъв човек” (Откровение 1:17). Никой, който няма истински страх от Господа не Го е видял такъв какъвто е.

Както псалмистът заявява, “Страхът от Господа е началото на мъдрост” (Псалм 111:10 КJV). Исая казва, “Страхът от Господа е неговото съкровище” (Исая 33:6 KJV). Притчи 2:1-5 съединява тези две велики мисли заедно в едно от най-великите библейски увещания.
Сине мой, ако приемеш думите ми и запазиш заповедите ми при себе си,

така щото да преклониш ухото си към мъдростта и да предадеш сърцето си към разума,

ако приемеш благоразумието и издигнеш гласа си към разума,

ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища,

тогава ще разбереш страха от Господа и ще намериш познанието за Бога.

Мъдростта е голямо съкровище. Съкровището на се намира просто чрез налагане на земята, нито расте на дърветата. Това, което прави нещо съкровище е, че то се достига или рядко, или много трудно. Мъдростта е такова съкровище. Тя трудно се намира и лесно се изгубва. Дори Соломон, най-мъдрият човек ходил някога на земята докато Самата Мъдрост дойде, загуби своята мъдрост и я намери в края на живота си. Когато намерим истинска мъдрост ние ще намерим страхът от Господа. Когато загубим страхът от Господа ние загубваме мъдростта, без значение колко знание или разбиране имаме.

Разбираемо е, че има толкова голямо объркване относно страхът от Господа . истинската привлекателност от страхът от Господа е рядкост. Малцина имат желание да платят цената за да го търсят, а това е нещо, което ние трябва да търсим. Мъдростта никога няма да дойде при онези, които не я търсят, и тя бързо ще бъде загубена от всички, които не я ценят истински. А началото на цялата мъдрост е правилно да се страхуваме от Господа.

Ако ти знаеш със сигурност, че е имало златна жилка в задния ти двор, която може да снабди всички твои нужди през останалата част от живота ти, ти би бил благоразумен да напуснеш работата си и да оставиш всичко друго настрана за да копаеш докато го намериш. Обаче, има съкровище по-велико от този залеж, което майката поставя на много от нашите полици за книги, често само събиращо прах – Библията!

Познаването на истината без да се живее носи само осъждение. Ние можем да се чувстваме сигурни в нашето състояние защото сме имали известни духовни преживявания, или посещаваме редовно църква, плащаме десятъци, или подчиняваме себе си на други духовни дисциплини, но Господ многократно предупреждаваше в поученията Си, че мнозина, които знаят истината, и дори вършат велики дела, няма да влязат в царството.

Ако сме като глупавите девици и пренебрегнем това да държим съдовете си пълни с масло, когато Той дойде ние ще бъдем в най-отчаяното положение. Тези глупави девици бяха вярващи, които Го чакаха да дойде. Това може да е добро време да проверим и да видим колко масло има в собствените светилници!

Едно от най-великите съкровища, което човек може да притежава е истинският страх от Господа. Всички други благосклонности и благословения се закрилят от това благословение. Ако наистина имаме сърце страхуващо се от Господа, ние ще прекараме времето си като Го търсим. Колко от нас в действителност прекарват повече време пред телевизора всяка седмица, или дори във вестника, вместо в Библията, или в молитва.

Мнозина престават да прекарват време в своите Библии, или в молитва, просто защото е било толкова сухо, че те не чувстват, че има голяма полза от това. Но това е почти сигурно както са започвали дори големите християнски проповедници. Разликата е, че те са имали такава вяра, че съкровището е било там, че не са спирали да копаят докато не го намерят. Съкровището не лежи на повърхността, и то винаги ще бъде трудно да се придобие. Но кой го смята за достатъчно разкошно за да даде каквото се изисква за да го намери? “Слава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите” (Притчи 25:2).

Мнозина от нас, особено в Запада, са били разглезени от едно лесно спасение. Това не означава, че ние можем да направим нещо за да се доберем до спасение, но има условия за приемане, които рядко се проповядват в Запада. За първите три века на църквата, това обикновено изисквало жертвата, или най-малко рискът от загуба, на всичко, което някой притежавал за да стане християнин. В тези времена това дори включвало самият живот.

След като църквата била институционализирана от държавата, онези, които отхвърляли догмата на държавните институции и на църквата често претърпявали същото преследване, дори и в сегашно време в много страни. Ние трябва да бъдем много благодарни за религиозната свобода, която сега повсеместно имаме в Запада, но тя е много формална. Ако я вземем за даденост тя почти сигурно ще бъде загубена. Но дори по-лошо от това е, че ако нашето спасение е даденост ние можем да бъдем в опасност да го загубим, без значение колко религиозна свобода имаме.

Често сме проповядвали и за спасението и за християнския живот, че се отразяват на нашата склонност за удобство, което води до въпроса дали нашите понятия за спасение или християнски живот са дори библейски или не. Трагично, но мнозина са накарани да се чувстват духовно удобно въпреки че техният вечен живот е в опасност.

Преди няколко години ми беше казано във видение, че църквата в Америка е почти напълно неподготвена за трудности, а тези големи трудности са дошли. Аз знаех, че времената на безпокойство няма да бъдат трудни за онези, които са приготвени за тях. През годините след като получих това слово, аз дойдох до разбиране, че тази подготовка основно е ходене в библейският страх от Господа. Можем да видим това в многото обещания, които са дадени на онези, които се страхуват от Него.

