Част III – Победата Глава осемнадесета – Търсенето

Част III – Победата

Глава осемнадесета – Търсенето

Това Писание представя голяма дилема за всеки търсач на Бог. Тук ние виждаме Господа отвън чукайки, търсейки да спечели вход в Собствената Си църква. Това трябва да повдигне няколко важни въпроса: Защо Всемогъщия Бог ще чука на вратата за да бъде пуснат в Собствената Си църква? Защо Той просто не влезе? Защо е отвън? Какво е почукването, което Той използва за да привлече нашето внимание така че ние да отворим вратата?

Ние също знаем, че когато Господ се върне Той няма да бъде толкова търпелив с езичниците. Той идва за да управлява с желязна тояга. Господ можеше да започне такова управление веднага след Неговото възкресение, но Той имаше друга по-висша цел.

Цялата църковна епоха съществува с целта да се призоват онези, които ще управляват и царуват с Него. Първостепенната цел за църковната епоха е била основата на църквата, не реформацията на света. той е усъвършенствал Своята църква в небесните места, попълвайки я с победителите от всяко поколение. Поради това Неговият призив към седемте църкви в Откровение беше към победителите. Тяхното влияние на земята е донесло реформа тъй като те са били солта на земята, но когато Самият Господ се връща с тях, светът ще бъде променен, и ще стане подчинен на Него. Въпреки това, след като преобразяването е завършено, ние виждаме, че сатана отново е освободен а кратко време за да се докаже, че тяхното покорство е от сърцето.

Това може да изглежда противоречиво, но за да бъде покорството от нашето сърце това не трябва да бъде първостепенната ни цел. Най-голямата заповед е да обичаме Господа, не да Му се покоряваме, защото ако ние не Му се покоряваме от любов нашето покорство няма да бъде от нашите сърца. Любовта намира, като свое заключение покорство; но покорството не излиза непременно от любов. Ако почитаме любовта повече от покорството ние ще Му се покоряваме по-добре отколкото, ако почитаме покорството повече от любовта. Покорството в същност може да стане идол, който ни отделя от Бог. Това тогава бързо ще ни отведе да служим в религиозен дух, който се стреми да основе нашето взаимоотношение с Бог на работа вместо на благодат.

Това не е да се отхвърля важността на покорството, лидерството или структурите в нашите църкви и служения. Лидерството и организацията не са автоматично в конфликт със Святия Дух. най-високата форма на поклонение обикновено не идва просто защото сме отворени за всичко, но по-скоро защото сме търсили Господа и знаем отпреди това, което Той иска да направи, и плануваме съгласно с това.

Разгледайте примерът за редът, който се намира в природата; той не е резултат от липса на плануване, но на плануване, което се простира възможно най-далеч – Бог е планувал това, което ние сега вършим преди основаването на света! ако сме в хармония със Святия Дух, ние също ще можем да виждаме далеч по-напред, и ще можем да плануваме съгласно с това. Плануването е основна част от Божията природа, и също трябва да бъде и наша.

Това не означава, че ще бъдем водени от плануващи комитети, но Той иска да ни даде Своите планове. Когато на Мойсей му беше поръчано да построи място за обитаване на Господа, Той му даде специфични, планове за това. Ние също трябва да се научим да ходим горе на планината в Неговото присъствие за да получим нашите планове от Него. Ако всички, които са призовани да бъдат строители приемат своите планове от Него, вместо да копират плановете на всеки друг, ще бъде извършена много разнообразна и жива работа в тялото на Христос.

Свободата в Духа никога не трябва да се тълкува като позволение да правим каквото си искаме. Истинската свобода на Духа е свободата да се следва Духът. Някои събрания могат в действителност да бъдат твърде свободни, позволявайки почти всичко от страх да не пропуснат Святия Дух. бил съм в много събрания, които според общото мнение “са водени от Духа,” но в действителност повече са водени от незрялост, непостоянство, и непокорство, които бързо запълват празнината оставена от липсата на лидерство. Истината е, че Святия Дух рядко може да направи нещо в такива събрания или чрез църкви и служения, на които им липсва силно решително лидерство.

