Глава дванадесета – Нашата защита срещу чародейство

Глава дванадесета – Нашата защита срещу чародейство

Онези, които са в лидерство не трябва само да внимават да не използват чародейство, те също трябва да внимават защото ще бъдат главната прицел на онези, които го практикуват. Това е враг, за който ние трябва да наблюдаваме отвън и отвътре. Той е точно толкова хитър когато атакува отвън както когато взема влияние в собствените ни сърца. Тази форма на магия е рядко това, което ние наричаме черна магия, но обикновено е форма на “бяла магия.” Това включва добре изглеждащи хора, които нямат увереността да бъдат направо дръзки и затова използват изпадане в хитри форми на манипулация за да спечелят влияние.

Една забележителна форма на бялата магия, която е обща в църквата ние наричаме “харизматично магьосничество.” Това е възможно да извърши повече вреда за тялото на Христос отколкото някой друг единичен фактор, без да бъде все пак напълно разпознат или да се сравняваме с него. Това е псевдо духовност използвана за да се спечели влияние или контрол чрез използване на свръхестествена маска. Това е източникът на фалшивите пророчества, сънища и видения, които накрая разрушават или неутрализират работата, или довеждат лидерството до мястото където те реагират като презират пророчеството напълно. Личността използваща тази форма на чародейство почти винаги ще мисли, че има умът на Господа, и че лидерството е в бунт.
Ласкателството няма да те заведе никъде
Ласкателството е една от най-смъртоносните тактики на врагът , предназначена да отклони църква или служение от Божията воля. Пророци, които са паднали в чародейство чрез себеиздигане често ще бъдат използвани от врагът по този начин. Те ще те отклонят от курса чрез пророкуване на това, което е много по-внушително или привлекателно от това, за което Бог те е призовал. По този начин същността и средствата на служението ще бъдат отклонени, и обикновено опустошени чрез неуспех.

Пазете се от онези, които се опитват да спечелят влияние чрез пророкуване на грандиозни видения. Приемайте такива думи само от онези, които няма да спечелят нищо като споделят това, или чиято честност е била напълно установена, но никога от онези, които се опитват установят себе си. Пророци с извънредни дарби и власт в този век са се спъвали от други, които са им пророкували, че те са по-велики отколкото са, или че са призовани да вършат по-велики неща отколкото действително са призовани да вършат. В денят на съда ние можем да открием, че тази форма на чародейство е била далеч по-опустошаваща за църквата отколкото атаките от култове, Ню Ейдж и всичките други пророци взети заедно.

Много е лесно да се различат фалшиви пророци, които са от култове, но онези, които са в църквата, които може би са искрени вярващи, са много трудни за различаване. Да, истинският вярващ все пак може да бъде фалшив пророк. Ние сме фалшиви във всяко служение, което си позволяваме без упълномощаването от Бог.

Препоръчителните писма имат своето място, но ние трябва да зададем въпроса на всеки, който се опитва да установи духовна власт, какво училище са посещавали, дипломите, които имат, или под кое служение са стояли. Също така, пазете се от онези, които винаги разказват истории за собствените си пророчески подвизи. В най-добрия случай, това е доказателство за незрялост. Онези, които са истинското нещо ще държат общението с Бог и Неговите ангели като достатъчно, така че няма да се грижат много, много кой друг им вярва. Ако ще бъдем свободни от капаните поставени от фалшивите пророци ние трябва да започнем да разпознаваме себеиздигането и да отхвърлим служението на онези, които го използват.

Ние трябва също да благославяме онези, които се опитват да ни проклинат с черна магия или други форми на сила. Ако врагът може да ни накара да си отмъстим, после той ще ни накара да използваме същият дух, и ние ще размножим самото зло, което се опитваме да изгоним. Ние не воюваме срещу плът и кръв и оръжията на нашето воюване не са плътски, но духовни. Когато започнем да се молим благославяйки хората, които ни атакуват, тогава злата сила на контрол и манипулация е разрушена над тях и над нас. Ние не трябва да връщаме зло за зло, но да побеждаваме злото чрез добро.

В средата на 50-те години, работниците с бели яки надминаха броят на работниците със сини яки в Запада. От това време това мнозинство е нараснало докато сега е пресметнато, че работниците със сини яки ще отидат по пътя на земеделските работници в близкото бъдеще, съставяйки само много малка част от обществото. Когато Господ предсказа, че “знанието ще се увеличи” малцина разбираха до която това ще се случи. Сега информацията е най-важната стока в света и работата на натрупване и превеждане, пакетиране и пренасяне на знание е най-голямата индустрия на земята.