Би ли желал да бъдеш един от онези, на които Господ открива Своя таен съвет преди да направи каквото и да е? Псалм 25:14 казва, “Интимното благоволение на Господа е с онези, които Му се боят.” Единствената характеристика, която е дълбоко очевидна в живота на всички пророци беше чистият и свят страх от Господа. Може точно да се каже, че страхът от Господа е основата на пророческото служение, и трябва да бъде очевиден във всички, които желаят да знаят тайната на Господа.

Разбира се, Господ познава всичко, което се движи по земята, но тази фраза, окото Му да е върху някого, разкрива специална привързаност и грижа. Давид дава това увещание в Псалм 34:

Следващите Писания обещават това, което е по-важно отколкото някое земно съкровище, което можем да натрупаме. Насърчавам те да ги прочетеш търпеливо и нека да възбудят в тебе сърце за да търсиш страхът от Господа, така че да можеш да Го видиш и да Го намериш.

Забеляза ли, че много от обещанията, които са толкова известни днес за да се “изискват,” са с условие да имаме страхът от Господа? Може ли това да бъде причината защо мнозина прекарват безкрайни часове наизустявайки обещанията и цитирайки ги без резултат? Някои дори използват тези обещания за да диктуват заповеди на Господа! Отразява ли това правилният страх от Господа? Предположението често има външността на авторитет, но това е дълбока глупост.

Предпоставката е основана характеристика на предположението, и на онези, които допускат им липсва основен респект от авторитета. Волът изобразява плътската сила, и има мнозина, които вярват, че могат да докарат Божията слава със собствената си сила и мъдрост, дори и никога да не са го казвали. Това предположение не е просто глупаво – то е смъртоносно!

Оза беше верен и добър човек. Той, също, очевидно имаше сърце за Господа. Когато волската кола почти се беше преобърнала, Оза протегна ръката си за да задържи ковчегът. Това изглежда много благородно нещо, но гневът на Господа пламна против Оза така че Той го порази мъртъв! Оза, означава “сила,” и той мислеше, че можеше със собствената си сила да задържи Божията слава – ужасно предположение, за което той плати със своя живот. Въпреки това, Давид постави сцената за такава катастрофа чрез начина, по който опита да докара ковчегът.

Давид първо се разгневи, но после стана мъдър: “И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: ‘Как ще дойде Господния ковчег при мене?” (2 Царе 6:9). Това беше мъдрост за Давид да се страхува от Господа. Също беше мъдрост за него, че не се предаде поради тази единствена грешка, въпреки че беше толкова трагична.

Господ излива Своя Дух днес както изглежда по безпрецедентен начин. Има много “Давидовци,” които Го търсят и имат голяма страст да видят Неговото присъствие върнато в църквата, и Господ иска да дойде. Обаче, мнозина са победени от същата грешка, която направи Давид. Небрежието, и дори високомерието, с които някои са започнали да управляват Неговото присъствие са приготвили пътят за ужасни последствия, ако няма бързо покаяние.

След избухването на Господа при Фарез-Оза, Давид спря всичко докато търсеше Господа за да познае начинът, по който Той желае да се движи. Той доведе свещениците, които трябваше да носят ковчегът според предписаният начин. После, вместо да се опита да използва волът за да Го донесе в Ерусалим, Давид пожертва един вол и угоени телци на всеки пет крачки (вижте стих 13). Ние никога няма да донесем славата на Господа в църквата чрез собствената си сила. Ако сме мъдри ние ще пожертваме на Господа каквато и сила да имаме, точно както увещава Павел:

Когато имаме истинският и свят страх от Господа, ние няма да се страхуваме от нищо друго на тази земя. Доказателството, че имаме истинският страх от Господа е, че не се страхуваме от това, от което светът се страхува. Бог никога не изгубва избори защото Той дори не участва в тях! Неговата политика в нашата страна няма да бъде диктувана от Вашингтон. Но онези, които имат власт от Бог чрез молитва, могат да диктуват политиката във Вашингтон, без значение кой на службата. “Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар” (Исая 33:22 KJV). Тук виждаме, че Господ е всичките три отрасъла на правителството.

Когато църквата стане като Данаил, тогава Той ще се справи с правителството както направи с Навуходоносор. Този човек беше дори по-коравосърдечен от най-презираните съвременни деспоти. Той разруши Ерусалим, храмът, построи си голям златен идол, и дори имаше прищявка да унищожи множества. Обаче, той се поклони на коленете си когато видя силата на Бога на Данаил. Когато ние, както Данаил, откажем да се оскверним с ястията и питиетата на езичниците и да се поклоним на техните идоли, но се покланяме на Господа открито, без значение от последствията, Той ще ни даде мъдрост и сила, които ще обърнат езичниците, и ще ги накарат да превият своите колене пред нашия Бог.
Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!

Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

А това "още веднъж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

защото нашият Бог е огън, който пояжда. (Евреи 12:25-29).

Ние имаме царство, което не може да бъде поклатено, без значение от изборите, войните, революциите, или дори от природните бедствия. Ако ние се клатим когато светът се клати това е защото сме съградени на погрешната основа.