Петър предупреждава, че “невежите и неутвърдените” изопачавали словата на Павел, както и другите Писания, за своя собствена гибел (вижте 2 Петрово 3:16). Ние винаги ще имаме невежите и неутвърдените сред нас, които ще се опитват да диктуват курса според собствената си склонност и удобство. Да им позволим да вършат това е да бъдем водени в същото разрушение, в което те са се отклонили. Целта на Господа не е да ни заведе до място без никакво лидерство в църквата, но където лидерството е напълно свързано с Него. Един от основните конфликти в края на века ще бъде с духа на беззаконие, и ние не трябва да му позволяваме да налага своя начин на действие в църквата.

Да бъдем “отворени за Святия Дух” не означава, че ходим наоколо вечно не знаейки какво да направим след това, което само ще доведе до сериозно непостоянство. Да бъдем отворени за Духа означава, че винаги трябва да бъдем отворени за промени, но само за промените, които Той желае да направи. Господ Исус не ходеше през живота никога не знаейки това, което Святия Дух Го водеше да прави. Това винаги знаеше това, което Духът Го водеше да направи след това. Това е начинът, по който Той ни призовава да ходим. Истинската свобода на Духа идва от ясно разбиране за това, което сме призовани да вършим, което ни освобождава да вървим напред със смелост.

Вероятно има много повече зло освободено и търпяно чрез липсата на плануване отколкото има чрез неправилното плануване. Има истина в поговорката, че “Онези, които не сполучват да плануват, плануват да не сполучат.” Но нашата цел трябва да бъде да плануваме чрез Духът вместо според простата човешка мъдрост. Не е грешно да плануваме поклонение, или други неща, които сме призовани да вършим. Точката на препъване идва когато се опитваме да използваме планът като мотиватор вместо нашата любов към Господа.

В поклонение не е достатъчно просто да вършим правилните неща – ние трябва да ги вършим заради правилните причини. Поклонението, или покорството, които са извършени от принуда, могат да бъдат измама, чрез която ние успокояваме нашите съвести. На това място ние повече не сме карани да търсим реалността. Еремия пише:

Рано в моето служение Господ ми показа, че аз бях един от онези пастири, които бяха водили Неговите овце настрани. Аз съм правил това по същия този начин; водейки хората от едно високо място към следващото, от проект към проект, винаги държейки ги в движение и опитвайки се да ги държа възбудени, но не ги водех в тяхното място за почивка – интимно взаимоотношение със Самият Господ. Това вероятно е първостепенната причина за Лаодикийският дух на равнодушие в църквата днес – тя просто е уморена от ходене от проект към проект, но никога наистина не се е съединявала с Господа. Ние “водим хората към Господа,” но някак си всички те винаги ни спечелват.

Всичко, което беше създадено отразява Създателят. Величественото разнообразие на творението отразява едно от основните качества на нашия Създател – Той е творчески! Той прави всяка снежинка различна. Няма две дървета в света напълно еднакви. Той е направил всеки човек уникален и различен. Ако това е такава основна характеристика на Неговото творение, защо е това, че църквата, която се предполага да бъде въплъщение на Неговата природа и начин на действие, е толкова отегчително еднообразна?

Защо се опитваме да направим всяко събрание еднакво? Защо нашите църковни събрания имат склонност да следват един и същ модел? Как църквата, предполагаемото обиталище на нашия прославен Създател, е лишена от творчество? Вероятно най-голямата заплаха за църквата днес не е преследване от свободомислещи, или дори грях, но крайна досада. Това, което често наричаме църковно установяване не е нищо повече от избирателно право, което може да има повече общо с граждански цар отколкото с Царя на царете. Бъркането на еднообразието с покорство може лесно да се окаже да бъде една от най-опустошаващите грешки за църквата.