Онези, които са включени в научната индустрия не са само най-многобройните, но те са и най-богатите и най-силните. Те са също групата, която църквата е станала най-неуспешна да достигне. Това е спомогнало да снабди разпространението на Ню Ейдж и други култове. Понеже човек беше създаден да има взаимоотношение с Бог, Който е Дух, има духовна празнота в човека, която създава духовен глад за свръхестественото. Онези, които не познават истинската свръхестествена сила на Бог ще бъдат притеглени от злата и фалшива свръхестествена сила на врагът.

Павел обяснява, “Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила” (1 Коринтяни 4:20). Сатана знае това и е напълно доволен да води битката на нивото на думите (доктрини и т. н.). без значение колко истински и колко добре можем да спорим за нашите доктрини, Сатана няма проблем да победи онези, които не познават силата на Бог, защото те не познават истински царството на Бог – царството не се състои в думи, а в сила. Онези, които наистина вярват в Библията ще ходят в сила. Праведността е резултатът от вярване в нашите сърца, не в умовете ни, а онези, които не познават силата на Бог вярват в Него само в своите умове.

В светлината на някои глупости, които са се проявили в Петдесятното, Харизматичното, Пълното Евангелие и Третата Вълна на Движение, които всички са познавали силата на Бог, е лесно да се разбере защо мнозина се дърпат настрана от дарбите на Духа. Но това също е един от изпитите, който разделя истинските вярващи от онези, които само познават убеждения и доктрини. Бог е призовал глупавите неща на света за да обърка мъдрите. Само смирените ще дойдат до това, което Той прави и Той ще даде Своята благодат само на тях.

Църкви, които отхвърлят свръхестествената сила на Бог днес са станали неуместни и неспособни да достигнат света в свръхестествения конфликт. Колкото по-светско става обществото толкова всъщност ще се увеличава гладът в човека за взаимоотношение със свръхестественото.

Поради това атеистите имат склонност да бъдат притегляни към най-основните форми на магьосничество и черно изкуство; те са измамени в мисленето, че докосват силите, които се крият в човека, но в същност са демонични. Деноминациите и движенията в църквата, които отхвърлят свръхестествената сила на Бог почти всички са свити тъй като са станали неуместни и отегчителни дори за собствените си хора, с малко или никаква сила да привлекат обръщенци.

Много от тези църкви и деноминации, които отхвърлят силата на Бог вече са победени от влиянието на движението Ню Ейдж. Други са победени от духът на века в други форми, не само търпейки извратените и невярващите като членове, но в действителност ръкополагайки ги като пастори и лидери. Противоположно на това, деноминациите и движенията, които проповядват и ходят в свръхестествената сила на Бог, не само растат, но когато са измерени като единична група, са далеч по-растящи от религиозното движение в света.

Апостол Павел заявява, “И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Дух и от сила, за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила” (1 Коринтяни 2:4-5). Конфликтът между царството на Бог и царството на злото е също конфликт между истината и заблудата, и това е противопоставяне на свръхестествена сила.. всяка страна се стреми да запълни духовната празнина в човека създадена при падението.

Цялата история на Божието взаимоотношение с хората включва демонстрация на свръхестествена сила. Противоречиво е да претендираме, че сме библейски хора, ако не ходим в свръхестествената сила на Бог. Самата Библия учи, че онези, които наистина вярват в нея ще вършат нещата, които са написани в нея. Вероятно най-позорната теология измислена някога от безсилни християни в основата си заявява, че святия Дух бил Автор, Който написал само една книга и тогава се оттеглил! Да загатваме, че повече не се нуждаем от Него не е само смешно, това е измама от най-високата класа. Господ е същият днес както е бил когато е писана Библията, и Той все още върши всичко, което е вършил тогава.

Истинското християнство се състои, не само в думи, в демонстрация на Божията любов и сила да спасява, изцелява и освобождава. Исус заяви, че както Татко изпрати Него в света, така и Той изпрати нас в света (вижте Йоан 17:18). Исус не само говореше за Божията сила да изцелява и спасява, Той я демонстрираше. Ако ще проповядваме евангелието, ние ще го проповядваме както Той го правеше, демонстрирайки Божията любов и сила. Когато Той изпрати Своите ученици, това беше за да изцеляват болните и да изгонват демони когато проповядват царството. Той не се е променил и не е променил начинът, по който изпраща Своите посланици.

Много от библейските пророчества отнасящи се за края на векът се обръщат към свръхестествената природа на времената. Църквата, която не ходи в сила ще стане все по-неподходяща да се справя с времената и да се изправи пред силите, които идват срещу нея, за да победим силата на врагът, ние трябва “да копнеем за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкуваме” (1 Коринтяни 14:1). Първата защита срещу измамната свръхестествена сила на врагът е да познаваме истинската сила на Бог.