Ние твърдим, че Бог е Бог на ред, и Той е, но Неговия ред е много различен от нашето характерно човешко понятие за ред. Основното човешко понятие за ред е еднообразие. Ние харесваме прави редици, пеене в хармония, всеки в хорът носещ дрехи с еднакъв цвят, и всичко друго много чисто и спретнато. Обаче, ако наистина искаш да видиш Божият ред направи си разходка през горите. Няма прави редици в природата. Изглежда, че няма никакъв строй за начинът, по който всички видове различни дървета и растения растат точно едно до друго. Изглежда като хаос, но има един ред в природата, който е толкова сложен, че никой човешки ум все още не може да го проумее. Това, което изглежда за човешкия ум като хаос в действителност е един ред и хармония далеч отвъд нашето разбиране.

Да имаме нашите столове в прави редици и преданост към чистотата не е непременно противно на Божият ред. В повечето случаи това е просто практично. Въпреки това, ние трябва да разберем, че това само по себе си не отразява Божият ред. Господ Исус, Който беше в съвършено покорство на Своя Баща, никога не изглеждаше да върши нещо по един и същ начин два пъти. Той изцели много различни хора, но почти всеки път използваше нов метод.

И посланията Му и начините, по които Той ги даваше се променяха ежедневно. Той беше толкова еднообразен в Своето служение, че Йоан накрая написа, че ако всичко, което Той извърши беше написано дори самият свят не можеше да побере книгите. Как така хората, които се предполага да бъдат съобразени с образа на Принца на Живота са толкова безжизнени, лишени от творчество, и предсказуеми?

Само когато има истинска свобода може някога да има истинско единство. Истинското единство не се намира просто в еднообразието. Единственото място, където ние сега можем да намерим единство в еднообразието сред хората е в гробищата! Колкото сме по-близо до този идеал на единство толкова по-близо ще сме до това да бъдем мъртви. Франсис Френджипейн обича да казва, “Истинското християнство не е следване на наръчник, но по-скоро следване на Емануил.” Истинското християнство е среща и взаимоотношение с нашия благословен Създател, не просто да се научим да следваме книга за процедура. Писанията ни дават основни ръководства, които ни пазят невредими, но също така са достатъчно общи за да освободят всеки от нас да Го търси, и да се свържем с Него в уникално и специфично взаимоотношение.

Както Господ обясни, “Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила” (Матей 22:29 KJV). Понастоящем, онези, които познават Писаният клонят към заблуда защото не познават силата на Бог, а онези, които познават силата на Бог клонят към заблуда защото не познават Писанията. Господ ни е призовал да ходим в истина чрез познаване на Писанията и силата на Бог. Понастоящем има голямо смесване на тези наблягания, или пренаблягания, ако това е случаят, които представляваха най-великата надежда за църквата от първи век.

Конфликта между тези, които посвещават себе си на Писанията без да познават силата, или тези, които посвещават себе си главно на силата без да познават Писанията преспокойно може да бъде основният конфликт в църквата между пророческо/евангелизаторските типове и пастирско/учителските типове. И двата типа имат съществена истина, но и двете страни ще остават в съществена грешка докато конфликта не е решен.

Бог е наредил така, че всички тези служители да са необходими за правилното екипиране на Неговата църква. Писанията правят ясно, че всички тези служители, заедно с апостолът са дадени “докато ние всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божият Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Ефесяни 4:13). Има ли другарство някъде в света, което може да се мери с това? Тогава очевидно всички тези служения са необходими.

Господ ще възстанови истинското апостолско християнство на земята. За да направи това Той трябва да възстанови истинските апостоли в църквата. Ние не можем да очакваме това докато пророците и учителите не се научат да се покланят на Господа заедно точно както правеха в Антиохия. Когато те правеха това Господ освободи може би двамата най-велики мисионерски апостола на всички времена – Павел и Варнава. Войната между тези служители трябва да завърши, и тя ще завърши. Църквите и движенията, които я завършат първи, ще бъдат първите да пресекат бариерата във финалната фаза на църковната история. Когато това се случи всички дарби и служения в църквата ще се издигнат до подходящото си място.
Има ли нещо ново
Трагичното неразбиране на хора, които се стремят да бъдат библейски идва от Соломоновото изявление; “Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето” (Еклесиаст 1:9). Има исторически и основен смисъл, в който това изявление е истина, но да го вземем като крайност, този манталитет ще доведе до дълбока измама. Самото “ново създание” беше основано от Бог след като това изявление беше направено. В действителност, кой може някога да изчисли многото изобретения и нови неща създаде оттогава нататък? Нашият ежедневен живот вероятно е изпълнен с много повече нови неща и преживявания отколкото можем да изчислим.

За да разберем книгата Еклесиаст ние трябва да разберем, че тя е написана от позицията да бъдеш “под слънцето,” или от земната, човешка перспектива. Това е една важна книга в канона на Писанието защото тя разкрива възприеманията, които хората имат когато не са способни да виждат от небесната перспектива. Например, тази книга заявява, че хората са просто животни без никаква вечна съдба (вижте Еклесиаст 3:18-22). Това не е истина, но показва пределът на нашия кръгозор когато можем да виждаме само нещата “от под слънцето.”

Когато това погрешно понятие, че няма нищо ново, е приложено към поклонението, или към нашата вяра, то налага застояване, което бързо ще пресуши реките на живот, които се очаква да текат чрез нас. Една причина, че живата вода е учредена в река, а не в басейн или езеро е, че, “Ти не можеш да стъпиш в една и съща река два пъти.” Понеже реката тече, това постоянно променя както собствения й път така и пейзажа около нея. Господ използва метафората за вода за истината защото истината, както водата, трябва да тече за да остане чиста. Ако спре да тече тя ще се застои много бързо.

Втвърденото еднообразие на ума и твърдостта в поклонението бяха, които Господ отхвърли, казвайки, “Тия хора се приближават при Мене с устата си, и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мене, и благоволението им към Мене е по човешки поучения изучени папагалски” (Исая 29:13). Неговото увещание беше, “Пейте на Господа нова песен” (Исая 42:10 KJV). На други места Господ обеща да сложи “нов дух в нас” (вижте Езекиил 11:19); да направи “ново нещо” (вж. Ис.43:19); да ни даде “нова заповед” (Йоан 13:34 KJV), да ни направи “нови създания” (2 Коринтяни 5:17 KJV); Той “откри един нов и жив път” (Евреи 10:20). Когато сме новородени “всичко става ново” (2 Коринтяни 5:17 KJV); и ние ходим в “нов живот” (Римляни 6:4 KJV). Накрая, Господ ще направи “всичко ново” (Откровение 21:5 KJV).

Изумителното свидетелство на Писанията е, че Бог прави много нови неща. Онези, които погрешно разбират това изявление, “Няма нищо ново под слънцето,” неизбежно са били онези, които са били най-склонните да пропуснат това, което Бог понастоящем прави.

Както Еремия отбелязва, “Неговите милости…са нови всяка сутрин” (Плачът на Еремия 3:22-23 KJV). Точно както Той разкриваше Своята милост по нов начин ежедневно когато ходеше по земята, Той постоянно показва милостта Си по нови начини с всеки от нас. Една жена може да обича цветя, но ако нейния съпруг й носи в къщи един и същ букет всеки ден, скоро ще й досади това. Нашият Бог е най-великият Любовник, който знае как да поддържа взаимоотношението със Своята невяста свежо. Когато църквата се подчини на натиска да се приспособява, или да измерва Божият ред чрез еднообразие, тя прави ужасна грешка.

Религиозният дух се стреми да установи нашата духовност върху изпълнението на религиозни задължения вместо чрез търсене на взаимоотношение с нашия Изкупител.

Контролиращият дух работи с религиозният дух за да наложи съгласие, дори с библейски стандарти, но съгласие наложено чрез външен натиск вместо чрез Духът чрез промяна на сърцето.

Политическият упълномощава първите два като фокусира вниманието ни на това, което хората мислят вместо на това, което мисли Бог. Сатана ефективно е използвал това въже за да върже почти всяко ново движение. Движението, което ефективно се противопостави на тези атаки безспорно ще има най-големият потенциал за да прескочи напълно в Обещаната Земя, която ни е била дадена в Христос.