Исус направи пътя за нас за да бъдем толкова близо до Бог колкото искаме да бъдем. Няма нито един човек в Библията, историята, или който да живее днес, който да е по-близо до Господа отколкото ти можеш да бъдеш. Единствената разлика между тези, които са близо до Бога и онези, които не са близо е, че тези, които са близо Той им е достатъчно нужен за да Го търсят. Същото е истина за всичко, което Той ни предлага в Своето Слово. Онези, за които дарбите на Духа са достатъчно нужни ще “копнеят” достатъчно за да ги търсят докато не ги получат.

“Но,” можем да попитаме ние, ”Това не е ли просто себе-издигане?” Може да бъде. Ние можем да търсим дарбите поради много подли, егоистични причини, или можем да ги търсим с много чисти мотиви. Повечето от нас ще паднат някъде между тези крайности. Аз осъзнавам много добре, че всичките ми мотиви не са чисти, но продължавам да търся в покорство на Неговото слово, докато се моля на Господа да коригира моите мотиви. Ние можем да извършваме някои от библейските дисциплини, такива като молитва, поклонение, дори свидетелстване, от егоистични мотиви.

Означава ли това, че трябва да спрем да вършим тези неща? Разбира се, че не! Ние се стремим да ги вършим с различни мотиви. Но ако чакаме докато нашите са съвършени, ние никога няма да извършим някои от тях. Често когато ги вършим ние сме променяни. Ние не сме променяни за да дойдем в присъствието на Господа, но сме променяни чрез идване в Неговото присъствие.

Търсенето да се ходи в дарбите на Духа е една форма на търсене на Бог, и дори по-важно; това е да бъдеш покорен. Нашият Бог е свръхестествен и ние не можем наистина да желаем взаимоотношение с Него без да желаем взаимоотношение със свръхестественото. Дори онези, които са се закоравили чрез доктрини и се стараят да оправдаят своето безсилие; копнеят в сърцата си за свръхестественото. Те просто позволяват на своите страхове да ги държат настрана от познаване на Бог такъв какъвто е Той – всемогъщ. Ние всички сме създадени за общение в Духът, което свръхестествено или няма да бъде духовно.
Истина и сила
Неотдавна, някои от най-блестящите световни теологии и извинения защо Бог повече не се движи свръхестествено, започнаха да вярват, че Той го прави, след засвидетелстването на само едно истинско чудо. “Истинско” е ключовата дума тук. Много от онези, които обичат истината ще се стремят да ходят в силата на Бог, ако не са били угасени от фалшивостта и лицемерието, често свързани със служението на онези, които всъщност все пак нямат сила, но претендират, че имат.

Истинското християнство е истинското слово на Бог потвърдено с истинската сила на Бог. Исус обикаляше за да “върши и учи” (Деяния 1:1). Той вършеше чудеса преди да поучава. Той знаеше, че хора, които имаха явна среща с Бог биха били далеч по-отворени за това, което би им казал.

Силата демонстрирана от Исус и от Неговите евангелизатори беше използвана за да потвърди и освети тяхното поучение. Същото все още е истина; демонстрациите на Божията сила превръщат интелектуалните понятия в истинска вяра в Неговите поучения. Изисква се и словото и силата на Бог за да се промени вътрешния човек. Без двете, ние можем да променим външното си поведение, но нашите сърца остават недокоснати. Духовната празнина в сърцето е, която трябва да бъде запълнена чрез истинско взаимоотношение с Бог, ако ще бъдем свободни от духовното влияние и сила на врагът.

Понеже чародейството основно е фалшива духовна власт, ние ще бъдем напълно свободни от силата на чародейството само когато напълно се подчиним на силата и властта на Бог, което изисква да бъдем напълно обвързани с истината. Ако духовната празнина, която е в нас не е запълнена с истинската сила и власт на Бог, ние ще станем опасен предмет на чародейство в някаква форма колкото повече се приближаваме до края на века.

Армагедонската битка ще се води в “долината на решението;” в онзи ден всеки един на земята ще бъде доведен до мястото на вземане на решение. Това е силово съпоставяне и изборът ще бъде направен за сила и власт. Ние ще изберем силата и властта на Бог или силата и властта на злият – но ние всички ще избираме.
Различаване на разликите
Всяка една от дарбите на Духа, които са на разположение на църквата скоро ще бъдат фалшифицирани от врагът. Онези, чиито страхове ги карат да избягват духовните дарби за да бъдат предпазени от заблуда, несъмнено ще бъдат измамени. Ние трябва да ходим чрез вяра, не чрез страх, ако ще стоим на пътеката, която води към живот. Страхът ще ни води към измама, ако го следваме; изисква се вяра като Авраамовата, която ще рискува да изостави всичко, което познаваме за да търсим това, което Бог е построил, ако ще открием това, което Бог върши.