Всяко ново движение в църквата е претърпяло солидно нападение от “мисловната полиция,” която се опитва да ограби движението от неговата свежест, и хората от тяхната свобода в Христос. Това е един от сатанинските най-ефективни начини да отклони хората от същината на истинската вяра, живо взаимоотношение с Бог.

По този начин, истинската вра е заменена с прост ритуал и формула, които превръщат хората в автомати, които се стремят просто да се приспособят. Скоро хората не се стремят да се съобразят с образа на Христос колкото се стремят да се съобразят с образа на лидерите на движението. Дори най-новите и най-свежи форми на поклонение бързо са превърнати в нови традиции, които строго се противопоставят на по-нататъшното нововъведение или промяна. Това ще продължава докато не схванем напълно, че нашия Бог е Създателят, Който винаги ще бъде дълбоко творчески. Когато бъдем истински съединени с Него ние ще бъдем като Него.

Бог не се променя, и Неговата природа никога не се е променяла. Когато Той създаде човека по Своя образ една от най-основните характеристики на този образ беше творчество. Когато ние бъдем напълно освободени от игото на робството, творчеството ще изобилства в нас както никога преди. Когато църквата е напълно освободена от игото на сатанинското тройно въже, тя ще стане самият център на творчество, и наука, на земята. Науката винаги ще води до Създателят. Изкуството винаги ще разкрива Христос, чрез Когото и за Когото всичко беше направено, и в когото всичко ще бъде доведено в съвършенство.

Когато църквата влезе в истинско поклонение тя ще произведе най-великите учени и най-великите артисти, които светът някога е виждал. Господ знае всичко. Дарбата слово на знание е просто кратко докосване до умът на Христос, Който знае всичко. Когато сме напълно свързани с умът на Христос, ни ще спечелим много повече отколкото човешки имена или умения! Това може да бъде начало, но ние трябва да започнем от тук. Когато сме свързани с Него, имайки Неговия ум, самите тайни на вселената ще бъдат отворени за нас – минали, настоящи, и бъдещи.

Когато социалистическите правителства се сгромолясат, ще има силна тенденция за църквата да заеме своето място в снабдяване на много социални нужди. Това е смъртоносен капан! Църквата не е източникът, но е тук за да покаже на хората Източникът – Исус. Исус Христос действително е отговорът за всеки човешки проблем, и може да снабди всяка човешка нужда. Обаче, ако църквата се опитва да бъде Святия Дух за хората, самата сила на нейното евангелско послание ще бъде разводнена съгласно с това.

Църквата има място като съд, чрез който Господ може да се протегне да достигне нуждите на Своите хора. Обаче, ние трябва да бъдем много внимателни да не вземаме яремите на хората, но да вършим само това, което Господ ни води да вършим. Само тогава Той ще върши работи чрез нас. Без Него ние ще пропаднем, точно толкова трагично както социалистическите правителства. Господ може да размаха Своята ръка и да посрещне нуждите на целия свят за цялото време, но Той очевидно не прави това поради някаква причина. Понякога, да не вършим това, което сме били призовани да вършим е по-трудно отколкото да вършим това, което сме били призовани да вършим. Истинското покорство, и истинското поклонение, изискват тази решителност.
Живеене в новото създание
“Ново” е дума, от която непреклонните и несигурните много се страхуват. Обаче, онези, които говорят най-много затова, че Бог върши ново нещо са често онези, които са най-съпротивяващите се за промяна. Тази тенденция е наречена от психолозите “представяне на смела външност за да се скрие покварата отвътре.” Това обяснява защо онези, които стават най-буйните нападатели на другите почти винаги се оказва, че прикриват собствените си сериозни грехове. Онези, които са най-непреклонните педанти за доктринална чистотата са често онези, които са най-склонни към сериозна волност с Писанията. Поради това Павел каза на Тимотей “Внимавай на себе си и на поучението си” (1Тимотей 4:16).

Ако искаш да знаеш какво Бог казва на почти всеки проповедник, слушай неговото проповядване. Това е била природата на църквата да проповядва много неща, които най-напред ние трябва да чуем. Вероятно най-радикалното ново нещо, на което светът някога може да свидетелства ще бъде църква, която напълно живее това, което проповядва. Новото нещо, което Бог се опитва да извърши в нас не е нова истина, но свежо откровение за ерата на евангелието, толкова реално откровение, че можем да живеем чрез него. Ние трябва да имаме прясна манна ежедневно, ако ще направим това за нашата обещана земя. Тази манна е Исус Христос.

Както дискутирахме по-рано, когато авторът на Евреи ни увещава да оставим “първоначалното учение за Христос” (Евреи 6:1), той не иска да каже, че ние трябва да оставим ученията за Христос, но по-скоро елементарните учения за Него. Ние трябва да дойдем до по-дълбоко откровение за Христос.

Книгата Евреи разглежда най-непроходимите и най-дълбоките неща на Новия Завет, но авторът порицава своите читатели, защото те трябвало да ядат месо, но той можел да им даде това, което разглежда като “мляко” за духовни бебета (вижте Евреи 5:12-14). Как някога ще ядем месо, ако ние дори не можем да смелим това, което Новият Завет разглежда като мляко? Все пак същата Новозаветна книга ни увещава да оставим елементарните учения и да продължим.

Исус не е повече дърводелец от Назарет. Той е цар отвъд нашето разбиране какво представлява един цар. Той обитава в слава отвъд всяко земно разбиране за слава. Богатствата на Неговата мъдрост се простират отвъд нашата ограничена способност да разбираме. Ние сме впечатлени когато свръхестественото получим името на някой или физическо бедствие чрез слово на знание, и ние трябва да бъдем, защото това е чудесно. Въпреки това, ние трябва да разберем, че има много повече на разположение. Ние само чоплим повърхността на Неговото небесно знание!

Господ поддържа вселената чрез словото на Своята сила. Той има неограничено знание за всеки човек на земята, и ако ние станем на един ум с Него, свръхестественото знание, до което имаме достъп, много ще превиши това, до което сме имали достъп. Нека да не презираме малките начала, но нека също да разберем, че ние сме далеч от ходенето във всичко, което Бог ни е дал на разположение чрез Святия Дух.

Силата на Този, Който сътвори всичко живее във всеки един от нас! Ние се предполага да седим с Него в небесните места (вижте Ефесяни 2:6). Какво би видял светът от тази перспектива? Преди краят ще има хора, които ще бъдат открити.

Ние сега идваме до времето когато нови движения на Бог ще възникват с такава скорост, на която никога преди не сме свидетелствали. Това ще се случи защото хората ще счупят ограниченията поставени на християнството. Те ще имат малка грижа за това, което религиозните хора могат да мислят или да говорят за тях. Нови събрания ще възникват почти навсякъде, които наистина ще имат прясна манна. Ако ние я нямаме те ще спечелят всички наши хора, защото хората ще ходят там, където е присъствието на Господа, и където Той е поставил масата.

Бог е близо да направи фронтална атака срещу заблудата в Неговата църква, която я държи поробена под настиска на съобразяването или еднообразието. Той наистина ще поднови нашите умове. Онези, които преживяват Неговата милост по нов начин всяка сутрин ще бъдат подновявани всяка сутрин, и те ще започнат да носят продължително ново раждане за света. те ще имат такава сигурност в своето взаимоотношение с Него, че могат да обхващат новите неща, които Той прави извън настоящата параноя, която е толкова доминираща в църквата.

Това ще бъде най-объркващото време за онези, които са вързани от сатанинското тройно въже. За останалите това ще бъде като идването на синьо небе след най-дългите бури. Самата дефиниция, която хората дават за християнството ще се промени през следващите няколко години. Светът няма да може да схване това, което е по-напред от неговите изкусни малки категории за религия.