“Портите на ада” са вражеските врати на достъп в нашия живот, събрание, движения, теология, и т. н. Страхът е първостепенната порта, която той използва, точно както вярата е използвана като врата за Бог за да има достъп в нашия живот. Ако ще ходим в силата на Бог ние трябва да имаме повече вяра в Бог да ни води в цялата истина отколкото имаме във врагът да ни измами. Вярата е вратата за взаимоотношение с Бог, защото се изисква вяра да се протегнем отвъд естествената реалност към свръхестествената за да можем “да видим Този, Който е невидим.”

Когато ходим във вяра, това, което започваме да виждаме с очите на нашето сърце започва да става по-реално за нас от това, което виждаме с естествените си очи. Тогава ние започваме да живеем повече за вечното отколкото за временното. Онези, които ходят в истинска вяра естествено ще изглеждат глупави за онези, които са с “естествен ум.”

Ние правим главна крачка в това да бъдем освободени от силата на чародейството когато започнем да виждаме Господа толкова ясно, че Му служим и Го почитаме повече от всичко друго; тогава ние не сме повече предмет на влиянието, манипулацията и контрола на онези, които са все още със земно мислене, или които се движат в силата на чародейството.

Онези, които предават себе си да изучават и да станат познавачи на природата на злото почти винаги стават затъмнени и зли в собствената си природа. Имало е много “наблюдатели на култове,” които са освободили повече нечист дух в църквата отколкото култовете, които те са наблюдавали – параноята, която те са провъзгласили е направила повече за да донесе деление и вреда за църквата отколкото някой култ може да направи. Тези често стават “търсачите на грешки” за които говори Юда, печатайки и разпределяйки клевета и клюкарство като че ли е проучен факт. Както Юда предупреждава, тези са запазени за “мрачната тъмнина” (вижте Юда 10-16), в която много от тях вече са започнали да живеят.

Ние не трябва да изучаваме тъмнината толкова много колкото трябва да изучаваме светлината. Светлината е по мощна от тъмнината. Когато светнем нашите лампи през нощта тъмнината не влиза вътре; светлината блести в тъмнината. Светлината винаги ще надвие тъмнината. Ако ходим в светлината ние ще изхвърлим тъмнината. Ако ходим в свръхестествената сила на Бог ние ще надвием злата свръхестествена сила толкова сигурно както Мойсей слиса чародеите на Египет. Но Мойсей нямаше да сполучи, ако беше отишъл в Египет без сила, нито ние ще сполучим, ако се опитваме да освободим хората със собствената си сила. Изисква се Божията сила да се изправи и да изгони нарастващата сила на врагът.

Повечето от култовете и Ню Ейдж групите сега досадно атакуват християнството и се фокусират на църквата като първостепенния обект на техните магии. Те не само проникват в църквата, но използват повечето от тяхната сила за да хвърлят заклинания и проклятия върху онези, които са в служение. Това, което беше описано в книгата “Жетвата” относно култови членове влизащи в църковни събрания и изпълняващи похотливи дела за да сплашат и унижат църквата вече започна да се случва с обезпокоителна честота.

На първата вечер от нашата последна конференция аз излязох на паркинга и открих сатанински поклонници проклинащи събранията. Това беше голямо насърчение за мен. Те имат обичай да идват на събранията! Няма начин за християните да избегнат тази конфронтация, с изключение да пораснем в духовна власт до степента, до която врагът ще бяга от нас ще избягва конфронтация на всяка цена. Ние сме тези със силата!

Култовите групи са предпазливи да атакуват онези, които имат сила, така че те измъчват безсилните църкви. Техните нападения стават по-дръзки , и те ще продължат. Бог им позволява да ни насилват за да Го търсим. Отговорът за църкви, които са под това нападение е прост – те трябва да търсят и да познаят и да ходят в Божията власт и сила. Този, който е в нас е много по-велик от този, който е в света. когато църквата порасне в истинска духовна власт култовете ще започнат да се страхуват от нас далеч повече отколкото ние от тях.
Силата на страхливците – черна магия
Чародеите обикновено ще избягват директна конфронтация с онези, които имат истинска духовна власт защото демоните, които оперират чрез тях напълно се страхуват да не бъдат унижени и победени. Тези все пак ще атакуват онези, които растат в истинска духовна власт и принасят плод за царството на Бог, но обикновено ще го правят скрито. Те правят това непряко чрез жертване и проклинане съгласно техните черни изкуства.

Има сила в сатанинските жертви, която ние трябва да признаем, ако ще й се противопоставим. В 4 Царе 3:27, царят на Моав принесе първородният си син като всеизгаряне на своите демонични богове, а, “това стана голямо възмущение за Израел, и те се оттеглиха” (от да атакуват Моав). Не е библейско за християнин да се страхува от врагът, но ако ние не разберем и не зачетем правилно неговата сила, ние ще бъдем уязвими за неговата сила.