Светът е близо да се изпълни с учудване и изумление за това, което вижда и чува да идва от църквата. Това ще заинтересува светът до точката, че църковните новини ще станат постоянна част от националните и интернационалните новини. Когато истинското поклонение бъде разкрито в църквата, нашите събрания ще станат по-интересни отколкото са сегашните известни спортни и концертни “идоли.”

Истинското поклонение докосва сърцето на човека както нищо друго не може, защото то докосва сърцето на Бога. Ние бяхме създадени за Негово удоволствие, и няма нищо по-задоволяващо за човешката душа отколкото да изпълним тази цел. Когато църквата стане това, което тя е създадена да бъде, светът ще бъде свидетел на най-сигурните, задоволени и творчески хора, които някога е виждал.

Въпреки че ще има толкова много възникнали нови движения, те ще текат заедно в хармония, която никоя човешка сила няма да може да контролира. Църквата ще стане най-великото откровение за симфонията на великото Божие разнообразие, и тя ще превземе вниманието и въображението на целия свят.
Хвалбата на Сатана
В началото на пътуването на Израел от Египет, хората изпаднаха в такъв разврат, че Господ държеше да ги унищожи всички с изключение на Мойсей. Мойсей се застъпи за хората като заяви, че ако Господ унищожи хората целият свят ще вярва, че Бог имаше силата да освободи хората от Египет, но нямаше силата да ги заведе в Обещаната Земя. Бог послуша Мойсей и търпеливо изчака това поколение да премине, и тогава въведе следващото поколение в Обещаната Земя.

Днес Сатана се хвали, че въпреки че Бог може да изкупи хората, Той не може да ги промени. Преди краят да дойде Бог ще засвидетелства за църква на земята, която е не само изкупена, но и променена. Неговата църква няма да продължава да отразява злините на света, но ще бъде променена в образа на Неговия Син. Преди краят ще има църква без петно или бръчка. Това, че е без петно говори за нейната чистота. Това, че е без бръчка говори за нейната вечна младост. Невястата ще се приготви за младоженецът, и светът и дяволите няма повече да се хвалят, че църквата не е различна от тях.

Когато Исус беше изправен пред фарисеите, които претендираха, че са “синовете на Авраам,” Той отговори, “Ако бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела” (Йоан 8:39). Ако ние сме истинските синове на Авраам, ние също ще вършим делата, които той вършеше. Настоящия свят, с всички свои гении, култури, науки или богатства няма да бъде толкова не устоим за нас докато скитаме в пустинята търсейки какво Бог прави.

Онези, които ходят чрез вяра рядко знаят къде отиват, но те знаят точно това, което търсят – градът, който Бог е построи. За онези, които имат това виждане няма нищо в този живот, което не си заслужава да се пожертва, за да се ходи в Неговите цели. Ние сме призовани не само да търсим това, което Той е построил, но да станем част от това построяване. Това е основното търсене на човека, и никой човек няма да намери истинско удовлетворение в нещо друго.

Църквата на последните дни е призована към превъзходство. Ние ще намерим нашето превъзходство когато станем достатъчно свободни за преследваме това основно търсене. Ние ще бъдем твърдо натиснати за да посочим някоя църква днес, която не е построена от хора, за да привлича хора. Има поколение, което ще се издигне, което няма да бъде изградено, за да привлича хора, но за да привлича Бог. Това ще бъде най-радикалната преданост, която е била засвидетелствана на земята за почти двадесет века. Ранната църква обърна света с главата надолу със своето послание. Църквата на последните дни ще обърне един обърнат с главата надолу свят в правилната посока.

Издигащото се духовно поколение ще бъдат истинските синове на Авраам. Те ще пресекат бариерата, която предишните поколения не пресякоха, и ще завладеят Обещаната Земя. Голяма граница сега взема място в църквата. Ние ще бъдем или част от поколението, което загива в пустинята, или от онова, което преминава нататък. Притежаването на вярата да бъдат различни ще бъде една от разграничаващите характеристики на онези, които побеждават.